Проф. Иван Ангелов

Размисли по състоянието на българската икономика

породени от актуализираната

правителствена програма “България 2001”

Съдържание

Липса на реална диагноза

Номинален растеж

Ще изпреварим номинално и Европейския съюз

Реален растеж

Европейски доходи и цени

Фиксиран валутен курс

Замразени цени на енергията

250 000 нови работни места

Икономически провинциализъм

Заключение

Актуализираната програма на правителството е сбор от предложения на министерствата, на други органи на изпълнителната власт, на отделни политици и експерти от управляващата партия, на синдикатите. Част от тези идеи са полезни сами по себе си: осъзнатата необходимост от висок растеж, стремежът към интеграция в ЕС, желанието за създаване на 250 хил. нови работни места, признанието за несъответствие между цените на електрическата и топлинната енергия и доходите на населението, изграждането на важни инфраструктурни обекти и много други. В този смисъл актуализираната програма заслужава положителна оценка и подкрепа.

Това което тревожи е, че програмата е импровизиран механичен сбор, а не логична вътрешно обвързана система от цели и средства. Поради това сумата от тези мерки не може да се нарече програма в строгия смисъл на думата. Между предвидените многобройни мерки няма съгласуваност по функции, мощности и време на изпълнение. Те не са осигурени с финансови и други ресурси. Липсва проектна готовност за много от инвестиционните проекти. Изпълнението на повечето предвидени мерки е невъзможно за една година, особено в условия на тотален хаос. Отделни идеи шокират с необмислеността и некомпетентността си, а някои от тях могат да дискредитират страната ни още повече.

Следващите редове са посветени на икономическата философия на този документ, а не на техническите подробности. Защото неговата съдба ще се реши от основния му замисъл, ресурсна и организационна осигуреност, а не от второ- и третостепенните подробности.

Липса на реална диагноза

Авторите на програмата продължават да твърдят, че стагнацията в икономиката се дължи на външните шокове. Не разбират, че главните причини за дълбоката икономическа криза са вътрешни: липса на всеобхватни и конструктивни икономически и социални реформи; окарикатурени структурни и институционални реформи; дълго отлагана и скандално провеждана роднинско-приятелска приватизация; липса на лоялна стопанска конкуренция и ограничителни мерки срещу монополите, потискане на едва прохождащия частен сектор чрез високи данъци, кредитна стагнация, сложни разрешителни режими, толериране на нелегален внос, престъпност и корупция в държавната администрация, пълно пренебрегване на социалните измерения на реформите. Външните смущения не са първопричина за нашите проблеми. Те само изостриха допълнително кризата на трансформацията.

Очудва и твърдението, че структурната реформа била приключена и вече имаме действаща пазарна икономика. Първо, структурната реформа не се свежда до приватизация и ликвидация. Истинската мащабна структурна реформа е в самото начало. За обхвата и мащабите на структурните процеси в българската икономика виж “Икономиката на България до 2001 и отвъд до 2010 година”, част от която е публикувана в настоящата интернетна страница. Най-важното и трудното тепърва предстои, а структурната реформа никога няма да завърши! Икономика, която престане да се преструктурира – загнива.

Второ, не се разбира, че за да бъде нормално функционираща пазарната икономика трябва да отговаря на съответни критерии /виж статията ми “България и Европейският съюз”, публикувана в моята страница по Интернет/. Освен това, тя не може да е нормално функционираща, без да е конкурентоспособна, и обратно. Нормално функциониращата и конкурентоспособна пазарна икономика гарантира поне $16-18 хил БВП на човек от населението по пазарни курсове и поне $10-12 хил. по паритетни курсове. Ние сме далеч под тези изисквания. Представете си – нормално функционираща пазарна икономика в България с $1400 БВП на човек от населението по пазарни курсове и около $4500 по паритетни курсове! Такова твърдение е несериозно!

Номинален растеж!!!

Постигането на над 10% номинален растеж на БВП се обявявя за главна цел на правителството през 2000 и 2001 година. Твърди се, че “само такъв растеж е в състояние да разшири платежоспособното търсене…да създаде благоприятна среда за… увеличаване производството и заетостта…да намали дистанцията между България и страните от ЕС…да възстанови стойността на заплатите, пенсиите,… на жилищата,… цената на земята”.

От най-елементарните учебници по икономическа теория и теория на статистиката се знае, че динамични редове за физически обем се съставят само по съпоставими цени. Прирасти се изчисляват само по такива цени. Дори прилаганите у нас “съпоставими цени от предходната година” за изчисляване на реалния прираст на БВП са нарушение на това фундаментално правило.

Никъде по света не се изчислява прираст на брутния продукт в номинално изражение. Прирастът в номинално изражение е икономическа безмислица. Той е негоден като показател за растежа и за изводи по платежоспособното търсене, доходите и потреблението, за стимулиране на производството и заетостта, за измерване догонването на развитите страни и т.н.

През 1997 г. БВП в номинално изражение нарастна 975 пъти, а през 1998 г. с 26.5%. Нима това доведе до подобрение в живота на хората! Ако високият номинален прираст подсказва нещо то е, че зад него стои висока инфлация, икономически деформации, несигурност. И нищо повече! Във всеки случай – нищо конструктивно!

Напразно си губим времето в обсъждане на идея, която не заслужава никакво внимание. Със своята некомпетентност и упорито натрапване от държавната пропагандна машина тя напомня времето, когато ни занимаваха със “съображенията” на Т. .Живков.

Ще изпреварим номинално и Европейския съюз

Възможни са две обяснения на появилото се у нас понятие “номинален растеж на БВП”: Първо, то може да е резултат от непознаване на всеизвестните правила, че динамични редове за физически обем се съставят в съпоставими цени и че прираст се изчислява само в такива цени. Трудно ми е да повярвам, че авторът на идеята не разбира такива елементарни правила! Второ, с тази операция може би се цели украсяване на макроикономическите ни показатели, за да послужат в преговорите за присъединяване към ЕС.

Брутният продукт в номинално изражение се използва в икономическия анализ за множество полезни цели. Тук не е мястото да се спирам на тази тема. Още повече, че никой не оспорва това.

БВП в номинално изражение се използва и за извеждане на относителни величини като отношения с други, в това число и външно-икономически показатели. Такива са: външният дълг, плащанията по обслужване на външен дълг, търговското салдо, балансът по текущата сметка и нейните съставки, външно-търговският стокообмен и неговите съставки, притокът на чуждестранни капитали и т.н.

Изчисляваните по този начин относителни величини са резултат от съизмерване на разнородни по икономическо съдържание статистически редове. В знаменателя е БВП по цени от съответната година със значителна доза инфлация. В числителя – показатели, изведени от германски марки или евро, близки до редове в съпоставими цени поради ниската инфлация в съответните страни и прилагането на фиксиран курс за изчисляване на левовата равностойност. Такива разнородни изходни статистически агрегати обаче компрометират резултативните относителни величини.

При съпоставяне на външен дълг, на плащания по обслужване на външен дълг, на отрицателни салда по търговския баланс и текущата сметка с БВП по цени на съответната година се получават резултати, по-благоприятни от действителните. При съизмерване на външнотърговски стокообмен, на положителни салда по търговския баланс и текущата сметка, приток на чуждестранни капитали резултативните показатели са по-неблагоприятни от действителните. Следователно изчисляваните по този начин резултативни показатели във всички случаи са ненадеждни и подвеждащи. Те подценяват както положителните, така и отрицателните процеси в икономиката.

Външното дългово бреме на България през 1998 г., изчислено като отношение между левовата равностойност на брутния външен дълг и БВП по цени от съответната година е с 45% по-ниско от 1990 година. Същият показател, изчислен като отношение между брутния ни външен дълг в щатски долари /т.е. почти в съпоставими цени поради ниската инфлация в САЩ/ и БВП в съпоставими цени доказва, че дълговото бреме през 1998 г. е с 45% по-високо от 1990 година. Подобни са резултатите в края на 1999 г., но не ги оповестявам, защото още няма официална публикация за БВП през тази година.

Двата показателя дават основания за противоположни изводи. Това се вижда още по-добре на фиг.1. Първият е много подходящ за “доказване” колко скоро ще “покрием” критерия от Маастрихт за публичния дълг като процент от БВП, но няма нищо общо с истината. Вторият не може да служи за такива спекулативни цели, но е по-близък до истината.

Горните разсъждения показват, че изчислените относителни величини с помощта на номинален БВП нямат икономическа стойност. При наличие на инфлация и използване на фиксирани валутни курсове те дори стават опасно подвеждащи. Същото се потвърждава и с други аргументи, но ограниченият обем на статията не позволява изчерпателност. На основата на такива резултативни показатели не могат да се правят надеждни анализи, международни сравнения и прогнози. Още по-малко - да се вземат важни стопански решения, в това число по управлението на външния дълг, по платежния баланс и т.н.

При наличието на такива сериозни аргументи възниква въпросът: защо правителството пренебрегва икономическата и статистическата логика и натрапва очевидно погрешната конструкция за “номинален растеж” на БВП? Българското правителство е първото в света, което въвежда такова екзотично измерение на растежа.

Отговорът се съдържа в актуализираната правителствена програма. Там пише: “Целим номинален растеж на брутния вътрешен продукт, защото той е абсолютно необходимо условие за намаляване дистанцията между България и страните от Европейския съюз и за компенсиране обезценяването на лева спрямо щатския долар”.

В цитираното изречение има две груби грешки: Първо, преодоляването на изоставането ни от ЕС ще става чрез инжектиране на инфлация в показателя с който то /изоставането/ се измерва. Такава операция дискредитира показателя и го прави негоден за целта. Второ, обезценяването на лева спрямо долара ще се компенсира чрез инфлация, т.е. с ново обезценяване. Резултатът от тази операция е обратен на декларирания. Авторът на идеята за “номинален растеж” не си дава сметка, че “контролираната инфлация”, вградена в номиналната стойност на БВП увеличава реалното обезценяване на лева спрямо щатския долар и еврото, въпреки фиксирания курс спрямо еврото /германската марка/. Достатъчно е да се погледне формулата за реалния валутен курс, за да се разбере абсурдността на такава теза.

Цитираният текст от актуализираната програма показва недвусмислено защо правителството се нуждае от “номинален растеж”. Вместо конструктивната енергия на България да се насочва по трудния, но истински път - постигане на по-висока обща факторна производителност в условията на нормално функциониращо и конкурентоспособно пазарно стопанство, се прибегва до манипулация с “номиналния растеж” като инструмент за най-бързо “намаляване” изоставането на България от ЕС по БВП на човек от населението.

БВП на човек от населението по постоянни цени и паритетни курсове при 2% средногодишен растеж за ЕС и 4% за страните кандидати

/в %, ЕС=100/

Данните в таблицата и фиг.2. потвърждават казаното. При 4% средногодишен реален растеж на БВП на човек от населението /много добро постижение за такъв продължителен период/ към 2015 г. България ще достигне около 32% от нивото на ЕС. Ако ЕС постигне поставената през март в Лисабон задача за 3% средногодишен растеж през следващото десетилетие нашето относително ниво ще бъде още по-ниско. При такова равнище нямаме шансове за членство ако се прилагат строго критериите от Копенхаген.

Ако обаче средногодишният номинален растеж е 9% /4 процентни пункта реален прираст и 5 пункта “контролирана инфлация”/ към 2015 г. ще достигнем 68% от равнището на ЕС и ще “изпреварим” Словакия, Полша и Румъния. Ако се придържаме към прословутия двуцифрен номинален средногодишен растеж, примерно 11% /4 процентни пункта реален прираст и 7 пункта “контролирана инфлация”/ ще “изпреварим” всички страни кандидати без Словения и ще се приближим плътно до ЕС. И най-после, ако властите положат малко повече усилия и поддържат средногодишен номинален растеж 13% /4 пункта реален и 9 пункта “контролирана инфлация”/ към 2015 година ще “изпреварим” номинално дори Европейския съюз /виж таблицата и фиг.2./.

Какво обаче ще стои зад този висок номинален БВП на човек от населението, макар и представен в евро по фиксирания курс? Нищо, освен инфлация! По първия вариант /с растеж 9%/ номиналният БВП на човек от населението ще бъде два пъти по-висок от реалния, а коефициентът на подвеждане е 2.1. По втория вариант коефициентът на подвеждане е 2.8, а по третия е 3.8. Ето какво цели последната българска управленска новост – “номинален растеж”.

Авторът на тази “новост” обаче забравя, че представянето на един компрометиран /напомпен с инфлация/ икономически показател в евро или германски марки, вместо в лева не го прави по-убедителен. Фалшификатът е фалшификат, независимо от опаковката, т.е. от валутата в която е представен! Вината, разбира се, не е във валутата и фиксирания курс, а в хората, които злоупотребяват с тях!

Не ми се иска да мисля за международния скандал, който ще предизвика подобна фалшификация! Това ще злепостави не само българските управници, но, за съжаление - и България, която и без това е достатъчно злепоставена пред света!

Колкото и да е неприятно, това не е най-важното. Още по-тревожно е, че хората, които управляват сега България така лесно се изкушават да ползват фалшификати, да манипулират истината – както за външна, така и за вътрешна употреба! И ако правителството е склонно да го прави с толкова важни макроикономически показатели с преки международни измерения и последствия, какво ли върши с Националния Статистически Институт, когото отне от Народното събрание и го взе под свое пряко подчинение, в противоречие с всички международни правила за "конфликт на интереси"! И си въобразява, че ще излъжи истината!!!

Реален растеж

Документът предвижда 4% реален растеж на БВП през 2000 г. и 5% през 2001 година. България наистина се нуждае от възобновяване на растежа. Високи темпове са ни необходими, за повишаване на реалните доходи на населението и за да намалим огромната пропаст по БВП на човек от населението, която ни дели от ЕС. При подходящи вътрешни и външни условия и адекватна стопанска политика България би могла да поддържа 4.5-5.5% средногодишни темпове през следващите 5-7 години.

Правителството обаче не си дава сметка, че сега няма условия за такъв растеж. Липсва и подходяща стопанска политика. Растеж със заклинания и с нагласяване на отчетността не се прави! България се нуждае от качествен и стабилен реален растеж.

Анализът на структурата на БВП по елементи на крайното използване потвърждава липсата на вътрешни и външноикономически условия за такъв растеж.

Оповестеното повишение на номиналните доходи дори не компенсира очакваната инфлация от 10% през тази година. Като прибавим увеличените централни и местни данъци и такси, нарастващите вноски за социално осигуряване, загубите на спестителите от отрицателни реални лихви по депозитите и ДЦК, високите цени на енергията и горивата, поскъпването на транспорта, на телефонните и пощенските услуги, въвеждането на де факто платено образование и медицинско обслужване без да е задействала здравно-осигурителната система, реалните разполагаеми доходи на домакинствата ще продължават да падат.

Подчертавам – реални разполагаеми доходи, а не получавани доходи. Среднограмотният икономист знае разликата между двете понятия. Остава тя да бъде осъзната от правителството и от статистиката. Защото именно реалните разполагаеми доходи определят потребителското търсене на домакинствата, което пълни 80% от кошницата на БВП.

Ще продължава рестриктивната бюджетна политика, която предопределя другата съставка на БВП – правителственото търсене. То не е било и не може да бъде значим източник на растеж през тази и следващите години.

През 2000 г. не може да се разчита на забележим тласък и от инвестиционното търсене – третата съставка на брутния продукт. Новата инвестиционна програма за 4.43 млрд.лв. е утопична, както злополучната й предшественица от 1998 г. за 10 млрд. лева. Тя не е осигурена с проектна готовност, финансови ресурси, организационна, кадрова и друга подготовка за своевременно изграждане на предвидените проекти.

Ако трябва да бъда съвсем точен, така наречената инвестиционна програма не е нищо повече от механичен списък на идеи за инвестиционни проекти, предложени от различни източници. Поради липсата на предварителни проучвания дори не е сигурно дали всички тези идеи са осъществими. Всеки специалист по инвестиционно дело знае какво значи инвестиционна програма.

Преждевременни са големите очаквания от предприсъединителните фондове на ЕС. Обещаните средства няма да бъдат получени в обещаните срокове. Причините за това ще бъдат както наши, така и европейски. Тук обаче не е мястото да навлизам в подробности.

Икономически и социално безотговорно пред България и бъдещите поколения е безразборното вземане на нови кредити или предоставянето на държавни гаранции по частни кредити. Това прибавя нови задължения към и без това огромния ни външен дълг /$10 млрд. в края на 1999 година/.

Салдото по износа и вноса на продукти и услуги ще бъде отрицателно през следващите години по много причини – вътрешни и външни, позитивни и негативни. То също ще дърпа растежа надолу. Към него ще се добавят влошените условия поради нарастване плащанията по обслужване на външния дълг на $1350 млн. през 2001 г., $1500 млн. през 2002 г., между $1100 и $1200 млн. през следващите години.Те и до сега са около критичните 25% от постъпленията от износ. През 2001 и следващите години ще превишат тази кризисна граница.

Догодина ще има избори. Такива събития обикновено задържат растежа по добре известни причини. Това не е само българско явление. Така е дори в най-цивилизованите страни.

Продължаващото блокиране на транспорта по Дунав и през Сърбия, усложняването на обстановката в Черна гора, новото нажежаване в и около Косово също не е най-благоприятната среда за приток на чуждестранни инвестиции и икономически растеж у нас.

Горните аргументи дават основание през 2000 г. да се очаква нулев растеж на БВП и в най-добрия случай – до 1%, а не 4%, както прогнозира правителството. За 2001 г. при очаквани влошени условия най-вероятен е нулев растеж на БВП, а при по-благоприятен вариант до 1.0-1.5%, а не 5% както предвижда правителството. Разбира се, ако правителството нареди, статистиката може да отчете и по-висок растеж. Наред с многото си великолепни качества, хартията има и един недостатак – тя търпи всичко върху себе си.

Европейски доходи и цени!!!

В документа е предвидено “доходите да се приближават до европейските нива по-бързо от сближаването на нашите вътрешни цени със средните в ЕС”. Това е недомислие, защото:

• Съотношението между динамиките на доходите и цените ще се определя на пазара, а не от държавните чиновници. То се командваше при централното планиране. Последствията са известни;

• Така замислената динамика на доходите навярно ще се превърне в източник на изпреварваща инфлация, понеже икономиката ни е дебалансирана. За същото ще допринасят силните позиции на монополите, липсата на лоялна конкуренция и криминализацията на стопанската дейност;

• Самата идея за такова сближаване на нашите доходи и цени до западноевропейските е икономическо недоразумение. Нивата на доходите и цените и съотношенията между тях са продукт на нивото на икономическо развитие, а не предпоставка за това. Колкото по-развита е една страна, толкова по-високи са доходите и цените, особено на нетъргуемите стоки. Глобализацията внася някои корекции, но не отменя това желязно правило. Постепенното приближаване на българските нива на доходите и цените до тези в напредналите страни е възможно само чрез значително повишение на нашия брутен продукт на човек от населението, на общата факторна производителност, на конкурентоспособността. Всякакви други конструкции за форсирано сближаване на българските цени и доходи с европейските чрез “контролирана инфлация” са икономически недомислия. Форсираното изравняване на средното равнище на българските цени със западноевропейските при многократно по-ниски средни доходи би предизвикало социална и икономическа катастрофа в България. До същото би довело изравняването на доходите ни при многократно по-нисък брутен продукт на човек от населението и също толкова по-ниска производителност. Очудващо е как може да се поставя такава задача след като нашият брутен продукт на човек от населението и производителността ни са пет пъти по-ниски от европейските по паритетни курсове, а средните ни номинални доходи /заплати, пенсии и др./ са 25-35 пъти по-ниски по пазарни курсове.

Фиксираният валутен курс

Правят впечатление заклинанията в подкрепа на валутния борд и срещу всякакви идеи за преосмисляне на фиксирания валутен курс на лева. Авторите на програмата очевидно не са наясно по истинските причини за относителната финансова стабилност, изразяваща се главно в ниската инфлация през 1998-1999 година. Те смятат, че това се дължи само на валутния борд. Не се вижда, че има и други вътрешни и външни условия, допринесли за ниската инфлация.

Между вътрешните най-важни са инфлационните очаквания. От деструктивен фактор в края на 1996 и началото на 1997 г. те се превърнаха в конструктивен след споразумението от 4 февруари 1997 г. и настъпилото успокояване на вътрешната обстановка. Само с това може да се обясни поведението на инфлацията в началото на 1997 г.: 242.7% през януари; 12.3% през февруари и –0.7% през март. Инфлацията беше укротена далеч преди въвеждането на режима на валутния борд.

От външните фактори решаваща роля изигра сривът в цените на световните енергийни и суровинни пазари през 1997-1998 година. В резултат на това рязко спадна инфлацията във всички страни вносители на енергийни и суровинни ресурси.

Резултатите от валутния борд щяха да бъдат далеч по-невзрачни и по-нетрайни ако не бяха тези два фактора, които изиграха решаващата роля за финансовата стабилизация. Ролята на валутния борд е едва на трето място. Човечеството знае от многовековен опит, че “след това” не винаги значи “поради това”!

Процесите в световната икономика потвърждават горното твърдение. Намалението на цените на енергията и суровините изигра важна роля за ниската инфлация и породи дори опасност от дефлация в някои развити страни през 1997-1998 година. Повишението на енергийните цени през 1999 и началото на 2000 г. заплаши не само крехката българска финансова стабилност, но и стабилността на световната икономика. САЩ и другите развити страни дори прибегнаха към натиск върху страните от ОPEC за увеличение на производството на суров петрол. Валутният борд е безпомощен пред вносната инфлация!

Авторите на правителствената програма не си дават сметка, че продължителното /за 5-10 и повече години/ поддържане на фиксиран курс при умерено висока инфлация е възможно само при трайно повишение на общата факторна производителност с 2.0-2.5-3.0% средногодишно. Така реалното поскъпване на лева се компенсира изцяло или частично от повишената производителност и се запазва конкурентоспособността на българската продукция. Повишение на общата факторна производителност обаче е възможно при високи норми на натрупване и инвестиране, особено в човешки капитал, в нови информационни и комуникационни технологии и методи на управление. Такива условия засега няма в България. И скоро няма да ги има!

Авторите на макроикономическата политика на България през следващите 5-10 години ще трябва да избират между два варианта:

• Трайно фиксиран валутен курс, ниска инфлация /3-5%/, нисък растеж /1-2-3%/, висока безработица /11-12%/;

• Пълзящ курс, умерена инфлация /7-9%/, по-висок растеж /4-5%/, по-ниска безработица /8-9%/.

Икономическата логика е в полза на втория вариант. След време, когато България навлезе в епохата на информационните и комуникационни технологии и на модерното генно инженерство ще стане възможна комбинацията “висок растеж + ниска инфлация + ниска безработица”. При сегашната обстановка и в обозримото бъдеще той не е възможен в нашата страна!

Противниците на тезата за пълзящ или плаващ курс често профанизират тази идея, като вменяват на нейните привърженици намерението да поддържат конкурентоспособност на икономиката само чрез обезценяване на националната валута. Нищо подобно! Световната стопанска история не познава страна, която е постигнала и поддържала трайна конкурентоспособност на своята икономика само чрез обезценяване на националната си валута.

Висока конкурентоспособност се постига и поддържа трайно само чрез висока обща факторна производителност. Умереното обезценявяне на националната валута служи само за решаване на ограничени по обхват краткосрочни задачи. Например, да се даде възможност на местните производители да си поемат “глътка въздух” при фиксиран курс в условията на умерено висока вътрешна инфлация, като повишат своята производителност чрез структурна и технологична модернизация. Така ще могат да посрещнат предизвикателствата на външната конкуренция. Това обаче изисква ресурси /собствени и кредитни/, каквито нашите производители сега нямат. То изисква и време.

Сляпото придържане към фиксиран курс в продължение на много години в условията на умерено висока вътрешна инфлация при кредитна стагнация, липса на собствени ресурси и либерален външно-търговски режим осъжда на гибел българските производители, поставени в неравностойни условия.

Замразени цени на енергията

Актуализираната програма предвижда замразяване цените на електрическата и топлинната енергия до май 2001 година. Това е класически пример за антипазарно поведение на правителството.

Поскъпването на енергията наистина трябва да спре и да се приведе в съответствие с доходите. То обаче трябва да стане чрез демонополизация, подобряване на финансовата дисциплина, намаление на разходите по производството и преноса на енергия, ограничаване на безстопанствеността, престъпността и корупцията, намаляване на загубите и кражбите на енергия, модерни технологии, компетентно управление.

Нито едно от тези условия не е налице в енергетиката. А по употребена енергия за собствени нужди /на централите/ и загуби в системата България е на първо място в Европа. Освен това, още няма гаранции колко голям и траен ще е очакваният обрат в цените на световните енергийни пазари.

Замразяването на цените предполага чувствително увеличение на бюджетните субсидии за потребителите и за производителите на горива и енергия, тъй като топлинната енергия е недостъпна за голяма част от населението, а разходите по нейното производство и пренос превишават продажните цени. В същото време правителството обещава намаление на данъците под оправдания натиск на бизнеса!

От къде ще се набавят ресурсите за субсидии при очертаващото се сложно положение на бюджета, поради очакваното намаление на данъчните постъпления от новоприватизираните фирми /чрез укриване на доходи/, тежкото финансово състояние на оставащите държавни фирми, нарастващите плащания по обслужване на външен дълг, потребността от инфраструктурни инвестиции, изострящата се криза в общинските бюджети и т.н..

Тази постъпка на правителството е несправедлива и от социална гледна точка. Замразяват се цените на топлинната енергия при най-удобното централно отопление от което се ползват около 18% от домакинствата, предимно от големите градове. Остават свободни /и ще продължат да нарастват/ цените на въглищата, брикетите, дървата с които се отоплява мнозинството от българските домакинства.

Замразяването на цените ще се отрази на финансовото състояние на енергопроизводителите и на техните възможности за разплащане с доставчиците на ядрено гориво, газ, мазут, въглища, резервни части и др.; на способността им за натрупване и инвестиране и т.н. Към съществуващите остри проблеми в енергетиката се прибавят нови.

Замразяването на цените на енергията ще блокира приватизацията в енергийния сектор. Кой български или чуждестранен инвеститор ще купи енергийна мощност или ще пристъпи към изграждане на нова след като правителството прибягва към такива антипазарни методи? Къде е гаранцията, че това няма да се случва и в бъдеще?

Какви ще са последствията за енергийната система през 2001 и следващите години? Възможни ли са световни цени за горивата и енергията при български доходи? Не беше ли преждевременно наложеното от МВФ премахване на субсидиите? Ако се окаже, че енергийните субсидии са неизбежни /а те наистина са неизбежни/ каква да бъде тяхната схема? Допустимо ли е отоплението на едно семейство през зимните месеци да струва колкото средна нетна месечна заплата? Да не говорим за пенсиите и за мизерното положение на безработните! Някой в България замисля ли се за решаването на тези крещящи проблеми?

Намесата на правителството в енергийното ценообразуване впечатлява и с демагогията си. Цените на енергията се замразяват до май 2001 г., т.е. до изборите. Но България ще съществува и след изборите. Какво ще стане тогава? Не е ли то опит да се купят гласовете на наивните избиратели, а през втората половина на 2001 г. да им се поднесе 20-25% повишение и още толкова през 2002 година. То ще бъде неизбежно за възстановяване на нарушеното ценово равновесие и ценови съотношения между енергоносителите, за осигуряване на минимално необходимата рентабилност на производителите на електрическа и топлинна енергия и за постепенно приближаване към номиналните цени на енергията в централно-европейските страни, които са два пъти по-високи от нашите! И да се оправдае отново с натиск на МВФ и Световната банка.

Защо не се търси трайно решение още сега? Трайното национално отговорно решение на енергийните проблеми не е в конюнктурното предизборно замразяване на цените. То е другаде и правителството е длъжно да го знае! В горните редове подсказвам посоката и мястото за неговото намиране.

250 000 нови работни места!!!

Правителството обещава да създаде 250 хил. нови работни места за една година. Съзнателно подминавам темата, че в нормално функциониращо пазарно стопанство правителството не създава работни места. Негово задължение е да създава подходящ икономически климат за стопанските субекти, които откриват или закриват работни места.

Обявеното рязко намаляване на безработните за една година е социално-икономическа фантазия. При равни други условия това означава намаление на регистрираната безработица от 18.4% както беше в края на февруари и наверно още по-висока в края на март 2000 г., на 11-12% през пролетта на следващата година.

Такова чудо не е постигано в нито една страна по света! Поемането на такъв ангажимент е пример за некомпетентност, безотговорност и демагогия! Ако толкова лесно се създават работни места защо не беше направено досега и се допусна България да стане рекордьор по безработица в Европа? Между другото рязкото повишение на безработицата доказва, наред с други аргументи, че у нас няма растеж за какъвто правителството претендира!

Натрапват се въпроси на които едва ли някой може да отговори. От къде ще се вземат огромните ресурси за създаване на 250 хил. нови работни места? Повтарям – нови работни места, а не нови назначения в резултат на нормално текучество! Каква продукция ще произвеждат тези хора, къде и при какви условия ще се продава? Осигурен ли е пазар за нейната реализация?

Идеята за 250 хил. нови работни места влезе в правителствената програма по внушение на КНСБ, направено седмица преди това. Интересно как за няколко дни е извършена огромната работа по подготовката и обосновката на тази революционна по мащаба си програма за заетост за България?

Инвестиционният процес има своя технологична логика и минимално необходимо време за проучване, проектиране, отчуждаване на земи за новите обекти, осигуряване на финансиране, поръчване и доставка на машини, съоръжения и други материали и услуги от многобройни български и чуждестранни доставчици, разгръщане на строително-монтажни работи, изготвяне на мрежови графици и друга организационна подготовка, наемане и обучение на персонал и т.н. Българският опит показва, че произволът и некомпетентността в инвестиционната сфера се заплащат много скъпо. Кой ще отговаря за това?

Какво ще стане с производителността на труда при увеличение на заетостта с около 10% дори ако допуснем невъзможното - реален растеж на БВП с 4% през 2000 година?

Като се имат предвид ограничените възможности за растеж, продължаващата ликвидация на предприятия или свиване на производствената им дейност, навлизането в следприватизационния период на чувствително съкращаване на персонал от новите собственици безработицата ще продължи да нараства. При 18.2% в края на февруари и още повече в края на март, регистрираната безработица ще спадне с няколко процентни пункта през летните месеци по сезонни причини, но ще се увеличи отново към края на 2000 г. до 19-20%. Към края на 2001 г. може да достигне 20-21%.

При благоприятна стопанска конюнктура и подходяща макроикономическа политика безработицата може да започне да намалява постепенно едва през 2002 година ако се постигне стабилен растеж на БВП от 4.0-4.5% средно годишно. Това е възможно само ако бъдат неутрализирани потенциално опасните негативни ефекти на предстоящите големи плащания по външния дълг, за които стана дума по-горе, при рязко намаляващи приходи от приватизация. А също и ако не настъпят непредвидени вътрешни и външно-икономически усложнения.

Икономически провинциализъм

Хората, които следят световните тенденции знаят, че най-развитите страни навлизат в “Новата икономика” /New economy/. Някои я наричат “икономика, основана на знанието” /Knowledge based economy/, а други - “безтегловна икономика” /Weightless economy/. Забележителни са постиженията на генното инженерство, което може дори да постави пред човечеството някои фундаментални нравствени проблеми. Опровергавайки всички традиционни икономически теории САЩ доказаха, че е възможен траен и висок растеж при ниска инфлация и рекордно ниска безработица. Това се дължи на високата обща факторна производителност, която осигурява 75-80 и повече процента от прираста на БВП.

Високата производителност обаче се постига при много високо ниво на развитие и чрез огромни инвестиции не толкова в машини, колкото в човешки капитал, в информационни и комуникационни технологии, в генетично модифицирани продукти, в нови методи за управление и бизнес контакти, в собствена модерна научно-изследователска база и потенциал за пренасяне и приспособяване на чуждестранни технологии. С други думи – чрез интегриране в ЕС и в глобалните производствени мрежи.

Пътят към новата икономика и към ЕС минава през добре обмислена и прозрачна приватизация; привличане на стратегически чуждестранни инвеститори; лоялна стопанска конкуренция и ограничителни рамки за монополите; подходящи икономически и институционални условия за предприемчивост и новаторство; преодоляване на кредитната стагнация; развитие на стоковите, трудовите и финансовите пазари; облекчаване на данъчното бреме; мерки за връщане в полезен стопански оборот на милионите декари пустееща земя; протекция на българските производители срещу нелоялна външна и вътрешна конкуренция; масирани инвестиции в човешки капитал чрез образователната система, здравеопазването и науката; в съвременни информационни и комуникационни технологии; в генното инженерство; структурна модернизация; възстановяване на част от загубените външни пазари; икономическа и институционална среда за стимулиране на износа; намаляване на безработицата и особено на трайната безработица с нейните деградационни последици; смекчаване на социалната поляризация при запазване на социалното разслоение; активна регионална политика; защита на работниците от произвола на работодатели; повишаване ефикасността на държавните институции в т.ч. и на съдебната система; ограничаване на престъпността и на корупцията в държавната администрация; преодоляване на растящото отчуждение в обществото. През последните 10 години у нас се върши обратното.

Светът навлиза в Новата икономика на глобализацията и информационното общество с присъщите им необятни хоризонти и шеметни скорости. За интензивността на глобалните процеси може да се съди от много факти. Средната продължителност на човешкия живот в света е удвоена през последните 40 години. Преди това са били необходими 4000 години за такова удвояване. След изобретяването на радиото са изминали 40 години докато бъде ползвано редовно от 50 млн. души, а след появата на Интернет това е постигнато за 4 години! Известни са фантастичните постижения на генното инженерство. На последната извънредна сесия на Президентството на Европейския съюз в Лисабон /23-24 март/ беше решено до края на 2001 г. всички училища в страните членки да бъдат свързани с Интернет, всички ученици да имат постоянен достъп до него и бързо да се подготвят квалифицирани учители. САЩ, Германия и други европейски страни привличат компюторни таланти от цял свят.

А какво става у нас! Българското правителство подготвя интензивен двуцифрен номинален растеж чрез “контролирана инфлация”. За да не изброявам многобройните до болка познати алармиращи факти ще напомня само един особено тревожен факт на очудващ икономически, социален и технологичен провинциализъм.

Светът насочва огромни инвестиции в образованието и преподготовката на кадри, в здравеопазването и науката. Инвестициите в човешки капитал стават все по-важни от традиционните физически инвестиции. А в България не изплащат редовно дори позорно ниските заплати на учители, лекари и учени. Средната основна заплата на професор в БАН е по-ниска /или равна/ на средната заплата на полицай. Образователната и здравната система агонизират, а сега подготвят съкращаване на приема в университетите и провеждат необмислен форсиран експеримент със здравното осигуряване на милиони хора!

Странна “подготовка” за навлизане в информационното общество в условията на изостряща се демографска криза, застаряващо население и нарастващо “изтичане на мозъци”! А изтичането на млади таланти ще стане още по-интензивно след облекчаване на ограниченията от ЕС. Това ще се отрази деструктивно на растежа и развитието ни през следващите години и десетилетия?

Ако не се прекратят сегашните разрушителни тенденции в икономиката в условията на все по-остра демографска криза и нарастващо изтичане на мозъци ще ни бъде много трудно да поддържаме дълготраен растеж от 3.0-3.5%. Да не говорим за необходимите ни темпове от 4.0-4.5% за намаляване на икономическата пропаст, която ни дели от Европейския съюз! Колко хора у нас си задават такива въпроси? Колко хора търсят позитивните им отговори? И защо правителството не насочва интелектуалната енергия на нацията към търсене на конструктивни решения, а се занимава със схоластика от рода на “номиналния растеж”?

Както актуализираната програма, така и действията на всички български правителства през последните 10 години показват типичен икономически и технологичен провинциализъм, който ни отдалечава опасно от информационното общество! Вместо да се увеличава и подобрява качеството на човешкия капитал като главен фактор на растежа - той се разрушава. Нов не се създава, а наличният напуска страната. Учителите, заедно с учените и лекарите са между най-унизените хора в българското общество. Все още се робува на мита за високата квалификация на работната ни сила, което е приятна самозаблуда.

Как България ще въвежда най-модерните информационни, комуникационни генни и други технологии с полуобразовано и полуздраво поколение, което сега расте? При това, най-качествената част от него ще напусне страната. Ако икономическият растеж през следващите 5-10 години не подготвя България за информационното общество се гарантира по-нататъшното ни изоставане от Европейския съюз!

Заключение

Актуализираната правителствена програма поражда повече въпроси, отколкото решава. Тя не е реалистичен оперативен документ. Правителството не е способно да поставя точни икономически и социални диагнози на текущата ситуация. Липсва му широк макроикономически и социален кръгозор в средно- и дългосрочна перспектива. То няма нови идеи и работещи решения за извеждане на икономиката на траекторията на стабилния и качествен растеж. Някои части на програмата очудват с икономическата си некомпетентност, безотговорност и демагогия! А други – със склонността на властите към статистически и икономически фалшификации, които могат да дискредитират България още повече.

Българското правителство системно заблуждава световната политическа и финансова общност за положението в нашата страна. В тази манипулация участват служители на МВФ и други международни институции. Средствата на икономическата политика се обявяват за нейни крайни цели и се използват за претенциозни, но неверни оценки. Ниската инфлация и ниският текущ бюджетен дефицит са предпочитани национални ценности пред трайните социални измерения на трансформацията или функционирането на жизнено важни системи като образованието, науката, здравеопазването, социалното подпомагане, грижите за болните, инвалидите, децата, старите хора, относителната социална хомогенност, приобщаването на хората към обществените дела и националните идеали. Вместо приобщаване към средствата и целите на трансформацията расте отчуждението от обществените интереси и вековни национални добродетели.

Като отплата за сервилната политика на българското правителство по време на войната срещу Югославия уж много строгите международни институции си затварят очите пред печалното състояние на българската икономика, което им е добре известно. МВФ не пророни дума по замразяването на цените на топлинната и електрическата енергия в България, въпреки че това противоречи на фундаменталните му принципи. При други обстоятелства то би предизвикало разрив в отношенията му с България. Необичайното мълчание е “отплата” за някаква особено важна “услуга”!

МВФ, Световната банка и другите международни институции разполагат с информация за престъпността и корупцията в българската държавна администрация, за скандалната и непрозрачна приватизация, за изтичането на капитали в чужбина, за статистически манипулации, за грубото нарушение на световно известните принципи за “конфликт на интереси” с подчиняването на НСИ на правителството, за драматичната бедност на единия полюс и екстравагантното богатство на другия, натрупано по престъпен и полупрестъпен начин и т. н., но мълчаливо ги толерират.

Представите за нас в чужбина нямат нищо общо със жестоките икономически и социални реалности в България! Суперлативните оценки за българското правителство в чужбина силно се разминават с оценките на мнозинството от българските граждани. Понякога дори високомерно ни поучават, че не сме оценявали големите си постижения и подобрението в нашия живот, че от по-голяма дистанция се виждало по-добре! Цинизъм на покровители – добре познат ни от близкото минало! А се надявахме, че времената са се променили!

Това обаче не може да продължава безкрайно, защото се натрупва икономическо и социално напрежение. Рано или късно то ще напомни за себе си и може да има опасни последствия за настоящето и за бъдещото ни социално-икономическо развитие.

Удивлявам се на 10 годишното търпение на моя народ! Без обаче да се прекланям пред това му качество! Умът ми не побира как живеят хората с 50-60 лева месечно, тези, които постоянно ровят в кофите за боклук. И то на фона на екстравагантността на новобогаташите! Най-бедните 10% от населението получават около 2.5% от доходите, а най-богатите 10% - около 30% от доходите. И въпреки това търпят! Докога ли! Ами когато прелее чашата на търпението!

Някой може да ме упрекне, че се поддавам на емоции! И така да е! Преди да съм икономист аз съм човек! И нищо човешко не ми е чуждо! Тежко й на икономическата наука ако в нея тон дават безчувствените човекоподобни! Та нали висшата цел на науката е да служи на хората!

София, 10 април 2000 година

Части от този текст са публикувани във вестниците ПАРИ, КАПИТАЛ и ТРУД през февруари-април 2000 година.