Глава II. Догонващо икономическо развитие –
теория и практика. Член-кор. Иван Ангелов
2.1.
Измерители на равнището на икономическо развитие и сближаването
2.2.
Икономически растеж и сближаване – основни понятия и теории
2.3.
Дългосрочни глобални и европейски тенденции
на сближаване (разслоение)
2.4.
Тенденции на сближаване (разслоение) в ЦИЕ
2.5. Тенденции
на сближаване (разслоение) по региони в ЕС и ЦИЕ
2.6.
Движещи сили на растежа и сближаването
2.7.
Трансмисионен механизъм на
растежа и сближаването
Глава II. Догонващо икономическо развитие – теория и практика
Познаването на теорията и особено на
практиката на догонващото развитие е важно за по-добро разбиране сложността на
процеса и прилагане на рационална политика за неговото постигане. Всичко това е
полезно, за да се оцени реално мащабността на подобна задача и да се
поставят амбициозни, но постижими цели.
Важно е също да се разбере, че развитието не винаги води до сближаване,
а често, дори много често - до увеличение на разликите между страните и
регионите. Много важно е да се разбере, че ако други страни са постигнали
сближаване с големи усилия за 5-7 и повече десетилетия, при нас то ще изисква
не по-малко енергия и време. Колкото по-ефикасна е икономическата ни политика,
колкото по-нетрадиционен е подходът и по-пълна мобилизацията на националната
енергия, толкова по-успешно ще бъде догонващото развитие. Но дори и в този
идеален случай догонването ще изисква десетилетия, а не години.
Опознаването на положителния и
отрицателния опит на другите страни, особено по-развитите, е много полезно,
защото техният днешен ден е нашият
утрешен ден. Изминатият от тях път в икономическото и социалното развитие
тепърва предстои на България.
В тази глава анализираме догонващото
икономическо развитие в глобален мащаб, в страните от ЕС и в ЦИЕ. В т. 1.
предлагаме система от показатели за икономическото развитие и сближаването; в
т. 2. правим преглед на теорията на икономическото сближаване; в т. 3.
анализираме дългосрочните глобални и западноевропейски темпове на икономическо
сближаване; в т. 4. - темповете на сближаване между ЦИЕ страни; в т. 5. -
сближаването на регионите в рамките на отделни страни; в т. 6. - източниците на
икономическо сближаване; в т. 7. - трансмисионния механизъм на сближаването и в
т. 8. завършваме със заключения.
2.1. Измерители на равнището на
икономическо развитие и сближаването
Икономическото сближаване е процес,
който води до нарастващо сходство в нивото на икономическо и социално развитие
между страни, групи страни и региони. Очевидно, такова сближаване се постига
само чрез по-бързо (догонващо) развитие на по-изостаналата страна (регион,
отрасъл) в сравнение с по-напредналите. Освен това, самата концепция за икономическо сближаване има дългосрочен характер. Едно
десетилетие, например е твърде кратък период, за да се правят сериозни изводи
за наличието или липсата на икономическо сближаване.
Икономическата теория и стопанската
практика отличават два вида икономическо сближаване: номинално и реално:
Номиналното сближаване означава постигане по-голямо сходство
на номиналните икономически променливи, които характеризират
макроикономическата стабилност: процент на инфлация, процент на бюджетна
балансираност (небалансираност) спрямо БВП, процент на равновесие в платежния
баланс и неговите съставки спрямо БВП,
външна и вътрешна задлъжнялост като процент от брутния продукт, валутен резерв
като процент от брутния продукт или в месеци внос, степен на стабилност на
валутния курс, ниво на лихвените проценти и т.н.[1]
Реално сближаване е онова, което характеризира
нарастващо сходство между нивата на икономическо, социално, екологично и друго
развитие в сравняваните страни и региони, изразяващо се в качеството на
икономическата дейност и живота на хората. То се измерва с голям брой показатели,
за които ще стане дума по-долу[2].
В центъра на вниманието на настоящото изследване е
реалното сближаване. В отделни случаи ще става дума и за номинално сближаване,
доколкото то влияе върху икономическите процеси, водещи до реално сближаване[3].
Макар да има връзка между двата вида
сближаване и техните показатели, те не са идентични, нито пък - еднопосочни.
Нещо повече. Поддържането на висок темп на растеж за догонване на развитите
страни от ЕС ще води до по-висока инфлация.
В резултат на това, както преди, така и след присъединяването на България към
ЕС инфлацията у нас ще бъде значително по-висока от средната в Общността. Освен
че е продукт на процеса на реално сближаване, по-високата инфлация в
продължение на десетилетия ще доведе до постепенно сближаване на средното
ценово ниво и на жизненото равнище на България с това на ЕС. Реалното
сближаване е обективен процес. Превръщането на финансовата стабилност, а с нея
и ниската инфлация в самоцел, може да смути (и вече смущава) реалното
икономическо сближаване[4].
Обстоятелството, че през отделни години
България има по-ниска инфлация или по-нисък бюджетен дефицит от някои ЦЕ страни
или от Германия, Франция, Италия, Португалия и др. не означава, че сме
икономически по-развити от тях. Напомнянето на това различие е полезно, защото двете понятия и свързаните с тях показатели
често се смесват у нас и въз основа на благоприятни икономически и
финансови показатели (бюджетен дефицит, инфлация, лихвени нива и т.н.) през
отделни години се правят погрешни изводи
за подготовката ни за присъединяване към ЕС.
Преди да пристъпим към по-сложната тема
за показателите за измерване на икономическото и социалното сближаване би
следвало да сме наясно за обекта на измерване, т.е. съответните икономически
съвкупности. Нивото на агрегация може да варира от най-общо - глобално,
регионално (на интеграционна общност или друга група държави), на отделни
икономики, региони на съответни страни, на стопански сектори (индустрия, селско
стопанство, услуги), на отрасли и подотрасли.
Център на нашето внимание ще бъде икономиката на България и нейни сектори и
отрасли и в по-малка степен - регионите. За нуждите на сравнителния анализ и за
опознаване на световни тенденции често ще прибягваме до съпоставки с ЕС и
страните кандидати от ЦИЕ - с техни сектори, отрасли и региони. Много по-рядко,
главно за нуждите на познавателния сравнителен анализ, ще засягаме глобалната
икономика, други региони, отделни развити и развиващи се страни. Колкото
по-дезагрегирани са икономическите съвкупности, толкова по-оскъдна и ненадеждна
е статистическата информация и по-ограничени възможностите за сериозен анализ,
обобщения и прогнози.
Най-простият и най-често използван обобщаващ показател за
измерване на икономическото сближаване е БВП на човек от населението. БВП обаче измерва
текущ поток от произведени продукти и услуги и не съдържа информация за
натрупаните в продължение на години блага. Още по-малко - за тяхното
разпределение и използване[5].
Ирландия напоследък изпревари Великобритания по текущо произведен БВП на човек
от населението, но не и по нивото на потребление, което се предопределя от
произведения брутен продукт и натрупаното национално богатство през много
предходни години.
България и други ЦИЕ страни наследиха
от времето на централното планиране по-висока продължителност на живота,
по-развита образователна и здравеопазна система, по-качествен човешки капитал,
по-ниска заболяемост, по-широк достъп до здравеопазване, образование, наука и
култура от много други развиващи се страни с равен и дори по-голям от нашия БВП
на човек от населението. Всичко това обуславя по-голям потенциал за бъдещо
икономическо развитие у нас в сравнение с тези страни. То пък предопределя
по-голяма възможност за по-бързо
догонващо развитие[6] .
Недостатъците на БВП обаче не дават
основание да бъде отхвърлен като показател за нивото и динамиката на
икономическо развитие и догонване. Никой
от познатите алтернативни показатели не е по-добър от БВП, за да бъде
използван вместо него. Поради това единственото известно засега решение е той
да се използва заедно със система от аналитични показатели. Тази система
включва икономически, социално-икономически, технико-икономически, социални,
технически, институционални, демографски, здравни, образователни и други
показатели. Те могат да се представят като йерархична система, но тъй като
измерването на процесите не е основна задача на настоящото изследване ще се
задоволим със системното им изброяване.
Аналитичните показатели могат да се използват като спомагателни
към БВП на човек от населението или самостоятелно. Те включват:
-
БВП на едно лице от заетите и на отработен
човекочас.
-
Прираст на БВП по фактори: труд, капитал,
обща факторна производителност.
-
Прираст на БВП по източници: производителност
на труда, брой на заетите, използване на работното време.
-
Конкурентоспособност: производствени
разходи за единица продукция, продажна цена за единица продукция, рентабилност,
производителност на труда, обща факторна производителност, средна заплата,
разходи за труд на единица производителност на труда (среден или прирастов
показател), експортна цена за единица продукция (килограмова цена),
капиталоемкост, материалоемкост, енергоемкост, трудоемкост, наукоемкост и т.н.
-
Натрупване и инвестиции: норма на
натрупване, норма на инвестиране, структури на нормите на натрупване и
инвестиране.
-
Преки чуждестранни инвестиции: преки чуждестранни
инвестиции (ПЧИ) по години като процент от БВП; ПЧИ като процент от общите
брутни инвестиции по години; наличност от ПЧИ в процент спрямо БВП за
последната година; структура на ПЧИ по отрасли; структура на ПЧИ по
страни-източници; икономическо проникване на ПЧИ, измерено с процент на
чуждестранните предприятия в произведената добавена стойност, в акционерния
капитал, в продажбите, в заетите, в износа и вноса, в инвестициите, в
печалбата, в платените данъци; структура по ниско-средно- и високотехнологични
отрасли; годишни постъпления на ПЧИ като процент от годишната репатрирана
печалба; салдо на търговския баланс между вноса и износа на чуждестранните
предприятия; годишни инвестиции на българските стопански субекти в чужбина.
-
Осигуреност с различни видове капитал: частен капитал
(на заето лице), публичен капитал (на човек от населението), човешки капитал
(на човек от населението), технологичен капитал (процент от БВП).
-
Производствени структури: обща продукция,
добавена стойност, заети лица по сектори, отрасли и подотрасли; в ниско-,
средно- и високотехнологични отрасли; междуотраслова и вътрешноотраслова
специализация; производствено
коопериране (по подотрасли); дял на традиционните продукти в общата
продукция по отрасли и подотрасли; отклонение на производствените структури по
промишлени подотрасли от тези в развитите
страни; производителност на труда по промишлени подотрасли; подотрасли с
нарастваща и намаляваща производителност на труда и т.н.
-
Технически и технологични показатели: разходи за научни
изследвания и разработки в процент от БВП; регистрирани патенти на 10 хил.
жители; персонални компютри на 1000 човека; интернетни връзки на 1000 човека;
степен на защитеност на интелектуалната собственост; инвестиции в
информационно- комуникационни технологии (ИКТ) и биотехнологии и т.н.
-
Заетост и безработица: процент на
икономически активното население към общото население; процент на икономически
активното население - общо и по пол; процент на заетите към икономически
активното население; безработица - общо и структурни характеристики (по пол, по
ниво на квалификация, по възраст, по региони).
-
Здравеопазване, образование и наука: процент на
разходите за здравеопазване към БВП; процент на разходите за образование към
БВП; процент на разходите за научни изследвания към БВП; образователна
структура на населението, на работната
сила, на заетите и безработните; достъп до здравеопазване, образование, наука и
културни услуги; натрупан среден брой учебни години на населението в
работоспособна възраст (15-64 години) и на заетите.
-
Инфраструктура: транспортна,
телекомуникационна, енергийна или електропроизводство и пренос, производство и
пренос на топлинна енергия, газоснабдителна, водоснабдителна и напоителна, екологична,
за отвеждане на отпадни води и твърди отпадъци, социална и други в съответни
измерители.
-
Отвореност на икономиката: процент на
външнотърговския стокообмен към БВП; процент на износа към БВП; процент на
вноса към БВП; средно ниво на импортните тарифи; използване на нетарифни
ограничения, в т.ч. количествени квоти и забрани и т.н.
-
Експортна дейност: текуща сметка -
структура и изменения; външнотърговска специализация в промишлеността; качество
на експортната продукция за ЕС и други страни, измервана в килограмови цени;
пазарни дялове по дезагрегирани експортни групи стоки и услуги на пазара на ЕС
и други страни; структура на износа по признаците капиталоемкост,
материалоемкост, енергоемкост, трудоемкост, наукоемкост, по съдържание на
квалифициран труд; процент на износа на ишлеме в общия износ - общо и по групи
стоки; процент на изнасяните стоки по трите основни групи - високо-, средно- и
нискотехнологични за съответни подотрасли; коефициенти на средни експортни цени
(например в килограми) към ЕС по дезагрегирани групи стоки и обобщени по
подотрасли и отрасли с помощта на съответни тегла; вътрешноотраслов стокообмен;
съотношение между относителния дял на износа по групи продукти и услуги и
относителния дял на вноса на същите продукти и услуги по промишлени подотрасли.
-
Доходи и потребление: средни реални доходи на заето лице - общо,
по квалификационни и социални групи; структура на семейните доходи по
източници; структура на семейните разходи по групи продукти и услуги; доходна и имуществена диференциация на
населението; процент на населението живеещо под границите на бедността;
потребление на най-важни продукти и услуги във физически единици; средно ниво
на цените на търгуемите и нетъргуемите продукти и услуги - стандартно
отклонение на цените спрямо нивото в ЕС и т.н.
-
Скорост на догонването: брой на годините
за които се постига преодоляване на половината от изоставането в изходната
година по съответни показатели; средногодишни темпове на прираста на БВП и на
брутната добавена стойност (БДС) - общо за икономиката, по сектори, отрасли и
региони и т.н.
Този списък от аналитични показатели не
е изчерпателен. При нужда могат да се използват и други подходящи показатели.
При използването на горните показатели трябва да се спазват следните условия:
-
да се използват надеждни източници на информация - публикации на
компетентни институции в съответните страни; на международни икономически,
финансови и научни институции; изследвания на известни автори;
-
при международни сравнения по обобщаващия показател БВП да се използват
паритетни цени и валутни курсове. При международни сравнения (например на
производителността на труда) по сектори, отрасли и подотрасли да се използват
секторни и отраслови паритетни курсове, ако има такива;
-
сравненията да се правят по няколко разреза: изменения във времето по
години; сравнение с други ЦИЕ страни; сравнение със средните показатели за ЕС и
отделни страни-членки на ЕС; с други страни - развити и развиващи се;
-
показателите могат да се извеждат по отделни продукти и да се обобщават (където
е възможно и необходимо) за групи продукти, подотрасли на промишлеността, за
промишлеността, за стопански сектори и общо за икономиката с помощта на
подходящи тегла;
-
за извеждане на тенденции и за други важни обобщения да се използват
достатъчно дълги динамични статистически редове.
2.2. Икономически растеж и сближаване -
основни понятия и теории
2.2.1. Основни понятия
Роберт Баро и Сала-и-Мартин предлагат
три концепции за икономическо сближаване по БВП на човек от населението (виж
/327/): абсолютно бета сближаване, относително бета сближаване и сигма
сближаване.
Бета сближаването предполага наличие на механизъм за
дългосрочно сближаване. В основата на този механизъм са икономически фактори,
които обуславят мобилността на икономиките в рамките на дадено разпределение.
Абсолютно бета сближаване има когато растежът в по-бедните икономики е по-висок от този в
по-богатите, при условие че сравняваните страни притежават еднакви
фундаментални икономически условия и се различават само по изходното си ниво на
брутен продукт на човек от населението. Абсолютното сближаване означава, че
всички икономики се сближават към едно и също дългосрочно стабилно равновесно
ниво на брутния продукт на човек от населението.
Условно бета сближаване има когато икономиките се различават по
фундаменталните си условия, а следователно и по стабилните си равновесни нива
на брутен продукт на човек от населението. Този тип сближаване означава, че
колкото по-далече (по-ниско) е икономиката от своето стабилно равновесно ниво,
толкова по-висок е нейният растеж. Тъй като тези равновесни нива са различни в
различните страни условно бета сближаване между тях може да липсва дълго време,
докато абсолютното бета сближаване води до изравняване. Фундаменталните условия
и стабилните равновесни нива могат да се променят във времето и постепенно да
се сближават, водейки до абсолютно дългосрочно сближаване[7].
Сигма сближаването се изразява в намаляване на
разсейването на БВП на човек от населението в група страни с течение на
времето. Прогресът в сигма сближаването не е само функция на различните темпове
на растеж между бедните и богатите страни, но и на различията в нивата на
брутния продукт на човек от населението в началния етап (виж /96/-157).
2.2.2. Основни теории
Икономическият растеж и сближаването
през последните десетилетия се изследват главно с помощта на производствената
функция. С известните досега две основни групи модели - неокласическият и
ендогенният растеж се достига до различни заключения за бъдещия растеж и
сближаване. Появилата се в началото на 90-те години на миналия век теория за
"новата икономическа география" предлага друг подход и достига до
други заключения. На този най-общ теоретичен фон съществуват и други теории и
хипотези.
Стандартните неокласически модели предсказват, че
отворените икономики (страни, региони) се сближават. Най-известен между тях е
този на Роберт Солоу (виж /328/), последван от множество варианти, целящи
неговото подобряване (виж /277/-3). В тези модели се приема, че технологиите са
еднакви и екзогенни и сближаването се дължи на намаляващата ефективност на
капитала. Това е първият механизъм, който поражда сближаване. Страните
(регионите) с малка наличност на капитал и нисък брутен продукт на човек от
населението постигат бързо натрупване на капитал и по-висок растеж.
Отварянето на страната и/или региона за
външна конкуренция ускорявало сближаването, понеже капиталът се насочвал към
по-бедните страни и региони, за да се възползва от по-високата ефективност. То
би трябвало да води до по-бързо натрупване на капитал и по-интензивен растеж в
по-бедните страни и региони в сравнение с по-богатите. В резултат на това
отношението капитал/труд, производителност на труда и брутен продукт на човек
от населението в бедните и богатите страни се сближавали. Вторият механизъм на
сближаване се основава на презумпцията, че техническият прогрес е екзогенен и е
достъпен безплатно за всички икономики (виж /103/-189).
Тази икономическата логика е в основата
на конвенционалните теории за икономическа интеграция, разработени след
пионерното изследване на Ж. Винер[8].
Въз основа на логиката на неокласическите теории за растежа в тези модели е
вградена тенденцията за сближаване на цените, разходите, производителността и
брутния продукт на човек от населението. Този процес на сближаване се
активизира още повече в интеграционните общности (виж /277/-3).
През 80-те години на миналото столетие
предизвикателства срещу неокласическия модел за растежа отправиха теориите за ендогенния растеж. Макар,
че са по-близки до неокласическата философия, отколкото анализите на Шумпетер и
пост-кейнсианците, теориите за ендогенния растеж оспориха ролята на свободните
пазарни сили в осигуряването на оптимално разпределение на ресурсите и стабилен
растеж. Новите теории поставиха ударение върху вътрешните (ендогенните)
източници на растежа и техническия прогрес, подчертават специално важността на
инвестициите в човешки капитал и на верижните ефекти на физическия капитал.
Някои учени от тази школа споделят пост-кейнсианския възглед, че по-високата
инвестиционна активност може да повиши дългосрочния темп на растеж,
благодарение на нарастващата ефективност на инвестициите.
Ключът за сближаване е в намаляване на
технико-технологичната пропаст между бедните и богатите страни. Процесът може да се
ускори чрез внос на капиталови стоки и ПЧИ. Ефикасността на тези канали зависи
главно от "абсорбционните възможности" или "социалните
способности". Тези понятия включват широк кръг политически, икономически и
институционални условия и изискват политическа и макроикономическа стабилност[9]
(виж /96/-158). Според Абрамовиц съществува потенциално сближаване и
действително сближаване. Колкото по-големи са "социалните
способности", толкова по-близко е действителното сближаване до
потенциалното.
Възгледът, че икономическият растеж е
комплексна функция от широк кръг тясно свързани фактори, наред с традиционните
фактори, доведе до развитие на идеята за условно сближаване. Това е все още в
неокласически рамки, но описва тенденцията на страните да се сближават по
собствените им дългосрочни равновесни траектории, като функция на голям брой
предпоставки и "предопределящи променливи". Тази концепция за
сближаване има различно съдържание от абсолютното бета сближаване. За група
страни със сходни дългосрочни равновесни позиции може да се прояви тенденция за
абсолютно сближаване вътре в групите (сближаване в клубове), но не между тях[10].
Следователно, логиката на неокласическите модели се оспорва с други презупции, които
водят до увеличение на различията между страните (регионите). При нарастваща
ефективност на капитала печелят богатите страни. Освен това, ако икономиките се
различават по способността си да създават или усвояват нови техники и
технологии, дългосрочните им темпове на растеж могат да се различават
постоянно, като се обуславят и от различия в структурните си характеристики.
Новите по-модерни и по-сложни модели,
основани на теорията за ендогенния растеж, разработени през 80-те години на
миналия век, сочат такава възможност чрез два основни подхода,
обясняващи растежа като ендогенен процес. Първият, представляван от П. Ромер и
Р. Лукаш се отказва от презумпцията за намаляващата пределна производителност
на капитала. Натрупването на капитал и знания, на човешки и публичен капитал
оказва постоянно благоприятно въздействие върху динамиката на растежа. Вторият,
представен от П. Ромер, Ж. Гросман, Е. Хелпман, П. Агион, П. Ховит и др.
подчертава вътрешното (ендогенното) развитие на техническия прогрес, т.е. на
различните форми на знания, които са двигатели на растежа. И двете групи
аргументи позволяват наличието на трайни и дори нарастващи различия между
страните и регионите по БВП на човек от населението (виж /103/-189).
Неокласическите и ендогенните модели използват агрегирана мярка за икономическо
сближаване - БВП на човек от населението. Те поставят в центъра на
вниманието си някои от факторите, влияещи върху растежа – тези, които
предопределят общата факторна производителност и натрупването на капитал в
широкия смисъл на думата, без да обръщат достатъчно внимание на труда и
неговото използване.
Двете групи модели имат различни концепции за механизмите и процесите, които пораждат
растежа. От това произтичат и различните изводи за икономическата политика.
При ендогенния модел БВП на човек може да расте безкрайно, без да се постигне
сближаване. Те обаче признават, че правителствената политика може да влияе
благоприятно на дългосрочния растеж чрез стимулиране натрупването на различни
видове капитал и създаване на по-благоприятна среда за иновации. В основните неокласически
модели икономическата политика не влияе върху дългосрочния растеж. Тя може само
да смекчи някои пречки за постигане на потенциално висока ефективност. За
неокласическата школа най-добрият начин за постигане на висок растеж и бързо
сближаване е да се позволи на пазарните сили да действат колкото е възможно
по-свободно. Макроикономическата стабилност, структурните реформи и
отвореността на икономиката са достатъчни условия за икономическо сближаване[11].
Наличните емпирични доказателства не потвърждават хипотезата за универсално
икономическо сближаване, вградена в неокласическите модели. Няма ясна
тенденция за по-бързо развитие на бедните страни в сравнение с богатите. Нещо
повече, тенденцията е към нарастващи различия в нивата на производителността и
в брутния продукт на човек от населението между развитите и развиващите се
страни. Единственото значимо изключение са няколко страни в Източна и
Югоизточна Азия.
Неокласическите и ендогенните теории се
ограничават в моделиране на високо агрегирани
макроикономически съвокупности, като обръщат твърде малко внимание на
микроикономическите условия и на териториалното разположение на стопанската
дейност. "Новата икономическа
география", се занимава повече с териториалните аспекти на растежа[12].
Тази школа показва, че даже в икономики със сходни структурни характеристики
териториалното разпределение на стопанската дейност не е равномерно, както личи
от оформянето на агломерации. Те анализират едновременно движещите сили на
сближаването, осветени от традиционната търговска теория и движещите сили на раздалечаването с цел да установят
тяхната сила и еволюция. Този подход споделя някои черти на теорията за
ендогенния растеж, специално концепцията
за комулативната причинна обвързаност, установена още през 1957 г. от Г. Мюрдал
и през 1958 г. от А. Хиршман, а също и важната роля на нарастващата ефективност
на капитала.
Сравнени с неокласическите и
ендогенните модели, моделите на новата
икономическа география показват, че поведението на различните сектори може
да води до съвсем различно териториално сближаване с различна динамика във
времето. Тe също доказват, че процесът на сближаване e далеч по-сложен,
отколкото се представя от високо агрегираните модели[13].
Широко известна е и хипотезата на А.
Гершенкрон, използвана в различни модели на растежа и сближаването[14]. Тази хипотеза се свежда до така нареченото
"предимство на изостаналостта". Тя гласи, че колкото по-голямо е
началното изоставане, толкова по-голям е потенциалът за растеж. Това се доказва
с обстоятелството, че изостаналите страни имитират, а не изобретяват. Както е
известно, имитацията в икономическото развитие е “по-евтина” от иновацията.
М. Ландесман и Р. Щерер прилагат този
принцип на индустриално ниво за ЦИЕ и други зараждащи се пазарни икономики. Те
установяват, че изоставането на тези
страни е по-голямо в технологично по-съвременните отрасли, а в традиционните е
по-малко. Това означава, че пътят на сближаването в модерните отрасли е
по-дълъг, но и потенциалът за това е по-голям. Сближаването в тези отрасли изисква
много по-големи усилия, обучение, повишение на квалификацията, значителни
управленски и организационни възможности. Оказва се, обаче, че не всички
страни, които са приблизително на еднакви изходни позиции могат да мобилизират
националната си енергия. Част от тях постигат съществен прогрес в технологично
сложни отрасли и намаляват разликата между себе си и напредналите, докато други
продължават да бъдат "заключени" в традиционния модел на търговията и
индустриалната специализация - продукти и отрасли с висока трудоемкост от прост
труд[15].
Известни са и други идеи за измерване
динамиката на растежа и на икономическото сближаване[16].
С оглед задачата на настоящото изследване, тяхното разглеждане тук едва ли е
необходимо.
Ако се опитаме да обобщим излиза, че теорията не е достатъчно категорична дали
интеграцията винаги и навсякъде води до икономическо сближаване. Това личи,
когато най-стриктните презумпции на неокласическия модел се коригират (направят
по-гъвкави). Особено презумпцията, че
производствените технологии са еднакви и екзогенни за всички страни. Отварянето
за търговия и свободното движение на капитали и труд могат да се превърнат (и
често се превръщат) в източник за нарастващи различия. В някои варианти на
ендогенните модели за растежа, интеграцията, макар че по принцип води до
положителни общи ефекти, може да породи и поляризация между страните по брутен
продукт на човек от населението.
М. Болдрин и Ф. Канава (виж /329/)
предлагат класификация на наличните модели в зависимост от това дали включват:
-
Силен вариант на хипотезата за
сближаване, според която, поради намаляваща ефективност на капитала "в дългосрочен
хоризонт може да се постигне общо ниво на икономическо благосъстояние,
независимо от началните условия и от подробностите в (националните) политики,
ако няма сериозни ограничения в разпространяването и усвояването на
технологични новости".
-
Слаб вариант на хипотезата за
сближаване, който подчертава определящата роля на началните условия, на наличието на
подвижни фактори и на националните политики за усвояване на нови технологии.
-
Силна хипотеза за липса на сближаване, при която, поради
високи постоянни разходи и широко разпространено повишение на ефективността на
капитала и външните ефекти (например агломерационни ефекти), "всяко
повишение на степента на търговска отвореност вероятно ще насочи
най-производителните фактори към напредналите региони, където ефективността им
е по-висока, като оставя още по-назад изостаналите региони".
-
Слаба хипотеза за липса на сближаване, (сходна с
аргумента за начеващата индустрия), която твърди, че "някакво минимално
ниво на фактори, пораждащи верижни външни ефекти, трябва да бъде налице"
за начало на глобално сближаване. При липса на такива условия подобни модели е
по-вероятно да пораждат "клубно сближаване", при което страни със
сходна ресурсна осигуреност на
стратегически фактори ще клонят към сближаване по отделни групи (clusters)[17].
Никоя от горните теории не е общоприета
като превъзхождаща другите при всички условия. Всяка от тях има свои
достойнства и недостатъци.
Най-надеждният критерий за оценка на теориите и установяване на истината е практиката. През последните
десетилетия са правени много емпирични изследвания на догонващото развитие
(сближаването). Един от най-пълните прегледи на тези изследвания е предложен от
Ж. Темпле (виж /328/).
В следващите раздели на тази глава ще
направим преглед на най-важните резултати от изследванията на дългосрочните
глобални и европейски тенденции по сближаването; темповете на сближаване в ЦИЕ
страни; сближаването в регионите и в най-общ план - източниците на
икономическото сближаване.
2.3. Дългосрочни глобални и европейски тенденции на сближаване
(разслоение)
Теоретичните и методически дискусии
през последните десетилетия бяха оживени, но не осигуриха достатъчно емпирични
доказателства, че икономическата интеграция води към сближаване или разслоение
между участващите страни. Емпиричните изследвания не потвърдиха оптимизма
на Р. Баро и Сала-и-Мартин, в т.ч. и
техните оценки, че БВП на човек от населението се сближава с два процентни
пункта средногодишно. Д. Куох пък смята, че има тенденция към оформяне на
"върхове-близнаци", в резултат на което светът се поляризира в ясно
очертани групи страни по брутен продукт на човек от населението.
В едно от най-сериозните изследвания
досега Д. Бен-Дейвид заключава, че през периода 1960-1985 г. е настъпило
разслоение между страните по БВП на човек от населението[18].
Той установява, че на дъното на класацията се оформя клубно сближаване, но в
резултат на позитивно развитие, а не влошаване. Той намира, че има бързо
развитие и сближаване между страните, отворени за международна търговия (виж
/277/-7-8). Не липсват, обаче и обратни доказателства[19].
2.3.1. Тенденции за много дълги периоди
Както вече посочихме по-горе, понятието
"икономическо сближаване" има дългосрочен характер. Най-точни оценки за наличието или липсата
на икономическо сближаване могат да се правят само за много дълги периоди -
от 50-100 до 1000 и повече години. Колкото по-къс е анализираният период,
толкова по-рисковани са оценките, защото върху икономическите процеси влияят и
странични фактори, между които и бизнес-цикълът. Това ни дава основание да
започнем анализа с много дълги периоди на икономическо развитие.
Световната литература предлага голям
брой публикации на тема икономическо развитие и догонване. Естествено, тук не е възможно да се направи преглед
дори на всички най-важни между тях. Ще се спрем само на няколко, които са
достатъчно представителни.
Гж. Колодко изследва тези тенденции в
контекста на глобализацията и прави интересни заключения, които могат да бъдат
полезни на авторите на икономическата политика навсякъде по света (виж /68/).
Той смята, че ранните етапи на глобализацията не са довели до забележимо
ускоряване на растежа на БВП на човек от населението и подобряване живота на
хората. Изчисляван на базата на човек от населението, растежът е бил много
по-бавен до към средата на 18-ти век, когато техническият прогрес поражда бързо
повишение на производителността на труда. Преди около 200 години брутният
продукт на човек от населението в Западна Европа (по онова време -
най-развитата част на света) е бил около 1000 долара (по цени от 1990 г.). То е
около 2 пъти повече в сравнение с 1000 години преди това. Значимият растеж започва
около 1820 година.
Вторият голям пробив в икономическата глобализация е
направен през 19-тото столетие. "Именно тогава - а не сега - производството расте и
международната търговия се разширяват в рамките на стабилна парична система,
гарантирана от златния стандарт… Развиваха се морски и железопътен транспорт;
беше изобретен телеграфът; процъфтяваше масовото производство; технологиите и
икономиката станаха новите простори на откритията…Голяма част от 20-тото
столетие беше прахосана" (/68/-5-6).
Въпреки това, през 20-тото столетие беше постигнат най-висок растеж в човешката
история. При цялата социална нееднородност, по-бедните групи от населението
в края на това столетие не само са по-добре в качествено отношение отколкото
преди 100 години, но в редица случаи имат по-висок жизнен стандарт от този на
някои богати групи преди 100 години.
Ускореният икономически растеж се
придружава с още по-бързо увеличение на социалната поляризация. В 1960 г. БВП
на човек от населението в 20-те най-богати страни е бил 18 пъти по-висок от
този в 20-те най-бедни страни. Към 2000 г. тази разлика е вече 40 пъти
(/68/-21)[20].
На този ранен етап на изследването, въз
основа на току що казаното може да се направи един важен извод: не е достатъчно да се постигне бързо
икономическо развитие. То трябва да ползва възможно най-голяма част от хората -
в глобален, регионален, национален и вътрешно-регионален мащаб. Не може да бъде
успешно и трайно увеличение на брутния продукт, което ползва само едно
малцинство. Историята го е потвърдила многократно. Струва си да напомним думите
на Г.Колодко: "Тази истина трябва да се помни и днес, защото макар че
историята никога не се повтаря буквално, тя винаги го прави до известна степен”
(/68/-5). Към този извод ще се връщаме и по-нататък в изследването, за да го
подкрепим с нови аргументи.
Показателни са процесите на
икономическото развитие и икономическото сближаване (разслоение) в западното
полукълбо, описани в последния доклад на Световната банка за развитието (виж
/323/-54).
Много от бившите европейски колонии в
Централна и Южна Америка с успешно икономическо развитие през изминалите векове
сега са между най-бедните страни в света. В 1700 г. Мексико и другите колонии,
които е предстояло да образуват САЩ са имали сходно ниво на БВП на човек от населението.
Островите производители на захар - Барбадос и Куба са били много по-богати.
Преди 19-ти век се е считало, че североамериканските територии са предлагали
по-лоши икономически перспективи, отколкото Латинска Америка и Карибският
район. Цялата Канада, наричана от Волтер "няколко акра сняг" е била
смятана от колониалните сили за сравнима по значение с малкия остров Гваделупа
- производител на захар.
С началото на индустриализацията в
19-ти век САЩ и Канада “дръпнаха” рязко
пред останалата част от континента. Това личи от таблица 2.1.
Таблица 2.1.
БВП на човек от населението в някои страни от западното
полукълбо (САЩ=100)
Страни |
1700 |
1800 |
1900 |
2000 |
|
Аржентина |
.. |
102 |
52 |
36 |
|
Барбадос |
150 |
.. |
.. |
44 |
|
Бразилия |
.. |
50 |
10 |
22 |
|
Чили |
.. |
46 |
38 |
28 |
|
Куба |
167 |
112 |
.. |
.. |
|
Мексико |
89 |
50 |
35 |
26 |
|
Перу |
.. |
41 |
20 |
14 |
|
Канада |
.. |
.. |
67 |
82 |
|
САЩ-БВП на
човек в долари от 1985 г. |
550 |
807 |
3859 |
34260 |
Източник: /323/-54.
Причините за това неравномерно развитие са описани в
хиляди публикации за икономическото развитие на Северна и Южна Америка. Тяхното
анализиране не е задача на настоящото изследване. Тук ще се задоволим с
цитирането само на една от тях, представена в доклад на Световната банка:
"Защо неравенството преди стотици години има значение за развитието днес?
Както току що отбелязахме, обществата с голямо неравенство в собствеността на
блага още в началото създадоха институции, които наложиха ограничения върху
възможностите на индивидите за бъдещо икономическо развитие и това навярно
привърза тези икономики към ниски траектории на растеж" (/323/-54).
Както вече
посочихме, има няколко начина за определяне на икономическото сближаване
(разслояване). Един от тях е сигма сближаване (разслояване)[21].
С помощта на този метод в Икономическия обзор на Европа през 2000 г. е направен
анализ на икономическия растеж и
икономическото сближаване за три групи страни от 1870 до 1998 г. (виж
/96/-166-168). В първата група са 5-те страни основатели на Европейската
общност през 1957 година. Във втората са 12 страни - 5-те от първата група и
още 7 западноевропейски страни. В третата са страните от втора група плюс
Канада, Япония и САЩ.
Първото
впечатление е, че с увеличаване броя на страните в извадката расте степента на
разсейване. Страните от първата група са доста еднородни по БВП на човек от
населението и жизнено равнище. Те имат традиционно тесни търговски връзки. Още
преди Първата световна война има тенденция на сближаване между тях, започнало
около 1900 г. и продължило 15 години. През кризата от 1920-1921 г. и Голямата
депресия през 30-те години различията между тях нарастват. Има леко намаляващ
тренд в стандартните отклонения между 1913 и 1938 година. По време на Втората
световна война различията рязко нарастват, но с реконструкцията през 1945-1950
г. настъпва обрат. През така наречената "златна ера" (1950-1973 г.)
настъпва чувствително сближаване по БВП на човек от населението, много по-бързо
от тренда между 1870 и 1913 година. Макар и по-бавно, сближаването продължава и
след 1973 година.
Сходен тип на
сигма сближаване има и в другите две групи. Темпът на сближаване е най-висок
между 1960 и 1973 г., след което намалява, а от 1990 г. започва разслояване.
Процесът на сближаване (разслоение) между трите групи
страни за този 130-годишен период в най-едър план може да се обобщи така: от 1870 до 1940 г. преобладава относително
стабилен процес на сближаване. По време на Втората световна война има рязко
увеличение на разслоението спрямо САЩ. От 1950 до към 1970 г. има
чувствително и бързо сближаване, което продължава със затихваща динамика до към 1990 година.
Тогава започва отново разслоение - между САЩ, от една страна и всички останали,
от друга (виж /96/-169).
Група видни
холандски учени също анализират дълъг исторически период и заключават, че хипотезата за сближаване е твърде опростена,
за да бъде възприета сериозно (виж /270/). За целта те изчисляват средната
процентна дистанция на 18 страни членки на Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие (ОИСР) по БВП на човек от населението по същия
показател за САЩ през цялото двадесето столетие. Тези изчисления са представени
и в много показателна графична форма за 1900-2000 г. (виж /270/-4).
Преди Втората
световна война няма доказателства за тенденции на силно сближаване или
разслояване, освен през годините на Голямата депресия. Характерът на кривата
показва големи колебания, което означава, че години на сближаване биват
последвани от години на разслояване и обратно. От 1950 до 1990 г. има ясна
тенденция на сближаване, дължаща се на масирано използване на американски технологии
в европейските и други страни членки на ОИСР и либерализация на световната
търговия, спомогнала за бързото й увеличение. След 1991 г. обаче започва
увеличение на разликата между САЩ и
другите развити страни, което продължава до 2003 година.
2.3.2. Тенденции на сближаване (разслоение) през втората
половина на 20-ти век
Изследването на
тенденциите за 100-200 и повече години е много полезно. То обаче не дава
възможност да се вникне по-дълбоко в тези процеси и да се разбере как те се
проявяват в по-голяма извадка с повече страни на различно ниво на икономическо
развитие. За целта може да бъде полезен анализ на процеса през последните 50
години за по-голям брой страни. Такъв анализ за много дълъг период от време не
е възможен поради липса на надеждна статистическа
информация в слабо развитите страни.
2.3.2.1. Сближаване (разслоение) между Европейския съюз,
Япония и САЩ
Средногодишните
темпове на растеж на БВП на човек от населението за 1950-1998 г. са били: в ЕС
– 2.8%, в Япония – 5.0% и в САЩ –2.1%. Златният
период за растеж и в трите региона е бил 1950-1973 година. През тези години
брутният продукт на човек в ЕС е нараствал с 4% средногодишно, в Япония с около
8% и в САЩ – 2.4% (виж /96/-160).
Благодарение на
това се постига чувствително сближаване между тях по БВП на човек от
населението (виж. таблица 2.2.).
Таблица 2.2.
Реален брутен продукт на човек от
населението /в %/
|
Страни и региони |
1950 |
1960 |
1973 |
1990 |
1998 |
|
САЩ |
100 |
100 |
100 |
100 |
100 |
|
Европейски съюз |
46 |
60 |
67 |
71 |
67 |
|
Япония |
19 |
33 |
64 |
79 |
75 |
Източник: (96)-161.
ЕС и Япония
постигнаха най-голямо сближаване със САЩ в 1990 година. През 90-те години
темповете на растеж в ЕС и Япония спаднаха, а в САЩ се повишиха. В резултат на
това настъпи обрат към ново разслоение, което продължи до 2001 година. За
цялата извадка от 20 страни (от Западна Европа, Япония и Северна Америка)
стандартното отклонение е било 0,55 в 1950 г. и 0,33 в 1998 година. Това също е
потвърждение за сигма сближаване в този почти 50-годишен период[22]
2.3.2.2. Сближаване (разслоение) между страните-членки на
Европейския съюз
В таблица 2.3. са
представени промените в брутния продукт на човек от населението в страните членки на ЕС, а също в Швейцария,
Норвегия и Турция, към средното за Съюза за последните 40 години:
Реален БВП на човек от населението (ЕС
=100)
|
Страни |
1960 |
1973 |
1990 |
1998 |
|
Франция |
106 |
111 |
108 |
110 |
|
Германия |
123 |
115 |
114 |
115 |
|
Италия |
88 |
94 |
100 |
102 |
|
Великобритания |
123 |
104 |
98 |
104 |
|
Австрия |
95 |
99 |
104 |
109 |
|
Белгия |
99 |
105 |
104 |
110 |
|
Дания |
120 |
115 |
106 |
119 |
|
Финландия |
88 |
95 |
100 |
102 |
|
Гърция |
43 |
63 |
57 |
59 |
|
Исландия |
97 |
97 |
107 |
110 |
|
Ирландия |
61 |
59 |
71 |
110 |
|
Люксембург |
151 |
135 |
147 |
182 |
|
Холандия |
113 |
108 |
99 |
108 |
|
Норвегия |
101 |
95 |
109 |
130 |
|
Португалия |
39 |
55 |
60 |
67 |
|
Испания |
57 |
65 |
72 |
79 |
|
Швеция |
123 |
115 |
106 |
103 |
|
Швейцария |
180 |
163 |
131 |
118 |
|
Турция |
33 |
29 |
29 |
33 |
|
Канада |
129 |
121 |
114 |
113 |
|
САЩ |
168 |
150 |
100 |
149 |
|
Япония |
56 |
97 |
110 |
112 |
|
Западна Европа |
96 |
94 |
91 |
91 |
|
Европейски съюз |
100 |
100 |
100 |
100 |
Пояснения: Данните за Германия от 1950 до 1990 са за Западна
Германия. Всички числа са закръглени.
Източник: /96/-166.
Тенденциите за
4-те най-големи страни членки се различават. Позициите на Франция и особено на
Италия се подобряват, докато на Германия и Великобритания се влошават. Повечето
от малките страни членки подобряват позициите си, други ги запазват стабилни, а
Холандия и Швеция ги влошават. На позициите на най-бедните страни членки ще се
спрем в раздел 2.3.2.4. Стандартното отклонение само за страните членки на ЕС е
било 0,43 през 1950 г. и 0,26 в 1998 година. Това потвърждава силно сигма
сближаване в Общността[23].
2.3.2.3. Сближаване (разслоение) между страните членки на
ОИСР
Членовете на ЕС
сега са 15, а в ОИСР членуват 30 страни. Следователно, извадката е по-голяма и
по-разнородна. Това предлага допълнителни аналитични възможности за изследване на
икономическото сближаване (разслоение) между страните.
Таблици 2 и 3
по-горе съдържат информация за относителните нива на страните от ОИСР по брутен
продукт на човек от населението за 1950-1998 г., с изключение на Канада и Нова
Зеландия[24].
Анализът потвърждава,
че средният темп на абсолютното сближаване между страните членки на ОИСР за
дълъг период от време е около 2% (виж /96/-166).
Наред с нивото и динамиката на БВП на човек от
населението, полезно е да се знаят и неговите източници. От това пък може
да се съди за успешността или неуспешността на икономическата политика за
стимулиране на растежа и икономическото развитие. Освен това, не е безразлично
дали растежът на брутния продукт е постигнат чрез авансиране на допълнителни
ресурси (по екстензивен път) или чрез повишение на тяхната производителност (по
интензивен път).
В таблица 2.4. е
представена производителността на труда в страните от ОИСР за 1950-1998 г.
Производителността на труда е изчислена като отношение между произведения БВП и
отработените човекочасове при база 100 за САЩ.
Таблица 2.4.
Производителност на труда в страните от
ОИСР
САЩ=100%
|
Страни |
1950 |
1960 |
1973 |
1987 |
1992 |
1998 |
|
САЩ |
100 |
100 |
100 |
100 |
100 |
100 |
|
Япония |
15 |
20 |
45 |
60 |
67 |
68 |
|
Западна Германия |
34 |
52 |
53 |
91 |
100 |
106 |
|
Германия |
- |
- |
- |
- |
87 |
90 |
|
Франция |
42 |
51 |
74 |
99 |
101 |
102 |
|
Италия |
38 |
46 |
78 |
96 |
97 |
100 |
|
Великобритания |
58 |
57 |
68 |
81 |
79 |
82 |
|
Канада |
68 |
72 |
75 |
83 |
82 |
80 |
|
Австралия |
66 |
68 |
69 |
77 |
75 |
78 |
|
Белгия |
50 |
53 |
76 |
102 |
108 |
109 |
|
Дания |
54 |
58 |
79 |
85 |
85 |
89 |
|
Финландия |
32 |
37 |
59 |
69 |
74 |
82 |
|
Гърция |
19 |
.. |
43 |
55 |
54 |
54 |
|
Ирландия |
32 |
.. |
46 |
66 |
77 |
86 |
|
Южна Корея |
11 |
.. |
15 |
25 |
32 |
36 |
|
Мексико |
35 |
.. |
47 |
.. |
41 |
34 |
|
Холандия |
49 |
57 |
82 |
98 |
107 |
98 |
|
Норвегия |
51 |
.. |
71 |
96 |
104 |
109 |
|
Португалия |
20 |
.. |
42 |
44 |
48 |
50 |
|
Испания |
24 |
.. |
53 |
79 |
80 |
79 |
|
Швеция |
50 |
55 |
78 |
84 |
82 |
84 |
|
Швейцария |
70 |
74 |
84 |
85 |
87 |
85 |
|
Коефициент на вариация |
50 |
.. |
30 |
26 |
25 |
24 |
Пояснения: Данните за всички страни са в процент спрямо равнището
на САЩ. Означенията с (..) показват, че липсват данни за съответната година.
Коефициентът на вариация е изчислен без Мексико и Германия.
Източник: /206/-41.
Страните от ОИСР,
особено по-старите 21 страни членки, представени в таблица 2.4. са до голяма
степен отворени през последните десетилетия за търговия, инвестиции, трансфери
на технологии и трудова мобилност. Това води към постепенно изравняване нивата
на БВП на човек от населението и на производителността на труда. Както вече
посочихме, масираното използване на модерни американски технологии след Втората
световна война допринесе за сближаване на отделните страни членки и на ОИСР в
цялост с нивото на САЩ.
Сближаването на производителността на труда предлага
допълнителна информация. От представените в таблицата страни само Мексико и
Швейцария не са имали постоянно сближаване по производителност на труда със
САЩ. За разлика от БВП на човек от населението, няколко европейски страни вече
се изравниха със САЩ по производителност на труда, а някои дори я изпревариха.
От тези данни също личи, че в ОИСР има бета сближаване по производителност на
труда (страните с по-ниска производителност на труда в началната година я
повишават по-бързо), а също и сигма сближаване: намалява разсейването по ниво
на производителност на труда между страните членки. Коефициентът на вариация от
50 в 1950 г. спада на 24 в 1998 година.
Въпреки
сближаването през последните 50 години, продължава
голямото разслоение между страните членки. Норвегия и Швейцария имат брутен
продукт на човек между 80-90% от нивото на САЩ; Полша, Унгария и Чехия
съответно 34%, 40% и 52%, а на дъното са Турция и Мексико, съответно с 21% и
17%. Подобно е разслоението по брутен продукт на заето лице и брутен продукт на
отработен човекочас.
Разслоението през последното десетилетие отново се
увеличава - както между страните членки, от една страна и САЩ, от друга, така и между
различните страни членки. През последните десетина години ЕС изостава от САЩ по
БВП на човек от населението. Същото важи и за повечето страни членки на ОИСР, в
т.ч. и най-големите. Изключение правят само Ирландия, Южна Корея, Холандия,
Норвегия, Португалия и Испания (виж /206/-43).
Различията в
брутния продукт на човек от населението се дължат на различно използване на
трудовия потенциал и различна производителност на труда, особено ако е измерена
за отработен човекочас. Върху това влияят големите различия в процента на
икономически активното население, в процентите на заетост и безработица.
Различията във възрастовата структура на населението все още оказват минимално
влияние, но то ще нараства през следващите десетилетия (виж /206/-43).
Обратът към изпреварващо развитие на САЩ през 1990-те
години е новост за теорията и практиката на икономическото сближаване
(разслоение) през последните 50 години. Професионалистите смятат, че е почти нормално
по-бедните страни да се развиват по-бързо и постепенно да намалява разликата с
богатите, макар че това не е всеобщо правило. Почти е прието, че най-развитите
страни се развиват с по-ниски темпове, макар че един процентен пункт прираст
при тях има далеч по-богато съдържание, отколкото в по-слабо развитите. Много
рядко обаче се случва страна, която е световен икономически лидер по БВП на
човек от населението и по производителност да расте по-бързо и да увеличава
дистанцията си пред другите развити и по-слабо развити страни. Това направи САЩ
през 90-те години, постигайки високи темпове на растеж при ниска инфлация,
ниска безработица и активно преструктуриране. Икономическите среди го свързват
с така наречената "нова икономика"[25].
Дълбокото
осмисляне на тези процеси, освободени от временната еуфория, тепърва предстои.
Във втората част на изследването предлагаме редица аргументи в контекста на
това осмисляне въз основа на предишен световен опит и нови факти.
В ОИСР се правят
интересни изследвания на източниците на
прираста на БВП на човек от населението. Има анализи за ролята на заетостта
и на производителността на труда, които показват, че стандартните отклонения
между страните членки на ЕС и на ОИСР растат през последните 20 години. Същото
важи за нивата на заетост, докато различията в производителността на труда
остават неизменни (виж /206/-46).
Интересен е
сравнителният анализ между факторите на растежа (капитал, труд, обща факторна
производителност) в най-развитите страни от ЕС и бързо развиващите се страни в
Източна и Югоизточна Азия. Оказва се, че главен двигател на растежа в страните
от ЕС е била общата факторна производителност, следвана от авансирания капитал,
докато в азиатските държави главен фактор е бил капиталът, следван от масата на
труда и едва тогава от общата факторна производителност (виж /91/-33)[26].
Тези изследвания
са полезна стъпка към изясняване на факторите за растежа и насочване на
държавната политика към създаване на най-благоприятна икономическа среда за
тяхното използване.
Други анализи
показват чувствително увеличение на стандартните отклонения между темповете на
прираста на брутния продукт по страни членки на ЕС и ОИСР през последните 20
години. Същото важи за заетостта и капиталовъоръжеността. Различията в
темповете на повишение на производителността на труда остават неизменни, а
различията в повишението на общата факторна производителност леко нарастват
(виж /206/-47)[27].
2.3.2.4. Сближаване (разслоение) в глобален мащаб
Анализът обхваща
153 страни, представени в 7 групи за последните 40 години. Тези страни са на
различно ниво на развитие. Това дава възможност да се преценят по-добре
процесите на сближаване (разслоение) между икономики, които силно се различават
помежду си. В извадката са включени страни от целия диапазон - от най-бедните
до най-богатите. Такъв анализ може да даде най-добра представа за изследваните
процеси в глобален мащаб.
Анализът на
сравнителния икономически растеж и произтичащото от него сближаване
(разслоение) показва наличието на сложна
и противоречива картина. Той е направен чрез изчисляване на показателя
"движение на изоставането" (motion of the gap)[28]
за 7-те групи страни по 3 подпериода. Таблица 2.5. обобщава различните
тенденции по региони и подпериоди.
Общи модели на сближаването и
разслоението
|
Региони |
1960-1973 |
1973-1991 |
1991-1998 |
|
Африка на юг от Сахара |
- |
-- |
-- |
|
Близък Изток и Северна Африка |
++ |
+/- |
+/- |
|
Югоизточна Азия |
++ |
++ |
++ |
|
Останалата част от Азия и Тихия океан |
+/- |
+ |
+ |
|
Средна и Южна Америка |
+/- |
- |
+/- |
|
ОИСР |
++ |
++ |
-/+ |
|
Източна Европа |
+ |
+ |
- |
Пояснения: (++) - силно сближаване; (+) - сближаване; (+/-) -
противоречиви резултати с тенденция към сближаване; (-/+) - противоречиви
резултати с тенденция към разслояване; (-) - разслояване; (--) – силно
разслояване.
Източник: /270/-8.
Таблицата разкрива
три вида тенденции в "движението на
изоставането":
-
стабилно дори ускорено изоставане спрямо най-развитите страни - страните от
Африка на юг от Сахара;
-
стабилно бързо намаление на изоставането спрямо най-развитите страни -
страните от Югоизточна Азия;
-
една или друга степен на противоречиво развитие, подсилено през последните
десетина години в повечето региони, с изключение на двата азиатски региона.
Причините за противоречивото развитие са много. Авторите на този
анализ са обърнали специално внимание на една от тях. Те пишат:
"Филипините и Южна Корея имаха почти еднакво жизнено ниво през 1960 г., измервано
с БВП на човек от населението - около 640 щатски долара (по паритетни курсове
от 1975 г.). Освен това, населението, урбанизацията, обхватът на първоначалното
и средното образование бяха сходни. При тези почти еднакви стартови условия как
е възможно през следващите 25 години Южна Корея да "направи чудо" с
6% средногодишен прираст на БВП на човек от населението, докато Филипините
стагнираха на около 2%? Лукаш търси отговора в неокласически рамки със силен
фокус върху технологиите[29],
докато други икономисти по растежа, като например Роланд Бенабу[30]
смятат, че отговорът на загадката е извън традиционните разбирания за факторите
на растежа. Той отбелязва, че коефициентът Gini - мярка за степента на концентрация на
доходи и богатство, е бил много по-висок във Филипините, отколкото в Южна
Корея. Това показва как доходното неравенство е повлияло върху растежа във
Филипините" (/270/-8).[31]
Всеки, който е
изследвал социално-икономическото развитие на Африка и Югоизточна Азия през
последните 25-30 години ще установи, че най-съществената
разлика между двата региона през началния период и следващите години е била високата социална поляризация в
Африка и умереното социално разслоение в Югоизточна Азия. Политиците и
икономистите в България трябва да се замислят над тези заключения на
изследователите.
2.3.2.5. Сближаване (изоставане) на най-бедните страни в
ЕС
Страните-членки на
ЕС могат да се разделят на две групи: по-развити страни - Германия, Франция,
Великобритания, Италия, Холандия, Белгия, Дания, Австрия, Швеция, Финландия и
Люксембург; по-бедни страни - Испания, Португалия, Гърция и Ирландия. Втората
група в 1993 г. получава допълнителна помощ
от специален Фонд за
социално-икономическо сцепление (Cohesion Fund) за по-бързото им
развитие и приобщаване към другите страни членки. По името на Фонда те биват
често наричани Cohesion countries. Тези страни се присъединиха по-късно и имаха по-нисък
БВП на човек от населението в сравнение със средното за ЕС. Ирландия се
присъедини в 1973 г. с 59%, Гърция в 1981 г. със 62%, Испания в 1986 г. с 68% и
Португалия в 1986 г. с 52%[32].
Някои автори
смятат, че предишните разширения на ЕС не са напълно сравними с източното
разширение, че икономическите структури на тези страни са били различни от
сегашните кандидати, а също и правилата и условията на тогавашното разширяване
са били различни от сегашните (виж /281/-3). В това има много истина.
Сравненията трябва да се правят предпазливо и изводите да не се прилагат
механично към сегашните страни кандидати.
И въпреки всичко,
ако има страни членки, чиито интеграционен опит заслужава най-голямо внимание
от нас, това е опитът на по-бедните
страни членки за които вече стана дума.
На тези проблеми е посветен настоящият раздел.
Налице е надеждна
информация за динамиката на сближаването на четирите по-бедни страни с ЕС през
последните 40 години (виж /277/-10). Като се започне от 1960 г. четирите страни
се сближават по нивото на брутния си продукт на човек от населението със
средното за ЕС. Това обаче не става с еднаква интензивност за всяка от тях,
нито съвпада по време.
Анализът показва,
че от 1960 г. до към 1970-1975 г., т.е. преди присъединяването им към
Европейската общност, четирите страни се сближават доста бързо с нея по БВП на
човек. От 1975 до към 1985-1990 г. няма сближаване, макар че Ирландия се
присъедини в 1973 г., а Гърция в 1981 г. Сближаването на Ирландия и Гърция
започна 10-12 години след присъединяването им. Сближаването започва отново към
1990 г., като е особено интензивно в Ирландия. Тя вече има БВП на човек от
населението по-висок от средния за ЕС. Може да се каже, че тяхното сближаване
се почувства по-осезателно едва след създаването на единния вътрешен пазар в 1992 г., а след това на
ИВС.
В този контекст
трябва да се уточни използването на две понятия: интеграция и присъединяване.
Интеграцията е по-широко икономическо понятие, чието начало не може да се
обвърже с определена дата, а по продължителност е безкрайно. Интеграцията е
постепенен и сложен процес. Присъединяването е по-скоро
административно-политически акт. В този смисъл началото, краят и
възобновяването на сближаването не следва да се обвързват с определена дата,
когато настъпва административното събитие.
Динамиката на сближаването на четирите страни преди и
след присъединяването е сложна, дори противоречива. Това личи от таблица 2.6:
присъединяването към ЕС (процент към
средното в ЕС)
|
Страни |
Година на
присъединяване |
10 години преди |
5 години преди |
Присъединя-ване |
10 години след |
|
Ирландия |
1973 г. |
61 |
61 |
50 |
62 |
|
Гърция |
1981 г. |
58 |
62 |
62 |
57 |
|
Португалия |
1986 г. |
52 |
55 |
52 |
67 |
|
Испания |
1986 г. |
75 |
69 |
68 |
79 |
Източник: /298/-5.
Между четирите
страни най-впечатляващ е ирландският
опит в икономическото сближаване. Той обаче е резултат на благоприятно
взаимодействие на комплекс от специфични фактори, най-важните от които трудно
могат да се заимстват и приложат другаде.
Сравнителният анализ на икономическото развитие на Ирландия, от една
страна и на Испания и Португалия, от друга, през последните 20 години не позволява да се направи категорично
заключение. По-високото натрупване във физически и човешки капитал,
разгръщането на изследователски и развойни дейности сигурно са допринесли за
това. Смята се, че растежът е бил стимулиран и от бюджетната консолидация. С традиционните
неокласически (и до известна степен с ендогенните модели), обаче не може да се
обясни голяма част от ирландския растеж след 1985-1990 г., понеже се дължи
главно на масирания приток на чуждестранни инвестиции (виж /96/-169)[33].
Анализът показва още
нещо - икономическото сближаване е тясно
свързано със сближаването по производителност на труда. Дезагрегацията на
БВП на човек от населението в тези страни за последните 20 години показва поне
две неща: Първо, производителността на труда и по-точно часовата
производителност е източник на преобладаващата част от увеличението на брутния
продукт през този период. Второ, страните, където производителността на труда
нараства най-бързо, постигат най-голямо сближаване по брутен продукт на човек
със средното в ЕС. Докато Ирландия постига най-добри резултати между тези
страни, Гърция допуска изоставане. И четирите страни постигат повишение на нивото на заетост[34].
Присъединяването
към ЕС създава по-благоприятни условия за икономическо развитие, отколкото
оставането извън него. Членството в ЕС
обаче не е достатъчно условие за бързо икономическо сближаване с по-развитите
страни членки. Затова е необходима и активна национална икономическа
политика. Не случайно Ирландия постигна впечатляващи резултати като член на Общността,
докато същото не може да се каже за Гърция. Това е може би един от най-важните
изводи от горния анализ.
2.4. Тенденции на сближаване (разслоение) в ЦИЕ
2.4.1. Тенденции през периода на централното планиране
(1950-1990 г.)
Липсата на надеждна статистическа информация създава големи трудности при
анализа на икономическия растеж и тенденциите на сближаване (разслоение) в ЦИЕ
през последните 50 години. Причините за това са много. В тази част на света
през последните десетина години възникнаха множество нови държави, за които
трудно може да се набави информация за достатъчно дълги статистически редове.
Това важи особено за разпадането на Чехословакия, Югославия и СССР. Има доста
въпросителни по надеждността на статистическата информация в някои страни по
времето на централното планиране, а и след това[35].
Експерти на Икономическата комисия на ООН за Европа са систематизирали
налични оценки за темповете на растежа на БВП в някои ЦИЕ страни за 1951-2000
г. (виж /96/-179). Те потвърждават тенденцията към затихващ растеж от десетилетие към
десетилетие. Систематизирани са и данни от различни оценки на БВП на човек
от населението в 5 ЦИЕ страни и бившите СССР, Югославия и ГДР за 1950-1990 г.,
които са представени в таблица 2.7[36]:
БВП на човек от населението в бившите централно планирани
икономики
спрямо равнището на ЕС (ЕС=100)
|
Страни и показатели |
1950 |
1955 |
1960 |
1965 |
1970 |
1975 |
1980 |
1985 |
1989 |
1990 |
|
България -непретеглена средна от всички оценки -претеглена средна от различни оценки - оценка на Медисон - екстраполация на консервативни оценки - ЕСЗ-1996 |
39.4 34.1 36.0 29.4 .. |
41.8 36.1 38.2 31.2 .. |
47.7 41.3 43.6 35.6 .. |
55.1 48.9 47.4 42.2 .. |
54.7 47.7 48.3 41.1 .. |
56.6 52.6 52.4 45.3 .. |
51.7 50.4 47.5 44.3 .. |
53.0 52.4 46.0 44.3 .. |
40.9 42.7 40.8 37.134.5 |
35.6 40.9 37.0 31.6 35.3 |
|
Чехословакия - претеглена средна от различни оценки |
811 |
72.6 |
77,6 |
75.5 |
67.8 |
71.6 |
68.5 |
70.3 |
67,8 |
63.2 |
|
ГДР - претеглена
средна от различни оценки |
71.6 |
81.4 |
83.0 |
83.2 |
73.1 |
80.3 |
79.0 |
84.5 |
77.4 |
70.9 |
|
Унгария -претеглена
средна от различни оценки |
56.5 |
55.2 |
55.5 |
58.3 |
55.3 |
58.2 |
57.1 |
59.2 |
55.1 |
49.0 |
|
Полша -претеглена средна от различни оценки |
55.0 |
52.9 |
51.9 |
53.4 |
48.6 |
55.3 |
50.1 |
48.0 |
40.7 |
37.1 |
|
Румъния -претеглена средна от различни оценки |
29.2 |
28.1 |
30.2 |
35.1 |
32.1 |
37.8 |
38.5 |
39.6 |
35.9 |
30.6 |
|
Югославия -претеглена
средна от различни оценки |
31.2 |
29.0 |
34.1 |
38.2 |
37.2 |
43.3 |
47.1 |
46.1 |
46.0 |
35.8 |
|
Съветски съюз -претеглена средна от различни оценки |
57.0 |
53.8 |
56.9 |
60.7 |
57.4 |
59.7 |
60.3 |
57.5 |
49.2 |
48.4 |
Източник: /96/-175.
Като се има
предвид характерът и източниците на данните в таблица 2.7. и последващата им
допълнителна статистическа обработка, те следва да се приемат като
приблизителни и да служат само за най-обща ориентация. Трудно е също да се каже
кой от предложените варианти е по-надежден. По-правилно е да се използват
съвместно и ако е възможно да се търсят обяснения за отклоненията. По-добро от
това засега не е известно.
Доколкото от тези данни могат да се правят някакви
изводи, те са:
-
най-важният извод от таблицата е, че няма сближаване на осемте страни в края на периода с ЕС по
БВП на човек от населението, в сравнение с неговото начало. Казано по-точно -
има изоставане. Осемте страни се развиват приблизително по един и същ начин: от
1950 до към средата на 70-те години има общо сближаване с ЕС. След това
настъпва обрат към трайно изоставане.
-
Динамиката на растежа в по-напредналите ЦИЕ страни (Чехия, ГДР, Унгария,
Полша, СССР) е по-ниска от средната за ЕС и поради това те изостават от него по
БВП на човек от населението.
-
Растежът в по-бедните ЦИЕ страни (България, Румъния и Югославия) се развива
с еднакви или малко по-високи темпове от средните в ЕС и в резултат на това се
запазва дистанцията или леко се приближават до ЕС.
-
Очертава се икономическо сближаване
между осемте страни в края на периода в сравнение с неговото начало.
Сближаването обаче е тревожно, понеже по-напредналите страни се приближават до
по-бедните, вместо да е обратното. Освен това, този тренд към сближаване не е
монотонен и траен. Той е различен през различните подпериоди. Както бета, така
и сигма показателите потвърждават наличието на три подпериода между 1950 и 1990
г. с контрастни тенденции: период на относително бързо сближаване вътре в
групата през 50-те и 60-те години; забавяне на процеса на сближаване през 70-те
години; обрат към бързо изоставане спрямо ЕС през 80-те години.[37]
2.4.2. Тенденции през периода на трансформацията в ЦИЕ (1990-2002)
Периодът на
трансформация на ЦИЕ страни към пазарно стопанство все още има кратка история,
за да се правят съществени обобщения. Още повече, че през първата половина на
90-те години (за някои страни до 1993-1994 г.), а други и по-дълго, бяха в период
на дълбока трансформационна рецесия. Освен това, не всичко е наред с
надеждността на статистическата информация, което затруднява допълнително
анализа и обобщенията.
Още в началото на
трансформацията различните ЦИЕ страни и
страните от бившия СССР поеха по различни траектории на растежа (рецесията). За
част от тях спадът продължи само няколко години и не беше много дълбок. За
други беше по-дълъг и дори разрушителен. Причините са много. На тази тема има
много публикации в различни страни[38].
Характерът на настоящото изследване не налага да се прави обстоен преглед на
процесите на трансформацията.
Някои ЦИЕ страни
бързо се възстановиха от трансформационната рецесия и към 2001 г. чувствително
надвишиха предреформеното си ниво по производство на БВП. ЦЕ и прибалтийските
страни достигнаха средно 110% спрямо 1989 г. (Полша-128%, Словения - 118%,
Унгария-108%). Други са още в трансформационна рецесия. Страните от Югоизточна
Европа през 2001 г. имат едва 76% от предреформеното си ниво - България 74%,
Румъния 81%, Македония 75%, Югославия 50% (/330/-17)[39].
Различните темпове
на растежа водят до различна динамика на сближаването (разслоението) по БВП на
човек от населението. Това личи от таблица 2.8:
Таблица 2.8.
БВП на човек от населението в ЦИЕ страни и някои страни
от ЕС
(ЕС-15=100)
|
Страни |
1990 |
1993 |
1995 |
1996 |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2005 |
2010 |
2015 |
|
Чехия |
68 |
60 |
62 |
64 |
62 |
60 |
60 |
61 |
62 |
65 |
72 |
79 |
|
Унгария |
49 |
45 |
46 |
46 |
50 |
51 |
52 |
52 |
53 |
56 |
61 |
68 |
|
Полша |
31 |
30 |
35 |
37 |
39 |
40 |
40 |
40 |
39 |
40 |
44 |
49 |
|
Словакия |
51 |
39 |
45 |
48 |
51 |
50 |
50 |
51 |
51 |
54 |
60 |
66 |
|
Словения |
69 |
61 |
64 |
66 |
68 |
70 |
70 |
71 |
72 |
76 |
84 |
92 |
|
България |
33 |
27 |
28 |
25 |
29 |
29 |
30 |
31 |
31 |
33 |
36 |
40 |
|
Румъния |
36 |
30 |
32 |
33 |
25 |
24 |
24 |
25 |
25 |
26 |
29 |
32 |
|
Естония |
.. |
32 |
32 |
33 |
39 |
38 |
41 |
42 |
43 |
46 |
51 |
56 |
|
Латвия |
.. |
25 |
24 |
25 |
30 |
29 |
30 |
32 |
33 |
36 |
40 |
44 |
|
Литва |
.. |
31 |
28 |
29 |
37 |
35 |
35 |
37 |
38 |
41 |
44 |
49 |
|
Хърватска |
41 |
27 |
29 |
31 |
38 |
36 |
38 |
39 |
39 |
41 |
46 |
50 |
|
Македония |
27 |
21 |
21 |
21 |
27 |
27 |
28 |
26 |
25 |
26 |
29 |
32 |
|
Русия |
57 |
42 |
34 |
33 |
25 |
26 |
27 |
29 |
29 |
31 |
34 |
37 |
|
Украйна |
40 |
28 |
18 |
17 |
17 |
16 |
17 |
18 |
19 |
20 |
22 |
24 |
|
Турция |
30 |
32 |
29 |
30 |
30 |
28 |
20 |
25 |
25 |
25 |
25 |
25 |
|
Гърция |
59 |
64 |
66 |
66 |
67 |
67 |
68 |
70 |
70 |
70 |
70 |
70 |
|
Португалия |
63 |
68 |
70 |
71 |
72 |
74 |
74 |
75 |
75 |
75 |
75 |
75 |
|
Испания |
78 |
79 |
78 |
79 |
79 |
81 |
81 |
83 |
83 |
83 |
83 |
83 |
Пояснения: БВП на човек до
2001 г. вкл. е изчисляван по текущи паритетни курсове в евро, а от 2002 г. нататък по постоянни паритетни
курсове. Допускането е, че в страните от ЕС и в Турция БВП на човек от
населението от 2002 г. ще нараства с 2%
средногодишно, а в ЦИЕ страни с 4%. За допълнителни пояснения виж източника
/326/-34. Съдържанието на таблицата до 2001 г. се отнася до настоящия раздел.
За улеснение на читателя даваме и прогнозната част от таблицата до 2015 г.
В края на 2001 г.
ЦИЕ страни са по-разслоени помежду си по БВП на човек от населението,
отколкото бяха в началото на трансформацията. Те са сега и по-далече от ЕС по този
показател. Някои изследователи са изчислили показателя за втората половина на
90-те години, когато в повечето от страните има растеж. Те установяват, че дори
през тези години почти няма икономическо сближаване - през 1995 г. техният БВП
на човек е бил 34.5% от този в ЕС, а в 2000 г. – 35.2%, т.е. почти няма промяна
(виж /281/-4).
Разбира се, 5 или
10-годишен период е твърде кратък, за да се правят сериозни обобщения за
икономическо сближаване. Както вече посочихме, самото понятие за икономическо
сближаване има дългосрочен характер, който надхвърля далече обхвата на едно
десетилетие. Проблемът за някои страни от Югоизточна Европа, в т.ч. и нашата е,
че разслоението между ЦИЕ страни ще продължава и през първото десетилетие на 21
век. Присъединяването към ЕС ще повлияе върху този процес. При равни други
условия, тенденцията на сближаване с ЕС ще бъде по-силна в страните, които ще
се присъединят в 2004 г. и по-слаба в тези, които ще се присъединят по-късно[40].
Горният анализ
позволява да се направят няколко важни
извода по икономическото сближаване (разслоение) през периода на
трансфор-мацията:
-
Страните от ЦИЕ се развиват по-успешно от страните от бившия Съветски съюз.
Първите запазват, а някои от тях намаляват изоставането си от ЕС-15, докато
вторите го увеличават.
-
В рамките на ЦИЕ страни, ЦЕ страни
се развиват по-успешно и като цяло постигат постепенно намаление на дистанцията
от ЕС-15.
-
Пак в рамките на ЦИЕ, страните от Югоизточна Европа се развиват
по-неуспешно и изостават както от ЕС-15, така и от ЦЕ страни.
2.4.3. Поуки от опита на Германия
Много е трудно да
си представим догонването на ЕС от България като продължителност, необходими
ресурси, напрежение и трудности. Никоя друга държава не е приемана в ЕС с
такава голяма разлика по най-важните икономически, социални, инфраструктурни,
екологични и други показатели. Може да се анализира и прогнозира по възможно
най-добрия начин, но това все пак е рисковано, понеже не почива на реалности.
Има обаче един
случай, чиято реалност може да ни бъде полезна. Това е обединяването на
Германия. Съотношението между икономическия потенциал на Западна и Източна
Германия беше сходно на това между ЕС-15 и ЦИЕ-12. ГДР имаше 8.5% от БВП на ГФР
в 1991 година. ЦИЕ-12 имат около 5% от брутния продукт на ЕС-15 през 2001 година.
Изоставането по БВП на човек от населението, по конкурентоспособност,
производителност, доходи беше по-малко в бившата ГДР. Нашето изоставане по тези
показатели е далеч по-голямо от тяхното.
Възможностите на ГФР да отделя средства за петте източни
провинции са много по-големи отколкото на ЕС-15 към ЦИЕ-12. Нетните
безвъзмездни трансфери на Федералната република за петте източни провинции от
1991 до 2000 г. са 1380 млрд.германски марки. Това е над 4.7% от БВП на Западна
Германия през този период[41]. Годишните нетни безвъзмездни трансфери за
България през същия период са били под 0.1% от получаваното в бившата ГДР.
Казано най-общо, интеграцията на бившата ГДР в Германия и ЕС е много по-улеснена от интеграцията на България (и
другите ЦИЕ страни) в ЕС.
Има реални факти,
които могат да послужат като база за разсъждения. Извеждането на поуки от
интеграцията на бившата ГДР може да е полезно за българската интеграция в ЕС.
Резултатите в догонващото развитие на ГДР (те достигнаха едва 2/3 от
производителността в Западна Германия, а по БВП на човек – още по-ниско) могат
да бъдат постигнати от България след 40-50, а може би и повече години.
Изостаналостта на
България се дължи на много причини. Има и идеи
за решаването на нашите проблеми. Някои смятат, че ключът за изход от
тежкото положение е в намирането на повече капитали, преди всичко външни
ресурси. Опитът на Източна Германия
показва, че проблемите са далеч по-сложни. Тя имаше на пръв поглед всички
необходими ресурси за бърза трансформация: големи финансови трансфери от
Западна Германия, цялата пазарна инфраструктура на Западна Германия, общ език,
обща народопсихология, желание на хората за промени, квалифицирана работна
сила, общ пазар, обща валута, общо законодателство, общи институции. И все пак
трансформацията върви бавно. Трудно се намират ключовите звена в сложния
комплекс от фактори, които биха активизирали растежа и свързаните с него
промени и биха довели до цялостна трансформация на обществото.
Познаването на опита на бившата ГДР може да бъде полезно
за разбиране сложността на нашата трансформация и интеграция в ЕС. То може да ни
помогне да разберем, че не е възможно буквално дублиране у нас на един или друг
успешен опит (Германия, Ирландия, Чили, Южна Корея). Моделите за икономически
чудеса трудно се копират. "Икономическото чудо" трябва да си го
направим сами, като използваме натрупаното досега от много чуждестранни
изследователи и народи, да го филтрираме през призмата на нашите сегашни и
очаквани реалности, да си направим собствени конструкции за успешно догонващо
развитие на България.
С оглед на това
трябва да подходим внимателно, да вникнем дълбоко в нашите реалности, да
разберем и овладеем управлението на факторите за развитие на икономиката и да
ги насочим към желаните цели. Такава е
задачата на настоящото изследване.
2.5. Тенденции на сближаване (разслоение) по региони в ЕС и ЦИЕ
По логиката на
неокласическата школа свободната търговия, безпрепятственото движение на
капитали и труд, съчетано с предприемачеството на частната инициатива ще
осигури възможно най-рационално разпределение на ресурсите по региони и отрасли
и ще доведе до намаление на регионалните различия.
В съответствие с
презумпциите на "новата икономическа география" и отделни елементи на
школата на ендогенния растеж през 90-те години бяха разработени модели за
анализиране взаимодействията между нарастващата ефективност на капитали,
транспортни разходи, достъпа до пазари и мобилността на производствените
фактори. За целта са използвани моделът на Диксит/Стиглиц от 1997 г. за
монополната конкуренция и тезата на Самуелсън за "айсберговата" форма
на транспортните разходи. Този модел е прилаган на регионално, градско и
международно ниво. За ЕС е интересно да се види как по-нататъшното разширяване
ще повлияе върху различията в производствените структури и нивата на доходите и
дали ще доведе до по-висока териториална специализация, както става в САЩ.
В най-новите
модели се предполага възможна еволюция
на териториалния характер на стопанските дейности, представени като U-образна взаимна
връзка между търговските разходи и концентрацията (агломерацията) на дейности
(виж /103/-193-194).
Дългогодишната
стопанска практика в ЕС и Северна Америка не потвърждава конструкциите на
неокласическата школа. По-близка до реалностите
е школата на "новата икономическа география". Ако в ЕС е имало
някакво икономическо сближаване през последните десетилетия то е било между
страните, а не между регионите. Това е принудило страните да провеждат активна
регионална политика на национално ниво и на нивото на ЕС за чието финансиране
се отделя около 1/3 от общия бюджет на Съюза. Доказано е, че
макроикономическата стабилност, институционалната стабилност, наличието на
развита инфраструктура, образователното ниво, отвореността за чуждестранни
инвестиции са играли по-важна роля за икономическото сближаване между
регионите, отколкото пазарните сили[42].
Известно е, че регионалните различия между щатите в САЩ са
два пъти по-малки отколкото в ЕС-15, измервани с отношението на БВП на
човек от населението между 10-те процента най-бедни и най-богати региони или
щати (виж /174/-12). Известно е също, че в САЩ и Канада скоростта на регионално
сближаване е била около 2 процентни пункта годишно за период от 20-30 години.
Смята се, че главният двигател за това сближаване е била имиграцията и
вътрешната миграция. По линия на федералните програми САЩ и Канада са
изразходвали в продължение на много години далеч по-големи ресурси за
подпомагане на по-бедните региони, отколкото ЕС със скромните си (в сравнение със
САЩ и Канада) ресурси. Като се има предвид, че вътрешната миграция в ЕС е и
навярно ще остане по-малка, а ресурсите за подпомагане на по-бедните райони -
по-ограничени, може да се предполага, че междурегионалното сближаване в ЕС ще
протича по-бавно, отколкото в САЩ (виж /298/-6).
2.5.1. Регионално сближаване (разслоение) в най-развитите страни от ЕС
Изследванията в
най-развитите страни в ЕС показват наличието на междурегионално бета сближаване в рамките на отделните страни, т.е.
към средните национални величини, но не и към средните за ЕС. Установено е
както абсолютно, така и условно сближаване между 1 и 3% в Германия,
Великобритания, Франция и Италия през периода 1950-1990 г. В други изследвания
на 142 региона за 1980-1989 г. е установено бета сближаване 1.1% средногодишно
- по-силно в южните региони през първата част на десетилетието, докато през
втората то е главно в северните региони. В изследване на регионалното
сближаване в ЕС-9 (съставен главно от най-развитите страни) е установено
чувствително сближаване (между 2 и 4%) през 50-те и 60-те години. През
следващите десетилетия (1975-1994 г.) скоростта на междурегионалното сближаване
намалява.
Тези оценки обаче
са подложени на остри критики в ЕС. Поради това единственото що годе надеждно
заключение засега е, че има някакво умерено
сближаване между регионите в ЕС. Същевременно се потвърждава, че моделите
предлагат ограничени възможности за обясняване на тези процеси и по-точно -
защо повечето региони са и остават богати или бедни (виж /103/-192-193).
С помощта на
регресионен анализ са изследвани промените в БВП на човек в 188 региона между
1980 и 1996 г. Установено е низходящо сближаване в някои френски и швейцарски
региони. За много голям брой региони в Западна Германия, Северна Италия, Дания,
Великобритания, Франция и Финландия е доказано слабо или липса на
междурегионално сближаване. Непретегленото стандартно отклонение за тази
извадка е намалено съвсем слабо - от 26.5 през 1980 г. на 25.0 в 1996 година.
Други
статистически показатели потвърждават общото заключение, че сближаването на
регионални и подрегионални нива в ЕС е било доста бавно през 80-те и 90-те
години. Обяснението е, че през този период е имало сериозни икономически
сътресения, които влияят по-силно върху по-малко диверсифицираните и по-бедни
региони, отколкото върху останалите (виж /103/-197).
Две от развитите
страни - Германия и Италия имат свои
регионални проблеми. При тях се проявява обратната корелация между темпа на
растеж на национално ниво и междурегионалните различия. Италианското
междурегионално неравенство се дължи на различните икономики на
Север-Център-Юг. Въпреки че сближаването на Южна Италия с останалата част на
страната е стратегическа национална цел от 1950 г. и за нейното постигане се
разходват огромни средства, големите
различия между тях остават.
В резултат на
тоталната трансформация на източногерманската икономика след обединяването от
1992 до 1996 г. брутният продукт на човек в източните провинции нарастна от
30% на 60% от западногерманското ниво.
След 1997 г. обаче разслоението отново расте (виж /103/-201-203).
2.5.2. Регионално сближаване (разслоение) в по-бедните
страни на ЕС
По-бедните страни
от ЕС, които притежават някакъв потенциал за икономическо сближаване се стремят
да го реализират във всичките му измерения - национални, регионални, отраслови,
квалификационни, инвестиционни и други структури. Това обаче се оказва
невъзможно за всички едновременно, особено за национално и междурегионално
сближаване със средното за ЕС.
Страните, които
постигат по-високи темпове на растеж (и следователно - сближаване със средното
за ЕС) трябва да се примирят с нарастващо междурегионално разслоение както
вътрешно, така и спрямо ЕС. Това е така, понеже по-висок макроикономически
растеж се постига благодарение на
"растежни центрове", създавани обикновено в столиците и други
основни индустриални центрове. Опитът на Ирландия, Гърция, Испания и Португалия
показва, че през ранните етапи на сближаването им с ЕС (които траят
десетилетия) има "пресечни
точки" между макроикономическото и регионалното сближаване. Страните
постигнали високи темпове на растеж и бързо сближаване (Ирландия, Испания,
Португалия) имат по-интензивно вътрешно междурегионално разслоение. При
по-ниски темпове на растеж и бавно (или
никакво) икономическо сближаване с другите страни членки (Гърция) има вътрешно
междурегионално сближаване или поне липсва по-нататъшно разслоение.
Съществува и
теоретична хипотеза, която се потвърждава на практика. Тя гласи, че вътрешните регионални различия в
по-изостаналите страни имат обратна U-образна форма във времето[43].
Движещите сили на развитието, които осигуряват висок растеж и бързо
икономическо сближаване на първо време пораждат разширяване и едва по-късно -
намаляване на вътрешните междурегионални различия по БВП на човек от населението.
Главна движеща сила на високите макроикономически темпове през първите
десетилетия на икономическото сближаване са съществуващите и доразвиваните
регионални центрове на растеж. Те се развиват много по-бързо (особено на първо
време) от други, в т.ч. и новосъздавани центрове (виж /103/-198).
След време се
появяват негативни ефекти от развитието на агломерациите на растежа поради
пренасищане и нарастващи разходи за труд, капитал и транспорт. Капиталът
започва да се придвижва към други региони с по-висока пределна ефективност и
по-ниски разходи за капитал, труд и транспорт. Същевременно настъпват промени и
в териториалната концентрация на изследователските и развойни центрове с
нарастващите възможности за разпространение на научните резултати, между другото
и поради подобрения в комуникациите. Докато през ранните периоди на
макроикономическо сближаване различията по брутен продукт на човек между
градските и селските райони се увеличават, след време (което трае десетилетия),
с нарастващата мобилност на производствените фактори между отрасли и
намаляващият относителен дял на селското стопанство, различията между селските
и градските региони започват да намаляват.
Икономическата
политика на държавата и особено развитието
на инфраструктурата също влияе върху вътрешните междурегионални различия. В
ранните етапи на макроикономическото сближаване публичните инвестиции
обикновено се насочват към регионите,
където ще дадат най-бърз и най-голям резултат. Това, като правило, са
съществуващите промишлени райони с по-добре уреден транспорт, комуникации,
водоснабдяване, енергоснабдяване, здравеопазване, образователна инфраструктура
и т.н. На по-късните етапи (след десетилетия) обикновено се дава приоритет за
постигане на относително равномерно териториално разположение на стопанската
дейност чрез насочване на публични инвестиции и към по-изостанали региони. На
тези по-зрели фази на икономическо развитие е по-лесно да се съчетаят
стратегическите цели за бързо развитие на икономиката като цяло с
по-равномерното й развитие в различните региони на страната.
Последните две
десетилетия от развитието на четирите по-изостанали страни от ЕС потвърждават
горните разсъждения. Очевидна е високата
корелираност между темповете на растеж (а следователно и на икономическо
сближаване с ЕС) и междурегионалните
различия в Ирландия и Испания. В същото време Гърция има по-нисък темп на
растеж и сближаване, но и намаление на вътрешните междурегионални различия.
Потенциална корелация между регионално сближаване и темпове на
макроикономически растеж се проявява също в Германия и Италия поради посочените
по-горе особености на тези икономики[44].
Едно изследване на
националното и регионалното сближаване в Испания установява, че ако публичните
инвестиции през 1981-1990 г. са били разпределяни единствено според критерия
"ефективност" БВП би бил с 1.50% по-голям, а регионалните различия с
18.29% по-големи. И обратното, ако инвестициите са били разпределяни според
критерия "равна справедливост" брутният продукт би бил с 1.62% по-малък,
а регионалните различия с 13.54% по-ниски[45].
ЕС реагира на тези
сложни регионални процеси с нарастващо внимание към регионалната си политика и
нейното финансово осигуряване. В бюджета на ЕС за 2000-2006 г. са предвидени
213 млрд. евро за структурните фондове и за фонда за повишаване на
икономическата и социална еднородност.
Главна цел на регионалната политика на ЕС е да подпомогне
развитието на по-изостаналите региони. Ръководните среди на Общността се
опасяват (не без основание), че ако се разчита само на пазарните сили, бедните
региони ще изостават още повече. Преобладаващата част от средствата на тези
фондове се насочва за финансиране формирането на съвременен човешки капитал в
регионите, предимно в четирите по-бедни страни. Опонентите на такава регионална
политика обикновено твърдят, че въпреки изразходваните милиарди евро през
годините регионалните различия продължават да съществуват, а в някои случаи
дори се увеличават. Но ако не се провеждаше такава политика междурегионалните
различия биха били още по-големи и биха имали още по-негативни последствия за
икономическото развитие на съответните страни и на ЕС в цялост[46].
2.5.3. Регионално сближаване (разслоение) в ЦИЕ страни
Регионалните различия в ЕС ще станат още по-големи след
присъединяването на ЦИЕ страни, чието средно ниво по брутен продукт на човек от
населението е на нивото на Епир в Гърция - най-бедния регион в ЕС-15. Големите
градски региони в Европа имат 5 пъти по-добри резултати по този показател (виж
/174/-12).
Големите градски
региони в почти всички ЦИЕ страни постигнаха сравнително добри резултати в
процеса на трансформацията и интеграцията. Те имат комплексно развити икономики
и по-лесно понасят външните икономически шокове. По-зле са регионите с едностранно развита (индустриална или
аграрна) икономика.
Изследване на
Евростат на 62 региона в 13-те страни кандидати (включително и Турция) ги
разпределя в четири групи:
-
27 региона със силен аграрен характер с относителен дял на заетите в този
сектор около 14% от работната сила. В някои от тези региони се оформят дори още
по-изостанали райони, наречени "вътрешни периферии", без достъп до
пазара на труда на градските центрове поради големи разстояния и лош транспорт.
-
13 региона с над 40% заети в промишлеността, което е над средното за
страната. В миналото те са били привилегировани, но поради съществените
структурни промени и при новите пазарни условия са престанали да бъдат такива.
-
7 региона, които могат да се нарекат центрове за услуги с над 60% заети в
този сектор. Това са предимно столични региони. Те са с най-ниска безработица и
по-високи средни заплати.
-
15 региона с развитие на различни сектори, между които най-важни са
услугите.
Големи са различията между регионите и по БВП на човек от
населението. В някои ЦИЕ страни вътрешните междурегионални различия може да са по-малки
в сравнение със страни от ЕС, но поради далеч по-ниското средно ниво на брутния
продукт на човек в страните кандидати крият зад себе си региони, където голяма
част от населението живее в тежка бедност.
След разширяването
на ЕС с 10+3 страни (България, Румъния и Хърватска) сегашните различия между
страните членки по БВП на човек от населението
ще нарастнат:
-
На национално ниво около 1/3 от населението ще живее в страни с брутен
продукт на човек под 90% от средното за Общността. Сега в такива страни живее
1/6 от населението на Общността.
-
На регионално ниво най-бедните 10% от населението, които живеят в
най-изостаналите региони ще имат брутен продукт на човек едва 31% от средното
за ЕС, докато сега тези най-бедни 10% имат брутен продукт 61% от средното за
Общността.
Най-силно ще пострадат периферните региони. Освен високата
безработица, те имат най-малка възможност за образование и иновационна дейност.
Изследователските институти, университетите, техническите училища и
институциите по трансфер на технологии са предимно в столиците и други големи
градски центрове. Особено тревожно е влошаването на качеството на
образованието. Закриването на училища в селските региони ги поставя в още
по-тежко положение.
Селските региони са изправени пред много тежки проблеми. Нивото на заетост
в тях е под 50%, а младежката безработица над 25%. Предстоящото
преструктуриране на националните икономики на тези страни, в т.ч. и на селското
стопанство, ще създаде допълнителни проблеми по заетостта.
Не по-малко
сериозни проблеми по заетостта ще породи предстоящото преструктуриране на
промишлеността в ЦИЕ страни в резултат, между другото, и от нарастващата
конкуренция на единния вътрешен пазар на Общността. Проблемите на тези региони
ще се изострят допълнително, поради ниската мобилност на работната сила,
дължаща се на много причини, между които трудностите по осигуряване на жилище,
неразвитостта на транспорта и други.[47]
ЦИЕ страни тепърва ще се сблъскват с решаването на
проблеми, пред които бяха изправени през последните десетилетия най-бедните
членки на ЕС. Става дума за постигането на икономически и социално приемливо съотношение
между политиката за ускорено икономическо развитие и свързаното с това
макроикономическо сближаване по БВП на човек от населението със средното в ЕС.
От друга страна - неизбежното за такива условия допълнително повишение на
вътрешните междурегионални различия, които и без това са много големи.
Както вече
посочихме по-горе, сближаването на страните кандидати по брутен продукт на
човек със средното за ЕС е обратно корелирано с вътрешното регионално
разслоение. Това се потвърждава от анализа за някои ЦИЕ страни, между които и България, макар и за кратък
период от време (виж /103/-204). В Чехия, Унгария и Полша при високи темпове на
растеж нарастват вътрешните регионални различия. Това може да се смята за
нормално на сегашния етап на тяхното сближаване с ЕС. Тревожното е, че в
България вътрешните регионални различия нарастват при минимален растеж на
брутния продукт. Единствената утеха е, че периодът е кратък и в него попадат
кризисните 1996-1997 година.
2.6. Движещи сили на растежа и сближаването
Известни са
многобройни публикации за движещите сили на растежа и сближаването. Задачата ни
тук не е да правим подробен преглед на заключенията на различни анализатори
през последните десетилетия, а само да посочим главните. В следващото изложение
(глави V и VІ) ще се върнем отново и по-подробно на тези движещи сили, но от
гледна точка на предстоящите десетилетия.
Различната динамика
на растежа и икономическото сближаване (разслоение) се предопределя от няколко
групи най-важни движещи сили или от степента на тяхното проявление и
взаимодействие. Това пък зависи от множество други причини. Особено важна между
тях е държавната икономическа политика, чиято главна цел е да създаде подходяща
среда за най-ефикасно въздействие и взаимодействие на движещите сили,
осигуряващи по-висок растеж и икономическо сближаване.
Най-важните
движещи сили, обусловили растежа и сближаването (разслоението) през последните
десетилетия са:
Първо. Инвестиции във физически капитал, а през последното
десетилетие, особено в ИКТ.
Инвестициите във физически елементи и програмни продукти на ИКТ са имали
най-висок прираст през 90-те години на миналото и началото на новото столетие.
Това беше подпомагано от бързото намаление на техните цени и разширяване
обхвата на приложението им. САЩ беше водеща в това отношение, особено през
втората половина на 90-те години – 0.9 процентни пункта от техния растеж се
дължи на ИКТ. За европейските страни той е между 0.3 и 0.6 процентни пункта
(виж /85/-20).
По-големите
инвестиции за ИКТ променят и състава на натрупания основен капитал в
най-развитите страни в полза на активите с по-висока пределна производителност.
ИКТ влияят върху темповете на растежа по три главни канала: първо, повишение на
производителността в рамките на отрасъла който произвежда ИКТ. Второ, повишение
на капиталовъоръжеността на труда в цялата икономика в резултат на големите
инвестиции в ИКТ, което води до по-висока производителност на труда. Трето,
широки верижни ефекти върху производителността извън отраслите, където се
внедряват ИКТ (виж /185/-181-185).
Второ. Подобряване използването на работната сила[48]. През 90-те
години се очертаха големи различия между развитите страни по използването на
работната сила - подобрения в САЩ и Япония, за разлика от Германия, Франция и
Италия. Различията са дори по-големи между малките развити страни (виж
/185/-175-176). Използването на работната
сила е по-ниско в по-слабо развитите страни.
Трето. Повишение на
образователното и квалификационното ниво на работната сила. Това е повсеместно, особено в
най-развитите страни. По-високото качество на човешкия капитал е една от
най-важните предпоставки за бързо усвояване и добро използване на
технологичните, организационните, управленските и други новости. Смята се, че
инвестициите в човешки капитал (разходи за здравеопазване, за образование и
повишение на квалификацията) имат по-трайно влияние върху растежа, ако са
придружени от по-интензивни изследователски и развойни работи и иновационна
дейност (виж /186/-137-139).
Четвърто. По-висока ефективност в комбинирането на
капитала и труда. Традиционните методи за измерване на движещите сили на растежа обособяват
всичко друго в остатъчния фактор - обща
факторна производителност. Те биват вградени и обособени, материални и
нематериални. Тяхното изолиране и самостоятелно измерване е почти
невъзможно.Тук обикновено се включват изследователски и развойни работи , друга
иновационна дейност, преструктуриране, отвореност на икономиката. За същото
допринасят ПЧИ, регулацията и дерегулацията на стопанската дейност,
конкуренцията, предприемчивостта, макро- и микроуправлението, институциите,
развитието на финансовата система, ограничаването на престъпността и корупцията
и други.
Пето. Макар че е включена в горните групи, поради особената й
важност, следва да се отбележи ролята на икономическата
политика. Правилната икономическа политика може да мобилизира изброените
по-горе движещи сили в подходяща комбинация, за да се постигне най-висок и
качествен растеж. От правителствената политика в най-голяма степен зависи дали
ще са налице така наречените фундаментални фактори - макроикономическа
стабилност, преструктуриране, отвореност, конкуренция, социален климат,
икономически и социални институции.[49]
2.7. Трансмисионен механизъм на растежа и сближаването
Новите техники и
технологии, човешкият капитал, отвореността на икономиката и другите движещи
сили сами по себе си не гарантират наличието на икономически растеж и
сближаване. Това става чрез строго определена комбинация и взаимодействие между
тях и съответни трансмисионни механизми.
Ако се приеме, че
движещите сили на растежа са само две - масата на труда и производителността на
труда, анализите потвърждават различен принос в различни страни и региони - от
най-развитите до по-слабо развитите. Това е показано в таблица 2.9.
Таблица 2.9.
|
Показатели |
Гърция |
Испания |
Ирландия |
Португалия |
ЕС |
САЩ |
|
БВП на човек |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
|
Производителност
на труда |
75.1 |
86.2 |
85.7 |
71.0 |
96.1 |
67.7 |
|
Часова производителност |
60.1 |
114.1 |
86.8 |
88.4 |
108.9 |
67.7 |
|
Чист часов ефект |
15.9 |
112.3 |
111.1 |
63.4 |
96.1 |
73.2 |
|
Ефект от структурните промени в часовата
производителност |
48.1 |
20.4 |
3.9 |
47.0 |
28.5 |
23.5 |
|
Остатъчен ефект |
-3.8 |
-18.6 |
-28.2
|
-22.0 |
-15.7 |
-29.0 |
|
Работни часове |
15.0 |
-27.9 |
-1.1 |
-17.4 |
12.8 |
0.0 |
|
Процент на
заетост |
24.9 |
13.8 |
14.3 |
29.0 |
3.9 |
32.3 |
|
Заетост/работна сила |
-38.0 |
-16.1 |
-2.9 |
4.2 |
-10.5 |
7.5 |
|
Процент на трудова активност |
44.6 |
14.2 |
6.3 |
12.8 |
6.6 |
28.8 |
|
Население 15-64 години/общо население |
18.3 |
15.7 |
10.9 |
12.0 |
7.8 |
-4.0 |
|
Прираст на БВП
на човек |
25.2 |
49.6 |
130.3 |
65.0 |
39.4 |
35.1 |
Източник: /277/-12.
Различните съотношения между масата на труда и
производителността на труда осигуряват различна динамика на брутния продукт през последните
20 години. Като правило, ролята на двата източника варира съществено. Един и
същ растеж може да се постигне при различна комбинация между масата на труда и
производителността на труда. Строга функционална зависимост между тях обаче
няма, понеже се намесват и други фактори, чието влияние не може да се изолира.[50]
Правени са и други
анализи на влиянието на използването на масата на труда и на производителността
на труда при различна база - на основата на заето лице и на отработен
човекочас. Влиянието на използването на труда се дезагрегира на няколко
съставки: ефекта на работоспособното население (15-64 години) към общото
население; ефекта на процента на работната сила към населението в
работоспособна възраст; ефекта на нивото на безработицата и ефекта на
отработените човекочасове[51].
Някои автори
показват ролята на производителността на труда и след това правят опити да
покажат влиянието на по-високата капиталовъоръженост на труда, коригирана с
отработените човекочасове. Този анализ се допълва с определяне ефекта на
по-високата обща факторна производителност (виж /206/-47)[52].
Горният анализ позволява да се направят четири важни
извода:[53]
-
Ниското и намаляващо ниво на използване на труда потиска растежа в ЕС през
последните две десетилетия. В същото време САЩ са били по-успешни в
мобилизиране на трудовия си потенциал.
-
Производителността на труда в ЕС е била по-висока от тази в САЩ през 80-те
години. Това е постигано до известна степен с цената на по-висока
капиталовъоръженост на труда, при не винаги благоприятна замяна на труда с
капитал. През 90-те години и особено през втората половина на десетилетието
производителността на труда в ЕС изостана от тази в САЩ. Това се дължи на
забавяне растежа на общата факторна производителност в ЕС, който беше ускорен
чувствително в САЩ.
-
Картината в ЕС е доста разнообразна. На общия фон се очертават две
тенденции - няколко по-малки европейски страни са постигнали добри резултати в
растежа, производителността на труда и използването на труда, докато в по-големите европейски страни те са
по-скромни.
-
Производителността на труда в по-бедните страни от ЕС през последните 40
години клони към повишение. Изключение през последните 10 години е Испания
(където производителността на труда намалява) и до известна степен Гърция
(където тя стагнира). Доста по-противоречива е картината с използването на
работната сила. През последните десетина години има обща тенденция към
подобрение, особено в Ирландия.
Анализът в тази глава дава основание да се
направят следните най-важни заключения:
Първо. Наличните емпирични доказателства не потвърждават хипотезата за универсално икономическо сближаване,
вградена в неокласическите модели. Няма ясна тенденция за по-бързо развитие
на бедните страни в сравнение с богатите. Тенденцията е към нарастващи различия
в нивата на производителността и в брутния продукт на човек от населението
между развитите и развиващите се страни. Единственото значимо изключение са
няколко страни в източна и югоизточна Азия.
Второ. Теорията не е достатъчно категорична дали
интеграцията винаги води до икономическо сближаване. Това личи, когато най-стриктните
презумпции на неокласическия модел се коригират (направят по-гъвкави). Особено презумпцията, че производствените
технологии са еднакви и екзогенни за всички страни. Отварянето за търговия и
свободното движение на капитали и труд могат да се превърнат в източник за
нарастващи различия.
Трето. В света няма безспорна тенденция към трайно
всеобщо икономическо сближаване. Такава тенденция няма дори между трите главни полюса на
развитие - САЩ, Япония и ЕС. Различното ниво между бедни и богати страни
създава потенциална възможност бедните да се развиват по-бързо и да намаляват
разликата с богатите. Тази възможност
се превръща в реалност само при наличието на комплекс от икономически и други
условия.
Четвърто. Опитът на най-бедните страни в ЕС показва, че присъединяването към Общността не води до
автоматично сближаване. То съществува като възможност, която може да бъде
използвана (Испания, Ирландия), но може и да не бъде използвана (Гърция).
Нейната реализация предполага комплекс от предпоставки, между които и активна
икономическа и друга политика на страните членки на национално ниво. Но даже и
тогава сближаването е сложен и
продължителен процес. То изисква не години, а десетилетия.
Пето. Нито икономическата теория, нито стопанската практика са
открили досега лесни решения и практически рецепти за бързо развитие и
икономическо сближаване. Световният опит показва, че досегашните "икономически чудеса" са били резултат от неповторима комбинация на специфични за
съответната страна благоприятни условия, агресивна дългосрочна икономическа,
социална, институционална и друга политика, подходящо географско разположение и
случайно съвпадение на обстоятелства в конкретен исторически контекст.
"Икономическите чудеса" могат да се обясняват
постфактум, но не и да се възпроизвеждат. Новите "икономически чудеса"
могат да извличат поуки от предишните, но винаги ще съдържат уникални
новаторски елементи.
Шесто. Противоречиви са тенденциите и в ЦИЕ - както през 40-те
години на централно планиране, така и през десетилетието на трансформацията.
Няма тенденция към трайно сближаване. Преобладава тенденцията към изоставане от
най-развитите страни, стагнацията и вътрешното разслоение между ЦИЕ страни.
Седмо. Тенденциите в междурегионалното сближаване са
противоречиви. В страните членки има бавно сближаване между регионите в най-развитите
страни, но продължава регионалното разслоение в по-бедните страни. В ЦИЕ има
големи регионални различия, които дори нарастват през последното десетилетие.
Макроикономическото сближаване към средното ниво на ЕС се съпътства с повишение
на вътрешните регионални различия, и обратното. Колкото по-високи са темповете
на растеж, толкова по-бързо растат регионалните различия.
Осмо. Ускореният
икономически растеж се придружава с още по-бързо увеличение на социалната
поляризация. В 1960 г. БВП на човек от населението в 20-те най-богати страни е бил 18
пъти по-висок от този в 20-те най-бедни страни. Към 2000 г. тази разлика е вече
40 пъти.
Не е достатъчно да се постигне бързо икономическо
развитие. То трябва да ползва възможно най-голяма част от хората - в глобален,
регионален, национален и вътрешно-регионален мащаб. Не може да бъде успешно и
трайно увеличение на брутния продукт, което ползва само едно малцинство.
Историята го е потвърдила многократно.Тази истина трябва да се помни и днес,
защото, макар че историята никога не се повтаря буквално, тя винаги го прави до
известна степен.
Девето. Най-важните движещи сили на растежа и
икономическото сближаване през последните десетилетия са били инвестициите в
човешки и физически капитал, а напоследък - особено в ИКТ; научни изследвания и
иновации; вътрешна и външна либерализация; секторно, отраслово и продуктово
преструктуриране; развитие на финансовата система; конкуренция и предприемчивост;
финансова стабилност; активна икономическа политика, институционална
модернизация. Географската близост до големите развити страни и мощните
вътрешни центрове на развитие също играе важна роля.
Движещите сили формират едно или друго
ниво на растеж и икономическо сближаване (разслоение) чрез производителността
на труда, използването на трудовия потенциал и общата факторна
производителност. И трите трансмисии играят важна роля, макар и в различна
степен, в различните страни и през различни периоди.
[1] Показателите за номинално сближаване се използват като критерии за присъединяване към Икономическия и валутен съюз (ИВС). Те са известни като критериите от Маастрихт, по името на малкия холандски град, където Европейският съвет утвърди програмата за създаване на ИВС през 1993 г.
[2] Показателите за реално сближаване пряко или косвено са в основата на критериите за присъединяване към ЕС. Те са известни като критериите от Копенхаген, на името на града, където през юни 1993 г. беше прието решение за източното разширяване на ЕС.
[3] По този въпрос виж /277/-5.
[4] По този въпрос виж също /298/-7.
[5] По-подробно за някои недостатъци на БВП виж /81/-8.
[6] По този въпрос виж също /69/-35.
[7] По този въпрос виж /103/-191.
[8] J.Viner, The Customs Union Issue. Carnegiе Edowment for International Peace. New York, 1950.
[9] Тази проблематика се третира от M. Abramovitz, Catching up, Forging Ahead and Falling Behind,
The Journal of Economic History, Vol. XLVI, No.2, June, 1986 pp. 385-406.
[10]За повече подробности виж /96/-158-159.
[11] За повече подробности виж /96/-157-158, /103/-189-190, /277/-3-5. Виж също /349/.
[12] P. Krugman, Geography and Trade, MIT Press, Cambridge, Massachusetts, 1991.
[13] Виж /103/-28, 189,193-194,/ 277/-1,4.
[14] A.Gerschenkron, Economic Backwardness in Historical
Perspective. Harvard University Press,
Cambridge Mass., 1962.
[15] Виж /304/-1-19, /311/-1-2, 44. Виж също /111/ и /348/.
[16] Виж например /277/-7, /304/-20.
[17] Виж /277/-5-6.
[18] D. Ben-David, Trade, Growth and Disparity among
Nations. In "Trade and Poverty", WTO, Geneva,
2000.
[19] Виж например /9/-31-33, /96/-183, /186/-143-144, 145-146, /191/-44-49.
[20] Изостаналостта има много измерения - африканско, азиатско, латино-американско и европейско. Ние принадлежим към последното. За повечето африкански страни ние сме развита икономика, но за повечето европейски държави сме една от най-изостаналите. Глобалните проблеми на изостаналостта са валидни и за нас, но пречупени през европейските и българските реалности. Това важи за нивото на икономическо и социално развитие, производителността, конкурентоспособността, доходите, потреблението, науката, образованието, здравеопазването, екологията, социалните отношения.
[21] Изчислявано като стандартно отклонение на логаритмите на
БВП на човек от населението (виж
/96/-166).
[22] За повече подробности виж /96/-156-157, 159-165, 168-171. За още по-нови данни виж /360/.
[23] За повече подробности виж /96/-165-171.
[24]
Таблицата не включва най-новите страни членки: Полша,
Чехия, Словакия, Унгария, Мексико и
Южна Корея. За Канада и Нова Зеландия виж /96/-161, /206/-40.
[25] Дискусията между професионалистите по тази тема започна преди няколко години. За подробности виж /1/, /2/, /3/,/4/, /5/, /6/, /7/, /11/, /12/, /13/, /15/, /17/, /19/, /34/, /70/, /79/, /83/, /84/, /87/, /92/, /183/, /230/, /243/, /249/, /267/, /249/, /251/, /306/, /360/ и много други.
[26] Виж също /93/, /360/.
[27]
За повече информация и аргументи по процесите на
сближаване (разслоение) между страните
членки на ОИСР виж /206/-39-48,
/230/-11-12, /270/-12. Интересна информация за
икономическото развитие на
Ирландия, Чили и Южна Корея може да се намери в /96/,
/103/, /273/, /274/, /277/, /276/, /278/.
[28] Това понятие е предложено за първи път от Б. Верспаген през 1993 г. (виж /270/-7).
[29] R. Lucas, Making a Miracle, 1993, vol. 61, pp. 251-272.
[30] R. Benabou, Inequality and Growth, in B.S. Bernanke
and J. Rotemberg (eds), NBER Macroeconomics
Annual, vol. 11, Cambridge MA: 1996, MIT Press, pp. 11-74.
[31] За повече подробности виж /270/-7-11.
[32]
Други източници дават различни нива на брутния продукт на
човек от населението в тези страни
в годините на тяхното
присъединяване: 62% за Гърция, 71% за Испания, 54% за Ирландия, 55%
за Португалия (виж /281/-4). Тези
отклонения, обаче не са съществени.
[33]
За повече информация за икономическото развитие на
Ирландия виж /273/, /274/, /277/. Виж
също A.de la Fuente and X. Vives, The Sources of Irish Growth. In A. Gray
(ed.), International
Perspectives on the Irish Economy (Dublin, Indecon Economic Consultants), 1997, pp. 112-134.
[34] Виж /103/-28-29,
195-196, /277/-9-12. Резултатите са показани по-подробно в таблица 2.9. в
раздел 2.7. по-долу.
[35]
За повече разсъждения по недостатъците на статистическата
информация в ЦИЕ и опитите за
тяхното преодоляване виж /81/-8, /96/-156, 172-174, 185-187.
[36] За пояснения по съставянето на таблицата виж /96/-174-177.
[37]
За повече подробности по растежа и икономическото
сближаване (разслоение) в страните с
централно планиране виж /96/-174-179.
[38] Виж например /81/. Виж също списък на някои от публикациите в /96/-178.
[40] За повече подробности по растежа и икономическото
сближаване в ЦИЕ страни виж /91/, /96/-
175, 178-182, 185-187, /277/-23-25, /281/-2,4-5,16-17, /292/-3.
[41] За подробности виж /216/.
[42] Виж /103/-192, /174/-12-13, /277/-21-22.
[43]
Интересни анализи на теоретичен вариант на кривата на
Кузнец са правени от Джон Уйлямсон
през 1965 г., а в по-ново време от Ф. Мартин през 1999 г. и Р. Лукаш през 2000 г. (виж /103/-198).
[44] За повече подробности виж /103/-28-29, 193-194, 197-201.
[45] Виж /103/-203.
[46] За допълнителни подробности виж /277/-21-22.
[47] За повече подробности виж /174/-12-18, /281/-5, /311/-45.
[48] То може да се измерва по различни начини. На макро ниво най-често използваният показател е процент на заетите лица от общото население и от населението в работоспособна възраст. Има и показатели за използването на работната сила - общо, по сектори, отрасли и компании в рамките на година, месец, работен ден, работен час.
[49]
За повече подробности по движещите сили на растежа и
сближаването виж /84/-5-26, /85/-17-25,
/185/-177-186, /186/-134-152, /230/-15-18, /277/-14-29, /281/-5-22.
[50] По този въпрос виж също /85/-16-20, /103/-97-103, /206/-46.
[51] Виж /185/-175-177, /206/-43.
[52] По този въпрос виж също /85/-17-25, /103/-102-107, /185/-185-186.
[53] Виж /103/-107, 196.