обратно в съдържанието

 

Глава V. Източници на икономическия растеж

 

5.1. Използване на работната сила и икономически растеж

 

5.2. Производителност на труда и икономически растеж

 

5.3. Обща факторна производителност и икономически растеж

 

5.4. Структура на източниците на икономическия растеж

 

5.5. Заключение

 

 

Анализът в глава II показва, че различните страни постигат различни темпове на растеж по едно и също време.  Всяка страна постига различни темпове в различни времена. Разбирането на причините за тези различия може да бъде полезно за разкриване източниците на икономическия растеж. Важно е също да се опознае изменението в тяхната структура, взаимодействието между източниците и поражданите от това синергични ефекти. Настоящата глава е посветена на тази проблематика.

През последните 50-60 години се води оживена дискусия за установяване и измерване на източниците на икономическия растеж. Макар че има някакви резултати, решенията не са безспорни и дискусията продължава. Най-широко разпространен е моделът за растеж на Роберт Солоу, предложен през 1956 г. с модификации, направени впоследствие от автора и още по-съществени модификации от други изследователи.

В най-простата му форма той измерва приноса в растежа на допълнително авансирания труд и капитал, а остатъкът (наречен "остатък на Солоу") се приписва на всички останали източници, в чиято основа е невграденият в труда и капитала технически прогрес, придобил гражданственост като  “обща факторна производителност”.

В други случаи широко се използва установяването на приноса на двата фундаментални фактора: масата на вложения труд и производителността на труда. След това производителността на труда се дезагрегира на принос на повишената капиталовъоръженост на труда и на общата факторна производителност (виж /103/-96).

Измерването на прираста на БВП или приноса на различните източници не е задача на това изследване. Нашата задача е изучаване на резултатите в различните страни и при различни условия, за да се намери сходство с българските. На тази основа се търсят начини за тяхното активизиране и  ефикасно управление. За разликите в резултатите по прираста на БВП при фиксиран и верижен индекс на цените и структурите виж (/85/-16-17).

Този анализ колкото и да е интригуващ е също толкова рискован. Интригуващ, защото е много важно да се разбере  има ли растеж у нас през последните години, както твърди официалната статистика[1]. Рискован, защото е трудно, дори невъзможно да се намери надеждна информация за масата  на допълнително авансирания труд и капитал, за действителния растеж или спад на брутния продукт и оттам да се установи разликата (общата факторна производителност).

Има множество въпросителни по всички тези параметри. Първо, не е сигурно има ли наистина растеж или спад и ако има какъв е той; какъв е  вложеният в производството труд, измерен със средногодишно заети лица, човекодни и човекочасове; каква е масата на действащия основен капитал и размерът на годишното му изхабяване. Такива данни официалната българска статистика не публикува. Второ, невъзможно е да се изчислява производителност на труда със задоволителна надеждност, понеже не се публикуват данни за отработените човекодни и човекочасове, а официалните данни за броя на заетите в частния и държавния сектор не са верни[2]. Трето, при тези условия не е възможно да се изчислява и обща факторна производителност. Такива анализи у нас не са правени през последните 14-15 години[3].

Това не ни оставя друг избор, освен да се уповаваме главно на публикации за други ЦИЕ страни, за членки на ЕС, за Чили, Южна Корея и други. Те обаче трябва да се приемат предпазливо. Предоверяването на такива данни е рисковано, а вземането на важни стопански решения въз основа на тях - опасно. Подобни данни по-скоро могат да бъдат полезни като доказателство, че някъде по света е постигнато това, към което ние се стремим. Те насочват  към изучаване на условията при които то е  постигнато и търсене на възможности за създаване на подходящи условия у нас, с оглед на конкретната икономическа, социална, политическа и друга среда в България.

начало

 

 

5.1. Използване на работната сила и икономически растеж

 

Прирастът на БВП на човек от населението може да се дезагрегира на пет съставни части:

-         промяна на отношението между работоспособно население (15-64 години) и цялото население. То е известно като процент на трудова активност.

-         Промяна на отношението между работната сила и населението в работоспособна възраст. То е известно като процент на участие или процент на използване на работоспособното население.

-         Промяна на отношението между заетите и работната сила. То е известно като процент на заетост или процент на използване на работната сила. Работната сила минус процентът на заетост дава процента на безработица.

-         Промяна на броя на отработените дни и часове на заето лице. То е известно като процент на използване на работното време на заетите.

-         Промяна на БВП на отработен човекочас. Той е известен като часова производителност, за разлика от производителността на труда  на човекоден или човекогодина.

Тук разглеждаме накратко ролята на първите четири фактора за икономическия растеж. В т. 5.2. правим същото за производителността на труда.

 

 

5.1.1. Трудова икономическа активност и икономически растеж

 

Трудовата активност се променя бавно. Като се има предвид посоченото по-горе в 4.2.2.7, населението на България, в т.ч. и в трудоспособна възраст, ще намалява през следващите десетилетия. Това ще влияе негативно върху потенциалния прираст на брутния продукт при неизменна производителност на труда. Дори при умерено намаление на коефициента на трудова активност влиянието му върху потенциалния икономически растеж също ще бъде негативно. Това отрицателно влияние ще се засилва от промените във възрастовата структура на работоспособното население, която ще се влошава поради застаряване на населението.

От посоченото дотук може да се направи извода, че коефициентът на трудова активност ще намалява или ще остава относително стабилен до 2020 г., а и след това. Този процес може да има ускорителен характер през следващите десетилетия. Неговото потискащо въздействие върху потенциала на икономиката за растеж може да се засилва. Такъв негативен процес може да се неутрализира частично с мерки за подобряване използването на работната сила.

 

 

5.1.2. Използване на работоспособното население и икономически растеж

 

При положение, че населението на България в работоспособна възраст ще намалява (заедно с цялото население), ще намалява и работната сила. При подходяща икономическа политика има потенциал не само за запазване, но и за чувствително повишение на процента на участие през настоящото и следващото десетилетие. При спазване на това условие работната сила може не само да се запази на сегашното ниво, но и да нарасне. При равни други условия, ще расте и положителното й въздействие върху размера на произвеждания брутен продукт. При активна икономическа политика това може да продължи до края на  второто и началото на третото десетилетие, когато ще се изчерпи ресурсът за по-нататъшно увеличение. При по-нататъшно намаление на общото население и населението в работоспособна възраст, масата на работната сила ще започне да намалява, дори при висок процент на участие.

От посоченото до тук може да се очаква наличие на потенциал за увеличение на работната сила и на благоприятното й въздействие върху икономическия растеж до към 2020 година. Дали този потенциал ще бъде използван зависи от икономическата политика. Той обаче ще се изчерпи и през третото десетилетие работната сила ще започне да намалява, дори при правилна икономическа политика и висок процент на участие. Възможност за компенсиране на това неблагоприятно въздействие ще трябва да се търси в повишаване процента на заетост и в използването на работното време.

 

 

5.1.3. Използване на работната сила и икономически растеж

 

При очертаващото се намаление на населението в работоспособна възраст и на работната сила, следва да се очаква намаление на броя на заетите. През първото и второто десетилетие, обаче съществува голям потенциал не само за запазване, но и за увеличение на броя на заетите в България, главно чрез повишение на процента на заетост, който сега е много нисък. То се дължи на високата безработица и високия процент на обезкуражени лица.

Това може да се постигне при ефикасна икономическа политика през следващите години. Негативните демографски промени навярно ще доведат до обрат в заетите през третото десетилетие. Този момент може да бъде отлаган за известно време, ако се поддържа високо ниво на заетост с подходяща политика на пазара на труда. След това, обаче ще настъпи обрат към намаление на заетите по демографски причини, което не може да бъде предотвратено дори с най-ефикасна политика на пазара на труда.

От посоченото до тук може да се очаква, че при подходяща икономическа политика България може не само да задържи, но и чувствително да увеличи броя на заетите до към 2020 г. и известно време след това. Такова увеличение по екстензивен път ще бъде най-активно през първото десетилетие и ще затихва постепенно през второто със свеждане на безработицата до нормални предели. Този потенциал, обаче ще бъде изчерпан, а с това и благоприятното въздействие на броя на заетите за икономическия растеж. Негативното въздействие на намаляващия брой на заетите след това ще може да се компенсира само чрез по-добро използване на работното време на заетите и по-висока производителност на труда. За същото може да помогне и евентуална имиграция на работна сила от други страни.

 

 

5.1.4. Отработено време и икономически растеж

 

При очертаващото се затихващо увеличение на заетите през първото и второто десетилетие по-нататъшното въздействие върху растежа може да се подсилва главно чрез по-добро използване на потенциалното ефективно работно време. Това означава повече отработени дни (в рамките на установените със закон граници) и повече отработени часове - в рамките на нормалния работен ден.[4] При ефикасна икономическа политика и нормална организация на производството и трудовия процес съществува много голям потенциал за увеличаване броя на отработваните човекочасове на заето лице до към 2020 година. Този потенциал ще остане, макар и намаляващ, през третото и може би дори през четвъртото десетилетие.

От посоченото до тук следва, че до към 2020 г. и през следващите десетилетия, България ще разполага с голям потенциал за увеличение на фонда на отработеното време. Това означава и потенциал за увеличение на брутния продукт, дори при неизменна производителност на труда. Като се има предвид, че и производителността на труда ще расте, България ще разполага със значителен потенциал за растеж от гледна точка на разполагаемото работно време в дни и часове на заето лице през следващите няколко десетилетия. Използването на този потенциал ще зависи главно от икономическата политика.

За използването на работната сила като източник на растежа е полезно познаването на опита  на страните от ЕС-15 и на ЦЕ страни в тази област. Преобладаващата част от направеното там и това, което се върши сега тепърва предстои да се прави в България.[5]

 

 

5.1.5. Потенциал за подобряване използването на работната сила

 

В литературата често се прави извода, че макар и да има все още голям потенциал за подобряване използването на наличните трудови ресурси, той не е безграничен. И това е вярно, понеже населението е ограничен ресурс. Степента на повишение на трудовата активност, на процента на участие, на процента на заетост, използването на работното време в рамките на годината, месеца и часа не е безгранично.

По принцип това важи и за България с някои съществени разлики. Първо, макар и при намаляващо и остаряващо население ниското ниво на неговото използване от гледна точка на трудова икономическа активност, участие, заетост и използване в рамките на годината, месеца и часа, потенциалът за по-добро използване е далеч по-голям в сравнение с ЕС-15. Второ, качеството (квалификацията) на работната сила у нас е по-ниско от тяхното и това също предлага по-големи възможности за бъдещо подобрение в използването и в приноса към растежа. Трето, ЕС-15 губи високо квалифицирана работна сила поради емиграцията към САЩ и други региони на света, но компенсира тези загуби чрез привличане на квалифицирана работна сила от ЦИЕ и други региони на света. Положението при нас е по-неблагоприятно. Емиграционният процес навън от България ще продължава още дълго с висока интензивност (поне до към 2015-2020 г.), без да имаме възможност да компенсираме отлива чрез привличане на квалифициран персонал от други региони. Дори и да има някакви възможности те са скромни и несигурни.

Следователно, България е в по-неблагоприятно положение по наличието на трудови ресурси и възможностите за подобряване на тяхното използване в сравнение с ЕС-15. Това ще се чувства по-слабо до към 2010 г. , още повече между 2010 и 2020 г. и с опасно нарастваща острота през следващите десетилетия. То може да бъде компенсирано частично чрез обрат в миграционните процеси (към България) и чувствително повишение на производителността на труда. Икономическата политика трябва да осигури  активно използване на тези източници за растеж, като се започне от второто десетилетие и се засилва през следващите десетилетия.

Въз основа на очертаващите се демографски процеси и при условие, че се провежда подходяща икономическа политика и политика на пазара на труда в частност, могат да се очакват следните тенденции в количеството и използването на работната сила в България до 2020 г. (виж Таблица 5.1.)[6]:

 

Таблица 5.1.

 

Количество, използване и възрастова структура на работната сила - %

Показатели	2000	2010	2020
1. Процент на икономическа активност (участие)	49.4	60	70
2. Процент на заетост	42.2	53	64
4. Процент на използване на работното време-     отработени часове на заето лице	..	повишение	повишение
5. Възрастова структура на работната сила: -          от 15 до 24 години -          от 25 до 34 години -          от 35 до 44 години -          от 45 до 54 години -          от 55 до 64 години -          над 65 години	100.00         7.97       24.70       30.36       29.64         6.77         0.56	100 намаление намаление стабилизация стабилизация повишение повишение	100 намаление намаление намаление повишение повишение повишение

Източник: Данните за 2000 г. са от официални статистически източници. Прогнозите са на автора.

начало

 

 

5.2. Производителност на труда и икономически растеж

 

Ролята на производителността на труда като фактор за растежа и благоденствието е очевидна. Това е доказано безспорно от многовековния опит на най-развитите страни.

 

 

5.2.1. Опитът на развитите страни

 

През 90-те години на миналото столетие 50% от прираста на БВП в ЕС-15 е постигнат чрез повишение на производителността на труда, в Германия - целия прираст на брутния продукт, а в САЩ - 77%. Производителността на труда в тези изчисления е на средносписъчен брой на заетите лица (виж /206/)-46. Още по-добри са постиженията на Германия и на други страни от ЕС, оценени на базата на производителност на труда на отработен човекочас (виж /206/-15).

Според прогнози до 2020 г. целият прираст на брутния продукт на страните от ОИСР (в т.ч. и на ЕС-15) ще бъде постигнат чрез по-висока производителност на труда, поради намаляващото и застаряващо население (виж /187/-147).

 

 

5.2.2. Очаквана производителност на труда и растеж в България

 

До 2020 г., а и през следващите десетилетия България ще разчита на многократно повишение на производителността на труда като главен фактор на социално-икономическия си прогрес. Докато влаганото в производството работно време ще се увеличи с проценти, повишението на производителността на труда ще бъде в пъти. Ако БВП на човек от населението нараства средногодишно с 5.5% до 2020 г. (виж т. 4.2.1.) и ако 60% от този прираст се постигне от по-висока производителност на  труда, тя трябва да расте средногодишно с 3.3% и до края на периода – 1.91 пъти.[7] По съвсем груби оценки ако средно за периода производителността на труда осигурява 70% от прираста на брутния продукт до към 2050 г. тя трябва да нарасне над 6 пъти в сравнение с 2000 година.

Ако се съди от опита на развитите страни и като се държи сметка за очертаващата се демографска и миграционна ситуация почти всички източници за екстензивен растеж чрез работната сила ще бъдат "изстискани" до към 2020-2030 година. През следващите години и десетилетия главният и дори единствен източник на растеж ще бъде по-високата производителност на труда, дори да настъпи съществен обрат в миграционните потоци след 2020-2025 г. Този източник е практически неограничен.

 

 

5.2.3. Съставки на прираста на производителността на труда

 

Важно е също какви ще бъдат съставките на бъдещото нарастване на производителността на труда. Възможни са различни варианти на взаимна заменимост между труд и физически капитал. В страните с висока цена на труда има тенденция към замяната му с капитал чрез повишение на капиталовъоръжеността на труда. В България няма предпоставки за такава форсирана заменимост през първото и голямата част , а може би и през цялото второ десетилетие, поради ниската цена на труда. Естествено, с годините цената на труда ще расте, но едва ли ще достигне размерите, които да ускорят замяната му с физически капитал.

Това дава основание да се смята, че голямата, а може би и преобладаващата част от повишението на производителността на труда у нас през двете десетилетия ще става чрез повишение на общата факторна производителност, т.е. на техническия прогрес във всичките му невградени в капитала материални и нематериални измерения. Подобен тип на повишение на производителността на труда е бил прилаган в страните от ЕС (виж /103/-101-102).

Аргументацията за взаимната заменимост като фактор, обуславящ измененията в капиталовъоръжеността на труда обаче не е достатъчна за предсказване на този процес в България през следващите 20 години. Положението в българската икономика е различно от това в западните страни в нормални условия. Нашата сегашна ситуация е сходна с тяхното следвоенно положение - разорена икономика с разрушен производствен апарат. Голяма част от основния капитал в българската икономика е физически и икономически остарял, разкомплектован, ограбен. В много производства ще трябва да се започва почти от нулата и да се провежда тотална структурна и технологична модернизация. В такава ситуация, дори при наличие на евтина работна ръка се налагат инвестиции на съвременно техническо ниво. Без това не може да се постигне конкурентоспособност на вътрешния и външния пазар и догонващо икономическо развитие.

Следователно, през първото и второто десетилетие трябва да се извърши мащабна модернизация на икономиката. Ще бъдат необходими големи инвестиции както за физически, така и за човешки капитал. Съставките на производителността на труда при това положение ще се определят от съотношението между вграден и невграден технически прогрес, а не толкова от съотношението между цената на труда и на капитала.

Масовото използване на ИКТ ще бъде неделима част от технологичната и структурната модернизация на българската икономика. Това също ще налага големи инвестиции за създаване на физическа инфраструктура на информационното общество у нас. Така ще се създадат условия за ефикасно усвояване на новите машини и съоръжения и на съответните програмни продукти в отраслите потребители на ИКТ, а не за производството на такива съоръжения и програмни продукти у нас.

Не бива да се забравя, че капиталът също има своя производителност и че различните инвестиции във физически капитал имат различна производителност.[8] Производителността на двата основни фактора на производството - труд и капитал се установява при използване на традиционни подходи с производствената функция. Тук обаче се прилага модифициран метод при който вграденият във физически капитал технически прогрес се проявява чрез производителността на труда в чист вид, а невграденият - в общата факторна производителност, на която ще се спрем по-долу.

 

 

5.2.4. Догонващо развитие по производителност на труда

 

Догонването на ЕС-15 по БВП на човек от населението ще бъде постигнато само ако има догонване по производителност на труда. По наши оценки през 2000 г.  производителността на труда на заето лице у нас е била около 27% от нивото на ЕС-15 (виж /344/-185). Ако развитието на икономиката продължава до 2020 г. по сценария за 5.5% средногодишен прираст на брутния продукт на човек (виж т. 4.2.1.) производителността на труда ще достигне към 2010 година 37-38% от средното в ЕС-15 и към 2020 г. около 50%. Това е доста амбициозна цел. В западноевропейските и източноевропейските страни на по-ниско ниво на икономическо развитие през последните 30-40 години делът на по-доброто използване на трудовите ресурси в растежа е бил доминиращ през началните периоди и постепенно отстъпва преобладаващата роля на нарастващата производителност на труда. Няма причини България да прави изключение.

 

 

5.2.5. Екстензивен и интензивен тип на растежа

 

България измина екстензивния път през годините на централното планиране и  в началото на 1980-те години навлезе в интензивното развитие. След случилото се през последните 13-14 години се връщаме на първоначалната стартова позиция, макар и по други причини. Главен източник на трудови ресурси тогава беше скритата безработица в селското стопанство. Сега такъв източник е откритата безработица във всички сектори.

През следващите 10 години у нас ще действат два фактора с противоположно въздействие върху този тип икономическо развитие. Свободните трудови ресурси ще бъдат източник на екстензивен растеж, а все по-острата демографска криза и намаляващата работна сила ще налага ориентация към интензивен растеж.

Нивото на трудовата икономическа активност, нивото на участие и нивото на заетост сега е много  ниско. Има големи ресурси от неизползвана работна сила, част от която е деквалифицирана, а друга част - деморализирана. Може да се предполага, че до към 2010-2015 г. главното внимание ще бъде насочено към въвличане на тази свободна работна сила за възстановяване и повишаване на нейната квалификация. Следователно, през първото десетилетие преобладаваща роля в икономическия растеж (65-70%) ще има въвличането на свободната работна сила и подобряването на нейното използване. Ако това  бъде постигнато,  през второто десетилетие чувствително ще нарасне ролята  на по-високата производителност на труда за прираст на брутния продукт - средно 55-65%.

През 30-те години на настоящото столетие и още повече през 40-те години производителността на труда ще бъде не само преобладаващ, но почти единствен фактор за растежа на брутния продукт. Ако в края на второто и през третото десетилетие структурата на факторите на растежа бъде сходна със сегашната структура на Гърция, Португалия, Испания и Ирландия (70-80% от прираста на брутния продукт се дължи на по-висока производителност на труда), след това ще приличаме на сегашната картина в ЕС-15, където целият прираст на брутния продукт се постига чрез по-висока производителност на труда (виж /277/-12).

За постигане на интензивен икономически растеж от около 5.5% средногодишно до 2020 г. в условията на ниска заетост през първото десетилетие и все по-остра демографска криза през второто, се налага ориентация към висок темп на нарастване на производителността на труда (виж Таблица 5.2):

 

Таблица 5.2.

 

Нарастване на производителността на труда и нейният принос за икономическия растеж - %

Показатели	2000	2010	2020
Ниво на производителността на труда към средната в ЕС-15	27	38	48-50
Дял на производителността на труда в прираста на БВП	10	30-35	55-65
Прираст на капиталовъоръжеността на труда - средногодишно	-	3.5	3.0

Пояснения: Оценките са на автора.  Прогнозите по тт.2. и 3. за 2010 г. се отнасят за 2001-2010 г., а за 2020г. - за 2011-2020 година.

 

За ролята на производителността на труда като източник на растежа е полезно познаването на политиката на ЕС-15 и ЦЕ страни в тази област. Това, което тези страни са правили през последните няколко десетилетия и вършат сега, предстои на България през втората половина на настоящото и особено през второто, третото и следващите десетилетия[9].

начало

 

 

5.3. Обща факторна производителност и икономически растеж

 

В т. 5.1. показахме как подобреното използване на потенциалната работна сила спомага за активизиране на икономическия растеж. В т. 5.2. посочихме как физическият капитал като количество и частично като качество съдейства за растежа чрез подобряване техническата въоръженост на работната сила. Факторите на производството, обаче не се изчерпват с това. Целият автономен  технически прогрес, начинът на комбинирането между труд и капитал, повишаването на качеството на човешкия капитал, подобренията в инфраструктурата, в макроикономическата среда, рационализирането на секторните, отрасловите и продуктовите структури, дерегулацията на стопанската дейност, конкуренцията, отвореността за чуждестранна конкуренция и много други фактори също трябва да се имат предвид при оценка на влиянието на различните фактори на растежа. Това се постига чрез общата факторна производителност, известна още като "остатъчен фактор", наричан от Р. Солоу "измерител на нашата неосведоменост".[10]

 

 

5.3.1. Ролята на общата факторна производителност

 

Ако се съди от опита на други страни със сходни на нашите условия за развитие общата факторна производителност ще играе много важна роля за бъдещото икономическо развитие на България. Това ще бъде необходимо през първото десетилетие, когато ще се създават технически, организационни, институционални, управленски и други условия за въвличане на свободната работна сила в производствения процес. То ще бъде дори още по-необходимо през второто десетилетие, когато трудът като фактор на растежа ще е на изчерпване и особено през третото и следващите десетилетия, когато трудът ще е изчерпан и в резултат на демографската криза ще потиска растежа.

Капиталът ще продължава да бъде важен фактор на растежа, но той също е ограничен като ресурс и възможности и не е в състояние едновременно да неутрализира негативното влияние на свиващата се работна сила и да осигурява висок растеж в съответствие с по-високите сценарии в т. 4.2.1., необходими за догонващо развитие. То може да се постигне само чрез ускорено повишение на общата факторна производителност.

 

 

5.3.2. Парадоксът на Солоу

 

Това е достатъчно очевидно, за да се нуждае от доказване сега. Има обаче нещо друго, което не се разбира у нас. Очаква се, че при ориентация към високотехнологичен тип на развитие, например ИКТ, биотехнологии и други подобни, съчетан с всички други нетехнологични елементи на съвременното развитие, високият растеж ще последва незабавно.

Това не е така просто. Необходим е продължителен период за икономическо "узряване" докато се почувстват резултатите от модерния тип на икономическо развитие. В икономическата литература е добре известен т.нар. "парадокс на Солоу"[11]. Това е парадокс само на пръв поглед и Р.Солоу сигурно е бил наясно за причините.[12] От този "парадокс " обаче следва много важен извод за икономическата политика на България. Ако е необходимо толкова много време за появата на икономически и социални резултати след въвеждането на технически и други новости трябва да се действа бързо, за да се печели време. И ако това е вярно за най-напредналите страни, то е още по-вярно за малка и недобре организирана икономика като нашата.

Именно за да се печели време технологичната, структурната, пазарната, институционалната, управленската и всякаква друга модернизация на България трябва да започнат по-скоро и в по-големи мащаби. Колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро (след обективно необходимия лаг) ще почувстваме резултатите. За разлика от развитите страни ние не можем да скъсим периода на икономическо "узряване". Можем обаче да го отлагаме още повече чрез забавени действия. Засега не личи това да се осъзнава от хората, които чертаят икономическата и техническата политика на България.

В съвременните условия България едва ли ще трябва да чака още 30-40 години докато в нашата икономическа статистика се почувстват резултатите от модерните технически новости. Ако обаче искаме това да се почувства, макар и слабо към края на настоящото десетилетие и по-осезателно през второто и третото десетилетие и да осигури догонващо икономическо развитие, трябва да се действа сега - през 2004-2006 г. и в нарастващи мащаби през следващите години.

 

 

5.3.3. Делът на общата факторна производителност в прираста на БВП

 

Общата факторна производителност ще играе нарастваща роля за поддържане на догонващ икономически растеж през първото и особено през второто и следващите десетилетия. При сценарий за 5.5% средногодишен прираст на брутния продукт до 2020 г. би следвало да се разчита, че средно  около 30-40% ще бъде осигурен от общата факторна производителност. През първото десетилетие този дял ще бъде по-нисък - 15-20% от общия прираст на БВП, а през второто би могло да се разчита на 45-55%. През следващите десетилетия може да нарасне и да се стабилизира на 55-65%. По-нататъшното изостряне на демографската криза и очакваните нови технически и други новости могат да позволят през отделни периоди и по-висок дял на общата факторна производителност в прираста на БВП.[13]

За прираста на общата факторна производителност и нейната роля за ускоряване на икономическия растеж виж Таблица 5.3.

Таблица 5.3.

Обща факторна производителност - %

Показатели	2000	2010	2020
1. Средногодишен прираст на общата факторна производителност	-	1.0	2.7
2. Дял на общата факторна производителност в прираста на БВП - средногодишно	-	20	50

Пояснения: Оценки на автора. Средногодишните показатели за 2010 г. се отнасят за 2001-2010 г., а тези за 2020 г. - за 2011-2020 г.

начало

 

 

5.4. Структура на източниците на икономическия растеж

 

 

5.4.1. Класификации на източниците на растежа

 

Анализът в тт. 5.1.-5.3. позволява да се стигне до структурата на източниците на икономическия растеж. Това е важно, защото не е възможно догонващо развитие на България без догонване в използването на трудовите ресурси, на производителността на труда, производителността на капитала и общата факторна производителност. Те са съставни части на икономическия растеж и характеризират неговата анатомия. Отделните фактори на растежа въздействат за неговото повишение или намаление чрез активизиране или отслабване на съставките му поотделно и особено в комбинация. Вторият подход е по-ефикасен, защото позволява да се проявят синергични ефекти.

Както видяхме по-горе, най-често се използват две класификации на източниците на растежа. Първата изразява съотношението между използването на работната сила, измерена чрез процента на заетост и още по-добре - чрез отработените човекочасове на заето лице и производителността на труда, която обобщава резултатите от повишението на капиталовъоръжеността на труда и подобрението на общата факторна производителност. Втората изразява съотношението между приноса на труда, на физическия капитал и на общата факторна производителност. Както се вижда, и двете са построени на основата на простата производствена функция от типа Коб-Дъглас. В първата класификация това е по-малко по-явно, а във втората - съвсем очевидно (виж Таблица 5.4. по-долу) .

 

5.4.2. Очаквани изменения в структурата на източниците на растежа

Не са ни известни изследвания на структурата на източниците на растежа у нас през последните десетина години[14]. Поради това приемаме условно, че подобреното използване на труда е главен фактор за растежа, ако има такъв. Останалата нищожна част идва от повишение на производителността на труда. До 2010-2013 г. по-доброто използване на работната сила ще бъде главен източник на растежа. Това ще се постига чрез повишение на коефициентите на участие и на заетост, а също и увеличение на отработените човекочасове на заето лице. Трудно е сега да се предскаже кое от тях ще доминира. Може да се очаква, че до към 2010 г. около 60-70% от прираста на БВП ще се получи чрез подобрено използване на работната сила, а останалата част от нарастваща производителност на труда.

Този процес ще бъде още по-активен през второто десетилетие. Към 2020 г. приносът на използването на работната сила ще падне до към 35-45%. Подобрението ще се постигне по всички канали за които стана дума по-горе, като постепенно ще нараства броят на отработените човекочасове от заето лице. Този източник ще остане главен и почти единствен през следващите десетилетия. Навярно ще се прояви тенденция към продължително увеличение на отработените човекочасове на заето лице дори при високо ниво на икономическо развитие,  за разлика от досегашните тенденции в развитите икономики. Тази промяна ще се диктува от нарастващия натиск на демографската криза.

Високият коефициент на участие, високият коефициент на заетост, по-високата пенсионна възраст, по-големият брой на отработваните човекочасове ще трябва да се компенсират (т.е. негативните им последствия да се смекчават) чрез много по-добри условия на живот и труд, по-гъвкави форми на заетост, постепенен преход от активна трудова дейност към пенсиониране, по-добро здравеопазване, по-гъвкаво съчетаване между труд и почивка и т.н.

По структура на приноса на използването на труда и производителността на труда към 2020 г. България ще се приближи към съответните структури на Гърция, Португалия, Испания, Словения, Чехия, Унгария (виж например /277/-12). Трудно е да се предсказват количествените съотношения между двата източника през третото и следващите десетилетия. Това, което може да се каже сега е, че възможностите на подобреното използване на наличните трудови ресурси все повече ще се изчерпват и производителността на труда ще се превръща в доминиращ източник на бъдещия икономически растеж.

Същите са тенденциите по втората класификация.[15] С тази разлика, че при нея по-добре се очертава приносът на всеки от факторите на растежа - труд, капитал и технически прогрес. От почти единствен през 2000 г. делът на труда (като количество) ще намалее до около 35% към 2020 г. Бавно ще нараства ролята на количествените измерения на физическия капитал. Бързо ще расте делът на остатъчния фактор, който обобщава ролята на техническия прогрес. Както е добре известно от теорията и стопанската практика, в тази разнородна група се включва предимно автономният технически прогрес.

И по тази структура към 2020 г. България би могла  да се приближи до трите сегашни южноевропейски членове на ЕС-15 и новите членки от ЦЕ. Няма обаче гаранции, че това ще стане. Много трудно е да се прогнозират измененията в тази структура в по-далечен хоризонт, особено при сегашната динамика на научно-техническия прогрес - по-нататъшно развитие на ИКТ, предстоящо разгръщане на биотехнологиите, предстоящо тепърва развитие на нанотехнологиите, на науката за нови материали, нови източници на енергия, нови научно-технически постижения под натиска на растящото екологично натоварване.[16]

Очакваните изменения в структурите на източниците на растежа по двете класификации са представени в Таблица 5.4.:

Таблица 5.4.

Структури на източниците на икономическия растеж - %

Класификации и показатели	2000	2010	2020
Първа класификация:
1. Използване на труда - заетост	90	65	35
2.Производителност на труда - БВП на заето лице	10	35	65
Общо	100	100	100
Втора класификация:
1.Труд - заети лица	90	65	35
2. Наличност на физически капитал	..	17	20
3. Обща факторна производителност	..	18	45
Общо	100	100	100

Пояснения: Оценки на автора.

 

При изработването на оперативната стратегия за догонващо икономическо развитие на България е много важно какво меню на факторите на растежа ще се избере между заетост, капитал и обща факторна производителност. Единият краен вариант може да бъде пълна заетост до свеждане на безработицата до символичен минимум, включително ангажиране на хората с най-ниска квалификация. Това ще осигури съществен дял на труда, умерен дял на капитала (при съответно умерено повишение на производителността на труда) и умерен дял на общата факторна производителност. Другата крайност може да бъде максимално възможно повишение на общата факторна производителност и на производителността на труда (чрез капиталовъоръжеността) при умерено повишение на заетостта със запазване на съществена безработица.

Най-рационалното с оглед на конкретната икономическа, социална и политическа среда навярно е някъде между двете крайности. За същото ще допринесат скромните възможности за инвестиции, умерените възможности за внос и използване на най-високи технически постижения в условията на скромно ниво на квалификация, трудови навици, дисциплина и други предпоставки. Ще трябва да се държи сметка и за социалните измерения - да се осигурява заетост на всички, които желаят и могат да се трудят.

    Най-доброто би било това, което направи САЩ през 1994-2000 г. - висока производителност на труда с висока обща факторна производителност, почти пълна заетост, активно преструктуриране и ниска инфлация. То обаче не може да се случи в България през следващите поне 40-50 години, понеже липсват необходимите предпоставки. До сега не се е случило и в големите западноевропейски икономики, с изключение на няколко малки страни между които Холандия и Финландия.

начало

 

 

5.5. Заключение

 

Анализът в тази глава дава основание да се направят следните най-важни

заключения:

Първо. Има множество въпросителни по важни икономически параметри и по качеството на статистическата информация. Невъзможно е да се изчислява производителност на труда със задоволителна надеждност, понеже не се публикуват данни за отработените човекодни и човекочасове, а данните за броя на заетите не са верни.  Не е възможно да се изчислява производителност на капитала и важни коефициенти като капитал/БВП или прираст на капитала/прираст на БВП, от които също могат да се правят полезни изводи за икономическата политика. При тези условия не е възможно да се изчислява и обща факторна производителност. Такива анализи у нас не са правени през последните 15 години.

От това пък следва, че у нас не е възможен надежден факторен анализ на растежа, основан на най-простата производствена функция от типа Коб-Дъглас. Още по-малко надеждни са анализите на факторите на растежа с помощта на по-сложни иконометрични модели.

Второ. Трудовата активност се променя бавно. Населението на България ще намалява през следващите десетилетия. Това ще влияе негативно върху потенциалния прираст на брутния продукт при неизменна производителност на труда. Дори при умерено намаление на коефициента на трудова активност влиянието му върху потенциалния икономически растеж също ще бъде негативно. 

Трето. При подходяща икономическа политика България може не само да задържи, но и чувствително да увеличи броя на заетите до към 2020 г. и известно време след това. Такова увеличение по екстензивен път ще бъде най-активно през първото десетилетие и ще затихва постепенно през второто със свеждане на безработицата до нормални предели. Към края на второто и началото на третото десетилетие този потенциал ще бъде изчерпан, а с това и благоприятното въздействие на броя на заетите върху икономическия растеж.

Четвърто. До към 2020 г. и през следващите десетилетия, България ще разполага с голям потенциал за увеличение на фонда на отработеното време. Това означава и голям потенциал за приръст на брутния продукт, дори при неизменна производителност на труда. Като се има предвид, че и производителността на труда ще расте, България ще разполага със значителен потенциал за растеж от гледна точка на разполагаемото работно време в дни и часове на заето лице.

Пето.  До 2020 г., а и през следващите десетилетия България ще разчита на многократно повишение на производителността на труда като главен фактор на социално-икономическия си прогрес. Докато влаганото в производството работно време ще се увеличи с проценти, повишението на производителността на труда ще бъде в пъти.

Ако се съди от опита на развитите страни и като се държи сметка за очертаващата се демографска и миграционна ситуация почти всички източници за екстензивен растеж чрез работната сила ще бъдат "изстискани" до към 2020-2030 г. Ако се запазят сегашните демографски тенденции, през следващите години и десетилетия главният и дори единствен източник на растеж ще бъде по-високата производителност на труда.

Шесто. Възможни са различни варианти на взаимна заменимост между труд и физически капитал. В страните с висока цена на труда има тенденция към замяната му с капитал чрез повишение на капиталовъоръжеността на труда. В България няма предпоставки за такава форсирана заменимост през първото, а може би и през второто десетилетие, поради ниската цена на труда. Естествено, с годините цената на труда ще расте, но до към 2020 г. едва ли ще достигне размерите, които да ускорят замяната му с физически капитал. Този процес ще се активизира през третото и следващите десетилетия.

Седмо. Общата факторна производителност ще играе нарастваща роля за поддържане на догонващ икономически растеж през първото и особено през второто и следващите десетилетия. При сценарий за 5.5% средногодишен прираст на брутния продукт до 2020 г. би следвало да се разчита, че средно  около 30-40% ще бъде осигурен от общата факторна производителност.

Осмо. При изработването на оперативната стратегия за догонващо икономическо развитие на България е много важно какво меню на факторите на растежа ще се избере между заетост, капитал и обща факторна производителност. Единият краен вариант може да бъде пълна заетост до свеждане на безработицата до символичен минимум. Другата крайност може да бъде максимално възможно повишение на общата факторна производителност и на производителността на труда при умерено повишение на заетостта със запазване на съществена безработица.

Най-рационалното с оглед на конкретната икономическа, социална и политическа среда навярно е някъде между двете крайности. За същото ще допринесат ограничените възможности за инвестиции, умереният потенциал за внос и използване на най-високи технически постижения в условията на скромно ниво на квалификация, трудови навици, дисциплина и други предпоставки. Ще трябва да се държи сметка и за социалните измерения.

начало