Трансформацията от централно планирано към пазарно стопанство в България е необратима. Създаването на съвременно пазарно стопанство е продължителен процес, който ще трае много години. Самата трансформация нямаше алтернатива. Такива обаче съществуваха по начина на нейното провеждане.

България възприе наложената от МВФ недалновидна концепция за трансформация, основана на Вашингтонския консенсус. Този подход се провали както у нас, така и в другите ЦИЕ страни. Провалът се изразява в платената много висока икономическа и социална цена, забавянето на стопанското оживление и трайния растеж и най-важното - отлагане в далечното бъдеще на постигането на най-важната цел на трансформацията - подобряване качеството на живота на българския народ. Трансформацията трябва да продължи, като в нея се направят посочените многобройни модификации в средствата и целите.

По-нататъшната трансформация в България е неделима от процесите на глобализация. Ние трябва да участваме в тези процеси чрез включване в глобалните производствени мрежи, в либерализацията на световната търговия, във все по-интегрираната световна финансова система, в глобалните процеси на собствеността и управлението на стопанската дейност, в глобалните миграционни и демографски процеси, чрез ускоряване на подготовката за присъединяване към ЕС. България трябва да формира и следва гъвкава външна и външно-икономическа политика, съобразена с формиращия се нов глобален пейзаж на икономическия потенциал и произтичащия от това многополюсен свят.

България може да поддържа до към 2020 година средногодишен темп на прираста на БВП около 4.0% ако мобилизира всичките си национални ресурси за постигане на висока обща факторна производителност и висока инвестиционна активност, в т.ч. и натрупване в човешки капитал. Демографските процеси ще потискат икономическия растеж. На тази основа може да се постигне чувствително подобрение на качеството на живота към 2010-2015-2020 година. Вероятността за по-нисък средногодишен темп е по-голяма, отколкото за по-висок темп.