Всяка сериозна икономическа прогноза е сложно интелектуално упражнение, което изисква много знания и голяма смелост. Особено за България - малка страна, със силно дестабилизирана икономика и тотално зависима от процесите в световната икономика. Това важи дори за кратко- и средносрочните прогнози. Още повече - за прогнози с хоризонт от 10-15-20 години. Такива дългосрочни надеждни прогнози за българската икономика сега не са възможни.

Ще предложа два предварителни сценария (по-висок и по-нисък) само за растежа на БВП и неговите съставки до 2020 година на основата на две възможни съчетания на вътрешни и външни икономически условия, вътрешна стопанска и социална политика и наличието или липсата на политическа, социална и етническа стабилност. Полезността на тези сценарии не е в точността на доказването на икономическия растеж, а в показването на приблизителния характер на връзките между факторите на растежа и крайния показател. Съпоставянето на двата сценария подсказва на политиците и на специалистите дали с такъв растеж могат да се постигнат набелязаните цели за социално-икономическо развитие през следващите две десетилетия, в т.ч., подготовката за присъединяване към ЕС. Сравняването на сценариите може да подскаже и действията, които биха могли да се предприемат чрез един или друг инструмент на стопанската и социалната политика за ускоряване на растежа и повишаване на неговото качество.

Сценарият за по-висок растеж се основава на следните предпоставки:

- взаимна допълнимост между пазара и държавата; конструктивно сътрудничество между държавния и частния сектор;

- създаване на смесена икономика с преобладаващ частен сектор; запазване на държавния сектор главно в инфраструктурата и естествените монополи;

- продължаване на пазарните реформи с по-голямо внимание към оздравяването на корпоративния сектор, подобряване управлението на фирмите, структурно и технологично обновление, повишение на производителността на труда, на общата факторна производителност, намаление на енергоемкостта и материалоемкостта на продукцията и повишение на наукоемкостта и съдържанието на сложен труд, по-висока рентабилност и конкурентоспособност;

- всеобхватна лоялна конкуренция, гарантирана със законодателство и мерки на държавата по строгото му прилагане; ефикасни мерки за ограничаване злоупотребата с монополно положение, особено от естествените монополисти;

- ускорено изграждане на съвременна институционална пазарна инфраструктура;

- предпазлива либерализация на финансовите пазари, особено за краткосрочни капитали, предшествана от предпазна регулация; продължаване либерализацията на другите пазари;

- предпазлива парична и бюджетна политика, поддържаща относително ниска инфлация и умерени структурни дефицити;

- постепенно организирано излизане от режима на валутен съвет (и особено от фиксирания валутен курс) през близките 3-4 години, съгласувано с МВФ;

- високи норми на натрупване във физически капитал и чувствително увеличение на натрупването в човешки капитал, с оглед постигане на по-висока производителност на труда и обща факторна производителност;

- постепенно леко смекчаване на демографската криза; запазване на коефициента на икономическа активност и умерено влошаване на демографската структура на населението;

- овладяване на подоходната и имуществената поляризация и управлението й в рамките на умерено социално неравенство;

- активно участие в процеса на глобализация, особено в регионалното икономическо сътрудничество и ефикасна подготовка за присъединяване към ЕС;

- политическа, социална и етническа стабилност в страната и региона; липса на големи природни бедствия и глобални икономически сътресения.

По-ниският сценарий е построен при очаквани по-неблагоприятни условия в посочените направления, но все пак в рамките на нормални, а не в кризисни условия.

Не допускам крайно песимистичен сценарий, който би бил възможен при драматична дестабилизация на световната, регионалната и националната икономика, на политическата и социалната среда или големи природни бедствия.

Обобщени в трите групи фактори на растежа най-важните предположения, поставени в основата на двата сценария могат да се представяат така (виж таблица № 2):

Таблица № 2

Най-важни предпоставки за двата сценария

На тази основа могат да се очакват следните средногодишни темпове на прираст на БВП - общо и по фактори (виж таблица № 3 и фиг.9а и 9б):

Таблица № 3

Постигането на растежа по високия сценарий предполага чувствително повишение на нормите на натрупване и инвестиране /виж Фиг.10./; рязко намаление на безработицата /виж Фиг. 11./; увеличение на произвеждания БВП и на мащабите на частния сектор /фиж Фиг. 12./; увеличение на общия износ и особено на износа за ЕС, а също и производството и износа на високотехнологични продукти /Виж Фиг. 13./.

.

Подобни сценарии се правят и другаде по света. Разработка на ОИСР по високия сценарий допуска растеж на БВП в ЕС 2.8% средногодишно за 2001-2010 г. и 2.3% за 2011-2020 г., а по ниския съответно 2.0 и 1.3%. Показани са и приносите на труда, капитала и общата факторна производителност /виж (32)-65/.

В разработка на Световната банка има 6 сценария за темпа на прираста на БВП между 3.0 и 5.0%. На тази основа се прави оценка за необходимото време за достигане на 70% от БВП на човек от населението в ЕС от някои ЦИЕ страни, кандидати за членство. При 4% средногодишен растеж Чешката република се нуждае от 15 години, Словакия от 26 години, Унгария от 27 години, Словения от 30 години и Полша от 49 години /виж (9)-23/.

За подобни дългосрочни прогнози на МВФ, на Стейнли Фишер, на Австрийския икономически институт и на Виенския институт за международни изследвания виж (8)-127 и (18)-36.

В изследване на Джефри Сакс и А.Уорнър е прогнозиран възможният растеж на БВП и необходимото време на Чешката република, Унгария и Полша, за да достигнат 70% и 90% от нивото на ЕС по БВП на човек от икономически активното население (между 20 и 65 години) по 3 сценария: ако поддържат сегашната си стопанска политика; ако хармонизират стопанската си политика с тази на ЕС; ако поддържат стопанската политика на бързо развиващите се икономики от Далечния изток. По първия сценарий Чехия се нуждае от 23 години, за да достигне 70% и 56 години, за да достигне 90% от нивото на ЕС. По втория сценарий - съответно 36 и 111 години, а по третия - съответно 10 и 20 години. За някои от сценариите за Унгария и Полша периодът е безкрайно дълъг и задачата не е решима. /виж (34)-табл.14/.