Книжка 1, 2001

В обществените комунални услуги, като отраслите производство на електроенергия и телекомуникации, се наблюдават мащабни промени през последните години. Тези отрасли притежават елементи на естествен монопол, които принуждаваха правителствата доскоро да регулират тези сектори. Много компании бяха държавна собственост. Нови теории и нови технологии предизвикаха процеси на приватизация и дерегулиране, които преобразуваха тези мрежови отрасли от монополи в достъпни пазари. Навлизането на фирми след дерегулация прие няколко форми. Фирмите или създадоха свои собствени мрежи, или получиха достъп до мрежовите капацитети на монополистите. Търгове бяха използвани за регулиране броя на влизащите във всички онези случаи, когато технологичните особености намаляват тези на конкурентите – например в мобилните телекомуникации. В студията са разгледани някои теории на приватизация и (де)регулация. Използвани са олигополни модели за изчисляване ефектите от дерегулацията на цените и пазарните структури. Защитава се тезата, че (ре)регулирането е оправдано докато елементите на естествен монопол присъстват в тези отрасли. Това се отнася до стационарната мрежа в телекомуникациите и ниско- и високо волтовите мрежи в електричеството. Правителствата могат да регулират достъпа до мрежовите отрасли чрез поставяне на тарифи за взаимно свързване и предоставяне на права на роуминг. Следователно (ре)регулирането е оправдано в много случаи.

В статията е разгледана подробно тезата на Н. Д. Кондратиев за наличието на големи цикли (“дълги вълни”) в икономическото развитие. Основно внимание е отделено на методите, използвани от Кондратиев за елиминиране на тенденцията и отделяне на цикличните компоненти. Анализирани са последствията от присъствието на стохастичен тренд (“единичен корен” или “случаен ход”), както и резултатите от неправилно елиминиране на тенденцията. Допълнително е показано влиянието на използвания филтър “деветгодишни верижни средни” върху спектъра на един динамичен ред. Теоретичните изводи за неправилно елиминиране на тенденцията са подкрепени от детайлно изследване на тенденцията в 14-те икономически показателя, анализирани от Кондратиев. Показано е, че всички динамични редове са интегрирани от първи порядък и за отстраняване на тенденцията трябва да се използват първите последователни разлики, което превръща редовете в стационарни. По-нататък е извършен спектрален анализ на трансформираните редове, който позволява отчетливо да се изявят периодични компоненти от типа на “цикли на запасите” (цикли на Китчин) и циклите на Юглар. Цикли с дължина над 30 години не присъстват в данните, поради което и основната теза на Кондратиев трябва да се счита за недоказана.

В статията е направен опит за систематизиране на разходите и ползите от потенциалната официална евроизация на България в процеса на присъединяване към ЕС и ЕПС. Тъй като България е в режим на паричен съвет, акцентът в изследването е поставен върху сравнение на евроизацията със съществуващия в момента режим на паричния съвет. Представени са аргументи в полза на твърдението, че еврото има нужда от бързо и трайно настаняване на Балканите и в България, за да заеме стратегически позиции в бъдещата нова география на парите.

Разгледани са промените на регионалната политика на ЕС, същността и предназначението на нейните основни инструменти съобразно възможността за членство на СЦИЕ (в т.ч. България). Акцентът е поставен върху пространствената концентрация и насоченост на структурните фондове на ЕС към подобряване на базисната инфрастуктура и поощряване на трансграничното сътрудничество в региона – Централна и Източна Европа. Проследено е въздействието на европейското подпомагане върху детерминантите на икономическия растеж. Показано е опосредстваното въздействие върху макроикономическата конвергенция от първоначалното влияние на структурното подпомагане към приоритетните области – инфрастуктурни мероприятия, сътрудничество и др., които са същността на инструментите на Европейската регионална политика. Дадена е съвременната интерпретация на традиционните европейски инструменти съобразно идеята за присъединяване на СЦИЕ към ЕС.

Разгледани са аналитични статични и динамични модели за избор на решения за осъществяване на инвестиционната дейност на фирми в средносроен и дългосрочен план. Анализирани са необходимите икономически данни и параметри при съставянето на моделите. Проследяват се и се усъвършенстват различни динамични оптимизационни модели, чрез които се описва връзката между иновация и инвестиция и взаимодействието между инвестиционната и маркетинговата дейности на фирмата. Дадени са лаговите модели за описание на поведението на инвестициите. Разработен е динамичен оптимизационен модел за определяне на инвестиционната политика на фирми в страната. Чрез него се намира оптимална технологичната структура на инвестициите, водеща до ефективно използване на факторите на производството и при отчитане влиянието на случайните фактори върху тях.

В студията е извършена оценка на иновационната активност на предприятията, групирани според признаците размер (брой заети), форма на собственост и механизъм на придобиването й и равнища на експортна интензивност. Върху основата на формираната обобщена оценка на иновационната активност на предприятията са изведени някои съществени зависимости на тяхната иновационна активност в прехода към пазарна икономика.