Пояснение: Нетни притоци регистрирани в платежните баланси на съответните страни.

Източник: /92/-74.

Около 2/3 от ЧПИ са от ЕС. През отделни години достигат до 90%. През последните години около 13% от всички външни инвестиции на ЕС се насочват към ЦИЕ. През първата половина на десетилетието те бяха около 8%. Други важни инвеститори в ЦИЕ са САЩ, Япония и страните от Източна Азия. Американските инвеститори са най-активни в Полша (25-30% от всички притоци), а Южна Корея - в Румъния.

В следващото изложение концетрираме вниманието си върху капиталовите потоци и преди всичко ЧПИ на страните от ЕС, тъй като те дават облика на чуждестранната инвестиционна активност в България и другите ЦИЕ страни.

От гледна точка на ЕС капиталовите потоци към ЦИЕ са нищожни. Годишният нетен капиталов поток от около 15 млрд.дол. съответства на 0,19% от брутния продукт на ЕС и 0,8% от брутните инвестиции за основен капитал в Общността. Това е твърде малко, за да влияе върху лихвените проценти и факторните доходи в икономики с отворени капиталови пазари. Нито пък могат да лишат от финансиране подходящи за реализация инвестиционни проекти в страните от ЕС.

От гледна точка на страните кандидати годишните капиталови потоци напоследък са 18-20 млрд.дол. Това е между 4 и 4,5% от техния брутен продукт, а през отделни години са достигали 5%. Тези потоци са около 20%, а според някои източници между 22 и 37% от годишните брутни инвестиции на страните кандидати и играят важна роля в инвестиционната им дейност. Особено като се има предвид ограниченият потенциал за вътрешно натрупване на повечето от тези страни.

Масираният приток на чуждестранни капитали оказва влияние върху растежа, заетостта, доходите, лихвените нива, бюджета, платежния баланс на страните получатели. На него обаче трябва да се гледа предпазливо, защото през изминалите години голяма част от тях не добавяха нищо към съществуващия основен капитал, поради високия дял на чуждестранните инвестиции в приватизацията. Част от инвестициите се пренасочваха за правителствено потребление.

Ако трябва да бъдем съвсем точни, съпоставянето на общия обем на ЧПИ с инвестициите от вътрешно натрупване е неправилно. Частта, постъпила по приватизационни сделки трябва да се изключи, понеже не добавя нищо към съществуващия капитал. Чуждестранните инвеститори само изкупуват този капитал на една или друга цена. Ново е само това, което създава нови производствени мощности. През по-голямата част от десетилетието делът на чуждестранните инвестиции по приватизационни сделки преобладаваше или беше значителен. С приключване на приватизацията общият приток на ЧПИ навярно ще спадне и в най-добрия случай ще се стабилизира. Тяхната структура обаче ще се промени в полза на инвестициите на зелено. Именно те са част от натрупването в строгия смисъл на сумата.

Като се има предвид лошото състояние на основния капитал в България и другите ЦИЕ страни и голямата разлика между наситеността на икономиките на ЕС и ЦИЕ със съвременен капитал, този приток в сегашните си размери задоволява само нищожна част от потребностите. Ако се добави и обстоятелството, че в течение на кратък период България и другите страни кандидати трябва да модернизират производствените структури, технологиите, инфраструктурата, опазването на околната среда и т.н., недостигът на ЧПИ се чувства още по-силно. И все пак, като се има предвид, че натрупаните ЧПИ в ЦИЕ са само за 10 години при неблагоприятни икономически и институционални условия в приемащите страни, оценката за резултатите следва да бъде положителна.

Сумарният приток на ЧПИ в България за 1989-1999 г. е 2,3 млрд. щатски дол. (виж таблица № 9). Това означава 284 щатски долара на човек от населението, при 636 долара средно за 10-те страни кандидати. През последните години този приток, съпоставен с брутния продукт на България се изравнява и дори превишава средното за 10-те страни кандидати, но общо за периода е 40-50% от средното. Това обаче не е надеждна мярка за активността на чуждестранните инвеститори в България. Този показател се влияе подвеждащо оптимистично поради дълбоката рецесия през периода. Заедно с Румъния, България допусна най-дълбок спад на БВП между страните кандидати, ако изключим някои бивши съветски републики.

През 1999 г. натрупаната наличност от ЧПИ в България за последните 10 години е около 16% от БВП за 1999 г., при 40% в Унгария, 32% в Чешката република, 18% в Полша, 17% в Румъния и т.н. След нас е само Словакия. Средно за света този показател е около 12% през 1997 г., в Гърция и Португалия - 18%, в Испания - 19%, а в Австрия - около 8%. Изводите въз основа на този показател трябва да бъдат предпазливи, защото при равни капиталови потоци през дадена година показателят е по-висок в страните с по-нисък брутен продукт. В този смисъл показателят за България представя по-благоприятна картина от действителната. Въз основа на него не може да се заключи, че България е била два пъти по-привлекателна за чуждестранни инвеститори от Австрия и почти толкова привлекателна, колкото Гърция и Португалия.

За оценка на ролята на ЧПИ често се използва и друг показател - относителен дял на ЧПИ в общите инвестиции за основен капитал. По него България е на първо място между ЦИЕ страни през 1997-1999 година. ЧПИ възлизат на около 40% (а през 1997 г. - 46%) от общите инвестиции за основен капитал, при 16% в Унгария, 19% в Чешката република, 17% в Полша, 5-7% в Гърция, Португалия и Испания и 6-7% средно за света.

Този показател също трябва да се използва предпазливо. Той е силно подвеждащ, защото обобщава в еднозначен количествен израз както благоприятните процеси - по-голям приток на ЧПИ, така и неблагоприятните - ниско вътрешно натрупване и инвестиране, какъвто е нашият случай. България е между страните с най-ниска, дори тревожно ниска, норма на вътрешно натрупване! Поддържането на трайно високо ниво на ЧПИ в общите брутни инвестиции на дадена страна, освен че е невъзможно, е и опасно по редица известни икономически причини.

Главните страни инвеститори от ЕС в ЦИЕ са: Германия, Италия, Холандия, Австрия и Франция. Делът на ЦИЕ във външните ЧПИ на ЕС между 1992 и 1996 г. е бил 8,6%. Някои страни членки имат далеч по-високи дялове: Австрия - 39%, Италия - 17%, Германия - 13%, Дания - 12%,Швеция - 12%. Делът на ЦИЕ във външните ЧПИ на страните от ЕС е два пъти по-висок от техния дял в търговията на Общността. Това изразява ниското ниво на наситеност с капитали в страните кандидати.

Ако за надеждността на инвеститорите и за качеството на инвестициите се съди по страната от която идват, ЦЕ страни са в по-благоприятно положение в сравнение с България и Румъния, където страните и компаниите с по-ниско технологично ниво са с по-висок дял в получаваните ЧПИ. Това има голямо значение за качеството на създаваните от тях стопански обекти.

Структурата на ЧПИ по страни на инвеститорите подсказва нещо за качеството на инвеститорите и на инвестициите. При равни други условия инвеститорите от ЕС, САЩ и Япония са по-надеждни партньори, отколкото инвеститори от слабо или средно развити страни с нестабилно законодателство, липса на съвременни делови традиции, нисък стопански морал. При равни други условия може да се предполага, че инвестициите от най-развитите страни са носители на по-високи технологии; по-качествена технологична, пазарна, управленска и информационна експертиза; откриват достъп до труднодостъпни пазари и т.н. Разбира се, това не следва да се приема сляпо.

В този смисъл структурата на ЧПИ в България е задоволителна. За периода 1992-1999 г. над 70% са от най-развитите страни и от Европейската банка. Делът на ЕС е 59,2%, на САЩ - 7,1%, Европейската банка - 4,0% и Япония 0,2%. На 4 малки страни (Малта, Кипър, Бахамски острови и Лихтенщайн) се падат 10,5%. Само за 1998 и 1999 г. от Кипър са постъпили 15,9% от всички ЧПИ. Този висок дял не може да не поражда размисъл! Кипър и Бахамските острови едва ли са източниците на най-надеждни инвеститори и най-качествени инвестиции! Ако този процес продължи и през следващите години, той заслужава специален анализ.

Дори един бегъл поглед върху насочеността на ЧПИ към различните ЦИЕ страни показва големи различия. Концентрацията на 85-90% от притока на ЧПИ към ЦЕ страни кандидати от първата група, доказва тяхната привлекателност. Кое определя тази привлекателност? Страните с най-добри изгледи за скорошно присъединяване към ЕС са най-привлекателни за чуждестранните инвеститори по понятни причини. А за да имат такива шансове те са осъществили най-успешни макроикономически, структурни, институционални и други реформи. Създали са най-стабилна икономическа и институционална среда за инвестиране.

От тази гледна точка, при равни други условия, следва да се очаква, че началото на преговори за присъединяване на България към ЕС ще допринесе за повишаване привлекателността й за чуждестранни инвеститори. Това обаче е само потенциална възможност, която може, а може и да не се осъществи. Главното е качеството и интензивността на стопанските реформи; политическата, икономическата и социалната стабилност в страната; прозрачността и предвидимостта в действията на властите и прилаганите от тях процедури. Естествено, тук влияят и условията в Европа и балканския регион. Горчивият опит през последните 7-8 години е добре известен. Не са изключени допълнителни усложнения във връзка с “Балканския синдром”. При липсата на такива условия дори присъединяването към ЕС не е гаранция за по-голям приток на ЧПИ. На тази тема ще се върнем по-долу.

Широко разпространено е мнението, че големи компании от ЕС и САЩ използват ЦЕ страни кандидати като производствени площадки, които предлагат предимства в бъдещата конкуренция поради ниските разходи за труд, енергия и други съставки. Произведените в тези страни (Унгария, Чехия, Полша) по- евтини стоки впоследствие се изнасят към ЕС при по-благоприятни митнически и производствени условия. Много от тях правят значителни инвестиции в тези страни в очакване на скорошното им присъединяване, което ще предложи още по-благоприятни условия.

Същото заключение се потвърждава от допитването по пощата с отговори от 428 компании за ЦЕ страни и 130 за Югоизточна Европа. Около 60% от инвеститорите посочват близостта до западноевропейския пазар като главен мотивиращ фактор за инвестиране в ЦЕ; 45% - наличието на евтин труд и приемливи данъчни нива; 22% - достъпа до суровини. За Югоизточна Европа картината е следната: за 62% -евтиният труд; за 54% - близостта до западноевропейския пазар; за 47% - приемливо данъчно облагане; за 22% - достъпът до суровини.

Интересна е и значимостта, която се отдава на различните видове труд като мотивиращ фактор за инвестиции. Особено привлекателен и в двата подрегиона е евтиният квалифициран труд.

Други изследователи заявяват, че техните анализи не потвърждават тезата за евтините производствени фактори като главен мотиватор за инвестиране. Според тях, почти половината от инвестициите са направени в отрасли, които произвеждат нетъргуеми стоки и услуги с цел да се възползват от съществуващите монополи.

Високият дял инвестиции, ориентирани към пазара е още едно доказателство, че ЧПИ от ЕС допълват, а не заместват износа към ЦИЕ. Те ускоряват специализацията между ЕС и ЦИЕ съответно в производства с високо съдържание на квалифициран труд и производства с ниско квалифициран труд. ЧПИ и вътрешноотрасловата търговия във вертикално специализирани производства са положително корелирани. Така се увеличава износът на крайни продукти и полуфабрикати от ЕС с високо съдържание на квалифициран труд и вносът на трудоемки крайни продукти и полуфабрикати в рамките на едни и същи компании. Тези ефекти засега се ограничават само в няколко подотрасли, но обхватът им ще нараства бързо.

Горепосочените изследователи смятат, че наличието на пазар е много важен инвестиционен мотив и в отраслите, които произвеждат търгуеми стоки и услуги. Не се изключва, че експлоатирането на нископлатен неквалифициран труд в ЦИЕ може да е важен инвестиционен мотив за някои ЧПИ в отраслите, производители на търгуеми стоки. Такива са трудоемките текстилни, шивашки, обувни и други стоки и в по-малка степен - електроника, каучукови и пластмасови продукти, автомобили и други транспортни съоръжения. В някои от тези отрасли сегашните членове на ЕС все още имат значителни търговски излишъци с ЦИЕ страни.

Дори ако приемем, че експлоатацията на разликата в заплатите между ЕС и ЦИЕ не е краткосрочна задача на западноевропейските инвеститори, тя може би е средно- и дългосрочна задача. ЧПИ, които в началото са мотивирани от достъпа до незадоволени пазари в ЦИЕ с монополни позиции, могат да поемат след време все по-голяма част от производствената дейност на компаниите майки от ЕС. "Нарастващите дялове на вътрешноотрасловата търговия в тези сектори и високата корелация между ЧПИ и вътрешноотрасловата търговия показват, че расте значението на преместването на съответни фази на технологичната верига за производство на даден продукт в клоновете на многонационалните компании, разположени в ЦИЕ страни"(/16/-72). Това вече се чувства в производството на автомобили.

България засега е далече от тези постижения на фирми от ЦЕ, но през следващите 10-15 години процесът ще се засилва и може да обхване българската икономика. Разбира се, ако се проявява необходимата активност и от наша страна.

Към това трябва да се добави още нещо. Ниските заплати в ЦИЕ често се използват като аргумент за привличане на ЧПИ, но се пропуска производителността на труда. Както вече показахме в раздел 2., средното ниво на заплатите в ЦИЕ е около 4 пъти по-ниско от това в ЕС по паритетни курсове. Средната производителност на труда в региона също е около 4 пъти по-ниска от тази в ЕС. Следователно, по-ниските средни заплати в ЦИЕ почти се компенсират с по-ниската производителност на труда. По-важен за потенциалните чуждестранни инвеститори е показателят за съотношението между заплатите и прираста на производителността на труда - трудовите разходи на единица повишение на производителността на труда, за който стана дума в раздел 2.

Географската близост играе важна роля при насочването на ЧПИ. Преобладаващата част ЧПИ от ЕС се насочва към ЦЕ страни не само поради по-благоприятната икономическа и институционална среда, но и заради по-късите транспортни разстояния. Ако трябва да бъдем точни, следва да подчертаем връзката между прогреса на стопанските реформи, културната и езиковата близост, традициите в сътрудничеството и доверието, от една страна и географската близост - от друга. В това следва да се търси обяснението, че в рамките на 10-те страни кандидати най-привлекателни за ЧПИ са ЦЕ страни, които са най-близо до ЕС. В рамките на ЦЕ страни пък, най-привлекателни за ЧПИ са граничните или близките до тях райони. Липсата на регионална статистика за инвестициите не позволява това да се докаже с числа. Многобройните наблюдения, обаче го доказват безспорно. Все по-широкото прилагане на информационни технологии през следващите години ще помага на страните в неизгодно географско положение да участват по-активно в общоевропейския обмен и да станат по-конкурентоспособни.

От тази гледна точка България е и ще остане в по-неизгодно положение от ЦЕ страни в обозримото бъдеще. Тя може да е привлекателна донякъде с по-ниските си трудови разходи (корегирани с по-ниската производителност на труда), но е непривлекателна за потенциални инвеститори от най-развитите европейски страни поради отдалечеността. С развитието на вътрешноевропейската транспортна и комуникационна инфраструктура през следващите десетина и повече години този недостатък може да бъде частично смекчен. Същото важи и за развитието на съвременните информационни технологии.

И все пак едно е разстоянието от Чешката република, Полша, Словакия, Унгария, Словения до Германия, Австрия, Белгия и другите развити страни и съвсем друго - от България. България може би има някакъв потенциал за привличане на ЧПИ, които ще произвеждат стоки и услуги за Турция, Кавказкия регион, Украйна, Русия. Трудно е обаче сега да се извеждат обобщения, поради многото неизвестни. Оценките следва да се правят само по конкретни проекти и за конкретни дадености.

Въз основа на току що изложените аргументи, определящи привлекателността на съответните страни за потенциални инвеститори асиметрията в тяхното насочване е логична - три ЦЕ страни получават 72.3% от всички ЧПИ от 1989 до 1999 г. в 13-те ЦИЕ. Тук са включени 10-те страни кандидати, Албания, Хърватска и Македония. Ако към тях прибавим Словения и Естония, делът на кандидатите от първата група поканени за преговори става 76,1%. Като се има предвид, че насочването на ЧПИ към дадена страна е един от най-обективните показатели за доверието на финансовата общност, решението на ЕС да започне преговори с тези страни беше логично. Също така логично ще бъде първите нови членове на Съюза при източното разширение да са от тази група.

Сумарният дял на страните кандидати от втората група (Словакия, Литва, Латвия, България и Румъния) в ЧПИ за същия период е 18.9%. Делът на България е 3.1%. Разбира се, както мащабите на икономиките, така и населението на страните от първата група са по-големи от тези във втората и не може да се очаква равенство между тях. Разликите в привлекателността, измерени с ЧПИ на човек от населението за целия 11-годишен период обаче са очевидни (виж таблица № 9).

Според оценки на западноевропейски учени в клоновете на фирми от ЕС, разположени в ЦИЕ работят около 750 хил.души. Преобладаващата част от фирмите са от Германия и Австрия. Огромната част от тези фирми са в ЦЕ страни.

ЧПИ допринасят за обновяване на производствения капитал на ЦИЕ и повишават потенциала за растеж чрез трансфери на нови технологии, знания и квалифицирани специалисти. Те спомагат и за повишение на относителните нива на заплатите в ЦИЕ. Най-ясно това личи в Унгария. Доказано е, че нивата на квалификация са по-високи, а възрастта на работниците и специалистите в клоновете на чуждестранните компании в тази страна е по-ниска в сравнение с местните компании. Заплатите в чуждестранните предприятия са с 20-30% по-високи от средните за страната. Това е още по-силно изразено за квалифицираните работници и специалисти. Наред с другите благоприятни последствия, то намалява привлекателността на емиграцията на квалифициран персонал от страната.

Капиталовите потоци към ЦИЕ станаха доста по-мобилни по страни и по видове потоци, особено след руската криза. Тя доведе до намалението им с 30% между 1998 и 1999 г., главно в Русия. Потоците към по-напредналите в реформите страни останаха относително стабилни и се очаква дори да нараснат през 2000-2001 година. ЧПИ бяха повлияни по-малко в сравнение с другите потоци.

Делът на нетните частни капиталови потоци расте и през 1999 г. достигна 92,5%, при 78,1% в 1994 година. Абсолютният им обем нарастваше до 1998 г., но през 1999 г. рязко спадна в полза на официалните двустранни кредитори (виж /11/-14).

Делът на частните потоци расте и в България (71.2% в 1999 г.), за сметка на официалните. Официалните потоци са главно от международните финансови институции, докато делът на официалните двустранни кредитори е нищожен, а през последните години - дори отрицателен. Отрицателните стойности на частните потоци през 1994-1996 г. отразяват отлива на краткосрочни капитали поради нестабилната и непредвидима икономическа среда в България.