обратно в съдържанието

 

Глава VІІІ.  Политика за натрупване и инвестиране във физически и човешки капитал

 

8.1. Политика за натрупване и инвестиране във физически капитал

 

8.2. Политика за инвестиции в човешки капитал

 

 

8.1. Политика за натрупване и инвестиране във физически капитал[1]

 

Според неокласическата теория еднократното увеличение на нормата на инвестиране води само до временно повишение на растежа. Когато темповете се върнат към нормалния си ритъм, наличният капитал и производството са достигнали ниво при което новата норма на брутно инвестиране е достатъчна само за поддържане на постоянна капиталовъоръженост на труда и да покрива физическото изхабяване.

Моделите за ендогенен растеж позволяват по-постоянни ефекти  на увеличените инвестиции за стабилния темп на растеж и на продукцията на човек от населението. Те приемат, че техническият прогрес до голяма степен е вграден в процеса на инвестициите и отдават най-голямо значение  на натрупването на знания. Те също приемат, че дори ако частните ефекти намаляват обществените ефекти са постоянни и дори нарастват.[2] Емпиричните изследвания показаха, че неокласическата теза се разминава със стопанските реалности.

В т. 6.1.2. бяха приведени многобройни факти от емпирични изследвания, които доказват причинно-следствената връзка между инвестиции за физически капитал и растеж. Задачата ни в следващите редове е да покажем как може да се въздейства с инструментите на икономическата политика за поддържане на трайно висока инвестиционна активност като материална основа на догонващия растеж в България. Теорията и световната стопанска практика са доказали, че това е възможно.

Икономическата политика на България е изправена пред две главни предизвикателства в тази област: ограничен потенциал за вътрешно натрупване и недостатъчна привлекателност на страната за външно натрупване. Нормите на натрупване и инвестиране в България през изминалото десетилетие са между най-ниските в ЦИЕ. Наличният основен капитал е остарял, разкомплектован и на много места - разграбен. С такъв основен капитал и ниски норми на натрупване и инвестиране не може да се поддържа дори средно интензивен растеж от 3-4%, а камо ли 5.0-5.5%. Справянето с тези предизвикателства през следващите години и десетилетия ще бъде трудно. А без това България няма шансове за догонващо развитие[3].

Едно от много важните условия за повишаване на натрупването и инвестициите е създаването на подходяща макро- и микроикономическа среда. На този проблем е посветена Глава VІІ.

Необходима е ефикасна политика за повишаване на вътрешното натрупване. Това може да се постигне чрез постепенно повишение на доходите; подходяща среда за стопанска дейност на корпоративния сектор; положителни реални лихви по депозитите и доходността на ценните книжа; повишаване разнообразието и ефикасността на спестовните инструменти; подобрена защита на депозитите; повишаване дела на дългосрочните депозити и ценни книжа.

 Необходимо е консолидиране на банковата система; повишаване прозрачността в дейността на банките и небанковите финансови институции; разширяване дейността на небанковите институции; разширяване конкуренцията между банките и другите финансови институции при съобразяване с особеностите на този сектор; подобряване на банковия надзор; повишаване привлекателността на вътрешното кредитиране пред пласирането на привлечените средства в чужбина; по-добра защита на миноритарните акционери; освобождаване на дивидентите от данък и други подобни.[4]

България има нужда и от повишение на публичното натрупване, главно чрез поддържане на умерен бюджетен дефицит, а в благоприятна стопанска конюнктура - положителни салда, а също и увеличение на бюджетните инвестиции за инфраструктура. Макар, че в бъдеще частното натрупване ще играе главна роля, то няма да бъде достатъчно поради ниските доходи на мнозинството от населението, изострянето на демографската криза, големия дял на сенчестата икономика, тежкото финансово положение на преобладаващата част от предприятията,  некачествената приватизация.

Предпочитаните външни източници за натрупване през следващите години и десетилетия са трансферите от структурните фондове на ЕС, трансферите от работещи в чужбина български граждани, следвани от ПЧИ и външни инвестиционни заеми. Перспективна форма за привличане на стратегически инвеститори може да бъде съвместното изграждане на високотехнологични обекти с водещи световни компании, при използване на квалифицирани български специалисти.

Ще нарастват възможностите за излизане на български стопански субекти на европейските капиталови пазари. В тази връзка заслужава внимание обмислянето на мерки за ускорено развитие на българския капиталов пазар, съвместно с капиталовите пазари на развитите европейски страни и като съставна част на бъдещия консолидиран европейски капиталов пазар.

Корпоративното натрупване и инвестиционната активност следва да се насърчава както чрез поддържане на общо ниско ниво на облагане на печалбата (дохода), така и с целево стимулиране на високотехнологични инвестиции, инвестиции в отдалечени и изостанали региони, за научни изследвания, за обучение на квалифициран персонал и други подобни. Това се практикува широко както за местни, така и за чуждестранни инвеститори в ЦЕ страни (виж /286/-94). Предоставените стимули трябва да се обявяват предварително и да са валидни за продължителен период - 5-10 и повече години.

Държавата следва да използва и амортизациите за стимулиране на инвестиционната активност. Делът на амортизациите в производствените разходи у нас е нисък и през последните години постоянно намалява. В промишлеността те са едва 5% от производствените разходи. Делът на амортизациите като източник на инвестиции ще нараства от увеличение на амортизационните норми и от подобрена структура на дълготрайните активи - нарастване дела на машините и съоръженията за сметка на сградите. Налага се и преоценка на дълготрайните активи, тъй като сегашната е остаряла. В най-развитите страни бързото увеличение на инвестициите в ИКТ с присъщите им кратки амортизационни срокове се превръща във важен източник на инвестиции.

Бързо ще се развиват финансовите пазари и ще нараства тяхната роля за мобилизиране на натрупванията и насочването им за инвестиции. Това важи както за банковите, така и за небанковите финансови институции. Последните засега имат символична роля у нас, но тя ще нараства бързо. Размерът на предоставяните кредити на реалния сектор, макар и увеличен напоследък, е многократно по-малък (като отношение към БВП) в сравнение с развитите страни от ЕС, а също и в сравнение с ЦЕ страни. Ще се развиват все по-активно капиталовите пазари и ще нараства тяхната капитализация.

Повишението на гъвкавостта и постепенната дерегулация на стоковите пазари и пазара на труда, наред с финансовите пазари, също ще играе стимулираща роля за повишение на инвестиционната активност.

Държавата ще трябва да играе важна роля за повишение на натрупването и инвестиционната активност и като пряк участник в инвестиционния процес, особено в инфраструктурата. В отделни случаи държавата може да бъде единствен инвеститор, но най-често тя ще работи съвместно с български и чуждестранен частен капитал, а също и с финансиране от предприсъединителните (а след това и от редовните) фондове на ЕС. Държавата може също да изгражда инфраструктурни обекти самостоятелно или съвместно с други инвеститори, които след това да предоставя на концесия.

Световната практика показа, че по-ниските цени на инвестиционните стоки също играят важна роля за стимулиране на инвестиционната активност. По-ниските цени се постигат чрез повишена производителност в отраслите производители и чрез конкуренция на пазара за инвестиционни стоки. Това беше една от важните причини за високата инвестиционна активност в САЩ през 1990-те години, за разлика от ЕС. Либерализацията на пазарите за продукти и услуги, на капиталовите и трудовите пазари у нас през следващите години и особено доизграждането на единния вътрешен пазар на ЕС ще играе все по-важна роля в тази насока.[5]

Резултатите от предлаганата активна политика по натрупването и инвестициите могат да се изразят в по-добри количествени показатели (виж Таблица 8.1.)

 

Таблица 8.1.

 

Очаквани резултати по натрупването и инвестициите

 

Показатели	2000	2010	2020
1.       Обща норма на натрупване -% от БВП - норма на вътрешно натрупване -% от БВП - норма на външно натрупване -% от БВП	15.7 11.7   4.0	26 20 6	33 25 8
2.       Норма на вътрешно натрупване -% от БВП -          частно натрупване -% от вътр. натрупване -          публично натрупване -% от вътрешно натрупване	11.7 64 36	20 74 26	25 85 15
3.       Норма на външно натрупване -% от БВП -          ПЧИ-% от БВП -          заеми, трансфери от ЕС и други -% от БВП	4 .. ..	6         2.5   3.5	8 3 5
4.       Норма на инвестиране-% от БВП - собствени средства-% от общото - заеми, трансфери, капит. пазари, др.-% от общото	20.2 .. ..	31 70 30	37 60 40
5.       Капиталоемкост на прираста на продукцията -        коефициент	..	3	2.5
6. Внос на инвестиционни стоки -% от общия внос	11.4	25	35
7. Обща норма на инвестиране-% от БВП -          машини и съоръжения -% от общата норма -          сгради и други -% от общата норма	20.2 51.6 48.4	31 56 44	37 62 38
7.        Обща норма на инвестиране -% от БВП -          разширение и реконструкция -% от общата норма -          ново строителство -% от общата норма	20.2 .. ..	31 35 65	37 45 55
8.        Обща норма на инвестиране -% от БВП -          производствен капитал -% от общата норма -          инфраструктура -% от общата норма	20.2 74          26	31 66          34	37 60 40
9.        Обща норма на инвестиране -% от БВП -          ИКТ - % от общата норма -          всички други -% от общата норма	20.2            1          99	31 11 89	37 19 81
10.    Обща норма на инвестиране -% от БВП -          услуги -% от общата норма -          индустрия и селско стопанство -% от общата норма	20.2 55   45	31 60   40	37 66   34

Пояснения: Данните за 2000 г. са от официални източници, а  прогнозите са на автора.

начало

 

 

8.2. Политика за инвестиции в човешки капитал

 

 

8.2.1. Човешки капитал, човешки ресурси и икономическо развитие

 

Известно е, че  икономическите, социалните, културните и други постижения на много страни се дължат най-вече на високата степен на образованост и квалификация на населението и  доброто здравеопазване на техните народи. В същото време известни са и примери, които показват, че дори човешките ресурси да притежават необходимите количествени и  качествени характеристики за реализация на възходящо икономическо развитие, те не са в състояние да осигурят автоматично желания икономически и социален  прогрес. Те могат да изиграят своята важна роля  единствено в съчетание с другите фактори, оказващи влияние върху икономическото развитие.

Именно поради това е необходима активна държавна политика, която да осигури това съчетание и подходящите условия за действие на комплекса от фактори. Тя трябва да бъде насочена към създаването на  икономическа, социална, институционална и културна среда, които, наред с образователната, квалификационната и здравословната среда, да създадат подходящ климат за развитие на човешкия  капитал.[6] В процеса на интеграция на България към Европейския съюз  и в условията на глобализация тези условия  стават все по-необходими  и в известна степен задължителни за осъществяване на стратегията и политиката на догонващо икономическо развитие..

Формирането на човешкия капитал е сложен и продължителен процес, който трябва да бъде управляван в съответствие с  принципите на  държавната политика, насочена към  човешките ресурси. Последните трябва да бъдат способни да понесат предизвикателствата на времето и същевременно да станат  решаващ фактор  за икономическия просперитет на страната. Необходимостта от дефиниране на понятията “човешки капитал” и “човешки ресурси” е продиктувана от особената им важност за социално-икономическото развитие.

 Тяхното значение и роля в рамките на прехода в България, бяха осъзнати при  подготовка на  редица документи на национално равнище и особено във връзка с подготовката на документите по присъединяването на България към Европейския съюз. В хода на хармонизацията на нормативната база в различни сфери на икономиката уточняването на категориалния апарат бе повече от наложително. Участието на страната ни в различни европейски инициативи и европейски  програми  също потвърди необходимостта от осмисляне на понятията и  допринесе за оценка на важността им за успеха на страната в интеграционните процеси. При изграждане на стратегията и политиката  по  формирането на човешкия капитал и развитието на човешките ресурси, заетостта и безработицата, пазара на труда, образованието, професионалното обучение и реализация, здравеопазването и здравното обслужване на населението, бяха въведени и утвърдени като основни понятия.  Оценката на тяхното състояние дава представа за развитието на човешкия капитал .

Връзката между човешкия капитал, човешките ресурси и икономическото развитие e твърде тясна и в известен смисъл двупосочна. Инвестициите в човешки капитал са основополагащи и определящи за насоките и динамиката на развитие на човешките ресурси. Техният обем и насоченост е от първостепенно значение за формирането на човешки ресурси, които да отговарят на съвременните изисквания.

В условията на преход от централизирана планова икономика към развита пазарна икономика от съществено значение е изграждането на подходяща инвестиционна политика, която да доведе до промени в условията и начините за разпределение и насочване на инвестиционните потоци. Тя трябва да съдържа в себе си решения, които в условията на дълбока икономическа криза да осигурят  климат, който би позволил от една страна, запазване човешките ресурси на страната, а от друга, тяхното развитие и адаптиране към новите социално-икономически условия. Анализът на тяхното моментно състояние, включващо в себе си квалификационно равнище, структурни особености  и перспективи за развитие и други, служи за актуализиране и рационализиране на разходите за човешки капитал с оглед постигане на висока ефективност. За човешкия капитал може да се говори като за среда, в която се развиват и усъвършенстват човешките ресурси, а те от своя страна, са в състояние да предизвикат изменения в самата  политика по икономическото развитие на страната.

В икономиката, базирана на знанието, съобразно целите поставени на сесията на  Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. за по-конкурентоспособна и динамична икономика основана на знанието, човешкият капитал и неговият най-важен компонент – образованието и обучението се превръща в основен фактор за икономическото развитие. В новите социално–икономически условия, високото качество на човешкия капитал е в основата на повишаване  конкурентоспособността на икономиката.

Концепцията за пожизнено обучение на хората е задължително  условие за увеличаване на човешкия капитал, повишаване на неговото качество и ефективното му използване. През последните години функцията по управлението на човешките ресурси се трансформира в управление на човешкия капитал. Развитието и усъвършенстването на човешкия капитал трябва да  стане обект на внимание както от страна на държавата, така и от страна на  бизнеса. Интересът е еднопосочен и е пряко свързан с инвестициите в човешки капитал  за постигане на ускорено икономическо развитие и повишаване конкурентоспособността на икономиката.

В този смисъл, инвестициите в човешкия капитал трябва да бъдат обект на дългосрочно планиране, в което да се отразява виждането за икономическото развитие в средносрочен и дългосрочен аспект. Краткосрочните инвестиции под формата на курсове за квалификация, спорадично финансиране в областта на здравеопазването и други временни инвестиционни решения не носят желания резултат. Инвестициите в човешки капитал трябва да са резултат от прилагането на дългосрочна държавна политика и да се насочват в образованието, здравеопазването, науката, културата и др., които имат най-пряко участие във формирането на човешки ресурси. 

Задачата пред България за икономическо и социално сближаване със страните от ЕС поставя редица изисквания. Един от основните измерители за икономическото състояние и равнище на икономическо развитие е  БВП на човек от населението. За целта се използват и други по-дезагрегирани показатели. Но това  сближаване  не е възможно без да се постигне сближаване по количество и качество на човешкия капитал. В съвременните условия той започва да играе все по-съществена роля в икономическото развитие на страната, тъй като инвестициите в човешки капитал оказват най - пряко влияние върху основния двигател на прогреса - човека.

Преодоляване на разликата в развитието на човешкия капитал в богатите и бедните страни може да се осъществи единствено чрез прилагане на политика на  ускорено икономическо развитие в бедните страни. Скоростта на сближаването се определя от това колко бързо показателите за образование и здравеопазване в тях ще се доближават до тези на развитите страни.[7]

 

 

8.2.2. Световният опит за подобряване качеството на човешкия капитал

 

Политиката за формиране на човешки капитал, трябва да бъде непрекъснато обновявана и осъвременявана. Изоставането от изискванията на времето ще има отрицателен ефект върху изграждането на трудови ресурси, способни да усвояват новостите в динамично променящата се среда. В редица случаи оценката на човешкия капитал, изградена само върху няколко, макар и основни показатели, би довела до неправилни изводи за неговото състояние.  Подобен е примерът с човешките ресурси в бившата ГДР. Те се оказаха с предварително завишена оценка по отношение на възможността им да се включат безболезнено в  стопанския живот на Обединена Германия.  Оказа се, че човешкият капитал, формиран в друго време и в други условия не е  допринесъл достатъчно за необходимата подготовка на хората, с оглед на успешното им адаптиране в  условията на  пазарна икономика.

Подобни проблеми съществуват в почти всички бивши страни с централно планирана икономика. Провежданата досега политика по отношение на инвестициите в човешки капитал в тези страни както в  образованието, така и в здравеопазването, не отговаря на критериите на пазарната икономика. Политиката по инвестициите в човешки капитал в условията на централизираната планова икономика бе призвана да решава задачи съществено различаващи се от тези, които трябва да се решават сега. Нещо повече, условията, при които се реализира политиката по развитието на човешкия капитал  в съвременните условия са вече коренно различни. Това в по-голяма степен изисква  елементите, механизмите и инструментариума, необходим за провеждане на успешна политика по запазването  и развитието на човешкия капитал, да бъдат максимално съобразени с особеностите и спецификата му в страната.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

За успешното  провеждане на политика за развитие на човешкия капитал, отговаряща на условията и критериите,  характерни за развитите европейски страни и едновременно с това съобразена със специфичните им особености в отделно взета страна, е необходим  сериозен анализ на състоянието му с цел  най-пълно  използване на съществуващия положителен опит. В развитите страни резултатите  от опита по управлението на инвестициите в човешки капитал се свеждат до следното:

·        Образованието трябва да се реформира върху създаването на прозрачна конкурентна система за обучение.

·        Големите бюджетни разходи в образованието дават резултати само когато се рационализира системата на образование.

·        Не се препоръчват мащабни програми за преквалификация поради ниската им ефективност (виж/182/ -132).

Специално внимание заслужават четири институционални черти на самата  образователна система:

• Централизирани изпити.
• Разпределение на правата за вземане на решение между училищата и по-висшите ръководни органи.
• Влияние на учителите и училищните профсъюзи върху училищната политика.
• Конкуренция между държавни и частни училища.

Трябва да се държи сметка и за силното влияние, което оказва семейната среда върху формирането на човешкия капитал и  наличието на финансови ресурси. Запазването и развитието на редица традиционни ценности, специфични за българите и имащи отношение при формирането на тяхната самобитност, трябва да заемат своето място в провежданата стратегия и политика. Съобразяването с характерните особености на българското общество при провеждане на политиката, насочена към формиране на човешки капитал в съзвучие със съвременните критерии не означава пренебрегване на общоприети и доказали своята жизненост  политики в тази област.

 

Най-важните изводи от провежданите политики по формиране на човешкия капитал в областта на образованието  могат да бъдат формулирани по следния начин:

• Образователното ниво на родителите оказва силно влияние върху обучението на техните деца.
• Липсва силна корелационна връзка между разходите за образование и качеството на обучение.
• Централизираните изпити стимулират силно качеството на обучение на учениците.
• Предоставянето на права и инициативи на отделни учители е полезно, докато големите права на учителските съюзи като цяло, не спомагат за подобряване качеството на обучение.
• Централизираното определяне на учебните програми е за предпочитане, а разпределението на предоставяните ресурси, назначаването и освобождаването на учителите, вътрешната организация и други подобни да бъдат в компетенцията на училищните ръководства.[8]
• Конкуренцията между държавните и частните училища стимулира качеството на обучение и икономията на ресурси и в двете системи ( виж /182/ 56-62).

Към така изброените изводи предвид традициите и специфичните особености на българското образование при формирането на човешкия капитал  бихме добавили  и следните:

Силни страни

·        В българското общество съществува традиционно силен стремеж към образование и получаването на подходящо образование е преследван и високо ценен идеал.

·        Поляризацията в доходите все още не играе  съществена роля и значение за придобиване на по-високо образование и квалификация.

·        Съществуващата образователна система, по-специално началният и основният курс на обучение, все още осигуряват добро образование.

·        Квалификацията на преподавателите и учителите е на добро равнище.

Слаби страни

·        В скалата на ценностите ученолюбието започва да губи водещите си позиции.

·        По-високото образование и квалификация не осигурява по-високо заплащане.

·        Провежданата реформа в сферата на образованието е непоследователна и не съдейства за получаване на по-добро образование.

·        Ниско заплащане, което демотивира висококвалифицирания труд на преподаватели и учители.

Промените в обществото през последните години оказаха и продължават да оказват влияние върху образователната система. В някои от градивните елементи, формиращи облика й  настъпиха съществени изменения.  Промени се  значението и влиянието им върху формирането на политиката по човешкия капитал. Някои силни страни  на образователната система изгубиха своята тежест за сметка на някои слаби страни, които  засилиха своето присъствие. Поради липса на последователна и целенасочена държавна политика образователната система вече страда от редица недостатъци. Това слага негативен отпечатък и върху формирането на човешкия капитал. Изброените силни и слаби страни отразяват най-съществените страни на българската образователна система в момента. Измененията са значителни  и често са в състояние да променят както елементите на двете страни, така и значението на всеки от тях при формирането на  политиката  по човешкия капитал.

 

8.2.3. Ролята на държавата и частния сектор за повишаване качеството на човешкия капитал

От съществено значение при формирането на човешкия капитал е участието на  държавата. В условията на централизира планова икономика държавата  изпълняваше почти всички функции по създаването и провеждането на политиката по човешкия капитал. Здравеопазването, образованието и квалификацията на гражданите бяха неин изключителен приоритет. Нейната роля и влияние върху тези сфери вече са значително трансформирани, като  процесът все още не е приключил. С разширяването на частния сектор се очаква той да поема все повече функции. В  резултат от преждевременното отдръпване  на държавата от присъщи за нея функции се стигна до крайно неблагоприятни последици както в образованието, така и в здравеопазването.

Частният капитал в България не е готов и не е заинтересован да поеме тежестта по осигуряването на подходящо образование и здравеопазване на гражданите. От друга страна,  като изхожда от ограничените си интереси и поради липса на достатъчно ресурси, частният сектор не е в състояние да поеме реално някои от функциите по развитието и управлението на човешкия капитал, които до скоро бяха прерогатив на държавата.

Сътрудничеството между държавата и частния капитал ще нараства в бъдеще, но на съвременния етап от развитието на страната най-важните функции по формирането на човешкия капитал са и трябва да бъдат приоритет на държавата. Тя е длъжна да поеме функциите си по провеждане на целенасочена политика за осигуряване достъп на всички членове на обществото до качествено образование и здравеопазване. В противен случай ще се разширява социалното разслоение в обществото с тежки за него последици.

Социалното разслоение в България е факт, който с основание буди тревога. То, от своя страна е резултат и същевременно причина за мултиплициране на този процес и върху други сфери на обществено-икономическия живот. Оттеглянето  на държавата от решаването  на въпросите по стратегията и политиката в областта на образованието доведе до значителна поляризация сред учащите се. Все повече деца от средата на семейства с ниски доходи, от малцинствата, от изолираните планински райони, децата с увреждания и други отпадат от системата на образование. Коефициентът Gini, използван главно като измерител на доходното разслоение, вече се използва и за измерване на образователното разслоение. (виж/160/-5) 

Социалното разслоение се отразява върху образователното разслоение по различни начини. Процентът на отпадащи от образованието е най-голям сред най-бедните. За тях е характерно и ниско качество на образованието, тъй като в сравнение с децата на по-заможни семейства те нямат достъп до допълнително обучение - чужди езици, частни уроци, интернет и други. Ниската степен на образованост ще бъде сериозна бариера пред пълноценното им включване в обществения и стопански живот на страната. Основна грижа на държавата и цел на нейната образователна политика е създаването на условия и предоставяне на възможности за пълноценно образование и обучение на всички деца.

Отпадането на част от децата  в групата от 5 до 14 години от образователната система,  особено от малцинствата, ще породи сериозни проблеми по интегрирането им в обществото и ще се превърне в социална бомба  с тежки последствия. Това придобива още по значими измерения от гледна точна на присъединяването ни към ЕС. От друга страна, този проблем ще се превърне в сериозна пречка пред реализацията на политиката за догонващо икономическо и социално развитие. България ще изгуби едно от най-важните предимства - квалифицирана работна сила, която е в състояние да отговори на предизвикателствата на времето. 

Интеграцията със страните от ЕС поставя конкретни изисквания пред човешкия капитал – висока степен на образованост и квалификация като едно от най-важните условия за успешно интегриране в съюза. За целта е необходима по-активна държавна политика за увеличаване на инвестициите в човешки капитал и повишаване на тяхната ефективност.

Инвестирането в човешки капитал би следвало да породи интерес в бизнеса от повишаване на приходите от по-високата производителност на труда поради повишено образование и квалификация на работната сила. От друга страна, интересът на отделния човек е повишеното образование и квалификация да рефлектира в по-висока работна заплата. В България няма реализация на тези очаквания и интереси. Фирмите избягват да правят големи инвестиции, защото ефектът на обучението се реализира в по-далечна перспектива и заради ниската възвръщаемост от повишаване  образованието и квалификацията на служителите си. Това е резултат и от незавършилия процес на структурно и технологично обновяване на приватизираните предприятия, тъй като не е   създадена обективна база за оценка и реализация на квалификацията.

Много често няма съществени различия в заплащането в зависимост от повишеното образование и квалификация. Тук именно държавата би могла да изиграе съществена роля  и да изпълни присъщите й функции за съчетаване на интересите при инвестиране в човешки капитал. Разминаването на интересите е една от причините голяма част от  високо квалифицираната работна сила да търси реализация извън страната. Особено голям е броят на научните работници, инженери и специалисти по информационни технологии, склонни да напуснат страната и потърсят възможност за реализация в чужбина.

Друг съществен проблем, който държавата не успя да реши през годините на прехода е свързан с осигуряването на качествено и достъпно за всички здравеопазване. Политиката на държавата по здравеопазването  не намери своя адекватен модел в здравната реформа. Поредица от решения се оказаха в едни случаи прибързани, в други закъснели, но резултатът е един - незадоволително, дори лошо здравно обслужване на населението.

Резултатите от непоследователната, а в някои случаи и погрешна политика в  здравеопазването са налице. Един от основните фактори, които сериозно затрудниха дейностите по осигуряване на добро здраве на населението е както недостигът, така и неправилното разпределение на финансовите ресурси. Неблагополучията в здравеопазването се отразиха негативно и върху качеството на човешките ресурси, а чрез тях и върху конкурентоспособността на икономиката. Здравните услуги са на ниско равнище и  пораждат твърде голяма поляризация в социалния статус на населението. С въвеждането на здравното осигуряване не се постигна успешен  преход към система, която да осигури  по-добро здравеопазване и по-висока  конкурентоспособност на човешките ресурси.

 

 

8.2.4. Ролята на финансирането при формирането на човешкия капитал

 

Един от най-важните проблеми пред формирането на човешкия капитал в България е недостигът на финансови средства. Преобладаващата част от разходите по образованието, квалификацията и здравеопазването на населението се осигуряват от  държавата. Това е характерно и за страните от ЕС. Тази доминираща роля на държавата трябва да продължи.

Проведената здравна реформа се характеризира с несъответствие на желанието за бързи промени в сферата на здравеопазването и възможностите на обществото. На мястото на здравната система, създадена в условията на централизирана планова икономика, за кратко време трябваше да бъде изградена нова, която да работи в коренно различни условия.  Използваният в България модел не се оказа подходящ и доведе до сериозни сътресения.  В резултат на това на населението не бе осигурено качествено здравеопазване. Редица показатели говорят за влошаване здравето на хората през годините на прехода. Наред с увеличаващата се детска смъртност се наблюдава общо снижение на продължителността на живота, както и възобновяване на болести, които се считаха за изкоренени.  

Проблемите на здравеопазването в България са свързани и произтичат от неосигуряването на финансов тил на здравната реформа. Държавата абдикира от функцията си по създаване на икономическа основа за провеждане на реформата, а частният сектор не беше готов да поеме тази финансова тежест. 

Както в здравеопазването, така и в образованието, държавата трябва да провежда политика, насочена към осигуряване на добро здраве и повишаване на образованието на населението. Тази функция в периода на преход към пазарна икономика бе пренебрегната.  Резултатите са налице – влошаващи се условия в сферата на здравеопазването и образованието.

От особена важност за формирането на качествен човешки капитал са  инвестициите в образованието. В скалата по значимост при формирането на човешкия капитал, финансирането на образованието е на едно от най- високите места. Възможни са различни комбинации от смесено финансиране. Съществува потенциал за увеличаване на финансирането от отделни фирми, чрез стипендии, специални ваучери за обучение и други подобни.

В страните от ЕС обществените разходи за образование са около 5.5% от БВП, като в скандинавските страни този процент достига над 8%. В страните от ЕС се изразходват средно над 5000 евро на един учащ се за една година. В някои скандинавски страни сумата надхвърля 7000 евро. В България тези разходи са многократно по-малки.

Повишаване гъвкавостта на образователните системи и бързото им адаптиране към промените е един от ключовите елементи в политиката на  развитите страни.  Целта е повишаване на образователното равнище на населението и качеството на образователната подготовка, осигуряване на повече източници на финансиране  и тяхното адекватно разпределение.

През последното десетилетие в цяла Европа се забелязва съществено увеличение на инвестициите  във фирменото обучение. България прави опити да е в  крак с тази тенденция. Инвестициите за обучение и развитие на персонала като процентно отношение към годишните средства за работна заплата бележат значително увеличение. Най-съществено (с повече от 80 пункта) се увеличават фирмите, инвестиращи от 3 до 5% от годишния фонд работна заплата в обучение и развитие на персонала си.  Фирмите, инвестиращи от 5 до 10%  в тази дейност нарастват с 22 пункта през 1999 г. в сравнение с 1995 г., а тези, инвестиращи повече от 10% се увеличават с 23 пункта. Така през 1999 г. по този показател българските организации се доближават до страните-членки на ЕС. Тази тенденция е окуражителна.

През годините на преход към пазарна икономика съкращаването  на разходите за образование предизвиква множество въпроси. Основните са: първо, дали икономическата криза е основната и единствена  причина за това и второ, доколко нейната дълбочина  корелира с ниското равнище на финансово осигуряване на образованието? И още, дали проблемите  във финансирането на образованието са резултат само от обективни икономически причини или в редица случаи се намесва субективният фактор?

Отговори на тези и други въпроси по политиката на държавата за формиране на човешки капитал не бяха намерени. Обясненията, че в условията на криза всеки отрасъл и дейност ще трябва да понесе съответна част от тежестта на кризата не са от най-подходящите, защото именно в екстремни ситуации насочването на ресурси  трябва да бъде  прецизно.  Както при живите организми, при които в моменти на критични ситуации най-важното е запазване дееспособността на  органа, управляващ  целия организъм - мозъка, така и при  държавния организъм, най-голямо внимание и грижи в подобни ситуации  трябва да се полагат за опазването и развитието на човека. Именно чрез инвестиции в човешки капитал, чрез непрекъснато подобряване на качеството му могат да бъдат решавани и най-сложните проблеми в обществото.

От позицията на днешния ден може да се каже, че очакванията за сравнително бърз изход от кризата не се оправдаха. Основните макроикономически показатели сочат, че низходящото развитие на икономиката, независимо от някои позитивни резултати през последните  години, като цяло не е прекъснато. В сферата на образованието и здравеопазването сме свидетели на влошаващи се показатели. Условията за формиране на човешки капитал все повече се влошават поради недостиг на финансови средства, което с основание буди тревога. Покриването на  критерии и показатели  в областта на човешкия капитал ще се окажат неизпълними, ако не срещнат разбиране от страна на управляващите. Тоталното оттегляне на държавата от решаването на тези проблеми, особено по време на криза, е недалновидно. В усложнената икономическа обстановка това е една от главните причини да не бъде открит ключът за решаването им. Проблемите и трудностите ще продължат да ни съпътстват докато на най-високо равнище  не бъде осъзната ролята и значението на човешкия капитал.

Политиката на държавата за преодоляване на препятствията пред формирането и усъвършенстването на човешкия капитал следва да се осъществява в няколко насоки:

Първо, осигуряване на качествено здравно обслужване на населението, като за целта здравната реформа бъде съобразена със специфичните условия в страната. Необходима е подходяща нормативна база, регламентираща включването на частния сектор в сферата на здравеопазването.

Второ, повишаване на относителния дял на средствата за образование от БВП. Това трябва да се осъществи чрез устойчиво ежегодно нарастване на дела на средствата от БВП  за развитие на образованието до достигане на споменатите по-горе средни нормативи, характерни за страните от ЕС - 5.5% от БВП. При тях се забелязва подчертан стремеж към увеличаване на относителните дялове като страните-лидери в това отношение отделят 8% от БВП за образование. През последното десетилетие разходите за образование в България бележат обратна тенденция - към намаление. От 5.4% през 1992 г. спадат на 4.4% през 2001 г. [9]

Трето, чрез изграждане на подходяща нормативна уредба да се създаде  икономически механизъм за стимулиране на образованието и повишаване  квалификацията на персонала на фирмите чрез освобождаване от данък на частта от печалбата, насочена към обучение.

Четвърто, създаване на механизъм за отчисления в личната целева сметка на всеки зает, които да могат да се използват само за финансиране на пожизненото обучение. Той трябва да включва реда за набирането и контрола по използването на средствата. Те следва да бъдат освободени от данък.

Пето, създаване на възможност гражданите да разкриват спестовни влогове за бъдещо обучение с преференциални лихви по влоговете.

Шесто, предоставяне на допълнителен платен и неплатен отпуск на желаещите да продължат образованието си. 

 Седмо, да бъде изградена система за гарантирана от държавата диплома за съответен вид и степен на квалификация. Чрез нея, подобно на дипломите за съответно образование, работниците ще могат да намират подходяща работа.

Осмо, създаване на условия и механизми за повишаване на социалния статус на учителя, преподавателя и лекаря. Не би могло да се очаква повишаване на образователното и квалификационното равнище на хората и опазване на здравето им без да бъдат положени специални грижи за тези, от които то зависи. Последното десетилетие е пример за нихилистично отношение към тях. Висшата степен на образованост и квалификация на учителя, преподавателя и лекаря  не са получили необходимото внимание и  признание, което несъмнено ще доведе до негативни резултати.

Решението на този проблем е свързано главно  с повишаването на дела от БВП за образование и здравеопазване от там и с повишаване на заплащането. В рамките на местното самоуправление, общините трябва да използват максимално вътрешните си възможности и резерви в тази насока.

 

 

8.2.5. Ролята на образованието при формирането на човешкия капитал

 

Основната стратегическа цел в развитието на  България за периода 2000-2020 г. е постигането на висок икономически растеж като предпоставка за повишаване на доходите и подобряване условията на живот с оглед по-нататъшното интегриране в европейското икономическо и социално пространство. Икономическата и социалната политика на страната ще бъде насочена към следните дългосрочни приоритетни направления:

1.      Завършване на прехода към пазарна икономика и изграждане на институционална система, хармонизирана с европейското законодателство.

2.      Подобряване конкурентоспособността на икономиката.

3.      Ускорено изграждане и подобряване качеството на базисната инфраструктура и екологията.

4.      Подобряване качеството на живот и адаптиране на човешките ресурси към изискванията на пазарната икономика.

5.      Установяване на  балансирано устойчиво развитие в регионален аспект.

Изпълнението на четвъртото приоритетно направление, насочено към адаптиране на човешките ресурси към пазарната икономика, е свързано с оценка на състоянието на човешките ресурси. В началото на прехода към пазарна икономика образователната система, системата на квалификация и преквалификация на трудовите ресурси, образователната структура на заетите лица у нас се характеризират с определена специфика. С нея трябва да бъде съобразена и конкретизирана провежданата политика по формирането на човешкия капитал. 

Нарастващото социално неравенство е сериозно препятствие пред адаптацията на хората към изискванията на пазарната икономика.  Колкото по-голямо е социалното неравенство толкова по-неравностоен е достъпът до образование.

 

8.2.5.1. Социално неравенство и образователна поляризация

Неизбежен резултат от растящото социално неравенство в България е засилване на неравенството в достъпа до образование и влошаване качеството на образованието сред бедните. С разширяване на бедността расте и частта от населението, която изпитва затруднения при получаване на по-високо и по-качествено образование, а това води до общо снижаване на равнището на образованост в страната.

В България както и в други бедни страни се открояват два противоречиви процеса – от една страна, растяща потребност от знания и от друга, все повече  препятствия по пътя към получаването им. В страните с голямо социално неравенство относителният дял на завършващите средно образование е между 15 и 30% - главно деца на заможни родители. В страните с ниско социално неравенство този процент е над 90, като между тях са и децата от по-бедни семейства.[10]

Социалното неравенство е сериозно препятствие и пред възможността на всички да получат т.нар. комплексна грамотност. Тя включва грамотност на родния език, ползване на чужди езици, дигитална грамотност, инициативност, предприемчивост, аналитичност и други. Ако в развитите страни този достъп е осигурен за значителна част от населението, в бедните страни  расте поляризацията  в достъпа до тези  знания.

Различията в социалния статус на гражданите крият зад себе си нови още по-големи опасности в бъдеще. По-голямата финансова осигуреност открива възможност за още по-високо и по-качествено образование. То, от своя страна, е свързано с получаване на още по-големи доходи. По този начин пред богатите се разкрива възможност да станат още по-богати. Този процес представлява възходяща спирала, докато за бедните, получавайки ниско и некачествено образование, движението по социално-икономическата спирала е в обратна посока. Единствената възможност е бедните да стават още по-бедни поради невъзможността да участват на равни начала в стопанския живот на страната.

Провежданата досега икономическа и социална политика в България несъмнено ще доведе до подобни неравновесни състояния. Поляризацията в обществото ще се задълбочава, което е “гаранция” за възникване на социално, икономическо и политическо напрежение с всички непредвидими последствия. Без преодоляване на комплексната поляризация в обществото, България задълго ще остане в икономическата и социалната периферия на Европа.

Възможният изход от тази ситуация е само един - ускорено икономическо развитие на страната с темпове, които ще осигурят през близките 15-20 години възможност за догонване на страните от Европейския съюз (виж глава ІV ).

 

8.2.5.2. Пожизнено обучение[11]

През последните години особена важност придобива системата на т.н. “пожизнено обучение”. В нея училището ще бъде само една съставна част. Училището няма да се смята като начало и край на обучението. То ще дава на младите хора солидни знания като основа за по-нататъшно участие в мрежата от институции на пожизненото обучение. Предполага се, че пожизненото обучение  ще се осъществява чрез комбинация от различни сценарии за развитие на училището като институция на различните фази на обучението. То ще се реализира чрез прилагане на училищните форми и методи на един начален стадий на обучение, като след това се премине към дистанционно обучение, контакти в общностите и неформално обучение. (виж /249/ - 102)

Училището ще играе главна роля в системата на пожизненото обучение. То е призвано да предостави на младите хора образование и знания, които да бъдат солидна основа на тяхното по-нататъшно развитие. Училището ще бъде институционалната и методическа инфраструктура на мрежата от други институции, които ще осъществяват пожизненото обучение. Обучението в тези институции трябва да бъде естествено продължение на училището. Самото училище трябва да бъде готово след години отново да приема за обучение свои бивши възпитаници за придобиване на нови по-съвременни знания. (виж /85/ -61)

 Завършването на средно образование или на професионално училище вече се превръща в необходимост и условие за намиране на подходяща работа. В ЕС около 85% от хората притежават такова образование и квалификация. Това е предпоставка за продължаване на пожизненото обучение на тази част от младите хора, които не постъпват в университетите.  Средното училище е основа за пожизненото им обучение. През последните години обхватът на българското население в образователната система значително намаля и сега е значително под средните показатели за Европейския съюз.[12] Това е твърде тревожен симптом. Неговото влияние ще бъде почувствано през първите години след присъединяването ни към ЕС.

Тези проблеми няма да бъдат решени и чрез пожизнено обучение. Неговите възможности в България са ограничени. Често обучението приключва с получаването на диплома за определено образование. Курсовете за квалификация и преквалификация не са вече в полезрението на държавата. Фирмите също не са в състояние да поемат разходите по пожизненото обучение. В резултат на това преобладаващата част от хората не осъвременяват своите знания. Необходима е система, при която интересите на работника за повишаване на квалификацията и придобиване на нови знания да се покриват с тези на работодателя, който да е заинтересован от повишената квалификация на работниците като основа на повишаване производителността на труда и качеството на извършваните дейности.  Този процес трябва да намери решение в клаузите на трудовите договори между работодателите и работниците, така че да бъдат защитени интересите и на двете страни.

Подходящо решение на посочените по-горе проблеми по създаването на равни условия за получаване на качествено образование може да се намери чрез  формирането на държавна политика, чиито задачи са подчинени на повишаване образователния ценз на хората и  на техните знания. Тези задачи следва да намерят място в  нова нормативна уредба.  Тя трябва да отрази в себе си всички специфични за страната виждания и постановки за придобиване на знания. Освен това, в нея трябва да намерят място и  новите моменти в образователното дело, които да съответстват на европейските норми и стандарти в областта на образованието, обучението и повишаването на квалификацията.

Новата нормативна уредба би следвало да разглежда получаването на знания като  непрекъснат процес. Тя трябва да гарантира на всеки член на обществото еднакви и равни условия за придобиване на знания. Действащата сега нормативна уредба се състои от поредица от закони и други нормативни актове, които третират различни аспекти на получаването на знания, често без да е налице необходимата  връзка, а нерядко и с противоречия помежду им. Така процесът на получаване на знания   в значителна степен се затруднява поради несъответствия между нормативните документи. Държавната политика трябва да бъде насочена към изграждането на  нормативна система, която да включва  целия набор от нормативни актове, имащи отношение към системата за получаване на знания. Това би могло да бъде един своеобразен Кодекс на знанието[13]. Той не би трябвало да представлява обикновен сборник от документи. Неговата сърцевина трябва да са органично свързани помежду си нормативни актове, в които е заложена идеята за непрекъснатост и приемственост при образователния процес.  Обединяващ момент при неговото изграждане трябва да бъде създаването на равни  възможности пред всички членове на обществото за получаване на по-високо и по-качествено образование и знания, които да ги направят равнопоставени членове на бъдеща Обединена Европа.

 

8.2.5.3. Стартови позиции при формирането на нова политика в образованието

Във всички страни кандидатки за присъединяване, с изключение на Словения и Турция, обхватът на населението над 15 години в образованието е над това в ЕС. Отклоненията са различни, достигащи до 13% в Полша и около 10% в България, но в повечето случаи са близки до средния показател в ЕС - 8.7 години.

България се отличава и с висока наситеност с университети, средни специални и професионално-технически учебни заведения. През годините на прехода се създаде и гъста мрежа от колежи, бизнес школи и консултантски образователни центрове, голяма част от които с чуждестранно участие. Цената на обучението в тях, сравнена с водещите в света, е сравнително ниска. Това важи най-вече за цената на висшето образование. Неколкократно по-ниските инвестиции в обучението в България, в областта на компютърните науки, например, създават човешки капитал с параметри, които му осигуряват добри конкурентни позиции на световния трудов пазар в областта на информационните технологии. Сравнително ниското заплащане на обучението в България, освен изпълнение на пряката функция по повишаване на квалификацията на населението, изпълнява и специфична социална функция. Годините на обучение се превръщат в своеобразен буфер по отношение на заетостта на младите хора в групата до 29 години.

В сравнение със страните членки на ЕС почти всички страни кандидатки за присъединяване към Съюза през 2002 г.  имат показатели, характеризиращи броя на завършилите висше образование на 1000 души от населението по-ниски от средния показател за Европейския съюз, който е 10,3 на 1000 души от населението. В България той е 4.7, в Чехия - 4, в Унгария - 4.5, в Полша - 5.9.  Единствено Словения  с 13.1 е над средното  равнище в ЕС.  Това изоставане много скоро ще доведе до снижаване относителния дял на хората с висше образование, заети в различните отрасли на икономиката.

България е лидер в групата и по относителния дял на заетите лица без средно образование - 46.0%. В Унгария те са 38.6%, в Полша - 34.1% и в Чехия - 24.8%. Високият относителен дял на заетите без средно образование е симптоматичен. Това е в пълна противоположност на тенденциите и изискванията, характерни за обществото на знанието.

През 1989 г. заетите у нас с висше образование са 13.7% от заетите, докато в Чехия са 8%,  в Унгария - 12.3% и в Полша - 10.5%. И през 2002 г. относителният дял на висшистите сред работещите от възрастовата група 25-64 г. в България остава сравнително  висок  - 21.3% и е  равен на средния показател за ЕС - 21.2%. В Чехия процентът на висшистите сред работещите е 11.6%, в Унгария - 14%, в Полша - 11.7%. Сред страните кандидатки за присъединяване с висок показател са Латвия с 45 %, Естония с 29.4% и Кипър с 26.8%. Значително по-ниски са показателите на Малта - 7%, Турция  - 8% и Румъния - 10%.

На основата на тези и други показатели образователната система в България се оценява като добра. През последното десетилетие, в хода на реформите в нея настъпиха съществени изменения. Независимо от обновяването на нормативната база чрез приемане на Закона за Висшето образование /1995 г./, Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта/ 1997 г./ и Закона за професионалното образование и обучение /1999 г./, системата за образование и квалификация все още  не отговаря на съвременните изисквания. Създаването на държавни институции за координация и контрол по квалификацията на работната сила, заедно с изграждането на неправителствени такива[14], не доведоха до повишаване качеството на образованието в т.ч. професионалното образование и обучение. Причината е, че в нормативната уредба липсват достатъчно стимули пред бизнеса за инвестиране в развитие на човешкия капитал.

В икономиката, базирана на знанието (Knowledge-based economy)  се наблюдава нарастващо търсене на висококвалифицирани работници и служители, които получават и по-високо заплащане. Световната тенденция за постепенно изтласкване на нискообразованите и неквалифицираните лица от трудовия пазар и влошаването на материалното им положение,  въпреки всичко се забелязва и в България. Разпределението на безработните младежи до 29 години по професионални групи показва, че най-многобройна и с най-голям относителен дял продължава да е групата на регистрираните безработни без специалност (66.1%). Следват безработните с работническа специалност (19.7%) и специалистите (14.2%). Най-малък  е делът на безработните младежи с висше образование (5.5%).

Ефективността на образователния процес е свързана с  квалификацията на учителите и преподавателите. От тях зависи равнището на преподаването в училищата и университетите. От съществено значение е и броят на обучаваните, които се падат на един учител или преподавател. Това съотношение е показателно за политиката, която се провежда (или  липсата на такава)  по отношение на образователния процес от гледна точка на качеството на преподаването.

През периода 1992-2002 г. в българското образование настъпват изменения, които се отразяват и на този показател. Ако през учебната 1991/1992 г. на един учител и преподавател са се падали 12.8 ученици и студенти,  през учебната 2001/2002 г. те  са 11.8:1. Това снижение се дължи главно на намалението с  30% на броя на учениците в началното, основното и средното образование, докато намалението на броя на учителите през същия период е 11%. По този начин съотношението ученик/учител през учебната 1991/1992 г. от 14:1  намалява на 12.5:1 през 2001/2002 г..

От друга страна, увеличението на броя на студентите през разглеждания период с близо 24%, при неизменен брой преподаватели във висшите учебни заведения (около 24 хил.), се отразява отрицателно върху съотношението студент/преподавател. През учебната 1991/1992 г. то е 7.6 студенти на един преподавател, а през 2001/2002 г. нараства на 9.4:1. Това съотношение е неблагоприятно от гледна точка на качеството на подготовката на студентите и вече се чувства в средите на висшето образование.

 

 

8.2.6. Човешкият капитал в условията на интеграция и глобализация

 

След влизане в сила на договора за Европейския съюз на 01.11. 1993 г. един от първите документи, който приема Европейския съвет е Бялата книга за заетостта, растежа и конкуренцията.[15]  Един от основните въпроси, на който е отделено внимание в нея, е този за максимизиране инвестициите в човешки капитал. Отделна глава в Бялата книга е посветена на системите на образование и професионално обучение. Определяйки ги като катализатор на променящото се общество, авторите на Бялата книга изтъкват ключовата роля на образованието и обучението за стимулиране на растежа и повишаване на конкурентоспособността.

В условията на интеграционните процеси в Европа развитието на човешкия капитал е поставено в пряка зависимост от програмите на Европейския съюз. Програмите в които участва България могат условно да бъдат класифицирани в две групи: предприсъединителни инструменти и общностни програми.[16] 

Участието на България в различните програми на ЕС ще спомогне за постигането на т.н. Европейско измерение, съдържащо се в контекста на европейските програми. Това означава, че разработваните проекти трябва да третират проблеми с по-широко европейско значение и да са свързани с развитието и политиката на  ЕС и с процеса на интеграция. 

Процесите на интеграция и глобализация са свързани с появата на нови непознати досега проблеми в различни области на човешката дейност и едновременно с това и на техните решения. В нова светлина е поставен и проблемът “изтичане на мозъци”. Той не е нов, но през последните години под влияние  на интеграцията и глобализацията  доби нови измерения. 

Плюсовете на това явление се свеждат най-вече до възможностите, които се откриват пред младите специалисти за израстване в професията. Движещ мотив е и значително по-високото заплащане. Що се отнася до държавата и обществото като цяло, плюсовете могат да се търсят едва при евентуално завръщане на тези специалисти в страната, когато със своята висока компетентност ще допринасят за развитието й. Като положителна черта на явлението могат да се приемат трансферите на средства в България.

Минусите на тези процеси за страна като България са значително повече. През изминалите години образователната система успя да подготви висококвалифицирани специалисти, които намират добър прием в чужбина. Поради  ниското им заплащане в страната “изтичането на мозъци” се превърна в сериозен проблем. Това са предимно млади хора, получили своето образование и квалификация главно с финансови ресурси на държавата и по този начин всеки емигрант носи със себе си и част от дохода създаден в страната, който реално няма да бъде реализиран в нея. По този начин една  бедна държава се  превръща в “донор” на значително по-богатите от нея. Всички доводи за необходимост от свобода на движение на хора и идеи си остават добро пожелание. Истинската му реализация е възможна при относително изравнени икономически условия и стандарти на живот. В противен случай единственият резултат е и си остава във вреда  на по-бедните страни.

В процеса на глобализация това се приема като нещо нормално, дори желано и очаквано от приемащите страни. Те са заинтересовани процесът да продължи. Без да заделят значителни суми за образование и обучение на специалисти в различни области на икономиката, те получават наготово висококвалифициран персонал, който имат възможност да подбират. За диференциран подход спрямо висококвалифицираните и ниско-квалифицираните групи желаещи да емигрират говорят редица решения на страни от ЕС. Има дискриминация по отношение на нискоквалифицираните работници, които трудно или въобще не намират подходящи места за работа. За висококвалифицираните специалисти се откриват значително по-големи шансове. Това е резултат на провежданата от тях селективна имиграционна политика.

В тази обстановка политиката на държавите “изпращачи” трябва да бъде насочена към създаване на условия за контролиране и регулиране на този процес. В основни линии тя трябва да бъде свързана с  икономическото развитие на страната и създаването на по-добри условия за живот и професионална реализация, особено на младите хора. Административните мерки могат да дадат някакъв резултат в краткосрочен аспект, но те не са в състояние да решат проблема “изтичане на мозъци”.

Възможно решение за България срещу този процес е увеличаването на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). За периода 1997-2001 г. техният нетен приток, измерен спрямо БВП е 5.1%, което е средно равнище спрямо другите страни кандидатки за присъединяване към ЕС.  В същото време техният обем не е достатъчен за създаване на благоприятни условия за работа на висококвалифицирани специалисти, което би представлявало своеобразна пречка пред евентуалната им емиграция. Съществуващите макроикономически условия не са предпоставка за очаквания, че потокът от ПЧИ в близките години ще се увеличи.

Други възможни решения за забавяне и ограничаване  “изтичането на мозъци” са създаването на подходящи условия за работа в страната на български специалисти във важни области на образованието, науката и техниката, които биха били равностойни партньори на крупни чуждестранни фирми. По-голямото  усвояване на трансферите от предприсъединителните фондове също би било добра основа за разкриване на работни места за висококвалифицирани специалисти.

В обобщен вид възможните решения са свързани преди всичко с подобряване условията на работа и живот на хората с високо образование и квалификация и с доказани професионални възможности. Особено внимание и грижи трябва да бъдат насочени към младите хора. В противен случай процесът на “изтичане на мозъци” не може да бъда спрян.

начало