обратно в съдържанието

 

ПРЕДГОВОР

 

Първото аналитично-прогнозно изследване на нашия колектив “Икономиката на България до 1995 година” беше публикувано през септември 1992 година. То беше последвано от ежегодни публикации в които се правеше оценка на хода на трансформацията и се прогнозираше икономическото развитие за три години напред. Това продължи до 2002 г., когато беше публикувано десетото последно изследване от тази поредица “Икономиката на България до 2004 година”.

След отправената в края на 1999 г. покана към България за преговори за присъединяване към ЕС сметнахме, че главна задача на българските икономисти е да помагат за подготовката на страната ни за интеграцията. Водени от тази мисъл, променихме характера на изследванията. Започнахме новата поредица “Икономиката на България и Европейският съюз”. Намерението ни е в рамките на тази поредица да правим изследвания по фундаментални проблеми на подготовката на България за интеграция в ЕС.

През март 2001 г. беше публикувано първото изследване от новата поредица – “Икономиката на България и ЕС – Предприсъединителен период”. Там съсредоточихме вниманието си върху текущите и средносрочните (до 2005-2007 г.) проблеми на подготовката на икономиката за присъединяване.

Сега предлагаме на читателя второто изследване – “Икономиката на България и ЕС – Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година”. В центъра на вниманието тук са дългосрочните проблеми (към 2010 и 2020 г.) на догонващото развитие.

Изработването на такава стратегия е сложна задача. Тя трябва да включва съвременните измерения на развитието, т.е. да бъде стратегия за устойчиво развитие, като обхваща икономическите, социалните и екологичните му измерения. Като икономисти ние можем да разработим компетентно само икономическите аспекти на догонващото развитие. Това и предлагаме в настоящото изследване.

Изготвянето на стратегия за догонващо устойчиво развитие е по-широка задача, която е по силите само на многодисциплинарен колектив. Ще бъдем доволни ако нашата първа крачка - стратегията за догонващо икономическо развитие бъде последвана от втора - стратегия за догонващо устойчиво развитие с участието на специалисти от други области на знанието.

Една от най-важните задачи на стратегията за догонващо икономическо развитие е да предложи приоритети на развитието. Нашето изследване се различава от традиционното разбиране на традиционните стратегии за приоритетите. Главна задача на стратегията в областта на приоритетите е да покаже в кои най-важни направления на икономическата и друга политика да се насочи вниманието на държавата с цел да се създадат фундаментални условия за интензивна трансформация на обществото. Съвременната стратегия не трябва да препоръчва какви отрасли, подотрасли и производства да се развиват; кои да не се развиват; кои повече и кои по-малко; какви продукти и в какви количества да се произвеждат; на кого и на какви цени да се продават. Отговори на такива въпроси могат да се дават само от пазара и от действащите на него стопански ръководители. Стратегията не може да се намесва в милионите стопански решения, които се вземат ежедневно на пазара. Този тип стратегии се оказаха безполезни и тяхното време отмина.

Идеите, които предлагаме в настоящото изследване наверно се обмислят и от специалисти в други ЦИЕ страни. А техните възможности за реализация на такива идеи са по-големи от българските. Гигантското съревнование между страните и народите за благоденствие ще спечелят тези, които си поставят реалистични амбициозни цели; изработват ефикасна икономическа, социална, институционална, екологична и друга политика; умеят да мобилизират националната енергия за тяхното постигане. Това е огромно предизвикателство и пред нашата държава.

Особено като се има предвид, че  по БВП на човек от населението, по производителност, конкурентоспособност, доходи, потребление, качество на живота изоставаме 3-4 пъти от развитите европейски страни. По всички най-важни икономически, социални, екологични, инфраструктурни, здравеопазни, образователни, научно-изследователски, санитарно-хигиенни, митнически, гранично-охранителни и други критерии за присъединяване България е на последно или предпоследно място между страните-кандидати от ЦИЕ.

България е периферия на Европа не само в географски смисъл, но и по начин на мислене и действие. Тази периферийност се е формирала в продължение на столетия и не може да бъде преодоляна бързо. У нас преобладава провинциалното европейско мислене и действие. То се изразява в недостатъчно познаване, наивно тълкуване  и силно подценяване на фактите за голямото ни изоставане и за предизвикателствата пред които сме изправени. Много български политици смятат, че изоставането ни не е толкова голямо; че доколкото го има може да бъде лесно преодоляно; че подготовката за присъединяване се свежда до написване на красиви закони и бързо закриване на преговорни глави чрез послушно приемане на всичко, което се изисква от нас. Политиците култивират подобни илюзии и сред народа.

Липсва зрял стратегически поглед върху бъдещото ни развитие. Подценява се или не се познава сложността и комплексността на това развитие. Вниманието на властите е насочено главно към решаване на текущи проблеми, при почти пълно пренебрегване на средно- и особено на дългосрочните. Силно се подценяват или не се познават средно- и дългосрочните последствия от продължителното прилагане на режима на валутния съвет.

В някои висши ръководни среди дори не се разбира разликата между критериите от Копенхаген и критериите от Маастрихт. В преговорите за присъединяване към ЕС не се защитават ефикасно жизнените интереси на България. Има склонност към поставяне на авантюристично нереални цели във времето. Разсъждава се по примитивния метод – “нека ни приемат в ЕС, а тогава ще му мислим”. България може да плати висока цена поради липса на модерно стратегическо мислене и добра подготовка за присъединяване.

Нашата цел с настоящата разработка е да допринесем за  частично запълване на част от тези празнини.

Един от важните изводи на изследването е, че интеграцията създава благоприятни условия за догонващо развитие, но това не става автоматично. Интеграцията не гарантира догонването. Тя създава само потенциал за това и нищо повече! Достъпът до предприсъединителните, а след това до структурните и други фондове на Общността, единният вътрешен пазар, общата валута, общите институции, общото законодателство, научно-техническата, институционалната и друга помощ създават потенциал за догонващо развитие на по-изостаналите страни-членки. Този потенциал трябва да бъде използван.

Неговото използване зависи от вътрешната икономическа, институционална, социална и друга политика; от умението да се прилага общото законодателство; от уважението към законността; от качеството на работната сила, трудовите навици и дисциплината; от наличието на ефикасна администрация; от способността да се подготвят качествени проекти за финансиране от структурните и други фондове на Общността; от умението да се управляват ресурсите по тези фондове; от качеството на корпоративното и макроикономическото управление; от овладяването на престъпността и корупцията.

Запознаването с изследването води читателя до друг основен извод: догонващото развитие на България е възможно, но не е гарантирано. България може да оползотвори тази възможност, но може и да я пропилее, както е правила неведнаж в своята история.

 Догонващото развитие е много сложен процес. Той зависи от цял комплекс вътрешни и външни условия в строго определена комбинация. Няма гаранции, че тези условия ще бъдат налице. И все пак, макар и много трудно, постигането на догонващо развитие е възможно. То зависи в най-голяма степен от нас. Сами трябва да създадем тези предпоставки.

Ако заработим добре ще постигнем такова развитие и ще живеем по-добре. Не може да се работи по ориенталски, а да се живее по европейски! Както работим – така ще живеем! Изборът е наш. Отговорността за последствията – също.

Нашите идеи и стотици конкретни препоръки по стратегията за догонващо икономическо развитие на България могат да бъдат разбрани най-добре само след прочитане на пълния текст на изследването. За по-бързо запознаване с някои важни изводи и препоръки може да помогне прочитането на заключенията към съответните глави (І-V) в първата част на изследването.

Публикацията изобилства с позоваване на литературни източници. Това е направено по три причини. Първо, всеки изследовател трябва да стъпва на натрупаните преди него знания от други анализатори. Едни посочват използваните източници добросъвестно, други ги ползват без да го правят. Ние предпочитаме да го правим, за да открояваме своите мисли от чуждите. Второ, днешният ден на икономиката в развитите европейски страни е утрешният ден (след няколко десетилетия) на българската икономика. Доброто познаване на настоящето в западноевропейските икономики позволява да се правят по-точни оценки за бъдещето на българската икономика. Трето, проучената и систематизирана тук литература може да улесни работата на други изследователи, които изучават проблемите на икономическото и социалното развитие, а също и на студентите. Посочената тук литература може да им послужи като полезно библиографско помагало.

Адресираме изследването към българската икономическа колегия. Целта ни е да стимулираме дискусията между икономистите по най-злободневните проблеми на подготовката на България за присъединяване към ЕС и по ролята на икономическата мисъл в тяхното решаване. То може да се ползва от изследователи, преподаватели и студенти.

Изследването може да е полезно на държавните институции на различни нива. Особено на централните държавни институции. Надяваме се, че ще бъде полезно и за стопански деятели от корпоративния и финансовия сектор при изготвяне на техните средно- и дългосрочни стратегии.

Използваната статистическа информация е от официални български публикации. Използвани са многобройни най-нови публикации (предимно на  електронен, а също и на хартиен носител) на Европейската комисия, ОИСР, МВФ, Световната банка, Европейската банка, Виенския институт за сравнителни икономически изследвания, други реномирани международни и национални научни институции от развитите страни и от ЦИЕ. Използвани са и публикации на български автори.

Изказваме специална благодарност на фондация “Фридрих Еберт” за дългогодишната финансова и морална подкрепа, без която тази публикация би била невъзможна. Благодарим на рецензентите на изследването пред Научния съвет на Икономическия институт на БАН проф. д-р на ик. н. Стоядин Савов и проф. д-р ик. н. Александър Димитров за положителните оценки, полезните бележки и препоръки. Благодарим на участвалите в обсъжданията в Научния и Експертния съвет на Икономическия институт на БАН.

Застъпените тук гледища са на авторите и не ангажират по никакъв начин институциите, в които те работят.

Пълният текст на това изследване може да се намери в страницата в интернет с адрес  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm