6. Обобщени нетни ефекти
6.1. Общи бележки
В икономическия, социален и политически пейзаж на Европа настъпиха забележителни промени през последното десетилетие. Не по-малко мащабни са промените, които предстоят през следващото десетилетие.
Настъпилите и предстоящите промени в Европа се изразяват, между другото, и в тотално преразпределение на позициите на съответните страни, на техните икономически системи, на стопанските, социалните, възрастовите, професионалните, регионалните и други групови интереси. Източното разширение на ЕС е целенасочено стратегическо начинание, поставило си като главна цел постигането на възможно най-добри икономически, социални, политически и други резултати за всички европейски страни и техните народи. Но дори и при най-добре замислени проекти няма гаранция, че всички ще спечелят едновременно и по равно. Даже ако общият сумарен резултат е положителен, не е сигурно че той ще бъде такъв за всички участници в интеграционния процес. Икономическата теория не дава гаранции, че всички стопански субекти ще спечелят от интеграцията.
Зад положителния сумарен резултат от разширения ЕС, неизбежно ще има частични дисбаланси, които се проявяват в наличието на губещи (макар и временно) страни, региони или групи от населението. Положителните и отрицателните ефекти няма да се разпределят равномерно по териториите на разширената общност. Някои страни, региони, сектори ще бъдат облагодетелствани, а други - ощетени. Едни повече, други - по-малко. Някои страни, региони, сектори могат да получат нетни положителни ефекти в началото, а по-късно да загубят. Едни ще получават преки положителни или отрицателни ефекти, а други – по косвен път. Картината ще бъде пъстра.
Положителните и отрицателните ефекти са динамични. Текущи положителни ефекти след време могат да прераснат в отрицателни, и обратно. Краткотрайните отрицателни ефекти могат да се окажат основа за дълготрайни положителни ефекти, и обратно. Ако в равносметката от количествено измерими икономически ефекти се добавят неизмеримите икономически ефекти и други ефекти от рода на национална или лична сигурност, стабилност, политически, психологически, нравствени, етнически, религиозни и други съображения (които са също много важни, а понякога дори по-важни), еднозначната количествена оценка на ефектите става още по-трудна, дори невъзможна.
Както вече посочихме, хоризонтът на настоящото изследване е ограничен до вероятния за България 10-годишен предприсъединителен период. В нашето динамично време това е много дълъг период, пълен с неизвестности, за да бъде възможно количествено измерване на нетните положителни и отрицателни ефекти от подготовката на България за присъединяване:
Първо, не се знае дали предприсъединителният период за България ще бъде 10 или повече години. Както вече отбелязахме, не е изключено евентуални затруднения след присъединяването на страни от първата група да наложат промени в стратегията и тактиката на разширението и да доведат до отлагане на нашето присъединяване.
Второ, не може да се предвиди какви институционални промени ще настъпят в ЕС през този период. Резултатите от конференцията в Ница (декември 2000 г.) засилват тази несигурност. Трудно могат да се прогнозират резултатите от следващата Междуправителствена конференция, насрочена за 2004 година. Може би там ще се обсъжда бъдещето на самия ЕС - организация от сегашния тип; Федерация от европейски държави; Съюз на държави, които се интегрират политически, икономически, социално в няколко скорости; взаимоотношенията между институциите на Съюза, националните правителства и регионите.
Трето,сегашният ЕС основателно се гордее със своя социален модел. Императивите на глобализацията и нарастващата световна конкуренция могат да наложат корективи върху него. Едва ли може да се предвиди какви ще бъдат те!
Четвърто, трудно предсказуеми са предстоящите неизбежни промени във философията и прилагането на Общата аграрна политика. Може само да се каже, че ще бъдат в посока на по-голяма либерализация. Ще има промени в структурната, регионалната и социалната политика.
Пето, възможни са негативни глобални шокове (цени на енергоносителите, екологични фактори, колебания в световната финансова система и др.) или положителни шокове (последствията от информационните технологии, от генните технологии, от “Новата икономика” и др), които ще влияят върху функционирането на ЕС и на отношенията му с други мощни регионални общности и центрове по света.
Шесто, предстоят важни промени в многостранните правила на световната търговия в рамките на СТО, които ще влияят върху вътрешната икономическа, социална и друга политика на ЕС. Все още има неизвестности по развитието в дълбочина и ширина на Икономическия и валутен съюз (ИВС) и на общата валута.
Седмо, трудно е да се предскаже и развитието на ЦИЕ страни до и след тяхното присъединяване към Общността. Макар че България е малка страна, тя също може да поднесе изненади през следващите десетина години. Още по-трудно предсказуем е Балканският регион.
До сега няма цялостна количествена оценка на ефектите от европейската интеграция - за Общността като цяло, за отделните страни кандидати или за страните членки. "Съществуващите многобройни официални документи и авторски публикации са единни в едно - те не измерват или оценяват изрично разходите и изгодите от присъединяването към ЕС"(/76/-87). Отделните опити за количествена оценка на макро- или отраслово ниво пък съдържат толкова условности и опростени допускания, че дори авторите им препоръчват да бъдат използвани предпазливо.
Според Андраш Инотай "...досега няма фундаментална оценка за изгодите и разходите от членството в ЕС (курсивът мой-ИА). Едва със започването на преговорите и появата на ясни и понякога конфликтни проблеми възниква потребността от изчисляване на разходите по приспособяването в някои сектори. Очевидно, те изискват друга оценка"(/64/-7).
В окончателния доклад по споменатия вече проект на ФАР "Измерване на разходите и изгодите от присъединяването на избрани ЦИЕ страни към ЕС" заключителната препоръка гласи: "Концептуално не е възможно, нито пък е желателно да се прави опит за обща оценка на "баланса" от разходи и изгоди от присъединяването. Нашата последна препоръка, следователно е да се избягва всякакво "обобщаване" в изчисляването на разходите и изгодите"(/84/-108).
Изследванията на двама експерти от Германия и Австрия, използващи модели с неизбежните многобройни опростени допускания звучат по-оптимистично за положителните ефекти за ЦИЕ страни.
6.2. Равносметка на краткосрочните и средноосрочните ефекти
Последните десетина години на интеграционните процеси между ЕС и ЦИЕ страни са характерни главно с краткосрочни действия и ползването на небалансирани краткосрочни изгоди. Либерализацията на търговските и капиталовите потоци облагодетелства главно фирмите от ЕС. Те увеличиха своя износ за България и другите ЦИЕ страни на готови пазари, за чието създаване и разработка не са направили почти нищо. Нещо повече - при големи и нарастващи положителни за тях търговски салда. Либерализацията беше по-изгодна за страните от ЕС, тъй като са по-добре подготвени от партньорите им в ЦИЕ.
Макар и неподготвени, ЦИЕ страни бяха принудени да отворят националните си пазари за стоки от ЕС с тежки икономически и социални последствия, без да ползват компенсатори (достъп до структурни и социални фондове на ЕС) или отдушници (възможност за емиграция на част от освободената от импортната конкуренция работна сила). Както вече посочихме в разделите 4.2. и 4.4., в това отношение Гърция, Португалия, Испания и Ирландия бяха третирани по-балансирано. Те получаваха и продължават да получават 40-60 пъти повече нетни трансфери от ЕС на човек от населението в сравнение с ЦИЕ страни. От тази либерализация спечелиха някои фирми от България и другите ЦИЕ страни, но губещите са много повече.
Същото важи и за либерализацията на капиталовите потоци, макар че при тях разликата между положителните ефекти в полза на фирмите от ЕС и ЦИЕ изглежда е по-малка, отколкото при търговските потоци.
Най-голяма е разликата в полза на ЕС при разпределянето на ефектите от състоянието на трудовата миграция. Общността почти блокира миграционните потоци. Това съответства на интересите на страните от ЕС, но повишава напрежението на пазара на труда в ЦИЕ. Още по-големи са положителните ефекти за страните от ЕС и отрицателните - за ЦИЕ от политиката на западноевропейските държави да привличат висококвалифицирани специалисти. Това нанася и ще продължава да нанася тежки поражения върху развитието на ЦИЕ страни.
Анализът потвърждава наличието на очевидна асиметрия в разпределението на положителните и отрицателните ефекти от досегашната либерализация (или липса на либерализация) между ЕС и ЦИЕ по основните интеграционни потоци. Фирмите от ЕС вече се възползваха от голяма част от положителните ефекти по тези потоци. ЦИЕ страни понесоха досега главно отрицателните ефекти (разходи по подготовката и загуби от импортната конкуренция) и получиха в по-малка степен ограничени положителни ефекти, главно от достъп до западно-европейските пазари. Краткосрочните нетни ефекти за страните от ЕС са очевидно положителни, докато за ЦИЕ те са очевидно отрицателни. Така е и в България.
Големи многонационални компании от ЕС, САЩ и други страни използват ниските трудови, енергийни и други разходи, а също и далеч по-ниската цена на земята в ЦИЕ за създаване на нови производствени мощности, насочени към пазара на ЦИЕ и за износ към ЕС, особено след присъединяването. Това е изгодно и за двете страни, но повече за чуждестранните инвеститори, най-вече след присъединяването. То обяснява и силното желание на тези среди за бързо разширение на ЕС на изток.
Изминалото десетилетие е характерно с големите разходи на ЦИЕ страни по пазарната трансформация и подготовката за присъединяване. Както повече посочихме в първи раздел, двата процеса взаимно се допълват. Със или без присъединяване, трансформацията обслужва икономическото и социалното развитие на ЦИЕ страни. Важното в случая е, че изминалите години, а за България и следващите десетина години ще бъдат характерни със силна небалансираност между отрицателни и положителни ефекти. България е правила и ще продължава да прави още повече разходи по подготовката за присъединяване, без да получава съизмерими изгоди. Положителните ефекти ще се появят едва няколко години след присъединяването. И то при положение, че в България и в Общността всичко е нормално.
Все в тази връзка заслужава внимание и структурата на разходите за подготовката. От таблица № 24 и фиг. 5 личи, че безвъзмездните трансфери на ЕС за подготовката по присъединяване през 2000-2005 г. се очаква да бъдат около 5% от всички необходими инвестиции, а през втората половина на десетилетието - около 10%. Предприсъединителните трансфери се очаква да покрият до 15% от разходите, свързани пряко с подготовката за присъединяване. Останалото трябва да се осигури от България чрез вътрешно натрупване, външни заеми и ЧПИ.
Това ще натовари бюджета допълнително с инвестиции за инфраструктура и обслужване на външен дълг, при намаляващи постъпления от вносни мита поради либерализацията на търговските потоци. Ще се затрудни още повече обслужването на външния дълг. То ще изисква още по-сериозна икономическа и социална мобилизация от страната при натрупаната вече голяма социална умора от реформите и високи очаквания за благоприятни резултати по линия на доходите и потреблението. Натоварването с разходи по подготовката ще расте от година на година през целия предприсъединителен период и ще продължи след присъединяването. Особено през първите десетина години. По сегашните планове на ЕС е предвидено постепенно включване на новите членове към трансферите от фондовете на Общността.
Би могло да се възрази с аргумента, че упражняваният външен натиск за по-бързо постигане на европейските стандарти ще ускори модернизацията на ЦИЕ. Това може да е вярно ако се упражнява натиск върху страни с възможности за модернизация. Поне в част от ЦИЕ (и особено в България) това не е така. За по-изостаналите страни кандидати, все още в дълбока рецесия и с изтощени икономики, външният натиск е конструктивен, когато се съпровожда с финансова подкрепа. Без такава подкрепа и най-силният външен натиск за икономическа модернизация няма да даде резултати. Още повече, че става дума за стандарти в развитите европейски страни, постигнати в продължение на много десетилетия и с огромни ресурси.
ЦИЕ не могат да постигнат тези стандарти за многократно по-късо време, с многократно по-малко ресурси и в по-неблагоприятна икономическа среда. Освен че изисква много време и ресурси, постигането на техническите, екологичните, санитарно-хигиенните и други стандарти на ЕС от фирмите в ЦИЕ ще се отрази върху тяхната конкурентоспособност. Това ще ги изтласка от традиционни пазари за дълго, а може би и завинаги.
България и другите ЦИЕ страни са натоварени допълнително и поради съвпадението на трансформацията с подготовката за присъединяване. Трансформацията изисква големи разходи за преструктуриране, за създаване на пазарна и институционална инфраструктура и много други елементи на пазарната икономика. И това трябва да се прави при силно изтощено стопанство.
Новосъздаваният частен сектор се очаква да работи по-ефикасно и да е по-полезен за държавата и обществото. В краткосрочна (а в страни като България - и в средносрочна перспектива) нискокачественият частен сектор, освен че по-трудно се настройва за нормална работа, не е лоялен към държавата и обществото. Разбира се, това не важи за целия частен сектор, а за частта, която е в сивата зона между закона и престъпността. Той дори е създаден в тази зона.
Сивият частен сектор проявява голяма активност и изобретателност в неплащането на данъци, мита, социални осигуровки и други задължения. В резултат на това в продължение на няколко години след приватизацията икономиката е в по-тежко положение, отколкото преди приватизацията. Следприватизационното боледуване може да се окаже по-продължително в България.
Това се потвърждава и от изследване на западноевропейски учени: "Вътрешната либерализация и приватизацията не оказват съществено влияние върху растежа. В действителност, приватизацията изглежда временно намалява растежа през трансформацията... Приватизацията повишава растежа, ако се осъществява в страни, където преди това е имало някаква форма на пазарен механизъм"(/17/-115).
В такава сложна обстановка на трансформация икономиката на България се натоварва с допълнителни разходи за постигане стандартите на ЕС. ЦЕ страни, вече решили най-важните задачи на пазарната трансформация по-бързо се настройват към подготовка за присъединяване и по-лесно могат да си позволят свързаните с това разходи. Страните кандидати, които още не са решили тези задачи (каквато е България) трябва да осъществяват едновременно двата процеса - пазарна трансформация и подготовка за присъединяване и да се натоварват с два вида разходи. Двата процеса взаимно се допълват, но едновременното им осъществяване е по-трудно от последователното. Това ще важи за България до края на новото десетилетие.
Логично е да се очаква, че с прогреса на трансформацията и подготовката за присъединяване се натрупват не само разходи, но и потенциал за по-интензивен растеж, по-висока производителност и конкурентоспособност, заетост и доходи. Това ще води до икономическо и социално облекчение за хората. То може да е така в повечето ЦЕ страни, но не в България - изостанала както в пазарната трансформация, така и в подготовката за присъединяване.
Българската икономика е и в обозримото бъдеще ще е във фазата на създаване на икономически, институционални, социални и други условия за пазарна трансформация и подготовка за присъединяване. Това означава - и във фазата на инвестиране. Тя още не е постигнала необходимия минимум от икономическа зрялост, за да "жъне жътвата" от тези инвестиции. При подходяща стопанска политика и усилена подготовка за присъединяване по-благоприятната фаза ще започне да напомня за себе си най-рано след 6-7 години. Осезателни резултати могат да се очакват още по-късно.
От горното е очевидно, че страните от ЕС първо получават изгодите от интеграцията: ефектите от либерализираните търговски и капиталови потоци, големи търговски излишъци, участие във форсирана приватизация при необичайно изгодни условия, блокиране на миграционните потоци за неквалифициран труд и отварянето им за квалифицирани специалисти. Едва след това те правят разходите (потенциалните трансфери) за подпомагане на ЦИЕ. Съпоставката на досегашните и очакваните за следващите години трансфери дори само с натрупания излишък в търговските баланси показва, че нетният ефект е положителен за ЕС и отрицателен за ЦИЕ. Това важи и за България.
Колкото по-дълго продължава асиметрията не само в размерите на положителните и отрицателните ефекти, но и в разположението им във времето, толкова по-големи ще са положителните ефекти за ЕС и негативните за ЦИЕ. До такова заключение стигат и други изследователи на ефектите от интеграцията на ЦИЕ в ЕС. Страните кандидати в източното разширение са поставени в по-неблагоприятно положение от кандидатите при южното разширение и от тази гледна точка.
Както е известно, съизмерването на разновременни ефекти е недопустимо от икономическа гледна точка. Защото 1 лев печалба днес е далеч по-ценен от 1 лев печалба след 5 години и още по-ценен от 1 лев печалба след 10 години. Същата икономическа логика, но в обратна посока, важи за разходите. При досегашното и очертаващото се бъдещо разположение на ефектите по години, с отчитане влиянието на фактора "време", нетният осъвременен положителен ефект за ЕС е още по-голям от нетния осъвременен положителен ефект за ЦИЕ. И за да бъдем още по-прецизни - в кратко- и средносрочен план няма нетни положителни ефекти за ЦИЕ и още по-точно – за България. Нетният осъвременен отрицателен ефект за ЦИЕ страни е далеч по-неблагоприятен от нетния отрицателен ефект като сума от номинални годишни величини.
Трансферите от предприсъединителните фондове на ЕС са полезни и необходими на България и на другите ЦИЕ страни. Те са безвъзмездни и следователно се предоставят при далеч по-благоприятни условия от най-благоприятните официални кредити. За да бъдем обаче прецизни трябва да се каже, че безвъзмездните трансфери от ЕС не са благодеяние, правено въпреки интересите на страните-донори.
Използването на тези средства показва, че те в значителна степен финансират икономиката, бюджетите и гражданите на страните-донори. С тези средства се плащат хонорари на експерти от същите страни, 30-40 пъти по-големи от хонорарите на сравними по квалификация местни експерти (и част от тях постъпват в техните бюджети като данък върху дохода). Плащат се проучвателно-проектантски работи, извършвани от фирми на същите страни (и част от тях постъпват в бюджетите им чрез корпоративни данъци, данък върху дохода и ДДС). Плащат се доставени машини, технологии, документация, информация, програмни продукти, транспортни разходи, застраховки и други подобни пак на фирми от тези страни (и част от тях постъпват в бюджетите им чрез данъците). Изброените стопански обороти подхранват и системите за социално осигуряване на страните от ЕС. От чисто парична гледна точка България получава доста по-малко от официално обявяваните суми.
По-точно е да се каже, че това е помощ за страните кандидати, съчетана сполучливо с интересите на страните-донори. В случаите, когато предоставената консултантска или друга помощ не е резултатна, трансферите се свеждат до финансиране на собствени граждани, фирми и бюджет.
6.3. Оценка на дългосрочните ефекти
България и другите ЦИЕ страни са изправени пред сериозни проблеми по дългосрочните ефекти от присъединяването поради голямата доза неизвестност по стандартите, които трябва да постигнат до и след присъединяването. Страните кандидати сега водят преговори по някои от най-сложните проблеми на присъединяването. Това предстои и на България. В резултат на преговорите се постига една или друга договореност. Законодателството на ЕС междувременно ще се променя. Стандартите ще стават все по-взискателни и ще изискват все по-големи разходи за постигането им. Промените ще се решават от сегашните членове на ЕС, без участие на кандидатите, но ще бъдат безусловно задължителни за новите членове. Това поставя кандидатите пред голяма несигурност по правата и отговорностите им като бъдещи членове на Общността след 5-10 или повече години. Проблемите за бъдещите членове възникват и от гледна точка на възможностите за съизмерване на разходи и изгоди. Като правило, разходите се поддават по-лесно на количествено измерване. Това не може да се каже за изгодите. Ако става дума за повишения потенциал за растеж, за по-висока производителност и конкурентоспособност, резултатите имат някакво количествено измерение. Не е така с други видове резултати: подобрение на екологичната среда, на трудовите условия, защита на интересите на потребителите и тяхното здраве, ядрена безопасност, по-добра защита на външните граници на Общността. Да не говорим за по-ефикасната защита на националната сигурност, регионалната стабилност и т.н. В тези случаи не е възможна съпоставка на разходи и изгоди в традиционния смисъл. Това обаче не поставя под въпрос целесъобразността на подобни разходи. Оценката на дългосрочните ефекти от интеграцията на страните кандидати се затруднява и от поведението на потенциалните инвеститори в региона през последните години. Те не са убедени в необратимостта на интеграционните процеси между ЕС и ЦИЕ в конкретните им проявления: подготовка на кандидатите, готовност на самия ЕС, срокове на присъединяване, условия за присъединяване, наличие или липса на преходни периоди и т.н. А ефектите от инвестиционните решения се предопределят от една или друга конфигурация на тези условия. При неблагоприятна икономическа среда инвеститорите рискуват да понесат загуби. Спомените от източноазиатската и руската криза са все още пресни. Още по-силни са спомените от драматичните събития на балканите през последните 8-9 години и опасенията от тяхното продължаване в модифицирана форма. Неяснотите около Балканския синдром внасят допълнителна несигурност. Колкото и да е трудно определянето на дългосрочните ефекти, те са главният мотиватор за интеграционните усилия на ЦИЕ и на ЕС. Още повече, че кратко- и средносрочните усилия на страните кандидати засега не дават нетни положителни ефекти. И не се очертава да ги дадат в обозримото бъдеще. Опасенията, че бъдещите трансфери на ЕС от структурните фондове, от Общата аграрна политика и други ресурси ще бъдат по-малки от досегашните, внасят допълнителна нотка на смесени очаквания. Независимо от това, най-бедните страни като България навярно ще получават 2,5-3,5% от брутния си продукт под формата на нетни трансфери след присъединяването към Общността. Въпреки неблагоприятните осъвременени нетни ефекти в кратко- и средносрочен хоризонт, България и другите ЦИЕ страни при нормални условия ще разчитат на нетни положителни ефекти в по-далечна перспектива. Тя е различна за различните кандидати. За ЦЕ страни, които ще бъдат приети към 2005 г., перспективата е по-близка - 3-5 години след присъединяването. За България и други по-слабо подготвени страни, които ще бъдат приети към 2010-2012 г, перспективата е по-далечна - най-рано 3-5 години след присъединяването. Тази перспектива не е привлекателна, но тя няма разумна алтернатива. Теоретично възможни алтернативи могат да бъдат: Алтернативна интеграционна общност в Европа не съществува. Нито пък се очертава да възникне в обозримото бъдеще. Изолирана външноикономическа политика е равностойна на икономическа авантюра. Напълно отворена самостоятелна външно-икономическа политика могат да си позволят страни като Швейцария и Норвегия, но не и България. България няма икономическо и политическо бъдеще извън Общността! За бедна страна, като България алтернативата “икономически неутралитет” не съществува. Единственият въпрос е: кога да стане присъединяването и при какви условия? Някои са склонни да отговорят: “колкото по-скоро, толкова по-добре!” Това едва ли е най-доброто решение! Тук има алтернативи. По тях трябва да се мисли и да се преценяват положителните и отрицателните ефекти. А политическото решение да се вземе, държейки сметка за сумарните нетни ефекти. При сегашната ситуация на започнали преговори за присъединяване изходът е в пълната мобилизация на националната енергия за възможно най-добра подготовка за присъединяване при възможно най-благоприятни условия. Лесно е да се каже, но е много трудно да се осъществи! Важно е и още едно измерение на дългосрочните положителни ефекти. Присъединяването към Съюза се превръща в източник на допълнително доверие от световната финансова общност. Страните членки са по-надеждно място за инвестиции и други форми на стопанска дейност. Това намалява рисковите премии, които са част от цената във всяко инвестиционно и друго стопанско решение. Както вече подчертахме неколкократно, всеобхватното количествено измерване на положителните и отрицателните ефекти от интеграцията на България в ЕС не е възможно. Максималното, което може да се даде сега е най-обща представа за тенденциите на тези ефекти и за приблизителното съотношение в разпределението им между България и другите страни кандидати, от една страна и ЕС - от друга. За по-лесно възприемане те могат да бъдат представени в графична форма. Всеки опит дори за такава качествена оценка на ефектите от интеграционните процеси съдържа много условности поради посочените причини. Условният характер на такива оценки се подчертава и от всички сериозни изследователи на интеграционните процеси в ЦИЕ и в ЕС. Поради това те следва да се приемат предпазливо и да служат само като изходна база за разсъждения и по-нататъшни конкретни изследвания. На фиг. 6 е представена качествена графична оценка на нетните приходи, които България очаква да получи от бюджета на ЕС: Фиг. 6. Нетни приходи на България от бюджета на ЕС
Тази оценка е по-лесна, понеже съществува изходна база: Финансовата перспектива ЕС-15 за 2000-2006 г. и Финансовата рамка ЕС-21 за същия период (виж таблици № 22 и № 23).
Приемаме, че ще се приложи подходът на сегашния бюджетен цикъл за постепенно включване на новите членове към структурните, аграрните и други фондове на ЕС - от 4,1 млрд.евро в началната година на 14,2 млрд.евро в петата за всички новоприети членове. Това означава постепенно чувствително увеличение на трансферите за България от 2010 до 2015 година. Тъй като не е възможно да се прогнозират следващите трансфери, приемаме условно, че с достигане състоянието на нормалност във взаимоотношенията на ЕС с новите членове, трансферите ще бъдат относително стабилни през следващите години. Възможно е и увеличение.
Под абцисата е представена кривата на трансферите, които ЕС ще прави към България. Естествено, тя е огледален образ на кривата над абцисата.
На фиг. 7 е представена качествена графична оценка за разходите на България по подготовка за интеграция:
Фиг. 7. Разходи на България по подготовката за интеграция в ЕС
Установяването на тези разходи е по-трудно от бюджетните трансфери. Основа на графиката са нормите на натрупване и на инвестиране, които България трябва да постигне през следващите години (виж таблица № 24 и фиг. 3). Във втората част на графиката (след 2010 година) е отразено становището, че макар официално да е член на ЕС, България не е подготвена за конкуренцията на Вътрешния общ пазар и ще ползва преходни периоди поне до към 2015-2017 г., а в някои направления (извън сферата на Общия пазар) и по-дълго – до към 2020-2025 година. Това ще изисква още по-високи норми на натрупване и инвестиране до към 2015-2020 година.
През следващите години България постепенно ще придобива черти на средноразвита европейска икономика. Ще се стабилизират на сравнително високо ниво трансферите от ЕС. Би трябвало да се чувстват в нарастваща степен плодовете от инвестиционните усилия през предходните 15 години - стабилен растеж, по-висока производителност и конкурентоспособност, по-високи доходи и потребление. Икономиката обаче все още ще изостава чувствително зад средното ниво на ЕС. Ще бъдат необходими високи норми на натрупване и инвестиране, макар и с лека тенденция към намаление спрямо максималните нива от 2015-2020 година. Трудно е сега да се борави с числа, но ако към 2015-2020 г. нормата на инвестиране достигне 32-34%, през следващите 5-10 години тя може да спадне до към 28-30%. Благодарение на придобитата зрялост икономиката ще продължава да поддържа висок растеж, нарастваща производителност и конкурентоспособ-ност, по-високи доходи и потребление.
Този тип на кривата за нормите на натрупване и инвестиране не е основание отговорността за високото инвестиционно напрежение в продължение на две и повече десетилетия да се стоварва само върху ЕС. Това са инвестиции на България - за България. Инвестиции на сегашните поколения - за следващите. Връзката с ЕС е само в това, че нормите на натрупване и инвестиране са по-високи, отколкото биха били при други обстоятелства, защото България трябва да се готви форсирано за форсираното си присъединяване към Общността.
Ако такава възможност не беше възникнала и България не беше си поставила тази амбициозна стратегическа цел, темпът на икономическо и социално развитие можеше (и навярно щеше) да бъде малко по-нисък и страната можеше (и навярно щеше) да се задоволи с по-умерена норма на натрупване и инвестиране. Ако трябва да се направи оценка на този стратегически избор и на свързаното с него инвестиционно напрежение, заключението следва да бъде положително.
Макар и с цената на по-високо инвестиционно усилиеизборът играе мобилизираща роля и обслужва стратегическите интереси на България. От гледна точка на растежа и жизненото равнище, такъв стратегически избор помага за преодоляване на последствията от загубените 10-15 години на неправилно замислена и неуспешно провеждана трансформация.
Както вече посочихме, поддържането на такива високи норми на натрупване и инвестиране се дължи и на съвпадението на трансформацията с интеграцията в ЕС. Двата процеса и свързаните с тях инвестиции обаче не могат да се обособят и разходите да се разделят. Това, естествено повишава нормите на натрупване и инвестиране и съвокупните разходи по интеграцията.
На фигура 8 са представени графично нетните политически ефекти за България от интеграцията в ЕС:
Фиг. 8 Нетни политически ефекти от интеграцията на България в ЕС
Тук са включени полезните за България ефекти от политическата стабилност, повишената национална сигурност, по-голямото доверие на световната финансова и политическа общност. Първите благоприятни резултати се проявиха с решението на ЕС в края на 1999 г. да започне преговори за присъединяване. Те ще станат още по-значими след решението на ЕС за приемане на България в Общността, примерно към 2010 година и ще нараснат още повече след неговото ратифициране от парламентите на страните членки, примерно към 2012 г.
На фиг. 9 е представена качествена графична оценка на сумарните нетни (преки и косвени) ефекти от интеграцията на България в ЕС. С по-плътната линия са представени нетните ефекти за България, а с другата - за ЕС. Едва ли е нужно да се обяснява колко трудно е построяването на подобна графика за такъв продължителен период. От това пък следва, че представените тенденции на нетните ефекти и съотношението им между България и ЕС трябва да се приемат предпазливо. Всеки сериозен опит за прецизиране е добре дошъл. И най-важното - полезен за България.
Фиг. 9. Сумарни нетни разходи и изгоди от интеграцията на България в ЕС
Тази графика е съвсем различна от подобни експерименти на западноевропейски специалисти. И числено и графично те представят друго разпределение на ефектите от интеграцията между ЦИЕ и ЕС. Според тях, сумарните нетни ефекти за ЦИЕ страни са положителни преди и след присъединяването, като нарастват рязко след присъединяването. Нетните ефекти на ЕС се представят като леко положителни през предприсъединителния период (но по-малки от нетните положителни ефекти за ЦИЕ). След това рязко спадат и остават отрицателни за дълги години с тенденция към нулата в далечното бъдеще. Дори и тогава те са многократно по-малки от нетните положителни ефекти за ЦИЕ.
Това изследване предвижда изравняване на средната представителна ЦИЕ страна член на Общността със средното ниво на Съюза по доходи (т.е. над 75% от средното), което означава прекратяване на преобладаващата част от трансферите. Ние считаме това за невъзможно (още по-малко за България) през близките две десетилетия и не предвиждаме прекратяване на трансферите от структурните фондове на Съюза.
Фигура 9 дава обобщаващ графичен израз на казаното по-горе за кратко- и средносрочните ефекти. Нетните ефекти за България остават негативни през целия предприсъединителен период (до 2010 г.) и след това до нормализиране на положението ни като член на ЕС. Техният (негативен) номинален размер расте интензивно до присъединяването. Нарастването продължава и до към 2015 година. Това ще се дължи на няколко обективни и субективни причини:
Главната причина за този негативен ефект е поемането на преобладаващата част от разходите по подготовка от България: високи норми на вътрешно натрупване и инвестиране за слабо развита икономика; сключване на нови външни заеми при висока външна задлъжнялост; необходимост от привличане на ЧПИ при не особено благоприятна инвестиционна среда в България и региона. На всичко отгоре, рационалността на стопанската дейност в България е ниска и ще остане такава още много години. Ниското качество на новосъздадения частен сектор и свързаната с това престъпност и корупция ще бъде допълнителен забавящ фактор.
Главните причини за това състояние са вътрешни. Ако трябва да се търсят и външни те са в ЕС, който не проявява готовност или не е в състояние по свои вътрешни причини да осигури по-големи трансфери, симетрични с кратките предприсъединителни периоди и ограничени преходни периоди. И тук обаче е необходима предпазливост в оценките, защото страните членки имат свои проблеми и ограничители. Всеки на тяхно място би дал предпочитание на своите интереси.
Научната обективност налага да се напомни, че те имат достатъчни основания за резервираност спрямо нас. Пред политиците, експертите и народите на тези страни трудно могат да се обосноват искания за по-големи трансфери към България. Защото тук се шири макро- и микроикономическа безотговорност и безстопанственост, стопанска престъпност и корупция, рядко срещано по света разхищение на уникален фактор на производството какъвто е земята, а също и на човешки фактор, създаван от десетилетия.
След относителното нормализиране на положението на България в ЕС, примерно към 2015-2017 г. може да се очаква подобрение на сумарните нетни ефекти. Отрицателните съставки ще намаляват за сметка на положителните, докато нетният размер достигне нула и навлезе в положителната зона с тенденция към подобрение през следващите години.
Ако трябва да обобщим казаното по-горе в този раздел, през следващите десетина години сумарните нетни ефекти от интеграцията на България ще бъдат отрицателни или близки до нулата. Положителни ще станат едва далечните дългосрочни ефекти. В това няма нищо изненадващо! То съответства на икономическата логика в развитието на бедна страна към икономическо съзряване. Както е ставало и в други държави в подобно положение, то трябва да се извърши главно със собствени усилия. Подаръци от този род никой никому не дава!
Както посочихме в раздел 5. и по-горе в този раздел, ако инвестициите преди и след присъединяването бъдат намалени с 2/3, размерът на разходите ще бъде по-малък, но сумарните нетни ефекти ще останат отрицателни и тенденцията ще се запази. Ще се ускори с няколко години пресичането на нулевото равнище и навлизането в положителната зона.
Фигура 9 показва, че нетните сумарни ефекти за ЕС в интеграционните отношения с България и другите ЦИЕ страни са положителни през целия период. Предполага се, че ще спаднат леко след присъединяването на България и други страни кандидати поради увеличение на трансферите от фондовете на Общността. Впоследствие отново да нарастват, докато в далечното бъдеще се изравнят с положителните нетни ефекти на България. По-нататък ще нарастват и двете криви на нетните положителни ефекти, като ефектите на България може би ще бъдат по-големи и ще нарастват по-бързо в резултат на големите инвестиционни и други усилия през предходните две или повече десетилетия.
В разходната част на сумарните нетни ефекти на ЕС ще преобладават бюджетните трансфери към България. Положителната им съставка ще включва ползи от либерализираните стокови и капиталови потоци и привличането на най-квалифицирани български специалисти. В дългосрочна перспектива ще растат и трите съставки.
През следващите десетилетия ще се извърши цялостна структурна и технологична модернизация на икономиката на България и другите ЦИЕ страни. Предстои тотална модернизация на финансовия и екологичния сектор; на тран-спортната, телекомуникационната, енергийната и социалната инфраструктура; на здравеопазването, образованието, науката и много други. Разходите ще възлизат на трилиони щатски долари в течение на 2-3 десетилетия. Преобладаващата част ще бъдат машини, модерни технологии, софтуеър, експертиза и други подобни. Те ще се доставят главно от сегашните страни членки на ЕС. Това ще им осигури допълнителен растеж, износ, приходи на бюджета и социалното осигуряване, нови работни места, по-големи лични доходи. Ако не предстоеше присъединяването към ЕС това нямаше да се случи в такива мащаби.
Привличането на квалифицирани специалисти от България и другите ЦИЕ страни в ЕС на пръв поглед е само вредно за нас и изгодно за тях. Но това е само на пръв поглед. Ако си представим, че тези най-талантливи хора останат в България, те ще допринесат за нейното развитие, но новаторският им потенциал няма да се разгърне напълно. Защото България не предлага необходимите информационни, технологични, експериментални, финансови, кадрови, институционални и други условия. Пълно разгръщане на потенциала им е възможно само в най-развитите страни. От това те ще извлекат и съответна полза.
Големият проблем не е “изтичането на мозъци”, а намирането на рационално съотношение за споделяне на положителните ефекти от разгръщането на новаторския им потенциал между по-бедните страни, които са ги създали и образовали и богатите страни, които са ги доразвили и използвали.
Една от най-важните задачи на ЕС и на ЦИЕ страни в контекста на дългосрочните ефекти на интеграцията е да намерят подходящ компромис между срокове на присъединяване и преходни периоди, за да не се допусне дестабилизация на Вътрешния пазар и да не се застраши икономическата и социалната еднородност на Съюза. ЕС и кандидатите от ЦИЕ са изправени пред сложна дилема:
Вторият подход ще бъде по-ефикасен. По-големите трансфери към страните кандидати през следващите 10-15 години ще осигурят по-големи и по-ранни нетни положителни ефекти за целия Съюз. Както е прието да се казва на езика на теорията и практиката при избора на инвестиционни варианти, "срокът на откупуване" при втория подход ще бъде по-кратък. Нетната положителна осъвременена стойност на ефектите за цялата Общност ще бъде по-голяма. Има основания да се очаква, че по първия подход нетната осъвременена стойност на ефектите за целия Съюз ще бъде отрицателна, а за страните кандидати – дестабилизираща и дори разрушителна.
Много е важно разширението да бъде справедливо и хората да го чувстват. Възможни са временни отклонения от разпределението на нетните ефекти по страни, социални групи или региони, но те не трябва да бъдат трайни. Ако хората почувстват, че в продължение на години нетните положителни ефекти се ползват от едни страни, а отрицателните се стоварват върху други, ще се породят съмнения, напрежение и дори конфликти.
През изминалите десетина години има неравновесие в разпределението на положителните и отрицателните ефекти между ЕС и ЦИЕ. По-нататъшното му толериране, премълчаване и отлагане на по-радикалните решения не е полезно за никого. Защото по основния си замисъл разширението на ЕС на Изток е правилно. България и другите ЦИЕ страни нямат равностойна алтернатива на присъединяването си към ЕС. Много е важно този добре замислен гигантски проект да не бъде дискредитиран!
Европейската комисия предвижда кампания за разясняване замисъла, целите и резултатите от разширението. Това е полезно. Ако обаче реалностите са други и хората ги чувстват в своето ежедневие, кампанията няма да намали евроскептицизма във и извън Общността. Може дори да го засили.
 |
 |