Книжка 3, 2011

Разгледан е еволюционния характер на процеса на възникване и утвърждаване на логистичния подход във фирменото управление на страните с развити пазарни икономики. Посочени са последователните етапи на неговото прилагане в контекста на еволюцията на логистиката през втората половина на двадесети век. Те са резултат от действието на много и различни фактори, на които е отделено място в редица публикации. Споделено е разбирането, че с тяхното по-пълно изучаване и систематизиране се установяват връзки и зависимости, което освен познавателно значение, има отношение към предложения за определяне на политики, насоки на действие и управленски решения за прилагането на логистичния подход във фирменото управление. Въ връзка с това акцентът в изследването е поставен върху класификацията по определени критерии на най-важните фактори и характеризирането на тяхното влияние за прилагането на логистичния подход. В синтезиран вид са представени предимствата от неговото използване в съвременните силно конкурентни пазарни условия. Откроени са конкретните проявления на въздействието на съвременните концепции и методи, използвани в мениджмънта на фирмите в развитите страни, за реализиране на положителните ефекти от въвеждането на логистичния подход. Подчертана е нарастващата роля в това отношение на фактора време и конкретния израз на неговото влияние за реализиране на предимствата от прилагането на този подход във фирменото управление. В обобщен вид са посочени стандартите на фирмения мениджмънт, които е необходимо да се използват, за да се реализират предимствата на подхода.
JEL: L23; M11; M19

Анализирани са регионалните различия в България и е направено сравнение с тези в други страни членки на ЕС. Изследвани са предпоставките, определящи промените в икономическата структура на регионите у нас. Визират се структурните промени (на регионално равнище), които биха благоприятствали икономическото развитие според реалната конкурентоспособност и ефективност на икономиката ни.
Регионалната политика за България е разгледана от аспекта на необходимостта от субординацията й с кохезионната политика на Общността и като такава, която да е съобразена със спецификата на нейното развитие. Формулирано е разбирането за това какво би трябвало да бъде устойчивото регионално развитие и как то се вписва в цялостната регионална политика. Представена е примерна методика за измерване на допустими различия между регионите в светлината на това развитие. Направени са и някои обобщения и изводи.
JEL: R11; R12; R58

Установено е информационното влияние между развит и развиващ се капиталов пазар в условията на глобалната финансова криза от 2007 г., разгледано в аспекта на хипотезата на ефективните пазари (ХЕП) по примера на индексите DJIA, DAX и SOFIX. Емпиричните резултати показват детерминиращото влияние на DJIA спрямо динамиката на останалите изследвани индекси, особено в период на криза. Представени са статистически доказателства за отхвърляне на допусканията на ХЕП спрямо българския капиталов пазар, като ясно са очертани наличието и посоката на въздействие върху него от страна на изследваните развити капиталови пазари. Извършено е иконометрично моделиране спрямо възвръщаемост и променливост на изследваните индекси чрез моделите EGARCH, ползващи Стюдънт - - разпределение. Анализът на показателите „информационна ефективност" и „асиметрия" по отношение на българския индекс показва по-бързото и в по-голяма степен включване на отрицателна информация в стойностите на индекса. Ясно са очертани различията в отразяването на пазарната информация и детерминиращото влияние на DJIA от страна на DAX и SOFIX. Определено е в процентно измерение влиянието на информацията от щатския индекс върху променливостта от българския.
JEL: C32; G14

Разкрито е състоянието на управленското консултиране като професия в България. В резултат от анализа на различните признаци на една професия се стига до извода, че за изследваната професия те са налице, но в голямата си част са формални, палиетивни и неефективни. Посочено е, че в България състоянието на професията управленско консултиране е незадоволително. Консултирането като функционираща професия в страната ни е в начален етап на своето формиране, раз¬витие и утвърждаване.
JEL: M10

Bulgaria's transition to a market economy has been remarkably slow and painful. Difficulties that can affect the labor markets of transition economies have all occurred in Bulgaria. Sharp declines in employment, high unemployment, low turnover among the unemployed and increasing long-term unemployment are characterizing for the Bulgarian labor market after 1989. In order to reduce adverse effects of unemployment, the Bulgarian government introduced a broad array of active labor market programs (ALMPs) in the early 1990s. Despite limited resources, ALMPs have been used on a large scale in Bulgaria, including most programs that are in place in developed countries.
This paper makes a modest attempt to evaluate the effectiveness of one particular active labor market program - employment subsidies for long-term unemployed. Using a relatively rich (for an Eastern European country) administrative and survey dataset, this paper assesses the effects of the program on the employment chances of the participants. A matching estimator, based on propensity scores is used to estimate treatment effects by comparing employment outcomes of participants and non-participants. After adjusting for observable differences between participants and non-participants, a positive and highly significant treatment effect of the program is estimated. The employment rate of the participants is about 33 percentage points higher than that of the matched control group. Additional analysis reveals that the program is effective also for various subgroups in the sample. The estimated result is not sensitive to different definitions of the outcome variable and different matching estimators.
JEL: J08, J64, J68

The purpose of this article is to estimate private and public capital contribution to economic growth in Latvia 1995 - 2009 using production function approach. It was found that both private and public capital have positive and statistically significant impact on economic growth and labour productivity. Moreover, public capital is 1.6 times more productive than private capital. Nevertheless, private capital accumulation affects technical progress through "learning by doing" externality. It was shown that total factor productivity and private capital formation were the main driving forces of economic growth in Latvia 1995 - 2009. It was pointed out that production function should be augmented with cyclical variables when output is constrained by the aggregate demand which is a case for Latvia in 2008-2009.
JEL: C5; H4; H54; 047; 052