В Ъ В Е Д Е Н И Е

Двадесетото столетие може би ще се запомни с пет големи събития в икономическото и социалното развитие на съвременната цивилизация: социалистическият експеримент в Русия в началото на столетието, който продължи в други страни след Втората световна война; разпадането на колониалната система и появата на много нови независими държави; впечатляващото развитие на Япония, Китай и други страни от Източна и Югоизточна Азия; разпадането на Съветския съюз и преходът на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), от бившия Съветски съюз, Китай и Виетнам от тоталитарен държавен социализъм към съвременен цивилизован капитализъм; набиращият все по-висока скорост и широк обхват процес на глобализация.

Особено голямо значение за нас има трансформацията на постсоциалистическите държави. Централно планирани икономики вече няма. Инструментите на прякото административно разпореждане се изоставят и се възприема косвеното икономическо управление. Процесът вече напредна значително в около 30 страни. Те осъществяват радикални промени към пазарно стопанство, но резултатите са различни. В някои от тях (предимно в бившия Съветски съюз) - тревожни, докато в други, главно в Централна Европа (ЦЕ) - задоволителни. Процесът се оказа далеч по-сложен и продължителен, отколкото се очакваше в началото.

Трансформацията е необратима. Посоката на движение на всички реформиращи се икономики е към ново стопанство, което може да се нарече пазароподобно. Рано е обаче да се каже, че през следващите 10 - 20 години във всички тези страни ще се създаде пазарно стопанство, в рамките на сегашните ни разбирания.

Най-напредналите в реформите страни (предимно от ЦЕ) през следващите 1-2 десетилетия ще станат средноразвити пазарни икономики и ще се присъединят към Европейския съюз (ЕС). През следващите 2-3 десетилетия те могат да скъсят разстоянието, което ги дели от напредналите икономики. На другия полюс (предимно в страните от бившия Съветски съюз) ще се оформят хибридни икономически системи с остатъци от централно планиране и елементи на пазарно регулиране, нарастващ примитивен частен сектор със силно влияние на групови интереси и средновековни (или подобни на тях) норми на обществени отношения, особено в религиозната област и междучовешките общувания. По този въпрос виж също (27)-2.

Между двете групи се оформя сива зона от разнородни икономики. В по-близката до Западна Европа част на зоната ще има по-големи възможности за развитие на съвременни пазарни икономики, а в другата й част - псевдопазарни икономики със смесица от пазарни и непазарни отношения, съвременни и традиционни норми на живот. България е в тази сива зона. При подходяща политика тя може да попадне в първата й част.

Големият въпрос е какво ще стане с Русия? Още няма достатъчно аргументи за изцяло положителни или изцяло отрицателни прогнози. Възможно е да възникне някакво псевдокапиталистическо общество, по подобие на псевдосоциалистическия модел, предложен на света от Русия.

Фрапиращ е контрастът между Русия и Китай. В продължение на едно десетилетие БВП на Китай се удвои, а на Русия се преполови. В началото на периода руският БВП по обем беше 2 пъти по-голям от китайския, а в края на десетилетието е с 1/3 по-малък. Русия не само стагнираше, но успя да обърне с главата надолу теоретичните зависимости между растеж и неравество. С преполовяването на брутния си продукт и на средните реални доходи Русия удвои подоходното си неравество, измервано с Gini индекса. Живеещите в крайна бедност нарастнаха от 2 млн души в началото - на 60 милиона към средата на десетилетието. Русия все повече се превръща в добивна икономика и се отдалечава от характеристиките на индустриална икономика. /виж (44)-1-3/.

Контрастът не може да се обясни с различия в изходните условия. Стартовите позиции на Китай бяха по-неблагоприятни от руските. Контрастните резултати се дължат главно на контрастните методи на трансформация. Русия следваше предписанията на МВФ и западните експерти и на самородните си екстремисти, преродили се от ортодоксални марксисти в догматични неолиберали. Китай предпочете свой модел, продукт на комбинация на съвременен чуждестранен опит и национални традиции. Резултатите са толкова контрастни, че е необходим сериозен анализ и безукорна обективност в търсенето на причините за различията. Те са толкова впечатляващи, че не могат да бъдат пренебрегнати или умаловажени. Отговорът на тези въпроси ще има важни последствия не само за модела на трансформацията в ЦИЕ, но и за обяснението на провала на съветския модел на социализма.