Авторите на цитираното изследване приемат редица условни допускания в своите предвиждания. Част от тях очевидно няма да се потвърдят. Те допускат, че либерализацията на миграцията и приемането на 10-те страни кандидати в ЕС ще стане през 2002 година. Прогнозира се наличен брой имигранти в ЕС, а не ежегодни нетни или брутни потоци. Не се държи сметка за необходимото време за приспособяване на миграционните потоци към независимите променливи. Приемат се доста оптимистични темпове на прираст на брутния продукт и на доходите в страните кандидати.

Те сами признават, че като се изключи Германия и някои най-развити страни, за останалите западни държави няма достатъчно дълги и надеждни статистически редове за миграцията. Поради това прогнозират наличните имигранти в Германия, където са около 2/3 от имигрантите в ЕС. След това екстраполират за останалите страни от Общността, като приемат, че сегашните съотношения в броя и структурата на имигрантите по страни ще се запазят през следващите 20-30 години. Това е малко вероятно, въпреки инерционния характер на миграционните потоци. Авторите прогнозират имиграцията в Германия от 10-те ЦИЕ страни кандидати по три сценария, показани в таблица № 18:

Таблица № 18

Източник: /16/-125.

Броят на имигрантите от 10-те ЦИЕ страни, живеещи в 15-те страни от ЕС по основния сценарий се очаква да бъде както е показан в таблица № 19:

Таблица № 19

Брой на резидентите от ЦИЕ-10 в Европейския съюз (основна прогноза)

Източник: /16/-128

Годишните прирасти на броя на живеещите от всяка от 10-те ЦИЕ страни в Германия по основния сценарий се очаква да бъдат, както са показани в таблица №20:

Таблица № 20

Годишен прираст на броя на резидентите от ЦИЕ в Германия (основна прогноза)

Източник: /16/-123.

Според този сценарий прирастът на живеещите в Германия български имигранти се очаква да е 10.44% от общия прираст в 2002 г. Той намалява постепенно до 5.53% към 2025 г. и е отрицателен към 2030 година

Очакваните имигранти от всяка ЦИЕ страна кандидат, живеещи в Германия по основния сценарий са показани в таблица № 21:

Таблица № 21

Източник: /16/-124.

Според този сценарий началният дял на имигрантите от България, живеещи в Германия е 7.24% от общия брой на имигрантите от 10-те ЦИЕ страни. Очаква се те да достигнат максимума (9.49%) към 2015 г. и след това да намаляват бавно, достигайки 9.28% към 2030 г.

Резултатите от прогнозите за Германия се екстраполират и за другите членове на ЕС, въз основа на разпределението на имигрантите от ЦИЕ по страни членки на ЕС през 1998 г. Връх на имиграцията - 3.9 млн.души се очаква към 2030 година. Делът на имигрантите от ЦИЕ, живеещи в ЕС от 0 % в 1998 г. ще нарасне на 1.1% от населението на сегашните 15 членове на Съюза. Делът им спрямо населението на сегашните 10 ЦИЕ страни от 0.8% в 1998 г. се очаква да достигне 4% към 2030 г. Само за Германия делът на живеещите имигранти от ЦИЕ ще достигне около 2,5% от нейното население. Германия и Австрия се очаква да поемат съответно 65% и 12% от общия брой имигранти от ЦИЕ.

В тези прогнози има безспорни неща:

• миграционните потоци от ЦИЕ към ЕС ще бъдат значителни;
• нетната емиграция ще бъде висока в началните 5-10 години, след което ще започне бавно да намалява. Склонността към емиграция намалява с повишаване дела на емигриралото население;
• създаването на значително имигрантско ядро на дадено място в приемащата страна влияе върху насочването на бъдещата миграция по страни, но не води към постоянно увеличение на миграцията;
• най-много емигранти ще се насочват към съседните на ЦИЕ страни: Германия, Австрия, Италия, Гърция, Финландия, Швеция;
• За запълването на имигрантския потенциал в ЕС ще бъдат необходими няколко десетилетия. Ако потенциалът расте (което е най-вероятно) ще е необходимо още повече време.

Прогнозите обаче съдържат и някои спорни тези:

• те не държат сметка за всички фактори, които влияят върху миграцията. Още по-малко - за бъдещите промени в ключови фактори като растеж на БВП, заетост и други, които са сигурни. Приема се, че безработицата в Германия и ЦИЕ ще остане неизменна. Такова допускане едва ли ще се потвърди;
• анализът и прогнозите се правят на основата на нетните, а не на брутните миграционни потоци, които показват по-точно връзката между независимите и зависимата променлива;
• основания за прогнозата са миграционните потоци при южното разширение на ЕС и сегашната наличност на имигранти от ЦИЕ. Както ще бъде посочено по-долу в този раздел, такива допускания са необосновани;
• подценяват се началните потоци през първите 5-7 години след либерализацията. Действителните потоци навярно ще бъдат по-големи поради посочените по-горе причини;
• преувеличава се темпът на затихване на потоците, понеже се надценява темпът за сближаване на БВП на човек от населението, на доходите и на другите условия, които определят качеството на живота;
• не се държи сметка за структурата на миграционните потоци – високо-, средно- и ниско-квалифицирани. Големите разлики между заплатите на специалистите в ЦИЕ и в ЕС и нарастващата потребност на най-развитите западноевропейски страни от висококвалифицирани кадри, особено по информационни технологии, ще създава допълнителни условия за привличането им от Източна Европа и други по-слабо развити страни и региони. Според експерти на ОИСР през 1998 г. в САЩ е имало около 350 хил. незаети места за квалифицирани специалисти по информационни технологии, в Германия около 60 хил., във Великобритания около 20 хил. и т.н. Смята се, че през 2000 г. американските фирми ще запълнят едва половината от новите 1.6 млн. места за такива специалисти. Бързо растат потребностите на всички страни от ЕС. Това ще облагодетелства приемащите страни, но ще се отразява неблагоприятно върху изпращащите;
• предвижданията не държат достатъчно сметка за разликите между ЦИЕ страни: потоците от ЦЕ ще бъдат по-умерени, ще затихват по-бързо, ще имат по-висок дял на сезонните и други краткосрочни имигранти в граничните райони, отколкото в страни като България по очевидни причини. Такива различия са предвидени в прогнозата, но действителните разлики между ЦЕ и Югоизточна Европа навярно ще бъдат по-големи;
• подобренията в транспортната инфраструктура ще повишат мобилността на хората от всички страни, но в различна степен за близките и далечните;
• приемането на нови членове в ЕС няма да започне от 2002 г., а по-късно. Няма да бъдат приети едновременно 10-те ЦИЕ страни, а отделно или на групи в зависимост от тяхната готовност в продължение на поне десетина години. Това ще разсее мащабите на потоците във времето, ще смекчи положителните и отрицателните ефекти за ЕС и за ЦИЕ;
• размерът, динамиката и структурата на миграционните потоци от Турция ще бъде по-специален, поради мащабите на страната и наличието на голяма турска имигрантска общност в Германия и в други западноевропейски страни;
• много е вероятно да се определят преходни периоди от 5-10 и повече години за постепенна либерализация на имиграцията от ЦИЕ страни. Прогнозата не държи сметка за това, може би за опростяване на предвижданията;
• поради различията в условията на живот между ЦИЕ вече има, а през следващите години и десетилетия ще нарастват миграционните потоци между самите ЦИЕ страни. Това обаче не означава, че можем да се съгласим с твърдения като: "...миграцията "Изток-Запад" се очаква да става във все по-голяма степен временна, докато постоянната миграция навярно ще продължава да бъде от типа "Изток-Изток", особено ако се ускорява икономическото възстановяване на ЦЕ" (/17/-10). Не виждаме сериозни икономически основания за такова пренасочване на главните миграционни потоци в Европа. Всички икономически аргументи подсказват, че в обозримото бъдеще основният поток ще е миграцията "Изток-Запад", а потоците "Изток-Изток" ще имат второстепенно значение. В този ред на мисли може да се напомни, че след либерализацията в 1990 г. емигрантите от Полша и Чехословакия не се насочиха към по-близките им източни провинции, а към Бавария и други развити, макар и по-отдалечени провинции на Германия.

Факторите, които определят мащабите на миграционните потоци са достатъчно сложни, за да е възможно задоволителното им прогнозиране. Известни са категоричните, но погрешни прогнози на западни експерти преди десетина години за скоростта и цената на пазарната трансформация в ЦИЕ. Известни са също толкова погрешните прогнози за бързината и цената на интегрирането на бившата ГДР в Обединена Германия. Известни са оптимистичните прогнози за скоростта и цената на интеграцията на ЦИЕ в ЕС. Ако ги сравним с фактите и преките ни наблюдения върху реалностите на трансформацията и на интеграционните процеси, този оптимизъм едва ли е оправдан! Прогнозите подценяват сложността на интеграцията на Източна Европа, като използват неуместни аналогии с предишни разширения на Съюза, които се различават от предстоящото. На тази тема се спряхме в първи, втори и трети раздел.

Има достатъчно основания да се очакват по-големи и по-продължителни миграционни потоци през следващите десетилетия, ако бъдат наистина либерализирани. Особено интензивни ще бъдат те от страни като България и Румъния през първите десетина години след либерализирането. Много по-трудно е да се предвиди какви ще са потоците - общо, по изпращащи и приемащи страни, по възрастови и квалификационни групи, пол и т.н. Като ориентир за размисъл може да послужи фактът, че към 1997 г. живеещите в САЩ мексиканци са 7% от населението на Мексико, въпреки строгите ограничения за имиграция в САЩ. И никой не смее да каже, че това е близко до потенциала на насищане. БВП на човек от населението в САЩ е 3.5 пъти по-висок от този в Мексико по паритетни курсове. Разликата между 10-те ЦИЕ и 15-те от ЕС е приблизително същата, докато разликата между България и ЕС е почти 5 пъти (виж таблица № 3).

В други публикации на западни изследователи, с помощта на други методи и други допускания се прогнозират значително по-големи миграционни потоци.

Миграционните решения са толкова комплексни и лични, че не е възможно да се твърди категорично кои прогнози са по-близки до истината. Въз основа на наблюдения върху състоянието на икономиките в България и някои ЦИЕ страни сме склонни да се доверим повече на авторите с по-високи миграционни очаквания. Бъдещето ще покаже кои очаквания са по-реалистични.

В този контекст сериозни съмнения пораждат някои публикации на Европейската комисия, предназначени за ръководствата на Комисията и на ЕС при вземане на важни решения по източното разширение. В една от тези публикации може да се прочете: "Опасенията, че масовата миграция ще "наводни" трудовите пазари на сегашните членове на ЕС не са оправдани, също и въз основа на опита от предишни разширения. Това показва, че миграционните потоци се влияят повече от икономическите условия и перспективи, колкото от правото за свободно движение" (/14/-34).

На позоваването на опита от предишни разширения на ЕС ще се върнем след малко. Тук ще коментираме накратко само тезата, че миграционните потоци се влияят повече от икономическите условия, колкото от административни ограничения. По принцип, в дългосрочен план в това има истина. Никакви административни ограничения не могат да блокират напълно миграцията, ако икономическите условия се разминават драматично. Хората винаги ще търсят изход от ограниченията, в т.ч. и с незаконни и дори престъпни методи. Опитът на САЩ и на страните от ЕС го потвърждава.

В кратко- и средносрочна перспектива обаче не е така. Живеещите в ЕС имигранти от 10-те ЦИЕ страни нарастват средногодишно с 201 хил. човека за периода 1990-1992 г., а за 1993-1997 г. само с 8 хил.човека. Имигрантите от България нарастват средногодишно с 15,500 човека за 1990-1992 г. и намаляват средногодишно с 3,300 за 1993 година.Нима условията за живот в ЦИЕ са се подобрили след 1992 г. в сравнение с ЕС до такава степен, че привлекателността да се емигрира е спаднала изведнъж 25 пъти!

Още по-смущаващо контрастна е картината за България. Прирастът на живеещите в ЕС български имигранти през 1990 г. е бил 10.088, през 1991 г. - 15.752 и през 1992 г. - 20.616 човека. През 1993 г. техният брой намалява със 7.071 човека, през 1994 г. - със 7.664 човека и т.н. Официалните статистически данни и личните ни наблюдения показват, че през този период условията на живот в България се влошават драматично и следователно нараства привлекателността на емиграцията. Това се потвърждава и от социологическите проучвания. Много голяма част от българите и около 80% от младите хора заявяват, че биха емигрирали, ако не съществуваха ограниченията. Единствената съществена промяна бяха въведените от ЕС строги ограничения за имиграция.

При оценката на потенциала за бъдеща миграция от ЦИЕ към ЕС, в т.ч. и за последствията от либерализация на трудовите потоци след приемането им в ЕС, много често се позовават на южното разширение. Изучаването на историята на миграционните потоци от и към Гърция, Португалия и Испания от 1960 г. досега и факторите, които са ги обусловили показват, че такъв подход е подвеждащ.

Миграционните потоци от трите страни към 1974-1975 г. са минимални, защото през 50-те, 60-те и началото на 70-те години имаше голяма емиграция. Най-интензивна е била тя от Португалия, следвана от Гърция и Испания. През 1975-1977 г. има чувствителен приток на хора в Португалия в резултат на колониалните войни и независимостта на някои от колониите. След това миграционните процеси и в трите страни се успокояват и са такива досега. В Испания те са близки до нулата, в Португалия има известно активизиране на емиграцията през втората половина на 80-те и началото на 90-те години. В Испания дори има съществена имиграция, особено от края на 80-те и през първата половина на 90-те години.

Позоваването на миграционния опит на ЕС със страните от южното разширение (Гърция, Португалия и Испания) при съставяне на прогнози за миграцията при източното разширение е неправилно поради няколко причини:

- през 50-те, 60-те и първата половина на 70-те години имаше голяма емиграция от тези страни към ЕС. Към годините на присъединяването си те бяха вече приближили или достигнали равновесните точки по броя на своите емигранти, които живеят в ЕС, съответстващ на разликите в БВП на човек от населението, доходите и заетостта. Либерализирането на миграционните потоци при такива условия не влияе забележимо върху тяхната интензивност. Това не може да се каже за ЦИЕ. Нещо повече, от 1993 г. границите на ЕС са почти затворени за имиграция от ЦИЕ, като изключим целеви междуправителствени споразумения за изпращане на работници, сезонните работници, крайграничните временни работници и най-вече - високвалифицирани специалисти;

- в продължение на доста години след присъединяването на трите страни ЕС им наложи ограничения за имиграция, които бяха смекчени едва към 1993-1994 г.;

- непосредствено след присъединяването на Испания и Португалия в тях имаше добра стопанска конюнктура, която отслаби натиска за емиграция към ЕС. Същото не може да се каже сега за България и някои други ЦИЕ страни;

- след присъединяването на тези страни конюнктурата в ЕС не беше добра. Безработицата остана висока, абсорбционните възможности на трудовите пазари - ограничени. Сегашната конюнктура в ЕС е добра и ако се потвърдят прогнозите на Европейския съвет в Лисабон (март 2000 г.) през следващите години се очаква 3% средногодишен растеж на брутния продукт в Общността. То се потвърждава и от други прогнози.Това може да създаде допълнителни притегателни условия за емиграция от ЦИЕ при смекчаване или отмяна на ограниченията; - не е вярно, че разликите между трите южноевропейски страни при приемането им в ЕС по БВП на човек от населението са били само малко по-малки, отколкото е сега между ЦИЕ и ЕС. При присъединяването си през 1981 г. Гърция имаше БВП на човек от населението около 60% от средното за ЕС. Португалия имаше през 1986 г. около 55%, а Испания - около 70%. Обстановката в ЦИЕ сега и в обозримото бъдеще е съвсем различна. Средно за 10-те ЦИЕ страни БВП на човек от населението е около 30% от средното за ЕС. Още по-сериозно е изоставането на България - с 22% от средното в ЕС;

- и трите южноевропейски страни имат традиционни емигрантски потоци към САЩ, Канада, Латинска Америка, Австралия и други. Същото не може да се каже за повечето ЦИЕ страни. Освен това, повечето от посочените приемащи страни сега прилагат ограничителен режим и допускат предимно високвалифициран персонал.

На това основание ще бъде подвеждащо миграционните потоци при южното разширение да се проектират механично върху източното разширение и да се правят оптимистични заключения. Такива заключения могат да изправят ЕС и ЦИЕ страни пред изненади със сериозни последствия.

4.4.4. Ще има ли либерализация на миграционните потоци до и след присъединяването към ЕС?

Свободното движение на хора и работници е фундаментален принцип на Общия пазар на ЕС. Член 39 от Договора за Европейската общност гарантира еднакво третиране на всички граждани на ЕС при назначаване, упражняване на професия, възнаграждения, уволнения и други трудови условия. Гражданите на страните членки имат правото да пребивават свободно в други страни членки до 3 месеца в търсене на работа. Гражданите на страни членки имат правото на разрешение за престой до 5 години в други страни от Общността. Отменени са всякакви закони и практики, които облагодетелстват местните работници.

Постигнат е голям прогрес във взаимното признаване на професионални квалификации и университетски степени, но в някои професии още има ограничения за трансфер на квалификация. Макар че, по принцип публичната администрация е отворена за граждани на други страни от ЕС, националните власти могат да налагат някои ограничения. Лицата, които ползват социален режим на една страна - член и бюджетен режим - на друга, могат да бъдат обект на дискриминация. Достъпът на гражданите на едни страни членки на ЕС до социалните програми на други е в компетенцията на съответните национални власти и е силно ограничен в повечето страни членки.

Има ограничения за някои категории граждани на страните членки на ЕС. Студентите, пенсионерите и други икономически неактивни лица трябва да докажат наличието на издръжка, социално осигуряване и други подобни, за да получат разрешение за пребиваване в друга страна от Съюза. Правото на упражняване на свободни професии се предоставя при определени условия: диплом, минимум от практически опит и т.н. В здравеопазването съществуват специални ограничения за упражняване на професията от чужденци. Съединяването на разделени семейства от всички категории граждани от нови членове на Съюза може да създаде проблеми на системите на социалното осигуряване и на трудовия пазар. Ще се изисква строго прилагане от новите членове на правилата на Общността по корпоративното и счетоводното законодателство, в т.ч. и при създаването на нови фирми в страните членки.

Спрямо Гърция, Португалия и Испания навремето бяха приложени продължителни преходни периоди, които ограничаваха достъпа на техни граждани до страните членки. Тези ограничения отпаднаха в 1994 г. с началото на нормалното функциониране на Общия вътрешен пазар. От този момент ЕС въведе строги ограничения на миграционните потоци от всички други страни, включително и ЦИЕ. Те сведоха имиграцията в Съюза до символичен минимум.

Както вече посочихме, от 1989 г. настъпиха съществени промени в миграционния режим между ЦИЕ и ЕС. България и другите ЦИЕ страни предоставиха право на своите граждани да пътуват свободно в чужбина. България прие нов закон за трудовата миграция през 1989 г., който отговаря на международните стандарти. Това направиха и други ЦИЕ страни. Страните от ЕС също отмениха изискванията за визи за гражданите на повечето ЦИЕ страни, но запазиха преобладаващата част от законови и административни бариери за миграция на труд. С двустранни споразумения само няколко страни от ЕС позволиха временна имиграция на работници при строги ограничения.

Европейските споразумения не засегнаха правата на страните членки да регулират влизането и пребиваването на работници и техните семейства от ЦИЕ. Споразуменията дават на работещите в страните от ЕС правото на "недискриминация". Фирми от ЦИЕ могат да назначават свои граждани като ръководен персонал при условие, че работят само за компаниите, получили право на дейност в ЕС. Същото важи за компании от ЕС, които действат в ЦИЕ. Европейските споразумения позволяват на граждани от ЦИЕ да създават компании в страните от ЕС. Те обаче не гарантират на граждани на ЦИЕ правото на самонаемане в ЕС.

Регулирането на трудовата миграция остава изцяло в компетенцията на властите от страните членки. В началните години на трансформацията спрямо повечето имигранти от ЦИЕ се прилагаха правила за бежанци и убежище, които не са били предназначени за трудова миграция. Те станаха още по-строги след големия приток на имигранти в началото на 90-те години и особено по време на рецесията от 1993 г. Това е пореден пример, как правителствата на тези страни защитават своите граждани, когато работните места и доходите им са застрашени.

Няколко страни от ЕС разрешават едностранно или с двустранни споразумения на граждани на ЦИЕ страни правото на временна трудова миграция. Тя включва категориите на гостуващи и сезонни работници, работници на определени проекти и достъп в граничната зона. Те се уреждат със срочни договори, които не разрешават на работниците да сменят работата, нито да довеждат семействата си. Договорите са обикновено за срок от една година. Всичко това доведе до изменения в структурата на пребиваващите работници - увеличение дела на временната за сметка на постоянната имиграция от ЦИЕ.

През 1998 г. в Германия е имало 249 хил.временни работници от ЦИЕ: 208 хил.сезонни; 31 хил.на определени проекти и т.н. Работниците на проекти са достигнали максимума (94 хил.) през 1992 г., но броят им е ограничен рязко през втората половина на 90-те години поради намалено търсене в строителния сектор, с цел да се осигури работа на местните строителни работници. Това е друг пример на гъвкава политика в защита на местната работна сила.

Двустранни споразумения от този род с ЦИЕ страни са сключили Белгия, Финландия, Франция, Германия и Швеция. България има споразумение с Германия: за гостуващи и сезонни работници и работници на определени проекти. Австрия регулира имиграцията си с обща система от годишни квоти. Целта на тези регулации е имиграционните потоци от ЦИЕ да се насочват към сезонни дейности и нискоквалифицирани работи.

Регистрираната нетна имиграция за 1990-1997 г. от 10-те ЦИЕ страни към 8-те страни от ЕС, които публикуват годишни данни за миграцията, е била 640 хил.души или 12% от общата им имиграция през този период - 4,8 млн.души.

Логично е след присъединяването на ЦИЕ страни да се открият по-големи възможности за трудова мобилност. Сегашните бариери срещу имиграцията в ЕС обаче са високи и съпротивата на населението срещу тяхното облекчаване е голяма. Тя ще продължи и дори засили, особено при неблагоприятна стопанска конюнктура. При такава обстановка е трудно да се каже дали с присъединяването на ЦИЕ страни мобилността на трудовите потоци ще се повиши по подобие на стоковите и капиталовите потоци. По-скоро може да се очаква, че това няма да стане.

През последните години често се предлага използването на преходни разпоредби за имиграцията от ЦИЕ страни след присъединяването им към ЕС. Дори ако отделни политици в ЕС желаят либерализация на миграционните потоци ще им бъде трудно да я осъществят.

Дали обаче има такива политици още не е известно. Дори комисарят на Европейската комисия по разширяването твърди, че "Разширяването ще доведе до общо намаление на миграцията" (/55/-3). Той обаче не уточнява кога - през близките 5-10 или след 25-30 години. Освен това, дори Г.Ферхойген изглежда е склонен да търси най-лесните за ЕС решения на миграционните проблеми - в преходните периоди. На 3 октомври 2000 г. той заяви: "Проблеми (с имиграцията - бел. моя, И.А.), които могат да възникнат през началните години ще се решат с разумни преходни периоди" (/55/-3).

Още по-категоричен е Стратегическият доклад на Европейската комисия от 8 ноември 2000 г. "Комисията си запазва възможността, ако е необходимо, да предложи преходни мерки в защита на интересите на Съюза" (/56/-20). Имат се предвид, между другото, преходни периоди по имиграцията от ЦИЕ страни. Остава да се види какъв ще бъде техният обхват и продължителност.

ЦИЕ страни кандидати са обект на специален режим на споразумението от Шенген. Известният американски специалист по миграцията Джордж Борияс пише: "Уредбата за временните работници, допускани от Шенгенското споразумение не съответства на духа на икономическо сътрудничество, който е сърцевина на ЕС... Де факто (и нерегулирано) програмата за временни работници дава икономически предимства на страните членки, които внасят голям брой временни имигранти. Защото гаранциите на социалното осигуряване на приемащите страни не се прилагат за временните имигранти и това прави по-евтино използването им за производство на продукти и услуги" (/8/-40).

Такъв подход може да потиска имиграционните потоци в ЕС за определено време, но няма да ги предотврати. Може дори да ги изостри. Отложеното решение не е решение на проблема! Като се има предвид, че сближаването на сегашните и новите членове на ЕС по БВП на човек от населението и по доходи ще отнеме десетилетия, прилагането на преходни периоди от примерно 10 години не решава нищо. Ако България произвежда сега БВП на човек от населението 22% от средното в ЕС, след 10 години ще достигне в най-добрия случай 30% (виж таблица № 8 в раздел 2.). Ако сегашното ниво на средната българска заплата по паритетни курсове е 18% от австрийската, след десетина години в най-добрия случай ще стане 26-27%. Това няма да окаже влияние върху качеството на живота в България, в сравнение с Австрия и другите страни от ЕС. И няма да смекчи стремежа към емиграция от България! Отлагането на свободното движение на хора до пълното изравняване или до постигането на 50-60-70% от нивото на ЕС означава присъединяването да се отложи с 4-5 десетилетия. Такъв вариант е политически невъзможен!

Някои автори предлагат като компромис въвеждането на миграционни квоти по страни за смекчаване на имиграционните потоци към ЕС. Прилагането на такива ограничителни мерки спрямо бъдещите членки на ЕС би означавало:

- грубо нарушение на принципите на Договора за Европейската общност и на правилата на Общия вътрешен пазар. Оказва се, че пазарът е общ по едни канали (стокови и капиталови потоци), но е ограничен по други (трудовите потоци). Такъв пазар не може да се нарече общ. В него липсва равнопоставеност между участниците, между производствените фактори и няма лоялна конкуренция;

- такъв пазар поставя сегашните членове на ЕС в привилегировано положение спрямо новите. Този двоен стандарт ще породи напрежение в Общността и ще смути доверието на световната общност. Общата валута, която е крайъгълен камък на Общия пазар не може да се ползва с доверие и да бъде стабилна при такъв противоречив пазар;

- въвеждането на квоти ще разшири полето за корупция в разрешаващите органи на държавната администрация както в изпращащите, така и в приемащите страни.

Като се имат предвид последствията от провеждането на радикална структурна реформа; пълното отваряне на вътрешния пазар за чуждестранни стоки; големите отрицателни търговски салда; пълната либерализация на ЧПИ, правителствата на България и другите ЦИЕ страни трябва да настояват за смекчаване на ограниченията в миграционния режим преди присъединяването към ЕС. След присъединяването либерализацията му трябва да бъде пълна, каквато е за стоковите и капиталовите потоци. За да има действителен Общ пазар на ЕС е необходима симетрична либерализация на всички потоци.

В известния Доклад на групата за размишления, ръководена от Джулиано Амато е записано: "В Западна Европа имиграцията се възприема като основен проблем и безкрупулни политици - популисти и медиите разгърнаха паника и дори истерия по този проблем. Тези реакции представиха проблема много по-голям, отколкото заслужава действителният мащаб на миграционните движения. Уравновесеният публичен дебат по този проблем стана много труден и принуди правителствата да възприемат късогледи рестриктивни политики" (/1/-52).

Безперспективността на такова обществено поведение и държавна политика може да се разбере по-добре ако му бъде противопоставено симетрично поведение и държавна политика от ЦИЕ с ограничения срещу вноса на западни потребителски стоки, ако нарушават равновесието на стокообмена ни със ЕС. Могат например да се определят като приоритетни вносът на инвестиционни стоки, суровини, енергоносители, лекарства и всичко останало - само ако не превишава износа ни за ЕС. Това не се прави от България и другите ЦИЕ страни. Нещо повече, нашият пазар се отваря преждевременно, мълчаливо се толерира субсидиран внос на земеделски стоки, груби митнически нарушения при вноса и т.н.

Такава позиция на правителствата на ЦИЕ страни е нереалистична и дори абсурдна. Ако напомняме за подобна хипотетична ситуация не е защото я предлагаме за изпълнение, а за да покажем икономическата необоснованост и социалната несправедливост на политиката на ЕС за несиметрична либерализация на интеграционните потоци.

4.4.5. Някои елементи на миграционната политика на България

Ако се съди по досегашния опит във взаимоотношенията между Западна и Източна Европа едва ли може да се разчита на необходимата за ЦИЕ либерализация на трудовите потоци. Дори да се направят някакви отстъпки, те няма да са достатъчни за решаване на големия проблем - как да се предотврати опасно високата безработица през годините до присъединяването, а и след това - продукт на преструктурирането на икономиката, на пълното отваряне на вътрешния пазар за внос и свързания с това голям дефицит в търговския баланс при почти затворени миграционни канали.

Ключ за решаване на проблема са високите темпове на растеж през новото десетилетие. Икономическата теория и собствената ни стопанска практика предлагат подходи за постигане на икономически растеж. Те са добре известни от нашата и чуждестранната икономическа литература.

Подобряването на качеството на живота е най-сигурното средство за решаване на миграционния проблем в дългосрочна перспектива. Осезателните ефекти върху стремежа към емиграция обаче ще се почувстват не по-рано от 15-20 години. А до тогава трябва да се търсят други средства.

България има нужда от своя миграционна политика. Тя трябва да обслужва националните интереси, да е балансирана, целева, прагматична и реципрочна. Ето някои от възможните съставки на такава политика:

- България не трябва и не може да налага административни ограничения спрямо свои граждани, които желаят да емигрират. Това нито е възможно, нито е продуктивно! От либералната миграционна политика и особено от "изтичането на мозъци" вече много десетилетия печелят най-развитите страни и губят слаборазвитите. Това не може да бъде спряно в наше време, защото, първо, то съответства на интересите на богатите страни, които определят съвременния световен ред, и второ, тези интереси съвпадат с човешките права, които включват и правото за свободен избор на място за живот и работа. Такъв избор прави в крайна сметка цветът на световната интелигенция, която също има голяма реална тежест в общественото мнение на света и на своите страни. Този процес дори ще се засилва през следващите години и десетилетия. САЩ, Канада, Австралия, а напоследък Германия и други страни от ЕС обявиха свои програми за привличане на най-квалифицирани специалисти по информационни технологии и други области на знанието;

- българската миграционна политика трябва да бъде балансирана. Тя не бива да стимулира емиграцията или имиграцията. Държавата трябва да създава условия на хората да се реализират тук и да не пречи на желаещите да емигрират. Още повече, че емиграцията има както отрицателни, така и положителни последствия. Колкото по-балансирана е държавната политика, толкова по-големи са възможностите за използване на потенциалните положителни ефекти на емиграцията;

- след като България временно не е в състояние да осигури условия за реализация на всички свои граждани в родината, тя трябва да се насочи към тази част, която й е най-необходима - сега и в перспектива. Това са младите таланти и най-квалифицираните от всички поколения. Държавата трябва да прави всичко възможно за създаване на условия за тяхната реализация тук чрез: по-високи възнаграждения за най-квалифицираните от най-перспективните професии; оказване помощ на младите хора да се устроят в България - жилище, подходяща работа, привличането им при вземане на важни държавни решения в съответната област; създаване на съвместни изследователски, развойни, производствени, финансови, маркетингови и други дейности в България с реномирани чуждестранни фирми, които ангажират най-способни български специалисти, създават им условия за професионална реализация, добър живот, пътувания в чужбина и други придобивки, като останат да живеят и работят тук;

- държавата да поема разходите на работещите у нас талантливи специалисти за кратко- и средносрочни специализации в чужбина (от няколко месеца до 1-2 години) със съответни договори за права и задължения;

- българските специалисти да бъдат изпращани на международни научни конференции, симпозиуми, семинари и други на държавна издръжка с цел да поддържат знанията си на съвременно равнище;

- да се осигури редовна и бърза доставка на най-нови световни публикации и друга научна информация чрез Интернет или по традиционни способи;

- дотогава и доколкото ЕС и други развити страни провеждат ограничителна политика спрямо потенциални български емигранти, същото да прави и България спрямо чуждестранни имигранти, освен ако националните интереси налагат друго.

 

4.4.6. Обобщение на положителните и отрицателните ефекти от либерализацията на трудовите потоци

Анализът на блокажа на трудовите потоци към ЕС и прогнозите за миграционния режим до и след присъединяването дават основание да се посочат следните положителни и отрицателни ефекти за българската икономика:

Най-важните положителни ефекти са:

• емиграцията облекчава трудовите баланси на България и социалното напрежение в условията на висока безработица;
• ако имат достъп до подходяща на квалификацията им работа имигрантите в ЕС придобиват нова квалификация, производствен опит и трудови навици, които пренасят в България след евентуалното си завръщане;
• емигрантите превеждат в България част от спестяванията си. При равни други условия, колкото по-ниско е данъчното облагане, толкова по-големи ще бъдат трансферите. С това се осигурява допълнителен доход на близки и се подобрява текущата сметка. Според западни публикации преводите на работещи в ЕС българи за 1991-1998 г. са били 159,3 млн.германски марки, а общо за ЦИЕ - 8,1 млрд.германски марки;
• наличието на българска имигрантска общност в страните от ЕС, особено на ключови позиции, създава потенциални възможности за подпомагане на България чрез лобиране и други позволени от законите начини.

Най-важните отрицателни ефекти са:

• голямата емиграция може да затрудни обвързването на трудовите баланси на България в условията на пълна заетост. Такива ситуации биха могли да възникнат у нас в по-далечното бъдеще, а по отделни квалификационни групи и професии и по-рано;
• най-тежки последствия за България и другите ЦИЕ страни ще има не толкова големият брой на емигрантите, а напускането на млади, предприемчиви, висококвалифицирани специалисти. Разходите по тяхното отглеждане, образование и обучение като специалисти поемат бедните страни, а богатите ползват ефектите. Изтичането на мозъци е и ще бъде най-тежкото интелектуално и икономическо обезкръвяване на страните от региона. Западни прогнози предвиждат, че се очаква да емигрира около 4% от населението на ЦИЕ (при 0.8% сега). Това ще бъде най-предприемчивата и квалифицирана част от населението. Негативните ефекти за страната ще бъдат големи, но не подлежат на изчисление. "Изтичането на мозъци" ще ограничава потенциала на България за икономически растеж, за повишение на производителността, на конкурентоспособността, на заетостта и доходите в продължение на десетилетия;
• квалифицирани имигранти от България и другите ЦИЕ страни много често получават работа в ЕС като обикновени работници в промишлеността и неквалифициран персонал в услугите, строителството, домакинствата. Тези хора нито могат да приложат знанията си там, нито научават нещо полезно, което да пренесат в родината след евентуалното си завръщане. Много от тях могат дори да загубят част от притежаваната квалификация;
• страните от ЕС либерализират интеграционните потоци, които им носят изгода (стоковите и капиталовите потоци), а ограничават потоците, които им причиняват проблеми (трудовата миграция). Такава асиметрия в либерализацията поставя България и другите ЦИЕ страни в неравностойно положение и може да бъде източник на напрежение в ЕС. Силните държави могат да наложат своята воля на слабите, но несправедливостта винаги ражда недоверие и конфликти. Бъдеща Обединена Европа не може да бъде благоденстваща ако част от нейните основи почиват върху несправедливост и недоверие!
• търговските и капиталовите потоци между ЕС и ЦИЕ се регламентират централно от Брюксел, а регулирането на трудовите потоци е предоставено на правителствата на страните членки. Това е форма за отклоняване на законните искания на ЦИЕ страни. То е също форма на институционална асиметрия, която противоречи на принципите на Единния вътрешен пазар;
• високопоставени лица от ЕС и от правителствата на страните членки непрекъснато напомнят, че България и другите страни кандидати трябва да се интегрират в Общия вътрешен пазар бързо и без или с минимален брой преходни разпоредби. Те, обаче винаги подчертават, че за трудовите потоци към ЕС са необходими преходни периоди, защото били чувствителна тема за техните народи. Това противоречи на философията на Единния вътрешен пазар и на интересите на страните кандидати;
• при южното разширение на ЕС беше приложен по-изгоден за страните кандидати подход. Те имаха сравнително либерален миграционен режим с Европейската общност много години преди това. Либерализацията на търговските потоци стана след присъединяването им, съчетано с достъп до структурните, регионалните, социалните и аграрните фондове на Общността. При източното разширение се прилага почти пълна либерализация на търговията и на капиталовите потоци далеч преди присъединяването. И то в условията на сложна пазарна трансформация и болезнени структурни реформи, при почти блокирани трудови потоци от ЦИЕ към ЕС, липса на достъп до фондовете на Съюза и символична подкрепа от предприсъединителните фондове;
• възрастовата и квалификационната структура на емиграцията от България и другите ЦИЕ страни, съчетана с демографската криза ще влоши още повече възрастовата структура на живеещите и работещите в България. Това ще се отрази негативно на раждаемостта, на демографския прираст, на потенциала за натрупване и инвестиции, на издръжката на пенсионните и здравноосигурителните фондове, на притока на ЧПИ. В крайна сметка то ще забави икономическия растеж и социалното развитие на България, повишаването на производителността и конкурентоспособността на икономиката.

Изброяването на положителните и отрицателните ефекти от либерализацията на трудовата миграция недвусмислено подсказва негативен за България нетен сумарен ефект както в кратко- и средносрочен план, така и в дългосрочна перспектива. Отрицателният нетен ефект идва главно от несиметричното третиране на трудовите потоци, за разлика от стоковите и капиталовите и очертаващото се мащабно "изтичане на мозъци" към най-развитите страни в Европа и други региони на света.