обратно в съдържанието

 

Глава ХІ. Икономически аспекти на структурната политика

 

11.1. Модернизация на потребителските и производствените структури

 

11.2. Промени в структурите на потреблението и потребителска политика

 

11.3. Промени в производствените структури

 

 

11.1.  Модернизация на потребителските и производствените структури

 

В настоящото изследване структурните промени се оценяват от две гледни точки: Първо, изменение в композиционните структури на потреблението, производството, заетостта, износа и вноса, платежния баланс, институциите и т.н. Второ, промени в поведението, изменение на връзките между променливите като потребление-производство, продукция-заетост, ПЧИ-износ, междусекторни–междуотраслови-вътрешноотраслови изменения в тези съотношения, изменения в съотношението между качествените характеристики на произвежданите, потребяваните, вносните и износните стоки и т.н.[1]

начало

 

 

11.2. Промени в структурите на потреблението и потребителска политика

 

Макар че връзката между производството и потреблението е двустранна, в крайна сметка производството се осъществява не заради себе си, а за да задоволява някакво потребление. Без наличие на потребление на продукти и услуги тяхното производство е безмислено. Ако липсва потребление крайното предназначение на произвежданите изделия щяха да бъдат складовете за ненужни вещи, годни само за вторични суровини. Твърде условно би било създадените никому нужни и от никого търсени предмети да се наричат готова продукция. Това би било икономическа безсмислица. Нещо повече - то би било пилеене на ресурси. Трябва обаче да се има предвид, че производството също оказва активно въздействие върху потреблението.

Потреблението е raison d'etre за производството. Промените в потреблението са сигнал за съответна пренастройка на производството. Взискателното потребление оказва натиск за повишаване качеството на производството. Изменението на потреблението като маса и структура поражда съответно изменение в масата и структурата на производството. Тясната връзка между потребители и производители създава условия за по-бързо подобряване качеството на произвежданите продукти и услуги и пристъпване към производство на нови продукти и услуги, в съответствие със  желанията на потребителите.

Крайното вътрешно потребление у нас превишава брутния продукт поради високото отрицателно търговско салдо. Индивидуалното потребление е около 75%, а  крайните потребителски разходи на домакинствата около 70% от брутния продукт. Колективното потребление е около 10%, а брутокапиталообразуването около 20% от БВП. Следователно, вътрешното потребителско търсене е главен фактор, който определя обема и структурата на производството. Трябва също да се държи сметка за количествените и качествените характеристики на външното търсене.

През следващите 20 години се очакват много съществени количествени и още повече качествени промени в търсенето. Те ще се предопределят от нарастващите доходи, промените в стила на живот и свързаните с това промени в личното потребление, от изострянето на демографската криза, от измененията в ролята на държавата, в т.ч. и по линия на колективното потребление и инвестирането.

Както вече посочихме в четвърта глава (виж т. 4.2.2.3.), личното потребление на човек от населението у нас е много ниско. През следващите 20 години то ще нараства и ще достигне (или ще се приближи до) сегашните нива на Гърция, Португалия и Испания (около 4-5 хил. евро годишно). Индивидуалното потребление се очаква да бъде около 55-65% от БВП, а правителственото потребление около 15-20%.

Делът и структурата на потреблението в брутния продукт са инерционни величини и бавно се променят във времето. Инерционна, но относително изменчива е и структурата на потреблението на семейно ниво. Бавно ще намалява делът на потреблението на храни и напитки; ще се стабилизира или намалява делът на разходите за облекло и обувки; ще расте делът на разходите за жилище и неговото обзавеждане и отопление; за транспорт и съобщения; здравеопазване; образование; пътуване и почивка. Ще растат разходите за здравеопазване, образование, научни изследвания, социални помощи. Едновременно с това ще расте натискът за по-ефикасно използване на държавните разходи за тези цели.

Но това са промени повече в количествените измерения на структурата на потреблението, каквито в една или друга степен протичат и сега. Още по-важни са очакваните качествени изменения в нивото и структурата на потреблението, защото те ще налагат също такива изменения в производствените структури. Очертават се няколко направления в качествените структурни изменения:[2]

Първо, промените в стила на живот и в личното потребление ще изискват чувствителни подобрения в качеството на потреблението - продукти и услуги с много по-високо качество от сегашното. Очаква се, например, да има много "по-интелигентни жилища". Това ще се постига чрез вграждане на миниатюрни елементи на ИКТ в самата сграда и в домашните прибори. Специално внимание ще се обръща на качеството на храната. Все повече грижи ще се полагат за качеството на здравеопазването, образованието, пътуванията, почивката, личната и имуществената сигурност на хората. Най-добри перспективи за развитие ще имат компаниите производители на такива продукти и услуги. Това важи както за бъдещите български потребители, така и за производителите.

Второ, потреблението все повече ще се дематериализира. Делът на разходите за храна, напитки, облекло и обувки ще намалява, а ще расте делът на качествените услуги. Услугите все повече ще се персонифицират. Ще расте делът на вградените качествени услуги. Една от тях навярно ще бъде "мобилните пакети" - покупка на автомобил, заедно с всички грижи на производителя и/или свързани с него фирми по ремонта, поддържането, обслужването, услуги по пътувания - резервации в хотели, ресторанти, финансови, застрахователни и други услуги. Дематериализацията на услугите ще се засилва благодарение развитието на ИКТ.

Трето, развитие на потребление, основано на знанията. Образованието и обучението ще станат неделима част от целия живот на хората - така нареченото пожизнено обучение. Образованието и самообразованието все повече ще се преплитат. По-високо образование и квалификация ще бъдат необходими не само за участие в производството на новите сложни продукти и услуги, но и при тяхното ежедневно ползване. Същевременно, все повече ще се налага опростяване използването на сложните продукти и услуги. Това ще се постига чрез вграждане на знания и  интелект в битовата и друга техника от рода на прахосмукачки, автоматични перални, готварски печки, хладилници, отоплителни, охладителни и овлажняващи системи и т.н.

Четвърто, потребление на възрастните хора. С увеличаване дела на възрастните хора и поддържаната от тях сравнително висока платежоспособност ще расте потребността от специални продукти и услуги за лично потребление, за дълготрайни лични грижи и здравни услуги. Подобни тенденции ще има и спрямо другите възрастови групи от населението.

Пето, персонификация на продуктите и услугите. Стремежът към пълно самоудовлетворение ще бъде двигател за персонификация на продуктите и услугите. В бъдеще, когато повечето материални потребности на хората са добре задоволени (при условие, че се преодолее сегашната социална поляризация) удовлетворението и естетическата стойност на продуктите и услугите ще придобиват все по-голямо значение. В някои случаи дори по-голямо от традиционната потребителна стойност на продуктите и услугите.

Шесто, устойчиво потребление. Екологичните съображения сега почти не присъстват в масовата потребителска култура на нашето общество. В бъдеще това ще се промени както в поведението на потребителите, така и на производителите. Екологично чистите продукти ще преобладават в нормалната диета на хората.

От теорията и практиката знаем, че масовото производство е по-ефективно от единичното, дребно- и средносерийното. От горните редове обаче е ясно, че тенденцията през следващите десетилетия ще бъде - отлив от някои видове масово производство и ориентация към персонифицирано производство за  възрастови, социални, професионални и други групи, а в някои случаи и за отделни личности по специални поръчки.Това е  неизбежно.

Същевременно, конкуренцията ще оказва натиск за висока ефективност, за да се остане на пазара. Това ще означава допълнителни усилия на учените и производителите за съчетаване на високата серийност с груповите и единичните предпочитания, може би посредством някакви модулни системи или други методи. Възможно е отново ще нарасне вниманието към гъвкавите автоматизирани производствени системи. Другият изход е чувствително повишение на ефективността на единичното, дребно- и средносерийното производство.

Ще се променят критериите за ефективност и конкурентоспособност, след като задоволяването на специални лични и групови потребности при високо качество става все по-важно от разходите по производството. Ролята на качеството като критерии за конкурентоспособност ще нараства за сметка на производствените разходи и цената. Науката и техниката навярно и тук ще ни изненадат с неподозирани технико-икономически решения.

Всичко това още сега налага промени в потребителската политика на правителствата в развитите страни. ЕС прие нова стратегия по потребителската политика 2002-2006 г. В нея се подчертава значението на конкуренцията, високото качество, безопасността за здравето и личната сигурност на предлаганите на пазара продукти и услуги.

На този фон и в контекста на по-нататъшното развитие на единния вътрешен пазар все по-голяма острота за България придобива постепенното изравняване на цените на продуктите и услугите, които сега у нас са 3-3.5 пъти по-ниски от тези в развитите европейски страни.Това пък е непосредствено свързано с политиката по доходите. На тези проблеми днес у нас политиците не обръщат внимание. Колкото повече се отлага поставянето на начало за тяхното решаване, толкова по-сложно и болезнено ще бъде самото решение[3].

В потребителската политика на страните от ЕС се използват различни инструменти, целящи да защитят интересите на потребителите и тяхното здраве, да осигурят прозрачност и лоялна конкуренция. Прилагат се данъчни инструменти, минимални стандарти за безопасност, други регулации чрез стандартите, задължително поставяне на етикети върху предлагани на пазара храни с генетично модифицирани организми, задължителен контрол върху присъствието  на такива съставки в предлаганите на пазара храни и фуражи и т.н.[4]

Промените в структурата на потреблението ще пораждат дълбоки промени в производствените структури.

начало

 

 

11.3. Промени в производствените структури

 

 

11.3.1. Междусекторно преструктуриране

 

Производствено преструктуриране протича във всички страни и през всички времена. Има различия в неговия характер в зависимост от нивото на развитие на страните. В България вече половин столетие протича активен процес на междусекторно преструктуриране. Намалява делът на селското стопанство в полза на промишлеността и услугите. През последните 20-25 години, наред с намалението на дела на селското стопанство, започна да се стабилизира, а след това и да намалява делът на промишлеността в полза на все по-бързото повишение дела на услугите.

Този процес ще продължи и през следващите 20 години. Делът на селското и горското стопанство, което в 2001 г. произведе 13.6% от БДС и (заедно с ловното стопанство) осигуряваше работа на 26.3% от работната сила ще продължава да намалява, докато достигне 5-7% от БДС и от работната сила към 2020 година. Това ще доведе до чувствително повишение на производителността на труда общо в икономиката и в селското стопанство, но ще освободи голямата част от работещите там. До към 2010-2015 г. процесът ще бъде интензивен, след което ще започне да затихва.

Индустрията (добивна, преработваща, електропроизводство, газ, вода и строителство) произведе през 2001 г. 28.5% от БДС с 27.7% от общия брой на заетите. Тя ще продължи бавно да намалява своя дял, както в производството, така и в заетостта, докато към 2020 г. достигне  22-24%. Освободената работна сила ще бъде поета от услугите.Това придвижване на работна сила към услугите ще предизвика повишение на производителността на труда общо за икономиката.

Секторът на услугите произведе през 2001 г. 57.9% от БДС с около 50% от заетите. Този сектор ще се развива най-бързо през следващите десетилетия и ще поеме цялата освободена работна сила от земеделието и индустрията, а също и от намаление на безработицата.  Към 2020 г. той може би ще произвежда около 70% от БДС. Голямата трансформация на работна сила от сектори с по-ниска производителност на труда, а също и на голямата част от безработните ще доведе до чувствително повишение на производителността на труда общо в икономиката.[5]

Бързото развитие на услугите, основано на масово използване на нова техника и знания  накара някои учени да говорят за възникване на четвърти сектор, като продължение на третия сектор - услугите (виж /51/-13-17).

По-нататъшното междусекторно преструктуриране в България, особено след присъединяването към ЕС ще породи проблеми, които все още не се предусещат в българското общество. Многократно по-ниската производителност на труда в българското земеделие в сравнение със земеделието в ЕС, ниската конкурентоспособност на продукцията, ниските санитарно-хигиенни стандарти у нас и квотите, които ще ни бъдат наложени в рамките на Общата аграрна политика ще предизвикат чувствително намаление на работната сила в този сектор. Приблизителните оценки са, че общо от земеделието в ЦИЕ страни ще бъдат освободени около 4 млн.души, най-вече в Полша, Румъния и България - страните с най-висок дял на селскостопанска заетост. Може да се предполага, че общият брой на освободените в този сектор у нас ще бъде около 500 хил.души. Присъединяването ще засегне българското земеделие и по много други аспекти, част от които ще бъдат силно негативни за нас[6].

Присъединяването на другите по-слабо развити страни към ЕС също имаше някои негативни последствия върху техните икономики преди години, но положителните преобладаваха и послужиха като неутрализатор на негативните. Обстановката сега е друга. България и другите бъдещи страни-членки от ЦИЕ няма да получават големите субсидии по Общата аграрна политика и от структурните фондове, каквито получаваха Ирландия, Гърция, Португалия и Испания. Сега има единен вътрешен пазар със силна конкуренция, какъвто нямаше при присъединяването на Ирландия, Гърция, Испания и Португалия. Масовото освобождаване на работна сила от земеделието в тези страни, особено в Ирландия, съвпадна с високи темпове на развитие в индустрията и услугите, които поеха безработните от земеделието[7]. При нас не е сигурно наличието на такава благоприятна обстановка, макар че е желателно да я има по много причини.

В рамките на единния вътрешен пазар на ЕС има идеи за отраслова и териториална специализация на различните сектори на икономиката. Това е обективна потребност и е в интерес на повишението на производителността и конкурентоспособността на икономиката на бъдеща Обединена Европа. Проведена, по недобре обмислен начин, тя може да породи и негативни ефекти, наред с положителните.

Особено тревожно е че в някои публикации вече се появяват идеи за териториално разделение на труда в земеделието на бъдеща Европа при което да се създаде "трипартидно земеделие с концентрация на многотонажните производства в Източна Европа, на специалната продукция в Южна Европа, а Северозападна Европа да превърне голяма част от земеделската си земя в места за почивка" (/163/-5).

Едва ли ще бъде обосновано България да се поставя на една плоскост с Полша, Словакия, Унгария и Румъния и да бъде принудена да се специализира в производството на многотонажна продукция, т.е. зърнени култури, след като нашият климат е по-подходящ за южни култури, които осигуряват по-висока заетост и по-големи доходи. Нашите природно-климатични условия не се различават съществено от тези в Италия, Испания, Португалия и Северна Гърция.

 

 

11.3.2. Вътрешносекторно преструктуриране

 

Динамиката на преструктурирането ще се премества все повече от междусекторната към вътрешносекторната зона. Това означава, че през следващите години и десетилетия най-активни ще бъдат структурните промени вътре в индустрията, услугите и земеделието, т.е. отрасловите, вътрешноотрасловите и продуктовите структури. Динамиката на междусекторните промени се изчерпва постепенно, а потенциалът за вътрешносекторно преструктуриране остава голям, почти неизчерпаем (особено в продуктовите структури).

Това, което става в областта на преструктурирането у нас през изминалото десетилетие и ще продължава с още по-голяма динамика през следващите десетилетия се характеризира най-добре с думите на Шумпетер: "Фундаменталният импулс, който поддържа капиталовата машина в движение идва от новите потребителски стоки, новите методи на производство и транспорт и новите пазари. Процесът непрекъснато се революционизира отвътре, като безспирно разрушава старото и непрекъснато създава ново. Този процес на съзидателно разрушение е важният факт на капитализма" (цитирано по /209/-4).

Кипежът от вътрешносекторни структурни промени само привидно е хаотичен. В действителност той е строго целенасочен и конкретен. Всяка страна се специализира в едни или други отрасли и дейности в зависимост от своите желания и реални възможности. Съотношението между желание и възможност се променя, а с това и структурният профил.

Сегашната отраслова и продуктова специализация в България е резултат на разрушаването на създадения структурен профил по време на централното планиране и СИВ чрез деструктивните процеси през 90-те години, които продължават и сега. Това не е целенасочено конструктивно преструктуриране, а в буквалния смисъл на думата деструктивно, но също целенасочено.

Ако се съди по произвежданата и експортирана продукция България сега е специализирана в най-примитивни и с най-ниска добавена стойност продукти - капиталоемки, материалоемки, енергоемки, трудоемки, с ниско съдържание на сложен труд и ниска наукоемкост. Големият износ на електроенергия също не е признак за модерна индустриална структура. Още по-малко като се има предвид, че излишъкът е резултат на бездействаща собствена икономика – потребител на енергия.

Делът на високотехнологичните продукти е нищожен и не расте. Много голяма част (между 30 и 40%) от българския износ са стоки с ниско съдържание на добавена стойност, произведени на ишлеме. В това отношение, заедно с Румъния, България има най-неблагоприятни изходни структурни позиции на икономиката.

Като бъдещ член на ЕС България трябва да намери своя отраслов и продуктов структурен профил. Въпросът е дали структурното меню трябва да се съставя въз основа на сегашните сравнителни икономически предимства (нискотехнологични, енергоемки с евтина енергия и трудоемки с ниски заплати отрасли и производства), т.е. да се самообрече и в бъдеще в рамките на нискотехнологичните отрасли и продукти. Ако сега това е принудителен избор, съчетан с евтина енергия и евтин труд, който носи някакви доходи на страната в момента, в средно- и особено в дългосрочен хоризонт такъв избор ще бъде погрешен.

България трябва да осъществи през следващите 20 години голям стратегически маньовър чрез структурна преориентация на икономиката. С оглед на текущи и частично средносрочни реалности да запази сегашния си профил в нискотехнологични дейности, като непрекъснато го обновява чрез въвеждане на нови продукти на средно, високо и най-високо технологично ниво. Сега около 30-35% от продукцията на българската промишленост е в групата на най-ниското техническо ниво; други 45-50% са ресурсоемки (капиталоемки, енергоемки, материалоемки на ниско технологично ниво); едва около 10-15% са в групата на средното техническо ниво и символична част принадлежи към високотехнологичните.

Към 2020 г. картината трябва да се промени съществено. Казано в съвсем предварителен план, нискотехнологичните стоки да бъдат сведени до към 15-20%, ресурсоемките - до към 15-20%, среднотехнологичните да достигнат 40-45% и високотехнологичните - 20-25%. С други думи, България да има продуктова структура, сходна с тази на Испания, Португалия, Чехия, Унгария и други средноразвити европейски страни.[8]

Постигането на такава структура означава чувствително намаление на дела на хранителните стоки, тютюна, напитките, текстилните продукти, кожаро-кожухарските изделия, на всички енергоемки и металоемки продукти, особено първично- и среднообработените, а също и на грубото дървообработване. Вниманието да се съсредоточава все повече върху производството на по-сложни машини, съоръжения, електротехнически и оптически машини и съоръжения, транспортни съоръжения, сложни химико-фармацевтични продукти, екологично чисти земеделски продукти и други подобни.

Трябва да се преработи и съществуващата стратегия за развитие на енергетиката, защото има екстензивен характер. Освен това, тя не е съставена въз основа на дългосрочна стратегия за развитие на българската икономика и сериозни проучвания за потребностите от енергия в съседните страни през близките 10-15-20 години. Новата стратегия за развитие на енергетиката до 2020 г. трябва да се основава на по-икономично използване на енергията в стопанските отрасли – потребители и в домакинския сектор, на развитието на газификацията и да се изберат екологично най-целесъобразни методи за производство на енергия.

Подобна структурна преориентация е необходима и в услугите. Не е достатъчно да се каже, че делът на услугите у нас нараства за сметка на земеделието и индустрията. Важно е какви услуги се развиват. Основателно буди тревога бурното развитие на охранителната дейност, която е израз на нездравословни, дори уродливи процеси в икономиката и обществото. Няма никаква полза от прекомерната паразитна посредническа дейност. Пренаселена е сферата на примитивни посреднически услуги за покупко-продажба и наемане на имоти, ресторантите, търговията на едро и дребно и т.н.

Бъдещето не е във форсираното развитие на посредствена търговия на едро и дребно, традиционни хотели, ресторанти, транспорт и други подобни. Още по-малко – в паразитни охранителни дейности. По-важно е да се развиват модерни услуги от рода на свързаните с ИКТ, интензивен туризъм, финансово посредничество, модерни бизнес услуги и комуникации, електронна търговия, модерно здравеопазване, образование и предучилищна подготовка на децата, научни изследвания и развойни дейности, обслужване на възрастните хора и други подобни.

Модернизацията на отрасловия и продуктовия профил на българската икономика ще бъде съпроводена и с усъвършенстване на географския профил. Главното внимание през следващите 15-20 и повече години ще бъде съсредоточено върху догонващото развитие. При това положение стопанската дейност ще се развива главно в региони и селища, които предлагат най-добри условия - телекомуникации, транспортна, техническа, социална и друга инфраструктура, квалифициран персонал, близост до пазар.

Най-интензивно развитие през следващите години и десетилетия ще има в големите градски центрове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен; в по-малка степен в другите градски центрове и още по-малко в районите на малките градове, в планински и полупланински райони със слаба инфраструктура и кадрова осигуреност. Всичко това ще изисква и мерки по управлението на регионалното развитие с оглед да се смекчат във възможната степен неизбежните неблагоприятни последствия от тази главна стратегия в някои региони на България.

Подобно ще бъде разположението на най-модерните дейности в областта на услугите. Тук също са необходими мерки за смекчаване на негативните последствия за някои региони.

Развитието на стопанската дейност в България ще зависи и от поведението на чуждестранния капитал. Ако той предпочита дуалистична икономика и се въздържа от създаване на интензивни производствено-стопански връзки с местни предприятия, ще се ограничат възможностите за усъвършенстване структурния профил на промишлеността и на услугите. Именно поради това е много важно чрез приватизацията да се привличат сериозни, дори стратегически чуждестранни компании, а не второ- и третостепенни компании с краткосрочни интереси и дори офшорни и други съмнителни субекти. Ако продължава досегашният тип приватизация и липсата на сериозни чуждестранни инвеститори България ще бъде допълнително затруднена в модернизирането на структурния профил на своята икономика.

Важен ориентир в структурната модернизация на българската индустрия и услугите е европейският модел. Отдавна е доказано, че колкото по-близки са отрасловите и продуктовите структури между две икономики, толкова по-голям е потенциалът за трайна специализация и производствено коопериране между тях. Или изразено по друг начин - по-голям е потенциалът за траен вътрешноотраслов стокообмен. Анализът на отрасловите структури на промишлеността на ЦИЕ страни показва, че и по този показател България, заедно с Румъния, е в най-неблагоприятни позиции. Нашата отраслова структура силно се различава от отрасловите структури средно за ЕС, тези в Испания, Австрия и Германия. Доста по-благоприятни са структурите на Чехия, Словакия, Словения и Унгария (виж /302/-5)[9].

 

 

11.3.3. Междуфирмено преструктуриране

 

Доказано е, че колкото по-висока е динамиката на растежа, толкова по-голям е оборотът на фирмите, т.е. броят на раждащите се нови фирми и напускащите пазара стари фирми. Така ще бъде и в България в годините на догонващо развитие. Върху оборота на фирми влияят и други фактори, между които наличието или липсата на бариери за излизане на пазара и за неговото напускане[10]. Казаното тук обаче се отнася за нормални условия.

Появата на нови и изчезването на съществуващи фирми е  здравословен процес за всяка нормално действаща пазарна икономика. Наред с всичко друго, този кипеж на фирми е важен инструмент за отраслово и продуктово преструктуриране на производството в полза на по-ефективните фирми с по-висока производителност и жизнеспособност.

Известно е, че такъв процес протича и в българската икономика. Хиляди фирми се появяват на пазара всяка година и хиляди изчезват. Няма обаче систематизирана информация за икономическите характеристики на новопоявяващите се и на изчезващите фирми и сравнение между тях и оставащите на пазара.

Тази празнина може да се запълни частично от многобройните изследвания на същия процес в други страни - развити и развиващи се. Анализите показват, че новите фирми са слаби и силно уязвими през първата година на съществуването си. Голяма част от тях се стабилизират и развиват успешно като се изравняват, а в някои случаи изпреварват действащите по производителност. Това продължава години и след време по една или друга причина част от тях влошават стопанските си резултати и напускат пазара.

Сравненията показват, че новите фирми през първите 5 години от своя живот обикновено имат по-добри резултати от изчезващите през последните 5 години от техния живот. Освен това, изчезващите фирми през последните няколко години от своя живот имат по-лоши стопански резултати от средните за оставащите фирми. Страни, които провеждат политика на свободно влизане и излизане на фирми от пазара (с някои най-необходими правила) постигат по-добри общи стопански резултати от страни, които налагат много ограничения както за навлизане, така и за напускане на пазара.[11]

 

 

11.3.4. Преструктуриране чрез международни стратегически съюзи, сливания и поглъщания

 

Глобалното преструктуриране в наше време се осъществява и чрез международни стратегически съюзи между компании, чрез сливания и поглъщания и множество други форми на тесни стопански взаимоотношения. Подобни връзки има ежедневно по света с участие на малки и средни предприятия, а също и големи, включително и многонационални компании. Тук ще спрем вниманието си само на възможностите за международни стратегически съюзи между малки и средни български фирми с чуждестранни партньори. Макар, че и това е трудно осъществимо, другите форми засега са почти немислими за нашите компании.

Някои от зараждащите се сега и особено през следващите 5-10 години малки и средни високотехнологични български фирми могат да се включат в такива стратегически съюзи. Само през последното десетилетие, както вече посочихме по-горе в глава Х, малки и средни фирми участват в повече от 2400 такива съюзи по света. Техният брой напоследък расте. Докато малките фирми с традиционна дейност обслужват само местния пазар, някои от новите високотехнологични български фирми с 50-100 души персонал могат да се включат в международни стратегически съюзи с големи чужди фирми. То е най-вероятно за дейности, свързани с ИКТ, фармацевтика - изследователски фирми по биотехнологии, фирми, които се занимават със съвременни бизнес услуги.

За да стане  това възможно е необходима и помощ от държавата. Правителството трябва да провежда отворена политика за международна търговия, инвестиции, стратегически съюзи и други форми на тесни бизнес връзки. Антиконкурентните мерки да бъдат сведени до минимум. Трябва да се създава подходяща икономическа и институционална среда за международни бизнес връзки и подобряване качеството на работата на малките и средни фирми, за да излизат на световния пазар. Общественият сектор също може да играе каталитична роля.

България има ограничени възможности да се включи самостоятелно в световните производствени мрежи. Създаването на специализирани и високотехнологични малки и средни фирми в съответни ниши, в съюз с чуждестранни партньори, позволява да се постигне по-добро качество, по-висока конкурентоспособност и реални възможности за включване в такива мрежи. Добре е това да се осъзнае още сега и да започне подготвителна работа. Тази работа включва рязко подобрение на образователната система, създаване на мрежа от изследователски развойни бази, на благоприятна икономическа и институционална среда за тяхното функциониране. Ако работата започне сега резултатите могат да се почувстват след 10-12-15 години.

Наред с всички други благоприятни икономически и социални последствия, такъв подход може да помогне  хиляди квалифицирани специалисти да останат в България като работят в най-перспективни направления, вместо да ги търсят в чужбина при доста по-трудни условия и по-малко шансове за успех.[12]

 

 

11.3.5. Подобряване структурата на износа за Европейския съюз[13]

 

Големите различия между отрасловите производствени структури на България и Румъния, от една страна и ЕС-15, от друга се проявяват и в различията между това, което ЕС внася и онова, което България и Румъния изнасят. Тези различия не само, че са големи, но нарастват. Коефициентите на корелация по същите променливи между ЦЕ-5 (5-те страни кандидати от Централна Европа) и ЕС-15 от 0.573 в началото на 90-те години нарастват на 0.729 в края на 90-те години на миналия век. За същия период за България този коефициент намалява от 0.355 на 0.260 (виж /310/-8-9).

Крайно неблагоприятна е структурата на българския износ за ЕС. В нашия износ преобладават трудоемките продукти с ниско квалифициран труд, а делът на високотехнологичните продукти е символичен. В структурата на експортните продукти изоставаме спрямо развитите страни в най-високотехнологичната група с високо съдържание на квалифициран труд, а там където изоставането е намалено, то се дължи на недостатъчно представителни данни, понеже износът ни се състои от няколко продукта от съответната група (виж /311/-23-24).

Ниско е качеството на износа по всички показатели, прилагани за неговото оценяване. Единичната (килограмовата) експортна цена във всички групи стоки, изнасяни от България е чувствително под средната импортна цена на същите стоки, внасяни от ЕС-15. При това, показателите за единичната експортна цена на България във всички групи са между най-неблагоприятните в сравнение с другите ЦИЕ страни. Сравнението със същите показатели на страните от ЕС показва драматичното ни изоставане в структурата и качеството на износа, а следователно и в структурата и качеството на производството (виж /311/-28-36).

Анализът на качеството на българския износ за ЕС показва, че нашето изоставане е още по-голямо и по-тревожно, отколкото може да се съди по традиционните количествени показатели - отрицателно салдо по търговската и текущата сметка на платежния баланс (виж /311/-18-19). Доколкото изнасяме, в голямата си част е примитивен физически обем, който не носи достатъчен доход на страната и на производителите. Такъв износ не може да продължава дълго.

Намаляването на отрицателното търговско салдо чрез по-голям износ при това положение не само, че е много по-трудно, но и полезността му е съмнителна. Да се прави голям износ на неизгодни цени (поради посредствено качество) е синоним на износ на национален доход. Производителите компенсират загубите от ниските експортни цени чрез евтин труд, евтина енергия, незаконен внос, укриване на други обороти, неплащане на данъци и социални осигуровки. Това, обаче не може да продължава безкрайно!

Дори този кратък анализ на качеството на българския износ показва колко слабо е подготвена нашата икономика за интеграция с ЕС. След присъединяването, когато ще отпаднат всички съществуващи ограничения за стокообмен, последствията от ниската конкурентоспособност ще се почувстват още по-силно. Защото на загуба може да се изнася до време. Настъпва момент, когато такъв износ става физически невъзможен, поради прекомерни загуби и ограничаване на възможностите за покриването им по други канали.

За очакваните изменения в производствените структури на България виж Таблица 11.1.:

Таблица 11.1.

 

Очаквани изменения в производствените структури

Показатели	2000	2010	2020
1.       Секторни структури – БДС - % -селско и горско стопанство -индустрия -услуги	100.0 13.9 29.1 57.0	100.0 9-10 25-26 62-64	100.0 5-7 22-24 69-71
2.       Техническо равнище на отрасловите и продуктовите структури в промишлеността- БДС-%    -нискотехнологични стоки    -ресурсоемки (нискотехнологични) стоки    -среднотехнологични стоки    -високотехнологични стоки	100.0 30-35 45-50 10-15 1-3	100.0 25-30 35-40 20-25 8-10	100.0 15-20 15-20 40-45 20-25
3.       Структура на услугите – БДС-%    -търговия и ремонт    -транспорт и съобщения         -транспорт         -съобщения    -финанси, кредит, застраховки    -здравеопазване    -образование    -научно обслужване    -други услуги	100.0 14.4 20.2 12.3 7.9 5.3 .. .. .. ..	100.0 бавно повиш. повишение повишение бързо повиш. повишение бързо повиш. бързо повиш. бързо повиш. намаление	100.0 стабилизация повишение повишение бързо повиш. повишение повишение бързо повиш. бързо повиш. намаление
4.Регионална структура на стопанската дейност- БДС-% -          София, Пловдив, Варна, Бургас и други големи градове -          средни и малки градове и села	100.0   .. ..	100.0   повишение намаление	100.0   повишение намаление
5.Преструктуриране чрез фирмен оборот	значително	повишение	повишение

 

Пояснение: Данните за 2000 г. са от официални източници и по оценки на автора (ред  2.), а прогнозите са на автора.

начало