В теоретичните описания на глобализацията могат да се срещнат текстове като следния: "Независимо как протича процесът на "глобализация" - чрез трудови потоци, капиталови потоци или търговия - крайният резултат е един и същ. С увеличаване на връзките между различни икономики потоците помагат за изравняване икономическите възможности на съответните пазари. Наличието на един от тези потоци намалява потребността от другите. В контекста на ЕС това означава, че наличието на свободни капиталови и търговски потоци в Общността ще помогне в дългосрочна перспектива за намаляване на различията в доходите, които са най-важният стимул за миграционни процеси" (/8/-15).
От теоретична гледна точка и в хоризонт от 5-6 и повече десетилетия тази мисъл е вярна, ако се допусне, че има пълна взаимна заменимост между факторите на производството. Това обаче не е доказано. И едва ли може да бъде доказано! В абстрактен план са достатъчни двата потока и липсата на симетрия не е проблем.
Икономиката обаче е конкретна. А човешките съдби - още по-конкретни, сложни и лични. За тях проблемите са реални - за днешния ден, месец или следващите няколко години. Времеви хоризонти от 40-50 и повече години нямат реална тяжест в ценностната система на съвременниците.
Както вече посочихме, интеграцията в ЕС е продължителен процес, започнал далеч преди присъединяването. Той няма да приключи с присъединяването, първо, защото е безкраен и прекратяването му би довело до тежка икономическа криза, особено в условията на глобализация, и второ - понеже ЕС провежда спрямо страните кандидати политика на несиметрична либерализация.
Двата интеграционни канала са почти напълно отворени, а третият е почти затворен. В раздел 4.2. показахме, че стоковите потоци между ЕС и ЦИЕ са либерализирани в най-голяма степен. В раздел 4.3. показахме, че либерализацията на капиталовите потоци също е много напреднала. В раздел 4.4. показахме, че трудовите потоци са силно ограничени. Най-трудната работа по пътя на интеграцията предстои с либерализацията на трудовите потоци.
Основните договори на ЕС и фундаменталните принципи на Общия вътрешен пазар изискват симетрична либерализация на всички интеграционни потоци между ЕС и ЦИЕ. Това диктуват и дългосрочните интереси на двете групи страни. Политиката на ЕС за несиметрична либерализация поражда много въпросителни относно сегашните и бъдещите намерения на Общността и правителствата на страните членки.
ЕС либерализира търговските и капиталовите потоци от които е заинтересован, въпреки негативните последствия за ЦИЕ страни. Отворените вътрешни пазари на България и другите ЦИЕ страни са изгодни за износителите от ЕС, но поставят в тежко положение местните производители, които не са подготвени да посрещнат предизвикателствата на импортната конкуренция. Нито могат да се подготвят за десетина години. Тези страни винаги са били по-изостанали от Западна Европа. Те имат зад себе си 40-годишно централно планиране с почти пълна изолация от взискателните световни пазари. Осъществяват трудни пазарни реформи и болезнено преструктуриране. Почти всички преминаха през (а някои още са в) дълбоката трансформационна рецесия, която намали потенциала им за натрупване и инвестиране. Това пък ограничава възможностите им за ускорена структурна и технологична модернизация и затруднява подготовката за присъединяване.
Преждевременното отваряне на вътрешните пазари на ЦИЕ страни и особено на такива като България ги постави в тежко положение. Дефицитите в търговските сметки на ЦИЕ са много високи от години и продължават да растат. Милиони работници загубиха работата си по тази и други свързани причини. Безработицата достигна рекордно високи нива. И въпреки тежките последствия България и другите ЦИЕ страни се придържат към политиката на пълна търговска либерализация.
България се придържаше към всички ембаргови операции на ООН и ЕС срещу Югославия, въпреки понесените загуби от няколко милиарда щатски долара. И въпреки липсата на компенсации.
Либерализирани са и потоците за ЧПИ. Като изключим някои ЦЕ страни, тези потоци все още са твърде скромни, за да създадат материална и икономическа основа за растеж, по-висока производителност, конкурентоспособност, заетост и доходи. Със създадените нови работни места (общо около 750 хиляди) в клоновете на западноевропейски фирми в ЦИЕ, не се компенсира дори минимална част от загубените работни места в процеса на трансформацията, подготовката за ЕС и участието в ембарговите операции.
Възможен отдушник от сложния икономически и социален блокаж е либерализацията на трудовите потоци към ЕС. Това би облекчило частично високото напрежение на трудовия пазар и би осигурило доходи на част от загубилите работата си в България. ЕС обаче не либерализира трудовите потоци от страх за последствията върху своите трудови пазари и доходите на своите граждани. Съобразяването с такива негативни последствия за страните от ЕС би било задължително за ЦИЕ, ако имаше реципрочно съобразяване от страна на ЕС с последствията от либерализираните търговски и капиталови потоци върху страните кандидати. Реципрочност обаче няма. И отговорността за това носят главно страните от ЕС.
Такава несиметрична интеграционна политика не обслужва общите дългосрочни интереси на европейското развитие. Тя обслужва едностранно текущите интереси на страните от ЕС и отежнява положението на ЦИЕ страни, особено на по слабите като България. Световният опит показва, че такава неравнопоставеност в икономическите отношения неизбежно поражда социално, политическо и друго напрежение, което рано или късно напомня за себе си.
Следователно, ЕС прилага небалансирана интеграционна политика и използва тарифни и нетарифни форми на протекция на своите производители, които са и без това далеч по-конкурентоспособни от слабите и неподготвени производители от България и другите ЦИЕ страни. Мощен икономически партньор, като ЕС прилага такива средства в интеграционните си отношения със слабо развити страни с които води преговори за присъединяване.
Такова поведение хвърля сянка върху икономическите взаимоотно-шения и доверието между двете групи страни. Продължаването на тази политика може да засили недоверието в ЦИЕ към ЕС. ЕС извлича текущи изгоди, но дългосрочните последствия ще бъдат неблагоприятни и за тях, и за нас!
Такава политика ще затруднява подготовката на страните кандидати за присъединяване, което противоречи на интересите на сегашните членове на Общността. Защото те не са заинтересовани от забавяне на подготовката. Цената, която ще бъде платена с приемането на неподготвени членове ще е много по-висока от изгодите, които страните от ЕС получават от небалансирана интеграционна политика през предприсъединителния период.
Някои могат да възразят на този тревожен сигнал с аргумента, че ЕС е подпомагал досега страните кандидати чрез Програмата ФАР и че предвижда значителен ресурс в своя бюджет 2000-2006 г. за предприсъединителни фондове. На тази тема се спираме в следващия раздел.
