В стандартните теории за управлението в преходните икономики (Olson, M., Jr., 1995. Why the Transition from Communism Is So Difficult. Eastern Economic Journal 21, 437-462.) политиците и бюрократите се смятат за “бандити”, които извличат максимално ресурси от обществото. Това се ограничава, когато те очакват да се задържат на власт за по-дълъг период, и когато обществото може да се противопостави. Когато се опитват да забогатеят бързо и след това да си тръгнат, за тях е трудно да работят заедно – те стават “дезорганизирани неустановени бандити”. В прехода обществото започва да работи заедно, за да попречи на правителството да извлича изгоди, променяйки ограничението пред “бандитите”. Студията използва тези принципи, за да анализира преходните политики в България. Докато някои политически “герои” извличаха изгоди, други следваха традиционните авторитарни принципи, създавайки лидерската идея за общественото благо – концепция на правителство като левиатанското. Разглеждани са четири епизода на преходна икономика. Във всеки от тях правителството следваше политики, които доведоха до неговия крах чрез гражданска съпротива. Или правителствата бяха твърде “дезорганизирани” да проведат политики за максимизиране на ползата, или те подцениха желанието на обществото да се опълчи на тези политики.