И по нататък: "Частично поради липсата на стратегически поглед, източното разширение беше възприето от голяма част от западноевропейското обществено мнение като заплаха, а не като възможност...Винаги е по-лесно да се дефинират опасностите и евентуалните загуби, защото по-лесно им се дава количествено изражение. Обратно, изгодите от промените могат да се очакват едва в далечна перспектива и остават потенциални докато се проявят" (/64/-5).

Решението на ЕС в края на 1999 г. за преговори с втората група кандидати изглежда е продиктувано повече от чувството им за заплаха (подсилено след войната в Югославия) отколкото от стремеж за помощ. По признания на ръководители на ЕС и на западноевропейски правителства то е направено с цел да се избегнат опасностите за Запада от по-нататъшно радикализиране на Югоизточна Европа. Това е факт над който трябва да се замислят политиците и изследователите от двете части на Европа, за да намерят по-конструктивни решения и предотвратят евентуални бъдещи опасности. Покана за преговори за присъединяване, продиктувана от страх предопределя една стратегия към страните кандидати, а покана, продиктувана от желание за помощ – друга стратегия. Естествено, ние предпочитаме втората! И това е от общ интерес.

За възможностите към по-голяма отвореност на икономиките на ЦИЕ страни и за увеличение на стокообмена им със страните от ЕС може да се съди в някаква степен по процесите в Гърция, Португалия и Испания през последните 40 години. По силата на икономическата логика би следвало да се очаква, че след присъединяването икономиките на тези страни бързо ще се отварят и стокообменът им със страните членки ще нараства чувствително. Анализът дава основание за няколко извода:

- последните 40 години потвърждават наличието на постепенно отваряне на тези икономики. Расте делът на техния стокообмен с други страни;

- нарастването на отвореността варира чувствително по страни. Ако в Испания е безспорно, в Португалия - доста колебливо, в Гърция - скромно. Същото важи и за отвореността, измерена с износа на стоки и услуги;

- на фона на общата тенденция към по-голяма отвореност на трите икономики през последните 40 години, отвореността им към страните от ЕС след присъединяването не нараства така категорично, както би се очаквало;

- отварянето на трите икономики към партньорите в ЕС протича с различна интензивност. За Гърция то е едва доловимо (особено в износа), докато в Испания и Португалия е чувствително;

- дори и в двете икономики, където стокообменът с партньорите расте след присъединяването, процесът е съпроводен с чувствителни колебания по години, особено в Португалия. Навярно в зависимост от европейската стопанска конюнктура.

Като имаме предвид сходствата между тези три икономики и икономиките на ЦИЕ страни, може да се предполага, че процесите на отварянето към ЕС през следващите години и десетилетия едва ли ще бъдат коренно различни. При неподходяща вътрешна стопанска политика и евентуални изненади във външната конюнктура, отварянето на нашата икономика може да се окаже дори по-трудно от това на Гърция, Португалия и Испания.

Потенциалът за търговия между две страни или групи страни се определя от множество фактори. Най-важен между тях е нивото на икономическо развитие, измерено с БВП на човек от населението. То изразява както потенциала за износ, така и за внос. Повишението на БВП на човек от населението създава условия за по-рационална структура на стокообмена и по-пълна изява на сравнителните икономически предимства за всеки партньор.

В този контекст голяма роля за увеличаване вноса на ЦИЕ страни от ЕС ще играе предстоящата гигантска модернизация на техните икономики. Нейните мащаби ще се измерват с трилиони щатски долари през следващите 25-30 години. Преобладаващата част от машините, технологиите, програмните продукти, експертизата и други за целите на модернизацията ще се внасят от най-развитите западноевропейски страни.

Много важен фактор е географското местоположение на потенциалните партньори, което предопределя транспортните и други разходи по придвижването на стоковите потоци. Стокообменът между потенциалните партньори се влияе също от културната близост, общия език, общото историческо наследство, наличието на регионални търговски общности, макроикономическата политика. С изменението на тези условия се променя и търговският потенциал. Очаква се той да нарасне значително през следващите години и десетилетия.

Голяма роля за това ще играе все по-широкото използване на информационните технологии в търговията. Ролята на електронната търговия бързо расте. Започнала почти от нула в средата на 90-те години, тя достигна около 200 млрд. щатски долара към 1999-2000 година. Очаква се да бъде между 4 и 6 трилиона щатски долара само в САЩ през следващите 3-4 години. Към 2005 г. може да достигне около 25% от световната търговия.

Изследванията на западноевропейски учени с помощта на гравитационен модел показват, че сегашната търговия между ЕС и ЦИЕ е далеч под нивото, което може да се очаква при "нормални" условия за пазарни икономики с такова развитие и географска близост. Оценките показват, че той е между 5,1 и 2,6 пъти по-малък от нормалния. Отделни изследователи пък твърдят, че потенциалът е изчерпан.

Изследванията показват, че към 1997 г. износът от ЕС към ЦЕ е бил около 50% от "нормалните" търговски обеми между пазарни икономики с такова ниво на развитие и около 33% от тези между страни членки на ЕС с подобен брутен продукт на човек от населението и сходни дистанции. Вносът е бил около 65% от търговския потенциал на пазарни икономики и около 40% от потенциала на страните членки на Общността.

Отношенията между фактически и прогнозиран търговски обем (ниво на използване на потенциала) се различават съществено по страни. Най-голям неизползван потенциал има в Португалия, Франция и Великобритания. Търговията на Финландия и вносът на Швеция, Дания, Австрия, Гърция и Холандия са достигнали и дори превишили оценявания потенциал за търговия между пазарни икономики.

Географската близост играе важна роля в търговията между ЕС и ЦИЕ. Около 75% от цялата търговия на ЕС с ЦИЕ се осъществява от страните членки, които граничат с тях: Австрия, Германия, Гърция, Италия и Финландия. Делът на търговията с ЦИЕ в тези страни е далеч по-висок от средния за Общността. Стокообменът на тези страни с ЦИЕ продължава да расте и структурните му характеристики се подобряват.

Същите различия и по същите причини се проявяват между ЦИЕ страни. Ако Полша и Латвия са направили през 1998 г. 68% от износа си към ЕС, за България той е бил 49%. Ако износът на България за ЕС през 1999 г. е бил 52,4%, в Полша и Словения е над 70%. Може да се предполага, че с бързото развитие на модерна трансевропейска транспортна и телекомуникационна инфраструктура и на информационните технологии (в т.ч. и електронна търговия) недостатъците от географската отдалеченост на България ще се смекчат частично през следващите години.

Нивата на използване на търговския потенциал са различни и в ЦИЕ страни. Чешката република има най-голям неизползван потенциал за търговия с ЕС, следвана от Словакия, Полша и Словения. Търговията на Естония и износът на Латвия и Унгария превишават оценяваните потенциали. Търговският потенциал на България за търговия с ЕС се използва около 30%. Според доклада на Европейската комисия за България от 8 ноември 2000 г. "Търговската интеграция (на България - бел.моя, И.А.) с ЕС се развива бавно. Между 1995 и 1999 г. делът на българския износ за ЕС нарасна от 37.6 на 52.6%, докато делът на вноса нарасна от 37.2 на 48.6%" (/58/-33). Унгария насочва 76.2% от износа си към ЕС и получава от там 64.4% от общия си внос.

Освен че е един от най-ниските между ЦИЕ и най-слабо се използва, потенциалът на България навярно ще остане такъв и в бъдеще, макар че ще нараства постепенно. Главните причини за това са и ще останат: най-нисък БВП на човек от населението, най-ниска производителност, най-ниска конкурентоспособност и най-големи транспортни разстояния в сравнение с другите ЦИЕ страни. В същата посока ще действат и по-слабите културни, езикови, исторически и други връзки със западноевропейските страни.

Оценките на западноевропейски учени са, че излишъците по търговските баланси на страните-членки на ЕС с ЦИЕ (за което ще стане дума по-долу) също са по-ниски от "нормалните" нива за страни с подобни различия по БВП на човек от населението. Потенциалният търговски излишък на ЕС спрямо ЦИЕ страни се оценява на 66 млрд.щатски дол. при действителен излишък 23 млрд. щатски дол. в 1997 година. Очаква се потенциалният търговски излишък да достигне 78 млрд. щатски дол. в 2000 г. и около 124 млрд. щатски дол. в 2010 година. Действителните излишъци наверно ще бъдат значително по-ниски. Числата за потенциала подсказват, че има значителни възможности за разширение на стокообмена и увеличение на капиталовите потоци от ЕС към ЦИЕ.

Голяма част от потенциала вероятно ще бъде използвана. Ако структурните характеристики на стокообмена между ЕС и ЦИЕ се променят в посока към структурните характеристики на търговията на сегашните членове на Съюза, износът от ЕС към ЦИЕ ще нарасне около 3 пъти, а вносът около 2.5 пъти при съществуващата разлика по БВП на човек от населението. Може да се предполага, че към 2010 г. износът от ЕС към ЦИЕ ще достигне около 380 млрд. щатски дол., а вносът около 260 млрд. щатски долара. Присъединяването към Общността няма да донесе драматични промени в търговията с новите членове, понеже тя вече прилича на търговията между членовете на Съюза. Навярно ще се ускори и нейната интензивност, особено с постепенното намаляване на разликите по БВП на човек от населението.

С повишаването на брутния продукт на човек от населението в ЦИЕ ще се променя и структурата на стокообмена с ЕС по групи стоки. Ако сега в българския износ преобладават трудоемки, енергоемки и материалоемки стоки с ниски единични цени, през следващите десетина години може да се очаква постепенно намаление дела на тези стоки, особено на енергоемките, в полза на стоки с по-висока капиталоемкост и по-голямо съдържание на квалифициран труд. Ще нараства вътрешноотрасловият стокообмен от вертикален тип, за сметка на междуотрасловия. Тези процеси обаче са бавни, изискват огромни инвестиции и за по-голямото им разгръщане са необходими десетилетия.

За пътя, който България предстои да измине и целите, които следва да си постави до края на новото десетилетие по усъвършенстване на продуктовата структура на износа за ЕС е показателно изменението на тази структура в Унгария. Делът на материалоемките изделия намалява от 46.2% в 1989 г. на 16.5% в 1997 г.; делът на високотехнологичните - от 19.3% нараства на 44.1% и на изделията с високо съдържание на квалифициран труд - съответно от 12.9% на 22.2%. Делът на износа на машини и транспортни съоръжения в общия износ за ЕС нараства от 12% в 1989 г. на повече от 50% в 1997 година.

Предстои много сложна работа по сближаване индустриалните производствени структури на България с тези на ЕС. В сравнение с най-развитите страни от Общността (Белгия, Германия, Франция, Великобритания) показателят за структурни отклонения е много висок и от 1989 до 1998 г. няма подобрение. Същият показател спрямо по-бедните страни от ЕС (Гърция, Португалия, Испания) дори се влошава.

Всичко това ще става бавно и трудно, понеже предполага подходящи условия в България, чието създаване изисква огромни средства и много време. Към него трябва да се прибави и високата наситеност и взискателност на европейския пазар, която през следващите години ще нараства. За некачествени и скъпи стоки няма място на този пазар.

В Стратегическия доклад на Европейската комисия от 8 ноември 2000 г. не личи тревога за това състояние. Нещо повече, прозира едностранчивост. Те със задоволство констатират благоприятните последствия за страните от ЕС, но не отбелязват нарастващото напрежение в търговските и текущите сметки на ЦИЕ страни и тежките последствия от това. Задоволяват се само да отбележат, че дефицитите по текущите сметки се финансират до голяма степен от притока на капитали за приватизация.

По съвсем приблизителни оценки за Германия търговският излишък е осигурил работа на около 60 000 души през 1993 г. След като търговският излишък на Общността към ЦИЕ междувременно е нараснал поне 4 пъти, увеличена е и дължащата се на него заетост. Това не е от решаващо значение за Германия и за ЕС, но не бива да се пренебрегва. Далеч по-голям и по-болезнен е отрицателният ефект на търговския дефицит от гледна точка на заетостта в ЦИЕ.

Проблемите на излишъка или дефицита в търговията обаче са по-сложни и не бива да се правят прибързани изводи от фрагментарна информация. Важни са причините за дефицита. Последствията са едни, ако той се дължи на масиран внос на инвестиционни стоки, които след 1-2 години ще произвеждат стоки за износ и за вътрешно потребление. Те са други, ако се дължи на масиран внос на потребителски стоки, особено за екстравагантно потребление. Проблемът на България е, че прекалено голяма част от вноса е потребителски стоки и техният дял расте. През 1997 г. те са били 10,4% от общия внос, а през 1999 г.- 17.3%.

Излишъкът на ЕС по търговския баланс се смекчава в текущата сметка по добре известни причини. Излишъкът на Общността по текущата сметка почти се неутрализира с дефицита по капиталовата сметка, което е трансфер на покупателна сила. В краткосрочна перспектива трансферът на покупателна сила и излишъкът от текущата сметка влияят положително върху заетостта в ЕС, понеже заплатите не се променят бързо. В отношенията между ЕС и ЦИЕ обаче голяма част от дефицитите по текущите сметки на страните кандидати са трайни и значителни по-обем. Тенденцията у нас през последните години е тревожна. Това влияе за съществена промяна в относителните цени на стоките и на факторите на производството. Постоянният търговски дефицит оказва структурно влияние върху относителните заплати и заетостта.

Постоянният излишък по текущата сметка със страните от ЕС ще съдейства за повишаване на заетостта и заплатите в отраслите, които произвеждат търгуеми стоки в сравнение с нетъргуемите. Мащабите на това влияние са ограничени поради ограничените размери на излишъка спрямо общата външна за Съюза външна търговия. Тяхното значение в бъдеще обаче ще нараства.

При постоянни дефицити по текущата сметка в ЦИЕ страни резултатът е обратен. Това означава, че ще се повишава относителната заетост и заплатите на работещите в отраслите на услугите в сравнение с промишлеността и селското стопанство и други отрасли производители на търгуеми стоки. Колкото по-голям е дефицитът в отделни страни кандидати (какъвто е нашият случай), толкова по-силно ще бъде това влияние.

Ако се потвърдят прогнозите за дефицити в търговията между ЕС и ЦИЕ (виж раздел 4.2.2.) към 2005 г. и особено към 2010 г. последствията за растежа, заетостта, доходите, бюджета, финансирането на дефицита по текущата сметка и т.н. в ЦИЕ ще стават все по-сериозни. ЦИЕ страни едва ли ще могат да финансират такива големи и трайни дефицити! Ще нарастват неблагоприятните последствия и за страните от ЕС.

Високите и трайни дефицити в търговията потискат растежа на брутния продукт. Толкова по-сериозно е това за малки страни с отворена икономика и ограничен вътрешен пазар, принудени да живеят в продължение на много години с висок дефицит в търговския си баланс. Още по-сложна е ситуацията, когато тези страни се готвят за присъединяване и либерализират все повече вносно-износния си режим в съответствие с изискванията на ЕС и СТО.

България е типичен пример за такава страна. През следващите десетина години българската икономика ще функционира в режим на предприсъединителна подготовка. Тя ще изисква огромни инвестиции във физически и човешки капитал с много висока импортна съставка. Това означава големи дефицити в търговската сметка в продължение на много години. Колкото по-близко е присъединяването, толкова по-интензивна ще бъде подготовката и по-големи дефицитите. Особено ако адаптационните периоди в сферата на Общия вътрешен пазар бъдат ограничени до минимум. За същото ще допринася очакваното увеличение на притока на ЧПИ. Предвиденото скромно финансиране от предприсъединителните фондове на ЕС (за което ще стане дума в раздел 5.) допълнително усложнява ситуацията.

При недостатъчна подготовка към момента на присъединяването и/или ограничени адаптационни периоди ще се наложи поддържането на големи търговски дефицити и през първите 4-5 (а може би и повече) години след присъединяването. Това подсказва и опитът от предишни разширения на ЕС. То ще внася допълнителни затруднения, особено при съществуващата голяма външна задлъжнялост. Трудностите ще бъдат още по-големи ако важна част от дефицита се дължи на внос на потребителски стоки, които не допринасят за здравословен растеж. В този случай решението трябва да се търси в по-рационални методи за финансиране на дефицита. Най-обещаващи между тях са финансовите трансфери от ЕС, особено от структурните фондове и Общата аграрна политика и масирани ЧПИ. ЧПИ обаче са допълнителен внос, който ще увеличава дефицита.

Годината за присъединяване на България към Общността не е близка, както за някои ЦЕ страни. Поради това вниманието трябва да се насочи към решаване на проблемите с дефицитите и тяхното финансиране в условията на нарастваща либерализация на външната търговия през следващите десетина години. Ако новите членове на ЕС (Унгария, Чехия, Словения, Полша) могат да разчитат след 2005 г. на трансфери от фондовете на Общността, това не важи за България. Нашето положение ще бъде по-неблагоприятно, тъй като имаме почти същия либерален външнотърговски режим, както членовете на ЕС, без да имаме същия достъп до Общия вътрешен пазар за земеделски продукти и без да ползваме трансферите, достъпни само за членовете на Съюза.

В този случай, в името на икономическата симеричност ЕС би трябвало да осигури на България подходящи трансфери от предприсъединителните фондове. Тe биха могли да помогнат за смекчаване на икономическите и социалните последствия от предстоящото радикално преструктуриране във всички сектори, за да се постигне необходимия минимум от конкурентоспособност към момента на присъединяването. Ако се съди по бюджета на ЕС до 2006 г. тези трансфери ще са скромни. На тази тема ще се върнем в разделите 5.,6. и 7.

България е изправена пред решаването на сложен проблем в тази област: как да си осигури икономическа стабилност и интензивен растеж в условията на високи трайни дефицити по търговската и текущата сметка през следващите десетина години? Решаването на проблема изисква точното му очертаване. Това може да стане чрез изработване на прогноза за платежния баланс на България за следващите десетина години.

Наред с много други фактори, такава прогноза трябва да държи сметка за евентуални повишения на цените на енергоносителите и на другите основни стоки, които България ще внася и изнася през следващите години. Според оценки на експерти на МВФ повишение на цената на суровия петрол с 5 щатски долара над 26.53 дол/барел води до увеличение на дефицита в текущата сметка между 0.5 и 1.0% от БВП в България, Чехия, Унгария, Словения и Хърватска. Според експерти на Световната банка повишение на цената на суровия петрол с 10 дол/барел влошава текущата сметка на развиващите се страни от Европа и Средна Азия с 1.7% от БВП.

За нуждите на такава дългосрочна прогноза поведението на цените на петрола и на другите борсови стоки трябва да се оценява за по-голям времеви хоризонт и то в реално измерение. Защото, въпреки разгорещените коментари през 2000 г. относно цената на петрола, се пропуска, че през 2000 г. в съпоставими щатски долари от 1990 г. тя беше на нивото на 1973-1975 година. Средните цени на металите и минералите през октомври 2000 г. бяха под нивото на януари 1997 г., а на земеделските стоки, които спадат непрекъснато, стигнаха 70% от това ниво.

Добре е също да се знае, че ако приемем цената на петрола през 1900 г. за база, през по-голямата част от столетието реалната цена беше по-ниска и (като изключим 1975-1985 г.) през 2000 г. едва достигна изходното си ниво от преди 100 години. Още по-неблагоприятна е динамиката на обобщената средна цена на останалите борсови стоки. През всички години на столетието (след 1920 г.) тя е била под изходното ниво на 1900 г. и през 2000 г. е около 35% от нивото преди 100 години.

Експерти на Световната банка прогнозират намаление на цените на суровия петрол с 10.7% за 2001 г. и с 3% средногодишно за 2002-2010 година. За останалите борсови стоки прогнозират средногодишно повишение с 2.8%, в т.ч. за земеделските с 3.3%, за металите и минералите с 1.6%, за торовете с 1.1%. Те обаче сами предупреждават за наличието на рискове, които могат да повлияят на прогнозите. Като имаме предвид прогнозите на същите експерти през последните няколко години, те следва да се приемат предпазливо.

Ако дългосрочната прогноза за платежния баланс покаже, че сме изправени пред чувствително увеличение на външния дълг, трудности по неговото обслужване и евентуална опасност от неплатежоспособност, трябва да се набележат подходящи превантивни мерки. Такава прогноза трябва да държи сметка и за очакваните усложнения в паричната и валутната политика през този период. Особено като се има предвид, че някои хора в България възнамеряват да поддържат едновременно сегашния фиксиран курс на лева и ниска инфлация до присъединяването към ЕС и Икономическия и валутен съюз (ИВС). На този проблем ще се спрем по-подробно в раздел 7.

Превантивните мерки трябва да включват и преговори с ЕС за съдействие по финансиране на дефицита, защото:

- вече имаме няколко години с търговски дефицит около 1 млрд. щатски дол, който се очертава да остане такъв и дори да нарасне в отделни години;

- отварянето на нашия пазар ще продължава по силата на ангажименти към ЕС и СТО;

- предстоят многомилиардни инвестиции през следващите години и десетилетия за структурна, технологична, кадрова и институционална модернизация на икономиката с високи импортни съставки;

- заинтересовани сме от привличане на повече ЧПИ за модернизация на икономиката, но няма гаранции, че те ще дойдат в нашия регион;

- конкурентоспособността на българските продукти и услуги е ниска и ще остане такава през следващите 10-15 и повече години, а това ограничава увеличението на износа;

- България се намира в югоизточния ъгъл на Европа, далече от развитите европейски страни и с големи транспортни и други разходи по износа и вноса;

- структурните характеристики на българския износ са примитивни и за дълго ще останат такива, а това също ограничава експортния потенциал на страната;

- след присъединяването към ЕС конкурентният натиск на Общия вътрешен пазар ще се засили, а икономиката ни няма да е готова да се справи с него.

Какви компесационни мерки трябва да се предприемат през следващите години и десетилетия за смекчаване на очертаващите се големи и трайни дефицити в търговската и текущата сметка? Намирането на решения на тези проблеми трябва да бъде сърцевина на Стратегията за икономическо и социално развитие на България през следващото десетилетие. Нейна съставна част следва да бъде стратегията по външноикономическите отношения, в това число по платежния баланс и управлението на външния дълг.

Такива решения едва ли са възможни без значителна финансова подкрепа на ЕС. Търсенето на допълнителна помощ трябва да започне от сега. Защото с отредените ни скромни суми от ЕС до 2006 г. България не може да се подготви за участие в Общия вътрешен пазар на Съюза. За да стане икономиката конкурентоспособна са нужни много средства и много време. Съкращаването на едната ключова променлива - срока за присъединяване до към 2010 година, предполага симетрично увеличение на другата - ресурсите за ускорена модернизация на икономиката. България не може да осигури сама такива огромни ресурси, за да е готова за присъединяване към 2010 година. На тази тема ще се спрем подробно в раздел 5. и 7.

• неподготвените за чуждестранна конкуренция български производители изпаднаха в тежко финансово състояние. Много от тях фалираха, а други изпитват сериозни затруднения с продуктовата и технологичната модернизация поради липса на собствени финансови ресурси и достъп до кредити;

• нелегалният внос, вносът на субсидирани земеделски продукти и други форми на нелоялна импортна конкуренция доведоха до фалити на производители, които при нормални условия биха могли да оцелеят. Това, на свой ред, доведе до унищожаване на хиляди работни места в България;

• компаниите от ЕС намериха готов пазар, който експлоатират, без да са направили нещо за неговото разработване и развитие. Те не го правят и сега;
• на България беше наложено преждевременно отваряне на вътрешния пазар с Европейското споразумение за асоцииране при асиметрия от само 7 години. Тя не съответства нито на изоставането на българското производство от западноевропейското, нито на възможностите за преодоляването му през следващите години. Асиметрията трябваше да бъде поне два пъти по-голяма;

• ЕС поддържа по-висока протекция срещу вноса на земеделски продукти от България. Това се отразява неблагоприятно на българските производители. Следва обаче да се отбележи, че и българските производители не запълват предоставяните безмитни квоти за износ, поради ниско качество, неспазване на санитарно- хигиенни стандарти, високи производствени разходи и други причини;

• България е най-отдалечената от западноевропейските пазари страна кандидат. Далечните разстояния създават повече трудности за България, отколкото за ЕС, поради различията в стоковата структура на двата търговски потока и по-добрата организация в техните транспортни дейности;

• България е в по-неизгодни позиции за търговия с ЕС в сравнение с ЦЕ страни поради по-ниска конкурентоспособност, по-слаби езикови, културни и други връзки, по-слаби традиции, по-ниско доверие. Продължителността на ембарговите операции срещу Югославия и блокирането на пътищата през нейна територия внесоха допълнителни усложнения. Понесените от България загуби не бяха компенсирани ;

• далеч по-високото развитие на страните от ЕС, ниската конкуренто-способност, нерационалната структура на българския износ, недостатъчната асиметрия в либерализацията на стокообмена и други причини създават обстановка при която България и другите ЦИЕ страни ще имат високи и трайни отрицателни салда в търговията с ЕС. Финансирането на дефицитите ще създава големи проблеми на българската икономика през следващите години;

• на България и другите ЦИЕ страни беше наложено с Европейските споразумения да либерализират търговията си с ЕС почти до нивото на страните членки (с изключение на земеделските продукти) преди да сме станали членове на Съюза и да ползваме трансфери от неговите фондове. Либерализация на търговията без достъп до фондовете на ЕС поставя производителите в България и другите ЦИЕ страни в тежко положение. Гърция, Португалия, Испания и Ирландия отвориха вътрешните си пазари едва след като станаха членове на Съюза и получаваха значителни трансфери от неговите фондове. Всичко това лиши България и другите ЦИЕ страни от икономически амортизатори, необходими при вътрешно преструктуриране, наложено (между другото) и от ускорената либерализация при неравностойни условия за търговия между икономически гигант (какъвто е ЕС) и слабо развита страна (каквато е България);

• ЕС наложи на България и другите ЦИЕ страни почти пълна либерализация на търговските (и капиталовите) потоци, от което Общността извлича по-големи изгоди. Същевременно трудовите потоци са почти блокирани, от което България и другите страни кандидати губят, особено в условията на висока безработица. Модернизирането на структурата на стоковите потоци и повишаването на конкуренто-способността на българските стоки предполага радикално преструктуриране и модернизация на производството. То води до освобождаване на стотици хиляди хора, за които няма работа в България, нито възможност за емиграция. Това създава допълнителни трудности за структурната и технологична модернизация на производството и на експорта. Блокирането на трудовата миграция лиши България и другите ЦИЕ страни от важен икономически и социален отдушник, необходим при осъществяване на радикално вътрешно преструктуриране, наложено и от почти пълната либерализация на търговските потоци;

• в продължение на много години ЕС поддържа високи тарифни и нетарифни бариери срещу вноса на стоки по които България и другите ЦИЕ страни са относително конкурентоспособни (или по-малко неконкурентоспособни). Същевременно ЕС поддържа ниски мита за високотехнологични стоки по които България е неконкурентоспособна или не ги произвежда. Това се знае добре в ЕС. То създава впечатление за недостатъчна етика в търговското партньорство от тяхна страна. Особено в контекста на преговорите за присъединяване от чийто успешен ход и те би трябвало да са заинтересовани. Отмяната на импортните мита от ЕС за внос на промишлени стоки от 1 януари 1997 г. няма значима реална стойност за България. Останаха обаче бариерите за вноса на земеделски стоки. Най-голямата бариера за българския износ към ЕС, обаче е “построена” от българските производители. Това е ниската конкурентоспособност на нашите стоки (като качество и цена) и неспазването на санитарно-хигиенни, екологични и други стандарти.

След такова изброяване на положителните и отрицателните ефекти от либерализацията на търговията възниква въпросът: кои ефекти преобладават в крайна сметка?

Трудно е да се даде категоричен отговор на такъв въпрос, подкрепен с числа. Посочените по-горе пунктове за отрицателните ефекти са повече от тези за положителните. Това обаче не е достатъчно, за да се каже че негативните ефекти преобладават.

Досегашните опити за измерване на ефектите от присъединяването на ЦИЕ страни към ЕС не дадоха категоричен отговор на този въпрос. Това важи и за специалния проект, финансиран от Програмата ФАР, за който стана дума в самото начало на тази глава.

При сегашното ниво на изследванията не е възможно да се даде цялостна обобщена количествена оценка на положителните и отрицателните ефекти. Може само да се предполага със задоволителна надеждност, че сумарните нетни текущи, средносрочни и дългосрочни (до 10-12 години) ефекти от либерализация на търговията не са положителни за България. Главна причина за това е, че България и другите ЦИЕ страни са поставени в равностойно положение при либерализация на търговията със страните членки (без търговията със земеделски стоки), но са лишени от достъп до структурните, аграрните и други фондове на Общността, какъвто подход е прилаган при предишните разширения. Освен това, докато стоковите потоци са либерализирани, свързаните с тях трудови потоци са блокирани. Това създава допълнителни проблеми на България и другите ЦИЕ страни.

България и другите ЦИЕ страни са принудени да полагат големи инвестиционни, структурни, институционални и други усилия за повишаване конкурентоспособността на своите икономики при неравностойни условия, в т.ч. и от гледна точка на финансирането. В такава обстановка не е вярно заключението, че "ЦИЕ страни получават големи изгоди, докато западните страни имат само скромни изгоди от търговската интеграция" (/52/-8).