Както вече посочихме, икономическата и социалната еднородност са жизнено важен фундамент на ЕС. Нейното разрушаване може да има непредвидими последствия за Общността и за страните кандидати. Поради това Съюзът подчертава твърдото си намерение да продължава политиката на икономическа, социална, институционална, валутна, финансова и всякаква друга хомогенност.

Източното разширение ще породи повече предизвикателства към хомогенността на Съюза от всяко предишно разширение. Защото ще се присъединят страни с голямо население и малък икономически потенциал. Това ще намали средния БВП на човек от населението повече от всички досегашни разширения, взети заедно (виж раздел 1.). Така БВП на човек от населението ще падне до 75% от нивото на ЕС на шестте му основатели. Към това се прибавят и множество други различия: социални, културни, етнически, религиозни, регионални, които допълнително подсилват разнородността.

Обстоятелствата, които дават основание за положителни очаквания са наличието на силна политическа воля от двете страни за разширяване на Съюза; голямата икономическа мощ на ЕС на 15-те и слабият икономически потенциал на страните кандидати.

Пълното приспособяване на България към Законодателството и стандартите на Съюза ще изисква десетилетия и огромни ресурси. Особено за създаването на конкурентоспособна икономика, съвременна инфраструктура, опазване на околната среда, опазване на здравето, трудова безопасност, изграждане на съвременна енергетика, осигуряване на ядрена безопасност, модерно здравеопазване, образование и т.н. Създаването на ефикасни административни структури и публична администрация за стриктно прилагане регулациите на Общността в посочените области, а също и по защита на потребителите, фито-санитарни и ветеринарни грижи, опазването на външните граници на Съюза и много други ще изискват големи усилия и ресурси от България и другите страни кандидати. Ресурси, каквито те не притежават.

Това е естествено, защото "Законодателството и стандартите на ЕС са разработвани повече от четири десетилетия за високо развити пазарни икономики, а не за изостанали страни с огромни структурни проблеми. Тези страни все още нямат ефикасни институции, способни да прилагат и контролират изпълнението на сложни регулации" (/1/-45-46).

При положение, че повечето кандидати са слабо развити страни изискването за незабавно прилагане на Законодателството и стандартите на Общността ще предизвика сериозни сътресения. Такова изискване не е реалистично. Предотвратяването (или смекчаването) на сътресенията е възможно чрез отлагане приемането на нови членове, чувствително увеличаване на трансферите на ЕС и прилагане на повече преходни разпоредби (адаптационни периоди) или подходяща комбинация между тях.. Проблемът е, че нито отлагането може да бъде твърде дълго, нито преходните периоди - много на брой, широки по обхват и с голяма продължителност. Трудно може да се разчита и на значително увеличение на трансферите. Изходът трябва да се търси в компромис между продължителността на предприсъединителния период и броя на преходните периоди, при зададени ресурси по подготовката на страните кандидати. Ако ресурсите бъдат увеличени значително и подготовката - активизирана, преходните периоди могат да се ограничат.

Основен принцип за приемане на нови членове в ЕС е те да прилагат незабавно цялото Законодателство и стандарти на Общността, с изключение на някои предварително договорени преходни периоди. Недостигът на ресурси и време за подготовка се очертава като най-голям проблем.

Сегашните обстоятелства в ЕС налагат по-скорошно прилагане на цялото Законодателство и на всички стандарти след приемането на новите членове. Това е идеалната ситуация. Тя обаче е неосъществима. Преждевременното приемане на неподготвени кандидати ще създава проблеми. Повечето кандидати не са и няма да бъдат готови към момента на присъединяването. Това навярно се осъзнава от професионалистите в Европейската комисия, но там изглежда надделяват политически съображения, които налагат ускорено приемане на ЦИЕ страни. То пък неизбежно ще води към използването на голям брой преходни периоди.

Към този проблем обаче трябва да се подхожда предпазливо. Допускането на многобройни преходни периоди ще породи сериозни проблеми, защото:

- ЕС не може да толерира безкрайно дълго диференцирано третиране между стари и нови членове. Това би минирало хомогенността на Съюза, доверието в неговата ефикасност и би създало вътрешно напрежение;

- различното прилагане на регулациите в много области би нарушило условията за лоялна конкуренция на Единния вътрешен пазар за сметка на стопанските субекти, които спазват правилата. Конкуренцията изисква единни правила за всички участници на пазара. Езикът на политическите съображения е непонятен за конкуренцията. В противен случай тя губи смисъла си;

- диференцираното прилагане на Законодателството и стандартите на Съюза може да навреди на икономическите интереси на потребителите, на тяхното здраве и безопасност. Същите ефекти може да има слабата охрана на външните граници на разширената общност;

- посочените нарушения могат да предизвикат остри политически реакции и да дестабилизират Европейския съюз. Това ще наруши доверието в Съюза от страна на неговите граждани, а и на световната общност. При такива условия Общността няма да има силна валута.

ЕС е изправен пред две взаимнопротиворечиви цели: скорост и качество. Бързината е нужна, за да се използва подходящият момент на политическа воля от двете страни, усилена подготовка и големи позитивни очаквания от кандидатите. Качеството е важно, защото ЕС не се нуждае от получленство на полуготови кандидати, а от пълноценни нови членове, които поемат веднага права и отговорности, наравно с досегашните членове. Пренебрегването на този принцип може да породи вътрешно напрежение, да подкопае ефикасността на Съюза и доверието в него.

Ключов проблем на разширението сега е намирането на подходящо съчетание - да се поддържа висока скорост, без да се жертва качеството. Решаването на този проблем ще бъде много трудно. То едва ли е възможно!

Разликата между предстоящото разширение и предишните (с изключение на последното) е, че с въвеждането на Общия пазар Съюзът действа без вътрешни митнически граници. А възстановяването им би било икономически и политически абсурд. Поради това Общността е възприела следната политика по преходните периоди:

- във всички случаи, свързани с функционирането на Общия вътрешен пазар регулативните мерки трябва да се възприемат и прилагат бързо от новите членове. Евентуалните преходни периоди да бъдат ограничени по брой, обхват и продължителност;

- във всички останали случаи, когато се налага значително приспособяване към стандартите на Съюза, изискващо големи усилия и финансови ресурси (селско стопанство, околна среда, енергетика, инфраструктура, ядрена безопасност, трудова безопасност, здравеопазване, образование, социални стандарти и т.н.), преходните периоди могат да бъдат повече и по-продължителни, при условие, че кандидатите покажат, че са пристъпили към работа, имат реалистични планове за сближаване и са осигурили ресурси за изпълнението им.

- една от новостите на Стратегическия доклад на Европейската комисия от 8 ноември 2000 г. е отделянето на специално внимание на преходните периоди. Това навярно е предизвикано от многобройните искания на страните кандидати по време на преговорите. Досега са предявени над 340 искания за преходни периоди в земеделието и над 170 - в другите отрасли и сфери на дейност. Може да се предполага, че те са главно от първата група кандидати. С навлизането на преговорите с втората група в по-сложните теми ще се появят поне още толкова искания за преходни периоди.

Ако допуснем, че бъдат приети само една трета от тези искания, ЕС ще се изправи пред много сериозни проблеми. Това ще наруши фундаменталния му принцип за икономическа, социална, институционална и всякаква друга хомогенност. Общият вътрешен пазар вече няма да е същият. Функционирането на ЕС може да бъде смутено сериозно. Ще пострада и доверието в общата валута.

Това основателно тревожи ръководителите на Европейската комисия. Навярно, за да се противопоставят на многобройните искания за преходни периоди те за първи път обявиха официално, че "Комисията си запазва правото да въведе, където е необходимо, преходни мерки в защита на интересите на Съюза" (/56/-20). Това се повтаря и в заключенията на Стратегическия доклад.

Не е трудно да се предвиди, че между първите преходни мерки, наложени от ЕС, навярно ще бъдат ограниченията за работа на граждани на новоприетите страни в сегашните членки на ЕС за 5-10 или повече години. Това ще бъде многостранна институционализация на съществуващите едностранни ограничения, въвеждани сега от правителствата на западноевропейските страни.

Друга преходна разпоредба навярно ще бъде постепенното допускане на новите членове до фондовете на Общността. Това е вече предвидено във Финансова перспектива ЕС-15 и във Финансова рамка ЕС-21 за 2000-2006 година. На тази тема ще се спрем по-подробно в раздел 5. Достъпът на новите членове се поставя в зависимост от растежа на брутния продукт. Ако се потвърдят очакванията за растеж между 2.5 и 3.0% ще има ресурси за новите членове. В противен случай, макар и членове на Общността, те ще имат ограничен достъп до структурните фондове и до Общата аграрна политика. Такъв подход не е прилаган при досегашните разширения на ЕС.

Предстоят много сложни преговори между Европейската комисия и страните кандидати. Преходните периоди навярно ще бъдат най-сложната част от преговорите. Много е вероятно да се стигне до деликатно "търгуване" на претенции и отстъпки от двете преговарящи страни. Не е трудно да се предвиди чии отстъпки ще преобладават!

Държавите кандидати ще настояват за множество преходни периоди, като се аргументират с липсата на ресурси за подготовка и неспособността им да се справят с конкуренцията на Общия вътрешен пазар.

Страните членки ще настояват за по-малко на брой, но съществени преходни периоди в тяхна полза (миграцията, трансферите, земеделието, ко-финансирането) и за ограничени по брой, обхват и продължителност преходни периоди в полза на новите членове. Те ще се мотивират с недостига на ресурси, опасността от дестабилизиране на Общия пазар, чувствителността на своите граждани спрямо имиграцията от Източна Европа, свръхпроизводство на земеделски продукти.

Европейската комисия предупреждава за първи път, че "приемането на преходни периоди в едни случаи няма да бъде прецедент за други. На същото основание, преходни периоди, дадени при предишни разширения не създават прецедент за сегашните преговори" (/56/-20). С тази категорична позиция Комисията отклонява голяма част от исканията за преходни периоди, аргументирани с прецеденти. Комисията очевидно чувства опасността от масирания натиск на кандидатите за преходни периоди.

Тези искания се дължат на две причини: субективни и обективни. Субективните се обясняват със стремежа на всяко правителство към по-леки условия за присъединяване. Вторите са далеч по-сложни и трудно решими, защото в повечето случаи са основателни. Основателни, поради неподготвеността на повечето страни кандидати да постигнат стандартите на ЕС. Основателни и поради неподготвеността на тези страни да се справят с предизвикателствата на конкуренцията в Единния вътрешен пазар.

В общите политически изявления ръководителите на страните кандидати претендират, че са действащи и конкурентоспособни пазарни икономики. Техните представители в конкретните преговори обаче възприемат поведение, продиктувано от суровите реалности. Това привидно противоречие може лесно да се обясни, но е трудно да се преодолее, защото изразява важни национални интереси.

Появата на множество искания за преходни разпоредби е първата тревожна сигнална лампа за прибързаността в приемането на част от страните кандидати по политически, за сметка на икономическите критерии. Следващата серия от далеч по-сериозни сигнали, прерастващи в сътресения, ще започнат след присъединяването на част от страните. Именно тогава стопанските субекти и гражданите на новите членове ще се сблъскат със суровите реалности на ЕС. Ще бъде добре ако първите сигнали съдействат за изтрезняване от илюзиите, за повече реализъм както на ръководителите на ЕС и страните членки, така и на ръководителите на страните кандидати. И най-вече на техните народи.

Очаква се България и другите страни кандидати да настояват за незабавен достъп (т.е. без преходни периоди) до фондовете на Общата аграрна политика в сегашния й вид, до структурните и социалните фондове в сегашния им вид, за свободно движение на хора и упражняване на професия в страните членки. Те навярно ще настояват за отлагане откриването на своите пазари за земя за чужденци, за продължителни адаптационни периоди по правилата на Вътрешния пазар, по стандартите в земеделието околната среда, инфраструктурата, енергетиката, ядрената безопасност, за социалните, санитарно-хигиенните и ветеринарните стандарти, по либерализацията на капиталовата сметка, особено за краткосрочните потоци и много други.

Интересите на сегашните членове на ЕС са различни и те ще настояват за обратното по току що изброените пунктове. Не е трудно да се предвиди какви ще бъдат крайните решения, поради неравностойното положение на партньорите и условния характер на преговорите, за което стана дума в раздел 1.6.

В раздели 1.5 и 2. пролича, че България не е и до десетина години няма да е готова да посрещне предизвикателствата на конкуренцията на Общия пазар. Същевременно се очертава преходните периоди да бъдат най-малко по брой, обхват и продължителност именно в тази област. При това положение България трябва да насочи главните си усилия към повишаване конкурентоспособността на икономиката, за да сведе до възможния минимум негативните ефекти от участието си в Общия пазар при минимален брой преходни периоди.

Проблемът с конкурентоспособността обаче е толкова сложен, че не са възможни чувствителни подобрения в рамките на десетина години. Единственият реален изход е в значително увеличение на преходните периоди и/или по-късно присъединяване. И едното и другото решение са трудно осъществими при сегашната политическа и психологическа настройка в страните кандидати. Отговорност за култивираните очаквания носят и ръководителите на ЕС и на страните членки. За тези решения и свързаните с тях последици, обаче трябва да се мисли сега. Отлагането на трудните решения ги прави още по-трудни.

Българските правителства трябва да концентрират вниманието в преговорите за постигане на максимално (и в краен случай - минимално) необходимите преходни периоди във всички области и особено по Общия пазар. Това предполага много добро познаване на правилата за функциониране на Общността; на предоставените адаптационни периоди в предишни разширения; на предоставени преходни периоди на присъединили се преди нас други ЦЕ страни.

Програмите “максимум” и “минимум” по преходните периоди трябва да се конкретизират. Необходими са и много силни икономически, социални и други аргументи за всички случаи по които България настоява за преходни периоди. Нужна е предварителна разработка на сценарии с възможно най-точни оценки за положителните и отрицателните ефекти от едно или друго решение по всеки от исканите преходни периоди.

За всяко искане за преходни периоди трябва да се определи граница зад която нашата делегация не трябва да отстъпва. Тази граница трябва да бъде аргументирана с много солидни икономически, социални, институционални и други обосновки. Стремежът към бързо “закриване” на глави с цената на компромиси по преходните периоди може да има тежки последствия за България.

Законодателството и стандартите на ЕС непрекъснато се развиват. През следващите години до присъединяването на България ще са въведени нови закони, регулации, правила и стандарти, които сега не съществуват. И ще се приемат без наше участие. Европейската конференция в Ница (декември 2000 г.) реши следващата Междуправителствена конференция да се проведе през 2004 година. Тя сигурно ще вземе решения, които пряко засягат България като бъдещ член на Общността. Решения, в чието приемане България също няма да участва.

Почти е сигурно, че ще въведат по-голяма либерализация на стоковите и капиталовите потоци, по-строги екологични, трудови, санитарно-хигиенни, социални и други стандарти. Предизвикателствата пред новите членове на Съюза към времето на нашето присъединяване, примерно 2010 г., ще бъдат по-големи от сегашните и от тези, които ще се прилагат спрямо кандидатите от първата група – примерно към 2005 година.

Като се има предвид всичко това, правителствата на България и другите страни кандидати трябва да настояват за незабавно създаване на механизъм за участие във всички работни и политически форуми със съвещателен глас при обсъждането и решаването на проблеми, които ни засягат пряко или косвено като бъдещи членове. За страни като България преходните периоди ще бъдат сърцевината на преговорите за присъединяване.