Книжка 2, 1998

Целта на изследването е да бъдат разгледани основни методологични и методически въпроси на измерването на брутния вътрешен продукт (БВП) по паритет на покупателна сила (ППС) в практиката на международните сравнения и тези въпроси да се отнесат към измерването на реалния БВП за България. В първата част е представена концепцията за ППС и отношението й към тази за валутния курс. Проследена е еволюцията на представите за категорията ППС и на подходите за нейното измерване, като са разгледани техните аналитични възможности. Представена е методологията и историята на развитие на най-широко прилагания в света Проект за международни сравнения (ПМС) на ООН. Във втората част са дадени и анализирани оценки от международни сравнения на БВП по ППС, в които е включвана България от началото на века до наши дни. Историко-икономическото развитие през този сравнително дълъг период позволява да се разграничат три твърде различни по характер подпериода: България до края на Втората световна война, България с централно планирана икономика (1945-1989 г.) и България след 1989 г. в условията на преход към пазарна икономика. Описани са накратко резултатите от първото участие на страната в Програмата за европейски сравнения за 1993 г. Предложен е подход за оценка на БВП по ППС за близки години около тази, за която има по-достоверна информация. Подчертана е важността на изследваната проблематика за страната във връзка с неотложните задачи на прехода.

Ускореният процес на съвременната глобална технологична промяна определя съответни ускорени качествени промени в човешкото мислене, в концепциите за общественото развитие. С цел да се преодолее недостига на знания относно технологичната промяна като обект на икономически изследвания, на базата на обстойно проучване на съвременната специализирана литература, в студията се представят класически дефиниции и авторови определения на съвременни основни понятия, класифицират се подходите, които се прилагат при проведени икономически анализи, характеризират се проблемните направления на съвременните изследвания, обобщават се формулировки на основни изводи. В синтезиран вид е представена Европейската концепция за технологична промяна, което би могло да допринесе за по-ясно дефиниране на българските приоритети за развитие. Формулиран е извода, че основен проблем днес е осъзнаването на по-широкия характер на извършвания преход в икономиката на България и свързаната с него необходимост от поставяне на технологичната промяна като ядро на икономическото развитие, като основа за разработването на националната стратегия и политика и на приобщаването към Европейския съюз. Нина Янкова – Изследване на взаимодействието между равнището на социално-икономическо развитие и потенциала на граничните общини.

Пенчо Пенчев – Малките и средните предприятия в индустрията Разкрити са мястото и значението на малките и средните предприятия за развитието на индустрията в България, като е направен паралел между състоянието у нас и в развитите страни. Акцентът е поставен върху изясняването на същностната характеристика на тези стопански единици. Аргументирана е тезата, че без такава характеристика, която да има и законодателна форма, не могат да се очакват положителни резултати. Отделя се нужното внимание и на факторите, които влияят върху изграждането и функционирането на малките и средните предприятия. В разработката е подчертано, че предприятията от такъв тип са непреходни. Те са жизнено необходими не само сега, но и за в бъдеще.

Реформите в България водят до пазарна, но не и конкурентоспособна пазарна икономика. В тях липсва целенасочена научно-технологична политика, развиваща конкурентоспособността. Нужна е национална стратегическа програма за целенасочено, комплексно и исторически форсирано изграждане на основните качествени характеристики на конкурентоспособната икономика в развитите страни. Това изисква радикално нов, комплексен и перспективен подход в провеждането на цялата обществено-икономическа реформа. Неразделна част от нея е активната научна политика, осъществяваща адекватни промени в сферата на изследванията и технологиите.

Разгледани са някои теоретико-приложни проблеми на коректността при оценяване на продукцията в Системата на национални сметки (СНС). Направен е опит да се разработят и приложат различни методи за подобряване на коректността при оценяването на продукцията в СНС чрез преминаване от теоретичното разглеждане на проблема към неговото реално използване в статистическата практика. Тези методи се отнасят до уточняване на понятието "чист отрасъл" и влиянието на единиците при оценяването на продукцията, коректността при оценяване продукцията от внос и тази с инвестиционно предназначение, като се отчита влиянието на инфлацията.

За пазарната икономика е известно, че цените варират. Този факт създава съществен проблем при прогнозирането на финансовите потоци свързани с ефективното функциониране на фирмите. В разработката се предлага подход на базата на метод Монте-Карло, чрез който симулативно се прогнозират колебанията на пазарните цени. С помощта на този подход се дава възможност на управленския персонал да проиграе различни варианти на фирмени стратегии при възможните комбинации от вариращите стойностни показатели на съответните цени. По този начин може да бъде избрана такава стратегия, която най-добре се адаптира при всички възможни ценови комбинации на пазара и дава най-добри икономически резултати.

Изследвана е възможността наблюдаваните отклонения на паричното търсене и измененията в цените да бъдат обяснени с инфлационния модел на рационалните очаквания на Каган в специфичния случай на преходна икономика. Изследвани са временните редове на месечните данни за периода от януари 1991 г. до декември 1996 г. Проверена е валидността на модела на основата на иконометрична техника, независеща от предположенията относно формирането на очакванията. Нулевата хипотеза за отсъствие на коинтеграция може да бъде отхвърлена за периода от януари 1995 г. до декември 1996 г., потвърждавайки валидността на модела на Каган. Лаговете на темпа на изменение на паричната маса и инфлационния темп са използвани за оценка на модела с техниката на инструменталните променливи.