обратно в съдържанието

 

Глава VI. Трансмисионни механизми от икономическа политика към икономически растеж

 

ЧАСТ ВТОРА

ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ

 

 

В първата част изяснихме същността, необходимостта, съдържанието, източниците и  очертахме най-важните икономически, социални и екологични цели на догонващото  устойчиво развитие, което трябва да е основа на всяка стратегия за трансформация на обществото.

Във втората част ще се опитаме да установим причинно-следствените връзки между икономическата политика и стратегическите цели. На тази основа ще очертаем приоритетните направления на икономическата политика за тяхното постигане. Тук обаче стесняваме обхвата на анализа в няколко посоки:

Първо. В съответствие с главната задача на изследването се ограничаваме предимно до постигане на икономическите цели на развитието и само частично до някои социални цели, доколкото те са тясно свързани с икономическите. Пълното обхващане на социалните цели е извън задачите на настоящото изследване.

Второ. Свеждаме анализа и разсъжденията за бъдещето предимно до България. Тук обаче се налага да преодоляваме големи трудности. Поради липса на надеждна статистическа информация не е възможно да извеждаме тенденции в развитието на българската икономика. Освен това, нашата икономика е изостанала и бъдещият й облик ще има твърде малко технико-икономически и структурни сходства с нейното минало и настояще.

След присъединяването към ЕС българската икономика ще бъде съставна част на могъщата икономическа система на Обединена Европа. Нашата икономика не може да бъде прекалено различна от общоевропейската. Доколкото ще има различия през следващите десетилетия те ще се дължат главно на нашата изостаналост. Постепенното преодоляване на изостаналостта ще бъде синоним на намаляване различията между нас и тях. Този процес ще трае десетилетия.

Критерий за сближаването е приобщаването към характеристиките на европейската икономика. Те ще бъдат наш ориентир за бъдещо развитие. Всякакви други, например по-малко амбициозни ориентири, биха ни отклонили от крайната цел и биха забавили сближаването. Дори ако нещо изглежда сега твърде амбициозно, то трябва да бъде наша цел на съответния реалистичен времеви хоризонт.

На това основание може да се твърди, че днешният облик на икономиките от ЕС-15 е утрешният облик на българската икономика. Разбира се, под  "утрешен" трябва да се разбира след 3-4 и повече десетилетия.

Това ни дава основание да прилагаме сравнителния подход. Той се изразява във внимателно изучаване най-важните сегашни черти на националните икономики в ЕС, преценка на възможностите, скоростта, начина на възприемането и вграждането им в бъдещата българска икономика. Някои може да възрази на такъв подход с аргумента, че това не е "лъжица за нашата уста". На пръв поглед бележката е основателна и за нея трябва да се държи сметка. Това означава да се преценява кога и как тези черти на икономиката на европейските страни да се вградят в нашата икономика, а не дали изобщо да бъдат вграждани.

Отказът от намерения за тяхното вграждане е равносилен на отказ от сближаване чрез интегриране в единната икономика на Обединена Европа. Със сегашните черти на българската икономика ние нямаме шансове за успешно развитие и интегриране. Отлагането на тяхното вграждане в нашата икономика пък е равносилно на отказ от догонващо икономическо развитие. В първа глава показахме защо България няма разумна алтернатива на догонващото развитие.

Разбира се, България и българите със своята национална идентичност не е и никога няма да бъде Австрия, Белгия или Дания. Но от гледна точа на човека като главна цел на икономическото развитие, а също и от гледна точка на икономическите и други средства за нейното постигане България не може да си позволи прекалено дълго да бъде различна от развитите европейски страни. Имаме предвид високата конкурентоспособност, производителност, дисциплина, рационалност, конкуренция, предприемчивост, използване на модерни техники и технологии, рационализиране на структурните, производствените и други характеристики на икономиката, модернизация на здравеопазването, образованието, науката, екологията, инфраструктурата, санитарно-хигиенните стандарти, стремежът към социална справедливост, създаване на ефикасна администрация, ограничаване на престъпността и корупцията и много други. България трябва да се сближава със стандартите на най-развитите европейски страни в посочените направления. Ако не направи това тя няма шансове за постигане на други много важни национални цели.

Трето. Традиционното разбиране за "приоритетни направления" в една стратегия за икономическо развитие от времето на централното планиране е да се очертае какво, как и къде да се произвежда, кому и как да се изпраща през съответния времеви хоризонт. Времето на такива стратегии отмина, заедно с отказа от философията на централното планиране и постепенния преход към пазарно стопанство.

 Както вече посочихме в предходните глави, ние не споделяме такова разбиране за приоритетите. Нито пък избора по интуиция на някакви приоритетни направления от рода на нови технологии, туризъм, земеделие, инфраструктура и други подобни. Тези приоритети са твърде общи, за да имат оперативно стопанско значение в началото на 21 век[1]. 

Под приоритетни направления на държавната политика разбираме създаване на стратегически икономически, институционални, социални и други условия за разгръщане на стопанска предприемчивост и научно-техническо творчество в обстановка на лоялна конкуренция и съобразяване с ясни "правила на играта". Тези правила включват начините за постигане и стандартите за здравето на хората, социална справедливост, екологична целесъобразност, лична и имуществена сигурност на гражданите, равнопоставеност пред закона, национална сигурност и други висши национални идеали.

Учените могат да установят определени тенденции в икономическото, социалното, научно-техническото и друго развитие и да предложат  вероятни сценарии на развитието. Държавните институции, съвместно със социалните партньори ще ги приемат или не, модифицират или не. Въз основа на всичко това държавата ще установи правилата на играта (стопанско, социално, екологично и друго законодателство) и институциите, които ще ги съблюдават[2].

По-нататъшното формиране и изпълнение на стратегията за развитие зависи от пазара, а също и от измененията във вътрешната и външната икономическа, политическа и друга среда. В рамките на тази среда действащите пазарни субекти ще разработват свои стратегии и приоритети. Те ще решават какво, колко, как, къде и докога да се произвежда, на кого и как да се продава, как да се организира производственият процес и взаимоотношенията между стопанските, социалните и други субекти. Държавата ще наблюдава тези процеси и ще се намесва само от гледна точка на законосъобразност. Целесъобразността ще бъде грижа на стопанските и социалните субекти, които действат за своя сметка и на своя отговорност.

Главна роля на държавата ще бъде да създава подходяща икономическа, институционална, социална и политическа среда за стопанските субекти. Не е нужно държавата да бъде стопански субект, освен в редки случаи. Държавата ще създава подходящ климат за стопанска дейност с помощта на различни инструменти на икономическата политика. Това е една от най-важните нейни функции.

В глава V  изяснихме източниците на растежа на БВП като главна икономическа цел. След установяване на най-важните движещи сили на растежа приемаме, че за тяхното активизиране трябва да се изяснят приоритетните направления на икономическата политика.

Ограничаваме разсъжденията си само или главно до икономическата политика и съвсем накратко до институционалната политика, без да навлизаме в другите области и инструменти, които държавата използва, за да въздейства на поведението на стопанските субекти. Другите направления на държавната политика са много важни, но по тях трябва да се произнесат съответни специалисти.

 

 

обратно в съдържанието

 

Глава VІ. Трансмисионни механизми от икономическа политика към икономически растеж

 

6.1. Световният опит

 

6.2. Моделиране на икономическия растеж в България

 

 

По логически път може да се направи заключение, че ефикасната икономическа политика, финансовата стабилност, въвеждането на технически и други новости, повишението на квалификацията на работната сила, преструктурирането, конкуренцията и други подобни фактори влияят позитивно върху производителността и икономическия растеж. Това е добре, но не е достатъчно. Желателно е тези зависимости да бъдат емпирично потвърдени.

 

 

6.1. Световният опит

 

А. Басанини, Ст. Скарпета и Ф. Хемингс обобщават резултатите от 27 такива изследвания на основата на регресионен анализ, правени главно за страните от ОИСР с обхват между 15 и 25 страни за последните 20-30 и дори 40 години (виж /192/-7-9).

Ако условията между другите страни и нашата са сходни това дава основание да се очаква, че подобни причинно-следствени връзки съществуват и у нас. Дори когато условията не са сходни и величините на коефициентите на корелация не са същите у нас, важното е да се установи дали зависимата променлива реагира на измененията в независимата променлива.

Без да се държи непременно, че силата на връзката у нас е същата,  може да се направи извод,  че подобна причинно-следствена връзка съществува и у нас. Няма основания да се допуска, че ако в другите страни инвестициите, рационализирането на структурните и технологичните характеристики на икономиката, повишаването на квалификацията, иновационната активност, конкуренцията и други подобни допринасят за растежа, у нас ще го затрудняват. Ако многобройните анализи в чужбина показват, че в различни страни по същото или в различно време се повтарят едни и същи зависимости, това следва да се очаква и у нас при повече или по-малко сходни условия.

По пътя на такъв анализ може да се установи някакъв набор от производствени фактори, за които се предполага, че оказват влияние върху производителността и брутния продукт. Това е достатъчно основание същите фактори да се приемат за по-внимателен анализ. Ако анализът потвърди наличието на значима причинно-следствена връзка вниманието на икономическата политика следва да се насочи върху тяхното активизиране за постигане на по-висока производителност и по-интензивен растеж.

В посочените изследвания като зависими променливи се приемат прирастът на БВП, прирастът на производителността на труда, прирастът на общата факторна производителност, икономическото сближаване по  БВП на човек от населението. За независими променливи се използват инвестициите, наличието на физически или човешки капитал, разходи за изследвания и разработки, държавни разходи в бюджета, данъци, инфлация, финансово развитие, отвореност на националния пазар, дерегулация, конкуренция и други подобни (виж /192/-25).

Както се вижда, независимите променливи включват широк кръг важни показатели. Те се подбират по субективна оценка на анализаторите, след което се проверяват коефициентите на корелация и тяхната надеждност. За да се избегне опасността от пропускане на важни независими променливи други автори (Г. Допелхофер, Р. Милър и Х. Сала-и-Мартин) установяват факторите за дългосрочен растеж чрез метод, известен като Bayesian averaging of classical estimates (BACE). Те подбират и подлагат на проверка 32 независими променливи и установяват, че 4 от тях имат много висока обяснителна сила, 7 имат доста висока обяснителна сила, други 5 са с ограничени възможности и останалите 16 променливи са със слаба обяснителна сила.[3]

Интересен е анализът на Фр.  Галего и Н. Лоайза на златния период на икономическия растеж в Чили - една от най-бързо развиващите се страни в света през последните 15-20 години (виж /278/-11-19)[4].

Връзката между техническите и други новости, от една страна, и производителността и растежа, от друга, обаче не е линейна. Особено ясно изразена е тази нелинейност при големите технически и технологични пробиви и началото на широкото приложение на технологии с общо предназначение. В тази връзка Шумпетер добавя, че въвеждането на нови технологии с общо предназначение обикновено предизвиква рязко увеличение на изследователската и развойната дейност, което привлича ресурси от преки производствени дейности и може да породи временно намаление на растежа.[5]

Регресионният анализ се използва широко през последните 20-30 години за проверка на надеждността на различни предположения за източниците на растежа. Отделни опоненти на такъв подход се съмняват в полезността му, понеже някои от използваните независими променливи не винаги издържат на тестовете за статистическа яснота. Други специалисти посочват ограничените възможности на този анализ при изследване ролята на ИКТ.

Може би в това има частица истина, но то не е основание за отказ от регресионния анализ за измерване на причинно-следствени зависимости. Той следва да се прилага като се съчетава с други методи - от най-простия тип производствена функция до по-сложните съвременни модели. За целите на нашия анализ, в основата на който не са изискванията за точно измерване, а за установяване  наличието или липсата на причинно-следствена връзка, тези дискусии между специалистите нямат решаващо значение.[6]

В следващия анализ в този раздел се спираме на най-важните заключения на различни анализатори за наличието или липсата на причинно-следствени връзки между независими и зависими променливи в контекста на  производителността и икономическия растеж. В тази част на изследването се опитваме само да установим кои връзки заслужават внимание и кои не. В следващите секции на този раздел (т.т. 6.1.1.-6.1.13.) се спираме  по-подробно на най-важните причинно-следствени връзки между независими и зависими променливи, анализирани в световната литература.

 

 

6.1.1. Макроикономическа и социална стабилност и растеж

 

Тук ще се спрем главно на финансовата стабилност, измервана с нивото и колебанията на инфлацията и на социалното разслоение, като потенциален източник на социална нестабилност. Други аспекти на макроикономическата стабилност третираме в други раздели на тази глава.

Макроикономическата политика, насочена към постигане и поддържане на ниска инфлация допринася за по-добри резултати чрез стимулиране на  натрупването и насочване на ресурси към по-ефективни инвестиционни проекти. Повечето изследвания потвърждават, че високата инфлация се отразява негативно на растежа. Намалението на инфлацията с 1 процентен пункт повишава производството на едно лице в работоспособна възраст чрез инвестициите от 0.4 до 0.5 процентни пункта.

 Още по-силно е влиянието на намалените колебания на инфлацията. Един процентен пункт намаление на стандартното отклонение в инфлацията повишава икономическата ефективност и увеличава продукцията на едно лице в работоспособна възраст с 2.0 процентни пункта. На тази основа е установено, че 4 процентното намаление на средната инфлация от 80-те до 90-те години на миналия век е помогнало за увеличение на производството на човек от населението с 1.6%. Освен това, средното намаление на колебанията в инфлацията през този период се свързва с увеличение на производството на едно лице от населението в работоспособна възраст с 1.3%, при изолиране влиянието на всички останали фактори.

Някои автори смятат, че този ефект се проявява до свеждането на инфлацията до нулево ниво. Други смятат, че тези ефекти се потвърждават докато се стигне до ниво от няколко процента. След това, форсираното намаление на инфлацията до нулево ниво поражда негативни ефекти върху растежа и не е оправдано (виж /186/-133, 135-136).

Благоприятните ефекти от намалението на нивото и колебанията в инфлацията се потвърждават и от други автори.[7]

Повечето съвременни анализатори смятат, че умереното социално разслоение е полезно и необходимо за икономическия растеж и производителността, защото стимулира към труд и предприемчивост. Голямото мнозинство от анализаторите смятат, че социалната поляризация е вредна за икономическия растеж, понеже създава икономическа, социална и политическа нестабилност, която влияе неблагоприятно върху икономическия климат за нормална стопанска дейност. Привържениците на позитивните ефекти от доходната и имуществената поляризация се аргументират с по-голямата склонност към натрупване на хората с по-високи доходи. Измерванията на зависимостта между социална поляризация и растеж, обаче потвърждават негативна причинно-следствена връзка[8].

Всички хора трябва да почувстват ефектите от растежа според своя принос за неговото постигане. Социалните програми за активна политика на пазара на труда, за смекчаване на разслоението, за социална защита, за ограничаване на безработицата и особено на дълготрайната безработица са допринесли за повишение на растежа в страните от ОИСР през 1984-1997 г. с близо един процентен пункт (виж /85/-94).

През последните години нараства вниманието на учените към "социалния капитал" и неговото взаимодействие с икономическия растеж. Количествените измервания обаче са по-трудни, защото тези аспекти на растежа са в граничните зони между икономика, социология и политически науки. Засега може само да се предполага, че социалният капитал влияе благоприятно върху растежа.[9]

 

 

6.1.2. Инвестиции във физически капитал и растеж

 

Отдавна е известно, че инвестициите са ключов фактор на растежа. Техният ефект може да бъде  постоянен в зависимост от степента на вграждане на технически новости в новия капитал. С различните норми на инвестиране се обясняват до голяма степен и различията в темповете на растежа. Доказано е, че един процентен пункт повишение на инвестициите в реалния сектор поражда допълнителен годишен прираст около 0.2-0.3 процентни пункта през преходния период. В дългосрочен план това означава 1.3-1.5 процента брутен продукт на човек от населението (виж /186/-136-137).

Много полезни са държавните инвестиции в инфраструктура. Макар и по-малки по размер от частните инвестиции, те създават благоприятни условия за функциониране на частния капитал. Някои автори дори смятат, че по тази причина държавните инвестиции в публична инфраструктура са с  2 до 4 пъти по-висока пределна производителност от частните. Други  оспорват това твърдение като доста оптимистично (виж /192/-11).

Горният коефициент на еластичност между  инвестициите в частния реален сектор и дългосрочния растеж (един процентен пункт допълнителни инвестиции поражда 1.3-1.5 процентни пункта допълнителен растеж) се потвърждават и от други автори (виж /192/-26).

Икономическата литература през последните години изобилства със съобщения за благоприятния ефект на инвестициите върху растежа в икономиката и отделни нейни отрасли.[10]

 

 

6.1.3. Инвестиции в човешки капитал и растеж

 

Едва ли някой ще се наеме да оспорва, че по-квалифицираният работник произвежда повече и по-качествено. На тази основа е логично да се очаква, че колкото по-голям е човешкият капитал на една страна, толкова по-благоприятни са условията за нейното развитие. Това предопределя големия интерес сред учените по изследване на връзката между човешки капитал и икономически растеж (производителност).

През последните десетилетия е направено много в тази област. Най-общо казано, човешкият капитал на една страна се формира в нейната образователна система, придобиването на допълнителна квалификация през целия трудов живот и в здравеопазването.  Най-опростен количествен показател за размера на човешкия капитал са натрупаните образователни години средно на човек от работоспособното население.

В сегашния си вид показателят за човешки капитал не е достатъчно прецизен, за да позволи надеждно измерване на причинно-следствената връзка между човешки капитал и икономически растеж. Това се дължи на няколко причини: Първо, броят на годините, прекарани в образователната система характеризира количеството, но не и качеството на образованието. Освен това, човекогодина в основно училище не може да се сравнява с човекогодина в средно и още по-малко във висше училище. Второ, този показател не държи сметка за натрупаната допълнителна квалификация след образователната система през трудовия живот на човека. Трето, обвързан с резултата (произведена продукция) показателят държи сметка само за ефекта във фирмата, където работникът се труди, а пропуска целия външен (да го наречем народностопански или макроикономически) ефект. Четвърто, показателят не държи сметка и за така наречените външни ефекти. Той например не обхваща ефектите от иновационния процес, в т. ч. от използваните вносни машини, съоръжения и технологии, които не биха били възможни без висококвалифицирани хора. Това може да се каже за почти всички други фактори на производството. С други думи, синергичният ефект от по-високата квалификация навярно е далеч по-голям от микроикономическия (частния) ефект на фирмата, където хората работят. Науката обаче все още не е намерила начин за измерване на пълния (пряк и косвен) ефект от по-високата квалификация.

С тези уговорки  все пак си струва един преглед на заключенията на анализаторите за връзката между човешки капитал и икономически растеж (производителност).  В една от най-интересните и влиятелни публикации на тази тема от Н. Манкю, Д. Ромър и Д. Уейл, а също и според Ж. Темпле еластичността на продукцията показва, че 10% увеличение на инвестициите в човешки капитал (като процент от брутния продукт) повишава производителността на труда между 5 и 6% (виж /255/-55).

Според Р. Баро и Сала-и-Мартин за десетилетието 1965-1975 г. повишението на средното образование за момчета с 0,68 години допринася за повишение на растежа през следващите години с 1.1% годишно, а подобряването на висшето образование с 0.9 години повишава растежа с 0.5 процентни пункта годишно (виж /255/-25).

Според други автори една допълнителна средна година образование (което съответства на повишение на човешкия капитал с 10%) може да осигури средно повишение на дългосрочния темп на растеж на човек от населението с около 4-7% (виж /192/-26).

Според Топел една година допълнително образование увеличава дългосрочния доход с 13%. В този случай ефектът от допълнителния човешки капитал върху растежа ще бъде около 0.39 процентни пункта средногодишно (виж /191/-29).

Според друга публикация на ОИСР една допълнителна средна година образование на населението в работоспособна възраст позволява дългосрочно повишение на производителността на труда (продукция на едно лице от населението в работоспособна възраст) между 3.8 и 6.8% средногодишно (виж /186/-137). Такова повишение на образованието на работоспособното население обаче не се постига лесно. Например в САЩ през последните десетилетия повишението е около 0.5 години за десетилетие. В Германия и Италия за 10 години повишението на средното образователно ниво е било малко повече от 1 година.

В същата публикация се твърди, че дългосрочният ефект върху производството на една допълнителна година образование варира между 4 и 7% (виж /186/-138).

Според Р. Баро една допълнителна година образование допринася за повишение на растежа на продукцията с 0.44% средногодишно (виж /235/-11).

Според А. Медисон промените в качеството на работната сила са добавили между 0.1 и 0.5 процентни пункта към годишните темпове на растежа между 1950 и 1984 г. в шест най-развити индустриални държави. В САЩ повишението на образователното ниво навярно е допринесло за 1/3 от прираста на общата факторна производителност през следвоенния период (виж /103/-141).

Световната литература изобилства със съобщения на учени за установен от тях принос за производството (производителността) в резултат на подобрения в човешкия капитал.[11]

Едва ли е нужно да се доказва голямото значение на здравето за живота, работоспособността и предприемчивостта на хората. То е очевидно и без регресионен анализ. Въпреки това, напомняме, че са доказани преки връзки на здравословното състояние с трудовата активност, трудовото участие, нивото на заетост, използването на работното време, различните доплащания и т.н. (виж /191/-60-63)[12].

 

 

6.1.4. Население, заетост, миграция и растеж

 

Общоприето е да се мисли, че високият демографски прираст (в развиващите се страни) потиска увеличението на брутния продукт на човек от населението. По-сложно е това взаимоотношение в страните с отрицателен демографски прираст, каквато е България. Намаляването на броя на населението, влошаването на възрастовата му структура, увеличеното натоварване на работоспособното население с издръжка на по-младите и по-възрастните ще създава сериозни проблеми.

Към това ще се добави намаляващият потенциал за натрупване и инвестиране (поради застаряване на населението и работната сила) и нарастващите разходи по издръжка на пенсионерите (пенсии, продължителни грижи за тяхното здраве). Ще се добави и увеличената потребност от инвестиции като заместители на намаляващата млада работна сила и за осигуряване на работни места за огромната неизползвана работна сила поради ниските коефициенти на трудова активност, на участие и на заетост. Допълнителни проблеми ще възникват и във връзка с преодоляването на деквалификацията и дори деградацията на значителна част от безработното население в трудоспособна възраст.

Всички тези проблеми ще се изострят допълнително от очертаващата се значителна емиграция.[13]

 

 

6.1.5. Иновации и растеж

 

Положителните ефекти от новите идеи много често не се проявяват изцяло на територията на новаторските фирми, а извън тях - под формата на верижни ефекти. От това пък следва, че частният интерес от изследователска и развойна дейност е по-ограничен от обществения. То дава основание за намеса на държавата в организирането и финансирането на полезни изследователски дейности, които частният сектор не би предприел сам.

Като потвърждават заключенията на предишни изследвания, изследователи от ОИСР заключават, че 10 процентно увеличение на разходите за изследвания и разработки, (което е 0.1% от брутния продукт) през 1980-те и 1990-те години е спомогнало за повишение на растежа през втория период с около 0.3-0.4 процентни пункта. Това означава дългосрочен ефект от около 1.2%  по-голяма продукция на човек от населението по консервативни оценки, които държат сметка за обстоятелството, че не всички изследвания са успешни и не всички допринасят за повишение на производството (виж /186/-139, 142).

В интересното си изследване Д. Гелек и Б. де ла Потери заключават, че увеличение на изследванията и разработките в реалния сектор с 1% създава условия за повишение на производителността с 0.13%. Ефектът е по-голям в страните с по-висока интензивност на изследователската дейност и по-малки разходи за отбрана. Един процент увеличение на вносните изследователски и развойни дейности води до повишение на производителността с 0.44%. Ефектът е дори по-голям в страните с по-активна изследователска и развойна дейност в реалния сектор. Един процент допълнителни публични  инвестиции поражда 0.17% повишение на производителността. Ефектът е по-голям в страните с по-висок дял на изследвания в университетите (в сравнение с държавни институти и лаборатории), с по-нисък дял на изследвания, свързани с отбраната и с по-интензивни изследвания в реалния сектор.[14]

Дългосрочната еластичност на общата факторна производителност спрямо разходите за изследвания и разработки е 0.13. Това съвпада със заключенията на други изследователи. Верижните обществени ефекти от изследванията са много по-големи от частните ефекти. Доказва се също, че изследванията и разработките в реалния сектор имат нарастващ ефект във времето върху общата факторна производителност (виж /219/-11).

Дългосрочната еластичност на чуждестранните (вносните) изследователски и развойни дейности върху производителността е около 0.45-0.50. Други изследователи потвърждават еластичност 0.29. От това се прави извода, че влиянието на външните верижни ефекти върху производителността е по-голямо в големите страни, отколкото в малките.  В малки, но специализирани в изследванията страни, може да се постига същата висока ефикасност в съответното поприще.

Другият извод е, че колкото по-активна е изследователската дейност в една страна, толкова по-добре може да се възползва от резултатите от външни (вносни) изследвания. Ако фирмите в дадена страна искат да се възползват в по-голяма степен от чуждестранните верижни ефекти на изследванията, трябва да изразходват повече за изследвания и разработки. Всяка фирма, която възнамерява да ползва (усвоява и подобрява) знания, създадени от други фирми или публични институции (национални или чуждестранни) трябва да инвестира в "имитационни" или "адаптивни" изследователски дейности. Доказва се също, че имитационните разходи са около 65% от иновационните за постигане на определена цел(виж /219/-12-13). Имитационният подход е по-евтин от иновационния. Това е важно да се знае в страни, ориентирали се към догонващ тип развитие, каквато е нашата.

В световната литература много често се подчертава, че високите разходи за изследвания и разработки почти никога не  съжителстват с нисък растеж на производителността, докато ниските разходи за изследвания обикновено се придружават от нисък темп на повишение на производителността. Високотехнологичните отрасли и производства винаги са лидери по повишение на производителността (виж  /255/-17).

Проучване, което обобщава резултатите от 60 изследвания в различни страни установява, че годишната рентабилност на тези изследвания в частния реален сектор е между 20 и 30%. Оценките за народностопанската (макроикономическата) рентабилност са около 50%, разбира се, с известен лаг (виж /248/-29).

Подчертава се специално, че "основа за постигане на високи резултати от технически новости е тяхното разпространение в икономиката. Значителна част от изследванията на компаниите целят да улесняват усвояването на нови техники и технологии. Това е особено важно за изследователските и развойните дейности в малките страни. Според изследвания на ОИСР по-голямата част от повишението на общата факторна производителност се дължи на разпространение на съществуващите техники и технологии" (/248/-30).

Има множествено доказателства на фирмено и отраслово ниво за силни причинно-следствени връзки между изследвания и разработки, от една страна и повишение на производителността - от друга. Много са доказателствата, че размерът на верижните ефекти от изследванията и разработките е голям. От това  пък следва, че макроикономическите ефекти от изследванията и разработките са по-големи от фирмените.

Ефектите от изследванията се разпространяват бързо както вътре, така и между държавите. Вътрешнодържавното разпространение, обаче е по-активно от междудържавното. Между частните и държавните изследвания има комплексни връзки. Съществуват различни мнения по характера на взаимоотношенията между тях - на допълнимост или заменимост (виж /191/-21).

В други случаи се подчертава необходимостта от използване на два измерителя на ефективността на изследванията и разработките: еластичността на продукцията спрямо изследванията и разработките и ефективността на инвестициите за изследвания и разработки. И двата измерителя се базират на функция, основана на функцията на Коб –Дъглас, която включва изследванията и разработките като отделни фактори на производството. Резултатите от изследванията потвърждават позитивна и силна връзка между  изследванията и продукцията (производителността). Еластичността на продукцията на фирмено ниво е между 0.1 и 0.3, а ефективността между 20 и 30%. На отраслово ниво еластичността е в същите граници, докато ефективността варира между 20 и 40%. Има доказателства, че фундаменталните изследвания са по-ефективни от приложните изследвания и разработки и че изследванията и разработките по нови технологични процеси са по-ефективни от тези за нови и усъвършенствани продукти (виж /191/-23).

Известният американски изследовател на производителността Гриличес твърди, че верижните ефекти от изследванията и разработките не само съществуват, но размерите им са доста големи. От там се прави извода, че макроикономическата им ефективност превишава значително фирмената им ефективност. Това се потвърждава и от Надири, който обобщава, че макроикономическата ефективност на изследователските и развойни дейности варира между 20 и 100% със средно около 50%.

Други изследователи потвърждават, че разпространението на новите техники и технологии е много по-бързо вътре в държавите, отколкото между тях, но и двата източника са важни. Подчертава се, че дадена страна може да повишава своята производителност не само чрез инвестиции в изследователска и развойна дейност, но и чрез търсене на икономически връзки (търговия,  капиталови потоци, научен обмен) с по-напредналите страни. Колкото по-малка и бедна е една държава, толкова по-важно е това за нея (виж /191/-24). Този извод има особено значение за България.

Важен проблем за всяка страна е съотношението между публични и частни изследвания и  разработки. Продължава дискусията по характера на връзките между тях - заменимост или допълнимост. Различните проучвания позволяват няколко важни извода:

Първо, прякото държавно финансиране и данъчните облекчения оказват положително влияние.

Второ, двата метода са по-ефикасни, когато са стабилни във времето и отношенията между тях са на взаимна допълнимост.

Трето, влиянието на държавното финансиране не е линейно - прекалено голямото и прекалено малкото финансиране се оказва неефикасно. За предпочитане е нещо междинно.

Четвърто,  публичните изследвания и вътрешните университетски изследвания в краткосрочен хоризонт оказват негативно въздействие върху частните изследвания и разработки.

Пето, при по-високо и целево държавно финансиране негативните ефекти на вътрешните университетски изследвания се смекчават, понеже се помага на фирмите да "смелят" теоретичните университетски изследвания.

Шесто, изследванията за отбрана оказват изтласкващо въздействие върху останалите видове държавни изследвания (виж /191/-24-25).

Други изследователи доизясняват характера на връзката между държавни и частни разходи за изследвания. Привидно по-ниската ефективност на държавно финансираните изследвания се дължи на обстоятелството, че немалка част са за отбрана, медицина, нови енергийни източници, екология, фундаментални изследвания, т.е. дейности, които не влияят (или не влияят пряко) върху обема на производството и производителността (виж /192/-14,32).

Някои изследвания насочват вниманието си към приоритетите в тази област на по-малките и по-бедните страни. Установено е тясно взаимодействие между склонностите за внос и способността да се използват чуждестранни изследвания и разработки. Доказано е, че при едно и също ниво на изследователска дейност в чужбина, страните с по-голяма склонност към внос постигат по-голямо повишение на производителността. Подчертава се, че малките страни ползват много повече резултатите от чуждестранни изследвания, отколкото резултатите от собствени изследвания. Това обаче предполага голяма външно-търговска отвореност (виж /192/-22,31)[15]. То също изисква активна изследователска и развойно-внедрителска дейност, за да са готови да разбират и усвояват вносните новости.

 

 

6.1.6. Информационно-комуникационни технологии и растеж

 

Инвестициите в информационно-комуникационни технологии (ИКТ) влияят върху производството и производителността по три канала:

Първо. Технически прогрес в производството на продукти на ИКТ. Техническият прогрес позволява производството на по-качествени инвестиционни стоки на по-ниски цени и така повишава общата факторна производителност в отраслите производители на такива стоки. Размерът на ефекта зависи от интензивността на техническия прогрес и делът на отрасъла за ИКТ в националната икономика.

Второ. Повишаване капиталовъоръжеността на труда в икономиката. В този случай ефектът от използването на продукти на ИКТ се изразява в повишение на производителността на труда чрез въведения допълнителен основен капитал.

Трето. Верижни ефекти. Инвестициите в ИКТ пораждат вграден технически прогрес, чрез който се повишава растежът на общата факторна производителност в отраслите потребители. Така възникват силни верижни ефекти, наричани понякога външни ефекти (външни за отрасъла производител  на ИКТ).

Един от най-широко разпространените методи за оценка на влиянието на ИКТ върху икономическия растеж и производителността на макроиконо-мическо ниво е предложеният от Р. Солоу през 1957 г. Въпреки някои слабости, той се оказва ефикасен и до сега. Тези резултати се потвърждават и от алтернативни методи. За изследвания на отраслово и фирмено ниво ефектите от ИКТ се установяват с помощта на иконометрични модели, основани на производствената функция.

Рано е още да се твърди колко важни са ИКТ в сравнение с предишните технически пробиви, като парната машина, двигателите с вътрешно горене, железниците, електричеството, радиото и много други. Това, което още сега може да се каже е, че в края на 20-тото и началото на 21-тото столетие ИКТ са една от най-важните трансформационни технологии. Доказано е безспорно, че наситеността с персонални компютри е тясно корелирана с повишението на общата факторна производителност (виж /85/-23). А колкото по-евтин е достъпът до интернет, толкова по-голямо е неговото разпространение.[16]

Както вече споменахме по-горе, въздействието на ИКТ върху растежа и производителността става по три канала. Не е достатъчно развитието само на производството на ИК техника, за да има силно и трайно въздействие (виж /85/-38). Най-силно е това въздействие, когато протича едновременно и по трите канала (виж /54/-41). То се потвърждава от наблюденията на различни анализатори, както по страни, така и общо за ЕС.[17]  През последното десетилетие на миналия век ИКТ са допринесли около 0.45-0.50 процентни пункта от прираста на брутния продукт в ЕС и 1.00-1.45 процентни пункта от прираста в САЩ (виж /54/-42).

Непрекъснато расте делът на отраслите производители на ИК техника в различните страни на ЕС (виж /94/-5-6, 21-22) и на тези, които я използват (/94/-8). Расте и приносът на ИКТ за растежа на БВП и производителността. Особено през втората половина на миналото десетилетие (виж /94/-9-13, 23-27).

През втората половина на 1990-те ИКТ са допринесли за още 1 процентен пункт средногодишно повишение на производителността на труда в САЩ в сравнение с първата половина. Значителна част от допълнителния ефект е резултат на натрупванията при въвеждане на такива технологии през предходните години. Ниските цени на ИК техника и на програмните продукти допълнително ускоряват тяхното въвеждане в другите отрасли (виж /120/-120).

Смята се, че най-важният фактор за ускоряване нарастването на производителността на труда в САЩ са инвестициите в ИКТ, т.е. първият канал.  Те са допринесли за 50% от ускореното повишение на производителността на труда. Повишението на общата факторна производителност в отраслите производители на ИКТ допринесе за още 0.25% от годишното повишение на производителността на труда в американската икономика. По-малко са доказателствата, а и по-трудни са изчисленията за ефекти в отраслите, които използват ИКТ (трети канал), макар че никой не се съмнява в наличието на такива ефекти (виж /103/-121-122).

Наблюденията по 5-годишни периоди за 1980-1996 г. в най-големите развити страни показват непрекъснато повишение на приноса на ИКТ за растежа на брутния продукт. Най-чувствителен е той в САЩ, следван от Великобритания (виж /103/-124). Оценяван в рамките на 90-те години от миналия век, през второто петилетие този принос в САЩ е два пъти по-голям, отколкото през първото.[18] Същото, макар и в по-малка степен се потвърждава и в страните от ЕС.  Впечатляващ за втората половина на 90-те години е приносът на ИКТ за растежа в Ирландия - 3.4 процентни пункта, при 0.6 процентни пункта за ЕС-15 (виж /103/-133).

Сравнителният анализ показва, че ИКТ са допринесли около 0.5-0.7 процентни пункта от прираста на БВП в ЕС-15 през втората половина на 90-те години. Тази величина е сходна с приноса на ИКТ за прираста на брутния продукт в САЩ през първата половина на 90-те години. На тази основа, а също и на други основания, анализаторите смятат, че ЕС-15 изостава от САЩ в това отношение с около 5 години (виж /103/-146).

Световната литература предлага изобилна информация за безспорния принос на ИКТ за растежа и за производителността[19].

Наред с високите технико-икономически характеристики на ИКТ, една от важните причини за широкото им разпространение е бързото повишение на тяхното качество при намаление на единичните им цени. Само през 1990-те години стандартната скорост на микропроцесора на персоналния компютър е нараснала 16 пъти, а стандартната запаметяваща способност и скоростта на пренасянето са повишени над 200 пъти. При тази скорост на повишение на качеството на компютъра става твърде условно да се сравнява една машина днес с една машина от преди 3-5 или 10 години. Цената на единица качество на ИКТ пада драстично. Това внася големи условности и в данните за ИКТ инвестиции. Официално отчитаните величини за такива инвестиции по години, превърнати в съпоставими цени са десетки пъти по-високи (виж например /10/-8-10).

Ако към това се добавят и по-ниските цени на ИКТ в САЩ в сравнение с Европа и Япония, може да се добие по-точна представа за причините за различията в мащабите на разпространение на ИКТ (виж /230/-25).

Преди години Муур предсказа с учудваща точност скоростта на прогреса в тази област. Неговото предсказание е известно сега като законът на Муур.[20] На този фон спадът на цените на единица качество на ИКТ е повече от драстичен (виж /106/-19-20).

За отразяване промените в качеството на ИКТ в САЩ и в няколко западноевропейски държави вече се прилагат т. нар. хедонични индекси. По текущи цени инвестициите на американския информационно-телекомуникационен сектор през 1993 г. са били  50 млрд.щатски долара, а през 1999 г. около 280 млрд. долара. Оценявани по хедонични индекси на цените инвестициите през 1999 г. са значително над 1 трилион.

 

 

6.1.7. Преструктуриране и растеж

 

На по-ниско ниво на развитие главен източник за повишение на производството и производителността са измененията в секторната структура на икономиката - съотношението между индустрия, селско стопанство и услуги. България все още е на този етап с продължаващо намаление дела на селското стопанство и индустрията в полза на услугите. Това ще продължава през следващите 10-15 години. Източникът на структурни промени постепенно ще се премества в отраслите на индустрията, селското стопанство и особено в услугите.

Страните от ЕС вече са преминали първата фаза на секторните структурни изменения и са на нивата на отраслови, вътрешноотраслови и продуктови промени. Частично изключение може би правят само някои от най-бедните страни членки на ЕС-15.

Това се потвърждава от анализите на структурните процеси в тези страни през 1990-те години. Главен източник за повишение на производителността са били подобренията във вътрешносекторните структури. Най-големи възможности за вътрешноструктурна рационализация има в услугите, където делът на добавената стойност се стабилизира около 70% от общата добавена стойност.[21]

Особено големи са ефектите от все по-интензивното преструктуриране на индустрията и услугите към най-новите отрасли - ИКТ, а в бъдеще - биотехнологии, нанотехнологии, нови източници на енергия, нови материали. Темповете на повишение на производителността в ИКТ и другите модерни отрасли в САЩ, Германия, Великобритания, Южна Корея превишават средните за преработващата промишленост от 2 до 4 пъти (виж /10/-22).

Според оценки на експерти на Европейската комисия намаление на дела на селското стопанство с един процентен пункт годишно повишава продукцията в икономиката с 0.1 процентен пункт годишно в продължение на 10 години. Намаление на заетостта в селското стопанство с 1 процентен пункт повишава общата факторна производителност с 1.03% след една година, с 0.98% след 5 години и с 0.84% след 10 години. Подобни оценки са правени и с ефекта от намаляване броя на заетите в държавния сектор с 1 процентен пункт (виж /282/-71).

 

 

6.1.8. Развитие на финансовата система и растеж

 

Много изследователи установяват позитивна връзка между растежа и различни показатели за финансово развитие. Едно изследване на Голдсмит от 1969 г. за 35 страни за периода 1860-1963 г. стига до два основни извода: първо, има паралел между икономически растеж и финансово развитие, измервано със съотношението между финансови активи и брутен продукт. Второ, периодите на висок икономически растеж са били придружени, с малки изключения, от интензивно финансово развитие (виж /191/-40).

По-ново изследване на Кинг и Ливайн от 1993 г. установява, че показателите за финансово развитие са статистически значими в междустранови (cross country)  регресии на растежа, които обхващат 80 страни. С помощта на 4 показателя те доказват, че доминиращата причинно-следствена връзка при този анализ е от финансовото развитие към растежа. Това е важно да се знае, защото съществува и обратна връзка.

Атжи и Бранко Йованович установяват доста висока корелация между растежа през 80-те години на миналия век и стойностите, търгувани на фондовия пазар за 40 страни, изразени като процент от БВП. Ливайн и Зервос установяват, че зависимостта между ликвидността на фондовия пазар и развитието на банковата система е висока и положително обвързана с растежа, натрупването на капитал и повишението на производителността в анализ, който обхваща 49 страни (виж /191/-40-41).

Други изследователи проучват връзките между финансовото развитие и резултатите от работата на фирмите. Демиргуч-Кунт и Максимович в 1998 г. доказват, че фирмите в страни с добре функциониращи банки и капиталови пазари се развиват по-добре от очакваното на базата на индивидуалните фирмени характеристики. Раджан и Цингалес установяват, че фирмите, които зависят повече от външно финансиране се развиват по-бързо в страни с по-развити банки и фондови пазари. В случая развитието на банките се оценява с отношението на кредита за частния сектор към брутния продукт, а фондовите пазари - с тяхната капитализация.

Правени са също експерименти за оценка на връзката между финансите и растежа. Джайаратне и Страхан анализират през 1996 г. влиянието на облекчената регулация на банкови клонове в 50 щата на САЩ за 1972-1992 година. Установява се положителен ефект върху растежа на брутния продукт на човек от населението от подобреното качество на банковото кредитиране. Те подчертават, че подобреното качество на кредитирането, а не увеличеният му обем е причина за по-бързия растеж (виж /191/-41).

Връзките между финансовото развитие и растежа са анализирани и от други изследователи с помощта на регресии, които включват показатели за частния кредит от банките и за капитализацията на фондовия пазар. Отново се установява, че нивото на финансово развитие влияе върху растежа. Много убедителна е връзката между капитализация на фондовия пазар и растежа. Същото важи и за позитивната връзка между частния кредит и растежа (виж /192/-29).

Правени са проучвания на връзката между финансова среда и иновации, а чрез тях - икономически растеж. Особено интересни са те за финансиране развитието на иновационни малки и средни фирми при развитие на системата за рисков капитал. Те също установяват убедителни позитивни връзки (виж /186/-149-151).

Все по-голяма роля през последните години играят малките и средни новаторски фирми в областта на ИКТ, биотехнологиите и други нови направления. Те са много къс, но рискован път за бърза реализация на технически и други новости. Тези фирми трудно могат да се развиват без широк достъп до рисково финансиране, особено в началните фази на реализацията (виж /85/-74-81).

Анализират се и различни типове финансиране на развитието на нови предприятия в областта на ИКТ, биотехнологиите и други в контекста на американския тип пазарно ориентирано финансиране и на континенталния европейски тип банково ориентирано финансиране. Общото заключение е, че двете системи имат плюсове и минуси, че не може да се говори за категорични предимства на едната или другата, но и двете играят важна роля като финансови посредници (виж /103/-141-145).

Световната литература изобилства с теоретични описания на механизмите на връзките между финансова система, от една страна и икономически растеж, производителност и иновации - от друга, а също и с емпирични анализи, потвърждаващи тези връзки[22].

 

 

6.1.9. Регулация, дерегулация, конкуренция, предприемчивост и растеж

 

По-нататъшната дерегулация на стопанската дейност, съчетана със запазване на внимателно дозирана регулация (там където е абсолютно необходимо) създава икономически здравословна обстановка на конкуренция, която дава простор за предприемчивост. В резултат на това се разгръщат техническите, управленските и други иновации, стимулира се растежът и производителността. Както се вижда, регулацията, дерегулацията, конкуренцията и предприемчивостта са тясно свързани и могат да бъдат полезни само ако се прилагат едновременно и комплексно.

Някои от тях трудно се поддават на измерване. Такова е например понятието "предприемчивост". И въпреки това някои анализатори доказват причинно-следствена връзка между предприемчивост и БВП на човек от населението (виж /230)-98).

В икономическата литература има много доказателства за теоретичната връзка между подходящата икономическа среда, динамиката на растежа и производителността. Има и достатъчно емпирични доказателства за това. Доказано е например, че повишението на производителността на труда е резултат на няколко взаимно свързани фактора: повишение на производителността вътре във фирмите, пренасочване на ресурси от по-малко към повече ефективни фирми, навлизане на нови високоефективни фирми на пазара и напускането му от постепенно отмиращи фирми. Същото важи и за общата факторна производителност (виж /187/-212-215).

Голям брой анализи в различни страни потвърждават, че оборотът на фирми (навлизане на нови и напускане на пазара от стари фирми) играе важна роля за повишаване производителността на труда. От такъв анализ в Канада личи, че през 1970-те и 1980-те години динамичният предприемачески сектор е изиграл много важна роля за повишаване на производителността и производството. Навлизането на ефективни и напускането на пазара от неефективни фирми е допринесло за 30% от повишението на производителността на труда. Подобни резултати са получени в промишлеността на Холандия. И там около 30% от повишението на производителността на труда е постигнато благодарение на фирмения оборот.

За подобни резултати се съобщава и в САЩ. В обработващата промишленост кипежът в бизнеса вътре и между фирмите е силно корелиран с растежа на производителността. В други изследвания се доказва, че 18% от повишението на общата факторна производителност в американската обработваща промишленост от 1977 до 1987 г. се дължи на "нетното навлизане" на нови фирми.[23] Други анализи на ниво предприятие в Южна Корея показват голямата роля на "фирмения оборот" за повишаване на общата факторна производителност в обработващата промишленост - 45% в 1990-1995 г. и 65% за 1995-1998 г. Подобни доказателства се дават и за производителността на макро ниво (виж /230/-93, 96-98).

Причинно-следствената връзка между предприемчивост и растеж е доказана безспорно. Понякога обаче тя се усложнява поради двупосочността на причинно-следствените импулси. Особено когато е трудно да се установи коя е доминиращата посока. 

Многобройни са доказателствата за наличие на прекомерна регулация на стопанската дейност даже в най-развитите страни членки на ОИСР. Те са обособени в 8 групи и е показано приблизителното значение на всяка от тях (виж /85/-75). Доказана е не само отрицателната корелация между прекомерно регулиране и растеж (производителност), но и положителната корелация между степента на прекомерна регулираност и нивото на корупция.

Колкото повече са административните бариери за начало на нова стопанска дейност или за осъществяването й от действащи предприятия, толкова по-ниска е общата факторна производителност. Същото важи и за времето, необходимо за уреждане на висящи плащания от банкрутирали предприятия (виж /85/-83-84). Тези бариери варират по страни. Най-малки са те във Великобритания, Канада, Австралия и най-големи в Италия, Франция, Белгия (виж /85/-82).

Доказана е също негативната корелация между свръхрегулация на стоковите пазари и растежа. Гуартни и Лоусон конструират обобщаващ показател за "икономическа свобода" за 115 страни и потвърждават същата зависимост. Гофф конструира индекс на регулаторната интензивност за дългосрочната връзка между степен на регулираност и БВП в САЩ. Той доказва, че прекомерната регулация е понижила с 1 процентен пункт растежа в САЩ за 1950-1992 година. Дуц и Хаири конструират индекс за проконкурентната икономическа среда за растеж и доказват позитивен ефект на този показател върху растежа на БВП на човек от населението. Подобна връзка се доказва и с помощта на симулативни методи (виж /191/-49).

Регулации, които обезкуражават създаването на нови фирми и  разширението на съществуващи затрудняват силно предприемчивостта, а чрез нея - растежа и производителността. Прекомерните регулации са бариера, която затруднява възникването на нови фирми. Това се доказва в анализ на 75 страни. Този анализ потвърждава, че подобни затруднения съществуват в повечето страни по света. Минималното време, което трябва да се изразходва за започване на стопанска дейност варира от 2 до 174 работни дни.[24]

Негативна е корелацията между прекомерна защита на заетостта в трудовото законодателство и общата факторна производителност.[25] По-голямата свобода на работодателите да стимулират своя персонал чрез разнообразни схеми, които повишават тяхната мотивация и привързаност към фирмата, също помагат за по-голямо производство и по-висока производителност (виж /85/-85).

Наличието на прекомерни регулации в ЦИЕ страни е икономическа и институционална основа за широкото използване на "данък-подкуп". Според анкета на специалисти от Европейската банка фирмите от страните от Югоизточна Европа, между които и България, плащат над 2% от общите си приходи само за подкуп на данъчните власти (виж /347/-27).

Демонополизацията и ограничаването на регулацията разширяват възможностите за лоялна конкуренция. Доминиращите ефекти на конкуренцията са позитивно корелирани с растежа и производителността. Ако обаче производителите не са подготвени за дерегулирания пазар, особено в присъствието на чуждестранни фирми, последствията за растежа и производителността са негативни. Световната практика дава множество доказателства за това (виж например /191/-49-50).

Демонополизацията и дерегулацията обикновено водят до намаление на цените. Това се проявява на всички видове пазари за стоки, включително и на считаните до скоро за естествени монополи - предоставяне на телекомуникационни услуги, електрическа и топлинна енергия и други подобни[26].  Дерегулацията на телекомуникационните услуги спомага за бързото им разширяване и повишение на общата факторна производителност (виж /230/-30).

Не всяка дерегулация е уместна. Това например важи за защитата на интелектуалната собственост, при предоставянето на здравни, образователни и административни услуги, за опазване на природната среда, за опазване здравето на хората при потребление на хранителни и други потребителски стоки. Прекомерната дерегулация в тези области може да има негативни икономически и социални ефекти.

 

 

6.1.10. Отвореност на икономиката и растеж

 

Преобладаващото мнение в теорията е, че външно-икономическата отвореност е полезна за растежа. Има обаче и аргументи, които оспорват такъв оптимистичен извод (виж /191/-45).

Голям брой емпирични изследвания, основани на междустранови регресионен анализ установяват положителна връзка между отвореност и растеж. Някои по-нови изследвания, обаче призовават към предпазливост от прибързани оптимистични заключения. Освен това, не всички изследователи намират убедителна статистическа връзка между търговия и растеж. Други нови изследвания твърдят, че установената по-рано позитивна връзка между търговия и растеж е правилна, макар и с известни корекции. Тепърва предстои да се изчисти влиянието на двупосочната причинно-следствена зависимост (виж /191/-46-47).

Други автори изследват проблема като внасят допълнително усложнение - географския фактор. Това е много важно за България поради отдалечеността на главните пазари на ЕС-15 (виж /191/-46).

Наред с причинно-следствените връзки между търговия и растеж, някои автори изследват връзката между търговия и икономическо сближаване. Особено интересно е проучването на Бен-Дейвид, който анализира пет епизода от следвоенната търговска либерализация в Европа и Северна Америка. Подобни изследвания правят Джефри Сакс и Уорнър и стигат до четири интересни заключения. Други учени пък не установяват убедителна връзка между търговска либерализация и сближаване (виж /191/-47-48).

Много изследователи изучават връзката между външна търговия и растеж на микро ниво и повечето от тях установяват доста силна зависимост. На това ниво, обаче по-слабо е изследвано влиянието на вноса, за разлика от износа (виж /191/-48-49). В публикации на ОИСР се сочи, че повишение на търговската отвореност с 10% (като процент от БВП) е създало условия за увеличение на производството на лице от населението в работоспособна възраст с 4% през 1990-те години в сравнение с 1980-те (виж /186/-143-144).

Процесът на търговска либерализация в страните от ОИСР е помогнал за повишение на средногодишния растеж през миналото десетилетие с 0,66 процентни пункта. В някои от страните членки (Канада, Испания, Гърция, САЩ) това увеличение е дори по-голямо.[27]

Литературата изобилства със съобщения за резултатите от емпирични анализи на учени по връзката между външна търговия и растеж.[28]

 

 

6.1.11. Държавна политика (чрез данъци и държавни разходи) и растеж

 

Според неокласическите модели за растежа бюджетната политика не влияе върху растежа, освен през "преходните" периоди, когато икономиката не се развива с нормалните си темпове. Ендогенните модели за растежа оспориха тази теза и доказаха не само, че това е възможно и трайно, но и начините по които се осъществява.[29] В нашия случай вниманието е насочено главно към реалните ситуации, установени чрез емпирични изследвания.

Всички изследвания потвърждават негативните ефекти на бюджетните дефицити върху растежа и обратното - позитивни ефекти на положителните бюджетни салда. Дьо ла Фунте показва, че ефектите на бюджетните дефицити върху растежа са равни,  като абсолютни величини, на тези на данъците и общите бюджетни разходи. Това пък означава, че финансирането на увеличение на бюджетните разходи или намаление на данъците чрез допускане на дефицити има нетен неутрален ефект върху растежа (виж /106/-108).

Във всички случаи дефицитите трябва да бъдат финансирани. Когато публичното потребление или социалните трансфери се финансират чрез дефицити, традиционният аргумент за по-рестриктивна бюджетна политика е да се ограничава изтласкващият ефект върху частните инвестиции, което води до намаление на растежа. Евентуално увеличение на данъците за поддържане на държавни разходи нарушава стимулите, смущава ефикасното насочване на ресурсите и потиска растежа (виж /186/-142).

В контекста на бюджетната политика винаги изниква въпросът: преразпределението на ресурси улеснява или затруднява растежа? Както видяхме по-горе, различните теории са на различно мнение. Категоричните доказателства в полза на едното или другото са трудни, понеже не е лесно да се изолират преразпределителните от другите аспекти на бюджетната политика. Тази политика постига някакви ефекти  чрез смекчаване на неравенството и други ефекти чрез техническия прогрес. Въпросът е за съотношението между тях.

Най-нови изследвания, които проучват едновременно данъците и разходите доказват негативни ефекти за някои данъци и положителни ефекти за някои публични разходи, особено инвестициите (виж /106/-111-112). Потвърждава се също, че в дългосрочен хоризонт правителствените разходи като процент от брутния продукт растат с повишаване нивото на икономическо развитие (законът на Вагнер). Това изразява различните еластичности на търсенето на вътрешни публични услуги (здравеопазване, образование, опазване на околната среда, ред и законност). Тези увеличения също влияят върху растежа, макар и по различен начин (виж /186/-141). Ако търсенето е много високо и увеличението на разходите - прекалено голямо, влиянието върху растежа е негативно, особено при неблагоприятна структура на разходите (виж /186/-145). Процесите през 1980-те и 1990-те години в ЕС показват, че сумарното влияние е незначително и е отрицателно само в три страни – Норвегия, Португалия, Испания (виж /186/-146).

В резултат на сериозни изследвания на еластичността на брутния продукт спрямо различните бюджетни разходи се е стигнало дори до класифицирането им на производствени, непроизводствени и други.

Производствени бюджетни разходи са тези, които спомагат за увеличение на брутния продукт. Такива са разходите за образование, здравеопазване, научни изследвания и разработки,  транспорт и съобщения, общи публични услуги, жилищно строителство и благоустройство, ред и законност.

Към непроизводствените спадат: социално осигуряване, социални помощи, почивно дело, икономически услуги.

На същото основание данъците се делят на три групи: деформиращи стимулите на стопанските субекти (данъци върху печалбата и доходите, социално осигуряване, данъци върху личните доходи и върху труда); неутрални (ДДС и други оборотни данъци върху продукти и услуги); други приходи (други данъчни приходи, неданъчни приходи).

Установени са и  коефициентите на еластичност. Увеличението на данъчните приходи от деформиращите данъци с 1% от БВП намалява средния растеж на икономиката с 0.411 процентни пункта. Увеличението на производствените разходи със същия размер повишава растежа с 0.387 процентни пункта. Според други оценки само увеличението на разходите за образование с 1% от БВП създава условия за повишение на брутния продукт с 0.484 процентни пункта; увеличението на разходите за здравеопазване със същия размер  повишава растежа с 0,333 процентни пункта; увеличението на другите производствени разходи повишава растежа с 0.332 процентни пункта.

Повишаването на данъците от първата група с 1% от БВП потиска растежа с 0.431 процентни пункта.[30] Други автори също установяват много силна статистическа връзка между бюджетните разходи за здравеопазване и растеж в страните от ОИСР. Те обаче подчертават, че все още не са изчистени ефектите от двупосочния характер на връзката (виж /191/-62).

Данъците и държавните разходи влияят върху растежа пряко и косвено чрез инвестициите.  Повишение на данъчния натиск с 1 процентен пункт (което е равно на 0.5 процентни пункта държавно потребление) може да предизвика около 0.3 процентни пункта пряко намаление на производството на човек от населението. Ако се вземе предвид и инвестиционният ефект общото намаление може да бъде 0.6-0.7 процентни пункта (виж /192/-33-34).[31]

И други автори стигат до сходни заключения. Публичните разходи за здраве, образование, изследвания и разработки са безспорно полезни за растежа и благосъстоянието в дългосрочен хоризонт, а социалните трансфери помагат за постигане на социалните цели, но всичко това трябва да се финансира с данъчни приходи, чието повишение има негативен ефект. Големият въпрос е да се постига рационален баланс между тях и възможно най-рационална структура на публичните разходи от икономическа и социална гледна точка.

 През последното  десетилетие държавните разходи в страните от ОИСР са между 40 и 50 процента от брутния продукт.  Не повече от 20 процентни пункта от тях влияят пряко положително върху растежа: образование, здравеопазване, инфраструктура, научни изследвания. Установено е например, че повишение на разходите за изследвания и разработки в реалния сектор с 0.1% от БВП създават условия за повишение на производителността на труда с 1.2 процентни пункта. Същевременно, повишението на данъчното бреме с 1 процентен пункт към БВП намалява производителността на труда с 0.6-0.7 процентни пункта. Предполага се, че повишението на данъците в 21 страни от ОИСР през 1980-те и 1990-те години с около 1.5% от брутния продукт навярно е намалило продукцията на човек от населението между 0.9 и 1.1 процентен пункт.

В този контекст трябва да се има предвид и значението на състава на държавните разходи: само публичното потребление и публичните инвестиции влияят позитивно върху продукцията. Същото важи и за структурата на данъците, понеже, както вече посочихме, различните данъци оказват различно влияние върху продукцията.[32]

Тук може би е  необходимо едно уточнение. Вярно е, че повишението на преките данъци влияе негативно върху растежа. Повишението на косвените данъци води до повишение на средното ниво на цените и ограничава търсенето, особено при ниска покупателна способност на населението. Това, на свой ред, задържа растежа на производството. Въпросът е да се установи в кои случаи негативното влияние е по-малко. Важно е да се има предвид, че и в двата случая то е негативно.

 

 

6.1.12. Ред и законност в икономиката и растеж

 

Общоприето е мнението, че съблюдаването на правата на собственост,  на интелектуалната собственост, договорната дисциплина, състоянието на правораздавателната система, ефикасността на администрацията, стабилността на законодателството, стопанската престъпност и корупцията са много важни за нормалното функциониране на икономиката, за растежа и качеството на живот на хората. Големите проблеми в тази област са трудностите по тяхното измерване и още по-големите - в прилагането на приетите закони.

Известен е обобщаващ показател, наричан "индекс на традициите за ред и законност". Той се прилага спрямо 100 страни с оценки от 0 до 1.0. Тези оценки обобщават обективни и субективни показатели (виж /235/-7).

Полезно обобщение на  показателите за ред и законност в ЦИЕ страни прави Габор Хуня. Той представя в таблица 21 показател за състоянието на правната система, законите и тяхното прилагане, държавните услуги, корупцията и престъпността, незаконните посегателства върху стопанската дейност на фирмите (виж /314/-19-20).

Роберт Баро прави опит да измери причинно-следствената зависимост между индекса за ред и законност, от една страна и растежа - от друга. Той установява, че повишението с една категория (от общо 7) допринася за повишение на темпа на растеж с 0.2 процентни пункта годишно. Баро прави и опит да оцени влиянието на този индекс върху нормата на инвестиране (виж /235/-8).

Годишният доклад на Европейската банка за развитие за 2002 г. съдържа интересни анализи на бизнессредата в трансформиращите се икономики. От тази гледна точка средата включва спазване на данъчните закони, на регулацията, корупцията, престъпността, юридическите аспекти на бизнессредата (виж /347/-26-29).

Един от начините за оценка дали данъчната администрация и данъчните закони позволяват нормална работа и растеж на фирмите е да се анализира нивото на събираемост на данъците в сравнение с дължимото. Високото ниво на регистрирани стопански обороти (например продажби) би означавало добра събираемост на данъците и ефикасна работа на данъчната администрация. Според проведената анкета през 1999 г. средното ниво на регистрираните продажби в ЦИЕ е било между 70 и 80%, а през 2002 г. е между 80 и 90% от полагащите се. В Югоизточна Европа през 2002 г. е било между 71 и 75%. За България през 1999 г. този процент е бил около 72, а в 2002 г. - около 82. Трудно е да се потвърди надеждността на тези оценки за България. Възможно е те да са оптимистични.

Степента на регулация се измерва с времето, което стопанските ръководители посвещават на срещи с държавни служители по прилагане на законите и подзаконовите актове. То се нарича "данък време". Колкото повече е това време, толкова по-трудно се развиват фирмите. Според доклада на Европейската банка в Югоизточна Европа през 2002 г. то варира между 8.7 и 10.5%. Според анкетата българските стопански ръководители са посвещавали на това 6% от своето време през 1999 г. и почти 4% през 2002 година.

Степента на корупция се измерва с процента от приходите от продажби, които се плащат нерегламентирано на държавни служители.Това е така нареченият "данък-подкуп". В много ЦИЕ страни фирмите плащат 2-2.5-3% от приходите си за подкупи. Според доклада на Европейската банка в Югоизточна Европа през 2002 г. "данък-подкуп" е варирал между 1.3 и 2.2% от брутните приходи на фирмите. Според същата анкета през 1999 г. 23% от българските фирми са плащали подкупи, (средно 1.3% от брутните си приходи), а през 2002 г. – 32.8% от фирмите (средно 1.9% от брутните приходи). Не е изключено действителните данни за българските фирми да са по-високи.

Негативното влияние на бавното правораздаване  и стопанската престъпност също се измерва с количествени показатели - необходимо време за уреждане на просрочени плащания към фирми кредитори и загуби от престъпни деяния като процент от брутните приходи от продажби. В България средното време за получаване на просрочени плащания през 2002 г. е било около 11 седмици, а щетите от престъпни деяния около 2.3% от брутните приходи от продажби. В много случаи тези срокове се измерват с години.

Както се вижда, няма надеждни измерители на влиянието на реда и законността в икономиката върху нормалната стопанска дейност, в т.ч. и растежа. Ако се съди от откъслечните данни в литературата и най-вече от наблюдения в българската действителност едва ли ще бъде много далече от истината ако се каже, че сегашният стопански и правен хаос струва на България между 1 и 2 процентни пункта по-нисък растеж в сравнение с този, който би бил при нормални условия.[33]

 

 

6.1.13. Взаимно подсилващи се (синергични) ефекти от координирана комплексна икономическа политика върху растежа

 

До тук посочихме 12 направления на икономическата политика, които водят до по-висок растеж. Това е достатъчно да покаже големите ресурси на България за догонващо развитие и трансформация на обществото.

Всяко от тези направления поединично е много важно. Всяко от тях, дори провеждано изолирано от другите, може да спомогне за растежа. Това е потвърждавано многократно в световната стопанска практика.

Ефектът от некоординирана политика, обаче е ограничен. Той може да даде нещо, но то не е достатъчно за постигане целите на догонващото развитие. Такова развитие предполага нещо ново, не само в подбора на ключовите направления на икономическата политика. То изисква новости и в координацията на политиката в тези 12 направления, за да се появи още едно, може би най-важното - взаимно подсилващото се направление.

Взаимноподсилващите се ефекти са резултат на взаимна допълнимост и взаимодействие между другите 12 направления. Допълнимостта поражда мащабни взаимодействия между тях, несъизмерими с никое от единичните направления. Казано по друг начин, общият ефект, изразен в растеж, няма да бъде сума, а произведение от 12-те направления.

Ползата от такава комбинирана икономическа политика е очевидна дори при елементарен анализ на няколко направления. Полезните ефекти от наличието на фундаментална икономическа и социална среда не подлежат на съмнение, но средата, т.е. плодородната почва не ражда блага, ако не бъдат посети семена.Това са новите технологии, активната иновационна дейност, висококвалифицираната и здрава работна сила, правилната отраслова и продуктова ориентация, добре развитата финансова система, отвореността на икономиката за вътрешна и външна конкуренция и т.н. Нужни са и катализиращи фактори на фирмено ниво. Това ще бъдат предприемчивите стопански ръководители.

На държавно ниво - това са авторите на подходяща макро- и микро-икономическа, институционална, социална и друга политика, която ще вдъхне живителна енергия на стопанските субекти, ще съчетава техните легитимни интереси в условията на лоялна конкуренция, при съобразяване със здравословни социални, екологични, нравствени и други критерии.

Дори при избора на модерни технологии с най-квалифицирана работна сила и най-благоприятна стопанска среда резултатите от икономическото развитие не могат да бъдат толкова високи, както биха били при координирани комплексни действия по всички направления. Едва ли е случайно, че анализаторите на впечатляващото икономическо развитие на Чили след 1985 г. подчертават важността на комплексните координирани действия по всички направления на икономическата политика (виж /278/-4,18).[34]

Показателно в този контекст е, че в публикация на Европейската комисия за икономическите ефекти от разширението един от 7-те мултипликационни ефекти се приписва на последователните комплексни реформи. Според авторите на анализа чист импулс от такива реформи може да даде след първата година 1.08 процентни пункта растеж на БВП (при 0.17 процентни пункта от  единица норма на инвестиране), 1.22 процентни пункта след 5 години) при 0.11 процентни пункта от инвестиции) и 1.30 процентни пункта след 10 години - при 0.06 процентни пункта от инвестиции (виж /282/-71). Следователно, синергичният ефект от комплексните действия не само е по-голям от другите единични фактори, но и расте във времето, докато другите затихват.

начало

 

 

6.2. Моделиране на икономическия растеж в България

 

 

6.2.1.Основни модели на икономическия растеж и приложението им в България

 

Моделите на икономическия растеж описват темповете, пропорциите, условията и направленията в развитието на икономиката на дадена страна. Те се създават и усъвършенстват заедно с развитието на теорията на икономическия растеж. Оформени са три вълни на интереси към теорията на икономическия растеж и свързаните с нея модели и методи за неговата оценка през последните петдесет години. Първата вълна се свързва с работите на Harrod и Domar. Втората е създаването на неокласическия модел. Третата - преодоляване на пропуските в неокласическия модел.

Моделите, които се използват в теорията на растежа, се подразделят на: едносекторни (еднофакторни и многофакторни).

 

6.2.1.1. Едносекторни еднофакторни модели

Тези модели са опростени. Чрез тях може да се изрази зависимостта на прираста на БВП от нормата на натрупване и величината на БВП в дадена година t, т.е. (1) , където  е БВП, n – нормата на натрупване и t – времето.

До опростен модел се стига и чрез използване на равенството: (2) , където  и са съответно фондовете на потребление и на натрупване. Те зависят от БВП и са негова функция.

Икономическият растеж може да се изследва във времето чрез използване на зависимостта: (3)  където е величината на дълготрайните материални активи (ДМА). Това равенство показва, че прирастът на ДМА за определен период от време t е равен на инвестициите, които се усвояват в този период. Ако с се означава фондоемкостта и при  се стига до (4)  Това равенство показва, че нормата на икономическия растеж, изразен чрез прираста на БВП, е равна на отношението между частта на натрупването и коефициента на фондоемкостта. Чрез преобразуването му се получава зависимостта:  (5) , Тя изразява влиянието на инвестициите върху изменението на икономическия растеж. Някои фактори на производството оказват забавено въздействие. Величината на фондовете на потребление и на натрупването в определен период от време влияят върху изменението на БВП след определен период от време. Ако  лагът на въздействие на факторите на производството върху  е една година, се стига до зависимостите[35]: (6)  и . Коефициентът  е свързан с фонд потребление и има стойност под единица. Коефициентът  на прирастната капиталоемкост е винаги по-голям от единица.

Моделите, характеризиращи ролята на натрупването и потреблението за икономическия растеж, се основават на предположението, че инвестициите и фонд потребление в даден период (напр. година) зависят от създадения фонд потребление в предходния период, т.е. (7)  От друга страна, инвестициите зависят от изменението на фонд натрупване в предходния период. Това се изразява чрез: (8) , където  е коефициентът, показващ източника на инвестициите, обезпечаващ единица прираст на потреблението, A - частта от фонд натрупване, който се използва за непроизводствено потребление. Като се вземат предвид равенствата (7) и (8), се стига до зависимостта: (9) .

Разгледаните модели са относително прости и характеризират едностранно влиянието на отделните фактори върху икономическия растеж. Много са факторите, които оказват влияние върху БВП. Към тях биха могли да се отнасят техническият прогрес, материалните ресурси, демографските и политическите условия и т.н. При изследване на взаимовръзката между БВП от различните фактори на производството се стига до едносекторни многофакторни модели.

 

6.2.1.2. Едносекторни многофакторни модели

Зависимостта между величината на БВП и определящите го фактори може да се изрази чрез модела на производствената функция[36] или чрез регресионни модели. Техният най-общ вид е: , където  е i-ят фактор на влияние върху икономическия растеж. Силата на влияние на някои от факторите  е по-голяма, а на други по-малка. Затова в изследването на взаимовръзката между икономическия растеж като зависима променлива и факторите на влияние (независими променливи) се наблюдават само онези, които имат определящо значение. Броят на факторите на влияние се ограничава от целта на изследването. Съществуват различни комбинации на факторите. С най-голяма използваемост е т.нар.  производствена функция от вида: (10) , в която  са коефициентите на еластичността. Стойностите на тези коефициенти зависят от пределната производителност  на факторите на производството. Тя характеризира величината на нарастването (намаляването) на при изменение на фактора  с единица при условие, че другите фактори останат неизменни. Колкото пределната производителност на факторите и отношението  са по-високи, толкова по-голям е коефициентът на еластичност на съответния фактор.

Голямо е разнообразието на моделите, които могат да се използват за измерване на икономическия растеж чрез БВП. Стремежът е да се опростяват зависимостите за изразяване на влиянието на факторите върху икономическия растеж. Такъв е моделът на Feldstein  и Harioka[37], който включва отношението между брутните вътрешни инвестиции и БВП, както и отношението между брутните вътрешни спестявания и БВП. Той се представя по следния начин: (10) ,  където  и  са параметрите. При се приема ниска степен на мобилност на капитала.

В съответствие с новите подходи на неокласическата теория на растежа в хомогенната функция на Коб-Дъглас се включват освен труда L и m на брой категории капитал. Тогава тя приема вида[38]: (11) , където е БВП,  - показателят от модела на Solow за нарастващ технически прогрес под влияние на труда,  – количеството труд, - капиталът от вида , вкл. човешкият капитал. Индексът t означава времевия период, - делът от капитала от i-ти вид в общия доход. Хомогенната функция (11) осигурява нарастващ дял на дохода при увеличаване на работниците с . Количеството труд  се приема да расте с годишен темп n, а нарастващият технически прогрес като резултат от труда с темп g годишно. Тогава годишният темп на растежа от ефективния труд е . Той се приема в модела като екзогенен. Същевременно се допуска, че е постоянна частта  на дохода, която се инвестира във всяка категория на капитала. При тези предположения общата част на инвестирания доход е .

Чрез означаване производството на единица ефективен труд като  и на капитала от вид на единица ефективен труд с , се получава множеството на диференциалните уравнения от вида: (12) , където е годишният темп на обезценяване на капитала от вид .

Когато се отчита стремежът на дадена страна за достигане на устойчиво състояние на растежа, се използва уравнението: (13) , където  и  са доходите на един работник в първоначалната и крайната години, - устойчивото състояние на дохода на 1 работник, е скоростта за приближаване на дохода до онази стойност, съответстваща на нейното устойчиво състояние.

Повечето автори на модели на икономическия растеж търсят факторите, които най-силно влияят върху него. Всеки от тях стига до определен модел  и счита, че в него най-добре са подбрани факторите на влияние. Така напр. в основния неокласически модел на растежа, съставен от Ramsey (1982 ), Solow (1956) и Gass (1965), се допуска, че динамичната част на  (производството на 1 работник), близка до устойчивото състояние, се намира чрез уравнението[39]: (14)  където . В него  изразява устойчивото състояние на , а  е параметърът, съответстващ на техническия прогрес,  - параметърът за сходство.

През периода 1986-1998 г. много автори: Romer (1986), Lucas (1988), Grossman и Helpman (1991), Parente и Prescott (1996), Kongsamut, Rebelo и Xie (1997) и Harberger (1998) и др.  се опитват да приложат няколко вида производствени функции за изследване икономическия растеж в различни групи страни за един и същ период. Чрез тях се търсят отговорите на следните въпроси:

1. Каква част от темпа на икономическия растеж на дадена страна се дължи на фактора натрупване и общия фактор на производителността?

2. Каква част от разликите в темпа на икономическия растеж на страните е резултат от темпа на фактора натрупване и на общия фактор на производителността?

3. Каква част от междувременните разлики в темпа на икономическия растеж зависи от времевите разлики в темпа на растежа на фактора натрупване и на общия фактор на производителността?[40]

Отговорите на тези въпроси се намират чрез използване на агрегираната производствена функция: (15) , където  е БВП на човек; А – техническият прогрес,  - физическият капитал на човек,  броят на единиците труд на човек,  - параметър на производствената функция, показващ дела на капитала в националното производство.

С голямо приложение е уравнението: (16)  .[41]

В някои изследвания[42] отвореността на икономиката се обвързва с темпа на икономическия растеж. Наличието на това условие е важна предпоставка за повишаване на темпа на икономическия растеж. Mankiw, Romer и  Weil[43] развиват неокласическия модел на растежа чрез включване в него на нарастването на човешкия капитал, темпа на спестяванията, растежа на работната сила и техническия прогрес. Тези променливи се приемат за екзогенни. Производството  в годината t е резултат от влиянието на три фактора: капитал , човешки капитал  и труд , използвайки производствената функция от вида[44]: (17) , където А е равнището на технологията в годината t. Трудът  расте екзогенно с темп g и n.  Броят на ефективните единици труд  се увеличава с темп . В този модел се приемат като екзогенни: отношението на спестяванията и БВП, т.е.  и темпа на обезценяване . Наличният физически капитал k на ефективна единица труд се определя от зависимостта: , а h - човешки капитал на ефективна единица труд. Производството на ефективна единица  труд y се намира от равенството: .

Всяка икономика в развиващите се страни (вкл. в бившите социалистически страни, към които принадлежи и България) се стреми към устойчиво развитие (с постоянно нарастващ темп на икономическия растеж). Тя би могла да определи скоростта  за достигане на устойчиво развитие при прехода от затворена към отворена икономика, прилагайки формула (18)  , в която предварително са определени участващите в нея компоненти посредством производствени функции. Коефициентите  и  показват производствената еластичност на физическия и човешкия капитали.

Много автори насочват усилията си чрез неокласическия модел да обяснят високия темп на растежа в някои страни (Япония, Южна Корея, САЩ и т.н.). За целта се използва регресионно уравнение от вида[45]:  (19) ,  където  е темпът на растежа на брутната добавена стойност (БДС), - темпът на растежа на физическия и човешкия капитал,  - темпът на растежа на труда,  и  са коефициентите на еластичност съответно  на капитала и на труда, е растежът на добавената стойност под влияние на количествено неизмерени и невключени в модела фактори. Те оказват съществено влияние върху зависимата променлива . Значенията на  варират за различните страни. Това се дължи на променящата се сила на влияние на необхванатите фактори в зависимостта. Такива са трансферът на знания, темпът на растеж на експорта, контролът на качеството, ефективността на използване на останалите ресурси и т.н.

Meddison (1987) изтъква необходимостта от разширяване броя на факторите. Той предлага да бъдат включени 10 фактора към вече добре наблюдаваните фактори капитал и труд. Такива са научната и развойна дейност (R&D), ефектите на средата, т.нар. фактор на производителността на растежа, иновации в нови системи, организационните стратегии, водещи до бързо развитие на производството и до нови производства и т.н. Аналогични са становищата на Barro (1991)[46], Dollar (1992)[47], Mankiw,Romer, Weil (1992)[48]. За оценка на икономическия растеж те предлагат да се използва зависимостта:  (20) ,  където е растежът на дохода на човек от населението, - равнището на дохода на единица капитал,  - отношение на инвестициите към БВП, - равнището на образованието, - темпът на населението или на работната сила.[49]

Бившите социалистически страни, в т.ч. България се стремят да догонят равнището на производството в напредналите страни от Европа и САЩ. За да се сравни равнището на БВП на бедна спрямо богата страна Deaton  и Muellbauer предлагат да се използва зависимостта от вида: (21)  ,  където  е БВП на лице в бедната страна, разделен на БВП на лице в богата страна; - логаритъм на дохода на лице в желаната богата страна;  - параметри; - грешка, съответстваща за наблюдавания параметър. Чрез  се изчислява еластичността на разходите за БВП, съответстващ на лице в бедната страна по отношение на БВП на лице в богатата страна. Предназначението на това уравнение е да показва равнището на сходство между сравняваните страни. Модификация на този модел е следващата зависимост, в която се отчита разпределителният лаг на търсената променлива  в предходните периоди. Тя има вида: (22) , където  е независещата грешка със значение нула и обикновена вариация.

Wickens  и  Brensch (1998) предлагат модела (22) да се трансформира по начин, който позволява дългосрочно прогнозиране на параметрите  и стандартните им грешки. В последните години се забелязват нови насоки в моделирането на икономическия растеж, изразяващи се в опростяване на модела за сметка на включване на променливи с качествени характеристики. Такива модели имат особена значимост за икономиките в преход. Те са от вида[50]:  (23) ; (24) ; (25) ; (26) , където Y е реалният темп на БВП; RI - индексът на структурните реформи; LIP - структурната реформа, свързана с либерализацията на международните цени; LEN- структурните реформи, направени в страната във връзка с навлизане на пазара; LEX - структурните реформи, свързани с либерализацията на търговията и борсовата система; LEG - индексът за структурните реформи, отразяващ правните реформи; EXP - държавните разходи, като % от БВП; INCOND - първоначалните условия в структурните показатели; PRO - подкрепата от Международния валутен фонд. Посочените по-горе модели,  според нас трябва да бъдат допълнени с фактора скрита икономика като процент от БВП. Този фактор има голямо значение за определяне на реалното производство на страната.

Разглеждането на видовете модели би могло да продължи. Посочените модели са типични и въз основа на тях  могат да се оформят идеи за приложение в практиката на страната за оценка на икономическия растеж в зависимост от фактори, засягащи структурните реформи, извършени след 1990 година.

Новите насоки в моделирането на икономическия растеж са насочени в няколко направления:

1. Икономическият растеж на всяка страна не трябва да се разглежда изолирано от външната среда, тъй като страната участва в международната търговия и желае да ползва чуждестранни инвестиции. Икономиките на страните си влияят помежду си, разменяйки стоки и услуги, участвайки в международни проекти и инвестирайки в други страни;

2. Анализът на благосъстоянието на населението в дадена страна позволява да се правят изводи относно необходимостта от субсидиране на научно-развойнатата дейност, стимулиране на иновационната политика за ускоряване на техническия прогрес, които са предпоставка за по-висок икономически растеж;

3. Международната и вътрешната конкуренция е важен стимул за структурни промени в производството,  за неговото технологично обновяване и търсене на възможности за износ. Създаването на такива условия помага за нарастване на производството;

4. Интегрирането на страните към Европейския съюз и НАТО (изобщо глобализацията на света) засилва стремежа на всяка страна към по-висока конкурентоспособност, по-голямо производство и по-високо благосъстояние на населението;

5. Притокът на чуждестранни преки инвестиции благоприятства въвеждането на нови технологии и продукти, които са предпоставка за по-интензивен икономическия растеж;

6. Много автори считат, че създадената методология на теорията на растежа и на използваните от нея модели (в т.ч. на производствените функции във всички техни разновидности) не може да се прилага за трансформиращи се икономики. Те са приложени за вече установени и функциониращи пазарни икономики. В изследванията за темпа на икономическия растеж на българската икономика ще се търсят модели, които биха отразили характерните особености в икономическото ни развитие.

 

 

6.2.2. Приложение на модели за измерване на икономическия растеж в България

 

Моделите на икономическия растеж са съставени и решени в зависимост от наличната информация за изследвания период 1990-2001 година.

Стремежът беше да се решават различни видове модели (в т.ч. производствени функции) с цел да се оцени разностранно влиянието на факторите върху икономическия растеж. Тъй като липсва информация за ДМА[51] след 1993 г., е невъзможно решаването на различните видове производствени функции. Тези модели са от особено важно значение за измерване въздействието на основни фактори върху икономическия растеж, измерен чрез БВП. Въпреки това се решават три групи модели:

В първата група модели зависимата променлива (у) е БВП в базисни цени (1990=100). Независимите променливи са:  - индексът на структурните реформи;  - индексът за либерализация на цените;  - индексът за навлизане на частния сектор в българската икономика;  - индексът за либерализация на цените;  - времето. Общият вид на моделите от тази група е: (27) , където са регресионните коефициенти.

Във втората група модели зависимата променлива (у) е БВП в съпоставими цени. Независимите променливи, приведени в съпоставими цени[52], са:  - спестяванията;  - инвестициите;  - амортизацията;  - инфлацията;  - разходите за държавно управление;  - чуждестранни преки инвестиции;  - заетите;  - материалните разходи. Общият вид на моделите в тази група е: (28) , където  са регресионните коефициенти.

Третата група модели включва същите зависима и независими променливи. Разликата е във вида на функционалната зависимост. Общият вид на уравненията от тази група е: (29)             , където  са регресионните коефициенти.

Във всяка от групите модели има различно съчетание на зависимите променливи, което се обуславя от начина на влияние върху БВП. Крайните резултати за изчислените регресионни  коефициенти за всяка група модели са посочени в табл.6.1-6.3.

 

Таблица 6.1

Регресионни модели от първа група

Вид модел		Регресионни коефициенти
	-9,902	7,346	-9,670	-124,000	130,975	4,726	0,877	0,769	5,2620
	64,111	6,807	-10,351	-34,665	32,746	-	0,787	0,620	6,1697
	94,689	2,759	-8,858	-31,283	-	-	0,782	0,612	5,7716
	200,952	-11,471	-3,697	-124,693	-	-	0,476	0,226	8,1468
	65,663	0,661	-	27,283	-34,142	-	0,781	0,610	5,7809
	72,886	-	-7,390	-33,973	25,613	-	0,785	0,617	5,7339
	77,399	4,771	-9,752	-	-	-	0,092	0,008	8,6277
	91,577	-2,037	-	-31,319	-	-	0,778	0,605	5,4468
	200,768	-13,588	-	-	-125,807	-	0,475	0,225	7,6265
	95,673	-	-7,630	-31,304	-	-	0,782	0,611	5,4077
	190,192	-	-8,733	-	-117,588	-	0,466	0,218	7,6637
	66,754	-	-	-34,071	26,554	-	0,781	0,610	5,4078
	73,951	-0,509	-	-	-	-	0,005	0	8,1686
	79,082	-	-7,630	-	-	-	0,082	0,007	8,1470
	90,200	-	-	-31,304	-	-	0,777	0,604	5,1379
	183,343	-	-	-	-116,964	-	0,457	0,209	7,2662

 

Таблица 6.2

Числови значения на регресионните уравнения от втора група

Вид модел
	0,577	0.333	6777,0843
	0,410	0,168	7378,5438
	0,528	0.278	7344,8611
	0,537	0,289	7292,7652
	0,400	0,160	7925,2011
	0,263	0,069	7804,3641
	0,414	0,171	7871,2621
	0,549	0,302	7805,7299
	0,547	0,299	7241, 2253
	0,486	0,236	7557,2563
	0,496	0,246	8108,8782
	0,400	0,160	7925,2011
	0,257	0,066	7369,5934
	0,570	0,324	6379,7682
	0,409	0,167	6957,9091
	0,321	0,103	7222,7989
	0,389	0,151	7026,5659
	0,129	0,017	7561,9431
	0,367	0,134	7095,0642

 

Третата група модели са степенни. Чрез логаритмуване те са трансформирани в линейни. Резултатите от тяхното решаване са посочени в табл. 6.3.

 

Таблица 6.3

Числови значения на регресионните уравнения от трета група

Вид модел
	0,866	0,751	2,42608.10-2
	0,836	0,697	2,43649.10-2
	0,835	0,697	2,25925,10-2
	0,580	0,337	3,34418.10-2
	0,575	0,331	3,14165.10-2
	0,596	0,355	3,90187.10-2
	0,587	0,345	3,59044.10-2
	0,463	0,215	3,63901.10-2
	0,576	0,332	3,35632.10-2
	0,451	0,204	3,42739.10-2
	0,463	0,215	3,93054.10-2
	0,576	0,332	3,6241.10-2
	0,538	0,290	3,73821.10-2
	0,856	0,732	1,731.10-2
	0,532	0,283	3,47758.10-2
	0,401	0,161	3,76188.10-2
	0,947	0,898	2,0058.10-2
	0,544	0,296	3,03857.10-2
	0,124	0,015	3,5936.10-2
	0,167	0,028	3,57084.10-2
	0,594	0,353	2,91288.10-2
	0,137	0,019	3,58731.10-2
	0,001	0	3,62139.10-2
	0,168	0,028	3,56974.10-2
	0,092	0,009	3,60592.10-2
	0,147	0,022	3,58199.10-2

 

 

6.2.3. Основни изводи

 

Анализът на стойностите на регресионните коефициенти на моделите от първа група позволява да се направят следните изводи:

1. Либерализацията на цените през периода на прехода към пазарна икономика е довела до намаляване на БВП, измерен с базисни индекси. Това се дължи на обстоятелството, че при прехода към пазарна икономика либерализацията на цените в България предизвика рязко повишение на цените на стоките и услугите, ценови деформации, стремеж за бързо забогатяване;

2. Либерализацията на търговията и частния сектор също повлияха негативно върху БВП. В моделите, в които освен този фактор участват в различна комбинация и факторите, изразени чрез независимите променливи  и , влиянието на фактора  е нарастващо и способства за увеличаване БВП. С преминаването на собствеността от държавния към частния сектор нараства заинтересоваността към резултатите от дейността на предприятията[53];

3. Индексът на структурните реформи, включен в моделите чрез променливата , влияе благотворно върху изменението на y. Регресионните коефициенти на този фактор в повечето модели са с положителни стойности. Следователно факторът структурни реформи е решаващ за нарастване на потенциала на българската  икономика. Структурните реформи и в бъдеще ще влияят върху растежа на БВП;

4. Факторът време  също допринася за растежа на БВП. Ако се приеме, че този фактор отразява техническия прогрес, неговото влияние е положително;

5. За повечето модели от тази група коефициентът на корелация е по-голям от 0,770. Изключение правят моделите, в които участват независимите променливи  или  и . Това означава, че влиянието на тези фактори не е определящо върху изменението на зависимата променлива – БВП и те трябва да се съчетават с други фактори при изследване на изменението на търсената променлива;

6. С помощта на тези модели се оценява изменението на БВП чрез качествени показатели, трансформирани чрез индекси в количествени. Тъй като  за повечето години от наблюдавания период намалява, резултатите за регресионните коефициенти следва да бъдат отрицателни;

7. Подобряването на тези показатели в перспектива би спомогнало за растежа на БВП.  Като се има предвид, че делът на частния сектор е значителен, неговото нарастване ще доведе до увеличаването на у.

8. Чрез регресионните модели от втора и трета група се прави опит за описване темповете, пропорциите, условията и направленията в развитието на икономиката ни. Те позволяват  да се  изрази влиянието на основните фактори (работната сила), инвестициите (в т.ч. чуждестранни преки инвестиции), материалните разходи, инфлацията, амортизацията, държавните разходи, спестяванията и др.) върху растежа на БВП. Чрез тях се определят съотношенията  между факторите. Това позволява да се променя тяхната сила на въздействие чрез нарастване и/или намаляване на някой от тях, търсейки оптималните им съотношения.

9. Тези групи модели могат да се използват за прогнозиране развитието на нашата икономика в зависимост от нейните възможности за инвестиране и използване на трудовите ресурси.

10. Моделите позволяват многовариантни решения за развитието на икономиката в зависимост от факторите на производството и избора на онзи, който дава най-добри резултати за факторите, включени в моделите чрез независимите променливи от  до .

11. Съставянето и решаването на различни видове модели (чрез различни комбинации от факторни влияния) е важно средство за  анализиране и  очертаване на тенденциите, от които зависи  изменението на БВП. Използването на качествени и на количествени показатели позволява разностранно измерване на  тяхното влияние върху икономическия растеж.

12. Регресионните модели имат оценъчно предназначение и могат само да очертаят насоките на влияние на факторите на производството върху БВП. Те могат да подскажат колко силно е влиянието на всеки от изследваните фактори.

13. Многообразието на факторните влияния в моделите зависи предимно от качеството на наличната информация. Тези модели могат да се приемат като средство за очертаване насоките на факторните влияния.

начало