Съдържание
1. Резултати от валутните съвети в Аржентина и България
2. Резултати от валутните съвети в Естония и Литва
3. Конкурентоспособност на икономиките в условията на валутни съвети
3.1.Сравнителен анализ на Аржентина и България
3.2.Сравнителен анализ на Аржентина и Латино-американските страни
4. Заключения за икономическата политика на България
Опасенията за негативните последствия от продължителното прилагане на режима на валутен съвет (ВС) до скоро почиваха главно на икономическата логика. Сега те се потвърдиха от катастрофата в Аржентина, където има ВС от 1991 г., въведен като “План за конвертируемостта”. У нас се използват няколко понятия за този режим на управление: валутен борд, валутен съвет, паричен съвет. Между тях няма никакви съдържателни различия.
ВС е тип реанимационен режим, който се въвежда в тежко болни икономики, за да ги излекува. Той свърши полезната си работа в Аржентина за няколко години и трябваше да бъде отменен, а икономиката върната в нормален режим на функциониране, както е във всички цивилизовани страни. Това обаче не стана.
Аржентина е единствената по-голяма държава (с население 37 млн. души), която прилага режима на ВС. По данни на Световната банка нейният брутен продукт на човек от населението по паритетни курсове през 2000 г. беше $12090, а българският $5530. Тя се оказа опитен полигон за голям икономически експеримент - най-продължителното и най-мащабно прилагане на ВС в реални условия. Изключвам Хон Конг, който е специален случай, както поради мащабите и характера на своята икономика, така и поради специфичното си географско разположение.
Кризата в Аржентина трябва да се изследва внимателно и да се извлекат поуки. Те са полезни не само за няколкото държави, които прилагат този режим сега, но и за бъдещето му като монетарен механизъм за макроикономическо управление.
Аржентинската криза е особено интересна за България. Опитите на високопоставени лица у нас да я обяснят с отделни грешки в стопанското управление са несериозни. А високопарните твърдения, че това не можело да се случи у нас, че няма да има промени в този режим, че с него България ще се присъедини към Европейския съюз (ЕС) и Икономическия и валутен съюз (ИВС) са опасни, защото подвеждат обществото и забавят вземането на предпазни мерки.
Много е важно да се разберат дълбоките причини за кризата в Аржентина, да се оценят причинно-следствените връзки между нея и ВС и да се прецени дали тя може да се случи и у нас. Затова се заемам с настоящия сравнителен анализ на резултатите от прилагането на режим на ВС в Аржентина, Естония, Литва и България. Засягам две групи проблеми: оценка на тези резултати от гледна точка на макроикономическите показатели и на конкурентоспособността.