обратно в съдържанието

 

Глава Х. Икономически аспекти на научно-техническата политика

 

10.1. Икономически аспекти на иновационната политика

 

10.2. Икономическа политика за развитие на най-нови научно-технически направления

 

 

10.1. Икономически аспекти на иновационната политика

 

 

10.1.1. Иновационен индекс

 

Иновационният потенциал на България се предопределя от: разходите за изследвания и разработки, заетия с това персонал, степента на защита на интелектуалната собственост, отвореността за международна търговия и финансирането на научноизследователската дейност.[1]

Степента на използване на иновационния потенциал в някаква степен се оценява чрез иновационния индекс и свързаните с него други индекси. Според Световния доклад по конкурентоспособност по иновационен индекс България е на 46-то място от 59 обхванати страни. По индекса за трансфер на технологии сме на 56-то място, а по технологичен индекс също на 56-то място. По индекса за започване на високотехнологични дейности сме на 58-мо място, а по индекса за икономическа творческа способност - на 57-мо. Непосредствено пред нас са Украйна и Колумбия, а на последните две места след нас - Еквадор и Боливия.[2]

Според анкети, поръчани от Европейската комисия в ЦИЕ страни най-големите трудности пред участниците в иновационния процес са: труден достъп до технологии; високи цени на чуждестранните техники и технологии; липса на стимули за риск; техническо превъзходство на чуждестранните конкуренти; юридически и административни пречки; липса на собствени пазари; липса на собствени технологии и висок дял на сенчестата икономика (виж /177/-43). За препятствията пред иновационната дейност на българските предприятия и за изграждането на иновационна инфраструктура в България виж /353/ и /354/.

Правителството би следвало да разработи дългосрочна стратегия за иновационната дейност в България в съответствие с подобни стратегии, изработвани в Европейската комисия и в други страни членки на ЕС. Наред с всички други направления, стратегията следва да очертава дългосрочните перспективи за развитие на българската наука; основните научни направления; научни ниши за разработки от световна значимост; развитие на научните изследвания в БАН, в университетите и в други научни институти; подготовка на научни кадри и т.н.

 

 

10.1.2. Обхват на иновационната политика

 

Рационалното използване на иновационния потенциал и излизането ни от дъното на класациите по иновационен индекс предполага добре обмислена иновационна политика. Тази политика трябва да бъде взаимнообвързан пакет от цели и средства за повишаване на мащабите и ефикасността на иновационните дейности.

Иновационни дейности са създаването, приспособяването, усвояването и внедряването на нови или подобрени знания, продукти, процеси и услуги. Произволният набор от разпокъсани иновационни инициативи не може да се нарече иновационна политика (виж /286/-97). Иновационната политика е сравнително нов вид хоризонтална политика, която свързва традиционни политики като икономическа, индустриална и изследователска[3].

Иновационната политика трябва да обхваща научноизследователската дейност; връзките на научноизследователските институти (университети) с развойни, внедрителски и производствени дейности, а също и потребителите на технически и други новости; стимулирането на иновационната дейност; защитата на интелектуалната собственост; създаването на условия за изграждане и развитие на иновационни дейности в силно конкурентна пазарна среда; улесняване връзките на българските иновационни субекти с тези на други страни, особено от ЕС; насърчаване вноса и внедряването на чуждестранни технически и други новости; подпомагане износа на български иновационни продукти. Иновационната политика се осъществява от иновационните институции с помощта на голям брой средства.[4]

За да бъде ефикасна, иновационната политика трябва да е институционализирана. Това означава обличане на всички важни иновационни цели и средства в законодателна форма и създаване на единен държавен орган по разработване и координация на иновационната политика. Този орган може да бъде специализирана Изпълнителна агенция към правителството или Агенция към министерството на икономиката. В министерствата следва да има дирекции (отдели) по иновационна политика.

Ефикасността на иновационната политика зависи от точното установяване на източниците на иновации в конкретната българска икономическа и иновационна среда. На тази основа трябва да се разработи система за използване на наличните иновационни източници с помощта на подходящи инструменти на иновационната политика.

Според изследвания на Европейската комисия за ЦИЕ най-важните източници на технологични и други новости са: връзки с чуждестранни изследователски и развойни институции; технологични и други новости на съответното място на работа; концентрация на усилията на национално ниво; образование и квалификация на персонала на иновационните единици; национална изследователска и развойна мрежа; използване на технически и други новости от ЕС; използване на американски и японски технически и други новости; разработка на собствени технически и други новости; покупка на чуждестранни технологии, машини и съоръжения (/177/-38).

Според споменатата по-горе анкета, участниците подчертават необходимостта от стимулиране на техническото развитие на национално ниво, но не с един единствен инструмент, а с пакет от взаимообвързани инструменти. Най-важни между тях са: иновационно финансиране; премахване на административните  пречки; стимули за по-голямо частно финансиране на изследователските и развойни работи; по-тесни връзки между изследователските институти (университети) и производствените предприятия; приспособяване на научните изследвания към пазарните потребности (виж /177/-45).

Особено важно за българските условия е постигането на съвпадение между декларирани намерения и реални действия. Ако се съди по отделни документи, изработени от българската администрация по искане на Европейската комисия и действията по тяхното изпълнение, първите звучат добре, а вторите почти липсват[5].Това се подчертава и в оценки на проверки на Европейската комисия по иновационната дейност у нас (виж /287/-3,6,7).

Държавната иновационна политика може да помогне за разгръщане на активна иновационна дейност в България по много направления: разработка на подходящ пакет от икономически стимули за иновационна дейност (субсидии, данъчни облекчения, други улеснения); развитие на научни изследвания в държавни научни институти и ВУЗ и подпомагане на изследователската дейност в частни научни институти и университети; повишаване ефикасността и мащабите на собствените инвестиции за иновации; подпомагане установяването на ефикасни работни отношения между участниците в иновационната система; подходяща защита на интелектуалната собственост; опростена регулация (там където е необходимо) и максимално възможна дерегулация на всичко останало в иновационната дейност; стимулиране създаването и растежа  на високотехнологични иновационни предприятия; подпомагане създаването на малки научно-производствени териториални комплекси на българска територия и/или в гранични райони, съвместно със съседни страни; подпомагане обучението и подготовката на изследователски и развойни кадри; подпомагане разпространяването и внедряването на технически и други новости, главно чрез създаване на подходяща икономическа и институционална среда; улесняване вноса на технически и други новости от чужбина, главно чрез икономически средства; подпомагане създаването на стратегически съюзи между наши високотехнологични иновационни фирми и чуждестранни високотехнологични компании.

 

 

10.1.3. Стимулиране на иновационни дейности

 

Държавата може да използва различни инструменти за стимулиране на иновационни дейности. Най-важни между тях са: държавни разходи за финансиране на държавни изследователски и развойни дейности; субсидиране на частни изследователски и развойни дейности; данъчни облекчения за държавни и частни изследователски и развойни дейности; участие в рисково финансиране и кредитиране на иновационни дейности; обучение на кадри за иновационна дейност; създаване на подходяща обща и иновационна инфраструктура; ефикасна защита на интелектуалната собственост; улесняване на връзките между изследователски, развойни и производствени фирми; опростяване на правната и икономическата среда за осъществяване на иновационна дейност; улесняване вноса на чуждестранни технически и други новости; улесняване връзките между български и чуждестранни иновационни фирми.

 

10.1.3.1. Финансиране на държавни и частни иновационни дейности

Българската държава трябва да повиши чувствително финансирането на държавните иновационни дейности. Това са държавни научни институти, лаборатории, изследователски дейности в държавни университети, държавни изследователски и развойно-внедрителски бази, а в отделни случаи и държавни предприятия, които внедряват особено важни технически и други новости. Предоставяните до сега ресурси са недостатъчни. Те едва покриват мизерно ниските заплати и отчисленията за социално осигуряване на персонала, който работи в държавните иновационни дейности.

Държавата трябва да предоставя субсидии и за отделни особено важни изследователски проекти, изпълнявани от частни иновационни субекти. Това може да става и чрез нисколихвени кредити, данъчни и кредитни облекчения.[6]

В случаите, когато държавата предоставя ресурс на частна иновационна фирма трябва да се прилагат ефикасни механизми за подбор на проектите и партньорите. Необходими са точни процедури и структури за осигуряване на информация. Може да се наложи образуването на експертни групи от независими консултанти, които да преценяват алтернативи за възлагане на проекти и споделяне на евентуален риск. Най-ефикасното средство са публични търгове за възлагане на поръчките с оглед да се намали до минимум влиянието на заинтересовани лица или групи върху крайното решение.

Обект на специално внимание при държавното финансиране трябва да бъдат изследователски проекти с голяма средно- и дългосрочна значимост, където България има съществен научен задел и самостоятелно или в сътрудничество с чуждестранни научни партньори може да постигне резултати на високо ниво в малки ниши, но от голямо значение за българската наука, а в перспектива и за българската икономика[7]. Спрямо такива проекти е оправдано прилагането на специален режим на финансиране, в създаването на материална база и в заплащането на изследователите.

Много важна е също координацията между количеството и качеството на финансирането на различните фази на иновационния процес във времето - като се започне от научноизследователските дейности, мине се през развойната фаза и се продължи до пазарната реализация. Иновационният потенциал на различните фази трябва да бъде синхронизиран, за да се постигне възможно най-пълното му използване и най-бърза пазарна реализация. Подобна координация е нужна и между различните отрасли и сфери на дейност, които участват в съответните фази на иновационния процес до пазарната реализация.

Промяна в обема  и пренасочване  по направления става много повече с частните иновационни инвестиции, отколкото с държавните. Наред с множество други причини (между които и по-голяма оперативност и експедитивност при частните инвестиции), оказва влияние характерът и структурата на държавните инвестиции. Те са много по-трайни по характер (отбрана, здравеопазване, екология, фундаментални изследвания) и преследват по-дългосрочни цели. За разлика от частните инвестиции, които са предимно кратко- и средносрочни, държавните са главно средно- и дългосрочни.

При предоставянето на субсидии за държавна и частна иновационна дейност следва да се търси подходяща дозировка между държавни субсидии и собствени ресурси. Това важи особено за частните иновационни субекти с цел да не се допуска "изтласкване" на частните инвестиции. При дозирането следва да се търси съотношение, което осигурява взаимна допълнимост между държавните и частните инвестиции и да се избягва взаимната им заменимост.[8] Опитът на развитите страни показва, че не е подходяща както прекалено малката, така и прекомерно голямата субсидия. Техният опит потвърждава, че не може да се разчита на големи ефекти при използването само на един инструмент за подкрепа. Желателно е да се комбинират няколко вида целенасочена помощ.[9]

Стабилното държавно финансиране на изследователски и други иновационни дейности създава условия за трайно и сигурно въздействие върху иновационния процес, за разлика от данъчните облекчения.

Съотношението между държавно и частно финансиране на иновационната дейност у нас  сега трудно може да се определи, поради липса на надеждна отчетност. Предполага се, че държавното финансиране все още превишава частното. Като се има предвид важността на изследователската и развойната дейност в иновационния процес и сегашното състояние на българската икономика, навярно през следващите 5-7 години държавните разходи ще преобладават с тенденция към увеличаване дела на частните разходи. Ако се съди от опита на по-развитите страни към  2010 г. двата източника може би ще се изравнят, а към 2015-2020 г. частните разходи ще бъдат 60-70% от общите.

Държавното финансиране ще запази важността си за дълго време поради слабостта на частните изследователски звена и тяхната ориентация само към проекти с висока краткосрочна доходност.  Дейностите с дългосрочно значение, особено тези при които обществената доходност превишава чувствително частната, следва да се финансират от държавата. Без държавна намеса частният сектор не би пристъпил към проекти дори с много висока обществена доходност, защото те биха му осигурили ниска пряка доходност. Обществото, обаче е заинтересовано от изпълнението на такива проекти и това налага държавната намеса с ресурси. В такива случаи прилагането на откритото конкурсно начало е задължително. Полезно е и създаването на изследователски консорциуми.

Естествено, дейности в областта на отбраната, здравеопазването, опазването на околната среда, фундаменталните изследвания ще бъдат грижа на държавата за много години напред. Същото важи за силно рисковите иновационни инвестиции.

Финансирането на иновационната дейност и особено държавното финансиране, е нужно не само за преки научно-технически и други решения с непосредствена или средносрочна значимост. То е необходимо и за подготовка на България да "разбира и усвоява създадените в чужбина знания и да стане част от международните иновационни мрежи" (/85/-47). Страни с ниска иновационна активност не само, че не могат да създават собствени научни продукти, но са неподготвени да разбират и усвояват внесените от чужбина технически и други новости. Такива страни се превръщат в аутсайдери за световния и европейския иновационен процес и за социално-икономическия прогрес изобщо. Много е важно България да не остане и в бъдеще такъв страничен наблюдател.

Финансирането на стационарни изследователски звена да се съчетава с финансиране на проекти на прозрачна публична основа. Да се разширява проектното финансиране и до няколко години да обхване всички дейности, където е целесъобразно. Наред с него ще остане и стационарно финансиране за теоретични изследвания с дългосрочен хоризонт.

Постепенно да се премине към диференцирано заплащане на изследователите според техния принос, а не само според научни звания, степени, прослужени години и присъствие на работно място. Това ще помогне за повишаване ефикасността на научноизследователската дейност и освобождаване на излишен персонал. Трябва също да се осигури необходимият минимум от научно-помощен персонал, особено за висококвалифицирани изследователи.

Ограничените финансови ресурси налагат концентрация на научните усилия върху най-важни теми. Това също изисква избягване на неоправдано дублиране между различни изследователски звена чрез по-тясно сътрудничество между научни институти и ВУЗ вътре в страната, а също и от други страни.[10]

 

10.1.3.2. Данъчни облекчения за иновационна дейност

В развитите страни широко се прилагат данъчни облекчения за печалба или доход, получени от иновационна дейност. Особено в страни, където частните инвестиции в иновациите са относително слаби. Този принцип следва да бъде прилаган и в България.

Желателно е да се предвиди със закон, че доход и печалба на частни и държавни предприятия, получени от иновационна дейност се освобождават от данък през следващите 10 години. Това да важи за всички  инвеститори, считано от годината, когато започва нова иновационна дейност. Същият принцип да важи и за дивидента от капитал, инвестиран в иновационна дейност. По този начин се създава по-голяма предвидимост за дългосрочните намерения на държавата в тази област. Това пък поражда по-голяма вероятност стопанските субекти да реагират положително на такива фискални призиви на държавата.

В някои от развитите европейски страни се разрешава ускорена амортизация на капитала, инвестиран в иновационна дейност. Това също е важен стимул за дейността на иновационните фирми (виж /214/-97).

Някои анализатори използват така наречения "B-index" за обобщена оценка на данъчната щедрост спрямо иновационната дейност.[11]

Данъчните облекчения и преките субсидии за иновационна дейност в страните от ОИСР се използват като взаимно допълващи се и като взаимно заменими. За да се избегне погрешното им прилагане то трябва да се прави координирано и след внимателен анализ. Трудно е да се очертае някаква закономерност в подхода на различните страни или на причините за съществуващата практика. Очевидно, всяка страна има някакви основания за своя избор. Такива трябва да намери и България, когато ще прави своето меню от субсидии, данъчни облекчения, амортизационни мерки и други стимули за иновационна дейност.

Някои изследователи смятат, че в дългосрочен хоризонт преките субсидии са по-ефикасни от данъчните облекчения. Това може би е вярно, ако данъчните облекчения са еднократни и/или краткосрочни. Други предпочитат данъчните мерки (виж /230/-64). Ако обаче се приеме предложената от нас схема за дългосрочни данъчни облекчения,  такава разлика в ефикасността едва ли ще има.  Нещо повече, дългосрочните данъчни облекчения дават по-голяма свобода на заинтересованите иновационни субекти при избора на иновационно поведение и на схема за финансиране.

Опитът на развитите страни дава основание да се заключи, че нито данъчните стимули, нито преките субсидии влияят на иновационното поведение на частните фирми до такава степен, че да ги накарат да включат в своята стратегия иновационни мерки с ограничен ефект за компаниите и много голям обществен ефект. То би било за тях своеобразна иновационна благотворителност на която те не са склонни. При това положение за изпълнението на важни иновационни проекти с голяма обществена значимост единственото решение остава прякото държавно финансиране.[12]

 

10.1.3.3. Подходяща иновационна среда, конкуренция, опростена регулация за стопанска дейност[13]

Успешното протичане на иновационния процес предполага подходяща обща и специална среда. Толкова по-важно е това, като се има предвид, че той е сложен процес, който обхваща няколко сфери на дейност. Успехът му зависи и от наличието на пълна хармония между тези сфери на дейност.

Към това трябва да се прибави подходящата икономическа и институционална среда: стабилна макроикономическа среда, която прави възможно вземането на инвестиционни и други решения с премерен риск; условия за лоялна конкуренция между участниците в иновационния пазар; добре развити финансови пазари и наличие на рисков капитал; добро ниво на образователната система и на последващата квалификация. Необходима е тясна връзка между добре регулирани (в най-необходимото) и дерегулирани (във всичко останало) продуктови, капиталови и трудови пазари. Започването на стопанска дейност да бъде опростено и бързо. Преструктурирането на производството и на персонала да е достатъчно гъвкаво, без да се допуска социален произвол. Правилата за упражняване на стопанска дейност да са прости, прозрачни  и предвидими. Потребителите на иновационни продукти да са добре информирани и взискателни. Всичко това ще упражнява конструктивен натиск върху производителите, ще засилва конкуренцията между тях и ще ги принуждава да рационализират производството и подобряват качеството[14].

Достъпът до рисков капитал трябва да бъде лесен и бърз и същевременно добре регулиран. Интелектуалната собственост да е добре защитена, без да се ограничава конкуренцията. Административните процедури на всички фази да са минимални, ясни, прозрачни, без да допускат изнудване и корупция. Частният и държавният сектор да си сътрудничат. Националният иновационен пазар да е отворен за чуждестранни участници. Законът за банкрутите да бъде ефикасен, да се прилага бързо и на евентуални неуспехи в тази силно рискована дейност да не се гледа като на фатални провали, а на участниците, допуснали грешки да се дават нови шансове за успех. Предприемчивостта и вкусът към новото трябва да се ползват с особено уважение в иновационната дейност.

Конкуренцията е живецът на иновационната дейност. Тя обаче не играе еднаква роля на различните етапи на иновационния процес. Конкуренцията има ограничена роля на фазата на научните изследвания, особено фундаменталните и други с теоретична насоченост. Тя не играе такава видима роля и на фазата на изобретяването и дори по време на развойните дейности. Конкуренцията се проявява с пълна сила от момента на пазарната реализация на новите идеи - тяхното разпространение, внедряване и използване.

Именно на този етап лицензирането, кръстосаното лицензиране, патентните пулове, съвместните производствени дейности, стратегическите и други съюзи, сливанията и поглъщанията влизат в играта и имат решаващо значение. На тези фази  се проявява  и защитата на правото на интелектуална собственост, което може да има решаващо влияние върху ефикасността на изследователския продукт и начина на неговото разпространяване, внедряване и използване. Именно на този етап е важно как научните продукти ще се материализират и комерсиализират - бързо и ефикасно чрез нови малки и средни, но гъвкави и силно динамични високотехнологични фирми, без излишно администриране, без данъчни, екологични, юридически и други неоправдани ограничения от държавата или бавно, мудно, скъпо и неефективно, което често води до провал на научни идеи с голям научно-технически и икономически потенциал.

В този общ контекст е много важно наличието на микроикономически условия за иновации. Те включват[15]:

-         Подходяща структура и ниво на конкуренция и възнаграждаване на успешните новатори - местни или чуждестранни.

-         Съответствие между наличната квалификационна структура на иновационния персонал и изискванията на новите технологии.

-         Взискателност на бизнес клиентите и на по-дребните потребители на иновационни продукти.

-         Наличие и гъстота на хоризонтално и вертикално обвързани производствени дейности в научно-производствени териториални комплекси.

-         Характер на правителствената политика за държавни поръчки и нейната реализация.[16]

 

10.1.3.4. Стимулиране създаването и растежа на иновационни предприятия

Догонващото икономическо развитие минава през мащабната и бърза иновация. Ако искаме да постигнем високите темпове на прираст на брутния продукт, представени в сценарии  Г, Д и Е до 2020 г. (виж т. 4.2.1.) голямата част от новите предприятия трябва да са високотехнологични, а съществуващите да бъдат модернизирани. Това налага още от сега да се стимулира развитието на иновационни предприятия, които черпят своя предмет на дейност от български и чуждестранни научноизследователски институти, способни да реализират продукцията си на най-конкурентните и взискателни европейски пазари. Не успеем ли в това няма да успеем и в догонващото развитие. Способността да постигнем иновационен тип растеж ще бъде лакмусова хартия за съдбата на догонващото развитие в България.

Създаването и  развитието на такива предприятия предполага достъп до нови технологии, съвременни знания, рисков капитал и семенни фондове за първоначална дейност, наставнически схеми, поддържащи структури от рода на бизнес-инкубатори, дух на предприемчивост. Такава е интелектуалната инфраструктура върху която се изгражда конструкцията за "технологични долини" в Европа.

Българските правителства през следващите години и десетилетия трябва да създават правна, фискална и финансова среда за възникване и развитие на такива предприятия. В началото те ще бъдат малки - с 20-30 души персонал. Впоследствие ще се разраснат и могат да се превърнат в индустриална физиономия на бъдеща България. Особено ако се основават на най-новите постижения на ИКТ, биотехнологиите, нанотехнологиите, науките за нови материали, нови източници на енергия, екологично чистите технологии и ако в тях работят съвместно висококвалифицирани български и чуждестранни специалисти.

Специално внимание изисква взаимодействието между иновационните предприятия и финансовите пазари. Наличността на достатъчно по количество и качество рисков и друг капитал в най-ранните фази от зачеването на такива предприятия е важна предпоставка за бързото им развитие  на високо технологично ниво. Наличието на бизнес-ангели и рисков капитал е много важно, но не е достатъчно за по-нататъшното им бързо развитие. Трябва да се осигуряват и други ресурси чрез развитие на финансовата система.

Развитието на такива малки високотехнологични предприятия изисква динамично и компетентно управление, основано на комплексна квалификация по бизнес администрация. В наше време не е достатъчно стопанският ръководител да бъде добър инженер-технолог, машинен или електроинженер. Той трябва да бъде комплексно образована предприемчива личност. А за да стане това в значими мащаби през следващите години "предприемчивостта" като учебна дисциплина трябва да се въведе в повечето университети, а в съкратен вариант и в горния клас на средното училище. Държавата да стимулира образованието, квалификацията и създаването на поддържащи схеми по предприемчивост и иновационно управление.

От горното следва, че успешното създаване и развитие на такива малки (в началото) високотехнологични предприятия изисква прилагането на комплексни стимулиращи мерки. При цялата му важност, наличието само на финансиране не е достатъчно. Доколкото сега у нас има откъслечна иновационна дейност тя е в по-големите фирми и почти липсва в малките. Това се дължи на две главни причини:

-         Достъпът до качествено финансиране в България е труден и е една от главните пречки за създаване и развитие на високотехнологични малки фирми.

-         Липсата на квалификация и ограничените управленски възможности на повечето ръководители на МСП не им позволяват да осъществяват съвременна иновационна дейност.

Къде трябва да се насочат усилията за постигане на успехи?[17]

-         За стимулиране възникването на повече високотехнологични МСП трябва да се създават повече фирми за начален (семенен) и рисков капитал, свързани с изследователски центрове за съвършенство, технологични паркове и инкубатори.

-         Намаляване на финансовите рискове за новаторите чрез гаранционни фондове и други подобни механизми.

-         Подпомагане на тези малки предприятия да си намерят иновационен персонал, особено с висше образование. Назначаването на млади специалисти да се комбинира с консултантска помощ за формулиране на иновационни проекти и тяхното участие в разработките им.

-         Да се обърне специално внимание  на интер-дисциплинарното образование и квалификация на ръководния персонал.

-         Да се установяват делови връзки с чуждестранни иновационни фирми за проучване възможностите за средно- и дългосрочно сътрудничество.

-         Европейската комисия да актуализира периодично своята програма за подпомагане на ЦИЕ страни за ускорено създаване и развитие на такива високотехнологични малки предприятия.

Световният опит показва висока корелационна зависимост между лекотата за започване на иновационна дейност и иновационния индекс или индекса за икономическа изобретателност на макрониво (виж /57/-35).

Необходимостта от усилено създаване на малки високотехнологични фирми се осъзнава от най-висшия ръководен орган на  ЕС - Европейският съвет и се препоръчва в негови решения (виж например /113/-5-6).

Световната практика доказва, че колкото по-бързо, по-лесно и по-евтино е започването на нова стопанска дейност и особено на иновационна дейност, толкова по-висок е растежът  на общата факторна производителност[18].

 

10.1.3.5. Взаимодействия между участниците в иновационния процес

Иновациите са комплексен процес с много участници. Те са заинтересовани от най-висок краен резултат, но интересите им се разминават при разпределяне на резултата. И все пак общите интереси преобладават над различията.

В началото на сложната верига от взаимодействия са производителите на научните идеи - изследователите, а в нейния край - производителите на нови продукти, услуги и технологии в които идеите се трансформират, за да бъдат поднесени на потребителите. Наред с тях, обаче много важна роля играят взаимоотношенията между изследователите и компаниите, от една страна и финансовите пазари, от друга; между изследователите и компаниите, от една страна и образователната система, от друга; взаимоотношенията им с различни консултантски организации, с технологичните пазари, с междинните образования, които също играят важна роля в превръщането на научната идея в краен продукт или услуга - развойни центрове, инкубатори, центрове за съвършенство, технологични паркове, а също и по-комплексни образования като научно-производствени регионални комплекси, технологични долини и други подобни.[19]

Стопанските сектори и другите сфери на обществена дейност са заинтересовани от иновационна активност, в т.ч. и традиционните отрасли. За много потребители иновациите не са само технологична новост, продукт на научно изследване, но и нови управленски методи, форми на организация, нови институции, нови стопански модели, основани на най-новите ИКТ, нови видове квалификация и взаимоотношения с партньори и т.н. Всичко това превръща иновациите в ключов фактор на съвременното икономическо, социално и в най-широкия смисъл на думата - обществено развитие. Те проникват във всички сфери на стопанска дейност - от макроикономиката до последната фирма, от центъра на държавата до последното селище и неговите обитатели. Успешният иновационен процес в наше време е един от най-мощните фактори за приобщаване към икономическото и социалното развитие.

Ако прилагаме системния подход към иновациите посочените по-горе взаимодействия между участниците в процеса трябва да се оценяват съвместно и комплексно.

Продуктите на иновационния процес подхранват не само новите високотехнологични малки и големи фирми, но и институциите за образование и повишаване на квалификацията. Те се вграждат все по-масово в традиционните сектори, в т.ч. и традиционните малки предприятия от занаятчийски тип и  допринасят за тяхната модернизация.

Осъвременяването на иновационния процес модернизира не само дейностите извън него, но и вътре в него, в т.ч. и взаимоотношенията между участващите в процеса субекти. Образователната система, която играе много важна роля в иновационния процес, ако не се развива сама изостава в резултат на ефектите от досегашната си дейност. Това налага нова вълна от модернизация на образованието и неговото разширяване чрез пожизненото обучение. Така образователната система подготвя още по-добри изследователи за научните институти и университетите, способни да правят още по-значими научни открития и да ги поднасят на другите участници в иновационния процес за превръщане в крайни продукти, процеси и услуги. То, на свой ред, дава тласък за нова иновационна вълна с всичките положителни (а в някои случаи) и отрицателни последствия, за да остарее отново и да се наложи поредното му модернизиране. Същите промени протичат и с другите участници в  иновационния процес, които правят взаимоотношенията им по-сложни и динамични.

Този тип вътрешна самомодернизация се превръща в източник за нов динамизъм на иновационната система от който се ползват всички други сфери на дейност - във и извън науката.

Самоусъвършенстването на иновационния процес ражда нови форми на взаимодействие между участниците в него, които правят връзката между началната фаза (научната идея) и крайната фаза (производство на нови продукти, услуги, процеси) още по-интензивна. Това се постига чрез създаване на по-ефикасни междинни организационни звена между началните и крайните участници.

Очертават се две тенденции: специфични технологични "взаимодействия на компетенции" в национален мащаб и регионални "технологични долини" (по името на Силиконовата долина в САЩ)[20]. Настъпват големи промени - производителите на научни идеи минават от обслужване на отделни развойно-производствени компании (както е било преди време), към подхранване на група териториално близки, производствено и функционално обвързани компании (clusters).

Научно-производствените териториални комплекси имат различна структура в зависимост от предназначението си и изпълняваните функции. Като правило, обаче в тях има една или повече научни институции, университет, центрове за съвършенство, инкубатори, технологични паркове, финансова институция, правна консултантска институция, производствени предприятия, които осъществяват пазарната реализация на научната идея. Някои научно-производствени комплекси са на територията на една държава, други - на границата между две и повече държави. В някои случаи те могат да работят само в рамките на един комплекс, в други случаи установяват връзка с други подобни комплекси в страната[21].

Формирането на научно-производствени териториални комплекси  би трябвало да започне и в България. Разбира се, в началото ще бъдат скромни. В повечето случаи ще възникват на съществуващи вече научно-образователни и/или производствени единици. Постепенно ще нарастват и ще се множат. Навярно към 2010 г. у нас ще има няколко малки научно-производствени териториални комплекси. Техният брой и мащаби ще нараснат значително към 2020 година.

 

10.1.3.6. Иновационен процес и стратегически съюзи на компании

Съвременният иновационен процес е толкова комплексен, че дори най-големите компании трудно могат да обхванат всичките му аспекти в своята сфера на дейност – самолетостроене, автомобилостроене, ИКТ, фармацевтика, биотехнологии и други. Даже най-големите компании имат нужда да се поучат от опита на други компании, да използват техни технологични и управленски знания, пазари и дистрибуторски мрежи, да им предоставят изпълнението на отделни операции. Още по-императивно е това за малките и средни компании[22].

Чрез стратегическите съюзи фирмите най-често се стремят да намаляват разходите за изследвания, разработки, внедряване и производство; да подобряват присъствието си на важни световни пазари; да получават достъп до знанията и опита на други фирми.

Всичко това важи и за България. За нас, обаче има още едно важно основание - да се възползваме от опита, производствената и търговската мрежа на значими световни компании, като участваме със свой дял във важни технологични пробиви в отделни ниши на изследванията и внедряването в производство. България не може да постигне такива пробиви сама, дори ако има съществен научен задел и добри специалисти. При обединяване с  други компании това е възможно.

Участието в такива стратегически съюзи за иновационна дейност, обаче не е само въпрос на добро желание. Никоя чуждестранна фирма няма да ни приеме за партньор ако не предлагаме нещо значимо, което тя няма или го притежава в ограничени размери - съществен задел от научни изследвания, добри специалисти в съответната област и други подобни. Стратегическите съюзи за иновационна дейност са възможни и трайни само при наличието на взаимно споделен интерес. А той не е възможен ако не се базира на съвместен принос в общото начинание. Стратегическият съюз предполага относителен баланс между правата и отговорностите на участващите партньори. Без това съюзът е невъзможен и нетраен.

Световният опит показва, че стратегически съюзи се сключват не само между големи компании с мощен иновационен потенциал. Много често това става между големи и малки фирми при което големите възлагат отделни функции на малките, където те имат потенциал - важен и необходим, но не може да се реализира пазарно, понеже е тясно специализиран за отделни елементи на технологията или за отделен детайл на сложна машина. Това дава възможност на малките фирми да реализират своя потенциал и да получат икономическа и друга изгода. Така големите фирми "обрастват" с многобройни тясно специализирани малки високотехнологични фирми[23].

Много често стратегически съюзи се сключват между малки фирми, всяка със свой тясно специализиран технологичен и друг потенциал, за да подобрят преговорните си позиции при договарянето за общ стратегически съюз с големи фирми за постигане на обща цел. Последните две форми на обединяване на усилия могат да бъдат използвани от малки и средни високотехнологични български фирми със значителна вероятност за успех..

Международното сътрудничество расте по всички фази на иновационната дейност и на всички нива - както за отделни учени и други специалисти, така и между авторски колективи. Статистиката показва бързо увеличение на дела на патентите, получени при сътрудничество на изобретатели от различни страни, а също и на броя на научните публикации на международни авторски колективи (виж /97/-6).

Участието на малки, средни и големи български фирми в международни стратегически съюзи предполага отворена външно-търговска политика, стимулиране на ПЧИ и всякакви други форми на чуждестранен капитал в икономическото развитие на България. Държавата би трябвало също да помага на българските фирми, особено на малките, които  търсят партньорство с чуждестранни фирми, да им предлага необходимите  консултански услуги, да създава условия за установяване на контакти с малки разходи и минимални административни формалности. Това предполага и нормални условия за стопанска дейност, включително и за иновационна активност. Публичният сектор също може да играе полезна катализираща роля за установяване на бизнес-контакти на малки и средни български предприятия с чуждестранни компании. Може би ще е полезно ако цялата тази материя се уреди със специален закон.

Някои специалисти се опасяват, че стратегическите съюзи водят до ограничаване на конкуренцията в иновационния процес. Това е  възможно ако се сключват съюзи между конкуриращи се до момента фирми. На практика, обаче съюзът не може да обхване всички фирми в съответната област и не ограничава конкуренцията. Освен това, във всяка сфера на дейност се сключват многобройни стратегически съюзи с различни цели. Най-често едни стратегически съюзи влизат в конкурентни отношения с много други и конкурентната среда дори се разширява, а ползата от нея нараства.[24]

Друга широко разпространена форма на обединяване на усилия в името на висока ефективност са сливанията и поглъщанията. През 90-те години на миналия век те са нараснали също 5 пъти. Международните стратегически съюзи, обаче са по-гъвкава форма на сътрудничество в сравнение със сливанията и поглъщанията. Освен това, ако в България има някакъв (макар и скромен) потенциал за създаване на стратегически съюзи с чуждестранни иновационни фирми, за сливания и поглъщания на международно ниво едва ли има. Поради това не се спираме на тях.[25]

 

10.1.3.7. Иновации и защита на интелектуалната собственост

Целта на ЗИС (защита на интелектуалната собственост) е да стимулира новаторите да създават, изобретяват и откриват нови знания и информация. Техният икономически смисъл е, че тъй като научните знания и новите идеи са обществено благо, липсата на защита ще потиска стимулите за новаторство и ще поддържа инвестициите за изследвания и развитие под оптималното им ниво.

  Същевременно, като се предоставя изключително право върху даден ресурс, ЗИС може да пречи на конкуренцията на стоковия пазар и да повишава разходите за излизане на пазара. Сувеличаването на инвестициите за изследвания и разработки могат да се повишават условно-постоянните разходи на потенциални нови кандидати да излязат на пазара и да им се създават допълнителни затруднения. Като се има предвид, че иновациите са комулативни и взаимно свързани, прекалената защита може да попречи на създаването на нови продукти и процеси, основаващи се на предишни иновации.

Следователно, при настройката на системата за ЗИС трябва да се намери деликатен баланс между стимулите за новаторите и разпространението на новите изобретения в конкурентна среда. Системата за ЗИС цели да постигне рационален компромис между интересите на потребителите, собствениците и изобретателите. Това не е лесно. То изисква и активно международно сътрудничество. Изследванията показват висока корелация между иновациите и индекса за защита на интелектуалната собственост (виж /199/-10). Разбира се, тук може да има и автокорелация, но причинно-следствената връзка е безспорна.

Има различни режими на ЗИС: патенти, авторско право, проектантско право, търговска марка, търговска тайна, име на интернет домен и други. ЗИС се прилага най-често за ИКТ, програмни продукти, във фармацевтиката, в химическата промишленост, в биотехнологиите, за машини и съоръжения. По ЗИС има международни споразумения, особено в рамките на СТО, но те се издават и прилагат на национално равнище. Полезна роля играе и Световната организация за интелектуална собственост.  Най-големите патентни служби в света са тези на САЩ, Япония и ЕС. Значението на ЗИС бързо нараства през последните години, особено в най-динамичните нови технически идеи и изобретения.

Ползата от прилагането на режим на ЗИС, правата и задълженията на новаторите, последствията за авторите при незащитени нови научни идеи и изобретения не са добре известни сред интелектуалните среди в България.  Държавата в лицето на съответните власти не прави необходимото за "образованието" им по тази деликатна и толкова важна материя. Особено спрямо  отделните автори, а също и за малките и средни предприятия. Те разбират важността на ЗИС едва след като са претърпели загуби от незаконно разкриване и използване на техни изобретения. За разлика от развитите страни патентната активност у нас е ниска.[26]

Новаторите много често се въздържат от регистрация на патенти поради сложните процедури и големите такси. На тях обаче не се разяснява, че могат да постигнат почти същата защитеност и чрез други режими на ЗИС, посочени по-горе.

В иновационната дейност се използват голям брой показатели за количествена и качествена оценка. Между тях особено популярни са разходите за изследвания и разработки - един от най-важните разходни показатели за иновационна дейност. Издадените патенти в бройки на (примерно) 1 млн.жители на страната е един от най-важните показатели за резултатите от иновационната дейност. Между тях би следвало да има тясна причинно-следствена връзка. Това се потвърждава от империчния анализ (виж например /112/-33). За да се прояви такава връзка, обаче е нужен някакъв минимум от иновационна активност и свързани с нея разходи. Тези разходи у нас са под всякакъв що годе рационален минимум и подобна връзка не може да се установи.[27]

Европейската патентна служба засега е по-бавна и по-скъпа от патентната служба на САЩ. Обществеността в Западна Европа отдавна настоява за въвеждане на Европейски патент, който би бил валиден за всички страни членки, за разлика от сегашната система, според която регистрираният патент в дадена европейска страна е валиден само за нея. Поради това едва ли е случайно масовото регистриране на патенти от европейски новатори в САЩ. Европейската патентна организация би могла да играе важна роля след създаването на общ Европейски патент. По този въпрос има няколко решения на Европейския съвет през последните години със срокове за въвеждане, но изглежда се засягат големи интереси на страните членки и въвеждането му се отлага.

 

 

10.1.4. Някои изводи

 

България е малка страна с ограничен иновационен потенциал. С този потенциал сама не може да постигне нещо значимо в своето икономическо развитие. Това обаче не означава, че скромният потенциал не бива да се активизира. Трябва да се действа, защото иначе нямаме шансове за бъдещо развитие:

Първо, нашият собствен научно-технически потенциал може би  е в състояние да осигури не повече от  10-15% от съществените научно-технически новости за икономическо развитие. Неговите възможности обаче не се изчерпват с това.

Второ,  важно е да се изработи стратегия за развитие на българската наука, като се избере подходяща структура на изследователската дейност: фундаментални, научно-приложни и развойно-внедрителски дейности. Възможностите ни в първата област са ограничени. Те обаче трябва да се установят и усилията да се концентрират в няколко важни направления. В тези направления да се търси сътрудничество с подходящи чуждестранни изследователски организации за съвместни изследвания, споделяне на отговорностите и правата върху резултатите. Част от изследванията навярно ще се правят тук, а други в чужбина. Това може да ангажира доста български учени.

Трето, трябва да се въведе механизъм за координация на научноизследователската дейност - за фундаменталните и за научно-приложните изследвания, финансирани от държавата. Приложните изследвания ще доразвиват наши фундаментални резултати и в още по-голяма степен - чуждестранни научни решения. Главният източник за икономическото ни развитие ще бъде вносът на чуждестранни и други новости чрез преки контакти с техни специалисти, внос на документация, специализация на наши учени в чужбина, ПЧИ, внос на модерни инвестиционни и други стоки. Те ще осигуряват 85-90% от бъдещото развитие на България.

За да стане това, България трябва да се подготви. То означава форсирано развитие на образованието за създаване на необходимия човешки капитал и също така форсирано развитие на приложната наука, на експерименталната и развойно-внедрителската дейност, а също и първите стъпки в пазарната реализация на новите технологии. Без такъв потенциал България няма да може да разбира, усвоява, разпространява и използва вносните новости. В това ще се изрази главната положителна роля на българската приложна наука през следващите години и десетилетия.

Четвърто, необходима е нова институционална структура, нова организация на работата, нов начин за оценка и заплащане труда на научно-техническата интелигенция. На много места ще останат стационарни звена, но във все по-голяма степен трябва да се прилага проектно-базирана организация на научните изследвания. На нея трябва да се основава и заплащането на българските учени. Разпределението на ресурсите за финансиране на проекти трябва да става чрез прозрачни публични конкурси. Да се заплаща за извършена работа, а не главно за научни звания и степени, за прослужени години и явяване на работното място.

начало

 

 

10.2. Икономическа политика за развитие на най-нови научно-технически направления[28]

 

Най-новите техники и технологии могат да се разделят на две основни групи: Първо, техники и технологии, които се очаква да бъдат мотори на техническото развитие през следващите десетилетия. Това са ИКТ, биотехнологиите и нанотехнологиите. Към тях могат да се причислят науките за нови материали, нови източници на енергия, екологично чисти технологии. Те притежават потенциал да повлияят на развитието на много отрасли на икономиката и извън нея и да имат важен принос за икономическото, социалното и екологичното развитие. Те имат общо предназначение и са валидни за почти всички отрасли и сфери на дейност. Второ, техники и технологии, които са свързани с първите, но се очаква да бъдат прилагани в конкретни отрасли и сфери на дейност.

 

 

10.2.1. Очаквано развитие на техниките и технологиите с общо предназначение[29]

 

В началото на този раздел ще направим преглед на очакваното развитие на най-новите научно-технически направления с общо предназначение през следващите 20-на години.

Тази група техники и технологии имат някои общи черти. Всяка от тях притежава огромен потенциал за усъвършенстване и приложимост за много широк кръг продукти, процеси и потребители, висока степен на взаимна допълнимост със съществуващите и евентуални нови техники и технологии. Посочените три вида техники и технологии имат и други общи черти:

Първо, те са резултат на комбинации между съществуващите техники и технологии. Информационно-комуникационните технологии (ИКТ) се появиха от сливането на електронно-изчислителните машини, теоретичните идеи за програмируемите машини и комуникационните технологии, използвани в телефоните. Биотехнологиите са резултат от сливането на микробиология, биохимия, медицински науки и промишлени производствени технологии от химическата промишленост. Нанотехнологиите се появяват сега в резултат на усилията на учени и инженери от четири различни дисциплини: микроелектроника, фотоника, биотехнология и химия. Основна черта на нанотехнологиите е използването на методи, които въздействат на размера на молекулите.

Второ, промишлените дейности, основани на трите направления потребяват малки количества природни ресурси. Ресурсите престават да бъдат ограничител на развитието и на конкурентоспособността на производството. Главен ресурс става достъпът до научни знания и тясно специализираната квалификация.

Трето, трите направления дават възможност да се извлекат голям брой икономически изгоди от компаниите, регионите и държавите, които успеят да ги развият и особено в пазарната им реализация. Най-развитите страни сега правят големи инвестиции в научни изследвания в трите области и особено в последните две. Това предвещава голяма конкуренция между тях през следващите години и десетилетия.

Притежаваната от трите направления висока взаимна допълнимост със съществуващи или нови техники и технологии означава, че могат лесно да се постигнат комбинации между тях и специфичните отраслови техники и технологии с неограничен потенциал. Специалистите прогнозират до към 2020 г. комбинации между ИКТ и биотехнологии, които ще получат широко разпространение в европейската икономика. Очакват се комбинации между биотехнологии и нанотехнологии, които ще доведат до откриването на още по-ефикасни методи за лечение. Към 2020 г. се очакват комбинации между ИКТ и нанотехнологии, които да включват компоненти на електрониката и оптоелектрониката с размери от няколко молекули.

Четвърто, трите направления се очаква да окажат силно влияние върху пазара на труда. Хората с квалификация в тези области ще бъдат ценени и търсени през следващите десетилетия, понеже ще могат да работят в различни производствени отрасли и сфери на дейност. Ще се получи нещо сходно със сегашното търсене на инженери-програмисти.

През следващите години най-търсени ще бъдат специалистите с изследователски способности в био- и нанотехнологиите. Ще се чувства остър дефицит от специалисти, които съчетават експертиза едновременно по ИКТ и биотехнологии, а също и такива, които притежават експертиза едновременно по технология на автоматизацията и нанотехнологии. Като брой тези специалисти ще имат нищожен дял в общата работна сила, но тяхното значение ще бъде многократно по-голямо. Същото важи за заплащането и престижа им в обществото. Тези изследователи ще играят решаваща роля в развойните дейности, във внедряването и пазарната реализация на новите продукти, процеси и услуги.

От казаното следва, че държавата, съвместно с частния капитал, трябва да се погрижи още сега за подготовката на специалисти в тези области. Това може да стане чрез изпращане на стипендианти в най-развитите страни и последващо създаване на специалности у нас. Своевременната подготовка на изследователи, внедрители и производственици ще има решаващо значение за бъдещите успехи в тези области. Който подготви най-рано кадрите и им създаде подходящи условия за работа ще постигне най-добри резултати в развитието на новите научно-технически направления и тяхната пазарна реализация.

Между трите главни направления има и съществени различия. ИКТ са най-зрялото направление, с най-солиден научен и внедрителски задел и най-голям потенциал за пазарна реализация до към 2020 г. Характерна черта на биотехнологиите е, че се докосват до основни ценности на хората, понеже позволяват не само манипулиране на гените, но и възможностите и импулсите на мозъка. Потенциалът на нанотехнологиите още не е известен, понеже те едва сега се появяват и формират като научно-техническо направление с голям  икономически потенциал. Предполага се, че до към 2020 г. няма да има широко разпространено приложение на чистите нанотехнологии, освен ако не бъде постигнат неочакван засега пробив в тази област. Това, което може да се очаква са продукти на ИКТ и медицината, включващи ефикасни компоненти на нанотехнологиите.

Бързото развитие на ИКТ ще продължи през следващите 10-20 години. Най-бързо развитие се очаква в микроелектрониката и оптоелектрониката. След около 2010 г. за продължаване действието на закона на Муур (виж /167/-15) в микроелектрониката може би ще бъде необходимо постепенно вграждане на компоненти с чертите на нанометричен мащаб. Не се очаква гладък преход от микроелектрониката към наноелектрониката. Софтуерът играе решаваща роля във всички приложения на информационните технологии и дефицитът на висококвалифицирани софтуерни инженери ще продължава да бъде остър в предвидимото бъдеще. Казано по друг начин, не се очертават лесни решения за бързо повишение на производителността на софтуера в близка и средносрочна перспектива.

В биотехнологиите много от силните технологични тенденции са пряко свързани с генната технология. Очаква се ускоряване на фармацевтичните изследвания. На базата на досегашните тенденции, според специалистите, ще бъдат необходими десетина години за откриване и експериментиране на нова лекарствена молекула. Очаква се ежегодно внедряване на няколко дузини  нови оригинални лекарствени молекули през следващите десетина години. В растениевъдството и животновъдството потенциалът на биотехнологиите ще зависи от готовността на потребителите да ги възприемат. Това е трудно да се предвиди от сега, макар че в САЩ възприемането им върви доста по-бързо от Европа.

 

 

10.2.2. Очаквано развитие на отрасловите техники и технологии[30]

 

Развитието на тези техники и технологии зависи от прогреса в техниките и технологиите с общо предназначение и от потребностите на съответните отрасли и сфери на дейност. Докато големите пробиви в техниките и технологиите с общо предназначение стават по-рядко и по-бавно, развитието на отрасловите техники и технологии е с по-тесен обхват, но е по-бързо. В продължение на около 20 години ефектът от натрупващи се промени в отрасловите техники и технологии може да окаже значително влияние върху растежа, конкурентоспособността, заетостта, квалификационните изисквания, организацията на производството и на труда в тези отрасли.

Ще отбележим само най-главните направления, без да се спираме на тяхното описание:

-         Селско и горско стопанство и риболов.

-         Енергия, вода, петрол, природен газ, твърди горива.

-         Химически, минерални, пластмаси и петролни продукти

-         Черни и цветни руди и метали.

-         Металургични продукти, машини, транспортни съоръжения.

-         Електрически и оптични продукти, машини за обработка на метали, други машини, детски играчки.

-         Текстил, облекло, хартия, продукти от дърво.

-         Храни, напитки, тютюн.

-         Строителство и строителни материали.

-         Услуги за ремонти, търговия на едро и дребно,

-         Транспорт и съобщения.

-         Други пазарни услуги.

-         Непазарни услуги - образование и здравеопазване.[31]

Кои видове техники и технологии ще имат най-силно въздействие върху икономическото развитие на България? Според специалистите в тази област, на отраслово ниво много силно влияние ще окажат отрасловите техники и технологии, но на макроикономическо и секторно ниво решаващо ще бъде въздействието на техниките и технологиите с общо предназначение. ИКТ, биотехнологиите и нанотехнологиите ще се развиват най-бързо през следващите две десетилетия. Същото важи за новите материали, новите източници на енергия, екологично чистите технологии. Те ще формират различни комбинации помежду си, а също и със секторните техники и технологии, ще водят до чувствително повишение на производителността и до появата на множество съвсем нови продукти, процеси и услуги.

Логично е да се постави и друг въпрос: какви видове квалификация ще бъде необходима за осигуряване на интензивно макро- и микроикономическо развитие? Изследователите на този проблем смятат, че ще бъдат необходими висококвалифицирани специалисти по технологии с общо предназначение. Очаква се да има остър дефицит от специалисти, които притежават едновременни знания по ИКТ и биотехнологии, а също и по ИКТ и нанотехнологии. Големи ще бъдат потребностите от управленски и предприемачески квалификации (виж /248/-19).

 

 

10.2.3. Информационно-комуникационни технологии

 

10.2.3.1. Индекс на информационно-комуникационните технологии

Световният доклад по конкурентоспособност публикува индекса по ИКТ, изчислен от допитвания по въпросник и от фактически данни.[32] По обобщения индекс за ИКТ България е на 50-то място от 75 обхванати страни. По субиндекса, изчислен по фактически данни сме на 47-мо място, а по субиндекса въз основа на допитванията - на 60-то място. Пред нас са страни като Ямайка, Венецуела и Панама, а непосредствено след нас - Колумбия, Йордания и Тайланд. От ЦИЕ страни след нас е само Румъния (виж /58/-42).

Според този обобщаващ показател икономическото проникване на ИКТ в България е много слабо. Ние сме далеч след страните от ЕС и от ЦЕ. Макар че показателят за икономическо проникване на ИКТ има несъвършенства и не може да се приема и използва сляпо, той дава обща представа за нивото на насищане и използване на ИКТ в  икономиката и обществото.

 

10.2.3.2. Стратегия за развитие на ИКТ в България

Голямото изоставане поставя пред България въпроса: каква стратегия да следва в развитието на ИКТ - иновационна или имитационна? Тази тема е обект на активна дискусия в страните от ЕС (виж например /103/-149).  Надделява мнението за иновационна стратегия. За тях това е правилно, понеже само така ЕС може да изпълни стратегическата задача от Лисабон (март 2000 г.) към 2010 г. Общността да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика, основана на знанията. Само по този начин Европа може да достигне или изпревари САЩ и Япония.

България, обаче няма потенциал, за да си поставя такава амбициозна задача.  Нашата стратегическа задача следва да бъде икономическо догонване, разбирано като преодоляване на част от изоставането ни от развитите страни. Както и в другите направления, в областта на ИКТ ще постигнем голям успех ако осъществим сериозна имитационна стратегия.

Работите в ЕС по изготвяне на обща стратегия за развитие на информационното общество се активизираха през последните години. Известни са решенията на Европейския съвет в Лисабон (виж /113/). Известна е инициативата eЕвропа от декември 1990 г., довела до приемането на документа "еЕвропа-информационно общество за всички". На тази основа беше изработен "еЕвропа-план за действие". Появи се "Стратегия за работа в информационното общество". Изработен беше план по финансиране развитието на ИКТ в Европа - "План за действие по финансови услуги", а също и "План за действие по рисков капитал". Готви се стратегия за "Европейска зона за изследвания" (виж /103/-148-149).

Като бъдещ член на ЕС и като държава със съвременни амбиции, България също трябва да изработи своя дългосрочна стратегия за информационното общество. Тя, разбира се, трябва да съответства на общоевропейската стратегия, да съдържа най-важните цели за развитие на информационното общество в България през следващите години и десетилетия и средствата за тяхното постигане.

Стратегията трябва да покаже как ще се развиват ИКТ в България - на широк фронт по всички сектори (производство на информационно-комуникационна техника, производство на софтуер и широко прилагане на ИКТ в отраслите потребители) или селективно. Най-големите страни в света, като правило, развиват и трите направления и това има своите достойнства.

България едва ли може да си позволи такъв лукс! Производството на информационно-комуникационна техника е полезно, но не е задължителна предпоставка за малка и изостанала страна като нашата, защото:

Първо, близостта на производството на информационно-комуникационна техника (hardware) не е толкова необходима за потребителите на ИКТ, както близостта на производителите на програмни продукти (software) и доставчиците на услуги.

Второ, производството на информационно-комуникационна техника е силно концентрирано и много скъпо.[33] Малко са страните, които могат да постигнат сравнителни икономически предимства в това производство.

Трето, в доста страни с развита инфраструктура за ИКТ, широкото приложение на такива техники и технологии и впечатляващите резултати са без собствено производство на информационно-комуникационна техника.

Следователно, стратегията би следвало да постави ударението върху най-широкото разпространение и ефикасно използване на информационно-комуникационните технологии. По-важно е как се използват ИКТ за повишение на производителността и постигане на траен икономически растеж, заетост и доходи (виж /85/-37-39).

Българската стратегия за информационното общество би трябвало да обоснове приемането на имитационния подход в развитието на ИКТ и да покаже как той ще се прилага на практика. Стратегията трябва да предвиди мерки:

-         за своевременна подготовка на квалифицирани кадри за развитие на ИКТ;

-         за паралелно усъвършенстване организацията на производството с въвеждането на ИКТ;

-         за разпространение и внедряване на ИКТ в различните сектори на икономиката и извън нея;

-         за финансиране на това развитие;

-         за създаване на подходяща икономическа среда, в т.ч. и лоялна конкуренция при развитието на ИКТ;

-         за постигане на доверие на обществото в ИКТ;

-         за смекчаване на дигиталното разслоение и много други важни проблеми.

 

10.2.3.3. Ефикасност на ИКТ и организация на производството, труда и управлението

Доказано е безспорно, че между компаниите, внедрили ИКТ, най-добри резултати постигат тези, които правят едновременно организационни промени в производството, труда и управлението. Производителността на труда се повишава незначително, когато ИКТ се внедряват при старите организационни структури. Налагащите се организационни промени най-често включват: създаване на самоуправляващи се екипи; децентрализация при вземането на решения; намаление на управленските нива; предоставяне власт на работниците и специалистите да вземат важни решения заедно с клиентите. Много често фирмите се отказват от традиционните си технократични практики при вземане и изпълнение на решения. Ръководителите биват обучавани за по-висока ефективност при постигане на синергични ефекти между човешките и материалните ресурси.

Правят се промени във вътрешната организация и разположение на дейностите в предприятието и се въвеждат ядра на базата на продукти. Въвеждат се нови начини за контрол върху производствените линии, производство "точно навреме", тотално управление на качеството. Изравняват се организационните йерархии, като се премахват някои постове от средното управление, а техните отговорности се делегират надолу и се дават по-големи права на работниците. Това се улеснява чрез създаване на производствени екипи, чиито ръководители поемат ролята на треньор /улеснител/, вместо надзирател /началник/, като се изисква работниците да притежават по-широка квалификация.

Търсят се нови баланси между по-големите удобства за комуникации, предоставени от ИКТ и свързаните с това напрежения и стресови ситуации върху семействата на специалистите и работниците по поддържането (виж /248/-136-137).

Следователно, ако фирмите не правят инвестиции в допълнителни съоръжения и нова организация на производството, труда и управлението те не могат да използват пълните възможности на ИКТ. Много често тези допълнителни инвестиции са по-големи от преките инвестиции в ИКТ. Те обаче си взаимодействат така, че се получава далеч по-голям сумарен резултат.[34]

 

10.2.3.4. Кадрова осигуреност на развитието на ИКТ

Развитието на ИКТ поставя нови предизвикателства пред образованието и другите форми за повишение на квалификацията. От една страна, техническите средства на ИКТ стават неделима част от подготовката на кадри. От друга страна, това развитие изисква нов вид кадри, с нови знания, ново мислене, нов подход при решаване на проблемите. Става дума не само да се подготвят хората как да боравят с новите технически средства в ИКТ и да разбират техния език. Не по-малко важно и трудно е да се обучат как да използват получената чрез ИКТ информация в живота и работата си, как да общуват в трудовия колектив и с по-широк кръг хора, как да новаторстват с новите инструменти и новата информация с която разполагат. Големи са и проблемите, свързани с обучението на подходящ тип учители по ИКТ. Всичко това налага стратегическо преосмисляне на цялата система на образование и подготовка на кадри. Само така обществото може да извлече максимална полза от големия потенциал, който ИКТ притежават.

При решаването на тези проблеми следва да се разграничат задачите с непосредствена важност от тези със средно- и дългосрочно значение. Първите могат да бъдат решени с едни средства за кратко време. Вторите изискват други средства, в т.ч. преосмисляне на самата образователна система и учебните планове и първи резултати могат да се очакват най-рано след 7-9 години ако се действа незабавно. Само така образователната система ще може да произвежда кадри от каквито се нуждае преобразената чрез ИКТ стопанска практика и ще се сведе до минимум разминаването между първото и второто.

Повишаването на дигиталната грамотност е от голямо значение не само за хората, които работят непосредствено в отраслите-производители на информационно-комуникационна техника, на софтуер, в инфраструктурата  на информационно-комуникационната техника. Тя е необходима и за работещите в останалите отрасли - потребители на ИКТ, а също и извън икономиката. Като се има предвид, че ИКТ проникват в цялата капилярна система на обществото, дигиталната грамотност ще е необходима на всички, за да са равностойни граждани на бъдеща Обединена Европа.

България е изправена пред много тежки проблеми в тази област. От една страна, качеството на обучение по ИКТ у нас е ниско и напоследък дори се влошава. От друга страна, най-доброто, което образователната система произвежда по ИКТ напуска България и търси препитание в развитите страни, които имат специални програми за привличане на висококвалифицирани специалисти. От трета страна, не се вижда откъде ние ще попълваме празнотите, оформящи се от слабата подготовка на наши специалисти, голямата емиграция на най-добрите от тях и нарастващите потребности от такива специалисти. Независимо от красивите декларации за важността на ИКТ, те ще останат само пожелания ако развитието на ИКТ не бъде кадрово осигурено. При това, с известен излишък като потенциален резерв за очакваната емиграция. Ако не се направи това ще бъде пропуснат поредният шанс.[35]

 

10.2.3.5. Доверието в ИКТ

Насърчаването на лоялната конкуренция е много важна предпоставка за разпространение на ИКТ и по-специално интернет, електронна поща, електронна търговия, мултимедии и други направления. Същото може да се каже за регулативните механизми с оглед постигане на пълна сигурност, защита на личните интереси и интересите на потребителите. Ключовата дума в тази област е доверието между доставчици на информационно-комуникационни услуги, държавните органи и потребителите.

Вече е направено много, но още повече предстои. Защото проникването в строго лична и важна бизнес информация в интернет продължава, а без пълна сигурност хората няма да се доверяват при ползване услугите на ИКТ. Електронната търговия няма да спечели доверието на потребителите ако има дори минимална вероятност за провал в услугата. Същото важи за другите видове информационно-комуникационни услуги.

Част от причините за колебливо отношение към някои услуги на ИКТ се дължат на традиционно поведение на хората и трудно привикване с новостите. Това е естествено и разбираемо. Проблемът е какво да се направи за по-бързо изживяване на инерцията? Наред с разяснителната работа, може да помогне и държавата, ако тя сама използва все по-широко информационно-комуникационните услуги по придобилото вече известност направление - еПравителство. Когато публичните търгове за възлагане на държавни поръчки се провеждат все по-често чрез Интернет, събирането на данъци става по същия начин, другите държавни покупки на стоки се правят чрез Интернет, не само ще се подобри ефикасността в работата на държавните институции, но и ще се повиши доверието на гражданите в системата.

Необходими са промени и в логистичната система на държавата. Те могат да се постигнат до голяма степен чрез използване на ИКТ. Предстои да се изработи механизъм как да се изчисляват данъците и да се плащат чрез интернет. Навярно ще се постигнат успехи  и в митническите процедури чрез ИКТ. Цялото законодателство трябва да се пронизва от наличието на информационно-комуникационни услуги.

За постигане на още по-голямо доверие в ИКТ ще допринесе пълното изясняване на съмненията от влиянието на масовото и продължително ползване на информационно-комуникационна техника от потребителите, особено някои излъчвания от мониторите. Необходими са повече изследвания и повече време, за да се стигне до надеждни заключения в тази толкова важна за хората област - здравето. Без това не може да има пълно доверие в новите техники и технологии.

За постигане на такова доверие навярно може да помогне и самият бизнес на ИКТ. Неговите организации могат да допринесат чрез изработване на "Кодекс за поведение" и различни практически правила за саморегулиране. И най-важното - да се осигури тяхното стриктно спазване.[36]

 

10.2.3.6. Ограничаване на растящото дигитално разслоение

Бързото развитие на ИКТ се съпътства от разслоение в достъпа до такива услуги между развити и слаборазвити страни, между бедни и богати, млади и стари, работещи и пенсионери, образовани и необразовани, център и периферия, между етнически групи, между малки и големи предприятия. Това разслоение в България не може да бъде преодолявано, но трябва да се управлява в приемливи граници.

Скромните инвестиционни възможности на действащите оператори и ниската покупателна способност на населението ограничават развитието на информационно-комуникационните дейности, постигането на минимално необходима критична маса потребители. Поради това важна задача пред държавната политика в тази област е да осигури достъп на повече граждани и стопански субекти до такива услуги. Това може да стане чрез твърдо провеждане на демонополизация и насърчаване на конкуренцията, което ще доведе до намаление на тарифите и разширение на достъпа. Там, където се налага следва да бъдат прилагани и други мерки за улесняване на достъпа. То може да се постига чрез субсидирани от държавата информационно-комуникационни услуги за по-бедните социални групи в квартални интернетни клубове, достъп до интернет за всички учащи в основните, средните и висшите училища, за селските и отдалечените райони, улесняване на информационно-комуникационните услуги за хората с увреждания, за малките и средните предприятия.

Осигуряването на универсален достъп зависи и от наличието на инфраструктура. Нейното създаване е главна грижа на доставчиците на информационно-комуникационни услуги. При необходимост, в него може да участва и държавата с оглед осигуряване на универсален достъп на приемливи цени.

Държавата може да смекчи нарастващото разслоение в достъпа чрез собствените си действия за разширение на практиката по направлението еПравителство на достъпни цени, ако се налага и целево за региони и социални групи. При наличие на политическа воля не е трудно да се намери конкретна форма за прилагане на такава политика. Една от многото възможни форми е създаването на подпомагана от държавата мрежа от интернетни клубове, за които стана дума по-горе. За същото може да помогне повсеместното прилагане у нас на европейската практика на разделяне собствеността на линиите в местната мрежа от тяхното използване, т. е. чрез демонополизация в доставката на услуги.[37]

 

 

10.2.4. Науки за живота и биотехнологии

 

10.2.4.1. Перспективи на науките за живота и биотехнологиите

Науките за живота и биотехнологиите (НЖБ) се очаква да бъдат следващата вълна от научно-технически открития през второто и третото десетилетие. Не е изключено те да отворят пред човечеството дори по-големи хоризонти от тези, предложени от ИКТ.

Развитието на НЖБ поражда много сериозни социални, етични, икономически и други проблеми. Тяхното обсъждане вече започна в развитите страни. Скоро ще започне и у нас. Към тях трябва да се подхожда много предпазливо и отговорно, понеже въздействието им е колкото мащабно, толкова и деликатно за живота, дори за бъдещото на хората.

По-нататъшното развитие на НЖБ се очаква да окаже радикално въздействие в областта на лекарствените средства и здравеопазването като цяло; върху производството и преработката на хранителни и нехранителни продукти в земеделието и промишлеността; върху опазването на околната среда.

Очертава се огромен пазарен потенциал за продуктите от развитието на тези науки и технологии. Промишлените продукти се очаква да достигнат до 1500 млрд. евро към 2010 г., а само на технологиите по околната среда  - около 90-120 млрд. евро. Фармацевтичните продукти на тези науки и технологии се очаква да достигнат около 800 млрд. евро към 2010 г. През 1998 г. в света са били засети 28 млн. хектара с  генетично модифицирани организми, а в 2001 г. - 53 млн. хектара (виж /240/-7). Световната статистика не предлага данни за търговията с такива продукти, понеже не се отчита отделно производството и търговията на крайна продукция с включени в нея генетично модифицирани организми. За България няма никакви данни.

У нас има известен задел от научни изследвания в тази област, но на фона на европейските и световните стандарти той е съвсем скромен. Още по-скромна е пазарната реализация на резултатите от тези изследвания. Без преувеличение може да се каже, че тази дейност едва сега прохожда и не могат да се правят значими обобщения за състоянието, слабите и силните страни на нашия потенциал. Такива оценки навярно могат и трябва да направят само специалистите в тази област.

Желателно е българското правителство да поеме инициативата за изработване на дългосрочна стратегия за развитие на науките за живота и биотехнологиите в България. Хоризонтът на тази стратегия може да бъде 20-30 години. Тя да се изработи на основата на съществуващата вече Европейска стратегия и План за действие, публикувани през 2002 г. (виж /240/).

В следващите редове предлагаме предварителна рамка на такава стратегия с план за действие, съставена въз основа на Европейската стратегия и Плана за действие. Рамката подлежи на доработване от българските специалисти с оглед на нашите възможности, потенциал и политика, която българската държава възнамерява да следва в тази област.

 

10.2.4.2. Общи рамки на стратегията и плана за действие[38]

 

Първо, използване на наличния потенциал:

-         Инвестиции в специалисти и други кадри: разширяване и подобряване качеството на образованието по НЖБ; подготовка на висококвалифицирани кадри за научни изследвания и пазарна реализация, съчетана с подобряване и усъвършенстване квалификацията на наличните кадри. Въвеждане на системата за пожизнено обучение в тези области. Организиране на по-чести дискусии между специалисти, в т.ч. и по междудисциплинарни теми.

-         Привеждане в съответствие на структурата на подготвените кадри от висшето образование със структурата на необходимите кадри в стопанските отрасли и извън тях. Привличане на учени от други страни за работа в наши научни институти и опитни станции и създаване на подходящи условия за живот и работа с оглед задържане на нашите специалисти в България. Разбира се, за целта не трябва да се използват административно забранителни средства.

-         Определяне на приоритетни направления за изследвания в НЖБ. Предвиждане на мерки за подпомагане на съществуващите научни институти, лаборатории, опитни станции, развойни бази; разширяване на международното сътрудничество; повишаване квалификацията на българските изследователи; осигуряване мобилност на хората. Да се създаде ефикасна инфраструктура по биоинформатика в подкрепа на научните изследвания и развойна експериментална дейност.

-         Подобряване на управлението и правното обслужване на дейността в тази област. Подготовка и подбор на ръководители на биотехнологични компании. Подобряване на правната база на тази дейност и повишаване квалификацията на персонала.

-         Създаване на ефикасна система за ЗИС в тази област. Привеждане на българското законодателство в съответствие с директивата на ЕС по правна защита на биологичните изобретения  ЕС/98/44 и с последващи я актуализации. Използване на европейски патент в тази област. Поддържане на тясно сътрудничество със страните членки на ЕС и с Европейската комисия по ЗИС.

-         Създаване на съвременна капиталова база на биотехнологичната стопанска дейност и нейното поддържане и усъвършенстване. Рационализиране на финансирането на инвестициите в тази област чрез използване на национални ресурси, на средства от Европейския инвестиционен фонд и други чуждестранни източници.  Използване на механизмите за трансфер на технологии.

-         България да участва активно във финансовия форум по биотехнологии чрез свои заинтересовани представители. Да се допринася за разширяване дейността на форума.

-         Български научни институти, развойни бази и компании да използват активно информация от интернетния портал на Европейската комисия по търговски биотехнологии с очакване, че Комисията ще разширява бързо информацията по своята работа в тази област.

-         България да участва активно в създаваната от Европейската комисия и  Европейската инвестиционна банка система за сътрудничество между биотехнологични региони. Българските институции да се запознават със създаваната мрежа от научно-производствени регионални центрове по биотехнологии и да участват в обмяната и конкуренцията между тях.

-         България да участва в контактната мрежа между страните членки на ЕС по конкурентоспособност на биотехнологиите. Да се използва интензивно опитът на другите страни участници. Да се ползват съветите на създаваната специална група по конкурентоспособност на биотехнологиите в ЕС с участие на представители на научните среди и производители с оглед подобряване на нашата научна и производствена дейност в тази област.

-         Да се създаде у нас ефикасна система за регулиране на научната и стопанската дейност в тази област, в съответствие с общите предписания на Европейската комисия. Да се създават необходимите улеснения за започване и осъществяване на стопанска дейност.

-         България да участва и да се възползва от публикуваната информация за постиженията и проблемите на съществуващите в ЕС научно-производствени регионални центрове по биотехнологии, а също и на бизнес инкубаторите в тази област.

 

Второ, управление на науките за живота и биотехнологиите:

-         България да участва в структурния диалог на различни нива за обмяна на опит и информация по НЖБ. В диалога да се привлекат заинтересовани компетентни среди от България. Да се разпространява информацията по нови научни парадигми, по регулационните механизми, по трудностите и рисковете в тази област. Да се разгръщат публични дискусии между учени, стопански деятели и представители на гражданското общество по дейностите в тази област.

-         Да се стимулират изследванията по социално-икономически и етични аспекти на развитието на НЖБ. Те могат да бъдат полезна база за бъдещи държавни решения по развитие на НЖБ и използването на техните резултати.

-         Да се участва активно в работата на Европейската група по етика в областта на НЖБ, създадена от Европейската комисия. Да се участва също  и в работата на други механизми за консултации в Европейската комисия и между страните членки в тази област. Да се ползват съветите на организираните от Европейската комисия групи експерти по тези проблеми.

-         Да се участва в дейностите на Европейската комисия по изработване на общи указания по етични проблеми и общи стандарти в развитието на НЖБ, като ги съчетават при прилагането с българските традиции в тази област.

-         България да участва в дейностите на Европейската комисия по изработване на политика и конкретни мерки за мястото и устойчивостта на органичното и конвенционалното земеделие в условията на новите открития на НЖБ, а също и по опазването на съществуващите генетични ресурси в земеделието.

-         България да участва в работата на Комисията на Европейския парламент по усъвършенстване на законодателството в тази област. На първо време, особено внимание да се обърне на законодателството по развитие на системата за научни консултации в тази област, по процедурите за утвърждаване на нови продукти от голямо значение за публичното здраве и по условното разрешаване на продукти за срок от една година и други подобни.

-         Привеждане на българското законодателство в съответствие с европейските закони за етикети върху храните, които съдържат генетично модифицирани организми с цел да се даде възможност за информиран избор от потребителите.

-         Привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското законодателство за генетично модифицирани размножителни материали, за последствията върху околната среда, по приложението на протокола за биологичната безопасност.

-         Да се осигури строго прилагане на европейското и българското законодателство за генетично модифицирани земеделски продукти.

 

Трето. България, Европа и светът:

-         България да прилага стриктно всички европейски и световни правила и стандарти, основани на международно научно съгласие, директиви на Европейската комисия, участие в международни споразумения, особено по безопасността на храните.

-         България да използва всички възможности, предоставяни от Европейската комисия и други международни институции за формиране на своята политика по съчетаване на традиционни и нови биотехнологии, по научно сътрудничество с институции на развитите страни.

-         България да използва научни и други компетентни съвети от Европейската комисия и други институции по намиране на най-подходящо съчетание между традиционни и модерни форми на земеделие и биотехнологии и максимално използване  на наличните биоресурси..

-         България да използва всички компетенции в ЕС и други световни организации по намиране на подходящи начини и средства за лечение на СПИН, малария, туберколоза и други тежки, присъщи на изостаналостта болести[39].

 

 

10.2.5. Нанотехнологии

 

Както вече посочихме по-горе в т. 10.2.1., нанотехнологията е хибридна наука между инженерни науки и химия. Бързо нарастващите изследвания в тези области работят на нивото на молекули и атоми с цел да се създадат структури с точно зададени и фундаментално нови характеристики. Преобладаващата част от сегашните изследвания в тази област ще изискват повече от 20 години за постигане на практически резултати. В някои най-напреднали държави - САЩ, Япония и отделни европейски страни (Германия, Франция, Великобритания) те ще започнат да влияят върху икономиката през следващите 5-15 години и по-нататък (виж /248/-139).

Такива изследвания в съвсем ограничен мащаб вече са започнати в БАН, но са необходими много години и големи усилия докато започнат да дават икономически значими резултати. Почти е изключено това да стане до 2020 година. По тази причина се въздържаме от тяхното третиране в настоящото изследване. Както и в другите области на знанието, за да бъдем способни след 15-20 и повече години да ползваме плодовете от чуждестранните изследвания в тази област, подготовката на кадри, научни проучвания и други разработки трябва да започнат у нас далеч по-рано. Става дума не толкова за български открития със световна значимост, а за подготовка на условия за разбиране и използване на резултатите от чуждестранни изследвания в тази област.

начало