 |
 |
7. Обобщения и препоръки
Настоящият анализ дава основание за някои обобщения и препоръки към българските държавни институции, научните среди, обществеността, към правителствените и неправителствени среди в страните кандидати, а също и към ръководствата на ЕС и страните членки. Във всички предходни раздели на тази глава анализът е последван от заключения и препоръки. Тук са обобщени само някои от най-важните:
1. По стратегията за икономическо и социално развитие на България
Присъединяването към ЕС е само една фаза към постигането на стратегическата цел на България – интеграция в Обединена Европа. Интеграцията започна далеч преди присъединяването и ще продължи дълго след него. Известни са критериите и стандартите, които трябва да бъдат постигнати. На сериозните анализатори е известно, че през този период не могат да бъдат достигнати (дори приближени) повечето от най-важните стандарти на Съюза, нито пък икономическите критерии от Копенхаген.
Известни са и главните направления на икономическата, социалната и друга политика, която България следва да провежда при подготовката си за присъединяване. Тази политика трябва да се уеднаквява постепенно със стопанската политика на Съюза. Следователно, най-общата рамка на социално-икономическите цели към края на новото десетилетие и средствата за тяхното постигане вече са известни.
За мобилизиране националната енергия и нейното насочване по приоритетните направления полезна роля може да изиграе изработването на Национална стратегия за икономическо и социално развитие на България до към 2010 година. Главна задача на стратегията трябва да бъде възможно най-добра подготовка за присъединяване. Стратегията следва да съдържа най-важни междинни и крайни цели по всички направления на преговорите за присъединяване и средствата за тяхното постигане.
Стратегията би следвало да съдържа следните най-важни макроикономически цели:
Количествената макроикономическа рамка на стратегията се съдържа в Таблица № 8 в раздел 2 и във всички останали раздели на този анализ. Тя може да бъде разширена с добавяне на други количествени и качествени цели.
Стратегията трябва да съдържа и ясни ангажименти за средно- и дългосрочните намерения на правителството по макроикономическата, социалната, институционалната, екологичната и друга политика. Тя трябва да показва как регулативните функции на държавата ще си сътрудничат с пазарните механизми, без да ги нарушават; как икономическата ефективност ще се съчетава със социалната справедливост
Разширеният ЕС ще става все по-разнороден и трудно подвижен в глобалното икономическо съревнование. При сегашните икономически и институционални механизми на функциониране и повишена разнородност шансовете му за успех в глобалната конкуренция със САЩ не са големи. Успехът на разширения ЕС в конкуренцията със САЩ ще зависи от интензивността на интеграционните процеси в Общността. Обективните условия на глобализацията налагат и най-развитите европейски страни едва ли ще допуснат темпът на интеграционните процеси в ЕС да се определя от по-слабите, особено от най-слабите нови членове! Поради това те вероятно ще предпочетат динамичната експедитивностност, пред тромавата монолитност.
При изготвянето на стратегията за социално и икономическо развитие трябва да се държи сметка за вероятността в един разширен Европейски съюз, който ще се развива с две или повече скорости, България да попадне в групата с най-ниска скорост, т.е. да се премести от една периферия в друга периферия на Европа, макар и като член на ЕС.
С други думи - да остане де факто на сегашните си относителни позиции, които отговарят на икономическите и други реалности: 4-5 пъти по нисък БВП на човек от населението, също толкова по-ниска производителност, конкурентоспособност и доходи. Оставането на такива позиции означава, че присъединяването към ЕС не променя нищо съществено в нашите относителни позиции в Европа. До сега бяхме в периферията на Разединена Европа. От утре ще бъдем в периферията на Обединена Европа.
Промяна в относителните ни позиции на политико-икономическата карта на Европа ще настъпи само тогава и доколкото настъпят съществени промени в икономическия потенциал, общата факторна производителност и конкурентоспособност на икономиката на България. За това са нужни поне няколко десетилетия, при условие че се провежда подходяща стопанска политика в благоприятни вътрешни и външни условия.
Стратегията трябва да даде отговор на въпросите:
Отговорът на горните и много други въпроси навярно ще наложи прогностичните анализи да проникнат и зад хоризонта на 2010 година, може би до към 2020-2030 година. Това, разбира се, може да се направи само в най-общи контури и то при многодисциплинарен подход.
Препоръчваме на Правителството да поеме инициативата за създаване и финансиране на колектив от най-добрите български специалисти в различни области на знанието, който да изработи такава стратегия до средата на 2002 година.
2. По оценката на ефектите от интеграцията на България в Европейския съюз
Както вече посочихме в раздел 1., решението на ЕС в края на 1999 г. за преговори с България за присъединяване беше политически мотивирано. Политическите съображения имаха решаваща роля и за поканите към други ЦИЕ страни. "Неприсъединяването" никога не е било и няма да бъде сериозна алтернатива на "присъединяването" по посочените в анализа причини. Политическата и икономическата сигурност, предлагана от ЕС са фундаментална цел на това решение на България. Всякакви разходи оправдават постигането на такава цел. Приемаше се интуитивно, че положителните ефекти от присъединяването превишават отрицателните и дори се смяташе, че не са необходими подробни изчисления.
Преговорите за присъединяване вече започнаха, обаче най-трудното тепърва предстои. Пред политиците и професионалистите стои големият въпрос: как да се подготвим, че да спечелим най-много и загубим най-малко от присъединяването? Отговорът на този въпрос не изисква непременно точен счетоводен баланс на положителните и отрицателните ефекти.
Той обаче налага голям брой (може би не по-малко от 50-60) анализи на положителните и отрицателните ефекти на конкретни насоки на интеграцията: присъединяване към Общия вътрешен пазар; към Общата аграрна политика; към структурната политика; по различните направления в развитието на инфраструктурата и връзките на националните системи с общоевропейските; ядрената енергетика и ядрената безопасност; защитата на правата на потребителите и тяхното здраве; по създаването на съвременен човешки капитал (образование, здравеопазване и др.); икономически и социални аспекти на демографската криза; подготовка за предизвикателствата на информационното общество; пълната либерализация на стоковите, капиталовите и трудовите потоци; изтичането на квалифицирани кадри от България; новите аспекти на регионалната политика; по всички направления за които България ще изисква преходни периоди и много други.
Сериозни анализи и прогнози по тези направления у нас не са правени. Доколкото нещо се върши, то е сведено до тесен кръг държавни чиновници, без участие на най-добрите независими експерти извън държавния апарат. Няма гаранции, че това е достатъчно за трудните преговори по присъединяването. Българското общество, професионалните среди и дори Народното събрание нямат информация за подготовката и воденето на преговорите.
По отделни фрагменти, които обществеността научава може да се предполага, че интересите на България не винаги се представят и защитават по най-добрия начин. Всичко е забулено в секретност. Разбира се, при такива деликатни преговори пълна публичност не е желателна, но съществуващата пълна секретност е не по-малко рискована за националните интереси.
Желателно е правителството да стане инициатор и да финансира създаването на група от най-добрите български специалисти от държавната администрация, учени и независими експерти, които да направят цялостна оценка на очакваните положителни и отрицателни ефекти на макро, отраслово, регионално и микро ниво от интеграцията на България в ЕС през предприсъединителния период и след това. Тази група да приключи работата си до средата на 2002 година. За целта да се използва опитът на ЦЕ страни кандидати.
Препоръчваме на ръководството на БАН да внесе съответни промени в работните програми на научните институти с оглед да се помага по-активно за подготовката на България за присъединяване към ЕС, да се подават анализи и аргументи на държавните институции, които водят преговорите за присъединяване. Имаме предвид Икономическия институт на БАН, Институтите по правни науки, по социология, по демография, психология, а също и по други направления на научните изследвания в БАН.
Препоръчваме същото на Министерството на образованието и науката, на ръководствата на университетите и на други научни институти.
3.По симетричната либерализация на стоковите, капиталовите и трудовите потоци
В разделите 4.4, 4.5. и 6. е описана несиметричната либерализация на интеграционните потоци и последствията за страните участници. България и другите страни кандидати понасят отрицателните ефекти от тази асиметрия.
Правителствата на България и на другите ЦИЕ страни имат достатъчно основания да настояват на двустранните и многостранните преговори за коригиране на несиметричната либерализация на стоковите, капиталовите и трудовите потоци.
Българското правителство може да стане инициатор, заедно с други ЦИЕ страни, на съвместен анализ за последствията от сегашната едностранчива политика и предложения за промени. Трябва да се настоява поне за частична либерализация на трудовата миграция преди присъединяването. С присъединяването либерализацията на трудовите потоци трябва да бъде симетрична на стоковите и капиталовите потоци.
Все във връзка с трудовите потоци в раздел 4.4. посочихме, че голяма част от квалифицираните имигранти от България и другите ЦИЕ страни извършват нискоквалифицирани работи. Противно на очакванията, пребиваването им в ЕС при тези условия не обогатява техните знания, производствен опит и трудови навици. Те не научават новости, които биха могли да пренесат в своите страни след евентуалното си завръщане. Може би дори губят част от квалификацията си. От нерационалното използване на този квалифициран персонал губят както изпращащите, така и приемащите страни.
Правителствата на България и другите ЦИЕ страни, заедно със синдикатите и организациите на работодателите едва ли трябва да наблюдават пасивно този процес. Те, разбира се, не могат и не трябва да се намесват в личните решения на имигрантите, нито в решенията на техните работодатели от ЕС, но могат да обмислят, съвместно с Европейската комисия и с правителствата на страните членки икономически, социални, институционални и други инструменти за създаване на подходяща среда, при която би се смекчило разхищението на квалифициран труд.
Освен това, в раздели 4.4 и 6. подчертахме, че квалифицираният персонал е подготвян от ЦИЕ страни в продължение на много години. Те са изразходвали за неговото образование стотици милиарди долари. Поради икономическата и социалната криза в ЦИЕ страни и големите разлики в доходите тези хора са принудени да търсят препитание в страните от ЕС. Западноевропейските правителства напоследък предприемат действия за набиране на висококвалифицирани специалисти, като им предлагат привлекателни условия. Тази практика ще се разширява през следващите години и десетилетия.
Бедните страни от ЦИЕ готвят кадри за богатите от ЕС, които ги вземат наготово и използват за свои нужди. Това "изтичане на мозъци" се очертава като един от най-опасните инструменти за интелектуално и икономическо обезкръвяване на ЦИЕ страни през следващите години и десетилетия.
Проблемът обаче е по-сложен. Той не може да се опише само с бели или само с черни краски. На пръв поглед “изтичането на мозъци” носи само вреди на бедните страни и само ползи на богатите. Ако си представим, че тези талантливи хора останат в България, те ще допринесат за развитието й, но новаторският им потенциал няма да се разгърне напълно. Защото България (и другите ЦИЕ страни) не може да им предложи необходимите информационни, технологични, експериментални, институционални, финансови, кадрови и други условия. Това могат да направят само най-развитите страни. И извличат пряка полза. Полза извлича световната наука и глобалното развитие.
Големият проблем не е как да се спре “изтичането на мозъци”, а как положителните ефекти от разгръщането на новаторския потенциал на “изтичащите мозъци” да бъде споделен в разумно съотношение между страните, които ги създават и образоват и богатите страни, които ги доразвиват и използват.
Правителствата на България и другите ЦИЕ страни нито могат, нито трябва да се противопоставят на тези процеси. Те обаче имат достатъчно основания да поставят проблема пред ЕС и да търсят подходящи форми на компенсация чрез съответни механизми за споделяне на положителните ефекти. Правителството на България може да стане инициатор за консултации между ЦИЕ страни и ако се постигне съгласие - за съвместно предложение пред Европейската комисия.
4.По миграционната политика на България за квалифицирани специалисти
В раздел 4.4.5 споделихме идеи по миграционната политика на България в контекста на текущата и особено на бъдещата емиграция към страните от ЕС и други развити страни. Подчертахме, че тази политика трябва да бъде активна, целева, прагматична и реципрочна.
Възможните съставки на такава политика могат да се разработят върху следните принципи и идеи:
5.За икономически равностойна търговска либерализация и по-добра балансираност в търговията
В раздел 4.2. е показано, че търговските потоци между ЦИЕ и ЕС са либерализирани в много висока степен. Изключение прави протекционният режим на ЕС в търговията със земеделски продукти и някои ограничения в търговията с услуги. Споразуменията за земеделските стоки от средата на 2000 г. са само частично облекчение. Неслучайно Полша отказа да се присъедини към тях. Стоките по които България и другите ЦИЕ страни са относително конкурентоспособни (или по-малко неконкурентоспособни) имат най-труден достъп до пазарите на ЕС, а за тези по които не са конкурентоспособни или не ги произвеждат – достъпът е лесен. С такъв търговски режим се цели защита на интересите на техните производители и ограничаване на нашия износ за ЕС.
Тази едностранчива търговска политика няма сериозни икономически основания. Особено като се има предвид, че икономически гигант като ЕС я прилага спрямо далеч по-слабо развити страни от ЦИЕ. ЕС води преговори за присъединяване с тези страни, а подобни ограничения затрудняват подготовката им. Така ЕС (съзнателно или несъзнателно) създава проблеми и за себе си в бъдеще, понеже ще приема за членове недостатъчно подготвени кандидати (за което сам е допринесъл) и ще понася негативните последствия от нарушеното нормално функциониране на Вътрешния пазар.
Желателно е правителството на България, съвместно с правителствата на другите страни кандидати да подготвят анализи за загубите си от протекционния режим на ЕС и недостатъчната асиметрия (от само 7 години) във взаимното отваряне на пазарите според Европейските споразумения. Анализите и произтичащите от тях предложения да се представят на Европейската комисия и да се настоява за преговори за решаване на проблема.
В раздел 4.2. и на други места в анализа е показано, че търговията между ЦИЕ и ЕС не е балансирана. Търговският дефицит на ЦИЕ е хроничен от години и расте. Проблемът ще се изостря през следващите 5-10 години, особено за страни като България.
Лесни решения няма поради обективни причини. ЦИЕ страни се нуждаят от инвестиционните стоки и новите технологии на ЕС и ще ги внасят в още по-големи размери, за да модернизират икономиките си. С повишаването на покупателната способност ще расте и вносът на потребителски стоки. Икономическите последствия от търговския дефицит, дължащ се на масирания внос на инвестиционни стоки са едни, а на потребителски стоки - други. Те трябва да се оценяват по различен начин, стига да се намерят ресурси за финансирането им.
Експортният потенциал на България и други страни кандидати е и ще остане ограничен в обозримото бъдеще поради ниска конкурентоспособност. Това предопределя опасно нарастване на търговския дефицит до непоносими за българската икономика размери в средно- и дългосрочен хоризонт. Проблемът е колко дълго България може да си позволи такъв дефицит? Очевидно, не много дълго! Достигането на нивото на непоносимост в търговските и платежните дефицити може да наруши търговията между ЦИЕ и ЕС от което ще пострадат и двете страни. При сериозно напрежение в платежния баланс може да се наложи търсене на екстрена помощ от ЕС.
Желателно е българското правителство да организира изработването на подробен анализ и прогноза за вноса и износа от и към ЕС за следващите 10 години в рамките на дългосрочната прогноза за платежния баланс. Анализът и прогнозата да обхванат не само количествените показатели на стокообмена, но и показателите за конкурентоспособността на износа. Част от тях са използвани в разделите 2.2.2 и 4.2.3.
Резултатите от анализа и прогнозата да се използват в преговорите с ЕС по темите, свързани с Общия вътрешен пазар, а също и за изготвяне на икономически, институционални и други мерки за подобряване структурата на износа и повишаване на конкурентоспособността. На тази основа да се търсят компенсатори за смекчаване на дефицита в търговията с ЕС през следващите години.
Добре би било ако подобни действия предприемат и другите страни кандидати. Такива общи анализи могат да се направят и от (или с координацията на) Виенския институт за международни икономически сравнения, който разполага със значителен опит в тази област. При общи действия на страните кандидати е по-голяма вероятността за привличане вниманието на Европейската комисия.
6.За преодоляване на асиметрията между ЕС и ЦИЕ в разположението на разходите и изгодите във времето
В разделите 5. и 6. е показано, че страните от ЕС получиха през 90-те години голямата част от положителните ефекти на интеграционните процеси, докато ЦИЕ страни правеха предимно разходи по трансформацията и подготовката за интеграция. Същото се очертава за България и други ЦИЕ страни през следващите десетина години. Следователно, ЕС получава първо изгодите, а ще прави
по-късно разходите под формата на трансфери към страните кандидати. ЦИЕ прави първо разходите, включително натрупаните големи търговски дефицити и ще разчита след години на изгоди под формата на трансфери, свободен достъп до стокови, капиталови и трудови пазари на разширения съюз. За ЦЕ страни, които може би ще се присъединят към 2005 г. съотношението леко ще се промени. За България обаче то ще остане неблагоприятно до присъединяването, т.е. поне още десетина години.Както вече посочихме в раздел 6.2., България и другите ЦИЕ страни ще осъществяват тотална модернизация през следващите две-три десетилетия. Доставките за нейното провеждане, възлизащи на трилиони щатски долари ще се правят предимно от западно-европейските страни. Те, разбира се, ще спечелят от това.
Мълчаливото понасяне от ЦИЕ на тази очевидна икономическа асиметрия едва ли е най-рационалното поведение! Разбира се, трябва да си даваме сметка, че ЦИЕ е слабият партньор в преговорите и не може да направи много при липса на добра воля от силния партньор. Но в ЕС има сериозни политици и професионалисти, които навярно разбират, че тази асиметрия е трудно защитима. Колкото по-силна е реакцията от страните кандидати, толкова по-голяма е вероятността за по-конструктивна позиция на ЕС.
Правителството на България, след съответна аналитична подготовка, трябва да използва тези аргументи в преговорите с ЕС. Още по-ефикасни биха били съвместни действия на страните кандидати пред Европейската комисия и другите органи на ЕС. Решенията на проблема могат да се търсят в няколко направления:
7.По подготовката за Общия вътрешен пазар
В разделите 4.2. и 4.3. е доказано, че подготовката за участие в Общия вътрешен пазар ще бъде едно от най-трудните изпитания за България. Конкурентоспособността на българските стоки е ниска. Голямото изоставане на българските фирми от западноевропейските по конкурентоспособност не може да се преодолее през следващите десетина години. Особено
като се имат пред вид очакваните скромни трансфери от предприсъединителните фондове и ограничените възможности за вътрешно натрупване. Натискът на конкуренцията в Общността ще се засили след присъединяването. В тази област ще бъде най-трудно да се постигнат достатъчни преходни периоди за българските производители и износители.Желателно е българското правителство да организира подготовката на професионален анализ на текущата ситуация и прогноза за положителните и отрицателните ефекти от търговската и финансовата интеграция на България в ЕС, в това число – преустройството на банковата и бюджетната система. В анализа и прогнозите да се използват както традиционни описателни методи, така и симулационни модели.
Ръководителите на ЕС декларират, че ще има ограничени по брой, обхват и продължителност адаптационни периоди, особено по Общия вътрешен пазар. И това е правилно. Единния пазар трябва да има единни правила, валидни за всички участници. Диференцираното третиране на участниците ликвидира пазара и неговата сърцевина – конкуренцията. При прилагане на единни правила повечето нови членове (и сигурно България) ще се окажат неподготвени за конкуренцията на Вътрешния пазар. Това ще породи смущения във функционирането на пазара. Още по-силни ще бъдат сътресенията в слабо подготвените страни като България.
Както посочихме в раздел 5.2. може да се отправя покана за преговори като благодарност за военно-политически услуги, но това не е достатъчно, за да се посрещнат предизвикателствата на конкуренцията на Общия пазар, екологичните, санитарно-хигиенните и други стандарти. Пазарът, екологията, медицината не се интересуват от политически жестове и не разбират техния език. И добре, че е така. В наше време не може да съществува политически регионален пазар. Такъв имаше при централното планиране и СИВ. Резултатите са известни.
Единният пазар на ЕС не се интересува дали стоките идват от страни с политически лоялни правителства. Важно е да са с добро качество и резонна цена. Ето тук е голямата разлика между поканата за преговори (която може, макар че е нежелателно, да бъде доминирана от политически мотиви) и решението за присъединяване (което трябва да се основава на солидни икономически фундаменти, допълнени с политически съображения). Икономическите последствия на двете стъпки коренно се различават. Различни са и “цените” на допусканите грешки. Тези последствия не могат да се пренебрегват! “Цената” на пренебрегването ще бъде много висока!
Присъединяването на политически лоялна, но икономически неподготвена страна е опасно за ЕС и още по-опасно за самата страна. Европейският съюз не е Съветът на Европа! Нито пък НАТО! Един от фундаментите на ЕС е Единният вътрешен пазар – машината за растеж и просперитет. Всяка политическа намеса в работата на тази машина, особено в условията на глобална конкуренция, ще има много тежки последствия! Дестабилизирането на тази машина по политически или други причини гарантира провала на ЕС в глобалното съревнование със САЩ.
Опасностите от преждевременно присъединяване на неподготвени икономики са реални. За тях трябва да се мисли сега, а не да се проявява сляпа настойчивост за бързо присъединяване от едната страна и щедри обещания от другата, без хладнокръвна оценка на последствията. На тази опасност се обръща внимание дори в някои професионални документи на ЕС. Ако се съди от публичните изявления, тя се подценява от ръководителите на Общността.
Законодателството и стандартите на ЕС непрекъснато се развиват. През следващите десетина години до присъединяването на България ще са въведени много нови закони, регулации, правила и стандарти, които сега не съществуват. И ще се приемат без наше участие. През 2004 г. ще се проведе следващата Междуправителствена конференция. Тя ще вземе решения, които пряко засягат България като бъдещ член на Общността. Решения, в
чието приемане България също няма да участва. Новите членове, обаче са задължени да приемат безусловно всички тези решения, вземани без тяхно участие.Почти е сигурно, че през следващите години ЕС ще пристъпи към още по-голяма либерализация на стоковите и капиталовите потоци, запазвайки ограниченията за трудовите потоци; още по-строги екологични, трудови, санитарно-хигиенни, социални и други стандарти. Предизвикателствата пред новите членове на Съюза към времето на нашето присъединяване, примерно 2010 г. ще бъдат по-големи от сегашните и от тези, които ще се прилагат спрямо кандидатите от първата група – примерно към 2005 година.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме правителствата на България и другите страни кандидати да настояват за незабавно създаване на механизъм за участие на техни представители със съвещателен глас във всички работни и политически форуми при обсъждане и решаване на проблеми, които ги засягат като бъдещи членове. Добре е да се помни, че за България преходните периоди ще бъдат сърцевината на преговорите за присъединяване.
8.По подготовката за прилагане на Общата аграрна политика
Предвидените за 2000 г. 40,92 млрд.евро за Общата аграрна политика и за развитие на селските райони са най-голямата съставка в бюджета на ЕС. Нейният дял се очаква да нарасне от 45.7% през 2000 г. на 46,6% през 2006 година.
Мащабът на разходите, изключителната сложност на програмата и продължаващите дискусии по нейната целесъобразност в сегашния й вид изискват внимателна оценка на текущото състояние на българското земеделие, налагащите се мерки по неговата подготовка и очакваните положителни и отрицателни ефекти след присъединяването.
Поради сложността на проблематиката и трудната предвидимост на промените, които могат да настъпят в аграрната политика на ЕС през следващите десетина години е желателно да се прилагат сценарии на основата на различни допускания относно:
- очаквани изменения в производството, производителността и конкурентоспособността по съответни подотрасли (и важни продукти) на българското земеделие;
- очаквани изменения в потреблението, износа, вноса, цените на световните пазари и вътрешните цени в България през предприсъединителния период;
- предполагаеми изменения в Общата аграрна политика на ЕС в резултат на вътрешен (в Общността) и външен (от СТО и САЩ) натиск през следващите години и влиянието им върху аграрната политика на България;
- очаквани разходи по производството на най-важни земеделски продукти въз основа на различни допускания за промени в цените на земята, енергията, водата, химическите продукти, техниката и в контекста на потребителските цени;
- очаквано отражение на новата система на субсидиране по Общата аграрна политика върху цените на земята в България през следващите десетина години и след присъединяването;
- преходни периоди, които България трябва да изисква в преговорите по Общата аграрна политика и развитието на селските райони.
Прогнозите за положителните и отрицателните ефекти от Общата аграрна политика са трудни. Поради това е нужен предпазлив подход. Изчисленията на ефектите по отделни сценарий следва да се използват както на макро-, така и на микроравнище.
9.По подготовката за прилагане на структурната политика на Европейския съюз
Структурните фондове на ЕС разпределят 32,05 млрд.евро от бюджета на Съюза през 2000 година. От 35.8% в 2000 г. делът им се очаква да бъде 32,5% през 2006 година. Трансферите от тези фондове се правят за региони с БВП на човек от населението под 75% от средното за ЕС. Преобладаващата част са предназначени за финансиране на проекти с ко-финансиране от съответната страна
Оценките на ефектите от структурната политика следва да се правят на макро-, отраслово и регионално ниво. При установяване на макроефектите се препоръчва използването на иконометрични модели. На тази основа може да се проверява чувствителността на резултатите спрямо промени в основните допускания. На регионално ниво това едва ли е възможно поради ограничената статистическа информация, дори в страните от ЕС.
През последното десетилетие има тенденция към сближаване на страните членки на ЕС по БВП на човек от населението. Нарастват обаче различията между регионите в отделните страни членки. Това е още по-вероятно да се случи в България, между другото и в резултат на притока на ЧПИ, които се ориентират към райони с най-благоприятни условия за стопанска дейност. То дори вече става у нас.
Възможностите на държавата да предотврати задълбочаването на регионалните различия през следващите години са ограничени. Особено тези, които ще се дължат на регионалната ориентация на ЧПИ и на български инвеститори.
Желателно е правителството да организира изготвянето на цялостен анализ и прогноза за очакваните отражения на присъединяването към ЕС върху регионалното развитие на страната; да приеме регионална стратегия на България до към 2010 г. и политика за нейното изпълнение; да установи кои региони се нуждаят най-много от подкрепа и да въведе улеснения, които ги правят по-привлекателни за български и чуждестранни инвеститори.
10. По подготовката за други направления на интеграцията
В Програма-2000 са предвидени и много други направления на интеграцията в ЕС: постигане на екологичните стандарти, правилата и стандартите за безопасност в транспорта, стандартите в енергетиката и ядрената безопасност, защита на потребителите, на здравето на хората и трудовата безопасност, защита на външните граници на разширения Съюз, достъп до различни програми на Общността и т.н.
През предприсъединителния период предстоят големи разходи от страните кандидати за постигане на тези стандарти. Тяхното достигане (или приближаване) ще има положителни и отрицателни ефекти, които трябва да се оценяват. Разходите ще се правят от държавата, предприятията, други институции и потребителите. Те и обществото като цяло ще се ползват от положителните ефекти.
Българските власти трябва да имат приблизителна оценка за необходимите разходи и очакваните ефекти, за да знаят какви позиции да заемат в преговорите, за какви преходни периоди да настояват и как да ги отстояват.
Като се има предвид, че голямата част от ефектите не подлежат на количествено измерване и съпоставяне с разходите, едва ли е оправдано да се правят дори и опити за точно измерване. По-важно е да се определят разходите със задоволително приближение и да се опишат положителните ефекти.
11.По преговорите за преходни периоди
Предстоят много трудни преговори между Европейската комисия и страните кандидати. Преходните периоди навярно ще бъдат най-сложната част от преговорите
. Държавите кандидати ще настояват за множество преходни периоди, като се аргументират с липсата на ресурси и време за подготовка.В общите политически изявления ръководителите на страните кандидати претендират, че са действащи и конкурентоспособни пазарни икономики. Техните представители в конкретните преговори обаче възприемат поведение, продиктувано от суровите реалности. Това привидно противоречие може лесно да се обясни, но е трудно да се преодолее, защото изразява важни национални интереси.
Появата на множество искания за преходни периоди е първата тревожна сигнална лампа за прибързаността в приемането на част от страните кандидати по политически, за сметка на икономическите критерии. Следващата серия от далеч по-сериозни сигнали, прерастващи в сътресения, ще започнат след присъединяването. Именно тогава стопанските субекти и гражданите на новите членове ще се сблъскат със суровите реалности на ЕС. Ще бъде добре ако първите сигнали съдействат за изтрезняване от илюзиите, за повече реализъм както на ръководителите на ЕС и страните членки, така и на ръководителите на страните кандидати. И най-вече на техните народи.
Очаква се България и другите страни кандидати да настояват за незабавен достъп (т.е. без преходни периоди) до фондовете на Общата аграрна политика в сегашния й вид, до структурните и социалните фондове в сегашния им вид, за свободно движение на хора и упражняване на професия в страните членки. Те навярно ще настояват за отлагане откриването на своите пазари за земя за чужденци, за продължителни адаптационни периоди по правилата на Вътрешния пазар, по стандартите в земеделието, околната среда,
инфраструктурата, енергетиката, ядрената безопасност, за социалните, санитарно-хигиенните и ветеринарните стандарти, по либерализацията на капиталовата сметка, особено за краткосрочните потоци и много други.Интересите на сегашните членове на ЕС са различни и те ще настояват за обратното по изброените пунктове. Не е трудно да се предвиди какви ще бъдат крайните решения, поради неравностойното положение на партньорите и условния характер на преговорите, за което стана дума в раздел 1.6.
В раздели 1.5., 2. и 3. пролича, че България не е и до десетина години няма да е готова да посрещне предизвикателствата на конкуренцията на Общия пазар. За това ще бъдат нужни не няколко години, а няколко десетилетия. Същевременно се очертава преходните периоди да бъдат най-малко по брой, обхват и продължителност именно в тази област.
При това положение България трябва да насочи главните си усилия към повишаване конкурентоспособността на икономиката, за да сведе до възможния минимум негативните ефекти от участието си в Общия пазар при минимален брой преходни периоди.
Проблемът с конкурентоспособността обаче е толкова сложен, че не са възможни чувствителни подобрения в рамките на десетина години. Единственият реален изход е в значително увеличение на преходните периоди и/или по-късно присъединяване. И едното и другото решение са трудно осъществими при сегашната политическа и психологическа нагласа в страните кандидати. Отговорност за култивираните високи очаквания носят и ръководителите на ЕС и на страните членки. За тези решения и свързаните с тях последици трябва да се мисли сега. Отлагането на трудните решения ги прави още по-трудни.
Българските правителства трябва да концентрират вниманието в преговорите за постигане на максимално (и в краен случай - минимално) необходимите преходни периоди във всички области и особено по Общия пазар. Това предполага много добро познаване на правилата за функциониране на Общността; на предоставените адаптационни периоди в предишни разширения; на предоставени преходни периоди на присъединили се преди нас други ЦЕ страни.
Програмите “максимум” и “минимум” по преходните периоди трябва да се конкретизират. Необходими са и много силни икономически, социални и други аргументи за всички случаи по които България настоява за преходни периоди. Нужна е предварителна разработка на сценарии с възможно най-точни оценки за положителните и отрицателните ефекти от едно или друго решение по всеки от исканите преходни периоди.
За всяко искане за преходни периоди трябва да се определи граница зад която нашата делегация не може да отстъпва на преговорите. Тази граница трябва да бъде аргументирана с много солидни икономически, социални, институционални и други обосновки. Стремежът към бързо “закриване” на глави с цената на компромиси по преходните периоди може да има тежки последствия за България.
12. По подготовката за висока инвестиционна активност
В раздел 5. е обоснована необходимостта от големи инвестиции за постигане стандартите на ЕС – около 110-120 млрд. щатски дол. през следващите 25-30 години. Прогнозират се средногодишни норми на инвестиране през предприсъединителния период – между 26 и 30% или около 3.5-4.0 млрд.щатски долара средногодишно. През първата половина на периода около 95% от общите инвестиции трябва да се осигурят от България, а през втората -около 90%.
Ако приемем условно, че инвестициите, свързани пряко с подготовката за присъединяване през следващите десетина години са около 10 процентни пункта от БВП, трансферите от ЕС се очаква да покрият около 30%. Останалата част ще бъде за сметка на България.
В раздел 5.2. е показано, че пряко свързаните с присъединяването инвестиции през новото десетилетие ще са около 23-25% от брутния продукт средногодишно, ако трябва да се достигнат (или приближат) стандартите на ЕС. Това би означавало средногодишна норма на инвестиране около 43-45% или поне 8-9 млрд. щатски долара. Такава инвестиционна активност не е възможна в България поради недостатъчни абсорбционни възможности и липса на финансови ресурси. Това пък означава, че голяма част от стандартите на ЕС няма да бъдат достигнати и дори доближени.
България трябва да осигури преобладаващата част от ресурсите от вътрешно натрупване (частно и държавно), ЧПИ, дългосрочни външни заеми, от капиталовите пазари. Това предполага подходящи икономически, институционални и други условия за далеч по-високо от сегашното ниво на вътрешно натрупване при силно изтощена икономика и ниски лични доходи. То също предполага създаване на подходящи условия за привличане на ЧПИ след приключване на приватизацията и предпазливо вземане на външни заеми, поради високата външна задлъжнялост.
Задлъжнялостта прави по-приемливо използването на ЧПИ. Формирането на подходяща държавна политика за привличане на такива инвестиции предполага сериозни изследвания на досегашната практика и извличане на произтичащите поуки. В ЦЕ страни се провеждат изследвания за икономическото проникване на ЧПИ и сравнителни анализи за качеството на стопанската дейност на чуждестранните и местните фирми по набор от икономически показатели – общо, по сектори, отрасли и подотрасли (виж раздел 4.3.5).
Желателно е такива изследвания да се предприемат и у нас с финансова подкрепа от Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). Необходимо е също чувствително разширяване, конкретизиране и подобряване на информацията за ЧПИ, публикувана от АЧИ и отстраняване на различията между информацията на БНБ, НСИ и АЧИ. За целта следва да се използва опитът на ЦЕ страни
Част от вътрешното натрупване трябва да се осигури от държавата. Преобладаващата част от инфраструктурните обекти, изграждани с чуждестранно участие ще трябва да се финансират и с вътрешни публични инвестиции. Други обекти ще се изграждат изцяло или предимно с публични инвестиции. Това ще натоварва допълнително бюджета в продължение на много години. Неблагоприятно отражение върху бюджета ще оказва и обслужването на външния дълг за много години напред. То ще ограничава маневрените възможности на държавата в тази област.
В тази сложна обстановка е желателно правителството да изработи 10-годишна инвестиционна стратегия за финансиране подготовката на България по постигане стандартите на ЕС. Тази стратегия трябва да очертава приблизително общия размер на необходимите инвестиции; източниците на финансиране (вътрешно натрупване, ЧПИ, външни заеми, трансфери от ЕС, европейските капиталови пазари); участие на публичния и частния сектор; приблизителна насоченост по отрасли и видове дейности; разположение във времето и т.н. Желателно е също да се направи опит за оценка на сравнителната ефективност на различните видове източници за финансиране подготовката на България за присъединяване.
13. Необходими са по-големи трансфери от предприсъединителните фондове на Европейския съюз
Брутните трансфери за ЦИЕ от предприсъединителните фондове на ЕС са предвидени за 3,12 млрд.евро годишно до 2006 г. Това са 3,4% от плащанията по Финансовата перспектива ЕС-15.
Предвидено е също постепенно включване на новите членове от ЦИЕ към фондовете на Общността през първите 4-5 години. Едва на петата година достъпът им ще е що годе нормален. Това е неправилно, понеже страните кандидати се нуждаят от най-много средства за подготовка преди присъединяването и няколко години след това. А точно през този период те ще получават по-малко трансфери.
Страните членки няма да получават брутните, а нетните суми на трансферите. Получаването на нетните трансфери също не е сигурно ако не се спазват съответни изисквания. Това ще зависи от абсорбционните възможности на страните кандидати и на новите членове. При ниски абсорбционни способности нетните трансфери ще бъдат по-малки.
Скромните трансфери от ЕС ще пораждат сериозни проблеми за страните кандидати, а косвено и за самия Съюз. Отреждат се брутни трансфери около 1% от БВП средногодишно на страните кандидати до 2006 г. и още по-ниско – в нетно измерение. Тези средства не са достатъчни за постигане стандартите на ЕС. Прави впечатление и несъответствието между официалните декларации на ЕС с които разширението се обявява за приоритет на Съюза и заделянето за тази цел на скромните 3.4% от бюджета на ЕС за 2000-2006 година.
Решението на този проблем трябва да се търси в по-пълна мобилизация на националната енергия на страните кандидати и в чувствително увеличение на трансферите от ЕС.
При евентуално решение за съществено увеличение на трансферите през предприсъединителния период може да се помисли и по техния характер. Преобладаващата част (70-80%) трябва да бъдат безвъзмездни, както до сега. Делът на безвъзмездните трансфери може да варира в зависимост от нивото на развитие на страните кандидати, тяхното икономическо и финансово състояние, текущата (вътрешна и външна) задлъжнялост, състояние на платежния баланс и т.н. За най-изостаналите страни кандидати този дял може да достига 90-95%, а за най-напредналите – до 50-60%.
Останалата част от трансферите би могла да бъде под формата на дългосрочни (25-35 години) кредити от ЕС, с голям гратисен период (10-15 години) и много по-ниска от пазарната лихва. Европейската комисия би могла да съдейства за намиране на подобно финансиране от Световната банка, Европейската банка, Европейската инвестиционна банка, други официални източници по многостранна и двустранна линия.
Какви са аргументите, които дават основание за такава препоръка?
- България и повечето ЦИЕ страни са ниско- и средно развити икономики. Техният БВП на човек от населението е по-нисък от брутния продукт на всички приети досега страни, в т.ч. и най-бедните при южното разширение на Общността. Това важи за производителността, конкурентоспособността, доходите, потреблението и другите икономически показатели;
- България и другите ЦИЕ страни са все още в процес на пазарна трансформация. Те започнаха развитието на пазарните отношения от по-ниска база преди десетина години. Частните пазарни субекти се създават едва през последното десетилетие. Страните кандидати са прекарали повече от четири десетилетия в условията на централно планирано стопанство, без частен сектор (с изключение на Полша в селското стопанство), без пазарна инфраструктура, със силно деформирани икономически, социални, институционални и други структури;
- България и другите ЦИЕ страни бяха поставени през миналото десетилетие в условията на несиметрична либерализация на стоковите, капиталовите и трудовите потоци, което е неизгодно за тях. ЦИЕ страни губят и поради асиметрията в нетните ефекти между тях и ЕС;
- България и другите ЦИЕ страни са в по-неблагоприятно положение от страните кандидати при южното разширение. Гърция, Португалия и Испания либерализираха стоковите и капиталовите си потоци едва след присъединяването към Общността, когато имаха достъп до нейните фондове за компенсиране на негативните последствия от преструктурирането и приспособяването. С ЦИЕ страни се постъпва по обратния начин - първо либерализират стоковите и капиталовите си пазари, без достъп до фондовете на Съюза и разчитат главно на обещания, без гаранции за бъдещо присъединяване;
- при всички предишни разширения, включително и южното, присъединяването на нови страни е било предшествано от големи миграционни потоци към ЕС. Трудовите потоци от България и другите страни кандидати са почти блокирани от 1993 г. Това им създава допълнителни икономически и социални проблеми в преструктурирането и подготовката за присъединяване;
- както вече посочихме, страните членки на ЕС са натрупали големи излишъци в търговията с ЦИЕ, които продължават да растат. Някои страни кандидати скоро ще достигнат границата на непоносимостта за търговските и платежните си дефицити. Това може да има неблагоприятни последствия и за двете страни;
- както вече отбелязахме, страните кандидати предстои да осъществяват тотална структурна, технологична, екологична, финансова и друга модернизация. Разходите по нейното провеждане ще се измерват с трилиони щатски долари през следващите 25-30 години, а доставките на машини, технологии, софтуеър, ноу-хау и други ще се правят предимно от западноевропейските страни. Това означава, че голямата част от отпуснатите допълнителни ресурси за подготовка на страните кандидати ще се върнат мултиплицирани обратно в страните членки на ЕС. Положителните ефекти на такъв подход ще са благоприятни и за двете страни;
- част от страните кандидати и особено България понесоха големи загуби от ембарговите операции на ООН и на ЕС срещу Югославия, без да получат компенсации;
- “експедитивността” на ЕС по разчистването на разрушените мостове на Дунав за нормално корабоплаване тревожи. Не е изключено негативните икономически (и други) последствия от войната срещу Югославия да се окажат още по-сериозни и по-продължителни за България и страните от региона във връзка с “Балканския синдром”. Доказването на вредните последствия или продължаването на неизяснеността ще имат отблъскващо влияние върху търговските, капиталовите, туристическите и други потоци към и от региона.
Увеличението на брутните трансфери от ЕС преди и непосредствено след присъединяването трябва да се договори чрез многостранни преговори между ЕС и ЦИЕ страни. Увеличението на трансферите, заедно с пълната мобилизация на националните ресурси на страните кандидати означава по-добра подготовка за присъединяване. Добре подготвените нови членове са гаранция за нормално функциониране на Общия пазар и на Съюза като цяло веднага след разширението. Това е в интерес на сегашните и на бъдещите членове на ЕС.
14. Нужна е повече предпазливост при прогнозиране на растежа и сближаването с Европейския съюз
В разделите 1.2. и 2.2.1. показахме равнището на БВП на човек от населението в България и възможностите за неговото повишаване в дългосрочна и още по-далечна перспектива.
У нас се допускат увлечения в прогнозирането на икономическия растеж и прекален оптимизъм по сближаването с ЕС по БВП на човек от населението, по производителност, конкурентоспособност, доходи, създаване на функционираща и конкурентоспособна пазарна икономика и т.н. На тази подвеждаща основа се вземат важни политически решения. Изучаването на опита на развитите страни и на страни, близки по големина и ниво на развитие до нашето показва, че това съвсем не е така просто.
Страни като България, които са още в трансформационна рецесия могат да постигнат високи темпове на растеж (5-6%) за няколко години поради ниската база. С възстановяване на предреформеното ниво обаче, трансформационният потенциал за растеж се изчерпва и той се установява на нормално равнище – в най-добрия случай около 4% за дълги периоди от време. Това се счита за много добро постижение по европейските
стандарти.Сериозни изследователи на растежа изрично подчертават, че "сближаването на страните по ниво на развитие изисква много време. Ако средният темп на сближаване, установен при регресионен анализ на голям брой страни се потвърди, на 10-те ЦИЕ страни ще бъдат необходими около 35 години за да достигнат 55%, а за кандидатите от първата група - 60% от средния БВП на човек от населението на сегашния ЕС. В зависимост и от изходните нива, темповете на растеж ще варират отначало между 3,5 и 5,5%. Всеки реалистичен сценарий трябва да държи сметка за факта, че голямата разлика по БВП на човек от населението между сегашния ЕС и повечето ЦИЕ страни ще продължи десетилетия, а не години" (/16/-102, 103). И по-нататък: "... няма гаранция, че този процес ще протича гладко" (/16/-154).
С висока доза на вероятност може да се прогнозира, че през следващите 15-20 години България ще има средногодишен растеж на БВП на човек от населението около 4%. За следващите десетина години този темп може да бъде 4.5-5.0%, а за първата половина на десетилетието 5,0-5,5%. Разбира се, ако се провежда подходяща стопанска политика, при благоприятни вътрешни и външно-икономически, политически и други условия.
Нашите анализи показват, че изоставането на българската икономика от тази на развитите западноевропейски страни по БВП на човек от населението, производителност, конкурентоспособност и други показатели е около 5-6 десетилетия, а от ЦЕ страни (Чешка република, Словения, Унгария) – 15-20 години.
Желателно е някои български политици да престанат да натрапват несериозната теза за двуцифрен номинален растеж на брутния продукт като средство за намаляване на разликата между България и ЕС. Опитите за налагане на такава теза са професионално незащитими и с некомпетентността си злепоставят България пред ЕС и световната стопанска общност.
15. Присъединяването на България към Европейския съюз и към Икономическия и валутен съюз
България и другите ЦИЕ страни си поставят задача за присъединяване към ЕС, а след това към Икономическия и валутен съюз (ИВС). Някои български политици дори претендират, че България вече е постигнала критериите от Маастрихт за присъединяване към ИВС. Двете цели са свързани, но са автономни. Критериите за двете цели са еднопосочни и дори могат да се покриват в далечна перспектива – след 13-15 или повече години. Не е обаче така в кратко- и средносрочен хоризонт.
Всички анализи и прогнози на западноевропейски учени показват, че през предприсъединителния период ще продължава (и дори ще се ускорява) реалното оскъпяване на националните валути на страните кандидати. Особено тези, които се придържат към фиксирани курсове. Това важи и за българския лев. То е неизбежен резултат от сближаването на ЦИЕ страни по ниво на развитие с по-напредналите страни от ЕС. То "изисква съответна пренастройка и сближаване на техните ценови нива или на номиналните валутни курсове (или и двете)" (/63/-243).
Следователно, "малко по-високи проценти на инфлация и по-големи изменения в номиналните валутни курсове в страните кандидати в сравнение с по-напредналите икономики трябва да се приемат като нормален и очакван резултат от сближаването" (/63/-236).
България и другите ЦИЕ страни не могат да постигнат сближаване с най-развитите западноевропейски страни по БВП на човек от населението, по производителност, конкурентоспособност и доходи, едновременно с поддържане на ниска инфлация и стабилни номинални валутни курсове. Трябва да се избира - или висок растеж или ниска инфлация и стабилен курс. Изборът е повече от очевиден! В противен случай се рискува провал в постигането и на двете цели.
Някои политици и официални икономисти в България твърдят, че в съответствие с изпълнението на критериите от Маастрихт и придържането към режима на Валутния съвет България трябвало да поддържа стабилни цени (ниска инфлация) и стабилен валутен курс до присъединяването към ЕС и ИВС, т.е. през следващите 10-15 години.
Всеизвестно е, че интеграцията на България и другите ЦИЕ страни в ЕС, а още по-късно и в ИВС предполага постепенно сближаване на нивото на икономическо, социално, институционално и всякакво друго развитие. В сферата на икономиката това означава сближаване на страните членки по БВП на човек от населението, по производителност, конкурентоспособност и т.н. Интеграцията води неизбежно и до сближаване на националните ценови равнища.
Страни като България с неколкократно по-ниско ниво на цените на стоките и услугите (търгуеми и нетъргуеми) в сравнение с най-развитите европейски страни могат да постигнат сближаване в течение на 3-4 и повече десетилетия, а изравняване – в още по-далечен хоризонт. Това е възможно само ако нашите цени нарастват по-бързо от цените в развитите страни. Сближаване не е възможно ако нашите цени растат с темп равен или близък до този на развитите страни от ЕС.
Трябва да се подчертаят поне две неща: Първо, от вътрешноикономическа гледна точка не е логично да се поставят едновременно две дългосрочни цели – стабилизация на цените и на номиналния валутен курс. Второ, ако България си постави задача за едновременно присъединяване към ЕС и ИВС и дори изпреварващо присъединяване към ИВС (което е немислимо) възможностите за сближаване с ЕС по БВП на човек от населението и други важни показатели ще бъдат ограничени, дори провалени.
Това би означавало поддържане на ниска инфлация и строг фиксиран курс през целия предприсъединителен период. Потискането на инфлацията чрез фиксиран валутен курс, контролирани цени и други подобни, не само че не е нужно, но не е полезно за България! В тази обстановка политиката на фиксиран курс и ниска инфлация ще донесе повече вреда отколкото полза.
Двете цели в пакет са несъвместими. Особено при нарастваща вътрешна дерегулация и пълна либерализация на стоковите и капиталовите потоци с ЕС. "Стабилността на валутния курс в страни с много ниски ценови нива на стоките неизбежно поражда инфлация. Една от двете цели трябва да бъде изоставена. Още по-лошото е, че опитите да се постигнат едновременно такива несъвместими цели обикновено завършват с провали в постигането и на двете" (/83/-4).
Казаното е много точно. Такава теза е отстоявана многократно в наши публикации през последните години. Остава да бъде разбрана от хората, които формират българската парична и валутна политика.
16. Парична и бюджетна политика през предприсъединителния период
България и другите ЦИЕ страни ще се нуждаят от големи инвестиции за постигане (или приближаване до) стандартите на ЕС през предприсъединителния период. Тези ресурси ще се набавят от вътрешно натрупване и външни източници. Това ще натоварва допълнително бюджета пряко - с публичните инвестиции за инфраструктура и косвено - чрез обслужването на увеличения вътрешен и външен дълг.
Преструктурирането и рекапитализацията в корпоративния и финансовия сектор също може да натовари бюджета допълнително. Здравно- и пенсионно-осигурителните реформи могат да имат същите последствия, особено в условия на висока безработица, ниски доходи, ниска събираемост на осигурителните вноски, застаряващо население и увеличение на емиграцията. Ще спаднат постъпленията от мита в резултат на търговската либерализация и на присъединяването
към Митническия съюз. Възможно е намаление на някои данъци при привеждането им в съответствие с данъчната система на ЕС и нейната постепенна унификация. Финансирането на подготовката по присъединяване пък ще оказва натиск за повишаване на данъците.Финансовата дисциплина и уравновесеният бюджет са необходими и желателни, но те имат цена. Ако цената на уравновесения бюджет е много висока (каквато се очаква да бъде през предприсъединителния период), се налага повече гъвкавост и разумни компромиси в името на
фундаменталните икономически, социални и други цели.България ще се нуждае от ЧПИ и външни заеми. В очакване на присъединяването към ЕС, външните инвестиционни потоци навярно ще се засилват. Особено през втората половина на новото десетилетие. Това ще увеличава паричната маса и ще засилва инфлационния натиск.
При тези условия е необходима тясна координация между паричната и бюджетната политика, за да се неутрализират негативните последствия от големи капиталови потоци и особено на силно подвижните и чувствителни краткосрочни потоци. За България пък е необходимо да си възстанови прерогативите за собствена парична политика до присъединяването към ИВС.
Това предполага висока гъвкавост на макроикономическата политика. Във всеки случаи далеч по-висока, отколкото позволява режимът на Валутния съвет и критериите от Маастрихт за икономическо сближаване.
Специално за България това означава, че трябва да бъдем готови за необходимата гъвкавост спрямо Валутния съвет, ако и когато обстоятелствата наложат. Сляпото придържане към тезата, че България ще се присъедини към ЕС и ИВС с валутния борд (т.е. без парична и валутна политика) ще има тежки последствия за икономиката.
Ако по-важни национални интереси наложат трябва да бъдем готови за промяна в режима на Валутния съвет, което не означава непременно отказ от всички негови инструменти. Имаме предвид главно възприемането на по-гъвкава политика по валутния курс. Много е вероятно по-важни икономически и социални цели да наложат такава промяна! Имаме предвид въвеждане на системата на пълзящ валутен курс. През 2001-2002 г. тя може би не се налага. Освен ако започналият обрат в обменния курс между еврото и щатския долар, повишението на цените на петрола, по-стръмен от очаквания спад в американската икономика и други изненади не доведат до съществени промени в икономическата среда.
Както вече посочихме неколкократно в предходните раздели, икономическото сближаване на ЦИЕ и особено на България с ЕС по най-важните макроикономически показатели ще отнеме десетилетия. Във всеки случаи много по-дълго, отколкото вероятното присъединяване към ИВС и приемането на еврото.
Това сближаване предполага прилагане на гъвкава макро- и микроикономическа политика. Успешното икономическо и социално развитие на България е фундаментална цел, много по-важна от всеки инструмент на стопанската политика, каквито са ниската инфлация, уравновесеният бюджет, фиксираният валутен курс и т.н. Очевидно, средствата трябва да обслужват целите на икономическата и социалната политика, а не обратното. А краткосрочните цели, по принцип, трябва да бъдат подчинени на дългосрочните.
От това пък следва, че през предприсъединителния период формирането и прилагането на рационална политика за балансиран бюджет, уравновесен платежен баланс, фиксиран валутен курс, ниска инфлация и други подобни ще бъде по-сложно отколкото досега. Постигането на жизнено важни критерии през следващите десетина години, необходими за присъединяване към ЕС (по-висок растеж на БВП, по-висока производителност и конкурентоспособност, по-големи доходи) ще противоречи на критериите за присъединяване към ИВС (балансиран бюджет, ниска инфлация, стабилен валутен курс, малък публичен дълг).
Преодоляването на различията или временните конфликти между горните цели и свързаните с тяхното постигане инструменти е възможно, но е трудно. То изисква признаване съществуването на такъв проблем (което липсва у нас); разбиране на неговата сложност (което също липсва); икономическо въображение и гъвкавост във формирането и прилагането на паричната, валутната и бюджетната политика (което също липсва).
Както вече посочихме по-горе, най-добре е макро-икономическата политика да не се настройва за едновременно постигане и на двете цели – ЕС и ИВС. Такъв подход създава условия за провал и по двете направления.
С въвеждането на Валутния съвет България няма собствена парична и валутна политика. БНБ сега не е нормална централна банка. Нейните функции са силно ограничени. Ограничени са и инструментите на макроикономическата политика за управление на стопанската дейност.
България се самолиши от парична и валутна политика и стовари техните функции върху бюджетната политика. Тя обаче не е способна да ги упражнява. За това има и обективни причини. Една от тях е, че управленските лагове в бюджетната политика са много по-продължителни от тези в паричната политика. Инструментите на бюджетната политика са “по-тромави”. Обратната връзка между сигналите на бюджетната политика и реакциите на стопанските субекти е по-бавна. Поради това макроикономическото управление с бюджетни инструменти е по-трудно, отколкото с инструментите на паричната политика.
Бюджетното ведомство усложнява проблемите допълнително. То дори злоупотребява с някои най-важни инструменти на паричната политика, каквато е основната лихва. От класически инструмент за финна настройка, използвана активно от най-развитите пазарни икономики, тя е превърната в груб административен инструмент, прилаган от заинтересовано ведомство. Откъсната от инфлацията и други макроикономически показатели, основната лихва в България сега обслужва преди всичко балансирането на бюджета, независимо от деструктивните ефекти върху домакинствата, корпоративния сектор и националната икономика.
Правителството и ръководството на БНБ свикнаха с уюта на Валутния съвет и не се стремят към възстановяне на националната парична и валутна политика. Излизането от режима на Валутния съвет ще се окаже по-трудно от влизането в него. Не за друго, а поради нерешителността на правителството и на ръководството на БНБ, техният панически страх от нова хиперинфлация. Без да си дават сметка, че в България сега и в обозримото бъдеще няма условия за такава опасност.
Разбирането и прагматичното решаване на тези проблеми трябва да започне сега. Заклинанията следва да бъдат заменени с хладнокръвен анализ и прозорливи решения. В противен случай (ако продължава да се настоява, че ще се влиза в ЕС и ИВС с валутен борд или, че ще се поддържа ниска инфлация при сегашния фиксиран курс) България ще се сблъска с много тежки проблеми през новото десетилетие!
17. Трябва да сме подготвени за рисковете на присъединяването
Процесът на икономическо сближаване и присъединяване към ЕС едва ли ще бъде така сигурен и безпроблемен, както някои си го представят. Не са изключени сътресения в глобалната и в европейската икономика, особено при по-значими смущения в икономиката на САЩ. Както вече посочихме, възможни са дестабилизиращи промени в цените на суровия петрол и другите енергоносители на световния пазар.
Няма гаранции, че реформите в самия ЕС ще се осъществят според очакванията. Европейската конференция в Ница (декември 2000 г.) го потвърди. Това може да затрудни икономиката на ЕС в глобалната конкуренция. То може да причини и забавяне на присъединяването, каквито признаци вече има за страните от първата група. Не е изключено някои нови членове да бъдат поставени в междинна преходна група на полу-членство (силно ограничена трудова мобилност, ограничен достъп до фондовете и програмите на Общността, многобройни преходни периоди в тяхна вреда и т.н.) или в членство от трета група, ако надделее тезата за развитие на ЕС по две или повече скорости.
Всичко това е източник на рискове за присъединяването. Рисковете за България са по-вероятни и по-големи, отколкото за ЦЕ страни. Появата на такава несигурност ще има негативни последствия. Тя може да намали темпа на реформите и на подготовката за присъединяване. Може да отслаби подкрепата за разширяването, както в ЕС така и в България и другите ЦИЕ страни. Това пък ще направи крехките ни икономики още по-уязвими на политически, икономически и други шокове. То, на свой ред, може да смути доверието на световната финансова общност и особено на потенциалните инвеститори. А това доверие и притокът на капитали са ни необходими!
Такъв сценарий е възможен, но не е неизбежен. Предотвратяването му зависи в най-голяма степен от политиката на САЩ, ЕС и Япония.
Едно от средствата за предотвратяване на неблагоприятни ситуации в Европа е преосмислянето на политиката на ЕС по трансферите за подготовка на кандидатите. Добре подготвените бъдещи членове на Общността са важен стабилизиращ фактор за разширения ЕС. И обратното - неподготвените нови членове могат да се превърнат в източник на нестабилност.
Страните членки трябва да потърсят най-подходящи комбинации между три променливи в източното разширение: срокове на приемане, трансфери и преходни периоди, с оглед да приемат новите членове добре подготвени:
Ясно е едно – със сегашните трансфери от предприсъединителните фондове, в рамките на сегашните ориентировачни срокове за разширение, при сегашния стремеж към минимални преходни периоди, повечето нови членове от ЦИЕ няма да бъдат готови да упражняват пълноценно правата и отговорностите си веднага (или скоро) след присъединяването.
За България това може да се твърди с още по-голяма категоричност. То се потвърждава от всички аспекти на направения анализ в настоящото изследване. Такива са и се очертава да бъдат икономическите реалности към края на новото десетилетие и дори след това.
|
|