Изследването синтезира проучените от автора чужди идеи и опит на приложение на мониторинг на бизнеса и в частност на туристическия бизнес. Развива се идеята, че мониторингът е управленска функция, чрез която непрекъснато се събира информация за изпълнението на предварително определена стратегия, политика или комплексна програма, с оглед на ревизия на реалните събития без съобразяване с установени позиции. Посочва се, че в съвременните условия на непрекъснато изостряща се конкуренция, развитие на нови технологии и глобализация, бизнесът се нуждае от непрекъснато наблюдение на текущите промени. Мониторингът открива различията в поведението на фирмите или организациите по отношение на предначертаните позиции, инициира “завръщане” към верния път до окончателно изпълнение на поставените цели и задачи или модифицира самите цели и задачи. Особеностите на туристическия бизнес, които го правят силно зависим от много фактори, се разглеждат като предпоставка за мониторинг. Липсата на мониторинг на българския туристически бизнес прави фирмите и организациите слабо маневрени в трудните условия на формиране на българския туристически пазар. Препоръчва се осъществяване на мониторинг като се използват разработките на Световната туристическа организация за индикаторите на туристическия бизнес, методите на сателитната сметка и индексът на туристическо проникване, както и опитът на развитите туристически страни.