З а к л ю ч е н и е

Присъединяването към ЕС не е самоцел, а средство за успешно икономическо и социално развитие на България. Усилията за постигане на критериите за присъединяване обслужват България, а не други страни. Подобряването на качеството на живота е необходимо за нашия народ, а не за да се харесваме някому в Европа!

Присъединяването на България към ЕС е здравословно и достойно само когато влезем в Общността с достойно равнище на производство, производителност, конкурентоспособност, доходи и потребление. Само тогава България може да упражнява пълноценно правата и отговорностите си като член на Съюза и ще бъде уважавана.

Присъединяването на бедна България с ниска производителност, конкурентоспособност, доходи и потребление е възможно, но такава България не може да упражнява пълноценно правата и отговорностите си като член на Общността. Тя винаги ще бъде в позицията на молител за разбиране и помощ. Страна, която няма какво да предложи на своите стопански партньори и да бъде що годе равностойна не може да се ползва с доверие и уважение, а в най-добрия случай - със съчувствие. И то краткотрайно. На това ни учи историята.

Присъединяването на България към ЕС няма разумна алтернатива. Ние нямаме икономическо и политическо бъдеще извън Европейския съюз. Въпросът е кога и как да стане присъединяването, че да загубим най-малко и да спечелим най-много! Най-краткият отговор на този въпрос е: когато бъдем готови да упражняваме пълноценно правата и отговорностите си като член на Съюза.

Известна е старата истина, че няма вечни приятели и вечни врагове! Има само вечни интереси! Здравословни и трайни са тези общности, които почиват на взаимно зачитане на интереси. Едни или други интеграционни решения могат да бъдат наложени временно от силни на слаби партньори, но такива начинания не са трайни!

ЕС ще има голямо бъдеще като най-развитата интеграционна общност, която човешката история познава, само ако почива върху фундаментите на общия интерес на големи и малки, силни и слаби, богати и бедни народи. Всяко нарушение на този баланс ще напомня за себе си рано или късно и ще има неблагоприятни последствия за всички членове на Общността. Защото несправедливостта ражда недоверие! Недоверието – подозрение! Подозрението – отчуждение! Отчуждението – съпротива! Съпротивата – конфликти! Уникалната идея за Обединена Европа трябва да бъде запазена чиста и осъществена до край!