Най-подходящият засега обобщаващ показател за нивото на икономическо развитие на една страна е БВП или брутният национален продукт (БНП) на човек от населението. Той има недостатъци, които са известни на специалистите, но по-добър от него засега няма. Тези недостатъци се смекчават при използването му с други показатели.

БВП на човек от населението е обобщаващ показател за нивото на икономическо развитие на България и другите ЦИЕ страни в сравнение със страните от ЕС. По този показател (по паритетни курсове) ЦИЕ страни имат около 1/3 от средното ниво на ЕС. Равнището на отделните страни кандидати варира между 22% и 71%. По текущи обменни курсове страните кандидати имат около 10% от средното ниво на ЕС. Той варира по страни между 5 и 40%. По-подходящ е показателят по паритетни курсове по добре известни причини.

В зависимост от използваните методи нивото на ЦИЕ страни по БВП на човек от населението варира с няколко процентни пункта около посочените величини. Това не променя общата картина - страните кандидати изостават силно от средното равнище в ЕС. То важи в още по-голяма степен за България. По оценки за 1997 г. от експерти на Световната банка България има БВП на човек от населението 19% от нивото на ЕС. Според оценки на ПРООН 19%, а според Евростат 23% - най-ниско между страните кандидати от ЦИЕ. Според оценки на експерти от Виенския институт през 1999 г. нивото на България е било 24% от средното за ЕС - най-ниско между страните кандидати. По най-нови изчисления на експерти МВФ, нивото на България е 23% от средното за ЕС - пак най-ниско между страните кандидати. Според още по-нови оценки на експерти на Европейската комисия то е било 22% от средното за ЕС през 1999 година. - пак най-ниско между страните кандидати.

Относителното ниво на този показател към даден момент е много важно. Също толкова важни са тенденциите в неговото изменение за продължителен период. На тази основа и като се държи сметка за факторите на растежа може да се прогнозира относителното ниво на БВП на човек от населението през следващите години. Това пък дава възможност да се установи вероятността за намаляване на разликата между България и ЕС.

Икономическата теория не дава ясен отговор дали БВП на човек от населението в бедните страни се сближава с този на богатите. Според хипотезата за "условна конвергенция" различните икономики се приближават към едно и също ниво на БВП на човек от населението, независимо от наличния физически и човешки капитал. Според хипотезата за "клубна конвергенция" този показател по страни клони към най-ниския и най-високия полюс в дългосрочна перспектива.

И двете хипотези могат да се извлекат от неокласическите модели за растежа и от моделите за ендогенния растеж. И в двете се приема, че институционалната и макроикономическата рамка и предпочитанията на домакинствата за спестяване са необходими условия за сближаване на БВП на човек от населението. Движещата сила зад сближаването е високата доходност на натрупания физически и човешки капитал в икономиките, където той е по-малък, в сравнение с икономиките, които имат по-големи натрупвания на такъв капитал.

Доказано е обаче, че нарастващата доходност от мащабите на производството и ниското ниво на потребление при определени условия водят до поляризация на БВП на човек от населението или до продължително раздалечаване по страни. От това следва, че наличието на физически и човешки капитал в ЦИЕ страни през началния период на интеграцията играе важна роля. Поне теоретически е възможно БВП на човек от населението в тези страни и в ЕС да не се сближава дори ако институционалните и макроикономическите фактори в страните кандидати се приспособят към стандартите на ЕС. В такъв случай сближаването може да се постигне само чрез големи трансфери на капитали и знания.

Емпиричните факти обаче са противоречиви. Множество анализи показват, че в отворените икономики на развитите страни има тенденция към сближаване по БВП на човек от населението. При анализи на по-големи групировки, включващи и развиващи се страни, не личи чувствителна тенденция към сближаване. Изследвания на много голям брой страни дори потвърждават нарастваща поляризация. Анализите показват също, че откритите икономики с активна външна търговия по-лесно постигат сближаване от затворените икономики.

Сложната картина в тенденцията на БВП (БНП) на човек от населението в ЦИЕ страни и в ЕС за 60-годишен период се потвърждава от данните в таблица №3.

Таблица № 3

БВП и БНП на човек от населението по паритетни курсове

Пояснение: Изчисленията за 1938 и 1990 година са правени в щатски долари от 1990 г., а за 1997 г. - в щатски долари от 1997 г.

Посняние: Числата в долари са изчислени по стойността му от 1970 г. в % - спрямо Германия през 1910 г.

Следователно членството в ЕС създава по-благоприятни условия за развитие, но това е само потенциална възможност. Тяхната реализация зависи от макроикономическата, институционалната и социалната политика в съответните страни. Присъединяването към Общността не води автоматично до сближаване с нея по БВП на човек от населението. То предлага потенциал, който може да се използва, но може и да бъде пропилян.

Прогнозирането на динамиката на растежа е трудно. С него не винаги се справят дори мощни институции като МВФ и Световната банка. Според У. Истърли международните институции са склонни да надценяват дългосрочните перспективи за растеж на развиващите се страни с около 3 процентни пункта средногодишно. Подобни грешки те допускат и спрямо ЦИЕ страни. Същото се потвърждава и с България.

Една от възможните причини за грешките е липсата на разграничение между растежа по време на трансформация към пазарно стопанство и дългосрочния растеж през следреформения период. Защото поведението на икономиките на ЦИЕ страни е едно при излизане от "трансформационната рецесия" и преди да са достигнали предреформените нива на БВП. То е друго през следреформения период, когато се очаква да имат поведение на нормални пазарни икономики. Според оценки на Европейската банка в годишния си доклад от 1998 г. страните кандидати от първата група вече приближават края на трансформационния си процес. Това означава, че след 2000 г. ще имат поведение на нормални пазарни икономики. Такова твърдение е доста оптимистично.

Перспективите за растеж на ЦИЕ страни се благоприятстват от това, че повечето са малки отворени икономики, интегрирани в западноевропейските пазари. Успешното им сближаване с ЕС предполага по-високи темпове на растеж в продължение на много години. Въпреки благоприятната интеграционна обстановка, трайното поддържане на високи темпове (5-6%) не е възможно! Това се потвърждава от опита на всички европейски страни през последните 50 години.

През следващите 5-6 години България би могла да поддържа около 5.5% средногодишен темп на растежа при подходяща макроикономическа, институционална и социална политика и благоприятен вътрешен и външен икономически климат. През втората половина на десетилетието темпът може да бъде около 5%. За това ще спомага и ниската база, поради чувствителния спад на брутния продукт в сравнение с предреформените години.

Според западноевропейски учени, при такъв темп групата на 10-те ЦИЕ страни може да се изравни по БВП на човек от населението с най-изостаналите страни от ЕС (Гърция, Португалия и Испания) за около 30 години, ако техният средногодишен темп на растеж е около 2%. Такава прогноза е доста оптимистична. България се нуждае от много повече време за подобно изравняване.

Виенският институт направи през 1998 г. прогноза за сближаването между ЦИЕ и ЕС до 2015 г. по два сценария: първи - достигане на 75% от нивото на ЕС и втори - изравняване с ЕС. Приема се, че БВП на човек от населението в ЕС ще расте с 2% средногодишно и нулев растеж на населението в двете части на Европа. Изчисленията са правени по текущи паритетни курсове. По най-нови прогнози на Световната банка БВП на човек от населението в Еврозоната се очаква да расте с 3.0% средногодишно между 2000 и 2010 година.

При 21% от нивото на ЕС в 1998 г. България се нуждае от 10,1% средногодишен темп на прирастта, за да постигне 75% от нивото на ЕС в 2015 г. За изравняване с ЕС е необходим средногодишен темп 11.8%. Поддържането на такива темпове за 18 години не е възможно. Ако се потвърди посочената прогноза на Световната банка за Еврозоната са необходими още по-високи темпове, които са още по-малко вероятни.Трудно достижими за този период са дори два пъти по-ниски темпове. Струва ни се, че така мислят и авторите на прогнозата, но може би я правят, за да покажат нейната абсурдност и опасното изоставане на ЦИЕ страни от ЕС.

 Посоченото до тук дава основание да се заключи, че голямата разлика между ЦИЕ и Общността ще трае десетилетия, а не години. Няма гаранции, че този процес ще протича гладко. Още по-големи са рисковете пред България - най-изостаналата между страните кандидати и с изтощена икономика.

2.2.2. Тенденции в изменението на някои икономически показатели

 2.2.2.1. Натрупване, инвестиране, физически капитал

Норми на натрупване и инвестиране в ЦИЕ и ЕС през 1999 г.

Страни	Норма на натрупване В %	Норма на инвестиране в %
ЦИЕ	21,5	26,9
Първа група	23,0	284
Чешка република	26,9	28,5
Естония	21,3	31,0
Унгария	26,6	31,5
Полша	20,1	27,6
Словения	24,9	252
Втора група	17,8	23,3
България	12,6	18,0
Латвия	20,8	28,9
Литва	11,8	23,0
Румъния	16,1	19,9
Словакия	28,0	33,8
ЕС-15	20,9	20,7
Максимум	25,9	26,6
Минимум	16,3	16,9

Пояснение: Нормите на натрупване и инвестиране са изчислени по паритетни курсове.

Източник: /63/-208.

В резултат на общата изостаналост на икономиката и ниското натрупване и инвестиране през последното десетилетие, наличният физически капитал на заето лице в българската икономика е многократно по-малък от западно-европейските страни. Според някои оценки общо за ЦИЕ той е около 10 пъти по-малък от средното на заето лице в ЕС по текущи валутни курсове. Качеството му също е по-ниско.

Постепенното смекчаване на изоставането на България по БВП на човек от населението от ЕС (и от другите ЦИЕ страни) може да се постигне само с по-високи норми на натрупване и инвестиране. Това означава почти двойно повишение на нормата на натрупване и трайното й поддържане около 25% през втората половина на новото десетилетие, а и след това. Нормата на инвестиране би следвало да се повиши с 8-12 процентни пункта и през втората половина на новото десетилетие да се поддържа около 30%. През следващите години може да се наложи дори по-висока норма на инвестиране.

Разликата между нормата на вътрешно натрупване и инвестиране ще се покрива от външни източници. През следващите години и особено през втората половина на десетилетието България може да започне да изнася малки количества капитали, примерно 0,1-0,2% от вътрешното натрупване. Някои ЦИЕ страни вече го правят.

Капиталовъоръжеността на труда в България и другите ЦИЕ страни ще остане далеч по-ниска от равнището на ЕС в продължение на десетилетия.

2.2.2.2. Човешки капитал - количествени и качествени характеристики

ЦИЕ страни са малки по масата на своя брутен продукт (4,3% по пазарни курсове и 10,8% по паритетни) в сравнение с ЕС. Работната им сила обаче е 30% от тази на сегашния ЕС. Като количество тя е впечатляваща. Това ще бъде източник на положителни и отрицателни последствия за ЦИЕ и за Общността преди и след присъединяването.

По-различно е положението с качеството на работната сила, което е най-важният фактор, определящ потенциала на икономиките за растеж през последните десетилетия. Още по-важно ще бъде то в епохата на настъпващото информационно общество.

Преди десетина години на Запад доминираше мнението, че ЦИЕ страни имат висококвалифицирана работна сила в сравнение не само със страни на тяхното ниво на икономическо развитие, но дори и със страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това становище се основаваше на официалните данни за образованието на работната сила. Те показваха, че само 25-35% от заетите са с основно и по-ниско образование (у нас 23,2% в края на 1999 г.), при над 45% в Гърция и Испания и средно 37% в ЕС. Те също показваха висок обхват в основното училище (99,9%) при 101,9% в развитите страни.

Тези погрешни изводи са правени от сравняването на несъпоставими по съдържание и структура образователни системи. В повечето ЦИЕ страни беше силно развито обучението в професионално-технически училища с тясно специализиран курс за 1-2 години, отчитано от статистиката като средно образование. В страните от ЕС тези училища са по-слабо развити и не се включват в средното образование. Навярно с това може да се обясни впечатляващата образователна структура на българската работна сила в края на 1999 г. - 56,5% от заетите се водят със средно и 15% с висше образование.

Средните общообразователни училища в ЦИЕ са обхващали между 20% и 30% от населението в съответната възрастова група. През последните години обхватът намалява. В Западна Европа той е бил и продължава да бъде между 60 и 90%.

Според други източници обхватът на всички видове средно образование през 1997 г. е бил: в България - 78%; средно за ЦИЕ - 86%; за първата група страни кандидати - 91%; за втората група кандидати - 79% и за ЕС - 95%. По-нисък обхват от българския има само Румъния - 76%. През последните години България е между ЦИЕ страни с най-нисък дял на разходите за образование като процент от БВП.

Очевидният извод е, че процентът на завършилите средно образование в България и другите страни от ЦИЕ е значително по-нисък от ЕС. Още по-голяма е разликата за висшето образование - бакалавърска и магистърска степен. Множество изследвания на тази тема доказват, че качеството на образованието в ЦИЕ е било и е още по-ниско в сравнение с показателите за обхвата в съответните степени на образование. Проучванията по неграмотността показват много по-ниски оценки за трите вида неграмотност в ЦИЕ в сравнение с ЕС.

Като се има предвид инерционността на средното образователно ниво очевидно ще бъдат необходими десетилетия за намаляване на разликата между България и ЕС по този най-важен показател за качеството на човешкия капитал.

Още по-голямо е изоставането в областта на информационните технологии, в това число – в използването на компютри. Снабдеността с лични компютри на човек от населението в България и другите страни от Югоизточна Европа е 5.5 пъти по-ниска от тази в ЦЕ страни, 11 пъти по-ниска от средната в ЕС и 96 пъти по-ниска от тази в САЩ.

Предстои ни да изминем дълъг път докато преодолеем голямото изоставане от САЩ и ЕС в областта на информационните технологии, в т.ч. и интернет. Ако в САЩ през 2000 г. редовен достъп до интернет имат около 32% от населението, в ЕС и другите развити страни – около 15%, в ЦИЕ е около 1%. За България не разполагаме с надеждни данни, но приемаме условно, че достъпът е на нивото на другите ЦИЕ страни или малко по-ниско.

2.2.2.3. Производителност

Най-подходящият показател за производителността е общата факторна производителност. Той обобщава производителността на труда и на капитала. Поради липса на необходимия минимум информация за ЕС и особено за България и другите ЦИЕ страни, в следващото изложение ще ползваме производителността на труда.

От фрагментарната информация може само да се предполага, че общата факторна производителност в България е 5-6 пъти по-ниска от тази в ЕС. Това се дължи на нерационални производствени и продуктови структури, ниско технологично ниво, неподходяща макроикономическа и институционална политика, некачествено стопанско управление на фирмено равнище, неразвита инфраструктура. Изоставането на България по обща факторна производителност е по-голямо отколкото по производителност на труда.

През 1998 г. БВП в България е 66.4%, а заетите - 71.2% от нивото на 1990 година. Това означава, че производителността на труда е намалена. България и Румъния са единствените ЦИЕ страни, допуснали намаление на производителността на труда. В Полша при увеличение на брутния продукт в сравнение с предреформеното равнище с 16.9% заетите са намалели със 7.1%, а в Словения - при увеличение на БВП с 4.1%, заетите са намалели с 21.3%. Още по-изразителна е сравнителната динамика на производителността на труда в България и другите ЦИЕ страни за 1989-1999 г. измерена като отношение между брутния продукт в съпоставими цени от 1996 г. и заетите в икономиката (виж таблица № 6).

Таблица № 6

Производителност на труда в %

Страни	1989	1990	1995	1999
Чешка република	100,0	110,1	117,3	126,8
Унгария	100,0	98,4	114,4	121,5
Полша	100,0	85,2	105,5	123,0
Словакия	100,0	98,4	105,9	130,1
Словения	100,0	99,1	117,6	135,7
България	100,0	96,9	99,6	98,0
Румъния	100,0	94,3	110,5	107,7

Пояснение: Производителността на труда е изчислена по БВП на заето лице по цени от 1996 г.

Източник: /86/-40-41.

България е единствената страна кандидат, която след 10 години реформи не е достигнала предреформеното ниво по производителност на труда. Всички други страни са го превишили. Ако вземем предвид, че отчитаният растеж на брутния продукт през 1998 и 1999 г. е под въпрос, производителността на труда у нас е дори още по-ниска в края на десетилетието.

Същата картина се потвърждава и от сравнителния анализ на динамиката на производителността на труда в промишлеността. За 1990-1999 г. в България тя е нараснала едва с 3.9%, при 105.0% в Словакия, 95.8% в Унгария, 49.3% в Словения и т.н.

Такава динамика на производителността на труда показва голямо изоставане от ЕС. Поради многото условности на сравненията със средната производителност на труда на всички страни членки на ЕС, по-обективно ще бъде съпоставяне с производителността на труда в Австрия, която е достатъчно представителна за Общността. По данни за 1993 г. производителността на труда в България (брутен продукт на заето лице) по пазарни валутни курсове е била 6,3%, а по паритетни курсове 24.8% от австрийското равнище. По данни за промишлеността в 1996 г. производителността на труда в България по паритетни курсове е около 27% от нивото в Австрия. Това е най-ниското между ЦИЕ страни. В Румъния е 29%, в Чехия, Словакия и Полша - между 47 и 52%, в Словения 57% и в Унгария - 75%.

Изводът е ясен: Първо, производителността на труда в българската икономика е около 4 пъти по-ниска от австрийската и приблизително толкова - от средното за ЕС. Второ, производителността на труда в България е 2,0-2,8 пъти по-ниска от тази в ЦЕ страни. Смекчаването на разликата между България и тези две групи страни ще изисква много години и огромни усилия. То е възможно само при изпреварващо повишение на производителността на труда в българската икономика в сравнение със средноевропейските и западно-европейските страни.

Приблизителна представа за сложността и продължителността на сближаването на производителността на труда в нашата икономика с тази на ЕС ни дава почти 40-годишният опит на Гърция, Португалия и Испания. Още повече, че техните условия преди и по време на присъединяването са били по-близки до българските в сравнение с най-развитите европейски държави.

В 1960 г. производителността на труда в Гърция (брутен продукт на заето лице) е била около 44% от средното ниво в ЕС, а в 1998 г. достига 60%. За същия период производителността на труда в Португалия е била съответно около 40% и 55%. В Испания тя е била съответно около 65% и 92%. Следователно, Гърция се е приближавала средногодишно към нивото на ЕС с 0,42 процентни пункта, Португалия - с 0.39 пункта и Испания - с 0.72 пункта. Ако производителността на труда в България се приближава към тази на ЕС със скоростта на Гърция са необходими около 60 години, за да се достигнат 50% от средното за Общността. Ако сближаването става със скоростта на Испания - 35 години. Гръцкият вариант като че ли е по-вероятен за България. За изравняване с производителността на труда в развитите западноевропейски страни не може да се мисли дори за много далечното бъдеще.

2.2.2.4. Конкурентоспособност

За оценка на конкурентоспособността на дадена икономика широко се използва показателят работна заплата за единица производителност на труда (Unit Labour Costs). Той е отношение между средната годишна брутна работна заплата на заето лице и БВП на заето лице в Евро по паритетни валутни курсове. Измененията в този показател изразяват съотношение в измененията на средната заплата и на производителността на труда. Ако повишението на производителността на труда изпреварва увеличението на средната заплата показателят намалява, т.е. конкурентоспособността се повишава. И обратното.

При база=100 в 1989 г. в нашата икономика, показателят нараства на 132.3 през 1990 г. и спада рязко на 23.1 в 1992 година. През следващите години се колебае между 25 и 29, нараства на 36.2 в 1999 година. От това следва, че конкурентоспособността на нашата икономика е била относително стабилна до към 1997 г. и се влошава през последните две години. Динамиката на конкурентоспособността в различните ЦИЕ страни е различна, но преобладава тенденцията към влошаване.

Още по-интересен е сравнителният анализ на конкурентоспособността в България и страните от ЦИЕ и ЕС. По същите съображения, както при производителността на труда, използваме Австрия за представителна страна. Нейната конкурентоспособност през последните 10 години е стабилна. Относителното ниво на конкурентоспособността в България и другите ЦИЕ страни спрямо австрийското ниво е показана на таблица № 7.

Таблица № 7

Конкурентоспособност на икономиките на ЦИЕ страни спрямо равнището на Австрия - в %

Страни	1990	1995	1999
Чешка република	17,40	21,73	31,03
Унгария	28,63	22,13	27,36
Полша	19,01	28,75	38,72
Словакия	20,80	20,13	22,91
Словения	75,65	50,56	57,35
България	86,85	14,60	19,56
Румъния	22,72	17,06	20,40

Пояснение: Показателите са изчислени въз основа на средногодишни величини, по паритетни курсове и въз основа на разходите на труд (заплати) на единица производителност на труда.

Източник: /86/-36-38.

Относителната конкурентоспособност на България се подобрява след 1990 г. Това трае до 1996 г. когато започва влошаване, продължаващо и досега. Подобни процеси протичат и в други ЦИЕ страни, докато в някои относителната конкурентоспособност е стабилна.

За друг макроикономически показател на конкурентоспособността, който потвърждава същата тенденция за България виж последния годишен доклад на Европейската банка.

Важен показател за конкурентоспособността на една икономика е ефикасността на експортната структура по групи стоки от гледна точка на тяхната трудоемкост, капиталоемкост, материалоемкост, енергоемкост, наукоемкост, съдържание на квалифициран труд. Очевидно по-ефикасни са структурите с високо съдържание на научни продукти и квалифициран труд.

Анализът на структурите на износа на България и другите ЦИЕ страни към ЕС за последните десетина години показва важни тенденции:

- в началото на 90-те години структурите на износа на почти всички страни от ЦИЕ и особено българският бяха типични за експорта на слаборазвити към развити страни. Износът на продукция на трудоемките отрасли беше над средния за ЕС; износът на продукция от капиталоемки, наукоемки и с високо съдържание на квалифициран труд отрасли - под средния (особено за наукоемки и с квалифициран труд); износът на продукция от енергоемки отрасли в повечето случаи беше над средния;

- през годините настъпиха важни промени в експортните структури на тези страни. Унгария подобри рязко позициите си при износа на продукция от капиталоемки, наукоемки и с квалифициран труд отрасли. Подобна тенденция се почувства и в износа на Полша, Чехия и Словакия. Докато ЦЕ страни намалиха чувствително износа на енергоемки продукти, Румъния го запази стабилен, а България го увеличи;

- ЦЕ страни намалиха съществено износа на продукция от отрасли с неквалифициран труд, а България и Румъния го увеличиха.

Годишният доклад на Европейската комисия от 8 ноември 2000 година също обръща внимание на неблагоприятната продуктова структура на българския износ. В нея преобладават стоки с ниска добавена стойност - суровини и полуобработени металургични продукти. Делът на суровините в износа достига 44.2% към средата на 2000 година.

Показателна от същата гледна точка е и структурата на износа на ЦИЕ страни към южноевропейските членове на ЕС, Турция и Ирландия;

- за разлика от България и Румъния, ЦЕ страни изнасят повече трудоемка продукция към Гърция, Португалия и Турция, отколкото към ЕС в цялост. Експортната им структура прилича все повече на испанската;

- за разлика от България и Румъния, ЦЕ страни подобриха своите позиции в южноевропейските страни в сравнение с позициите си в ЕС като цяло при износа на наукоемка и с високо съдържание на квалифициран труд продукция. И в това отношение те се приближават към Испания.

И от този анализ се налага изводът, че докато ЦЕ страни подобряват (макар и бавно) експортните си структури към ЕС, България ги влошава и в най-добрия случай ги запазва на съществуващото примитивно равнище. Като имаме предвид, че и ЕС и ЦЕ страни се придвижват напред, разстоянието между тях и България расте в наша вреда.

Важен показател за конкурентната способност на отделни продукти или групи продукти е този за "разликата в цената и качеството" (quality/priсe gap). Той се изчислява най-често като килограмова цена по три- или четирицифрената класификация за всеки конкурентен вносител в ЕС. За всеки важен вносен продукт се изчислява среднопретеглена цена и се оценяват отклоненията на различните вносители над и под средната. При прилагането на този метод се приема, че цените на различните продукти (групи продукти) отразяват тяхното качество. Теоретичната основа на такова допускане е, че при добра информация по-качествените продукти се продават на по-висока цена на даден пазар. Недостатъчната информация може да наруши временно това правило, но не го отменя. Особено като става дума за голям брой продукти на много вносители на пазар като този на ЕС.

Показателят за средното ниво на изнасяната от България машиностроителна продукция нараства от 0.383 на 0.441 през последните години (средната импортна цена се приема за 1.000). Същият показател за Румъния е 0.420, за Чехия 0.664, за Словакия - 0.588, за Полша - 0.707, за Словения - 0.795 и Унгария - 0.922. Показателите на развитите страни от ЕС варират между 1.200 и 1.600. Показателят на Швейцария е 2.4 14. Единичната цена на износа расте както в ЦЕ, така и в страните от ЕС и то по-бързо от българската.

Средната единична цена в износа на текстил, облекло и обувки от България за ЕС нараства от 0.520 на 0.709. Тя обаче остава най-ниска от всички ЦИЕ страни (Словакия -1.121, Словения - 1.276, Унгария - 1.117 и т.н.). Още по-голяма е разликата спрямо страните от ЕС, където средната относителна цена е между 1.200 и 1.600, а за Швейцария - 2.390.

Експортната продукция по отрасли може да се подреди в низходящ ред в зависимост от качеството (килограмовата цена) и да се обобщи в три групи: висока, средна и ниска. На тази основа се прави сравнение за качествената структура на износа между отрасли и страни. Естествено, по-ефикасна е структурата в която по-висок дял от изнасяната продукция е в първата група и най-нисък - в третата.

Анализът на структурата на износа в този аспект показва, че България има подобрение в сравнение с 1988 г., но остава на последно място или в най-добрия случай е на средното ниво на ЦИЕ. В сравнение с развитите страни от ЕС дистанцията в качествената структура на изнасяната машиностроителна продукция остава много голяма и дори нараства. Например, ако в нашия износ само 0.4% попадат в първа група (с най-високо качество) в развитите страни от ЕС тя варира между 25 и 40%. В износа на текстил, облекло и обувки тази разлика е намалена значително.

При оценката на горните резултати за качеството на износа трябва да се имат предвид незначителните пазарни дялове на ЦИЕ и особено на България на пазара на ЕС. Ако износът на българска машиностроителна продукция е едва 0.04%, Унгария, Полша и Чехия имат всяка по около 0.50%, а средноголемите страни от ЕС по 3-7% от общия внос на такава продукция в Общността. Подобно е положението с износа на текстил, облекло и обувки. Българският дял е 0.22%, а дяловете на Унгария, Полша, Чехия, Словения, Румъния - около и над 0.50% всяка, а средноголемите страни от ЕС - между 1.5 и 6.0%. Нищожните, макар и нарастващи, дялове на българския износ на европейския пазар намаляват значението дори на малките ни постижения в качествената структура на износа. Това показва, че са необходими много години за достигане равнището на ЦЕ страни и десетилетия - за сближаване със страните от ЕС по този показател.

България изостава от ЦЕ страни и още повече от ЕС и по други показатели за конкурентоспособността - вертикалната продуктова диференциация, сближаването на качеството на изнасяните продукти и т.н.

При анализа на конкурентоспособността и на потенциала за нейното повишение важно значение имат производствените структури и формите на производствена и търговска специализация между държавите. Сближаването на производствените структури на все по-високо технологично ниво създава условия за вътрешноотраслова междудържавна специализация и производствено коопериране. Анализът на специалисти от Виенския институт показва, че Словения и Чехия, следвани от Словакия имат относително най-близки производствени структури до тези на северната група членове на ЕС. Структурите в Полша, България и Румъния са по-близки до тези на южната група. Що се касае до промените във времето има бавно сближаване на структурите на ЦЕ страни с тези на ЕС, докато България и Румъния запазват голямата дистанция, а в някои структури я увеличават, т.е. все повече изостават.

Показателен за потенциала за вътрешноотраслова специализация е анализът на структурните отклонения в преработващата промишленост на ЦИЕ спрямо структурите в същия сектор на ЕС, Австрия, Германия и Испания. Най-голямо сходство със структурите на ЕС и другите страни членки има в преработващата промишленост на Чешката република, Словакия, Унгария и Словения. Най-големи са отклоненията, а следователно - най-малък е потенциалът за вътрешноотраслово производствено коопериране в промишлеността на България и Румъния.

Като имаме предвид, че модерни производствени структури се създават бавно и с цената на огромни разходи, в т.ч. и за съвременен човешки капитал, не е трудно да се направи извода, че през близките 10-15 години България няма големи шансове в създаването на такива модерни структури и развитие на вътрешноотраслова специализация и производствено коопериране със страните от ЕС. Разбира се, някакво подобрение е възможно и необходимо, но то няма да съкрати изоставането ни осезателно.

Общото заключение от оценката на конкурентоспособността на българската продукция (като равнище и динамика) не дава основание за оптимизъм. По всички показатели България, заедно с Румъния е на последно място между ЦИЕ страни кандидати. Дистанцията от ЕС продължава да е много голяма и дори нараства. Анализите показват също висока степен на корелация между положението на България по БВП на човек от населението и по показателите за конкуретоспособност. Българската икономика е все още много далече от нивата и критериите за конкурентоспособност на ЕС.

Оценките на Европейската комисия, че България не може да се справи с конкурентния натиск в Съюза в средносрочна перспектива (за които стана дума в раздел 1.) дори са твърде оптимистични. Ако трябва да бъдем съвсем точни, нашето изоставане по конкурентоспособност не се измерва със средносрочни хоризонти (3-5-7 години), а с няколко десетилетия.

2.2.2.5. Отвореност на икономиката

Отвореността на икономиката е един от многото критерии за нейната подготвеност за интеграция. Тя се оценява с различни показатели.

Отношението между стокообмена (внос и износ) по текущи пазарни обменни курсове към БВП е един от най-често използваните показатели. По него България има 87.7% през 1999 г. Следват Полша, Румъния и други страни. От това обаче не могат да се правят заключения, че полската икономика е по-слабо подготвена за интеграция от българската. Върху този показател влияят мащабите на страната. Като правило, големите държави имат по-ниски показатели за отвореност поради по-големия потенциал на вътрешния им пазар.

Още по-точно е това съотношение, определено на паритетна основа. По него България има 26.2% през 1999 г., при 80.6% общо за ЕС. След нас са само Полша и Румъния, главно поради току що посочените причини.

Средното ниво на импортните тарифи на България е 15.1% през 1999 г., при 5% за ЕС. Според доклада на Европейската комисия за България от 8 ноември 2000 г. средните импортни тарифи от 9.4% в 1998 г. са намалени на 5.9% в 1999 г. През 2000 г. се очаква ново намаление. В Естония те са нулеви.

Индексът за либерализация на търговията и на валутния режим, конструиран от Европейската банка, в България, както и в повечето ЦИЕ страни е 4+. Това е най-високият индекс.

Индексът на търговските ограничения в България е 6 по 10-степенната скала. Най-нисък (1) е той в Чехия и трите балтийски републики и най-висок в България, при 4 за ЕС. От тази гледна точка икономическата отвореност на българската икономика е задоволително.

2.2.2.6. Сравнително равнище на доходите

Средната брутна месечна заплата в ЦИЕ страни е около 10 пъти по-ниска от тази в ЕС по текущи пазарни курсове. Тя варира от 4% в България до 33% в Словения. По паритетни курсове средната заплата в 10-те страни кандидати е около 20% от тази в ЕС.

Още по-точни са сравненията на средните заплати в ЦИЕ с тази в Австрия. По текущи пазарни курсове средната заплата в България през 1999 г. е била 4.90% от австрийската, а по паритетни курсове - 18.0%. Това съотношение е различно по страни и като изключим България, варира между 5.50% за Румъния и 40.81% за Словения по пазарни обменни курсове, а по паритетни курсове - между 22.93% за Румъния и 86.6% за Словения. Както се вижда, и по двете измерения средната заплата в България е най-ниска между ЦИЕ страни кандидати.

2.2.2.7. Други показатели

Сравнителният анализ между България и другите кандидати, от една страна и членките на ЕС - от друга, може да продължи с използването на много други показатели. Такива са икономически структури, преструктуриране и рентабилност на предприятията, инфраструктура, икономически климат, енергийна ефективност, развитие на финансовата система, финансова дисциплина, банкова система, капиталови пазари, платежен баланс, задлъжнялост, валутен резерв, чуждестранни преки инвестиции, бюджет, конкурентна среда, качество на живота, социална еднородност, бедност, институционална система, регионални структури и регионална политика и т.н.

Изводът: Най-важният извод от анализа е, че България изостава силно по конкурентоспособност не само от ЕС, но и от ЦЕ страни. Сближаването между България и ЕС по този показател ще изисква десетилетия. Изоставането ни от Унгария и Чешката република е около 15 години. Пренебрегването на този безспорен факт може да има сериозни последствия за българската икономика, особено след приобщаването ни към Вътрешния пазар на ЕС. По това трябва да се мисли сега!

2.3. Прогноза за българската икономика

При благоприятни вътрешни и външни икономически условия, подходяща макроикономическа, структурна, институционална и социална политика на българската държава може да се очаква следното развитие на сближаването на българската икономика с тази на ЕС до 2010 година (виж таблица № 8):

Таблица № 8

Прогноза за развитието на българската икономика и сближаването й с

икономиката на Европейския съюз

Показатели	1999	2000	2005	2010
1.Прираст на БВП - в съпоставими цени	2,4	4,0	5,5	5,0
2.Норма на натрупване	15,9	16,5	21,5	24,5
3.Норма на инвестиране	18,0	19,5	25,5	30,0
4.Чуждестранни преки инвестиции-% от БВП	6,5	3,9	2,5	3,0
5.Дял на селското стопанство в БДС	14,8	15,0	12,0	9,0
6.Дял на индустрията в БДС	26,8	26,0	25,0	24,0
7.Дял на частния сектор в БВП	57,1	60,0	70,0	80,0
8.Средногодишна инфлация-потребителски цени- %	1,8	7,0	8,0	8,0
9.Бюджетен дефицит - % от БВП	-1,0	-0,5	-2,5	-3,0
10.Регистрирани безработни-в края на годината- %	16,0	18,0	14,0	9,0
11.Външен стокообмен - % от БВП	73,3	76,0	82,0	90,0
12.Износ за ЕС-% от общия износ	52,6	54,0	62,0	70,0
13.Дефицит в търговския баланс-% от БВП	8,7	9,3	9,0	8.0
14.Дефицит в текущата сметка-% от БВП	5,5	5,5	6,0	6,0
15.Външен дълг - % от БВП	80,5	80,0	84,0	86,0
16.БВП на човек от населението-% от средното за ЕС	22,0	22,0	26,0	30,0
17.Производителност на труда-% от средното за ЕС	27,0	27,0	31,0	35,0
18.Средна заплата - % от средното за ЕС	18,0	18,0	22,0	27,0

Пояснение: Показателите за 2005 г. са средногодишни за периода 2001-2005 г.; а за 2010 г. са средногодишни за 2006-2010г. Това важи за всички редове с изключение на: 5, 6, 7, 10, 11, 12, 16, 17 и 18. Показателите по редове 16, 17 и 18 са по паритетни курсове. Показателите по редове 17 и 18 са изчислени спрямо очакваните средни нива за Австрия, като представителна за ЕС.

Източник: Собствени оценки

В прогнозирания растеж на БВП на човек от населението (ред 16) държим сметка главно за вътрешните условия на растежа и потребността от сближаване с ЕС, при условие, че БВП на човек от населението в ЕС расте с 2% средногодишно. Ако се потвърди прогнозираният растеж по този показател в Еврозоната – 3.0% средногодишно до 2010 г. по основния сценарий, нашата прогноза ще се окаже оптимистична. В такъв случай може да се разчита на 26-27%.