обратно в съдържанието

 

Глава ІІІ. Същност, принципи, функции и съдържание на стратегията за догонващо развитие

 

3.1. Развитието като трансформация на обществото

 

3.2. Принципи и функции на стратегията за догонващо развитие

 

3.3. Съставни части на стратегията за догонващо развитие

 

3.4. Заключение

 

 

3.1. Развитието като трансформация на обществото

 

Световната стопанска история показва, че развитието е възможно, но не е неизбежно. Няма магически формули, които гарантират неговия успех. Историята също показва, че развитието е сложен процес. То не се свежда само до технически промени - по-голямо натрупване на физически и човешки капитал, по-голямо производство на продукти и услуги. Развитието е много по-широко понятие. То се изразява в развитие на обществото.[1]

Развитието представлява трансформация на обществото, движение от традиционни към  модерни отношения, начин на мислене, поведение, действие и производство. Традиционното общество приема света такъв какъвто е. Модерността предполага промяна. А промяната изисква опознаване на съществуващите реалности, на техните движещи сили и ограничители и намиране на начини за изменение към по-добро.

Всички общества са смесица от традиционност и модерност. В по-изостаналите преобладава традиционното мислене и поведение, а в по-модерните - съвременното мислене и поведение. Развитието е успешно, ако  модерното мислене и действие прониква широко и дълбоко в традиционното общество. Когато това липсва има дуалистично развитие - море от изостаналост и традиционност съжителства с изолирани анклави на модерност.

Промяната не е самоцел, а средство за постигане на цели, които обществото си поставя. Тези промени предоставят на обществото и на отделните хора по-големи възможности за контрол и управление на тяхната съдба. Развитието обогатява живота на обществото и хората като разширява техните хоризонти на мислене и действие и намалява чувството им за изолация, безпомощност и обреченост. Такъв тип трансформация води до увеличение на продължителността на живота на хората и подобрява неговото качество, повишава желанието им да живеят по-дълго и по-смислено.

Такова модерно разбиране на развитието включва не развитие изобщо, а интензивно, демократично, справедливо и устойчиво развитие, т.е. икономически, социално и екологично  целесъобразно развитие.  Повишението на масата на БВП е много важно, но не е достатъчно. Механизмите за натрупване на физически и човешки капитал като фактор на растежа са важни, но не са достатъчни. За да заработят нормално пазарите не е достатъчна ниска инфлация, балансиран бюджет, дерегулация, а и множество други предпоставки. Същото важи за механизмите за насочване на ресурсите - държавна намеса или изцяло от пазарни механизми. Това може да се каже за ролята на паричната и бюджетната политика и тяхното взаимодействие.

Всички тези подходи са присъщи на развитието като технически проблем, който изисква технически решения - по-добри планови алгоритми, по-рационална търговска и ценова политика, по-ефикасни макроикономически рамки. През отделни периоди на последните 50 години част от страните смятаха, че намирането на ресурси и тяхното разпределение по направления най-добре може да се осигури чрез инструментите на централното планиране. В повечето страни по света, особено в развитите, се  доверяваха на пазарните механизми за постигане на тези задачи.

И едните и другите се ограничаваха с технически технократични решения и държаха обществото далече от участие в решаването на тези проблеми. Те не се опитваха да проникват по-дълбоко в обществения организъм. Дори не смятаха, че обществото може да играе роля в решаването на тези проблеми. Икономическите закони за тях били универсални: кривите на предлагането и търсенето и фундаменталните теореми на икономиките на благоденствието били еднакво приложими в Африка и Азия, както в Европа и Северна Америка. Те не зависели от времето и мястото (виж /23/-4).

Съвременното разбиране за развитието като трансформация на обществото е много по-богато от това ограничено технократично понятие. Важно е да се произвежда не изобщо и не на всяка цена, а  от здрави, образовани, свободни, далечно и широковиждащи хора, които живеят достойно,  способни да управляват своята съдба през целия си живот в обстановка на лична и имуществена сигурност. Хора, знаещи, че при крайно неблагоприятна ситуация могат да разчитат на помощта на колектива в който живеят и на обществото в лицето на държавата. Тези хора живеят в обстановка на отвореност, прозрачност, партньорство, чувство на лична ангажираност към общите идеали и участват в решаването на колективните и обществените дела.

Идеите притежават своя собствена сила и свое битие. Идеите обаче не съществуват във вакуум. Те най-често си взаимодействат с интересите на хората - лични, групови, обществени. Поради това много е важно обществото да си изработи механизъм за съчетаване на здравословните идеи със здравословни интереси и да създаде система от стимули, които съчетават различни и дори противоречиви интереси и ги обединяват с идеите за тяхната реализация. Изолирането на идеите от интересите и стимулите прави реализацията им невъзможна.

Развитието към модерност не трябва да разрушава наследени от векове традиционни културни и други ценности, които служат като обединителна сила. Особено във времена, когато други споителни сили отслабват или изчезват. Поддържането на социалната организация и на социалния капитал (доверието и взаимопомощта между хората) имат ключово значение за успешната съвременна трансформация.

Опитът на развитите страни също предлага много доказателства, че съвременното развитие е далеч по-сложно от представите на Вашингтонския консенсус. Той свежда развитието до приватизация, либерализация и стабилизация, които автоматично осигурявали необходимите физически и други фактори на производството. Известно е, например, че Южна Италия е по-изостанала от Северна Италия, макар че тези три фундаментални условия са налице в еднаква степен в цяла Италия. И въпреки че Югът получава големи помощи в продължение на десетилетия, целящи по-успешното му развитие. Подобни различия съществуваха преди Втората световна война между източните и западните провинции на Германия. Такива примери има във всички развити страни. Това означава, че движещите сили на съвременното развитие не се изчерпват с характера на собствеността, либерализацията и финансовата стабилност.

Следователно, търговската либерализация, развитието на частния сектор и други подобни, колкото и да са полезни, не могат да решат сами проблемите на развитието на Южна Италия или на редица провинции на Испания, Германия, Франция, Великобритания, Португалия, Швеция, Ирландия, Финландия, Гърция и т.н. Има още много, далеч по-сложни фактори, които обуславят развитието като трансформация на обществото.

Развитието като трансформация на обществото изисква и трайно съгласие за промяна към модерност. Никое общество не може да бъде ощастливено отвън - от емисари на други държави или международни институции. Процесите на дълбока трансформация не могат да се осъществяват трайно и само от национални елити, в добрия смисъл на това понятие. Трансформацията предполага подкрепа и участие на милиони хора, съчетана с правилна икономическа политика и с политика на справедливо и икономически обосновано разпределение на благата. Без това  не е възможна приобщеност и трайна подкрепа на голяма част от народа.

Развитието като трансформация е много по-широко от решаването на технократични икономически проблеми, водещо до по-пълна мобилизация на ресурсите и по-ефективното им използване, колкото и важни да са те. Важно е да се подбират подходящи проекти и да се вземат произтичащите микроикономически решения. Те, обаче трябва да се обвързват с макроикономическата политика. Тази политика, на свой ред,  би била безпомощна ако е изолирана и не е подкрепена от подходяща микроикономическа политика. Но и най-добрата икономическа политика не е достатъчна ако липсват подходящи институции. Обратното също е вярно (виж /8/-22-23).

Развитието като трансформация обаче изисква нещо повече от подходяща икономическа политика и подходящи институции. Новите теории за развитието като трансформация на обществото, наред с институциите, подчертават и значението на разпределителните процеси. Така, проблемите на нормалното разслоение или социалната поляризация имат голямо значение не само като цел на развитието (справедливост), но и като мотивиращо средство за по-ефикасно функциониране на икономиката на всички нива. Бедните хора страдат не само поради недостиг за средства за задоволяване на насъщни потребности. Наред с това, те са безгласни, безпомощни, несигурни за себе си и за семействата им, живеят като излишни и отхвърлени от обществото. При такава социална обстановка не е възможно нормално развитие на обществото!

Разбирането на развитието като трансформация на обществото не допуска използването на догми или доктринерски подходи. Известно е, че Вашингтонският консенсус проповядва като фундаментални икономически реформи: ниска инфлация, балансиран бюджет, либерален вносно-износен режим и други подобни. Сами по себе си, тези принципи на икономическата политика са важни и полезни. Те, обаче стават вредни, когато се превърнат в догми и се прилагат самоцелно, независимо от конкретната икономическа, социална, институционална и друга среда. Това не означава, че тези принципи трябва да бъдат отхвърляни сляпо, т.е. да се проявява същият догматизъм спрямо тях. Те следва да се имат предвид, но трябва също да се познава и ролята на други парадигми за развитието, а също и реалният дългогодишен опит на много страни в трансформацията на техните общества.

Един поглед назад към изминалите 50 години показва, че най-впечатляващо икономическо и социално развитие са постигнали страните, които не са прилагали сляпо предписанията на неокласическата школа, известни като Вашингтонски консенсус. Никому не е позволено  да пренебрегва с лека ръка развитието на Япония, Китай, редица страни в източна и югоизточна Азия, Чили и други развиващи се страни, които постигнаха забележителни резултати, прилагайки подходи, различни и дори анатемосвани от Вашингтонския консенсус.

Няма универсални икономически конструкции за всички времена и всякакви стратегии за развитие! Това което работи при едни обстоятелства може да не работи при други. Трябва да се анализират причините за успехите и неуспехите. Успешните резултати от практиката на едни или други страни заслужават дори повече внимание и доверие от най-елегантните теории. [2]

За постигане на описаното по-горе развитие като трансформация на обществото, е необходима подходяща стратегия. При сегашните български условия тя трябва да бъде стратегия за догонващо икономическо развитие. Тя следва да улеснява трансформацията на обществото като намира най-важните му движещи сили, установява и по възможност отстранява пречките за развитието. Тази стратегия трябва да бъде катализатор на развитието.

начало

 

 

3.2. Принципи и функции на стратегията за догонващо развитие[3]

 

В основата на стратегията трябва да се положи задачата за трансформация на българското общество. Неделима част от това развитие, естествено ще бъде увеличението на БВП на човек от населението. То, обаче е само част и не изчерпва дори най-важната част от стратегията. Нещо повече, без да се ориентираме към по-широко разбиране на развитието на българското общество едва ли е възможно продължително повишение на брутния продукт на човек от населението. Само този по-широк подход ще позволи подобряване качеството на живота на хората.

Стратегията за догонващо развитие до 2020 г. трябва да предлага концепция за трансформация на българското общество. Тя може да включва отделни количествени цели като конкретизация на стратегическата концепция за развитие, без обаче да се допуска увлечение в тази посока. По-важно е да се очертае същността и контурите на трансформацията. Стратегията не трябва да се превръща в дългосрочен план и още по-малко в план от рода на познатите ни от недалечното минало. По-важно е тя да съдържа насоки за развитието, неговият обхват, интензивност, политика чрез която ще се осъществява, отколкото увлечение в изброяване на количествени цели.

Концепцията за развитие би трябвало да включва намерения за развитие на институциите, за създаване на нов социален капитал, за частична или пълна подмяна на съществуващите институции, на техните задачи и начини на функциониране. Развитието на институциите ще бъде процес на еволюция и приспособяване.

Стратегията е жив документ. Тя трябва да бъде отворена за периодична актуализация в съответствие с променените условия и получената допълнителна информация. Тя трябва да показва как да се въвличат в участие повече хора, особено специалисти, в по-нататъшната й актуализация; как ще се отчитат интересите на различните групи в обществото и различните региони; как да се конкретизира на секторно, отраслово и регионално ниво.

Стратегията за развитие на обществото трябва да изпълнява няколко функции:

-          Да определя приоритети. Ресурсите са винаги ограничени. Още повече в изостанали страни като България. Неограничени са само някои нематериални ресурси: управленски възможности, конкуренция, предприемчивост и други подобни. Неограничени са и потребностите на обществото. Това налага определяне на приоритети за развитие и съответно насочване на ресурси.

-          Да осъществява координация. Според традиционната икономическа теория координацията в икономиката се осъществява чрез цените. Това обаче предполага добре развита пазарна икономика с присъщите й механизми, лоялна конкуренция, пълно равновесие, липса на икономически и други шокове, неограничен достъп до информация и т.н. Няма на света държава, където тези условия са налице[4]. Още по-малко в България - сега и през следващите 20 години. След като има представа за насоките на развитие на икономиката и обществото, следва да се започва с осигуряване на необходимия физически и човешки капитал, инфраструктура, институции и други предпоставки. Липсата на което и да е от тези условия поставя под въпрос изпълнението на стратегията.Това изисква координация между различни нива на държавно управление по вертикала и хоризонтала; между частния и държавния сектор; вътре в частния сектор; между икономическите, социалните, екологичните и други дейности в държавата и обществото. Координацията за която става дума тук е концептуално различна и много по-трудна от тази при централното планиране. Тя е различна и от координацията при индикативното планиране, което по своя замисъл цели да замести липсващите пазари. Координацията за която пледираме трябва да се ограничава до най-важните виждания за икономическото и социалното развитие, за съчетаването на целите за икономическа ефективност с тези за социална справедливост, за екологична целесъобразност, за навлизане в нови сфери на дейност - технологии, сектори, разпределителни и преразпределителни процеси, развитие на здравеопазването, образованието, управление на демографските, миграционните и други процеси, децентрализация на икономическата и социалната дейност и много други.

-         Да допринася за постигане на национално съгласие.  Наличието на някакъв минимум от национално съгласие е предпоставка за разработване и още повече – за изпълнение на стратегията. Процесът на нейното формиране също трябва да се използва за консолидиране на съгласието по главните насоки на развитие на икономиката и обществото, по най-важните кратко-, средно- и дългосрочни цели, за най-ефикасните методи и средства за тяхното постигане, за намиране на компромисни решения при съчетаване на различни обществени и групови интереси. Това помага за приобщаване към стратегията на най-влиятелни личности; социални, професионални, регионални и други групи; за превръщането им в нейни съавтори и на тази основа - в активни участници в изпълнението  й. Постигането на обществено съгласие може би е най-важното условие за реализация на стратегията.

-         Да служи като катализатор за всеобхватни промени в обществото. Стратегията може да играе такава роля ако установи областите в които България има динамични сравнителни икономически предимства. Установяването на тези области следва по-нататък да се разшифрова и конкретизира в съответни проекти за изпълнение с голямо влияние върху трансформацията на обществото. Анализите на стопанската практика у нас и в други ЦИЕ страни показват, че преобладават проектите (включително с участие на чуждестранни инвеститори), които пренасят технологични новости, ограничени в тесен кръг от дейности в даден регион, без да допринасят за трансформация на други местни стопански дейности и още по-малко на обществото. Така се създава дуалистична икономика и дуалистично общество с изолирани анклави от сравнително модерни производства, откъснати от околната стопанска среда. България няма нужда от такава стратегия за развитие. Дори и да са високоефективни, такива анклави са полезни главно на техните собственици, но не и на българското общество, защото се самоизолират от него. В много случаи те са вредни за обществото, понеже натоварват допълнително валутно-финансовите баланси и извличат от останалите български предприятия най-квалифицирания персонал. Такъв може да бъде ефектът и от недобре обмислени свободни икономически зони.

-         Да служи като носител на идеи за трансформация, породени от вътрешни потребности. Както вече споменахме, промените не могат да бъдат внесени отвън и наложени насила на обществото, без то да е убедено в тяхната полза или дори въпреки неговата воля. Така постъпват международните финансови институции. Промените в начина на мислене на хората са в основата на трансформацията на обществото. А хората не могат да бъдат принудени насила да променят начина на мисленето си. Те трябва да бъдат убеждавани в равностоен диалог и с аргументи, основани на практическите резултати от внасяните отвън идеи, икономически и социални конструкции. Когато резултатите са негативни в продължение на години и най-голямото икономическо насилие (например, лишаване от пореден транш на МВФ или Световната банка) не може да убеди хората в правотата на чужденците.

-         Да култивира съпричастност и съучастие. Без това не може да бъде разработена добра стратегия за трансформация на обществото и още по-малко - да бъде изпълнена. Основните концептуални идеи, положени в основата на стратегията трябва да произхождат от самото българско общество, да отразяват неговите проблеми и стремежи. Методите и средствата за реализация на стратегията също трябва да бъдат родени и подсказани от българското общество. Когато отделни идеи са внесени отвън, те трябва да бъдат преосмислени от български специалисти, обяснени на българската общественост във вариантна форма, да получат нейните предложения и в крайна сметка - нейното одобрение. Тази подкрепа може да бъде активна и трайна, когато участниците са компетентни, добре информирани, когато се убедят, че в тяхното мнение се вслушват, с техните интереси се съобразяват. Те трябва да се почувстват реални (а не привидни) съучастници във вземането на важни решения. Само тогава обществото ще приеме стратегията за своя и ще работи за нейното изпълнение. Световният опит показва, че обществени проекти, изработени по такъв начин са по-успешни от наложените насила, макар и сами по себе си - добри чуждестранни проекти (виж /23/-12).

-         Да осигурява сътрудничество между държавата и пазара, а не да ги противопоставя. Този принцип трябва да бъде положен в основата на стратегията още при нейното изработване и продължен при изпълнението й. Стратегията трябва да се основава на взаимната допълнимост между държава и пазар, а не на пълната им взаимна заменимост. Тя не трябва да приема като догма, че само държавата или само пазарът могат да осъществят успешна трансформация на икономиката и още по-малко на обществото. Нещо повече, в страна като България държавата играе ключова роля в създаването на самото пазарно стопанство с неговите правила, законодателна основа, пазарна инфраструктура, съчетаване на пазарни, социални, екологични и други принципи на развитието. Стратегията трябва да приема, че в някои области (образование, здравеопазване, научни изследвания, инфраструктура) държавата и пазарът ще работят като партньори, всеки със свои права и отговорности. В други сектори (банково дело) държавата изработва регулативна система, без която те не могат да действат. В трети области (отбрана, вътрешна сигурност, стопанска и социална сигурност, наказателно и друго законодателство, опазване здравето на хората и на околната среда) държавата е единственият автор на правилата за поведение. Стратегията трябва също да държи сметка, че съотношението в ролята на държавата и пазара и формите на взаимодействие между тях еволюират във времето (виж /24/-5-6).[5]

начало

 

 

3.3. Съставни части на стратегията за догонващо развитие[6]

 

 

3.3.1. Сфери на дейност - обект на трансформация

 

Стратегията за догонваща трансформация на обществото трябва да обхваща всички негови съставни части, в т.ч. частен и обществен сектор, регионални общности, семейство и личност. Различните съставки на стратегията за развитие са взаимно свързани. Един и същ вид дейност обикновено пронизва няколко или всички сектори, които са обект на трансформация. Например образованието е в основата на стратегията за развитие на личността. То е ключов фактор за успешно развитие на частния и обществения сектор на икономиката, на регионалните общности и на семейството.

 

3.3.1.1. Развитие на частния сектор

Частният сектор ще бъде доминиращ в икономиката на България през следващите десетилетия. От неговия динамизъм, икономическа, социална и екологична рационалност ще зависи в най-голяма степен развитието на цялото общество. Главна задача трябва да бъде  създаването на ефективен, социално- и екологично-отговорен частен сектор. Това изисква:

-         Създаване на правна инфраструктура, която съдържа цялостно модерно стопанско законодателство и осигурява неговото прилагане.

-         Регулативна рамка, която позволява участието на частния сектор в изграждане на инфраструктура и предоставяне на съответни услуги в условията на лоялна конкуренция. Там където това не е възможно поради наличие на естествен монопол - да изключва злоупотребата с монополно положение. При липса на частен интерес инфраструктурата да се изгражда от държавата.

-         Стабилна и прозрачна макроикономическа рамка, която осигурява нормална икономическа и институционална среда за функциониране на частния сектор.

-         Подготовка на качествена работна сила чрез всеобщ достъп до здравеопазване и образование.

-         Стабилна и ефективна финансова система, която предполага наличие на регулативна рамка, осигуряваща надеждност и  безопасност,  стимулира конкуренцията, защитава депозиторите, осигурява нормални условия за финансиране на пазарите за ценни книжа и предотвратява злоупотреби.

-         Стратегия за реагиране на външни шокове и за смекчаване на негативни последствия при едни или други неравновесия в икономиката.

-         Защита от нелоялна конкуренция, в т.ч. от нелегален внос, нелегално производство от конкуренти в сенчестата икономика.

-         Равнопоставеност пред закона на българския частен сектор с българския държавен сектор и с чуждестранния частен сектор.

-         Ограничаване и опростяване на лицензионния режим.

-         Защита от корупция и престъпност.

 

3.3.1.2. Развитие на обществения сектор

Стратегията за развитие трябва да отделя специално внимание и на обществения сектор. В нея следва да се определя ролята на държавата в управлението на икономиката и другите сфери на дейност и начини на взаимодействие между обществения и частния сектор. Стратегията трябва да  определя обхвата, правата и отговорностите на обществения сектор за развитие на обществото:

-         Създаване на подходяща икономическа, социална и институционална среда за упражняване на стопанска дейност

-         Развитие на съвременно здравеопазване и осигуряване достъп на всички граждани до качествени здравни услуги.

-         Развитие на модерно образование и други системи за поддържане и повишаване на квалификацията през целия житейски цикъл и осигуряване достъп на всички до съответно ниво на образование.

-         Развитие на системата за научно обслужване и развойна дейност, самостоятелно от държавата или съвместно с частния сектор за осигуряване на необходимия минимум от иновационен потенциал.

-         Развитие на съвременна транспортна, телекомуникационна, енергийна, водоснабдителна, напоителна, социална и  друга инфраструктура - самостоятелно или съвместно с частния сектор.

-         Толериране на социално разслоение и провеждане на ограничителна политика срещу социалната поляризация и големите мащаби на бедност.

-         Подходяща регионална политика, която създава необходимия минимум от условия за развитие на най-бедните региони, като се предотвратява голяма икономическа изостаналост, водеща до тяхното обезлюдяване.

-         Подходящо съчетание между централистичното и децентралистичното начало в управлението на държавата с провеждане на трайна политика на децентрализация.

-         Създаване на ефикасна, компетентна и неподкупна държавна администрация на централно и местно равнище.

-         Поддържане на ред и законност, мерки за ограничаване на престъпността и корупцията. Защита на гражданите от престъпни и корупционни посегателства.

 

3.3.1.3. Развитие на регионалните общности

Общините са най-близко до ежедневните потребности на хората. Поради отдалечеността на централните власти, те са единствената държавна власт, на която хората могат да разчитат за съдействие при нужда и различни услуги.

Има дейности, които трябва да се осъществяват на национално и дори наднационално ниво. Преобладаващата част от дейностите, които засягат всекидневието на хората, обаче са на общинско ниво. Там трябва да се пренесе и голяма част от работата по трансформация на обществото. Това може да се прави както чрез законодателството, така и чрез производствени, инфраструктурни и социални проекти. Изработваните на това ниво проекти с пряко участие на живеещите в района трябва да отразяват в най-голяма степен нуждите и желанията на хората. Такива проекти са най-подходящи за пряко участие на голяма част от населението в тяхното изработване и изпълнение, а по този начин и за приобщаването им към активна дейност. Участието на хората в подобни проекти и други инициативи е част от трансформацията на регионалната общност и допринася за нейното ускоряване.

За някои аспекти на регионалното развитие стана дума по-горе в тт.3.3.1.1. и 3.3.1.2. и не е нужно да бъдат повтаряни тук.

 

3.3.1.4. Развитие на семейството

Неслучайно се казва, че семейството е основна клетка на обществото. Там хората се раждат и прекарват голяма част от живота си. Без нормално, икономически и социално осигурено семейство не е възможно нормално възпроизводство на населението на България. Корените на все по-острата демографска криза в голямата си част са в семейството, без то да е виновно за нея.

Взаимоотношенията вътре в семейството и статутът на неговите членове се промениха чувствително през последните 70-80 години. През следващите десетилетия се очакват още по-радикални промени. Семейното образование, грижите на родителите и особено на майките за храненето, здравето и образованието на децата оставят много силен отпечатък върху целия им живот. От това до голяма степен зависи тяхното бъдеще.

Държавата, особено през последните 10-15 години, се отчужди от българското семейство. А без стабилизиране и оздравяване на семейството не може да се разчита на успешно икономическо, социално и всякакво друго развитие на обществото.

 

3.3.1.5. Развитие на отделните личности

Не е възможна трансформация на обществото, без дълбоки промени в мисленето и поведението на отделните хора. Нещо повече, важен елемент на трансформацията на обществото е повишаване правата, възможностите и реалното самочувствие на гражданите. Здравето, образованието, свободата на избор между алтернативи и способността да урежда бъдещия си живот са най-важните фактори за развитие на личността. Най-предприемчивите постигат повече в живота си като разчитат главно на себе си. Лишените от здраве, образование и предприемчивост, обаче разчитат повече на държавата и тя трябва да им помага в рамките на възможното.

 

 

3.3.2. Ресурси на стратегията за догонващо развитие

 

Стратегията за догонваща трансформация на обществото може да бъде сериозен документ само ако е ресурсно осигурена. Ресурсите могат да бъдат материални и нематериални. Най-важни между тях са:

 

3.3.2.1. Физически, човешки и финансови ресурси

Стратегията за догонващо развитие трябва да се основава  на налични или възможни за осигуряване през нейния хоризонт ресурси от физически капитал, човешки капитал и природни ресурси. Тя трябва да създава условия за постигане на необходимото вътрешно натрупване и привличане на външни ресурси. Стратегията трябва да бъде подсигурена с ефикасна система за здравеопазване и образование, което предопределя качеството на човешкия капитал. Тя трябва да съдържа икономически и други инструменти за рационално използване на невъзпроизводими природни ресурси и ползване на възпроизводимите в зависимост от мащабите на тяхното възпроизводство или на възможностите за внос.

 

3.3.2.2. Макроикономическо управление

Ограничените ресурси с които България разполага налагат възможно най-ефикасното им използване. Макроикономическата политика е много важен ресурс и същевременно - най-подходящият инструмент за рационално използване на другите ресурси. Отстраняването на съществуващите неравновесия в икономиката също може да допринесе за това, като се държи сметка за социалните и икономическите последствия.

Средствата и инструментите на макроикономическото управление са много по-широки от традиционната триада: приватизация, либерализация и финансова стабилност. Инструментите на макроикономическото управление могат да бъдат подсилени и с микроикономическата политика.

 

3.3.2.3. Увеличение на капитала от знания

Дефицитът от знания в България е дори по-голям от дефицита на материални и финансови ресурси. Знанията и капиталът (физически и човешки) взаимно се допълват. По-високото ниво на знанията улеснява постигането на по-висока ефективност на капитала. Наличието на допълнителен капитал позволява по-бързо и ефикасно използване на новопридобитите знания.

Включването на знанията в стратегията за развитие изисква създаване на капацитет за абсорбиране и приспособяване на знания чрез инвестиции в човешки капитал и научни и развойни изследвания. То също изисква физически инвестиции и нови технологии, за да се улесни разпространяването на вносни и други налични знания и за създаване на местни знания. Следователно,  стратегията за догонващо развитие трябва да съдържа подходяща стратегия за разгръщане на иновационна дейност.

 

3.3.2.4. Секторни, регионални и други стратегии

Важен ресурс за изпълнение на общата държавна стратегия за догонващо развитие е нейното конкретизиране. Това може да стане чрез изработване на стратегии по сектори и отрасли на икономиката, за развитие на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, стратегия за регионално развитие, стратегии за урбанизацията и отделно за развитието на някои големи градове, за развитие на селските региони, особено най-изостаналите гранични региони.

Много полезни са стратегиите за развитие на големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и други. Големите градове съдържат концентриран израз от сложен комплекс проблеми, чието решаване не може да се отлага дълго - претоварена инфраструктура, замърсена околна среда, влошено здравеопазване, влошаващо се качество на образованието, влошаване на предучилищната инфраструктура, трудно финансово положение, остаряващ жилищен фонд, особено в големите панелни комплекси, растяща престъпност.

Големите градове са микрокосмоси на икономиката и на обществото. Намирането на подходящи комплексни решения на техните проблеми може да подскаже решения на още по-сложните проблеми на националната икономика и на обществото.

 

3.3.2.5. Социален и организационен капитал[7]

Социалният и организационният капитал също е полезен ресурс за успешно изпълнение на стратегията за догонващо развитие. Под социален и организационен капитал през последното десетилетие се разбират институциите, отношенията на доверие чрез които се общува между заинтересовани обществени групи и се решават спорове между тях.

Понятието е ново, но съдържанието му не е ново. В традиционното българско общество както в миналото, така и сега е имало и има голяма доза социален и организационен капитал, макар че той най-често не е бил двигател на промените. При резки промени част от този капитал се разрушава. Така стана с развитието на капитализма в България в края на 19-ти и първата половина на 20-ти век. Така стана и с форсираната колективизация и индустриализацията, и свързаната с това урбанизация през 50-те - 70-те години на миналото столетие. Нова разрушителна вълна настъпи през последното десетилетие на миналия век, която продължава и сега. Особено опасно е, когато разрушаването става преди да е създаден нов социален и организационен капитал. С други думи, когато се разрушават съществуващи нравствени ценности и норми преди да са създадени нови. Такова е положението в България сега.

Социалният и организационният капитал не може да се внесе отвън. Той трябва да се създаде в недрата на нашето съвременно общество, макар и с ползване на отделни елементи от опита на други страни, които трябва да се съчетават с националните ни традиции. Темпът на промените и моделът на реформите трябва да се приспособява към способността на обществото да си създаде такъв капитал. Наличието или липсата на подобен капитал е един от най-важните ускорители/ограничители на интензивността на трансформацията на обществото.

Един от съществените дефекти на неокласическата школа е пълното пренебрегване на социалния и организационния капитал. Според нея, основен признак по който се различават развитите от слаборазвитите страни е масата на натрупания физически капитал. Без да се подценява значението на физическия, а след това  на човешкия капитал и на знанията, социалният и организационният капитал също играе важна роля за скоростта на трансформация на обществото.

 

 

3.3.3. Вътрешна обвързаност на стратегията за догонващо развитие

 

Вътрешната обвързаност на стратегията за догонващо развитие на обществото се изразява в: първо, обхващане на всички важни сектори и равнища на стопанска и друга дейност; второ, ресурсна осигуреност; трето, дългосрочен хоризонт, съчетан с кратко- и средносрочни мерки; четвърто,  определяне на приоритетни направления на дейност; пето, стимулиране на  партньорство; шесто, съобразяване с външната икономическа и политическа среда. Първата част от тези проблеми бяха разгледани дотук. На втората ще се спрем в следващите редове.

 

3.3.3.1. Приоритети

В т. 3.2. по-горе посочихме защо трябва да се установяват приоритети, критериите които следва да се използват и подробностите до които може да се отива в такава дългосрочна стратегия. Поради особената му важност за разбиране на нашето схващане за стратегията, ще си позволим да повторим, че стратегията не трябва да препоръчва какви стопански отрасли и подотрасли да се развиват, кои да не се развиват, кои повече, кои по-малко, какви продукти и в какви количества да се произвеждат. Отговор на такива въпроси могат да дадат само съответните стопански единици и пазарът.

Главна задача на стратегията в областта на приоритетите е да покаже в какви най-важни направления трябва да се насочи вниманието на държавата, на частния сектор и на обществото с цел да се създадат фундаментални условия за интензивна трансформация и гъвкавост в нейното осъществяване. Що се касае до икономиката - останалото ще се решава от пазарната среда и способността на пазарните субекти да се приспособяват към нея, а също и от търсенето на потребителите. За неикономическите сфери конкретните решения ще взема обществото - държавни институции, неправителствени организации, регионални и други общности.

Приоритетите трябва да се определят въз основа на внимателен анализ и с помощта на обективни критерии. Твърде рисковано е да се определят приоритетни отрасли, подотрасли и производства. Особено ако това се прави по интуиция. По-полезно е ако с помощта на обективни критерии (наличие на пазар, на сравнителни икономически предимства, конкурентоспособност, производителност, рентабилност, капиталоемкост, материалоемкост, енергоемкост, трудоемкост, наукоемкост) се дават ориентири на национално и отраслово ниво. След допълнителни пазарни, технологични, кадрови, ресурсни и други проучвания компаниите следва да определят свои приоритети на продуктово ниво[8]. И те наистина го правят, за да оцелеят в конкурентната среда. Ролята на държавата в тази област трябва да е поддържаща, а не разрешаваща или забраняваща.

Кои са фундаменталните приоритетни направления на дейност в България, които могат да създадат подходящи условия за готовност и гъвкавост при избора на приоритети[9]?

Първо. Най-важен между тях е здравето на хората. Здравето е фундаментално човешко право. Полуздравият народ не може да излъчва високо производителна и предприемчива работна сила. Оттеглянето на българската държава от основните си функции по осигуряване здравето на хората през последните десетина години ще има тежки последствия през следващите десетилетия, които тепърва ще се почувстват. Защото в България расте едно полуздраво поколение. Всички подробности по развитие на здравната система следва да се изясняват и решават в специална стратегия за развитие на здравеопазването и конкретни ресурсно-осигурени програми за нейното изпълнение.

Второ. От изключителна важност е образованието. Без съвременно образование България няма шансове за успешно развитие през следващите десетилетия. Тя няма да може да създава модерна производствена база, да привлича сериозни чуждестранни инвеститори, да внася, разпространява и усвоява нови техники и технологии, да развива изостаналите си региони, да задържа младите и образовани хора. И още по-важно. Ако сме съгласни, че развитието се свежда до трансформация на обществото, доброто образование позволява на хората да се учат, да имат вкус към новото, да виждат предизвикателствата на времето и да ги решават, а не да ги заобикалят. Образованието е сърцевина на развитието. Без образование няма развитие и прогрес! Тази елементарна истина изглежда не се разбира от българските правителства през изминалото десетилетие. Цената на това подценяване ще бъде много висока и тепърва ще се плаща. Защото в България расте едно полуобразовано поколение. Всички останали подробности по обхвата, профила, насочеността, структурата, финансирането, материалната база на образованието следва да се решават със съответна стратегия за развитие на образованието и програми по нейното изпълнение.

Трето. Придобиване на повече и по-съвременни знания. Подобно на образованието, знанието обогатява човешкия дух. Подобно на здравето и образованието, знанието е предпоставка за създаване на по-ефикасно и хуманно съвременно общество. Силата на знанието е безкрайна. То е може би най-важният и неизчерпаем ресурс за бъдещо развитие на обществото. Неслучайно през последните години в световната литература придоби гражданственост понятието “общество, основано на знанието” (knowledge based society). Тази истина не се разбира от българските правителства през годините на трансформацията към пазарно стопанство. Тяхната политика, особено бюджетната, е насочена в обратна посока. Текущото бюджетно равновесие се оказва далеч по-висока ценност от знанието. Тук също е необходима специална държавна стратегия

Четвърто. Развитие на научните изследвания и развойната дейност. Усилията трябва да се насочват в областта на ИКТ, биотехнологиите, нанотехнологиите, нови източници на енергия, нови материали, екологично чисти технологии. По-сложна е конкретизацията на приоритетите в изброените и в други области на научните изследвания. Това може да стане чрез установяване на български ниши, където могат да се постигнат резултати на европейско и световно ниво чрез стратегически съюзи с водещи чуждестранни компании, университети и научни институти.

Като се имат предвид скромните възможности на България, приоритетите в изследователската дейност трябва да бъдат подчинени на създаването на иновационен потенциал за по-бързо приспособяване, разпространяване и усвояване на внесените технологични, организационни, управленски и други новости. Може да се предполага че 85-90% от структурната, технологичната, пазарната и управленската модернизация на българската икономика през следващите десетилетия ще се осъществява чрез вносни новости. И в тази област е необходима стратегия за развитие на науката и научните изследвания в България.

Пето. Структурна и технологична модернизация на икономиката. Още сега може да се каже, че трябва да се  промени структурата на производството в полза на продукти с по-ниска материалоемкост, енергоемкост и трудоемкост, с по-висока наукоемкост, по-голямо съдържание на сложен труд, по-висока степен на обработка. Да се установява производствено коопериране с известни чуждестранни компании на основата на трайна вертикална специализация и вътрешноотраслов обмен. Едва ли може да има съмнение в ползата от ориентация към производство на екологично чисти земеделски продукти за местния пазар и за износ. Същото важи за развитие на туризма чрез предлагане на повече и по-качествени услуги и удължаване продължителността на активния туристически сезон. Решенията по структурните, технологичните и продуктовите приоритети следва да се вземат от съответните компании, а не от висшите държавни институции.

Шесто. Създаване на модерна инфраструктура. Без инфраструктура не е възможно ефикасно производство на продукти и услуги. Нито пък нормален живот на хората. За да е модерна инфраструктурата трябва да е комплексна: транспортна, телекомуникационна, енергийна, водна (събирателна, снабдителна, напоителна), екологична, социална и т.н. Освен че създава условия за ефективно съвременно производство и за привличане на сериозни чуждестранни инвеститори, инфраструктурата помага за преодоляване на изолацията - на България от другите страни по света, в Европа и нашия регион; на хората в по-изостаналите региони - от другите региони; на едно населено място - от други. Инфраструктурата е могъщ инструмент за придобиване на най-нова информация и обогатяване на човешкото знание. Тя е необходимо средство за повишаване мобилността на хората. И в този случай е необходима дългосрочна стратегия за развитие на инфраструктурата, при това изпреварваща в сравнение с другите производствени и непроизводствени отрасли и сфери на дейност.

Седмо. Относително равномерно развитие на регионите. Еднакво развитие на регионите не е възможно, но държавата трябва да създава условия за смекчаване на по-нататъшното изоставане на слаборазвитите региони, водещо до тяхното обезлюдяване. Това е особено необходимо през следващите 20-30  години, когато главните усилия ще се насочат към по-интензивно развитие на националната икономика за сближаване с другите страни членки на ЕС. Такова догонващо развитие ще се постига по-лесно чрез насочване на ресурсите в регионите с най-благоприятна инфраструктура, квалифицирана работна сила, пазари. А това са най-развитите сега региони. Може също да се предполага, че ПЧИ ще се насочват също към най-развитите региони по понятни причини.

Като се има предвид всичко това и опита на други европейски страни може да се очаква, че регионалните различия в България ще нарастват през близките 2-3 десетилетия. Държавата трябва да направи възможното за смекчаване на този процес и на неговите последствия с подходящи компенсиращи мерки. За тази цел ще бъде полезно изработването на дългосрочна стратегия за регионално развитие на България.

Осмо. Ограничаване на социалната поляризация в обществото. Безспорен приоритет в социално-икономическата политика в рамките на стратегията трябва да бъде регулирането на социалното разслоение в обществото. Доходното и имущественото разслоение е неизбежно и необходимо за нормалната пазарна икономика. То спомага за повишение на предприемчивостта, производителността, научно-техническото новаторство. Доходната и имуществената поляризация, обаче вредят на развитието на България и трябва да се ограничават с инструментите на икономическата и социалната политика.

Девето. Опазване и подобряване на околната среда. Значението на околната среда нарасна през последните десетилетия поради увеличените увреждания върху нея от произволно човешко поведение. Това важи и за България. Нормалната околна среда придобива все по-голямо значение както за ефикасно функциониране на икономиката, така и за здравето на хората. Околната среда все повече се превръща в по-дефицитен производствен и здравословен фактор от традиционните фактори на производството.

Десето. Създаване на съвременни държавни и недържавни институции и ефикасна държавна администрация, силно развити неправителствени организации. Без такава институционална мрежа и сътрудничество между институциите едва ли е възможно установяването на най-правилните приоритети и предприемането на действия за тяхното изпълнение. Без това условие не е възможна интензивна трансформация на обществото.

Важна задача при определяне на приоритетите е установяването на последователността на тяхната реализация във времето. Това следва да се прави на основата на обективни критерии, с оглед потребностите на догонващата трансформация на обществото и конкретните особености на съответните видове дейност.

 

3.3.3.2. Партньорство

Както вече подчертахме, развитието означава трансформация на обществото. Такава мащабна задача не може да бъде решена без участие на самото общество. Стратегията за догонващо развитие трябва да покаже как да се постигне приобщаване на обществото към собствената му модернизация. Трябва да се изясни каква ще бъде ролята на държавата и нейните органи на различни нива, като се обърне специално внимание на ролята на местните органи на самоуправление. Стратегията трябва да изясни ролята на частния сектор и на институциите на гражданското общество, чието значение ще нараства. Трябва да се изясни как ще се осъществява на практика сътрудничеството между държавните органи, частния сектор и гражданското общество, техните права и отговорности. Желателно е също да се изработи механизъм за разрешаване на конфликти на интереси в процеса на партньорството.

 

3.3.3.3. Обвързаност с глобалната и регионалната среда

В наше време дори най-големите държави не могат да си позволят изолация от другите срани по света. Това е още по-вярно за малка и изостанала страна като България.

България води преговори за присъединяване към ЕС и може да се предполага, че до края на настоящото десетилетие ще се присъедини към Общността. Присъединяването към НАТО ще стане през 2004 година. Стратегията за догонваща трансформация на обществото трябва да бъде обвързана с участието ни в тези интеграционни общности и особено с ЕС. От една страна, участието в тези общности ще създава по-благоприятни условия за догонващо развитие. От друга страна, колкото по-добра е стратегията за догонващо развитие и по-успешно нейното изпълнение, толкова по-ефикасно ще бъде участието на България като равностоен партньор в тези общности.

начало

 

 

3.4. Заключение

 

Анализът в тази глава дава основание да се направят следните най-важни

заключения:

Първо. Според най-модерните парадигми за развитието, то не се свежда до технически промени – натрупване на физически и човешки капитал, по-висока финансова стабилност, по-висока производителност на труда, конкурентоспособност и други подобни. Развитието е много по-широко понятие. То се изразява в трансформация на обществото. Съвременното разбиране на развитието включва не развитие изобщо, а интензивно, демократично, справедливо и устойчиво развитие. Развитието към модерност, обаче не трябва да разрушава наследените от векове традиционни културни и други ценности.

Второ. Съвременното развитие е далеч по-сложно от представите на Вашингтонския консенсус. Най-впечатляващо икономическо и социално развитие през последните 50 години постигнаха страните, които не прилагаха  предписанията на неокласическата школа – Япония, Китай, страните от източна и югоизточна Азия и други новоиндустриализирани държави. Няма универсална икономическа конструкция, валидна за всички времена и всички страни. Инструментите на икономическата политика не действат еднакво ефикасно дори в една и съща страна, но в различно време и променени условия.

Трето. В основата на стратегията за догонващо развитие трябва да се положи задачата за трансформация на обществото. Стратегията за развитие на обществото има няколко важни функции: да определя приоритети; да осъществява координация; да допринася за постигане на национално съгласие; да служи като катализатор за всеобхватни промени в обществото; да бъде носител на идеи за трансформация, породени от вътрешни потребности, а не натрапени отвън; да култивира съпричастност и съучастие; да осигурява сътрудничество между държавата и пазара, а не да ги противопоставя.

Четвърто. Стратегията за догонваща трансформация на обществото трябва да обхваща всички негови съставни части: развитие на частния сектор; на обществения сектор; на регионалните общности; на семейството; на отделната личност.

Пето. Стратегията за догонващо развитие може да бъде сериозен документ само ако е ресурсно осигурен. Това включва физически, човешки и финансови ресурси; ефикасно макро- и микроикономическо управление; увеличение на капитала от знания; секторни, отраслови, регионални и други стратегии; социален и организационен капитал.

Шесто. Главна задача на стратегията в областта на приоритетите е да покаже в какви най-важни направления на икономическата, социалната, институционалната, екологичната и друга политика трябва да се насочва вниманието на държавата и на обществото с цел да се създадат фундаментални условия за интензивна трансформация и гъвкавост в нейното осъществяване. Съвременната стратегия и висшите държавни институции не трябва да предписват какви стопански отрасли, подотрасли и производства да се развиват; кои да не се развиват; какви продукти да се произвеждат. Отговор на тези въпроси могат да дадат само пазарите и действащите на тях пазарни субекти. Стратегии на конкретно продуктово равнище трябва да съставят съответните компании.

начало