ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В България има много нерешавани проблеми от десетилетия и дори столетия, които предопределят икономическата и социалната ни изостаналост. Изброяването на толкова много слаби изходни позиции в началото на изследването не е приятно. Но по-добре е да гледаме истината в очите, отколкото да си затваряме очите пред нея! Трябва да вникнем в неприятната истина, за да я разберем и преобразим в позитивна.
Списъкът от слаби изходни позиции в навечерието на присъединяването към ЕС е резултат на многогодишни “натрупвания” на недостатъчно развитие; недобре свършена работа; ниска стопанска рационалност; неадекватна държавна политика; недостатъчни материални, финансови, човешки и управленски ресурси, на престъпност и корупция. Той е също резултат на външни обстоятелства, натрапвани от големите държави и от международните финансови институции на малка България в миналото и сега. Решаващи за нашата изостаналост обаче са вътрешните причини.
И всичко това се е натрупвало в продължение на 50-100 и повече години и ни е държало в опашката на европейския прогрес. След Втората световна война България беше между най-изостаналите европейски държави. Сега сме на същото място. Ние се движим бавно напред, но същото правят другите европейски държави, и то с по-високи темпове. Такава е горчивата истина, която ние кротко понасяме и дори участваме в нейното създаване и опазване.
Ако успеем да превърнем значителна част от тези слаби позиции в предимства ще постигнем догонващо икономическо развитие. Ако не успеем, като се самозаблуждаваме в нашата уникалност и напомняме непрекъснато за хилядолетната си история – ще продължим да вегетираме между последните в социално-икономическата периферия на Европа.
България може да постигне догонващо икономическо развитие през следващите години и десетилетия ако използва силните си позиции и превърне преобладаващата част от слабите позиции в предимства. Това не е лесно, но е възможно! Макар и при различни условия, други страни и народи са го постигали.
България сега е между последните в Европа по най-важните икономически и социални показатели. В нашата стратегия от 2003 г. и в настоящата разработка е доказано, че можем да постигнем социално-икономически просперитет само чрез догонващо развитие.
Нормалното догонващо развитие означава скъсяване на разликата между България и средното за ЕС и/или напредналите европейски страни по най-важните икономически, социални и други показатели. То е възможно чрез мобилизиране на всички екстензивни и частично на интензивни фактори. Това вече е постигано от Гърция, Португалия и Испания след присъединяването им към Европейската общност. На път е да бъде постигнато и от Китай в глобален мащаб през следващите десетилетия.
Ускореното догонващо развитие означава изравняване и дори изпреварване на средното за ЕС и/или напреднали европейски страни по най-важните икономически, социални и други показатели. То е възможно само чрез създаване на икономика, основана на знанието. Примери за това в Европа са Белгия, Норвегия, Австрия и Ирландия. Убедителен пример за такова развитие след Втората световна война е Япония. Възможно е към средата или втората половина на това столетие да дойдат зашеметяващи новини и от Китай.
До сега бяхме в периферията на разединена Европа. Ако не възприемем политика на догонващо развитие ще останем за дълго в икономическата и социалната периферия на обединена Европа. Между двете ситуации едва ли има съществена разлика от гледна точка на сравнителното качество на живота на българите.
Развитието на българската икономика е анализирано по 10 икономически и 2 социални показателя за 2001-2005 година, т.е. за първата четвърт от двадесет годишния хоризонт на Стратегията от 2003 година:
- Растеж на БВП;
- Производителност и конкурентоспособност;
- Заетост на работната сила;
- Доходи и потребление;
- Всеобщ достъп до качествена здравна помощ;
- Образование и квалификация;
- Наука и научни изследвания;
- Иновационна активност и компютърна грамотност;
- Еволюция на демографската криза;
- Регионално развитие и местно самоуправление;
- Вътрешна и външна миграция;
- Справедливо разпределение и относителна социална еднородност.
Анализът е направен в контекста на целевите показатели, препоръчани в Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година. Това е единственият стратегически документ с който можем да правим подобни сравнения, макар че той изразява само позицията на колектив от учени, а не на официална държавна институция.
Главният извод от анализа е, че не се изпълняват препоръчаните в Стратегията целеви показатели. А тяхното изпълнение беше необходимо и възможно. Необходимо, за да се постигнат стратегическите цели към 2020 и 2050 година. Възможно, защото други ЦИЕ страни при сходни условия през същите години постигнаха далеч по-добри икономически резултати от нашите.
Ако същата незадоволителна динамика на развитието продължава и през следващите години България няма да достигне препоръчаните 50-55% от нивото на ЕС по БВП на човек от населението към 2020 г. (при 24,1% през 2000 г.). Това ще отложи още повече препоръчания от нас срок за относително догонване на ЕС по този и другите икономически и социални показатели (75-80% от нивото на ЕС към 2050-2060 г.) и ще затвърди мястото на България в компанията на най-изостаналите европейски страни през следващите десетилетия.
Доказано е, че главна причина за незадоволителната динамика в икономическото и социалното развитие на България е силно рестриктивната макроикономическа политика. България е известна като страната с най-рестриктивна бюджетна, парична и подоходна политика в Европа. Другите ЦИЕ страни, които провеждаха по-гъвкава и по- активна макроикономическа политика през последните 17 години постигнаха по-мащабна структурна и технологична модернизация, по-високи темпове на растеж на производството и доходите, по-висока степен на възстановяване и превишение на предреформеното ниво на масата на БВП, по-добра подготовка за присъединяване към ЕС и членство в тази интеграционна общност от 2004 година. От гледна точка на възстановяването на предреформеното равнище на БВП от 1989 г. България е между най-бавно развиващите се ЦИЕ страни.
За по-интензивно икономическо и социално развитие и за постигане на препоръчаните в Стратегията цели за догонващо развитие са направени важни предложения за икономическата и социалната политика на държавата през следващите години в 15 направления:
- Политика на макроикономическа стабилност.
- Политика на натрупване и инвестиции.
- Политика за осигуряване на всеобщ достъп до здравна помощ.
- Икономически аспекти на образователната политика.
- Икономически аспекти на научната политика.
- Икономически аспекти на иновационната политика.
- Политика за модернизация на секторни, отраслови и продуктови структури.
- Външно-икономическа политика.
- Интеграционна политика.
- Политика по заетостта и безработицата.
- Политика на доходите и жизненото равнище.
- Политика по миграцията.
- Икономически аспекти на демографската политика.
- Икономически аспекти на регионалната политика.
- Политика за развитие на финансовата система.
По всяко от тези направления на икономическата и социалната политика са направени многобройни конкретни препоръки до съответните държавни институции. Те са продължение и/или конкретизация на препоръките в Стратегията от 2003 година.
Доказана е и необходимостта от изработване на единна национална стратегия за социално-икономическо развитие. Предложени са концептуални основи за същността, функциите и съдържанието на единната национална стратегия.
България е в началото на дълъг и труден път на догонващо развитие като бъдещ член на ЕС. Препоръчаните стратегически ориентири към 2020 и 2050 година са на границата между възможното и невъзможното. Дори при идеални вътрешни и външни условия и комплексни целенасочени действия на държавата и обществото по 15-те направления не може да се разчита на бързи резултати по този път. Още много години нашият БВП на човек от населението, производителността на труда, конкурентоспособността, доходите, качеството на здравеопазването, образованието и науката и т.н. ще бъдат между най-ниските в общността. Защото ние ще се развиваме, но същото ще правят и другите страни. Скъсяването на дистанцията е възможно само ако ние се развиваме 2,5-3 пъти по-бързо от тях. Това е гигантска по мащабите си задача.
България все още не е готова за присъединяване към ЕС по икономическите критерии от Копенхаген. Нямаме нормално функционираща и конкурентоспособна пазарна икономика, способна да се справи с конкурентния натиск на вътрешния пазар на общността. Ако се гледа строго духът и буквата на критериите от Копенхаген, особено по икономическите показатели, България може би ще отговаря на условията за присъединяване след 20-25-30 години. Може би!
И въпреки това ние сме за скорошно присъединяване към ЕС. България трябва да стане по-скоро член на ЕС не защото е достатъчно развита, а за да ускори своето социално-икономическо развитие. Като член на общността България ще има по-благоприятни условия за догонващо развитие, отколкото извън нея. Не само и не главно поради милиардите евро, които ще получаваме от европейските структурни фондове. По-важна придобивка е, че като член на съюза България ще бъде длъжна да прилага неговите закони, правила и норми на поведение, ще се превърне в подредена държава, в която никой не може да стои над закона, със силно ограничена престъпност и корупция. България по-бързо ще се реформира и цивилизова вътре в ЕС, а не извън него.
По силата на общото законодателство и задължителните норми на поведение, като член на общността България ще бъде длъжна да го прави, докато извън нея едва ли ще намери сили за това, обхваната от лапите на октопода. Показателен в този смисъл е предприсъединителният период. През последните години беше упражняван силен натиск на европейските институции за ускоряване на реформите в съдебната система, вътрешния ред, санитарно-хигиенното и ветеринарното дело, икономическите реформи и много други. И въпреки това промените ставаха трудно, бавно и колебливо. Влиятелни официални и свързани с тях неофициални среди не можеха или не искаха България да се развива като модерна европейска държава.
Следователно, присъединяването ще е не толкова акт на признание за изпълнени условия за членство. То ще бъде акт за създаване на подходящи условия в рамките на общността за ускорено догонващо развитие. Ускореното догонващо развитие на България едва ли е възможно извън ЕС.
Повишаването на икономическата и социалната еднородност е обективен закон в развитието на всяка интеграционна общност. Съвременната интеграционна общност не търпи чуждо тяло в своя организъм. По силата на тази логика, като бъдещ член на ЕС България няма разумна алтернатива, освен да бърза повече за преодоляване на изоставането си от ЕС по най-важните икономически, социални и други показатели.
Това е гигантска задача. Нейното изпълнение е възможно само при високо качество на догонващия конкурентоспособен растеж. Такова качество може да се постигне чрез цялостна структурна, технологична, финансова и институционална модернизация на икономиката; здравеопазването, образованието и науката; съчетаване на ефективността със социалната справедливост; ограничаване на социалната поляризация; опазване и подобряване на околната среда и драстични мерки срещу престъпността и корупцията, т.е. политика, твърде различна от сегашната.
Сегашната политика разчита главно на финансовата стабилност. Това е необходимо, но не е достатъчно за догонващ конкурентоспособен растеж. Последните девет години го потвърдиха. От 1 юли 1997 г. в България има финансова стабилност, но няма висок растеж, голям износ и конкурентоспособност. И няма да ги има докато липсват другите предпоставки.
И още нещо. Извън ЕС България водеше икономическа политика, диктувана от МВФ. Сърцевина на тази политика е финансовата стабилност – ниска инфлация, уравновесен бюджет, голям фискален и валутен резерв, съответно поведение на паричните агрегати на БНБ и т.н. Човекът липсваше от матрицата на тази политика. В продължение на 17 години се провеждаше гигантска подмяна на целите със средствата на икономическата политика. Ниската инфлация, бюджетният излишък и други подобни средства на икономическата политика бяха превърнати в нейни главни цели, а човекът беше забравен. Финансовата стабилност е необходима за успешно икономическо и социално развитие, но тя не е достатъчна. В изследването е доказано, че има цял комплекс от други предпоставки, които в своята съвокупност са дори по-важни от финансовата стабилност.
Като член на ЕС България ще прилага други принципи на икономическата политика, отдавна възприети в общността. Във фокуса на тази политика е човекът, а не паричните агрегати на БНБ. Така всичко ще си отиде на мястото – и средствата и целите на развитието. Хората няма да бъдат повече пожертвани в името на абстрактни догматични разбирания за финансова стабилност.