Анализирани са положителните и отрицателните ефекти от интеграцията на България в ЕС. Това е направено в контекста на ЦИЕ страни кандидати.

Изследвани са най-важните показатели за нивото на икономическо и социално развитие, за производителността и конкурентоспособността на българската икономика и в другите ЦИЕ страни. Анализът потвърждава, че България е между най-изостаналите ЦИЕ страни по всички показатели.

Анализирани са трите най-важни интеграционни потоци: стоков, капиталов и трудов, за изминалите 10 години и перспективите за следващите десетина години. Първите два са либерализирани, а третият е и се очертава да остане блокиран. Това е изгодно за страните от ЕС, но е неизгодно за ЦИЕ страни кандидати.

Установена е поредица от асиметрии в България, които важат и за другите ЦИЕ страни: между либерализацията на различни интеграционни потоци (в полза на ЕС); между положителните (за ЕС) и отрицателните (за ЦИЕ) нетни ефекти; между разположението на ефектите във времето (в полза на ЕС); между ускорената либерализация на интеграционните потоци и забавения достъп на ЦИЕ до фондовете на ЕС; между третирането на страните кандидати при южното и при източното разширение и т.н. Доказано е, че страните от ЕС първо получават положителните ефекти и едва след това правят разходи. При ЦИЕ е обратното.

Едно от най-важните заключения на анализа е, че сумарните нетни краткосрочни и средносрочни ефекти от интеграцията са отрицателни за България и другите ЦИЕ страни. Положителни ефекти за България се очакват едва след 12-14 години. Сумарните нетни ефекти за страните от ЕС са положителни през цялото време.

Важно заключение на анализа е, че през близките 5-10 години ЦИЕ страни кандидати няма да бъдат готови да прилагат законодателството и стандартите на ЕС. Разходите по подготовката са непоносими за България и другите ЦИЕ страни ако трябва да постигнат стандартите на ЕС до десетина години.

Членовете на ЕС и страните кандидати трябва да намерят подходяща комбинация между три ключови променливи: срокове за присъединяване, размери на трансферите и мащаби на преходните периоди, с оглед приемането на добре подготвени нови членове. При сегашните скромни трансфери, сегашната ориентация към минимум преходни периоди и очаквано присъединяване до 5-10 години, повечето страни кандидати няма да бъдат готови за присъединяване.

Доказано е, че покана за преговори може (макар че е нежелателно) да се отправя по политически причини, но решения за присъединяване трябва да се вземат само въз основа на солидни икономически аргументи, допълнени с политически съображения. ЕС е единствената в Европа икономико-политическа организация. Намесата на политически мотиви във функционирането на Единния вътрешен пазар – тази машина за растеж и просперитет, може да има тежки последствия за ЕС в условията на глобална конкуренция и още по-тежки за страни като България.

Приемането на политически лоялни, но икономически неподготвени страни е опасно за ЕС и още по-опасно за страните кандидати. Европейският съюз не е Съветът на Европа! Нито пък НАТО! Защото един от фундаментите на ЕС е Единният вътрешен пазар. Този пазар не разбира езика на политическите жестове.

Направени са важни препоръки по стратегията и политиката на Източното разширение към правителствата на България и другите ЦИЕ страни, към Европейската комисия и правителствата на страните членки на ЕС.