Първо, разходи за изработване и прилагане на съвременно законодателство, съответстващо на европейското; за създаване на ефикасна държавна администрация и институции по прилагането. В сравнение с другите групи разходи, тази може би е най-малка в парично изражение (5-10% от общите инвестиции). Тя обаче е разнородна и свързана с преодоляване на дълбоко вкоренени традиции на правен нихилизъм, неуважение и недоверие към законите и държавните институции, липса на съвременна държавна администрация и на демократични институции.

Най-голям проблем в тази област ще бъде прилагането на новите закони, а не тяхното изработване. Най-трудно ще е създаването на политически, икономически, социални, институционални, нравствени, психологически и други предпоставки за уважение на законността. Това може да се постигне не само и не толкова чрез превъзпитаване на хората, а и чрез нови хора – поколенията, които ще дойдат след нас. Неинвестиционните усилия в тази област са най-големи, най-разнородни, най-тясно свързани с човешките интереси, природа, традиции и поради това - най трудни;

Второ, разходи за постигане на европейските стандарти по опазване на околната среда, модернизация на транспорта, телекомуникациите, производство и пренос на енергия, други видове инфраструктура, ядрена безопасност, трудова безопасност, опазване здравето на хората и защита на потребителите, подобряване на социалните стандарти, ветеринарно-санитарен контрол и опазване на животните, охрана на външните граници на разширения ЕС и много други.

Постигането и поддържането на тези стандарти изисква големи инвестиции и ще намали още повече конкурентоспособността (по производствени разходи) на българската продукция. При по-малки адаптационни периоди голямата част от разходите трябва да се направят преди присъединяването. Тази група разходи са още по-големи (25-35% от общите инвестиции) и не са по силите на ЦИЕ страни, особено на по-слабо развитите като България.

Според някои изследвания само за постигане на екологичните стандарти страните кандидати се нуждаят от около 122 млрд. евро. Оценките за България са общо около 15 млрд. евро (4.9 млрд. за очистване на води; 5.1 млрд. за очистване на въздух и 5.1 млрд. за отпадъци). Реализацията на тези инвестиции означава заделяне на около 6% от БВП в продължение на 20 години. Според същите изследвания за постигане на стандартите в транспорта на страните кандидати са необходими около 90 млрд. евро. За България те се оценяват на 5.3 млрд. евро (2.1 млрд. за железниците; 2.2 млрд. за шосета и свързани с тях съоръжения и др.). За поддържането на такова инвестиционно ниво трябва да се заделят средногодишно 4.6% от БВП в продължение на 10 години.

Трето, разходи за цялостно обновяване и модернизация на производствения потенциал на икономиката: индустрията, селското и горското стопанство, услугите. Този потенциал трябва да бъде на съвременно структурно, технологично и екологично ниво; да осигурява възможности за стабилен качествен растеж; по-висока производителност и конкурентоспособност.

Нужни са огромни разходи не само за физически, но и за съвременен човешки капитал чрез модернизация на образованието, здравеопазването, поддържането и осъвременяването на квалификацията. Особено големи инвестиционни, кадрови, институционални и други усилия са необходими по подготовката за настъпващото информационно общество и “Новата икономика”. Българската икономика трябва да стане конкурентоспособна на Общия вътрешен пазар на ЕС и извън него в условията на глобализация. Огромни инвестиции са необходими за модернизация на финансовата система, на социалната система и всички други подсистеми на обществото. Тази група инвестиции е най-голяма – около 60-65% от общите инвестиции.

Посочените приблизителни дялове на инвестициите по трите групи са условни. Първо, защото е трудно прогнозирането на общия обем инвестиции и второ, ако част от инвестициите по групи могат лесно да се разграничат, други са смесени и не подлежат на обособяване. Например, екологичните стандарти на ЕС ще се постигнат не само и не главно чрез инвестиции в очистителни и предпазни съоръжения, а по-скоро чрез модерни енергоикономични и екологично чисти технологии.

Нашите изследвания показват, че България се нуждае от около 110-120 млрд. щатски долара инвестиции в течение на 25-30 години, за да постигне конкурентоспособност, която я прави приблизително равностоен участник на европейския и глобалния пазар. Добре би било ако хората, които формират икономическата политика на България си дават реална сметка за мащаба и трудностите на това грандиозно начинание! То, разбира се, важи и за цялото българско общество.

Общият размер на разходите по подготовката на България за присъединяване не може да се определи въз основа на конкретни изчисления по видове разходи, по сектори, отрасли, подотрасли, производства, дейности, региони и обекти. Опитите за такива изчисления по споменатия в началото на тази глава проект на ФАР в четири ЦЕ страни показаха, че това не е възможно.

На тази начална фаза на подготовката за присъединяване достатъчно надежден метод за грубо определяне на необходимите инвестиции е сравнителният анализ. Ако се направи компетентно, като обхване други страни в Европа и извън нея, със сходни на българските условия и се съчетае с конкретни изчисления (където е възможно) може да се постигне задоволително първо приближение на необходимите норми на натрупване и инвестиране за следващите години.

Този подход трябва да се съчетае с оценка на допълнителните разходи, свързани пряко с присъединяването. Корективите следва да се направят по всички изброени параметри. Навлизането в по-голяма дълбочина тук би ни отклонило от основната задача в настоящото изследване.

На основата на такъв анализ установяваме, че за 2001-2005 г. България се нуждае от средногодишна норма на инвестиране 25-26% при норма на вътрешно натрупване 21-22%. За 2006-2010 г. е необходима средногодишна норма на инвестиране 29-31%, при норма на вътрешно натрупване 24-25%. За размерите на нормите на натрупване и инвестиране виж фиг. 3.

Приспособяването на България към Европейското законодателство и стандарти трябва да стане до присъединяването. Забавянето може да предизвика сериозни проблеми след присъединяването:

- ЕС не може да се съгласи с постоянни продължителни преходни периоди в изискванията към страните членки или техните граждани в сферата на Общия вътрешен пазар. Това застрашава Вътрешния пазар, икономическата и социалната еднородност на Съюза и би подкопало доверието в него;

- диференцираното прилагане на правилата на Общността спрямо различните стопански субекти, особено на Общия вътрешен пазар, би довело до сериозни смущения в конкуренцията и нормалното функциониране на пазара. От това ще пострадат стопанските субекти, които спазват регулациите - екологични и социални стандарти, ядрена безопасност, държавни помощи и т.н. И ще спечелят тези, които ги нарушават;

- неприлагането на стандартите може да има опасни последствия за потребителите, за здравето и сигурността на гражданите на Общността. Такива могат да бъдат нарушенията на санитарно-хигиенните и ветеринарни стандарти, трудовите условия, защитата на външните граници на Съюза и т.н. Появата на "слаби звена" в тези вериги може да се използва за внос и продажба на вредни за здравето продукти, наркотици, за проституция и други подобни;

- смущенията във функционирането на Общия вътрешен пазар, недостатъчната защита на здравето и безопасността на гражданите могат да предизвикат остри политически реакции, натиск за възстановяване на протекционния режим между страните членки и т.н. Това би минирало стабилността на Общия пазар, доверието в ЕС и общата валута.

Преждевременното участие в Общия вътрешен пазар носи още по-големи рискове за неподготвените нови членове. Един от неблагоприятните странични ефекти може да бъде повишението на цените. "За относително неразвитите и некапитализирани производства в някои ЦИЕ страни конкуренцията на индустрията от ЕС може да бъде унищожителна" (/25/-4). Това е особено опасно за България, тъй като не повече от 15-20% от продукцията е конкурентоспособна.

Както вече посочихме в раздел 3., многобройните и продължителни преходни периоди след присъединяването не са решение. Тези проблеми могат да бъдат избегнати или смекчени само чрез добра подготовка на страните кандидати "...с цел да се постигне пълноценно участие в Общия пазар от самото начало на тяхното членство, включително премахване на граничния контрол. От Европейската комисия и от страните членки зависи да не се допусне разширението да доведе до разводняване на вътрешния пазар" (/25/-4). А добрата подготовка на страните кандидати изисква огромни средства.

Ако приемем условно, че без присъединяване към ЕС и по-ниски (нормални) темпове на развитие България щеше да поддържа през следващото десетилетие средногодишна норма на инвестиране около 20-21%, с оглед на подготовката за присъединяване тя трябва да бъде поне 30-31%. Разликата от 10 процентни пункта може да се приеме условно като цена на подготовката за присъединяване. В този случай предприсъединителните фондове на ЕС в сегашния им размер ще финансират 13-15% от пряко необходимите средства за подготовка.

Според А. Валден, цитиран в последния Годишен доклад по трансформацията на Европейската банка, непосредствено свързаните с присъединяването разходи през следващите десетина години ще бъдат около 11% от средногодишния брутен продукт на страните кандидати.

Ако се върнем отново към цитираните по-горе оценки на експерти по необходимите инвестиции за постигане на екологичните и транспортни стандарти на ЕС се оказва, че само те през следващите десетина години ще бъдат около 10% от брутния продукт на България и другите страни кандидати. Освен тях са необходими дори по-големи инвестиции и за много други сектори на икономиката и извън нея. Това подсказва, че ако подготовката е всеобхватна и пълна, необходимите допълнителни инвестиции, пряко свързани с подготовката за присъединяване са около 23-25% от брутния продукт.

Такива мащаби на подготвителните работи предполагат общи средногодишни инвестиции поне 8-9 млрд. щатски долара през следващите десетина години. България не притежава абсорбционен потенциал за такива мащаби на инвестиционна дейност. Нито пък може да осигури финансирането от вътрешни и външни източници. Следователно, ще трябва да се задоволим с инвестиционна активност, която съответства на реалностите. С други думи, средногодишни инвестиции за десетилетието около 3.5-4.0 млрд.щатски дол. То би било два пъти по-високо от сегашната инвестиционна активност.

От това следва, че за 10 годишен срок и при такава инвестиционна активност България няма да бъде подготвена, за да се справи с предизвикателствата на конкуренцията на Вътрешния пазар и да постигне стандартите в различните области. Както вече посочихме, при равни други условия, нормалната подготовка за постигане на стандартите изисква 2.5-3 пъти по-големи инвестиции през следващите 10 години. Почти трикратното намаление на годишните инвестиции означава, че с толкова трябва да се удължи времето за подготовка.

Ако поставената цел е ясна - добра подготовка, тя зависи от две условия – времето и ресурсите:

Времето ще варира в рамките на минимум и максимум. То не може да бъде съкратено под определен разумен минимум с оглед на абсорбционните възможности на България и на технологичните срокове за изпълнение на подготвителните работи. Присъединяването, обаче не може и да бъде отлагано безкрайно.

Ресурсите също ще варират в някакви граници Минимумът се определя от мащаба и характера на подготвителните работи, а максимумът - от възможностите за тяхното осигуряване и потенциала за рационалното им използване.

Между двете независими променливи трябва да се търси подходяща комбинация. Ако се налага приемане на част от кандидатите, примерно към 2005 г. и друга част - около 2010 г., трябва да се увеличат ресурсите и да се ускори подготовката.

Има признаци, че нито ръководителите на ЕС, нито правителствата на страните кандидати си дават сметка за това. Ръководителите на ЕС балансират между геополитически съображения, поети ангажименти пред страните кандидати и настроенията в страните членки. Правителствата на страните кандидати поставят над всичко срока за присъединяване, без да държат сметка за готовността и за последствията след присъединяването при недостатъчна подготовка. Логиката на техните разсъждения е: “Нека ни приемат, а тогава ще му мислим!” Последиците от такова импровизационно поведение могат да бъдат сериозни за ЕС и драматични за неподготвените нови членове на Общността.

След като Европейската комисия предложи "Програма 2000” Европейският съвет в Люксембург в края на 1997 г. утвърди Ускорена предварителна стратегия за 10-те ЦИЕ страни кандидати. Тя се основава на Европейските споразумения, Партньорствата за присъединяване с всяка страна кандидат, Националната програма на всяка от тези страни за усвояване на Европейското законодателство, предприсъединителна помощ чрез ФАР и други инструменти, отваряне програмите на Европейската общност и на агенциите за страните кандидати.

Страните кандидати винаги са гледали на трасферите от ЕС като на важен източник за безвъзмездно финансиране през предприсъединителния период и още повече - след присъединяването. Очакванията бяха по-големи в началото и спаднаха след публикуването на Финансова перспектива на ЕС-15 за 2000-2006 г. Към това се прибавят и предвидените в Програма 2000, а също и във Финансова рамка на ЕС-21 доста ниски горни граници за брутните трансфери през началните години след присъединяването.

Необяснимо защо през първите най-трудни години за новите членове нетните трансфери ще бъдат по-малки, отколкото през следващите години. Не се държи сметка, че най-големите разходи по подготовка се правят през предприсъединителния период и първите години след присъединяването.

Поради многото неизвестни относно времето на присъединяване беше трудно да се предвиди продължителността на предприсъединителния период, мащабът на подготвителните работи и размерът на трансферите от ЕС на които може да се разчита. След публикуването на Финансовата перспектива на ЕС-15 за 2000-2006 г. има повече информация за ресурсите от предприсъединителните фондове. Страните, които може би ще бъдат приети към 2005 г. имат някаква представа и за трансферите през първите години след присъединяването.

Както вече посочихме, в нашите оценки и прогнози за България приемаме, че присъединяването ще стане около 2010 г., ако се прилагат сегашните чувствително смекчени критерии от Копенхаген и не възникнат изненади. Изненадите могат да се дължат на две групи причини: Първо, глобалната и европейската конюнктура в края на новото десетилетие; Второ, особено важно – последствията от присъединяването на първите нови членове от ЦИЕ, примерно към 2005 година.

Ако тяхното приспособяване става без сериозни сътресения, приемането на втора група нови членове към 2010 г. е вероятно. Ако сътресенията са големи, което не е изключено за такъв уникален експеримент, приемането на нови членове навярно ще се отложи, за да се извлекат поуки от допуснатите грешки. Още повече, че кандидатите от втората група са по-слабо подготвени за присъединяване. Следователно, приемането на първите нови членове от ЦИЕ ще играе ролята на пилотен проект. Ние сме заинтересовани той да бъде успешен. Сега не може да се твърди категорично кой вариант е по-вероятен. В условията на много неизвестни и като имаме предвид резултатите от нашия анализ за хода на подготовката, може да се предполага, че ще бъде вторият.

От публикуваната Финансова перспектива на ЕС-15 за 2000-2006 г., от други документи на Европейската комисия и от изказвания на високопоставени личности от ЕС става все по-ясно, че "...разходите по подготовката за присъединяване ще се покриват в съвсем скромни размери с трансфери от ЕС - както през предприсъединителния период, така и през първите години след присъединяването"(/84/-97). Предвижда се "Предприсъединителните трансфери да действат като катализатори за ко-финансиране"(/26/-9). Споменава се, че средствата от ЕС ще покрият само 4% от необходимите инвестиции. В реч пред

Европейския парламент на 3 октомври 2000 г. комисарят по разширението Г.Ферхойген заяви: "Разходите по разширяването са определени в текущата финансова прогноза. Те са включени и в бюджета. Не можем и няма да изразходваме повече от това, което е в бюджета"(/55/-4).

В съответствие с препоръката на Европейската комисия, заключенията на Берлинския Европейски съвет (март 1999 г.) и решението на Европейския парламент беше утвърдено Междуинституционално споразумение по бюджетната дисциплина и подобряване на бюджетната процедура. То е публикувано в Официален вестник на Европейските общности от 6.05.1999 година. Споразумението съдържа Финансова перспектива на ЕС-15 за новия бюджетен цикъл 2000-2006 г. и Финансова рамка на ЕС-21 за същия период. (Виж таблици № 22 и № 23):

Таблица № 22

Източник: /32/-12-13.

Таблица № 23

Източник: /32/-14-15.

Финансовата перспектива на ЕС-15 за 2000-2006 г. предвижда 3.12 млрд.евро годишна предприсъединителна помощ за страните кандидати чрез Програмата ФАР и двата нови инструмента ИСПА и САПАРД. Програмирането по трите предприсъединителни инструмента ще става на основата на принципите, приоритетите и условията, определени с Партньорството за присъединяване - ежегодни документи между ЕС и всяка страна кандидат.

Предприсъединителната помощ по години възлиза на 3.4% от предвидените в бюджетната програма общи плащания. Това личи още по-ясно на фигура 4:

Бюджетните програми на ЕС-15 и ЕС-21 за 2000-2006 г. съдържат два раздела, които са особено важни за ЦИЕ страни:

• ред 7.Предприсъединителна помощ, разпределена по години между трите инструмента. Тя ще бъде около 1% от БВП на страните кандидати. Действа от началото на 2000 г. и за няколко страни кандидати ще продължи през новия бюджетен цикъл след 2006 година. Между тях ще бъде и България. В Междуинституционалното споразумение е предвидено, че когато страна кандидат, ползваща предприсъединителна помощ бъде приета за член на Съюза, тя губи право на такава помощ и ползва трансфери от ресурсите за нови членове.

Освободените по този начин средства от предприсъединителната помощ се преразпределят между останалите страни кандидати, които още не са приети в Съюза. В Доклада на Европейската комисия за България от 8 ноември 2000 г. е записано: "За 2000-2002 г. индикативните годишни квоти за България са 100 млн.евро от ФАР, 52 млн.евро от САПАРД и между 83 и 125 млн.евро от ИСПА" (/58/-8). Това означава около 260 млн.евро брутни трансфери средногодишно или 8.33% от общата сума, заделена за всички страни кандидати. Ако допуснем, че нови членове от ЦЕ бъдат приети през 2005 г., тази сума ще остане и за 2003-2004 г. През 2005-2006 г. заделената сума от 3.12 млрд.евро ще се разпредели между България, Румъния и други страни кандидати, останали извън ЕС.

Може да се предполага, че годишната брутна индикативна квота на България тогава ще бъде между 600 и 700 млн. евро. Разбира се, ако изпълняваме кратко- и средносрочните задачи, предвидени в годишните доклади и партньорствата за присъединяване, ако предлагаме за финансиране добре обосновани проекти и сме осигурили необходимото ко-финансиране. От това пък следва, че нетните трансфери навярно ще бъдат по-малки. Следователно, трансферите от ЕС са също така условни, каквито са от МВФ и Световната банка;

• ред 8. на Финансовата рамка ЕС-21 предвижда ресурси за подпомагане на нови членове. Очаквало се, че ще има такива от 2002 г. и за тях са предвидени 6.45 млрд.евро, които нарастват почти 3 пъти през 2006 г. Тези суми са разпределени за земеделие, структурни операции, вътрешна политика и администрация. Ако допуснем, че към 2005 г. всичките 10 ЦИЕ страни бъдат приети за членове (което е изключено), през 2006 г. те ще ползват предвидените 16.78 млрд.евро., а предприсъединителната помощ от 3.12 млрд.евро остава на разположение на Европейската комисия (виж таблица № 23).

На пръв поглед финансовата картина изглежда оптимистична. Някои нови членове (Унгария) могат да се надяват на трансфери, превишаващи 7% от брутния им продукт. Съставителите на бюджета на ЕС обаче са взели предпазни мерки. Следвайки досегашната си практика и държейки сметка за многото неизвестни във връзка с глобалната и регионалната стопанска конюнктура и сложния процес на разширяването, те са постановили, че никоя страна член не може да получава от бюджета на ЕС повече от 4% от брутния си вътрешен продукт. Освен това, новите членове ще плащат и вноски в общия бюджет, които тепърва ще се уточняват на преговорите и при вътрешните реформи в Съюза.

Приемането на такава Финансова перспектива и финансова рамка за 2000-2006 г. е успех. Особено като се имат предвид дългогодишните спорове и нарастващото напрежение между сегашните членове по приноса им в бюджета. През 1999 г. германското участие във финансирането на общия бюджет беше 27.7% при 26.2% от БНП на Общността. Франция внасяше 17.5% от бюджета при 17.5% от БНП. Италия внасяше 13.4% при 14.3% от БНП, а Великобритания - съответно 11.9% и 15.1% и т.н.

Бюджетът на ЕС не може да превишава установения таван. През 1993-1994 г. той беше 1.20% от БНП на Общността. През следващите години нарасна до 1.26% в 1998 г. и 1.27% в 1999 г. Съпротивата на нетните вносители растеше и се стигна до запазване на тавана за 2000-2006 г. Трудно е да се предскаже таванът за следващия бюджетен цикъл на разширения ЕС за 2007-2013 г. Може да се предполага, че съпротивата срещу повишение ще нараства и трудно ще се постигне нова промяна. Особено при неблагоприятна стопанска конюнктура и евентуални сътресения в разширението. Малко увеличение на тавана, обаче не е изключено. Ако страните кандидати упражняват по-силен натиск за увеличение на трансферите от ЕС може да се очаква повишение на тавана.

На увеличение на ресурсите за предприсъединителни фондове и за последващи трансфери към новите членове може да се разчита главно от два източника:

- продължаване на високия растеж в страните членки. При неизменен таван това води до по-голяма маса ресурси. Ако се потвърдят очакванията на Европейския съвет от Лисабон (март 2000 г.) за 3% растеж през следващите години тази сума ще бъде значителна;

- вътрешно преразпределение на ресурсите. Първата скромна крачка в тази посока беше направена на Берлинския Европейски съвет, а също и при текущото изпълнение на бюджета през последните години. Използваните ресурси през 1993 г. бяха 1.13% от БНП, през 1997 г. достигнаха 1.17%, през 1999 г. спаднаха до 1.15%. Въпреки заделените средства за предприсъединителни фондове през 2000 и 2001 г. са предвидени плащания 1.13% и 1.12%. След известно повишение през 2002 и 2003 г. (при евентуално приемане на нови членове), те отново ще спаднат до 1.13% към 2005-2006 година. Казано по друг начин, ако неизползваните ресурси (спрямо утвърдения таван) през 1993 г. бяха 0.09% от БНП, а през 1996 г. спаднаха на 0.05%, през 1999 г. нараснаха на 0.12%. Въпреки предвидените 3.48% за предприсъединителни фондове през 2000 г. и 3.42% в 2001 г. , за 2000-2001 г. резервът ще нарасне съответно на 0.14 и 0.15%. Със заделените още по-големи ресурси за нови членове от 2002 г. резервът отново намалява до 0.09% и през следващите години бавно нараства до 0.14%. Ако се вземат предвид вноските на новите членове в бюджета на Съюза резервът през 2002-2003 г. ще бъде 0.13-0.12% от БНП. През следващите години ще нарастне до 0.18%.

Европейската конференция в Ница показа колко трудно се приемат реформи с които се преразпределя власт. През следващите години предстоят още по-сложни реформи за преразпределение на финансови ресурси, особено за аграрните и структурните фондове на Общността. Трудностите в Ница може би ще бледнеят пред тези, които предстоят с преразпределението на милиарди евро от сегашните към новите членове на ЕС. Защото по-лесно е една страна член да приеме намаление в дела на своите гласове в Европейския съвет или в Европейския парламент примерно от 4.5% на 4.2%, отколкото намаление на субсидиите от структурните и аграрните фондове, примерно от 6.0 на 4.5 млрд. Евро. А това предстои след няколко години.

Най-важният инструмент за предприсъединително финансиране през 2000-2006 г. ще бъде Програмата ФАР - 50% от общите ресурси. Около 70% от ресурсите на тази програма ще бъдат насочени за инвестиции: създаване на регулативна инфраструктура, която осигурява спазването на европейските стандарти (екологични, ядрена безопасност, транспортна безопасност, трудови условия, проверка на стандартите за хранителни продукти, информация за потребителите, контрол в производствени процеси,инфраструктурни проекти, малки и средни предприятия и други подобни. Останалите 30% ще се използват за създаване на демократични институции и ефикасна публична администрация, способна да прилага Европейското законодателство. За 1990-1998 г. България е получила 747 млн.евро по тази програма. През следващите години се предвижда да получава около 100 млн.евро годишно (виж /27/-9).

Вторият по важност инструмент за предприсъединителна помощ е ИСПА.Той ще осигурява 33% от общото финансиране през 2000-2006 г. Главното му предназначение е да финансира изграждането на важна екологична и транспортна инфраструктура. Екологичните инвестиции включват проекти по осигуряване на питейна вода, пречистване на отпадни води, очистване на твърди отпадъци и замърсявания на въздуха. Важна част от средствата на този фонд ще се използват за финансиране на трансевропейската транспортна мрежа - железници, скоростни автостради, пристанища, летища, които ще улеснят връзките между сегашния ЕС и новите му членове на Изток и Югоизток.

Разпределението на средствата по страни кандидати се прави от Европейската комисия въз основа на следните критерии: население, БВП на човек от населението, територия на страната. Всяка страна кандидат получава квота в зависимост от качеството на предложените проекти. България може да получи между 8 и 12%.

Третият по мащаби инструмент за предприсъединителна помощ е САПАРД.Той ще осигурява 17 % от общото финансиране през 2000-2006 г. В документа "Партньорство за присъединяване 1999 година" за България е записано:

"Новият предприсъединителен инструмент за стабилно земеделие и развитие на селските райони САПАРД ще предостави помощ на България през периода 2000-2006 г. в следните две области:

а) за прилагане законодателството на ЕС по Общата аграрна политика и свързаните с нея дейности;

б) за приоритетно решаване на конкретни проблеми по стабилното приспособяване на земеделския сектор и на селските райони в България" (/19/-13).

Годишният размер на средствата за България по тази програма е 52,12 млн.Евро от 2000 до 2006 година.

ЕС участва с до 75% от общите разходи, а в някои случаи до 50%. Всяка страна кандидат съставя национална програма за развитие на селските райони по договорено с Общността съдържание. Това е единствената предприсъединителна програма с децентрализирано (от правителствата на съответните страни) финансово управление и контрол върху използването на средствата.

Безвъзмездните помощи от предприсъединителните фондове на ЕС не са достатъчни за финансиране на огромните разходи на страните кандидати по подготовката за присъединяване. По наши оценки финансирането от тези фондове покрива едва 5% от необходимите средства за 2000-2005 г. ако се изхожда от нормите на инвестиране, прогнозирани в раздел 5.1. Останалото България трябва да набави от собствени ресурси, ЧПИ, външни заеми и капиталови пазари. Трансферите от ЕС по-скоро служат като катализатор за мобилизиране на по-големи ресурси за ко-финансиране.

ЕС помага на страните кандидати за набиране на ко-финансиране. Има споразумение за тази цел с Европейската инвестиционна банка. Предприсъединителната подкрепа на банката финансира приоритетни инвестиции в страните кандидати за постигане стандартите на ЕС. Финансирането се концентрира върху проекти по опазване на околната среда, развитие на транспорта, телекомуникациите, енергийни връзки, повишаване конкуренто-способността на индустрията, регионално развитие.

Европейската комисия има споразумения за участие в ко-финансиране със Световната банка и с Европейската банка. Към тези споразумения се присъединиха по-късно Северната финансова корпорация по околната среда, Северната инвестиционна банка, Международната финансова корпорация, Съветът на Европейския фонд за социално развитие. На всяко евро безвъзмездна помощ, предоставена от ФАР се мобилизират 5 евро от международните финансови институции. Като се има предвид участието на страните кандидати със собствени ресурси съотношението достига 1:8.

Тежките проблеми на страните кандидати с финансирането могат да се облекчат допълнително с привличане на компании от страните членки на ЕС. Това обаче предполага подходящи икономически, институционални и други условия за привличане на частни инвестиции.

На България и другите ЦИЕ страни им предстои да извършат голяма подготвителна работа при много ограничители:

- таванът на бюджетната програма на ЕС за 2000-2006 г. е 1.27% от общия БНП. Възможно е той да остане и за следващия бюджетен цикъл;

- предвижданите трансфери от предприсъединителните фондове ще бъдат около 1% от БВП на страните кандидати, въпреки, че им предстои да поддържат 25-30 пъти по-високи норми на инвестиране през новото десетилетие. Дори ако допуснем, че след приемането на някои ЦЕ страни към 2005 г. трансферите за България бъдат увеличени до 2-2.5% от БВП, те ще покриват едва 10-11% от необходимите общи инвестиции;

- по-големи трансфери към България преди и непосредствено след присъединяването ще се сблъскат с други ограничители на ЕС - трансферите не могат да превишават 4% от БВП на страната получател. Дори в този идеален случай към 2010-2012 г. трансферите от ЕС ще покриват едва 13-14% от необходимите ни общи годишни инвестиции;

- на теория България има възможност да използва ко-финансиране на проекти, изпълнявани с трансфери от ЕС. Тук става дума за кредити от международни финансови институции и от частни източници. При високата външна задлъжнялост България трудно може да си позволи масирано ползване на нови външни заеми. Този приток едва ли ще превиши 2.0-2.5% от БВП и 8-9% от необходимите общи инвестиции;

- друг източник на външни ресурси могат да бъдат ЧПИ. Сериозният анализ на факторите, които определят тези капиталови потоци в условията на Южна Европа, на нашия регион и на България не дава основание за голям оптимизъм. Приток на ЧПИ около 2.5-3.0% от БВП средногодишно за десетилетието може да се счита за успех, при вече изчерпан потенциал за приватизация. Това означава 9-10% от общия размер на необходимите инвестиции. То би било много добро постижение на фона на ЧПИ 1.0-1.5% от БВП в Гърция, Португалия и Испания през последното десетилетие (виж раздел 4.3.6.).

Приблизителната оценка на тази основа позволява да очакваме през новото десетилетие външни ресурси от всякакви източници (ЕС, международни финансови институции, ЧПИ, инвестиционни заеми, капиталови пазари) не повече от 25% от необходимите ни общи инвестиции. Преобладаващата част трябва да се осигурят от вътрешно натрупване.

Като имаме предвид, първо, ограничените възможности на България за натрупване при сегашното и в обозримото бъдеще състояние на икономиката; второ, очакваните отрицателни търговски салда през целия период; трето, високите стандарти на ЕС, които трябва да се постигат при минимални по обхват и продължителност преходни периоди; четвърто, скромните трансфери от предприсъединителните фондове на ЕС, е трудно да си представим България готова за равностойно членство в ЕС към края на това десетилетие.

Тези най-груби предварителни оценки са представени в таблица № 24 и фигура 5.

Таблица № 24

Очаквана структура на финансирането на предприсъединителната подготовка в България (средногодишни величини)

Източник: Собствени оценки

В името на прецизността, към посочените в таблица 24 разходи следва да се прибавят и очакваните отрицателни търговски салда 8-9% от БВП през този период (виж таблица 8 в раздел 2). За България те са също разход по подготовката за присъединяване.

Приемането на неподготвени страни в ЕС ще предизвика смущения във функционирането на Общия вътрешен пазар. Още по-големи ще бъдат сътресенията в българската икономика. Дори елементарният икономически анализ и прогноза на събитията през следващите десетина години подсказват с голяма степен на вероятност, че това може да се случи.

За предотвратяване на бъдещи сътресения в българската икономика трябва да се мисли сега. Прости решения на този проблем няма. Те трябва да се търсят в различни посоки:

- пълна мобилизация на интелектуалните, материалните и финансовите ресурси на България и рационалното им използване. Те сега се разхищават и разграбват. Процъвтява престъпността и корупцията. Най-убедителните примери са милионите декари пустеещи и полуобработени земи и стотиците хиляди безработни;

- облекчаване на ограничителите на ЕС, като на най-изостаналите страни кандидати се предоставя по-голяма помощ през предприсъединителния период и в годините след присъединяването. Тези помощи трябва да превишават сегашните тавани за трансфери. Помощта следва да се концентрира върху подготовката за присъединяване към Общия вътрешен пазар;

- по-гъвкаво използване на преходните периоди, най-вече в областите извън Общия пазар. Особено като се има предвид, че някои от тези стандарти (екологични, транспортни и други) изискват много големи инвестиции и дълго време;

- хладнокръвна оценка на сроковете за присъединяване. Поканата за преговори може да е красив жест като отплата за политически и други услуги, но изпълнението на отговорностите на пълноправен член на такава интеграционна общност не се постига с подобни методи. Пазарът не се интересува от политически жестове. Иначе той не би бил пазар! Изпълнението на отговорностите като равностоен член на Общността е възможно само при наличието на наистина нормално функционираща и наистина конкурентоспособна пазарна икономика. Българската икономика сега е много далече от това състояние. Изправянето на такава неподготвена икономика пред предизвикателствата на Общия вътрешен пазар може да има сериозни последствия за България;

Дискусията за двускоростен ЕС в сегашния му състав, навярно ще се разшири и върху новите членове. Ако се преценява, че някои от сегашните членове на Съюза (примерно Гърция, Португалия и други) нямат потенциал за темп на икономическа, социална и политическа интеграция, какъвто могат и се налага да постигнат най-напредналите страни членки (Германия, Франция и други), трудно е да си представим как новите членове от ЦИЕ и особено България ще бъдат равностойни партньори в ускорения процес на интеграция.

Разширеният ЕС става все по-разнороден и трудно подвижен в глобалното икономическо съревнование. При сегашните икономически и институционални механизми на функциониране и повишена разнородност шансовете му за успех в глобалната конкуренция не са големи. Най-развитите европейски страни едва ли ще се съгласят темпът на интеграционните процеси да се определя от най-слабите нови членове! Много е вероятно новите членове (или част от тях) да формират трета (най-бавна) интеграционна скорост в Общността!

ЕС навярно ще пристъпи към такива решения през следващите години. Обективните потребности на европейската интеграция и предизвикателствата на все по-мощния конкурентен натиск на американската икономика в условията на глобализация ще наложат подобни решения. При вземането на такива решения и с оглед на икономическите реалности България ще остане в периферията на Обединена Европа, макар и като член на ЕС. Може би ни предстои преместване от една периферия в друга периферия на Европа. Това няма да измени съществено относителните позиции на страната. Промени ще настъпят едва когато нарастне икономическият ни потенциал и конкурентоспособността.