Първо. България и другите страни кандидати са малки и слаби в икономическо отношение. Тяхното интегриране може да повлияе на заетостта и заплатите само ако предизвика промени в цените на стоковите пазари. Това обаче не е възможно. ЦИЕ страни са били досега и в обозримото бъдеще ще са ползватели на цените на европейските пазари (price takers). Техни автори (рrice makers) са икономическите гиганти от Западна Европа и САЩ. Максималното, което интеграцията на ЦИЕ може да причини е да спомогне за отклоняване на труд от други страни към ЕС. Интеграцията обаче ще предизвика големи промени в относителните заплати и заетостта, в междуотрасловите и междурегионалните различия в заплатите и заетостта, в общата стопанска активност и активността по отрасли, в безработицата и нейните структурни характеристики, в централния и общинските бюджети, в търговския и платежния баланс, в задлъжнялостта и обслужването на външния дълг в България и другите ЦИЕ страни.

В изказвания на високопоставени длъжности лица от ЕС може да се прочете, че около 60% от износа на ЦИЕ е насочен към ЕС и около 11% от износа на Общността - към ЦИЕ. На това основание се прави извода, че "тези числа демонстрират взаимните изгоди от икономическата интеграция" (/34/-3). Като оставим настрана някои неточности в числата, в това има някаква истина, но недоизказаната истина е още по-голяма. Признава се, че търговията поражда дълбоки промени в структурата на заетостта, в квалификационната структура, в работните условия, в целия трудов живот на хората. Признава се също, че в такива сложни условия социалната политика е много важен фактор за икономическия прогрес в ЦИЕ. И веднага след това се заявява: "Не може и дума да става, че подобряването на трудовите условия и произтичащото от това икономическо преструктуриране следва да се придружава от пълно прилагане на социална политика, основана на постиженията и ценностите на ЕС" (/34/-3).

Това поставя България и другите ЦИЕ страни в тежко положение. От една страна се изисква да провеждаме търговска политика на широко отворени врати в стокообмена с ЕС с произтичащите последствия. От друга страна ни се отказва правото да търсим съдействие от Съюза за симетрична социална защита от рода на тази в Общността и на прилаганата спрямо Гърция, Португалия и Испания при тяхното приемане в Съюза. Ако нашият дял в износа на ЕС не е от решаващо значение за тях, техният дял в нашия внос беше 48,6%, а в износа - 52,4% през 1999 година. Още повече, че търговията ни не е балансирана - с отрицателно салдо за България 574 млн. щатски долара. Това означава, че България "внася" от ЕС много повече работни места, отколкото "изнася" към тях. Тази небалансираност поражда още по-голяма небалансираност в скритите и откритите потоци на труд между ЕС и ЦИЕ.

Второ. Поради различията в наличните капитали и труд и в продуктовите структури на стокообмена износът на България и другите ЦИЕ страни рядко се конкурира с продукция на ЕС на техните пазари. Единственият проблем за страните от ЕС ще бъде в производствата, където има географска фрагментация на производствени процеси (вътрешноотраслова междудържавна специализация и производствено коопериране), поради големите различия в заплатите им с тези в ЦИЕ. Това обаче ще засяга предимно ЦЕ страни и техни региони в непосредствена близост до ЕС, където транспортните и други свързани разходи са по-малки от разликите в заплатите. То няма да засегне България както поради по-голямата й отдалеченост от най-развитите европейски страни, така и заради технологичната й изостаналост и неподготвеност за вътрешно-отраслово коопериране.

България и другите ЦИЕ страни обаче ще пострадат от наличието на по-голямо съвпадение, а следователно и по-голяма конкуренция между вносни стоки от ЕС и произвежданите у нас. Това ще създава проблеми на нашите производители: земеделски стоки в преработено състояние, текстилни, шивашки и обувни, продукти на машиностроенето, на електрониката и много други. То няма да помогне за смекчаване натиска за емиграция от България и другите ЦИЕ страни.

Икономическата теория предвижда общи положителни ефекти от интеграцията на страни с различно ниво на развитие, а следователно и различна осигуреност с капиталови и трудови ресурси. Това обаче не изключва, че отделни фактори на производството могат да загубят от такава интеграция. Анализът на междуотрасловите търговски структури показва наличие на сравнителни икономически предимства на страните от ЕС в производства с високо съдържание на квалифициран труд, а на България и други ЦИЕ страни - в производства с ниско квалифициран труд. Междуотрасловата специализация и основаният на нея традиционен стокообмен постепенно намаляват (главно в ЦЕ страни), докато вътрешно-отрасловата търговия расте. Този растеж се дължи до голяма степен на притока на ЧПИ от ЕС, които се възползват от по-евтиния (и сравнително квалифициран) труд в ЦЕ страни. Първичната роля в случая принадлежи на ЧПИ. Тя се проявява чрез по-модерната форма на търговия - вътрешноотрасловата.

Това обаче съвсем не е довело и не се очаква да доведе в обозримото бъдеще до изравняване на факторното съдържание на търгуваните стоки. Както посочихме в раздел 2., разликата в единичните цени на обменяните стоки между ЕС и ЦИЕ е огромна. Едновременно с това нараства специализацията между ЕС и ЦЕ страни в различни по качество и цена съставки на обменяните стоки.

Въпреки това интеграцията на ЦИЕ страни не влияе върху заплатите и заетостта дори в страните от ЕС, най-активни участници в тези процеси. Причините са в скромното участие на ЦИЕ в стокообмена на ЕС. Картината обаче е съвсем различна от позициите на България и другите ЦИЕ страни:

- увеличението на вноса на капиталови стоки от ЕС допринася за повишение на заетостта и заплатите на по-квалифициран персонал в България и смекчава натиска за емиграция;

- увеличението на износа на всякакви стоки от България към ЕС създава допълнителни работни места и допълнителни доходи у нас и също смекчава натиска за емиграция;

- увеличението на вноса на земеделски стоки и на продукти с високо съдържание на квалифициран труд в България потиска потенциала за развитие на такива производства и откриването на работни места; затруднява и дори унищожава съществуващи производства (например в селското стопанство и някои подотрасли на промишлеността) и увеличава безработицата; намалява доходите и стимулира емиграцията; влошава търговския баланс; увеличава вътрешната миграция на труд и капитали от райони с по-неблагоприятни условия към по-благоприятни;

- развитието на вътрешноотрасловата специализация и коопериране и свързаната с това търговия стимулира развитието на трудоемки фази на производството на съответни изделия в България, повишава заетостта на съответни професии и квалификации, увеличава техните доходи и намалява натиска им за емиграция. Това може да влияе положително и върху търговския баланс на страната;

- всякакъв внос от ЕС при лоялна конкуренция създава здравословен икономически натиск върху българските производители за рационализиране на производството, а с това - за бъдещото му разширение с увеличение на заетостта и доходите и намаление на потенциала за емиграция.

4.1.2. Чрез капиталовите потоци

Интеграцията на капиталовите пазари и активизирането на капиталовите потоци, особено на ЧПИ от ЕС към България и другите ЦИЕ страни може да окаже съществено влияние върху търговските потоци, заетостта, доходите, миграцията и други икономически и социални аспекти в развитието на страните кандидати. За важната роля на ЧПИ като стимулатор на вътрешноотрасловата търговия между ЕС и ЦЕ стана дума по-горе.

Икономическата теория не дава основание за категорични изводи по влиянието на ЧПИ върху факторните доходи и заетостта. В някои иконометрични модели капиталовите и трудовите потоци се третират като взаимно заменими. При реалистични допускания по-правдоподобен е изводът, че те се допълват взаимно. Както вече посочихме, ЧПИ в ЦИЕ много често пораждат допълнителен износ и внос за региона. В тези случаи те не влияят върху факторните доходи за страната или региона като цяло, освен при много високо ниво на вътрешноотраслова специализация и производствено коопериране и съответен стокообмен в далечното бъдеще. Засега те могат да влияят на факторните доходи само в отделни гранични (между двете групи страни) региони и отделни отрасли.

Важно значение при насочването на ЧПИ има и пазарната близост. В зависимост от размера на пазара и транспортните разходи ЧПИ много често допълват трудовите потоци и са неутрални или повишават факторните доходи в съответните сектори. Някои емпирични изследвания показват, че ЧПИ, привличани от близостта на пазарите превишават инвестициите, мотивирани от наличието на съответни фактори на производството. Други изследвания потвърждават, че най-силен притегателен фактор е евтиният труд, следван от близостта на пазарите.

- притокът на ЧПИ спомага за промяна на стопанския климат в страната домакин. Те налагат по-цивилизована и по-лоялна конкуренция, пренасят съвременни технологии и методи на управление, обучават ръководни и изпълнителски кадри, част от които впоследствие преминават на работа в местни предприятия. Казано най-общо - по-дълбокото проникване на ЧПИ от стратегически и сериозни западни инвеститори инжектира повече икономическа рационалност, дисциплина и цивилизовани стопански взаимоотношения и - в крайна сметка спомагат за разширяване на стопанската дейност и свързаното с нея увеличение на заетостта и доходите. Потенциалът за появата на такива положителни ефекти в България обаче е ограничен, поради ниското качество на чуждестранните инвеститори, за което ще стане дума по-късно в раздел 4.3.

4.1.3. Чрез трудовите потоци

Трудовата миграция от ЦИЕ към ЕС е третият канал, чрез който може да се влияе върху заетостта и доходите. При голямата разлика в заплатите и малките географски разстояния икономическите стимули за трудова миграция са много големи. Върху миграционните потоци обаче ще въздействат и някои ограничители: наложените от западните страни административни ограничения; икономически, социални, културни и други бариери, които чувствително повишават съвокупната цена на миграцията.

Трябва също да се има предвид, че допълнителното предлагане на труд чрез имиграция в отворените икономики не води непременно до промяна в относителните заплати. Притокът на труд оставя относителните заплати непроменени ако пределното му търсене се определя от отрасъла, който произвежда търгуеми стоки и има еластично търсене на регионалните и на световните пазари. Притокът на неквалифицирана работна сила от България и други ЦИЕ страни, например в текстилното производство в ЕС, ще осигури по-голямо производство и по-голям износ, без да се променят заплатите, въпреки увеличената заетост. В отраслите, които произвеждат нетъргуеми услуги притокът на неквалифициран труд от ЦИЕ може да доведе до намаление на относителните заплати. Мащабите на такава имиграция обаче не са достатъчно големи, за да повлияят върху заплатите в ЕС като цяло, та дори и в страните членки, които граничат с ЦИЕ. Това може да се прояви само в отделни гранични (между ЕС и ЦИЕ) региони и в отделни отрасли и подотрасли в граничните страни членки на Общността.

И тук картината е различна от позициите на България и другите ЦИЕ страни:

- при висока безработица в България и другите ЦИЕ страни емиграцията е значително икономическо и социално облекчение. Миграцията обаче не оказва влияние (поне засега) върху търговските и капиталовите потоци към и от България;

- имиграцията на работна сила в ЕС, колкото и да е голяма като маса (виж раздел 4.4.), не може да влияе върху доходите и заетостта в Съюза като цяло, нито на търговските и капиталовите потоци от и към ЕС. Тя обаче може да засегне заетостта и доходите в отделни гранични (между ЕС и ЦИЕ) региони и отделни отрасли, които наемат ниско квалифицирана работна сила;

- работещите в ЕС българи превеждат част от спестяванията си в родината. Масата им засега е скромна, но може да нараства след години, в зависимост от данъчното им облагане в България. Това ще допринася за балансиране на текущата сметка. В далечна и по-далечна перспектива част от тези хора могат да се завърнат в България и да донесат производствен, стопански и друг опит, връзки с влиятелни среди и други ценности. Това също може да бъде полезно за бъдещото стопанско развитие на България;

- далеч по-голям проблем за България и другите ЦИЕ страни е структурата на емигрантите по възраст и квалификация, а не общият им брой. При огромната разлика в доходите и привлекателните условия на ЕС за висококвалифицирани специалисти най-младата и най-предприемчивата част от работната ни сила ще се насочва към ЕС и други развити страни. Дори ако общият брой на емигрантите към ЕС не е много голям и постепенно ще затихва (както прогнозират западно-европейски експерти), броят на напускащите млади и квалифицирани специалисти ще бъде голям и траен през следващите 10-15 и повече години. Това ще обезкръвява интелектуално и икономически България и другите нови членки на ЕС, като ги лишава от най-ценната част на създадения от тях човешки капитал. То ще намалява потенциала им за новаторство и за икономически растеж. Ще ограничава възможностите им да подобряват качествената структура и конкурентоспособността на своя износ. Ще свива потенциала им да привличат високо технологични ЧПИ чрез което да се включват в глобалните производствени мрежи. България и другите ЦИЕ страни едва ли могат да намерят компенсиращи фактори на изтичането на интелектуален капитал през следващите години и десетилетия. Това ще ги затруднява при преодоляване на изоставането от развитите европейски страни. На тази тема ще се върнем отново в раздели 4.4.,6. и 7.

От казаното дотук става ясно, че както икономическата теория, така и стопанската практика не дават безспорен отговор дали търговските, капиталовите и миграционните потоци взаимно се заместват или допълват. Отговорът на този въпрос може да помогне за изясняване на положителните и отрицателните последствия от интеграцията на България в ЕС едновременно по трите направления. Наличната статистическа информация за търговията, капиталовите потоци и трудовата миграция между ЕС и ЦИЕ за последните десетина години не е достатъчна за по-дълбоко проникване във взаимните връзки и зависимости между тях. Още по-бедна е тя за България.

Между стоковите, капиталовите и трудовите потоци безспорно съществуват много тесни връзки. Както вече посочихме, тези връзки засега не са изследвани задоволително по много причини. За потоците между ЕС и ЦИЕ това е още по-трудно, понеже са либерализирани само стоковите и капиталовите, а трудовите са блокирани. Няма достатъчен емпиричен материал въз основа на който да се оценяват ефектите между стокови и капиталови потоци, от една страна, и трудовите - от друга.

В предварителен порядък може да се каже, че по-силни (и по-очевидни) са връзките на взаимна допълнимост, отколкото на заменимост. Има факти, особено за ЦЕ страни, които показват, че ЧПИ ускоряват вътрешноотрасловата междудържавна специализация и коопериране между производствени процеси, дейности и операции с различна факторна емкост. По-сложните се развиват в страните от ЕС, по-простите – в Централна Европа, а още по-простите – в Югоизточна Европа. След време някои високотехнологични операции и дейности ще се преместват във филиалите на многонационалните компании в ЦИЕ. Важното в случая от гледна точка на обсъжданата тема е, че ЧПИ и вътрешноотрасловата търговия са позитивно корелирани.

През последните години бяха направени доста изследвания на влиянието на тези потоци върху икономиките на страните от ЕС. Освен посочените до тук, заслужават внимание специалните анализи за влиянието на източното разширение върху икономиките на Германия и Австрия. Има единство в оценките, че интеграцията на ЦИЕ в ЕС не е повлияла съществено върху растежа, относителните доходи, заетостта, вътрешните и външните баланси на страните от ЕС.

Малко са обаче изследванията, които анализират влиянието на интеграционните процеси върху икономиките на ЦИЕ страни. Ако ЦИЕ страни са слаби с икономическия си потенциал, за да повлияят на най-важните показатели на Общността, обратното не е така. Икономиките на всички ЦИЕ страни са вече тясно свързани с ЕС, особено по линия на стоковите и капиталовите потоци. Икономическите сигнали от Общността влияят силно върху конюнктурата в страните кандидати. Тези ефекти вече се чувстват по линия на търговските потоци и все по-силно - по капиталовите потоци. Може спокойно да се твърди, че интеграцията на ЦИЕ страни в ЕС е главният фактор за икономическото и социалното им развитие през следващите десетилетия.